1.

Преюдициалното запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), се отнася до тълкуването на член 2, точка 18 и на член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 ( 2 ).

2.

Запитването е отправено в рамките на спор между организация на потребители и установен в Германия въздушен превозвач относно твърдяна нелоялна търговска практика на превозвача, състояща се в продажбата чрез неговата интернет страница на билет за полет с излитане от Обединеното кралство, по-специално на намиращ се в Германия потребител, като цената му е посочена само в британски лири.

3.

По същество запитващата юрисдикция иска от Съда да установи съдържанието на задължението на действащите в рамките на Съюза въздушни превозвачи за информиране относно цените съгласно член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 и в светлината на съдържащото се в член 2, точка 18 от този регламент определение на понятието „въздухоплавателни тарифи“, съгласно което посочените тарифи трябва да бъдат „изразени в евро или в местна валута“.

4.

По-специално от Съда се иска да определи, от една страна, дали въздушните превозвачи могат, когато възнамеряват да си послужат с валута, различна от еврото, за да посочат на потенциални пътници цените на предлаганите от тях услуги, свободно да изберат местната валута, която ще използват, или напротив, са длъжни да използват конкретна валута, и от друга страна, във втория случай, по какви критерии трябва да бъде определена тази валута.

5.

В настоящото заключение ще изложа доводите, поради които смятам, че посочените по-горе разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че от тях не произтича задължение за съответните превозвачи, когато съобщават своите тарифи на пътниците, да използват местна валута, предварително определена от законодателя на Съюза.

6.

Субсидиарно, за да разгледам случая, в който Съдът би постановил, че такова задължение се извежда от посочените разпоредби, ще представя становище относно релевантните критерии за определяне на местната валута, която би трябвало да се използва за тази цел.

7.

Съгласно съображение 16 от Регламент № 1008/2008 „[п]отребителите следва да бъдат в състояние ефективно да сравняват цените на въздухоплавателните услуги на различните авиокомпании. Затова крайните цени, заплащани от потребителя за въздухоплавателни услуги с произход от Общността, следва по всяко време да указват, че включват всички данъци, такси и налози. Въздушните превозвачи от Общността се насърчават също така да указват крайната цена за извършваните от тях въздухоплавателни услуги от трети страни към Общността“.

8.

Член 2, точка 18 от посочения регламент определя понятието „въздухоплавателни тарифи“ за целите на този акт като „цените, изразени в евро или в местна валута, заплащани на въздушните превозвачи, техните представители или на други продаващи билети лица за превоза [на] пътници за въздухоплавателните услуги, както и условията, при които тези цени са валидни, включително възнаграждението и условията, които се предлагат за посредничество, и други допълнителни услуги“.

9.

Член 23 („Информиране и недопускане на дискриминация“) от същия регламент предвижда в параграф 1:

„Достъпните за масовия потребител въздухоплавателни тарифи и такси, предлагани или публикувани под всякаква форма, включително по [и]нтернет, за въздухоплавателни услуги от летище, разположено на територията на държава членка, за която се прилага Договорът, включват приложимите за тях условия. Крайната цена, която трябва да се заплати, се посочва винаги и включва приложимите въздухоплавателни тарифи или такси, както и всички приложими данъци, такси, допълнителни такси и тарифи, които няма как да бъдат избегнати и които могат да се предвидят към момента на публикуването. Освен посочване на крайната цена, се посочва най-малко следното:

в случаите, когато елементите от букви б), в) и г) са добавени към въздухоплавателните тарифи или такси. Незадължителните ценови добавки се съобщават по ясен, прозрачен и недвусмислен начин в началото на всеки процес на резервация, като приемането им от страна на потребителя се основава на „възможност за избор“.

10.

Germanwings GmbH е установен в Германия въздушен превозвач. През септември 2014 г. потребител, който се намира в тази държава, купува на интернет страницата на посоченото дружество www.germanwings.de билет за полет от Лондон (Обединеното кралство) до Щутгарт (Германия). Тарифата за този полет е посочена само в британски лири и след като прави резервация, потребителят получава фактура, в която споменатата цена, както и други разходи, също са в британски лири.

11.

