1.

Разрешават ли приложимите правила на правото на Съюза издаването на европейски етикет „биологично земеделие“ („AB“) за продукти от животни, които са били ритуално заклани без предварително зашеметяване, извършено при условията, определени в Регламент (ЕО) № 1099/2009 ( 2 ), или напротив, не допускат това?

2.

Такъв е по същество въпросът, който Cour administrative d’appel de Versailles (Апелативен административен съд Версай, Франция) поставя с настоящото преюдициално запитване.

3.

Запитването е във връзка с жалба, подадена от асоциация Œuvre d’Assistance aux Bêtes d’Abattoirs (наричана по-нататък „OABA“) ( 3 ) за отмяна на решение, с което Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой, Франция) отхвърля жалбата на асоциацията за превишаване на власт срещу мълчаливия отказ на дружество Ecocert France (наричано по-нататък „Ecocert“) — частноправен сертифициращ орган, който понастоящем действа от името на Institut national de l’origine et de la qualité (наричан по-нататък „INAO“) — да предприеме мерки на основание член 30 от Регламент (ЕО) № 834/2007 ( 4 ) за прекратяване на рекламата и търговията на продуктите с марка „Tendre France“, сертифицирани като „халал“ и носещи означението „AB“.

4.

Съображения 1, 3, 5, 17 и 22 от Регламент № 834/2007 гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

5.

Член 1 от Регламент № 834/2007, озаглавен „Цел и приложно поле“, гласи:

„1.   Настоящият регламент осигурява основата за устойчивото развитие на биологичното производство, като същевременно осигурява ефективното функциониране на вътрешния пазар, гарантира справедлива конкуренция, осигурява потребителското доверие и защитава интересите на потребителите.

Той въвежда общи цели и принципи, които са в основата на разпоредбите, определени по настоящия регламент относно:

2.   Настоящият регламент се прилага за следните продукти от земеделски произход, включително аквакултури, когато тези продукти се пускат на пазара или предстои да бъдат пуснати на пазара:

[…]

3.   Настоящият регламент се прилага за всеки оператор, участващ в дейности на всеки етап на производството, обработката и разпространението на продуктите по параграф 2.

[…]

4.   Настоящият регламент се прилага без да се засягат други общностни или национални разпоредби, в съответствие със законодателството на Общността относно посочените в настоящия член продукти, например разпоредби, регулиращи производството, обработката, търговията, етикетирането и контрола, включително законодателството в областта на храните и храненето на животните“.

6.

Член 3 от Регламент № 834/2007 излага „[ц]ели[те]“ на този регламент по следния начин:

„Биологичното производство преследва следните общи цели:

[…]“.

7.

Съгласно член 5, буква з) от Регламент № 834/2007, озаглавен „Специфични принципи, приложими към земеделието“, биологичното земеделие се основава на специфичния принцип на „осигуряване на висока степен на благосъстояние на животните, като се отчитат специфичните за съответния вид потребности“.

8.

Член 14 от Регламент № 834/2007 относно „[р]азпоредби[те] за животновъдството“ гласи:

„1.   Освен предвидените в член 11 общи разпоредби относно земеделското производство, за животновъдството се прилагат следните разпоредби:

[…]

[…]“.

9.

Съображение 10 от Регламент № 889/2008 ( 5 ) гласи:

„Биологичното животновъдство следва да задоволява специфичните поведенчески нужди на животните. В тази връзка помещенията за отглеждане на всички видове животни следва да задоволяват нуждите на съответните животни по отношение на вентилацията, осветлението, пространството и удобството, като съответно следва да се предостави достатъчно пространство за свободно движение на всяко отделно животно и задоволяване на поведенческите нужди според етологичните особености на животните. Следва да се установят специфични условия за помещенията и животновъдни практики по отношение на някои животни, включително пчели. Тези специфични условия за помещенията трябва да обслужват високо ниво на жизнени условия на животните, което е приоритет в биологичното животновъдство и следователно може да надвиши стандартите на Общността за хуманно отношение към животните, които важат най-общо за земеделието. Практиките за биологично птицевъдство следва да предотвратяват прекалено бързото отглеждане на домашни птици. Следователно трябва да се определят специфични разпоредби за избягване на интензивните методи за отглеждане. Домашните птици по-специално следва да се отглеждат, докато не достигнат една минимална възраст[,] или да бъдат от бавнорастящи породи, така че във всеки случай да не се поощряват методите за интензивно отглеждане“.

10.

Член 18 от Регламент № 889/2008, озаглавен „Животновъдни практики“, гласи:

„1.   Системното извършване на операции като поставяне на еластични пръстени на опашките на овцете, подрязване на опашките на животните, изрязване на зъбите, подкастряне на човката и отстраняване на рогата се забранява при биологичното земеделие. Някои от тези операции обаче могат да бъдат разрешавани от компетентния орган за всеки конкретен случай с цел безопасност или ако имат за цел да подобрят здравето, жизнените условия или хигиената на животните.

Всяко страдание у животните се намалява до минимум, като се употребява адекватна анестезия и/или аналгезия и се извършва операция от квалифициран персонал само на най-подходящата възраст.

2.   С цел подобряване качеството на продуктите и поддържане на традиционните производствени практики се разрешава кастрацията на животните, но само при условията, посочени в параграф 1, втора алинея.

3.   Осакатяване, като например рязането на крилата на пчелите майки, е забранено.

4.   Животните се товарят и разтоварват без използване на електрически стимулатори за придвижването им със сила. Забранява се употребата на всякакви алопатични успокоителни преди или по време на транспорт на животни“.

