1.

С жалбите си Европейският съюз ( 2 ) и Guardian Europe Sàrl ( 3 ) искат частичната отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 7 юни 2017 г., Guardian Europe/Европейски съюз ( 4 ), с което, от една страна, Съюзът е осъден да заплати на Guardian Europe обезщетение в размер на 654523,43 EUR за претърпяната от това дружество имуществена вреда поради неспазването на разумния срок за произнасяне по делото, по което е постановено решение от 27 септември 2012 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия ( 5 ), и от друга страна, жалбата e отхвърлена в останалата ѝ част.

2.

След като на 7 януари 2019 г. частично оттегля иска си по дело Европейски съюз/Guardian Europe (C‑447/17 P), Съюзът, представляван от Съда на Европейския съюз, поддържа само второто основание на жалбата си за неправилно тълкуване на понятието „причинно-следствена връзка“ в точка 160 от обжалваното съдебно решение, тъй като в точка 161 от това решение е прието, че съществува достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по делото, по което е постановено решение на Общия съд от 27 септември 2012 г., и вредата, претърпяна от Guardian Europe поради плащането на допълнителни разходи за банкова гаранция за периода, с който е превишен този разумен срок.

3.

Това второ основание, аналогично на основанието, повдигнато от Съюза по дела Европейски съюз/Gascogne Sack Deutschland и Gascogne ( 6 ), Европейски съюз/Kendrion ( 7 ), както и Европейски съюз/ASPLA и Armando Álvarez ( 8 ), е било уважено от Съда с решения от 13 декември 2018 г.

4.

При това положение, доколкото с жалбите се поставят нови правни въпроси, моят преглед ще се ограничи до жалбата, подадена от Guardian Europe по дело Guardian Europe/Европейски съюз (C‑479/17 P), и ще се съсредоточи върху поддържаните от него първо и четвърто основание, които се отнасят до понятието „едно-единствено предприятие“ ( 9 ), както и върху шестото основание относно отговорността на Съюза за решение, постановено от Общия съд. Ще обясня обаче накратко защо според мен възраженията, посочени в отговор на четвъртото основание, трябва да се отхвърлят, тъй като от тях зависи и разглеждането на шестото основание.

5.

В този смисъл ще изложа съображенията, поради които считам, че само първото и четвъртото основание могат да бъдат приети за основателни, като се изключат критиките относно мотивите на обжалваното съдебно решение във връзка с представителството на Guardian Industries Corp. от Guardian Europe, и че поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде частично отменено.

6.

На 12 февруари 2008 г. Guardian Industries и Guardian Europe подават в секретариата на Общия съд жалба срещу Решение C(2007) 5791 окончателен на Комисията от 28 ноември 2007 година относно производство по член [101 ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39165 — Плоско стъкло) ( 10 ). В жалбата си те по същество искат отмяна на това решение в частта, в която се отнася до тях, и намаляване на размера на наложената им с него глоба.

7.

Тъй като Общият съд отхвърля тази жалба с решение от 27 септември 2012 г., на 10 декември 2012 г. Guardian Industries и Guardian Europe подават срещу последното жалба в секретариата на Съда.

8.

С решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия ( 11 ), Съдът по същество, първо, отменя решението на Общия съд от 27 септември 2012 г. в частта, в която отхвърля основанието, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация при изчисляването на размера на глобата, наложена солидарно на Guardian Industries и на Guardian Europe, и ги осъжда да понесат съдебните разноски. Второ, Съдът отменя член 2 от Решение C(2007) 5791 в частта, в която се налага глоба в размер на 148000000 EUR солидарно на Guardian Industries и на Guardian Europe. Трето, Съдът налага глоба в размер на 103600000 EUR солидарно на Guardian Industries и на Guardian Europe за нарушението, установено в член 1 от Решение C(2007) 5791. Четвърто, Съдът отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

9.

На 19 ноември 2015 г. Guardian Europe подава в секретариата на Общия съд искова молба на основание член 268 и член 340, втора алинея ДФЕС срещу Съюза, представляван от Комисията и от Съда на Европейския съюз, за поправяне на вредата, която това дружество твърди, че е претърпяло, от една страна, поради прекомерната продължителност на производството пред Общия съд по делото, по което е постановено решение на Общия съд от 27 септември 2012 г., и от друга страна, поради допуснатото в Решение C(2007) 5791 от страна на Комисията и на Общия съд нарушение на принципа на равно третиране.

10.

С обжалваното съдебно решение Общият съд постановява:

11.

С жалбата си по дело Guardian Europe/Европейски съюз (C‑479/17 P) Guardian Europe иска от Съда:

12.

Съюзът, представляван от Съда на Европейския съюз, иска от Съда:

13.

Съюзът, представляван от Комисията, иска от Съда:

14.

Съюзът, представляван от Съда на Европейския съюз, е подал насрещна жалба и иска от Съда:

15.

Guardian Europe иска от Съда:

16.

Следва да се отбележи, от една страна, че поради предмета им, а именно понятието „едно-единствено предприятие“, от самото начало първото и четвъртото основание трябва да бъдат разглеждани заедно, тъй като се отнасят до правото на Guardian Europe да предяви иск, както от името на Guardian Industries, така и за твърдените от Guardian Europe вреди ( 12 ).

17.

От друга страна, следва да се уточни, че анализът на въпроса, поставен в шестото основание на главната жалба, за условията за ангажиране на отговорността на Съюза ( 13 ) поради съдържанието на постановено от Общия съд решение зависи от отхвърлянето на критиките срещу мотивите на обжалваното съдебно решение относно други възражения за недопустимост.

18.

Всъщност Комисията противопоставя довод, изведен от задължението на Съда да разгледа служебно основание, изведено от погасяването по давност на искането за обезщетение на Guardian Europe, което е основано на нарушението на принципа на равно третиране в Решение C(2007) 5791 ( 14 ). С допустима насрещна жалба ( 15 ) Съдът на Европейския съюз твърди, че в точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка в правната квалификация на представените на преценката му факти и поради това в точка 65 от това решение неправилно е отхвърлил възражението за недопустимост, изведено от това, че поправянето на твърдените пропуснати ползи би обезсилило последиците на решение, което е станало окончателно ( 16 ).