След като е уведомена от този потребител, Verbraucherzentrale Baden-Württemberg eV (организация на потребителите, провинция Баден Вюртемберг, Германия, наричана по-нататък „Verbraucherzentrale“) предявява срещу Germanwings иск за преустановяване на твърдяно нарушение пред Landgericht Köln (Областен съд Кьолн, Германия) с довода, че несъставянето на тарифите в германска валута (евро) при съответните обстоятелства представлява нелоялно поведение. Ответникът възразява, че тарифите на конкурентите му за полети от Лондон също са в британски лири. С решение от 22 април 2015 г. този съд уважава иска.

12.

След като Germanwings обжалва това решение, с решение от 4 септември 2015 г. Oberlandesgericht Köln (Върховен областен съд Кьолн, Германия) го отменя по-специално с мотивите, че член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 предвижда само, че е задължително да се посочи крайната цена, но не урежда въпроса в каква валута трябва да е тя и че от съдържащото се в член 2, точка 18 от този регламент определение не следва, че „местната валута“ винаги трябва да е валутата на страната, в която е седалището на въздушния превозвач.

13.

Сезиран с жалба от Verbraucherzentrale, с акт от 27 април 2017 г., постъпил в Съда на 2 юни 2017 г., Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), решава да спре производството и да постави на Съда следните въпроси:

14.

Писмени становища представят Verbraucherzentrale, Germanwings и Европейската комисия. Единствено последните две страни представят устни становища по време на проведеното на 19 април 2018 г. съдебно заседание.

15.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 във връзка с член 2, точка 18 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на уредените с този акт въздухоплавателни услуги, предоставяни на територията на Съюза ( 3 ), „въздухоплавателните тарифи“ следва да бъдат посочени в предварително определена от законодателя местна валута, „ако не са в евро“ ( 4 ).

16.

Такова съвместно разглеждане на член 23, параграф 1 и член 2, точка 18 не се налага пряко от текста на първия преюдициален въпрос. Според мен обаче то се извежда, от една страна, от съображенията, които запитващата юрисдикция излага, за да обясни този въпрос, по-специално с оглед на мотивите на обжалваното пред нея решение ( 5 ), и от друга, от съдържанието на втория преюдициален въпрос, който е поставен като продължение на първия въпрос и изрично свързва посочените разпоредби.

17.

Както Germanwings, а изглежда и както Комисията ( 6 ), и обратно на Verbraucherzentrale, смятам, че отговорът на така леко преформулирания въпрос ( 7 ) трябва да бъде отрицателен поради изложените по-долу доводи.

18.

Най-напред бих искал да припомня, че съгласно постоянната практика на Съда от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза следва, че когато акт на Съюза не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки по отношение на определянето на отделно понятие ( 8 ), това понятие трябва да получи самостоятелно тълкуване, при което Съдът отчита не само съдържанието, но и контекста на разпоредбата и целта, преследвана с правната уредба, от която тя е част, както и нейния генезис ( 9 ).

19.

В акта за преюдициално запитване Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) обръща внимание, че от текста на член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 не следва изрично задължение за посочване на въздухоплавателните тарифи в местна валута. Според него този факт подкрепя тезата за свобода на избор на въздушните превозвачи, както приема произнеслият се като въззивна инстанция съд. Споделям този анализ.

20.

Отбелязвам, че всъщност целта на член 23, параграф 1 е да наложи задължение за „информиране“ ( 10 ), възложено на въздушните превозвачи, предлагащи полети с място на излитане от държава членка, и да определи неговите параметри. В частност, във второто и третото изречение от параграф 1, за които конкретно се отнася поставеният от запитващата юрисдикция въпрос, се предвиждат изисквания, свързани с посочването на „крайната цена“, която трябва да се плати от потребителя ( 11 ). В тази разпоредба подробно се изброяват данните, които трябва да бъдат съобщени ( 12 ), но изобщо не се споменава валутата, в която би трябвало да бъде посочена съответната цена, за да бъде изпълнено предвиденото там задължение.

21.

В съображение 16 от Регламент № 1008/2008, което също се отнася до необходимостта от довеждане до знанието на потребителите на крайната цена с всички нейни елементи, също не се споменава, че за тази цел би трябвало да се използва конкретна валута.

22.

Бих искал още тук да подчертая това обстоятелство, въпреки че международното, а не само вътреобщностното измерение на задължението за прозрачност и за пълно информиране относно цените, което следва от член 23, изцяло е отчетено от законодателя ( 13 ) при изготвянето на този регламент ( 14 ).

23.