11.

Член 20, параграф 5 от Регламент № 889/2008, който се отнася за „[ф]ураж[а], задоволяващ хранителните потребности на животните“, забранява насилственото хранене.

12.

Съображенията на Регламент № 1099/2009 гласят по-специално:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]“.

13.

Член 1 от Регламент № 1099/2009 предвижда, че той определя правилата за умъртвяване на животни, отглеждани или държани за производство на храни.

14.

Член 2 от Регламент № 1099/2009, озаглавен „Определения“, посочва, че:

„[…]

[…]

[…]“.

15.

Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1099/2009, озаглавен „Общи изисквания за умъртвяването и свързаните операции“:

„По време на умъртвяването им и свързаните операции животните се предпазват от всяка болка, уплаха или страдание, които могат да бъдат избегнати“.

16.

Член 4 от Регламент № 1099/2009, който е посветен на „[м]етоди[те] за зашеметяване“, предвижда:

„1.   Животните се умъртвяват само след зашеметяване в съответствие с методите и специалните изисквания относно прилагането на тези методи, съдържащи се в приложение I. Загубата на съзнание и чувствителност се поддържат до смъртта на животното.

Методите, посочени в приложение I, които не причиняват незабавна смърт […] трябва да бъдат последвани възможно най-бързо от прилагане на процедура, гарантираща смърт, като обезкръвяване, разрушаване на гръбначния мозък, умъртвяване с електрически ток или продължителна аноксия.

[…]

4.   Изискванията на параграф 1 не се прилагат при клане на животни посредством специфични методи при религиозни обреди, при условие че клането се извършва в кланица“.

17.

На 24 септември 2012 г. OABA подава до ministre de l’Agriculture, de l’Agroalimentaire et de la Forêt (министър на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и горите) (наричан по-нататък „министърът на земеделието“) искане по-специално за прекратяване на рекламата и търговията на кълцано месо с марката „Tendre France“, което е сертифицирано като „халал“ и носи означението „AB“. В същия ден тя иска от INAO да изключи от етикета „AB“ говеждото месо от животни, заклани без предварително зашеметяване.

18.

След мълчаливия отказ по тези искания, на 23 януари 2013 г. OABA подава жалба за превишаване на власт пред Conseil d’État (Държавен съвет, Франция).

19.

С Решение № 365447 от 20 октомври 2014 г. (FR:CESSR:2014:365447.20141020) Conseil d’État (Държавен съвет) постановява, че правната уредба на Съюза определя правилата за биологично отглеждане на едър рогат добитък по изчерпателен начин, без да препраща към приемането на текстове за прилагане от страна на държавите членки и без да е налице необходимост от такива текстове за пълната ѝ ефективност. От това следва, че регулаторният орган не е компетентен да приема национални разпоредби, които дублират, уточняват или допълват тази правна уредба. Съответно Conseil d’État (Държавен съвет) отхвърля исканията на OABA в частта, с която се цели отмяната на отказа на националния регулаторен орган да забрани използването на означението „AB“ за продукти от говеждо месо от животни, заклани без зашеметяване, доколкото издаването на този етикет и неговото използване се уреждат изцяло от правото на Съюза. Накрая Conseil d’État (Държавен съвет) препраща на Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой) произнасянето по останалите искания в жалбата, с които се цели отмяната на отказа на Ecocert да предприеме мерки, на основание член 30 от Регламент № 834/2007, за прекратяване на рекламата и търговията на продуктите с марката „Tendre France“, които са сертифицирани като „халал“ и носят означението „AB“.

20.

С решение от 21 януари 2016 г. Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой) отхвърля това искане.

21.

При това положение OABA подава въззивна жалба срещу съдебното решение пред запитващата юрисдикция. Тя поддържа, че на основание член 30 от Регламент № 834/2007 Ecocert е длъжно да прекрати рекламата и търговията на разглежданите продукти, доколкото те не отговарят на предвидените в правото на Съюза изисквания за носене на това означение.

22.

Както министърът на земеделието, така и дружеството Bionoor, което разпространява произведени по биологичен начин продукти (наричано по-нататък „Bionoor“), Ecocert и INAO искат от Съда да отхвърли подадената от OABA жалба.

23.

Според запитващата юрисдикция правната рамка по делото, изглежда, обхваща, що се отнася до правото на Съюза, първо, член 13 ДФЕС, второ, съображения 1 и 17, както и член 3, член 14, параграф 1, буква б) и член 22 от Регламент № 834/2007, и трето, член 4, параграфи 1 и 4, както и член 5, параграф 2 от Регламент № 1099/2009.

24.

Cour administrative d’appel de Versailles (Апелативен административен съд Версай) обаче констатира, че нито в Регламент № 1099/2009, нито в Регламент (ЕО) № 889/2008 има разпоредба, която да определя изрично метод или методи на клане на животните, отговарящи на вменените на биологичното производство цели за благосъстояние на животните и за свеждане до минимум на тяхното страдание.

25.

При липсата на разпоредба, която да препраща между Регламент № 1099/2009, от една страна, и Регламенти № 834/2007 и № 889/2008, от друга страна, само сближаването на тези текстове не позволявало да се определи дали ритуалното клане без предварително зашеметяване — което се допуска по изключение с член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, при условие че са изпълнени всички предвидени технически изисквания — позволява да се постигнат специфичните цели, вменени на биологичното производство с Регламенти № 834/2007 и № 889/2008 за благосъстояние на животните и за свеждане до минимум на тяхното страдание. При това положение възниквал въпросът за съответствието на даденото тълкуване на посочените регламенти с разпоредбите на член 13 ДФЕС.