19.

Тъй като предметът на тези основания не налага представянето на подробно становище по тях в настоящото заключение, ще изложа накратко причините, поради които обжалваното съдебно решение не трябва да бъде отменено от Съда в частта, в която отхвърля споменатите възражения за недопустимост.

20.

Що се отнася до довода на Комисията, изведен от погасяването по давност на искането на Guardian Europe, следва да се посочи, че Комисията не е подала насрещна жалба срещу обжалваното съдебно решение, с което това повдигнато от нея възражение за недопустимост се отхвърля. Според мен, с оглед на разпоредбите на членове 174, 176 и 178 от Процедурния правилник на Съда, това обстоятелство е достатъчно, за да не се отговаря на този довод. Освен това трябва да се припомни, че според постоянната съдебна практика Съдът не разглежда служебно основание, изведено от погасяването по давност, при положение че то не е абсолютна процесуална предпоставка ( 17 ).

21.

Що се отнася до основанието, изведено от това, че поправянето на твърдените пропуснати ползи ще обезсили правните последици на окончателно съдебно решение, Съдът на Европейския съюз твърди, че искането на Guardian Europe би имало същия ефект и същия предмет като жалба за отмяна, която то е трябвало да подаде, за да оспори размера на възстановената част от глобата, която е платило неоснователно заедно с лихвите в изпълнение на решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия ( 18 ). Всъщност той счита, че в действителност целта на това искане е да се поправи изгубената възможност за ползване на посочената сума при по-висок процент от този, приложен от Комисията.

22.

Безспорно е, че целта на искането на Guardian Europe е да бъдат поправени пропуснатите ползи, свързани с разликата между, от една страна, възстановените от Комисията лихви върху частта от глобата, която му е била възстановена, и от друга страна, доходите, които то е можело да извлече, ако вместо да плаща на Комисията сумата, която в крайна сметка е обявена от Съда за недължимо платена, жалбоподателят я беше инвестирал в своята дейност ( 19 ).

23.

Според мен, както основателно посочва Общият съд, поради предмета си това искане се различава от искането за поправяне на вредата, причинена в периода, през който възстановената сума не е била на разположение ( 20 ), което вече е удовлетворено с плащането на лихва за забава.

24.

Всъщност такова разграничение трябва да бъде направено, тъй като, от една страна, Съдът вече е постановил, че плащането на мораторни лихви представлява мярка за изпълнение на съдебното решение за отмяна по смисъла на член 266, първа алинея ДФЕС, тъй като цели да обезщети в предварително фиксиран размер кредитора, който е бил лишен от възможността да разполага с вземането, и да подтикне длъжника да изпълни във възможно най-кратки срокове съдебното решение за отмяна ( 21 ).

25.

От друга страна, член 266, втора алинея ДФЕС предвижда, че задължението на институцията, чийто акт е бил отменен, да предприеме необходимите мерки за изпълнение на самото решение, сред които е заплащането на лихва за забава, не засяга задължението, което може да произтече от прилагането на член 340 ДФЕС.

26.

В този смисъл член 266, втора алинея ДФЕС отразява принципа, че лихвата за забава не може да поправи всички вреди, които може да са претърпени в резултат от лишаването от възможността да се разполага с недължимо платена сума.

27.

При това положение считам, че предявеният от Guardian Europe иск за обезщетение на основание член 340 ДФЕС е допустим и поради това насрещната жалба трябва да се отхвърли.

28.

С първото си основание Guardian Europe твърди, че като е направил извод в точки 153 и 154 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не е пропуснал никакви ползи поради нарушението от страна на Общия съд на задължението за произнасяне в разумен срок, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието от правото на Съюза „едно-единствено предприятие“.

29.

Guardian Europe критикува по-специално извода на Общия съд, съдържащ се в точки 103 и 153 от обжалваното съдебно решение, че като не е понесло лично тежестта, свързана с плащането на глобата, между 12 февруари 2010 г. и 27 септември 2012 г. Guardian Europe не е понесло реална и сигурна вреда, състояща се в разликата между, от една страна, възстановените от Комисията лихви върху частта от сумата на глобата, която в крайна сметка е обявена за недължима от Съда в решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия ( 22 ), и от друга страна, доходите, които то е можело да извлече, ако вместо да плаща разглежданата сума на Комисията, я беше инвестирало в своята дейност.

30.

На първо място, Guardian Europe посочва, че в хода на административната процедура по приемане на Решение C(2007) 5791 групата Guardian е третирана като „едно-единствено предприятие“ по смисъла на правото на Съюза. Така наложената на Guardian глоба е изчислена въз основа на стойността на продажбите на Guardian като едно цяло „предприятие“, а не на тези на Guardian Industries или на Guardian Europe, тъй като продажбите на последното дружество не са били от значение за съответния период.

31.

Въз основа на това Guardian Europe прави извод, че Общият съд, сезиран за целите на преценката на последиците от нарушението на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в рамките на производството по предходната жалба за отмяна, е трябвало да разглежда Guardian като „едно-единствено предприятие“ по смисъла на правото на Съюза също и във връзка с иска за извъндоговорна отговорност.

32.

По-нататък Guardian Europe уточнява, на първо място, че понятието „едно-единствено предприятие“ намира широко приложение в правото на Съюза по-специално в областта на защита на данните, на обществените поръчки и на данъчните въпроси.

33.