Що се отнася до член 2, точка 18 от посочения регламент, в който се определя понятието „въздухоплавателни тарифи“ по смисъла на този акт, в него наистина изрично се посочват „цените, изразени в евро или в местна валута“, без да се уточнява обаче как трябва да се разбират двете последни думи от този израз, по-специално без да се посочва дали става въпрос за „местната валута“ на държава членка ( 15 ), и най-вече в конкретния случай, без да се уточнява дали превозвачите могат да определят валутата по техен избор ( 16 ).

24.

Обстоятелството, че прилагателното „местен“ е използвано в няколко от текстовете на различни езици на тази разпоредба ( 17 ), според мен не е решаващо. Макар съответното прилагателно според мен да може в още по-голяма степен да изрази идея за близост отколкото формулировката, препращаща към дадена страна, която е използвана в текстове на други езици ( 18 ), налага се изводът, че Регламент № 1008/2008 не съдържа никакво указание за това какво трябва да се разбира под „местен“ и какъв да бъде релевантният критерий за близост в това отношение ( 19 ). Впрочем, дори да се предположи, че тази терминологична разнопосочност може да се разглежда като определяща по настоящото дело, съгласно постоянната практика на Съда в случай на несъответствие между текстовете на различните езици съответната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общия разум и целите на правната уредба, от която тя е част ( 20 ).

25.

Отбелязвам, че изразът „цени, изразени в евро или в местна валута“, на който се позовава запитващата юрисдикция, се съдържа също, без друго уточнение, в точка 19 пак от член 2, за да определи понятието „въздухоплавателни такси“, сродно на понятието „въздухоплавателни тарифи“. Според мен и според изразеното от Комисията по време на съдебното заседание становище това терминологично сходство следва да се има предвид при тълкуването на посочената точка 18 по настоящото дело ( 21 ).

26.

Впрочем бих искал да отбележа, че съдържащото се в член 23, параграф 1 и в съображение 16 от Регламент № 1008/2008 понятие „крайна цена“ не е равнозначно на понятието „въздухоплавателни тарифи“, определено в член 2, точка 18 от този регламент ( 22 ). Действително, те частично съвпадат, тъй като първото понятие включва второто ( 23 ), така че определено има основание разглежданите разпоредби да се тълкуват във връзка едни с други по настоящото дело ( 24 ). Както обаче посочват Germanwings и Комисията, елементите на „крайната цена“, които съгласно член 23 се добавят към „въздухоплавателната тарифа“, не са обхванати от член 2, точка 18, тъй като той определя единствено второто понятие ( 25 ) — нещо, което не е в подкрепа на становището, че съдържащата се в член 2 формулировка „в евро или в местна валута“ налагала използването на точно определена валута, за да се предостави изискваната в член 23 информация.

27.

Най-вече, подобно на Germanwings и Комисията, бих искал да подчертая, че в член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 законодателят на Съюза се е въздържал да даде изрично указание, и по-специално да въведе точни критерии за определяне на валутата, която въздушните превозвачи би трябвало да използват, за да информират потребителите за техните тарифи. Той действа по този начин, въпреки че е съвсем наясно, че като алтернатива на еврото могат да се използват различни местни валути, както се вижда от текста на член 2, точка 18 от този регламент, и въпреки че се е постарал да приеме подробни правила, що се отнася до задължението на въздушните превозвачи винаги да посочват пълната и крайна цена на предлаганите от тях полети на пазара ( 26 ).

28.

Смятам, че тази целенасочена липса на насоки за валутата, която следва да се използва, може да се разглежда като израз на волята на законодателя да не налага особени ограничения на превозвачите в това отношение ( 27 ). Моята гледна точка се подкрепя от изложените по-долу съображения.

29.

Според мен предложеното по-горе граматическо тълкуване се подкрепя от анализа на развитието на съответните разпоредби от Регламент № 1008/2008 по време на законодателната дейност, довела до сегашната им формулировка. Всъщност нищо не дава основание да се приеме, че законодателят е възнамерявал, и дори че само е предвиждал да въведе особени изисквания относно валутата във връзка с предвидените в член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 правила.

30.

Уточнявам, че тази разпоредба представлява преработка на член 4 от Регламент (ЕИО) № 2409/92 по-специално относно тарифите на самолетните билети ( 28 ), където вече се предвижда задължение за съобщаване на тарифите на самолетните билети ( 29 ), което обаче не е толкова конкретно и строго колкото предвиденото в момента.

31.