26.

Ето защо запитващата юрисдикция счита, че отговорът на основанието, изведено от твърдението, че европейският етикет „АВ“ не можел да се използва за месо от животни, подложени на ритуално клане без предварително зашеметяване, който е решаващ за изхода от спора, води до сериозна трудност при тълкуването на правото на Съюза.

27.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли приложимите правила на правото на […] [С]ъюз[а], които произтичат по-специално от:

да се тълкуват в смисъл, че разрешават или забраняват издаването на европейски етикет „AB“ за продукти от животни, които са били ритуално заклани без предварително зашеметяване, извършено при условията, определени в Регламент […] № 1099/2009?“.

28.

Писмени становища представят OABA, Bionoor и Ecocert, както и Френската република, Република Гърция, Кралство Норвегия и Европейската комисия.

29.

Съдебно заседание, на което се явяват OABA и Bionoor, както и Френската република, Република Гърция и Комисията, се провежда на 19 юни 2018 г.

30.

С настоящото преюдициално запитване от Съда се иска да отговори на един като цяло лесен въпрос: може ли месото от животни, които са били заклани без предварително зашеметяване, да бъде сертифицирано като „АВ“?

31.

Трудността идва от това, че макар приложимата към обстоятелствата по разглеждания случай правна уредба относно биологичното земеделие — състояща се по същество от Регламенти № 834/2007 и № 889/2008 — да цели да осигури спазването на „високи стандарти за благосъстояние на животните“ ( 6 ) по време на целия живот на животното ( 7 ), което предполага, че „страданието на животните, включително при клане, се свежда до минимум“ ( 8 ), тя не определя подробно правилата, които позволяват да се сведе до минимум страданието на животните по време на умъртвяване.

32.

Следователно делото се свежда само до тълкуването на техническите стандарти, които трябва да се спазват на етапа на клането на животните, с оглед на издаването на сертификата „AB“.

33.

По причини, които ще изложа по-долу, е важно да се уточни, че строго погледнато, от Съда не се иска да се произнесе по въпрос за намеса в свободата на изповядване на религия — като разглеждания в решение на ЕСПЧ от 27 юни 2000 г., Cha’are Shalom Ve Tsedek с/у Франция (CE:ECHR:2000:0627JUD002741795). От него не се иска да се произнесе пряко и по съвместимостта между стандарта „AB“ и сертификата „халал“ — доколкото към днешна дата за последния не е изготвена точна спецификация, по-специално по отношение на използването или неизползването на зашеметяване преди умъртвяването на животните.

34.

По делото в главното производство и независимо че запитващата юрисдикция няма намерение да навлиза в тази територия, е повдигнат въпросът за зачитането на свободата на вероизповедание, по-специално от гледна точка на член 10 от Хартата.

35.

В писменото си становище Bionoor изтъква по-специално че ако се приеме, че сертификатите „AB“ и „халал“ са несъвместими, това би засегнало колективното право на мюсюлманите свободно да изповядват религията си, гарантирано с член 9 във връзка с член 14 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), от една страна, и с член 10 от Хартата, от друга страна. В това отношение то се позовава по-специално на цитираното по-горе решение Cha’are Shalom Ve Tsedek с/у Франция. Според Bionoor, като не забранява означението „AB“ да се поставя върху продукти, сертифицирани като „халал“ или „кашер“, европейският законодател иска да гарантира позитивен ангажимент, който да осигури ефективното зачитане на свободата на религията.

36.

Не считам за убедителен този довод, който — що се отнася до делото в главното производство — се основава на идеята, че ако се стигне до заключение, че сертификатите „халал“ и „АВ“ са несъвместими, това ще накърни свободата на религия на мюсюлманите.

37.

В това отношение считам, че поставеният за разглеждане въпрос е съвсем различен от въпроса, който е предмет на цитираното по-горе решение Cha’are Shalom Ve Tsedek с/у Франция.

38.

Припомням, че в това решение Европейският съд по правата на човека постановява, че „[к]ато допуска изключение от принципа на предварително зашеметяване на животните, предназначени за клане, националното право представлява конкретен израз на позитивния ангажимент на държавата да осигури ефективното зачитане на свободата на религията“ (§ 76). Освен това той уточнява, че „[н]амеса в свободата на изповядване на религия би имало само ако забраната за законно практикуване на това клане възпрепятства крайно ортодоксалните вярващи да консумират месо от животни, заклани в съответствие с религиозните предписания, които считат за приложими в тази област“ (§ 80).

39.

Впрочем в случая, за разлика от относимото към член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 ритуално клане по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението, разгледано в решение от 29 май 2018 г., Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen и др. ( 9 ), тук не се поставя под въпрос възможността за мюсюлманите да изпълняват дадено религиозно предписание. Възможността да се консумират продукти, които са сертифицирани едновременно като „AB“ и като „халал“, сама по себе си няма връзка с практикуването на „религиозен обред“ и следователно не е част от упражняването на свободата на религия, прогласена в член 10 от Хартата и в член 9 от ЕКПЧ, като израз на религиозно убеждение.

40.