На второ място, след като подчертава, че притежава всички дялове в капитала на въпросните действащи дъщерни дружества, Guardian Europe уточнява, че вредата, претърпяна от дружество от икономическа група, задължително се отразява върху печалбата на цялата тази група и върху инвестиционните решения, които могат да бъдат взети в нея. В случая на групата Guardian, Guardian Europe е главният адресат на Решение C(2007) 5791, срещу което то подава жалба заедно със своето дружеството майка Guardian Industries. Тъй като e понесло последиците от намаляването на средствата за инвестиции в Европа поради наложената от Комисията глоба, Guardian Europe е подало искането за обезщетение от свое име и от името на групата.

34.

На последно място, в случай на отмяна на обжалваното съдебно решение Guardian Europe иска Съдът да се произнесе по размера на претендираното обезщетение.

35.

В писмената си защита Съдът на Европейския съюз твърди, че в точки 153 и 154 от обжалваното съдебно решение Общият съд с основание е постановил, че Guardian Europe не е понесло никаква реална и сигурна вреда, произтичаща от пропуснати ползи.

36.

Съдът на Европейския съюз посочва, най-напред, че понятието „едно-единствено предприятие“, прилагано в правото в областта на конкуренцията с оглед определяне на размера на глоба, не е приложимо в случай на искане за обезщетение, подадено на основание член 340, втора алинея ДФЕС.

37.

По-нататък, Съдът на Европейския съюз уточнява, че физическо или юридическо лице има право да предяви иск за обезщетение срещу Съюза само ако може да претендира собствен интерес или прехвърлено му от други лица право на обезщетение. Ако ищецът не може да докаже, че е има правен интерес, искът му за обезщетение трябва да се отхвърли ( 23 ).

38.

Най-накрая, Съдът на Европейския съюз припомня, че Guardian Europe е юридическо лице, което е различно от всяко от дъщерните си дружества, както и от своето дружеството майка Guardian Industries. От това той прави извод, че тъй като няма прехвърлено право на обезщетение от своето дружеството майка или от седемте си дъщерни дружества, Guardian Europe може да предяви иск за обезщетение само за действително претърпените от него вреди.

39.

В писмената си реплика Guardian Europe изтъква, че цитираната от Съда на Европейския съюз съдебна практика в подкрепа на доводите му не дава основание да се твърди, че принадлежността към една и съща икономическа група не е достатъчна да обоснове наличието на правен интерес от иск за обезщетение по член 340, втора алинея ДФЕС.

40.

В това отношение жалбоподателят подчертава, че от решение от 4 октомври 1979 г., Ireks-Arkady/ЕИО ( 24 ), което се отнася до прехвърлянето на искане за обезщетение в резултат от реорганизация на група, не следва, че се е изисквало доказателство за такова прехвърляне, което е можело да бъде неофициално или негласно. Освен това в посоченото решение Съдът не приема, че такова прехвърляне е необходимо в контекста на икономическа група.

41.

Guardian Europe оспорва и довода на Съда на Европейския съюз, че единствено претърпяло вреди е юридическото лице, което е заплатило глобата, наложена с Решение C(2007) 5791. В това отношение жалбоподателят изтъква, че е претърпял вреди, от една страна, тъй като е бил главният адресат на това решение, и от друга страна, поради факта, че групата Guardian е трябвало да отклони голяма част от европейските си ресурси, за да плати глобата, изменяйки инвестиционния си капацитет за подкрепа и развитие на европейските си дейности ( 25 ).

42.

В писмената си дуплика Съдът на Европейския съюз отново твърди, че съгласно цитираната от него съдебна практика само физическо или юридическо лице, което има собствен правен интерес, е процесуално легитимирано да предяви иск за обезщетение. При все че е възможно прехвърляне на основанието на иска, като приобретателят тогава може да предяви иска от свое име, няма обаче други обстоятелства, при които Съдът да е приел, че частноправен субект има право да предяви иск за вреда, претърпяна от друг частноправен субект. Тъй като Guardian Industries, Guardian Europe и дъщерните му дружества са отделни дружества, нито едно от тях няма право да предяви иск за обезщетение от името на някое от другите дружества на основание на претърпени от него вреди при липсата на прехвърляне на такова право.

43.

Съдът на Европейския съюз добавя, че съгласно тази съдебна практика обстоятелството, че дружество принадлежи към икономическа група, не предоставя автоматично на юридическо лице собствен правен интерес да предяви иск, когато друго, принадлежащо към същата икономическа група юридическо лице, има собствен интерес от това.

44.

По отношение на довода на Guardian Europe, че съгласно точка 10 от писмената защита на Съда на Европейския съюз лицето, претърпяло вреда, е юридическото лице, което е платило глобата, наложена с Решение C(2007) 5791, ответникът припомня, че в точки 103 и 153 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че след като не е понесло лично тежестта, свързана с плащането на глобата, Guardian Europe не може да претендира, че е претърпяло реална и сигурна вреда под формата на пропусната полза. Съдът на Европейския съюз счита, че Guardian Europe не доказва, че тази констатация на Общия съд е неточна от правна гледна точка.

45.

С четвъртото си основание Guardian Europe твърди, че в точки 99—107 от обжалваното съдебно решение, съгласно които нарушението на принципа на равно третиране в Решение C(2007) 5791 и в решение на Общия съд от 27 септември 2012 г. не е довело до пропуснати ползи за Guardian Europe, е изопачено понятието на правото на Съюз „едно-единствено предприятие“.

46.

Guardian Europe уточнява, че доводите, изложени в подкрепа на това основание, са идентични на тези в първото основание.

47.

Жалбоподателят припомня, че искът му за обезщетение е предявен след постановяване на решението на Съда, с което се установява грешката на Комисията при изчисляване на глобите в нейното Решение C(2007) 5791, както и продължителността ѝ във времето поради последиците от решение на Общия съд от 27 септември 2012 г.

48.