Ясно е, че в член 23 авторите на Регламент № 1008/2008 са искали да засилят задължението на въздушните превозвачи за информиране, за да насърчат, от една страна, по-голямата прозрачност на цените за пътниците, като наложат публикуването на тарифите, включващи всички данъци, такси или допълнителни такси, и от друга страна, по-справедливото ценообразуване, като се борят с нарушенията на конкуренцията, породени от липсата на прозрачност ( 30 ). Изобщо не се установява обаче, че е ставало въпрос да се наложи използването на определена валута в това отношение.

32.

Единственото упоменаване на валутата при подготвителните работи около Регламент № 1008/2008 е свързано с дадените в член 2 общи определения. Отбелязвам, че използваният в член 2, точки 18 и 19 от този регламент израз „цени, изразени в евро или в местна валута“ по същество вече го има в съответните разпоредби на член 2, букви a) и г) от Регламент № 2409/92, в които се посочват „цените, изразени в екю или в местна валута“. Според мен заменянето на думата „екю“ с думата „евро“ в текста на Регламент № 1008/2008 е свързано просто с въвеждането на еврото като единна парична единица в някои държави членки ( 31 ).

33.

Що се отнася до израза „в местна валута“, който се съдържа четири пъти в член 2 от Регламент № 2409/92 ( 32 ), в подготвителните работи във връзка с този регламент няма никакви насоки, които да подкрепят схващането, че законодателят е възнамерявал да изиска от въздушните превозвачи да използват конкретна местна валута при съобщаване на техните тарифи. Напротив, от тях ясно се установява, че авторите на този регламент са искали да дадат възможност на компаниите да „предоставят на потребителите достатъчен избор от въздухоплавателни услуги, на разумни цени ( 33 ).

34.

Отбелязвам, че формулировката „в местна валута“ е използвана също без друго уточнение в член 2, буква a) от предходните актове, отнасящи се до тарифите на въздухоплавателните услуги, към които препраща уводната част на Регламент № 2409/92 ( 34 ). В тази уводна част тя допълва като алтернатива първоначално единствената предвидена от Комисията формулировка „в екю“ ( 35 ) вследствие на донякъде различно искане за изменение от страна на Европейския парламент ( 36 ), към което се присъединява Икономическият и социален комитет ( 37 ). По време на съдебното заседание Комисията посочва, че няма данни относно точните причини за последователно извършените промени, преди да се стигне до съдържащия се в член 2, буква a) от Регламент № 2409/92 ( 38 ) израз „цени, изразени […] в местна валута“, възпроизведен в член 2, точка 18 от Регламент № 1008/2008.

35.

Според мен във всички случаи от посочените по-горе подготвителни работи е видно, че изобщо не е ставало въпрос за приемане на норма и още по-малко на съответни критерии за определяне, което би наложило използването на конкретна местна валута съгласно член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008. Предлаганият от мен подход не се опровергава, а дори се потвърждава от елементите от контекста, които предстои да бъдат анализирани.

36.

На първо място, установявам, че член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008, на който е основано искането на жалбоподателя в главното производство, се съдържа в глава IV („Разпоредби относно ценообразуването“) от този регламент, докато член 2, точка 18, където се споменават „цени, изразени […] в местна валута“, се съдържа в глава I („Общи разпоредби“) от него.

37.

Следователно установената в акта за преюдициално запитване материална връзка между тези две разпоредби не е безспорна, въпреки че съдържащите се в член 2 определения са валидни за член 23, както впрочем и за всички останали разпоредби от този регламент, което е основание вторият от посочените членове да се тълкува в светлината на първия ( 39 ). Освен това бих искал да припомня, че понятието „въздухоплавателни тарифи“, определено в член 2, точка 18, не съвпада напълно със съдържащите се в член 23, параграф 1 понятия ( 40 ).

38.

При това положение считам, че при липсата на изрично препращане между тези разпоредби от Регламент № 1008/2008 не може да се приеме, че с използваната в член 2, точка 18 формулировка законодателят е възнамерявал да ограничи избора на превозвачите на местната валута, която те трябва да използват, за да съобщят задължителната информация относно цените съгласно член 23, параграф 1.

39.