Всъщност лицата, които, за да изпълнят определени религиозни предписания, желаят да си набавят продукти от животни, заклани без предварително зашеметяване, ще продължават да разполагат с алтернатива, която да зачита религиозните им убеждения ( 10 ). Ако се приеме, че ритуалното клане без зашеметяване е забранено в биологичното земеделие, гражданите с еврейско или мюсюлманско вероизповедание все така ще могат да си набавят месо „кашер“ или „халал“ и следователно правото на изповядване на религия ще остане ненакърнено в неговата същност. Те просто няма да могат да консумират месо „кашер“ и „халал“, сертифицирано като „AB“. Фактът, че не разполагат с месо, етикетирано като „АВ“, от животни, заклани без зашеметяване, сам по себе си не накърнява религиозните предписания, които не налагат изискване да се консумират само биологични продукти. Освен това не съществува „право“ на достъп до продукти с етикет „AB“. Впрочем отбелязвам, че по делото в главното производство ответниците ни най-малко не твърдят, че забраната, която може да им бъде наложена, да произвеждат и продават продукти, сертифицирани едновременно като „халал“ и „АВ“, би била несъвместима сама по себе си с религиозните убеждения на потребителите на продукти, етикетирани като „халал“.

41.

Това заключение ми изглежда още по-вярно, доколкото при внимателен прочит става ясно, че въпросът не е толкова дали сертификатите „AB“ и „халал“ са съвместими, колкото дали сертификат „АВ“ може да се издаде за продукти от животни, заклани без предварително зашеметяване — което в крайна сметка ми се струва съвсем различно.

42.

Освен че явно не се отнася пряко до случай на накърняване на свободата на религия, настоящото дело не засяга и въпроса за предварителното зашеметяване от гледна точка на благосъстоянието на животните, нито този за принципната съвместимост на сертификатите „AB“ и „халал“.

43.

На първо място, считам, че макар всяко умъртвяване да е проблематично от гледна точка на благосъстоянието на животните, вече широко се е наложило схващането, че използването на методи за зашеметяване при клането на животните — поне на теория и както сочат голям брой научни изследвания ( 12 ) — допринася страданието да се сведе до минимум, когато тези методи се осъществяват при подходящи условия.

44.

На второ място, въпреки че делото в главното производство се отнася до това дали на продукти, етикетирани като „халал“, може да се предостави сертификат „AB“, въпросът, който в крайна сметка се разглежда в настоящото дело, е дали продукти от животни, заклани без зашеметяване, могат да ползват сертификат „AB“ — доколкото според мен именно тази възможност действително създава проблем от гледна точка на благосъстоянието на животните“ ( 13 ).

45.

Всъщност от преписката по делото е видно, че към днешна дата сертификатът „халал“ дава съвсем малко информация за действително използвания метода на клане.

46.

Както Комисията посочва в писменото си становище и потвърждава в съдебното заседание, мюсюлманските общности в Европа ( 14 ) и по света имат различни позиции по въпроса за допускането на обратимото зашеметяване или на зашеметяването непосредствено след обезкръвяването на животните. Към момента, в практиката на органите, издаващи сертификата „халал“ в държавите членки, липсва съгласуваност по специфичния въпрос за съвместимостта на ритуалното клане с използването на някои методи за зашеметяване.

47.

В това отношение е съвсем разбираемо защо — когато става дума за претворяване на религиозни изисквания, чието приемане и обхват по дефиниция са обект на различни тълкувания ( 15 ) и които трудно се поддават на стандартизиране — липсва европейска правна рамка, която да определя и урежда специфичните изисквания за ритуалното клане, било то „кашер“ или „халал“. По-специално, макар, както изглежда, да съществува единодушие, че съгласно предписанията на мюсюлманското вероизповедание, за да се счита за „халал“, предназначеното за заколение животно „трябва да е живо или да се приема за живо“ по време на клането ( 16 ), това не означава непременно, че всяка форма на предварително зашеметяване се забранява.

48.

Както беше посочено в рамките на настоящото производство, според някои представители на мюсюлманската общност ( 17 ) електронаркозата или всякакъв друг подобен метод за зашеметяване преди клане са в съответствие с предписанията на мюсюлманското вероизповедание, тъй като не оказват влияние върху жизнените функции на животното, и по-конкретно върху изтичането на кръвта (което означава, че то може отново да се върне в съзнание, ако не е извършено обезкръвяване).

49.

Националните текстове също не предлагат определение на понятието „ритуално клане“. Означенията за сертифициране на продуктите като „кашер“ или „халал“ по принцип се регулират и управляват от свързани с някои религиозни органи сертифициращи органи, а не от регулаторни органи ( 18 ).

50.

Ето защо практиката на сертифициращите органи е доста различна. Например, докато някои сертифициращи органи припомнят в спецификациите си, че клането трябва да се извърши с предварително зашеметяване, други се ограничават да изискват високо равнище на благосъстояние на животните без повече уточнения относно зашеметяването. Към това се добавя фактът, че в рамките на един и същ сертифициращ орган използването на предварителното зашеметяване зависи от животинския вид.

51.

В резултат на това понастоящем на пазара се предлагат продукти от животни, заклани с предварително зашеметяване, етикетирани като „халал“. Доказано е също така, че месото от животни, заклани без зашеметяване, се разпространява в рамките на класическата мрежа, без потребителите да са информирани за това ( 19 ). Така в крайна сметка поставянето на етикет „халал“ върху продуктите дава съвсем малко информация относно използването на зашеметяване при клането на животните и евентуално относно избрания метод за зашеметяване.

52.

Както съвсем правилно отбелязва запитващата юрисдикция, липсва разпоредба, която изрично да препраща между правните уредби, уреждащи съответно биологичното производство, от една страна, и клането на животни, от друга страна.