Guardian Europe твърди, че в точка 103 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е постановил, че то „не е понес[ло] лично тежестта, свързана с плащането на наложената с Решение C(2007) 5791 глоба“, и че „[с]ледователно […] не може да претендира, че е понес[ло] реална и сигурна вреда“. Тъй като счита, че нарушаването на принципа на равно третиране с Решение C(2007) 5791 и с решение на Общия съд от 27 септември 2012 г. е довело до заплащането на по-голяма глоба от тази, която то би трябвало да плати, и че това му е попречило да има по-рано достъп до недължимите суми, Guardian Europe оценява вредата си на 7712000 EUR и иска от Съда да се произнесе относно размера на обезщетението, което ще му бъде дължимо, като се вземе предвид размерът на претендираното обезщетение съгласно първото основание.

49.

В писмената си защита Съдът на Европейския съюз изтъква, че това основание трябва да се отхвърли поради същите причини като тези, обосноваващи отхвърлянето на първото основание.

50.

Главното твърдение на Комисията в писмената ѝ защита е, че искането на Guardian Europe е недопустимо поради две причини — една главна и една субсидиарна ( 26 ).

51.

При условията на евентуалност Комисията иска, най-напред, ако претенциите на Guardian Europe са допустими, решението, с което Съдът отхвърля иска поради липса на вреда за жалбоподателя, произтичаща от временното плащане на глобата, да бъде потвърдено. Комисията изтъква, че в Решение C(2007) 5791 за целите на определянето на глобата жалбоподателят Guardian Europe не е третиран като едно-единствено предприятие по смисъла на правото на Съюза, тъй като само образуванията с юридическа правосубектност могат да носят лична отговорност за правонарушения ( 27 ).

52.

По-нататък, ако все пак се установи, че Guardian Europe може да се позове на вреда, Комисията иска от Съда да потвърди приетото от Общия съд в точка 107 от обжалваното съдебно решение, а именно че ползата, която Guardian Europe твърди, че е пропуснало поради твърдяно достатъчно съществено нарушение на принципа на равно третиране, допуснато в Решение C(2007) 5791, не е доказана. Тя твърди, че доколкото Guardian Europe не е извършило вътрешни продажби, прилагането на метод за изчисляване на глобите, включващ тези продажби, изобщо не би променило размера на глобата му. В действителност този метод за изчисляване довел само до увеличаване на размера на глобите, наложени на другите адресати. При това положение грешката на Комисията е позволила на жалбоподателя да получи намаление на глобата си, от което той иначе не би могъл да се възползва.

53.

Накрая, ако основанието на Guardian Europe бъде уважено, Комисията отбелязва, че не са изпълнени условията, които да позволят на Съда да прецени размера на обезщетението, дължимо на жалбоподателя.

54.

В репликата си, в отговор на довода на Комисията, че в Решение C(2007) 5791 за целите на определянето на глобата Guardian Europe не е третирано като едно-единствено предприятие по смисъла на правото на Съюза, Guardian Europe подчертава, че идентифицирането на юридическото лице, което носи отговорност за нарушението, се извършва преди определянето на глобата. Така, когато определя глобата, Комисията взема предвид оборота на цялата икономическа група. В случая тя е взела предвид стойността на реализираните от групата Guardian продажби.

55.

В отговор на довода на Комисията относно действителното съществуване на вредата му Guardian Europe твърди, че Комисията описва неточно резултата от решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия ( 28 ), както и неговите мотиви. Тя обаче не може да излага наново доводи, разгледани в рамките на производството по жалбата за отмяна. То посочва по-специално, че доводът, изведен от метода за изчисляване, е отхвърлен от Съда в точки 70 и 71 от това съдебно решение.

56.

В отговор на довода на Комисията относно необходимостта от преценка на представените доказателства Guardian Europe посочва, че Комисията не може да изтъкне за първи път пред Съда липсата на достатъчно доказателства, на която се позовава.

57.

Guardian Europe упреква Общия съд за това, че като е постановил в точки 99—107 от обжалваното съдебно решение, че нарушението на принципа на равно третиране в Решение C(2007) 5791, както и в решение на Общия съд от 27 септември 2012 г., не е довело до пропуснати ползи за Guardian Europe, не се е съобразил с понятието „едно-единствено предприятие“ в правото на Съюза.

58.

Искането за обезщетение за вредите, включително за пропуснатите ползи, които Guardian Europe твърди, че е претърпяло в резултат от нарушението на посочения принцип в това съдебно решение, обаче е отхвърлено в точки 122—125 от обжалваното съдебно решение поради други съображения, критикувани с шестото основание.

59.

Ето защо това основание е допустимо само доколкото се отнася до Решение C(2007) 5791.

60.

С първото основание и с четвъртото основание, което е частично допустимо, Guardian Europe иска по същество от Съда да установи дали има процесуална легитимация и правен интерес във връзка с предявения иск за обезщетение на основание член 340 ДФЕС ( 29 ).

61.

Безспорно е, че след налагането на солидарно дължимата глоба на Guardian Industries и на Guardian Europe на Комисията са били изплатени пряко различни суми. През март 2008 г. Guardian Industries и Guardian Europe плащат съответно сумите 20000000 EUR и 91000000 EUR. През юли 2013 г. всяко от седемте действащи дъщерни дружества на Guardian Europe плаща част от сумата 48263003 EUR, която съответства на дължимия на Комисията остатък, предмет на учредената от Guardian Europe банкова гаранция, заедно с лихви за забава.

62.

При това положение следва да се прави разлика дали въпросът за допустимостта се отнася до искането, отправено от Guardian Europe за частта от обезщетението, платена направо на Комисията от него самото, както и от дъщерните му дружества, или се отнася до обезщетението, платено от Guardian Industries. Макар тези въпроси да произтичат от разглеждането по същество от Общия съд на искането и да зависят непосредствено от него в областта на иска за извъндоговорна отговорност, доколкото те се отнасят до правото на иск на Guardian Europe, струва ми се уместно да ги разгледам предварително, за да се определят пределите на спора.

63.

Guardian Europe твърди, че предявеният от него иск за обезщетение може да се разглежда като продължение на производство за установяване на нарушение на правото в областта на конкуренцията, в което се използва понятието „едно-единствено предприятие“.

64.