На второ място, бих искал да отбележа, че запитващата юрисдикция споменава прогласената в член 22 от Регламент № 1008/2008 „свобода на ценообразуването“ ( 41 ), за да подкрепи становището си, че член 23, параграф 1 от този регламент не налага използването на определена местна валута. Verbraucherzentrale възразява, че тази свобода не може да бъде засегната просто поради факта че тарифите следва да се посочват в конкретна валута, докато Germanwings твърди, че така предвидената норма включва свободата да се избира валутата, в която да се съставят въздухоплавателните тарифи.

40.

Макар също да застъпвам посоченото по-горе становище, аз все пак не споделям виждането на Germanwings, че член 22 от този регламент трябвало да има решаващо значение за отговора на първия преюдициален въпрос. Всъщност от практиката на Съда е видно, че прогласената в цитирания член свобода е крайният резултат от постепенното премахване на упражнявания от държавите членки контрол на цените, като либерализацията на въздушния пазар има за цел по-голяма диверсификация на предлагането, както и по-ниски цени за потребителите ( 42 ).

41.

Член 22 цели дерегулация на сектора ( 43 ), която позволява на въздушните превозвачи свободно да определят стойността на предоставяните от тях услуги. Ето защо според мен той няма отражение върху избора на валутата, в която въздухоплавателните тарифи би трябвало да бъдат съобщени. Духът на либерализация, който е в основата на тази разпоредба обаче, както посочва Комисията ( 44 ), всъщност може да потвърди тълкуването, в смисъл че Регламент № 1008/2008 не налага задължение в тази насока.

42.

На трето място, що се отнася до по-общия контекст, в който се вписва член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008, бих искал да посоча, че както загатва Комисията, в Директива 98/6/ЕО ( 45 ), предмет на която е конкретно обозначаването на цените на предлаганите на потребителите стоки, също няма императивни норми относно валутата, в която трябва да бъде посочена заплащаната цена, въпреки че тази проблематика не е останала извън полезрението от законодателя ( 46 ). Директива 2011/83/ЕС ( 47 ), чиято цел е защитата на потребителите — по-специално от гледна точка на информацията за цените — при сключването на договори с търговци, също не предвижда нищо по този въпрос ( 48 ).

43.

Според мен изложените по-горе съображения са напълно съвместими с направеното по-долу телеологическо тълкуване на разпоредбите, предмет на настоящото преюдициално запитване.

44.

Както Съдът вече е посочил, и от заглавието на член 23 от Регламент № 1008/2008, и от текста на параграф 1 от този член ясно се установява, че тази разпоредба „има за цел да гарантира по-специално информирането за и прозрачността на цените на въздухоплавателните услуги от летище, разположено на територията на държава членка и поради това тя допринася за осигуряването на защитата за потребителите, които ползват посочените услуги“ ( 49 ).

45.

В същия смисъл, съгласно съображение 16 от този регламент „[п]отребителите следва да бъдат в състояние ефективно да сравняват цените на въздухоплавателните услуги на различните авиокомпании“. В него се добавя, че „[з]атова крайните цени, заплащани от потребителя“ за въздухоплавателни услуги от летище, разположено на територията на Съюза, „следва по всяко време да указват, че включват всички данъци, такси и налози“.

46.

Според запитващата юрисдикция и Verbraucherzentrale постигането на посочената в съображение 16, първо изречение цел за ефективно сравняване на цените би било затруднено, ако за полет в рамките на Съюза всеки въздушен превозвач има свободата да посочи въздухоплавателните тарифи във валута по негов избор. Не споделям тази гледна точка също както Germanwings и Комисията.

47.

На първо място, бих искал да уточня, че с оглед на генезиса на член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 ми се струва, че засилването на защитата на потребителите ( 50 ) действително е една от водещите цели при приемането на тази разпоредба, но тя има за цел и да осигури по-нормална конкуренция между въздушните превозвачи ( 51 ). Тази двупосочна загриженост се установява също от предходни ( 52 ) и последващи ( 53 ) актове в тази област.

48.

Ето защо според мен би било желателно да не се прави толкова разширително тълкуване на тази разпоредба, което би довело главно и дори изключително до отдаване на предимство на интересите на потребителите ( 54 ), без да се отчитат в достатъчна степен, изрично, предвидените за въздушните превозвачи ограничения, и негласно, предоставената им свобода на действие с оглед на посочения регламент.

49.

В това отношение отбелязвам, на второ място, че за да позволи осъществяването на горепосочените цели, законодателят на Съюза ограничава предоставената на въздушните превозвачи свобода на ценообразуване. Той изрично изисква от тези превозвачи да публикуват пълна информация относно техните тарифи за въздушен превоз на пътници и относно условията към тях, като се уточнява, че посочените тарифи трябва да обхващат всички приложими данъци, такси и тарифи ( 55 ).