53.

При липсата на подобно препращане са възможни две тълкувания.

54.

Съгласно първото, застъпено от Ecocert, Bionoor, както и от френското правителство, относимите разпоредби допускат издаването на етикет „AB“ за продукти от животни, заклани без зашеметяване.

55.

Макар Регламент № 834/2007 да поставя изискването за „високи стандарти за благосъстояние на животните“ за биологичното производство, нито този регламент, нито Регламент № 889/2008 за неговото прилагане се противопоставяли изрично на това правилото за предварително зашеметяване да не бъде спазено в специфичния контекст на ритуалното клане.

56.

Ритуалното клане, което се допуска по изключение с Регламент № 1099/2009 с оглед на зачитането на някои религиозни обреди при спазване на всички предвидени технически изисквания, позволявало да се постигнат целите за хуманно отношение към животните и намаляване на тяхното страдание — които са сред целите, преследвани с биологичното производство.

57.

Второто тълкуване, застъпено от OABA, Комисията, както и от гръцкото и норвежкото правителство, е изведено от телеологичния и систематичен прочит на приложимата правна уредба. По същество то се основава на идеята, че целите за защита на благосъстоянието на животните и за намаляване на тяхното страдание, включително при клане, изисквали, напротив, такъв етикет да не се издава на продукти от ритуално заклани животни.

58.

Поддръжниците на този втори подход твърдят по-специално че защитата на благосъстоянието на животните представлява цел от общ интерес, чието значение намира израз в член 13 ДФЕС. Необходимостта да се зачита благосъстоянието на животните се припомняла както с Регламент № 1099/2009, който налага по-конкретно принципа на зашеметяване преди умъртвяване, така и с Регламент № 834/2007, който превръща намаляването на страданието на животните във важно изискване на биологичното земеделие.

59.

Те считат, че възможността за извършване на ритуално клане, която се предоставя с член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, преследва и се обуславя от цели, свързани с опазване на здравето на животните и равнопоставено зачитане на религиозните вярвания и обреди. Това изключение не било част от „високи[те] стандарти за благосъстояние на животните“, които трябва да уреждат предоставянето на означението „AB“ съгласно Регламент № 834/2007 (и по-специално членове 3 и 5), и нямало връзка с тях. Поддръжниците на този втори подход твърдят също така, че предоставянето на сертификата „AB“ на продукти от животни, заклани без предварително зашеметяване, нарушавал принципа на доверие на потребителите по отношение на биологичните продукти, към който този регламент препраща в член 1 и в съображения 3, 5 и 22.

60.

В разсъжденията, които следват, ще разгледам най-напред съдържанието на стандартите за биологичното животновъдство от гледна точка на защитата на благосъстоянието на животните, които произтичат от разпоредбите на Регламент № 834/2007 във връзка с Регламент № 889/2008, и връзката им с правилата за клане на животни, произтичащи по-специално от Регламент № 1099/2009. По-нататък, с оглед на изложеното, ще обясня защо тези правила, дори разглеждани във връзка с изискването за спазване на високи стандарти за благосъстояние на животните, според мен допускат издаването на етикет „AB“ за продукти от животни, заклани без зашеметяване.

61.

За да подкрепи постоянното развитие на пазара на биологични продукти ( 20 ), от 1991 г. насам Съюзът приема правила в областта на биологичното производство, като изисква за операторите да бъде прилагана сложна система от стандарти и контрол.

62.

Подобно на Регламенти (ЕИО) № 2092/91 ( 21 ) и (ЕО) № 392/2004 ( 22 ) преди него, Регламент № 834/2007 има за цел да създаде съвкупна система за управление на земеделието и производство на храни, съчетаваща най-добрите практики в различни области (околна среда, биологично разнообразие, опазване на природните ресурси и високи стандарти за благосъстояние на животните).

63.

Също като Регламент № 834/2007 новият Регламент (ЕС) 2018/848 ( 23 ), който ще се прилага от 1 януари 2021 г., припомня в съображение 1 по-специално че „[…] биологичното производство изпълнява двойна обществена роля, като, от една страна, обезпечава един специфичен пазар, отговарящ на търсенето на потребителите на биологични продукти, а, от друга страна, предоставя обществено достъпни блага, които допринасят за опазване на околната среда и хуманно отношение към животните, както и за развитие на селските райони“.

64.

Не може сериозно да се оспорва фактът, че в рамките на правото на Съюза биологичните и небиологичните продукти попадат в обхвата на различни правни режими, като изискванията за производство за първите са по-строги, отколкото за вторите ( 24 ).

65.

Измежду преследваните цели и приоритетите на биологичното земеделие Съдът вече е подчертал значението, което трябва да се отдаде на безопасността на храните и на защитата на потребителите. Доверието на потребителите по отношение на продуктите, обозначени като биологични ( 25 ), действително трябва да се запази. В това отношение и както е посочено в член 23, параграф 1 от него, Регламент № 834/2007 допуска в етикетирането и рекламните материали на селскостопанските продукти употребата на термини за биологичен метод на производство само за продукти, получени в съответствие с предвидените в този регламент изисквания.

66.