Трудността се дължи на това, че посоченото понятие се използва, за да се посочи извършителят на нарушението ( 30 ) независимо от неговия правен статут и начин на финансиране ( 31 ).

65.

Поради това се поставя въпросът кое юридическо лице има процесуална легитимация и правен интерес да действа от името на правното образувание, на което е наложена санкция и което е платило глобата, за да поиска поправянето на вредата, причинена в резултат на нарушението на задължението за произнасяне в разумен срок.

66.

На първо място, следва да се припомни, че Съдът е подчертал спецификата на понятието „едно-единствено предприятие“ в контекста на правото в областта на конкуренцията ( 32 ), като изрично го е разграничил от понятието „дружество“ или „юридическо лице“ по гражданското право.

67.

В този смисъл Съдът е приел, че „[п]онятието за предприятие е уточнено от съда на Съюза и обозначава стопанска единица, дори ако от правна гледна точка тази стопанска единица е съставена от няколко физически или юридически лица“ ( 33 ).

68.

На второ място, при исковете за обезщетение, основани на член 340, втора алинея ДФЕС, досега не е допуснато изключение от принципа, че ищецът трябва да докаже наличие на правен интерес, тоест че е претърпял вреда ( 34 ).

69.

Наистина Съдът и Общият съд са се произнасяли при обстоятелства, които се различават от фактическата обстановка по разглеждания иск. Що се отнася до съдебните решения, цитирани от Съда на Европейския съюз, който повдига възражение за липса на правен интерес на Guardian Europe, следва да се отбележи, че те са постановени в случаи, при които ищецът е претендирал за поправяне на вреда, която не е претърпял пряко ( 35 ), или при липсата на пълномощно за водене на дело ( 36 ), или от името на професионално сдружение ( 37 ), или също в резултат на прехвърляне на права ( 38 ).

70.

От това следва обаче, че съгласно постоянната практика на Съда, първо, лице има право да предявява иск на основание член 340 ДФЕС само ако може да отстоява особен личен интерес или право на обезщетение, което му е предоставено от трети лица.

71.

Второ, трябва поради това да се провери дали вредата, чието поправяне иска ищецът, е причинена лично на него ( 39 ).

72.

Трето, когато ищецът твърди право на обезщетение, прехвърлено му от други лица, посоченото изискване предполага той да представи специфичен правен акт за прехвърляне от лицето, претърпяло твърдяната вреда, на него (което означава първото от двете лица да е прехвърлило правото си на второто) или изрично законно пълномощно за предявяване на иск, чийто обхват изрично е разширен от претърпялото вредата лице ( 40 ).

73.

Тези принципи следват пряко от условията, при които може да се упражни искът за обезщетение, който е средство за защита на общото право ( 41 ), уредено от общи процесуални норми, които в случая съблюдават принципите, изведени от дружественото право, независимо от логиката на отговорността за нарушения на правото относно картелите.

74.

В разглеждания случай предявеният от Guardian Europe иск за обезщетение се основава отчасти на глобата, наложена на Guardian Industries. Тъй като Общият съд ( 42 ) е установил липса на прехвърляне на правата му или на представяне от Guardian Europe на изрично пълномощно за предявяване на иск, искането му е частично недопустимо.

75.

Що се отнася до искането на Guardian Europe относно сумите, платени на Комисията от него самото и от дъщерните му дружества, следва да се припомни, че плащането е било в изпълнение на глоба, наложена на Guardian Industries и на Guardian Europe, която само тези две дружества са могли да оспорят. Ето защо само те са можели да поискат поправянето на вреда, претърпяна в резултат на неспазването на разумните срокове за произнасяне или на принципа на равно третиране.

76.

При това положение няма съмнение, че плащането от Guardian Europe на дължимите на Комисията суми представлява особен интерес във връзка с исканото обезщетение по смисъла на практиката на Съда, която бе припомнена току-що.

77.

Струва ми се, че този анализ не може да бъде поставен под въпрос от констатацията за прякото или косвеното участие на дъщерните дружества на Guardian Europe в плащането от негова страна на глобата на Комисията.

78.

Всъщност въз основа на изискани от него разходооправдателни документи ( 43 ) в точка 101 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява, че това участие на дъщерните дружества през март 2008 г. е в резултат на сключени с тяхното дружеството майка Guardian Europe споразумения за финансиране. В точка 102 от това съдебно решение той посочва, че сумите са платени направо на Комисията от седемте дъщерни дружества на Guardian Europe.

79.

От една страна, не следва обаче да се смесват участието в дълга и плащането му. От друга страна, макар да отбелязва, че според твърденията на Guardian Europe „всички суми са [били] заплатени от образувания, принадлежащи на предприятието Guardian“ ( 44 ) по смисъла на Решение C(2007) 5791, Общият съд не е направил правните изводи от своите констатации относно споразуменията, сключени между Guardian Europe и дъщерните му дружества. Освен това, макар да се позовава на понятието „едно-единствено предприятие“, той изтъква също, че то е осъществявало пълен контрол върху тези дъщерни дружества. Това обстоятелство обаче засилва неефективността на всякакво проучване относно участието в дълга, тъй като обедняването на дъщерните дружества е финансов риск за дружеството, от което те зависят изцяло ( 45 ).

80.

С други думи, признаването на индивидуален правен интерес на дъщерните дружества, които са платили част от глобата направо на Комисията, би предполагало тази санкция да им е наложена солидарно и a fortiori те да не са платили глобата по искане на дружеството майка.

81.

В рамките на висящото производство обаче обстоятелството, че дъщерните дружества участват в плащането на част от глобата, не е напълно ирелевантно. Според мен то трябва да се вземе предвид, когато се разглежда по същество искането на Guardian Europe за поправяне на твърдяната от него вреда, тъй като то трябва да докаже наличието на действителна вреда и обхвата на последиците от твърдените пропуснати ползи във връзка с дейността на дъщерните си дружества. В това отношение считам, че изчисляването на среднопретеглената цена на капитала, представена от Guardian Europe за преценка от Общия съд ( 46 ), не е задоволително с оглед на тези изисквания за доказване. Всъщност поради естеството на твърдяната от Guardian Europe вреда, макар това изчисление на среднопретеглената цена на капитала да представлява референтна стойност за инвеститорите, според мен то не може да обоснове пропуснати ползи, свързани с икономическите и финансовите перспективи на предприятието.