50.

Така член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 предвижда много подробно цяла поредица от изисквания относно данните, които редовно трябва да се съобщават във връзка с това ( 56 ), като придружава тези изисквания с евентуални санкции ( 57 ). Бих искал да подчертая, че задължението за посочване във всеки момент на заплащаната крайна сума е благоприятно за прозрачността на цените и позволява да се осуети следваната по-рано от някои въздушни превозвачи нелоялна практика, която се е състояла в предлагане на непълна цена в началото на сделката и в добавяне на различни допълнителни такси точно преди завършването ѝ ( 58 ).

51.

Съображение 16 от този регламент следва същата логика, като упоменава елементите, които задължително трябва да съдържа крайната цена, както се потвърждава във второто изречение от това съображение, което пояснява съдържанието на първото изречение, погрешно посочено самостоятелно от Verbraucherzentrale.

52.

Обратно на изглежда твърдяното от тази страна в главното производство, целта на тези разпоредби е не да позволи да потребителя да оцени по-високата или по-ниска стойност на въздухоплавателните тарифи във валутата, която познава най-добре, а да осигури прозрачност, изразяваща се в това всички елементи на цената действително да бъдат посочени в крайната цена и следователно да гарантира на потребителя реална възможност за сравнение. Ще добавя, че споделям изложеното от Комисията становище в съдебното заседание, че нищо не указва, че защитата на потребителите, целена с Регламент № 1008/2008, обхваща тяхната защита срещу риска от загуби, свързани с обменни операции.

53.

Нещо повече, ако използването на конкретна валута е изглеждало решаващо за постигане на целите за информиране и за прозрачност на цените, които са си поставяли, авторите на Регламент № 1008/2008 не биха пропуснали да установят тази норма и да определят критериите, позволяващи да се идентифицира релевантната валута. След като законодателят изобщо не го е направил, по мое мнение Съдът не следва да го замества в това отношение, и то още повече тъй като приемането на такава норма според мен не е било необходимо, за да се осигури защитата на потребителите.

54.

Всъщност бих искал да подчертая, на трето място, че освен трудностите, свързани с евентуалното определяне на подходящи критерии ( 59 ), за мен не е сигурно, че налагането на задължението да се използва конкретна местна валута би позволило в по-голяма степен на потребителя да анализира ефективно цената на извършваните от различни въздушни превозвачи услуги в съответствие с преследваната от член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 цел за ефективна сравнимост и за прозрачност на цените, разглеждан в светлината на съображение 16 от него ( 60 ).

55.

Вярно е, че ограничаването на броя на местните валути, които могат да се използват от въздушните превозвачи за обявяване на въздухоплавателните им тарифи, както предлага Verbraucherzentrale, макар да не изглежда предвидено в Регламент № 1008/2008, на пръв поглед би улеснило сравняването на предложенията за една и съща услуга.

56.

Дори да се предположи обаче, че Съдът допусне съществуването на задължение за използването на определена местна валута, предизвиканото от използването на различни валути затруднение все пак няма да изчезне напълно. Както отбелязва Комисията, всъщност ако текстът на член 2, точка 18 от посочения регламент трябва да се разглежда като решаващ в това отношение, съдържащата се там алтернативна формулировка „цените, изразени в евро или в местна валута“ може да се разбира в смисъл, че винаги разрешава на въздушния превозвач да посочва цените си в евро ( 61 ), докато неговите конкуренти обратно, биха могли да изберат определената местна валута. Така поради възможността тарифата за една услуга да бъде посочена по два различни начина, ефективното сравняване на цените теоретично би могло да остане трудно за потребителя, въпреки че според мен тази предполагаема трудност не е непременно доказана на практика.

57.

В действителност проблемите, свързани с възможността да се използват различни валути, могат да се ограничат от много фактори, които улесняват сравняването ( 62 ). Впрочем според мен не е задължително да се изисква цените на полетите да се посочват в конкретна валута, тъй като в определена степен този пазар може да се регулира естествено, поради простия факт, че потенциален клиент може спонтанно да се откаже от въздушните превозвачи, които биха посочили цените си във валута, която му се струва неподходяща или неприложима.

58.