От гледна точка на защитата на благосъстоянието на животните е безспорно, че Регламент № 834/2007 цели да обвърже биологичното земеделие с известен брой стандарти, гарантиращи по-висока защита на благосъстоянието на животните в сравнение с тази, която може да се изисква в рамките на конвенционалното земеделие. Така член 3, буква а), подточка iv) от този регламент гласи, че биологичното производство има за цел да въведе устойчива система за управление на земеделието, която „спазва високи стандарти за благосъстояние на животните“ ( 26 ). В член 5, буква з) от посочения регламент отново се посочва, че биологичното земеделие се стреми към „осигуряване на висока степен на благосъстояние на животните ( 27 ), като се отчитат специфичните за съответния вид потребности“.

67.

Въпреки това обаче няма как да не се констатира, че докато относимата правна уредба разглежда сравнително подробно условията в помещенията (вж. членове 10—12 от Регламент № 889/2008, които препращат по-специално към приложение III от същия този регламент) и условията за отглеждане (относно „животновъдните практики“ вж. по-специално член 18 от този регламент) на животните, на които биологичното земеделие трябва да отговаря, като определя стандарти, надвишаващи в голяма степен европейските стандарти, приложими за т.нар. конвенционално земеделие, тя запазва относително мълчание по въпроса за стандартите, приложими за клането на животни. По-специално, нито една от разпоредбите на посочения регламент не забранява клането без зашеметяване като такова.

68.

Член 14, параграф 1, буква б), подточка viii) от Регламент № 834/2007 се ограничава да посочи, че „всяко страдание, включително осакатяване, се свежда до минимум по време на целия живот на животното, включително при клане ( 28 )“.

69.

Това мълчание на Регламент № 834/2007, както и на Регламент № 889/2008 за неговото прилагане относно правилата за клане, според мен може да се тълкува само в смисъл, че по този въпрос се предлага препращане към общите правила, уреждащи умъртвяването на животни, и по-специално към правилата, приложими за животните, отглеждани или държани за производство на храни, предвидени в Регламент № 1099/2009 ( 29 ).

70.

Според мен това негласно, но несъмнено произтича от член 1, параграф 4 от Регламент № 834/2007, който гласи, че Регламентът се прилага, без да се засягат други разпоредби на правото на Съюза относно продуктите, попадащи в неговото приложно поле. Впрочем част от тях са и разпоредбите на Регламент № 1099/2009.

71.

Искам веднага да уточня, че както личи от неговото заглавие, последният регламент цели да определи общи правила за защита на животните по време на клане или умъртвяване в рамките на Съюза. За разлика от правната уредба, която е част от „пакета за хигиената“ от 2006 г. ( 30 ), Регламент № 1099/2009 се отнася по-специално до защитата на животните по време на умъртвяване.

72.

Както е видно от съображение 4 от него, посоченият регламент се основава на идеята, че защитата на животните по време на клане е обществен въпрос ( 31 ).

73.

Освен това член 3, параграф 1 от него налага общо изискване, според което по време на умъртвяването им и свързаните операции животните се предпазват от всяка болка, уплаха или страдание, които могат да бъдат избегнати.

74.

С други думи, самият Регламент № 1099/2009 засяга и интегрира изискванията за хуманно отношение към животните. При липсата на уточнения в правната уредба, специално за биологичното земеделие, се прилагат общите разпоредби на този регламент.

75.

Впрочем, ако съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 1099/2009 е приложим принципът на клане след зашеметяване в съответствие с методите и изискванията, съдържащи се в приложение I към този регламент, то съгласно член 4, параграф 4 от същия регламент е предвидено изключение за ритуалното клане без зашеметяване на животните, извършвано в кланици.

76.

Видно от съображение 18 от Регламент № 1099/2009, член 4, параграф 4 от този регламент допуска ритуалните кланета без зашеметяване, при условие че клането се извършва в кланица, за целите на спазването на някои религиозни предписания, като предвижда изключение от установеното в параграф 1 от същия член общо правило, че животните се умъртвяват само след зашеметяване.

77.

Както Съдът вече е постановил, „защитата на животните е основната цел, преследвана от Регламент № 1099/2009, и по-конкретно от член 4, параграф 4 от него, както произтича от самото заглавие на този регламент и от съображение 2 от него“ ( 32 ).

78.

Това изключение обаче не означава, че дерогационният режим, приложим за ритуалното клане, пренебрегва благосъстоянието на животните.

79.

Всъщност, пак по силата на Регламент № 1099/2009, такива кланета трябва да се извършват при условия, които гарантират ограничаване на страданието на животните.

80.

Така в съображение 2 от Регламент № 1099/2009 се посочва по-специално че „[с]топанските оператори, както и всяко лице, участващо в умъртвяването на животни, следва да предприемат необходимите мерки, за да се избегне болката и да се сведат до минимум уплахата и страданието на животните в процеса на клане или умъртвяване, като се вземат предвид най-добрите практики в тази област и разрешените съгласно [този] регламент методи“. От своя страна съображение 43 от посочения регламент гласи, че „[к]лането без зашеметяване изисква гърлото да бъде прерязано с остър нож по подходящ начин, така че страданието да бъде сведено до минимум“. Освен това в съответствие с член 9, параграф 3 и член 15, параграф 2, първа алинея от същия регламент животните следва да бъдат фиксирани самостоятелно и „не […] преди лицето, на което е възложено зашеметяването или обезкръвяването, да е готово за извършване на тези манипулации по най-бързия възможен начин“. Накрая, съгласно член 5, параграф 2 от Регламент № 1099/2009 „[а]ко, по смисъла на член 4, параграф 4, животните се умъртвяват без предварително зашеметяване, лицата, отговарящи за клането, провеждат системни проверки, за да гарантират, че животните не проявяват никакви признаци, че са в съзнание или че усещат, преди да бъдат освободени от фиксирането, и че не проявяват никакви признаци на живот преди да преминат през почистване или попарване“.

81.

В крайна сметка едновременно съществуват два режима на защита на благосъстоянието на животните: общият режим, който налага предварително зашеметяване, и дерогационният режим (основан на желанието да не се приложи зашеметяване по религиозни причини). В рамките на всеки от тези режими стопанските оператори, както и всяко лице, участващо в умъртвяването на животни, трябва да предприемат необходимите мерки, за да се избегне болката и да се сведат до минимум уплахата и страданието на животните в процеса на клане или умъртвяване (вж. съображение 2 от Регламент № 1099/2009).

82.

Всъщност изглежда някак непоследователно да се препраща към Регламент № 1099/2009 — и то при положение че тази правна уредба не се позовава нито веднъж на „високи стандарти за благосъстояние на животните“ — в подкрепа на твърдението, че в съответствие с член 4, параграф 1 от него зашеметяването е превърнато в принцип, и в същото време да се счита, че няма смисъл от такова препращане, що се отнася до предварителната дерогация от зашеметяване, предвидена в член 4, параграф 4 от същия регламент.

83.

От това следва, че общата цел за спазване на „високи стандарти за благосъстояние на животните“ се изпълнява винаги, независимо от избрания начин на клане. Не считам, че предвиденият с Регламент № 1099/2009 принцип на предварително зашеметяване налага заключението, че изискването за „високи стандарти за благосъстояние на животните“ задължително предполага клането да се извършва с предварително зашеметяване.

84.

Според мен, при липсата на указания относно задълженията на съответните стопански оператори — като тези, които законодателят е решил да определи по отношение на помещенията за отглеждане на животните (вж. съображение 10 от Регламент № 889/2008) и които са доста подробни — биологичното производство не може да бъде подчинено на правила за клане на животните, по-строги от предвидените в общите текстове, уреждащи хуманното отношение към тях по време на умъртвяване.

85.

В заключение, в Регламенти № 834/2007 и № 889/2008 няма разпоредба, която да определя изрично метод или методи на клане на животните, отговарящи на целите за благосъстояние на животните или за свеждане до минимум на страданието им. Доколкото в правната уредба за биологичното земеделие липсват уточнения на правилата за клане, се налага препратка към съвкупността от правни норми, уреждащи хуманното отношение към животните по време на умъртвяване, в случая Регламент № 1099/2009. В този контекст правилата, уреждащи ритуалното клане, не трябва да бъдат изключвани.

86.

Тъй като Регламенти № 834/2007 и № 889/2008 не поставят зашеметяването преди умъртвяване като условие за ползването на означението „AB“, те няма как да забраняват практиката на ритуалното клане.

87.

Доколкото целта на тези регламенти е да определят подробни стандарти, на които трябва да отговарят продуктите, за да бъдат сертифицирани като биологични, не считам, че е възможно сериозно да се поддържа, че мълчанието им по въпроса за евентуалното използване на клане без зашеметяване може да е напълно случайно. Според мен липсата на изрична разпоредба по този въпрос не е резултат на недоглеждане и обикновената препратка към контекста на изготвяне ( 33 ) не подкрепя непременно тълкуването, което OABA застъпва по делото в главното производство.

88.

Редица допълващи се причини ме карат да подкрепя този извод.

89.

Най-напред и в продължение на изложеното по-горе, следва да се отбележи, че някои животновъдни практики са изрично забранени или ограничени в текстовете, уреждащи биологичното земеделие, и по-специално в член 18 от Регламент № 889/2008. Тази разпоредба всъщност предвижда, че някои животновъдни практики по принцип са забранени (осакатяване) или силно ограничени (поставяне на еластични пръстени на опашките на овцете, подрязване на опашките, изрязване на зъбите, подкастряне на човката, отстраняване на рогата и кастриране). В същия смисъл член 20 от посочения регламент, който се отнася до храненето на животните, забранява тяхното угояване.

90.

По-нататък, трябва да се подчертае също, че докато за селскостопанските животни, обхванати от Регламент № 1099/2009, не се предвижда задължение за предварително зашеметяване, член 25з, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 710/2009 на Комисията от 5 август 2009 година за изменение на Регламент […] № 889/2008 […] във връзка с определянето на подробни правила относно биологичното производство на аквакултурни животни и морски водорасли ( 34 ) предвижда, че „[т]ехниките за умъртвяване трябва да привеждат рибата незабавно в безсъзнание и да я правят нечувствителна към болка“.

91.

Накрая, мълчанието на правната уредба за биологичното земеделие по въпроса за ритуалното клане според мен не може да се дължи на недоглеждане, още повече че този въпрос отдавна ( 35 ) е познат и признат в текстовете, уреждащи клането на животни, и че „клането“ на животни, освен това, се споменава многократно в тази правна уредба ( 36 ).

92.

Следва да се отбележи, че някои сдружения за защита на благосъстоянието на животните действително призовават — по-специално по повод изготвянето на работния документ на службите на Комисията, придружаващ предложението за изменение на Регламент № 834/2007 ( 37 ) — за промяна на правната уредба за биологичното земеделие в посока масовизиране на зашеметяването на животните преди клане ( 38 ), въпреки това обаче Регламент 2018/848, който влезе в сила наскоро, запазва мълчание по въпроса за използването или неизползването на зашеметяването.

93.

Предвид изложените по-горе съображения считам, че сертификатът „AB“ не може да бъде отказван за продукти от животни, заклани без зашеметяване.