82.

Предвид всички изложени съображения стигам до заключението, от една страна, че като е приел, че жалбоподателят не е понесъл лично тежестта, свързана с плащането на глобата, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, която трябва да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение по този въпрос.

83.

От друга страна, тъй като не разполага с достатъчно доказателства, Съдът ще трябва да върне делото за ново разглеждане в тази му част на Общия съд, който да прецени както дали действително е налице вреда, така и дали тя има причинно-следствена връзка с твърдените нарушения ( 47 ).

84.

С шестото си основание Guardian Europe твърди, че в точки 122—125 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в отговор на искането за поправяне на вредите, претърпени в резултат на твърдяно достатъчно съществено нарушение на принципа на равно третиране, допуснато в решението на Общия съд от 27 септември 2012 г., с оглед на установената съдебна практика относно задължението да се вземат предвид вътрешните продажби. Той неправилно приел, че само решение, постановено от юрисдикция, действаща като последна инстанция, може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза поради нарушение на правото на Съюза.

85.

Guardian Europe изтъква, на първо място, че практиката на Съда не изключва изрично възможността решение на по-нискостояща юрисдикция да бъде основание за предявяване на иск за обезщетение поради нарушение на правото на Съюза. В това отношение дружеството се основава на решение от 30 септември 2003 г., Köbler ( 48 ), като твърди, че решение от 6 октомври 2015 г., Târşia ( 49 ), посочено от Съда на Европейския съюз ( 50 ), не може да обоснове изразеното от него противно становище.

86.

На второ място, при условията на евентуалност Guardian Europe отбелязва, че в хипотезата, при която само решение, постановено от съд, действащ като последна инстанция, може да ангажира отговорността на Съюза за нарушение на правото на Съюза, предоставената на Общия съд специална компетентност в тази област трябвало да обоснове особен режим на отговорност.

87.

На трето място, Guardian Europe посочва, че тъй като Съдът по дефиниция не може да допусне в съдебно решение нарушение на правото на Съюза, в резултат от точка 122 от обжалваното съдебно решение юрисдикциите на Съюза нямало никога да носят отговорност за нарушение на правото на Съюза.

88.

Освен това Guardian Europe упреква Общия съд за това, че в точка 124 от обжалваното съдебно решение приема, че не е твърдяло наличието на сериозни нарушения при упражняването на съдебните функции, по-конкретно от процесуално или административно естество.

89.

Жалбоподателят оспорва тази констатация с довода, че в писменото си становище до Общия съд е посочил не само допуснатите от последния грешки, но като пример за нарушение и фактът, че Общият съд не е анализирал съществуващата постоянна практика, която по отношение на изчисляването на глобите на другите участници в картела изисква да се включат вътрешните продажби, за да не се предостави недължимо предимство на вертикално интегрираните производители.

90.

Guardian Europe иска от Съда, ако отмени обжалваното съдебно решение в частите му по тези въпроси, да постанови, че отговорността на Съюза е ангажирана с решението на Общия съд от 27 септември 2012 г.

91.

В писмения си отговор Съдът на Европейския съюз твърди, че в точка 122 от обжалваното съдебно решение Общият съд с основание е приел, че отговорността на Съюза не може да се ангажира поради съдържанието на съдебно решение, което не е било постановено от юрисдикция на Съюза, действаща като последна инстанция, и което следователно може да бъде обжалвано.

92.

Съдът на Европейския съюз отбелязва, че от решения от 30 септември 2003 г., Köbler ( 51 ), и от 6 октомври 2015 г., Târşia ( 52 ), както и от решение от 15 март 2017 г., Aquino ( 53 ), се установява, че извъндоговорната отговорност на държава членка може да бъде ангажирана само поради решение, постановено от юрисдикция, действаща като последна инстанция. Поради това иск за извъндоговорна отговорност не може да бъде предявен срещу институция като Съда на Европейския съюз поради решение, което не е постановено от юрисдикция, действаща като последна инстанция, тъй като порокът в него е можел да бъде отстранен чрез упражняване на правните средства за защита.

93.

Съдът на Европейския съюз оспорва и твърдението на жалбоподателя, че в неговото искане се разкрива наличието на сериозни нарушения при упражняването на съдебните функции. Всъщност нарушението, от което жалбоподателят се оплаква, се отнасяло до съдържанието на съдебното решение, което е поправено на етапа на производството по обжалване пред Съда.

94.

Предварително следва да се уточни, от една страна, че искането за обезщетение на Guardian Europe е основано на мотивите на решението на Общия съд от 27 септември 2012 г., които се съдържат в точки 104—106 и се отнасят до липсата на нарушение от страна на Комисията на принципа на недопускане на дискриминация. Всъщност по отношение на тези мотиви Guardian Industries и Guardian Europe излагат в жалбата си от 10 декември 2012 г. основание, което е уважено от Съда в решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия ( 54 ).

95.

От друга страна, от мотивите на това решение се установява, че Съдът е отменил решението на Общия съд по този въпрос с довода, че последният не е спазил принципите, изведени от постоянната съдебна практика ( 55 ). Ето защо Съдът е приел, че не е необходимо да се произнася по твърдението на Guardian Europe за липса на мотиви на това решение ( 56 ).

96.

Именно в този контекст с шестото основание на жалбата си Guardian Europe подлага на критика обжалваното съдебно решение за това, че в точки 122 и 123 постановява, че отговорността на Съюза не може да бъде ангажирана поради грешка, допусната от Общия съд, щом като тя е била отстранена от Съда чрез упражняването на правните средства за защита.