По всички тези съображения предлагам на първия преюдициален въпрос да се отговори, че член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 във връзка с член 2, точка 18 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че при публикуването на въздухоплавателните си тарифи въздушните превозвачи не са длъжни да ги посочват в определена местна валута, когато тези тарифи не са в евро.

59.

Вторият преюдициален въпрос е поставен само в случай че Съдът би отговорил на първия преюдициален въпрос в смисъл, че от член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 се извежда задължение за въздушните превозвачи да публикуват своите въздухоплавателни тарифи в определена местна валута. Предвид обстоятелството, че предлагам на първия въпрос да бъде даден отговор в обратен смисъл, смятам, че няма да е необходимо да се отговаря на този втори въпрос. Ето защо следващото по-долу кратко становище ще бъде представено само при условията на евентуалност.

60.

С този въпрос запитващата юрисдикция приканва Съда да се произнесе в каква местна валута могат да се посочват въздухоплавателните тарифи с оглед на споменатите по-горе разпоредби, в случай като разглеждания по главното производство, а именно когато установен в държава членка (в случая Германия) въздушен превозвач продава чрез своята интернет страница, носеща име на домейн от първо ниво, който го свързва с тази държава (в случая „www.germanwings.de“ ( 63 )), на пребиваващ в същата тази страна потребител, въздухоплавателна услуга с място на излитане в друга държава членка (в случая Обединеното кралство). Тя също така иска да се установи дали в това отношение е от значение обстоятелството, че всички или повечето въздушни превозвачи посочват тези тарифи в местната валута, използвана в мястото на излитане.

61.

Verbraucherzentrale твърди, че съгласно съдържащите се в член 5 от Регламент № 593/2008 стълкновителни норми ( 64 ) за основа следва да се приеме местната валута на държавата членка, чието право е приложимо за изпълнението на договора, сключен между въздушния превозвач и потребителя, към когото е отправена рекламата. Оттук следвало, че при обстоятелствата по спора в главното производство разглежданата цена на полета трябвало да бъде посочена в германска валута, т.е. в евро, а не в британска валута, т.е. в британски лири.

62.

Germanwings пък твърди, че въздухоплавателните тарифи трябва да се посочват в евро или в местната валута на държавата членка по мястото на излитане и че споменатите във втория преюдициален въпрос други критерии за привързване не са от значение за определянето на местната валута по смисъла на Регламент № 1008/2008. Запитващата юрисдикция изглежда склонна да подкрепи това тълкуване.

63.

От своя страна Комисията предлага член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 да се тълкува в смисъл, че той допуска въздушните превозвачи да посочват въздухоплавателните тарифи, крайните цени и другите споменати в тази разпоредба елементи във валутата по мястото на излитане. Споделям това последно становище, при условията на евентуалност, като пояснявам, че според мен член 23, параграф 1 не съдържа никакво предписание по този въпрос ( 65 ).

64.

Първо, смятам, че критерият за място на излитане на съответния полет може да бъде релевантен при определянето на местната валута, в която би трябвало да се съставят въздухоплавателните тарифи. Всъщност, както подчертава запитващата юрисдикция, тъй като мястото на излитане на полета задължително е общо за всички сравнявани въздухоплавателни услуги, използваната от различните превозвачи местна валута за съставяне на техните предложения би била еднаква за всички тези услуги, което би улеснило ефективното сравняване на цените, за което по-специално става въпрос в Регламент № 1008/2008 ( 66 ). Комисията също така правилно отбелязва, че тук става дума за критерий, обективно свързан със сделката, тъй като на това място започва изпълнението на договорената услуга ( 67 ). Освен това има основание да се приеме, че потребителят, който трябва да отиде до мястото на излитане на полета, за който той смята да придобие билет, трябва да познава и да знае как да си служи с използваната в тази страна валута също както предоставящия услугата превозвач.

65.

Уточнявам, че според мен не е решаващо да се установи дали всички или повечето въздушни превозвачи посочват своите тарифи в местната валута по мястото на излитане, както се посочва в края на поставения въпрос ( 68 ). Евентуалното съществуване на тази практика обаче, ако се предположи, че тя бъде доказана, би могло да подкрепи идеята, че превозвачите биха могли лесно да спазват посочения критерий.

66.

Нещо повече, възприемането като критерий на мястото на излитане би било съвместимо с обстоятелството, че на използвания в член 2, точка 18 от посочения регламент израз „местна валута“, отнасящ се до въздухоплавателните тарифи, би следвало да се придаде смисъл, който е валиден и за използвания по идентичен начин в точка 19 от същия член израз, отнасящ се до въздухоплавателните такси ( 69 ), което не би било възможно, ако се приеме предложеният от Verbraucherzentrale критерий ( 70 ).

67.

Второ, както запитващата юрисдикция и Germanwings, смятам, че критерият за седалището на предлагащия разглежданата услуга въздушен превозвач не може да бъде приет, защото тогава валутите, които биха могли да се използват за посочване на тарифата за идентична услуга, биха варирали пропорционално на броя на страните, в които различните превозвачи, предлагащи тази услуга, са установени ( 71 ), което не би помогнало на потребителите при сравняването на цените.

68.

Трето, не би било по-уместно да се приеме критерият за името на домейн от първо ниво на интернет адреса, използван от предлагащия съответната услуга въздушен превозвач. Както запитващата юрисдикция, смятам, че за въздушния превозвач би било лесно да заобиколи този критерий, като произволно избере име на домейн от първо ниво, съответстващ на страната, в чиято валута желае да посочва своите тарифи. Нещо повече, Germanwings основателно отбелязва, че имената на домейните невинаги са национални, т.е. не насочват задължително към точно определена страна, какъвто би могъл да е случаят с адрес, завършващ на „com“, хипотеза, при която въпросният критерий за привързване би липсвал.

69.

Четвърто, не приемам нито критерия за място на пребиваване на потребителя, нито критерия за обичайно местопребиваване на потребителя, като се има предвид, че не е задължително тези две места да съвпадат, тъй като е възможно дадено лице да иска да получи въздухоплавателна услуга в страна, в която не пребивава обичайно. Дори да може да се предположи, че потребителят е запознат с използваните на тези места валути, според мен посочените критерии не са подходящи, тъй като в момента, в който въздушният превозвач формулира предложението си за продажба, той не е в състояние да определи страната, където се намират потребителите, които действително ще проявят интерес. Както отбелязва запитващата юрисдикция, такъв подход би наложил на авиокомпаниите да установяват предварително местоположението на всички потенциални клиенти и всеки път да посочват различни въздухоплавателни тарифи за различните визирани парични зони, което според мен представлява прекомерно ограничение с оглед на двойната цел на разглежданата разпоредба.

70.

Пето, според мен поддържаното от Verbraucherzentrale становище ( 72 ) не е убедително по следните причини. От една страна, може да се констатира, че Регламент № 1008/2008 не установява никаква връзка с разпоредбите на Регламент № 593/2008, въпреки че последният е приет няколко месеца преди първия. От друга страна, според Verbraucherzentrale по силата на член 5, параграф 2 от Регламент № 593/2008, доколкото приложимото право към договор за превоз на пътници не е било избрано от страните, приложимо ще бъде правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на пътника, и следователно при публикуването на тарифите ще трябва да се използва валутата на тази страна, стига мястото на заминаване или местоназначението на полета също да се намира там. Такъв подход обаче би наложил определянето на местоположението на бъдещия пътник чрез софтуер или той системно да указва обичайното си местопребиваване, за да може да се запознае с предлаганите тарифи, което би могло до доведе до практически, а може би и до юридически проблеми, по-специално от гледна точка на защитата на личните данни, както твърди Germanwings. Накрая, предлаганото от Verbraucherzentrale тълкуване пропуска факта, че член 5, параграф 3 съдържа допълнително правило за близост, което в действителност може да доведе до посочването на друга страна ( 73 ), а не само на тази, в която пребивава пътникът.

71.

Ето защо, ако Съдът приеме, че член 23, параграф 1 от Регламент № 1008/2008 задължава въздушните превозвачи да съставят въздухоплавателните си тарифи в определена местна валута, според мен на втория преюдициален въпрос следва да се отговори, че тази разпоредба във връзка с член 2, точка 18 от посочения регламент допуска въпросните тарифи да бъдат във валутата, използвана в страната по мястото на излитане на съответния полет.

72.

По изложените дотук съображения предлагам Съдът да отговори на поставените от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) преюдициални въпроси по следния начин:

„Член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността във връзка с член 2, точка 18 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че при публикуването на въздухоплавателните си тарифи въздушните превозвачи не са длъжни да ги посочват в определена местна валута, когато тези тарифи не са в евро“.