94.

В това отношение считам доводите от телеологичен и систематичен характер, които се изтъкват в подкрепа на обратната теза в рамките на настоящото дело, за неубедителни.

95.

На първо място, струва ми се, че доводът за запазване на „принципа на доверие на потребителите“ по отношение на продуктите, обозначени като биологични, към който препращат по-специално съображения 3, 5 и 22, както и член 1 от Регламент № 834/2007, не може да се приеме. Доколкото твърдението, че обозначението „AB“ не може да се поставя върху продукти от животни, заклани без зашеметяване, не произтича изрично от правната уредба, уреждаща стандартите, приложими за биологичното земеделие, този принцип няма как да е нарушен, при положение че даден етикет е издаден в съответствие с приложимото право.

96.

Несъмнено защитата на доверието на потребителите по отношение на продуктите, обозначени като биологични, изисква, както е предвидено в член 6, буква в) от Регламент № 834/2007, да се изключат веществата и методите на преработка, които биха могли да се окажат подвеждащи по отношение на истинската същност на продукта. Това доверие обаче се подкопава само при неспазване на ясните изисквания, на които биологичното земеделие е подчинено изрично. Но както обясних по-горе, считам — от гледна точка на относимата правна уредба — че ако използването на зашеметяване по време на клането на животни се изключи, това не може автоматично да доведе до пълно лишаване засегнатите продукти от възможността да се ползват с означението „АВ“.

97.

Освен това трябва също да се отбележи, че понастоящем и въпреки нарастващия интерес на потребителите към условията за клане на животните ( 39 ), правната уредба на Съюза, която се отнася до предоставянето на информация за храните на потребителите, към момента не предвижда специфично указание относно условията за клане на животните ( 40 ).

98.

При тези обстоятелства да се направи заключение за несъвместимост, от гледна точка на правото на Съюза, между сертификатите „кашер“ и „халал“, от една страна, и етикета „AB“, от друга страна, би означавало да се добави условие, което позитивното право не предвижда. Това би станало причина практикуващите евреи и мюсюлмани, които биха искали да имат достъп до биологични продукти, да бъдат лишени от този достъп и да не могат да се ползват от гаранциите, които биологичните продукти предлагат от гледна точка на качество и безопасност на храните.

99.

Всъщност, макар невъзможността сертификатът „AB“ да се съвместява с етикета „кашер“ или „халал“ да не представлява пряк проблем от гледна точка на упражняването на свобода на религия, струва ми се, че тя засяга възможността на потребителите на продукти „кашер“ или „халал“ да си набавят продукти, които да се ползват от предоставените със сертификата „AB“ гаранции.

100.

На второ място, както постановява Съдът в решение от 5 ноември 2014 г., Herbaria Kräuterparadies (C‑137/13, EU:C:2014:2335, т. 46), макар да не може да се отрече, че „[п]равото на Съюза не гарантира, че икономическият оператор може да предлага на пазара продуктите си с всякакви обозначения, които той счита за изгодни с оглед на предлагането им“, то все пак не e противопоставимо на оператор, който е изпълнил всички изисквания на приложимата правна уредба.

101.

В това отношение не може да се пренебрегнат доводите, развити по-специално от Ecocert, че сертифициращата организация не може да налага условия, които не са включени в относимата правна уредба, за целите на получаването на сертификат „AB“. По-специално, доколкото разпоредбите, уреждащи правилата за отглеждане и клане на животни за целите на получаването на етикета „AB“, са спазени, сертифициращата организация по принцип е длъжна да предостави този етикет, без да добавя условия, които не са предвидени в позитивното право. Ако не го направи, това би създало проблем от гледна точка както на свободното движение на биологични продукти в Съюза, посочено в член 34 от Регламент № 834/2007, така и на свободата на търговията и промишлеността.

102.

Този извод не противоречи на член 13 ДФЕС.

103.

Безспорно установено е, че защитата на благосъстоянието на животните представлява легитимна цел от общ интерес, чиято важност се изразява по-конкретно чрез приемането от държавите членки на Протокол (№ 33) относно закрилата и хуманното отношение към животните, приложен към Договора за ЕО, съгласно който при формулирането и провеждането на практика на политиката на Общността, по-специално в областта на селското стопанство и транспорта, Общността и държавите членки трябва изцяло да се съобразяват с изискванията, свързани с хуманното отношение към животните. Понастоящем на посочения протокол съответства член 13 ДФЕС, който е разпоредба с общо приложение, намираща се в първата част от Договора за функционирането на ЕС — относно посочените принципи ( 41 ).

104.

Впрочем считам, че с приемането на разглежданата правна уредба, и по-специално Регламент № 1099/2009, който урежда стандартите за хуманно отношение към животните по време на умъртвяване, законодателят е искал да постигне баланс между свободата на вероизповедание и хуманното отношение към животните. Както изтъкнах по-горе, този регламент не само не пренебрегва хуманното отношение към животните, но и допуска ритуалното клане да се използва само по изключение и при строго определените в член 4, параграф 4 от него условия.

105.

Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, поставен от Cour administrative d’appel de Versailles (Апелативен административен съд Версай, Франция), по следния начин:

„Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година относно защитата на животните по време на умъртвяване, разглеждани във връзка с член 13 ДФЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не забраняват издаването на европейски етикет „AB“ за продукти от животни, които са били ритуално заклани без предварително зашеметяване, извършено при условията, определени в Регламент № 1099/2009“.