97.

В този смисъл от Съда се иска по същество да се произнесе по условията за прилагане на предвидения в член 340 ДФЕС принцип за поправяне от страна на Съюза на вредите, причинени от някоя от институциите му при изпълнението на правораздавателни функции. Искането на Guardian Europe е безпрецедентно, доколкото се отнася не до условията, при които тези функции са изпълнени от една от юрисдикциите на Съюза, а до резултата от тях, а именно съдържанието на постановено от нея решение ( 57 ).

98.

Всъщност, що се отнася до условията, при които се осъществява правораздавателната дейност, и по-специално при превишаване на разумния срок за постановяване на решение, Съдът е постановил, че искът за обезщетение е „ефективен и общоприложим способ за защита […] при такова нарушение“ ( 58 ). Възприетият режим на отговорност се основава на обективна отговорност, която произтича от установяването на прекомерно дълъг срок за произнасяне на решение с оглед на характерните особености на дадено дело ( 59 ).

99.

Във връзка със задълженията на съда следва да се отбележи, че Съдът е разгледал въпроса за ангажирането на отговорност поради нарушение на правото на Съюза от юрисдикция само в случаите на нарушения от страна на национални юрисдикции ( 60 ). В този смисъл с разглежданата по настоящото дело жалба от Съда се иска да определи при какви условия може да бъде ангажирана отговорността на Съюза в случай на следващо от решение на Общия съд нарушение.

100.

В точка 123 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че упражняването на правното средство за защита, с което разполага жалбоподателят, а именно жалбата, е позволило да се отстрани грешката, допусната в решението на Общия съд от 27 септември 2012 г. Така от точки 122 и 124 от обжалваното съдебно решение се установява, че Общият съд е дал предимство на принцип на отговорност, основан не на преценката на причината за порока на правораздавателния акт, а на преценката на доброто функциониране на съдебната система, чиято организация има за цел именно да отстрани произтичащите от първоначалните решения грешки.

101.

Струва ми се, че такава концепция за ангажирането на отговорността на Съюза поради правораздавателната дейност, която води до проверка дали правните средства за защита са били упражнени и дали са позволили да се гарантира ефективна съдебна защита на правата, които частноправните субекти черпят от правото на Съюза, може ясно да се изведе от решение от 28 юли 2016 г., Tomášová ( 61 ).

102.

Всъщност в това решение Съдът отговаря именно на въпроса при какви условия може да се търси отговорност на държава членка на основание нарушение на правото на Съюза, произтичащо от съдебно решение, постановено от съд, който не е върховна юрисдикция ( 62 ).

103.

Най-напред, Съдът припомня, че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти от всяко нарушение на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, важащ във всички хипотези на нарушаване и независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, също е приложим, при определени условия, когато въпросното нарушение произтича от решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция ( 63 ).

104.

По-нататък, Съдът приканва запитващата юрисдикция да провери дали Okresný súd Prešov (Районен съд Прешов, Словакия) е постановил спорните решения като последна инстанция ( 64 ).

105.

Накрая, Съдът приема, че „[о]тговорността на държава членка за вредите, причинени на частноправните субекти в резултат на нарушение на правото на Съюза с решение на национална юрисдикция, може да бъде ангажирана само ако това решение е прието от юрисдикция на тази държава членка, произнасяща се като последна инстанция […]“ ( 65 ).

106.

С оглед на това считам, че решение от 28 юли 2016 г., Tomášová ( 66 ), отстранява неяснотата относно обхвата на посочените от страните съдебни решения, които се отнасят само до решения, постановени от върховни юрисдикции, и по-специално решение от 30 септември 2003 г., Köbler ( 67 ), в което се посочва, че „принципът, според който държавите членки са длъжни да поправят вредите, причинени на частноправните субекти от нарушения на общностното право, за които тези държави членки отговарят, е приложим и когато разглежданото нарушение произтича от решение на юрисдикция, правораздаваща като последна инстанция, когато нарушената правна норма на общностното право предоставя права на частноправните субекти, нарушението е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и претърпяната вреда. За да определи дали нарушението е достатъчно съществено, когато произтича от такова решение, компетентният национален съд трябва да провери дали това нарушение е явно, като отчита спецификата на правораздавателната функция“ ( 68 ).

107.

Макар обхватът на решение от 30 септември 2003 г., Köbler ( 69 ), да е бил уточнен в решение от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo ( 70 ), начинът, по който е формулирана точка 36 от второто посочено решение все още може да породи съмнения ( 71 ) по-специално поради преформулирането от Съда на преюдициалния въпрос, който се отнася до отговорността на юрисдикциите поради правораздавателната им дейност, независимо от това дали се произнасят като последна инстанция ( 72 ).

108.

Принципът на предварителното изчерпване на правните средства за защита, уточнен в решение от 28 юли 2016 г., Tomášová ( 73 ), за да се ограничи ангажирането на отговорността на държава членка до случаите, когато юрисдикцията, произнасяща се като последна инстанция, трябва да следи за прилагането на правото на Съюза и евентуално да сезира Съда на Европейския съюз в случай на съмнение, в приложение на член 267 ДФЕС, е изведен от констатацията за „съществената роля, която изпълнява съдебната власт за защита на правата, които частноправните субекти извеждат от правните норми на Съюза, и [за] обстоятелството, че юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, по дефиниция представлява последната инстанция, пред която те могат да предявят правата, предоставени им от тези правни норми“ ( 74 ).

109.

Този принцип, който се основава на съществуването на правни средства за защита, е приложим към правораздавателната дейност с оглед на нейната специфика и на законовите изисквания за правна сигурност, които водят до определянето на ограничения при ангажирането на отговорност поради съдържание на съдебно решение ( 75 ).

110.

Поради това, тъй като организацията на правните средства за защита има за цел да се защитят правата, които частноправните субекти черпят от правните норми, и в частност от тези на Съюза, подаването на жалба е подходящият начин за поправяне на грешката, допусната от юрисдикция, действаща като първа инстанция ( 76 ). С други думи, важно е да се направи разграничение между заличаването на грешката, което може да иска всяка страна, завела дело, и обезщетяването за нарушение на черпените от правото на Съюза права, което вече не може да бъде поправено или „отстранено“ ( 77 ) поради нередовното упражняване на правните средства за защита, което единствено може да бъде основание за предявяване на иск за обезщетение ( 78 ).

111.

Трябва ли прилагането на този принцип да се запази само за ангажирането на отговорността на държавите членки в случай на неспазване на правото на Съюза? С други думи, представляват ли основание за изключение от този принцип специалната компетентност на Общия съд и структурата на правния ред на Съюза по член 19, параграф 1 ДЕС, съгласно който Общият съд и Съдът осигуряват спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите?

112.

Не мисля така. Всъщност, ако в създадената с Договорите правораздавателна система, чието предназначение е да осигури последователност и единство при тълкуването на правото на Съюза ( 79 ), Общият съд допринася за пълното прилагане на правото на Съюза, както и за съдебната защита, която частноправните субекти черпят от това право ( 80 ), самото съществуване на възможността за подаване на жалба до Съда, за да отмени решенията му поради нарушение на правото на Съюза, е достатъчно, за да се приравни този съд на всяка друга юрисдикция на държава членка, която не се произнася като последна инстанция ( 81 ).

113.

Всъщност Общият съд, също както и националните юрисдикции, се произнася „като авангард“ ( 82 ), тъй като е компетентен да разрешава нови въпроси от правото на Съюза, с които е сезиран първи, или да приспособява разрешения, установени от Съда по отношение на различни положения.

114.

Най-важната разлика, произтичаща от сравнението с националните системи, обаче е, че Общият съд не разполага с механизъм, равностоен на преюдициалното запитване в случай на нови проблеми или съмнения относно обхвата на практиката на Съда. Това обстоятелство е определящо за замисъла на режима на отговорност на юрисдикциите, произнасящи се като последна инстанция, които имат задължение да отправят преюдициално запитване ( 83 ). Съдът дори е квалифицирал това производство за преюдициално запитване като „ключов елемент в правораздавателната система“ на Съюза ( 84 ). В този смисъл това особено производство оправдава до известна степен факта, че режимът на отговорността на държавите членки и на Съюза не се свеждат до абсолютен паралелизъм ( 85 ).

115.

Това обстоятелство налага също да се подчертае трудността на преценката на нарушение на правото на Съюза от страна на Общия съд, допуснато въпреки съществуването на трайно установена съдебна практика в тази област. Всъщност неприлагането на постоянна съдебна практика може да се дължи на установяването на различни фактически обстоятелства или на различия в преценката или още на необходимостта да се предложи изменение на тази утвърдена съдебна практика, макар това да не се установява изрично от измененото решение.

116.

Тази свобода на преценка, в която се изразява самата същност на правораздавателната дейност на съда ( 86 ) и динамиката на съдебната практика, е ограничена от задължението за мотивиране, което е още по-голямо в случаите, когато става въпрос за намерение за промяна на по-рано установена съдебна практика, независимо като каква инстанция се произнася юрисдикцията. По същество тя е основание да не се променят условията за ангажирането на отговорността поради изпълнението на правораздавателни функции от юрисдикция, която не се произнася като последна инстанция, дори когато, a posteriori, по-висшестоящата инстанция, е отменила решението поради грешка при прилагане на правото ( 87 ).

117.

Поставянето под съмнение на този подход би довело до установяване на придобито право на постоянна съдебна практика, което би противоречало на принципа, прогласен по-специално от Европейския съд по правата на човека ( 88 ).

118.

Ето защо, подобно на много национални режими на отговорност, ангажирана в резултат на правораздавателната дейност ( 89 ), няма причина за отклонение от логиката, изведена от съществуването на правни средства за защита, които са тясно свързани със спазването на разумни срокове за постановяване на решение. В това отношение считам, че именно срокът, в който е постановено измененото решение и евентуално е отстранено нарушението на правото на Съюза, е пораждащият отговорността факт, а не допуснатата грешка при прилагане на правото.

119.

При това положение и поради предмета на жалбата считам, че не е относим поддържаният от Guardian Europe довод, който води до обуславяне на режима на отговорност на Съюза за решенията, постановени от Общия съд, от определянето на условията, при които този режим може да се приложи за Съда, на когото е възложен съдебният контрол, когато резултатът от правните средства за защита не е бил благоприятен за страната, която ги е упражнила ( 90 ).

120.

Що се отнася до последната критика, отправена от Guardian Europe във връзка с точка 124 от обжалваното съдебно решение, според мен Общият съд с основание е постановил, че не следва да се произнася по случаите, при които е доказано, че защитата на правата, които частноправните субекти черпят от нормите на правото на Съюза, в крайна сметка е осъществена при условия, които са му причинили вреда. Както вече бе отбелязано, такъв може да бъде случаят при прекомерна продължителност на производството ( 91 ) или на всяко друго нарушение в организацията на съдебната система, което например възпрепятства упражняването на правните средства за защита. Това задължително трябва да бъде обективен пропуск, тъй като при решение, което подлежи на обжалване, извършените от съда тежки нарушения във връзка с правомощията му, създаващи несигурност, която страната в процеса не може разумно да очаква, са основания за отмяна на опороченото решение ( 92 ).

121.

В случая в подкрепа на искането си за обезщетение Guardian Europe се позовава само на явното неспазване на практиката на Съда, което поради изложените по-горе съображения не е достатъчно, за да го характеризира като нарушение. Поради това критиката на Guardian Europe във връзка с решението на Общия съд в точка 124 от обжалваното съдебно решение не може да се уважи.

122.

От изложеното по-горе следва, че шестото основание трябва да се отхвърли.

123.

Тъй като делото трябва да се върне на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по разноските, направени в настоящото производство по обжалване.

124.

Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин: