1

Настоящият спор е свързан с Решение C (2015) 9887 окончателен на Комисията от 11 януари 2016 година относно схемата за държавна помощ под формата на освобождаване на допълнителната печалба SA.37667 (2015/C) (ex 2015/NN), прилагана от Белгия (наричано по-нататък „обжалваното решение“), което се отнася до специфична уредба в белгийското данъчно право, а именно схемата на освобождаване на някои печалби, реализирани от белгийски дружества, принадлежащи към мултинационални групи от предприятия. Същественият елемент на този режим е схемата на предварителни данъчни становища относно допълнителната печалба (наричана по-нататък „схемата на допълнителната печалба“), която позволява на белгийско дружество, което е част от мултинационална група, да извършва корекции на облагаемата си основа.

2

Според Кралство Белгия схемата на допълнителната печалба почива на принципа на сделките между несвързани лица, прилаган широко в областта на международното данъчно облагане и признат от Модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Този принцип целял да гарантира, че определената стойност на трансграничните трансакции в рамките на една мултинационална група е отражение на действителната им икономическа стойност, тоест тази, която произтича от реда и условията, които биха били приложими, ако тези трансакции не бяха извършвани между свързани страни, което би позволило всяко от дружествата да се счита за част от същата група като отделен данъчнозадължен субект.

3

Кралство Белгия уточнява, че в приложение на разглежданата схема на освобождаване компетентната белгийска данъчна служба разглежда положението на всяко дружество по отделно и приема предварително становище, определящо условията за прилагане на тази схема. В това становище, най-напред, цените по сделките между несвързани лица, прилагани към трансакциите, сключени между белгийското дружество и дружествата, с които то е свързано, се определяли въз основа на отчет относно трансферните цени. След като тези трансферни цени са вече приложени веднъж към тези трансакции, белгийското дружество, което играело централна роля в мултинационалната група, запазвало по принцип остатъчната печалба, получена от тези трансакции. Освен това въз основа на втори отчет относно трансферните цени се установявала и потенциалната „допълнителна печалба“. За тази цел се отчитал фактът, че част от остатъчната печалба произтичала от добавената стойност, създадена от осъществяваните от белгийското дружество дейности, и че друга част от тази остатъчна печалба произтичала от последиците от съществуването на групата, като взаимодействието в рамките на групата или икономиите от мащаба. В рамките на остатъчната печалба допълнителната печалба съответствала на печалбата, която едно дружество не би могло да реализира, ако беше самостоятелно. В случая такава била печалбата на белгийското дружество, която надхвърляла печалбата от сделките, сключени между несвързани лица.

4

Кралство Белгия подчертава, че единствено допълнителната печалба, която въз основа на отчетите относно трансферните цени не трябва да бъде приписвана на белгийските трансакции на облагаемото в Белгия дружество и следователно не е част от печалбата от сделките между несвързани лица на това дружество, може да бъде приспадната от облагаемата основа по силата на разглежданата схема на освобождаване. Според него печалбата, която остава, е отражение на печалбата, генерирана от белгийското дружество, тъй като тази печалба се облага от белгийските органи в съответствие с разпоредбите на белгийското данъчно право, докато печалбата, която е резултат от принадлежността към мултинационалната група, не попада в обхвата на данъчната компетентност на Белгия.

5

В обжалваното решение Европейската комисия заключава, че схемата на допълнителна печалба предоставя държавна помощ на адресатите си. Всъщност тази схема дерогирала общото правило, предвидено в белгийското данъчно право, съгласно което местните дружества или дружествата, упражняващи дейността си чрез място на стопанска дейност в Белгия, се облагат данъчно върху цялата сума на облагаемата им печалба, изчислена, като отправна точка, въз основа на действително декларираната им печалба. Така част от печалбата, декларирана от белгийските дружества, част от мултинационални групи, била освободена от данъка за белгийските дружества, което създавало неравно третиране между дружествата, които се намирали в сходно положение от фактическа и правна страна с оглед на преследваната от гореспоменатото общо правило цел, състояща се в облагане на печалбата на всички дружества, които са данъчнозадължени в Белгия.

6

При условията на евентуалност Комисията излага в обжалваното решение, че независимо дали може да се счита, че референтната схема включва общо правило, според което белгийските дружества, които са част от мултинационални групи, не би трябвало да бъдат облагани върху размера на печалбата, надвишаваща печалбата от сделките между несвързани лица, схемата на допълнителна печалба представлявала погрешно прилагане на принципа на сделките между несвързани лица и поради това — и дерогация от този принцип. Всъщност тази дерогация се състояла в предоставянето на белгийските дружества, които са част от мултинационални групи, на данъчно освобождаване на част от печалбата им от сделките между несвързани лица, което създавало неравно третиране между предприятия, които се намирали в сходно от фактическа и правна страна положение с оглед на преследваната от общия режим на облагане на печалбата на дружествата в Белгия цел.

7

В резултат на това член 1 от обжалваното решение гласи, че схемата на освобождаване на допълнителната печалба представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, която е несъвместима с вътрешния пазар и която е била незаконно приложена от Кралство Белгия в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС. Член 2, параграфи 1—4 от него разпорежда на Кралство Белгия да възстанови получената от бенефициерите несъвместима и неправомерна помощ, като уточнява, че подлежащите на възстановяване суми се дължат със сложна лихва и че всяка сума, която все още не е възстановена от бенефициерите, трябва да бъде събрана от групата предприятия, към която бенефициерът принадлежи. Член 3 от него предвижда, че възстановяването е незабавно и ефективно и че Кралство Белгия следи обжалваното решение да бъде изпълнено изцяло в срок от четири месеца, считано от нотифицирането му. Член 4 задължава Кралство Белгия, от една страна, в срок от два месеца, считано от това нотифициране, да предостави на Комисията списъка с бенефициерите на помощта и цялата сума (главница и лихви), подлежаща на възстановяване от всеки от бенефициерите, и от друга страна, да държи Комисията в течение на напредъка на предприетите национални мерки за прилагане на обжалваното решение до пълното възстановяване на предоставената помощ.

8

В съобщението си за печата от 11 януари 2016 г. относно обжалваното решение Комисията счита, че възстановяването на помощите обхваща общо около 700 милиона евро и че от страна на бенефициерите белгийските органи ще трябва да се обърнат към приблизително 35 мултинационални дружества.

9

С жалба, подадена на 22 март 2016 г. в секретариата на Общия съд, Кралство Белгия иска отмяна на обжалваното решение.

10

С отделен акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 26 април 2016 г., Кралство Белгия подава настоящата молба за допускане на обезпечение, в която по същество иска от председателя на Общия съд:

11

В становището си по молбата за допускане на обезпечение, подадено в секретариата на Общия съд на 17 май 2016 г., Комисията иска от председателя на Общия съд:

12

От тълкуването на членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, от една страна, и на член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга, е видно, че ако счита, че обстоятелствата го изискват, съдът в обезпечителното производство може да постанови спиране на изпълнението на акт, обжалван пред Общия съд, или да предпише необходимите временни мерки. Независимо от това член 278 ДФЕС закрепва принципа, че обжалването няма суспензивно действие, тъй като актовете на институциите на Европейския съюз се ползват с презумпция за законосъобразност. Следователно в обезпечителното производство съдът може само по изключение да разпореди спиране на изпълнението на обжалван пред Общия съд акт или да постанови временни мерки (вж. определение от 11 ноември 2013 г., CSF/Комисия, T‑337/13 R, непубликувано, EU:T:2013:599, т. 21 и цитираната съдебна практика).

13

Освен това според член 156, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд молбите за допускане на обезпечение трябва да излагат предмета на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност на поисканата временна мярка. Следователно молбата за спиране на изпълнението и за други временни мерки може да бъде уважена от съда в обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези действия са неотложни, в смисъл че е необходимо да бъдат разпоредени и да породят действието си още преди постановяването на решението в главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на поискалата ги страна. Тези условия са кумулативни, така че молбата за временни мерки трябва да бъде отхвърлена при неизпълнение на някое от тях (вж. определение от 11 ноември 2013 г., CSF/Комисия, T‑337/13 R, непубликувано, EU:T:2013:599, т. 22 и цитираната съдебна практика).

14

При тази цялостна проверка съдът в обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как следва да провери дали са налице различните условия и какъв е редът за тази проверка, тъй като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки. При необходимост съдът в обезпечителното производство извършва и сравнително претегляне на засегнатите интереси (вж. определение от 11 ноември 2013 г., CSF/Комисия, T‑337/13 R, непубликувано, EU:T:2013:599, т. 23 и цитираната съдебна практика).

15

Предвид материалите от преписката по делото съдът в обезпечителното производство приема, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по настоящата молба за допускане на обезпечение, без да е необходимо преди това да изслуша устните обяснения на страните.

16

При обстоятелствата в конкретния случай следва на първо място да се провери дали е изпълнено условието за неотложност.

17

В този контекст Кралство Белгия осъжда правната несигурност, произтичаща от новия подход на Комисията, що се отнася до определянето на данъчната компетентност на държава членка и новото ѝ определение на „принципа на сделките между несвързани лица“. Поради тази правна несигурност с безпрецедентен обхват би било много вероятно някои предприятия да решат да напуснат Белгия или да не инвестират в нея, което би довело до непоправима вреда за белгийската икономика.

18

Кралство Белгия изразява опасения освен това, че прилагането на обжалваното решение може да му нанесе непоправима вреда, след като белгийските данъчни власти би трябвало да съберат всички данни от дружествата, да преразгледат и преизчислят данъка, който всяко дружество е трябвало да плати, ако не съществуваше схемата на допълнителната печалба, и да изиска възстановяването на сумата на помощта ведно с лихвите. Тези органи трябвало освен това да се свържат с аналогичните им органи в другите държави членки и в някои трети страни, за да преценят дали частта от допълнителната печалба, която е била предмет на пренасяне в Белгия, е била, или ще бъде обложена другаде. Тази работа възлагала огромна административна тежест на администрацията на една сравнително малка страна, която има по-малко човешки ресурси на разположение. Кралство Белгия изтъква, че в случай на отмяна на обжалваното решение то ще претърпи сериозна и непоправима вреда поради огромната административна тежест, която ще трябва да понесе, най-напред за да определи размера на сумата, която следва да бъде възстановена въз основа на обжалваното решение, което е неясно, след това за да върне събраните суми.

19

Кралство Белгия допълва, че ако трябва да се възстановят сумите, квалифицирани като неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи, дружествата, от които тези помощи би трябвало да бъдат събрани, биха предявили съдебни искове. Националните юрисдикции, както впрочем и международните арбитражни юрисдикции, биха били по този начин изправени пред многобройни сложни и поглъщащи много ресурси дела, заведени от дружества, претендиращи обезщетение за претърпените вреди.

20

В този контекст Кралство Белгия припомня, че съгласно съдебната практика е възможно да съществуват съображения за смекчаване, в някои случаи, на условието за неотложност, след като установеният fumus boni juris е особено сериозен. Така съдът в обезпечителното производство вече би взел предвид прекомерната трудност да се докаже непоправимия характер на твърдяната вреда и бил признал, че първичното право, а именно членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, има превес над цялото вторично право. Нямало пречка следователно съдът в обезпечителното производство да приложи пряко тези членове и да разпореди спиране на изпълнението, ако счита, „че обстоятелствата го изискват“, или да разпореди „необходимите“ временни мерки, и то поради явната незаконосъобразност на обжалваната мярка, когато тя например е лишена от привидна законосъобразност.

21

Комисия счита, обратно, че условието за неотложност не е изпълнено.

22

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика неотложният характер на молбата за допускане на обезпечение трябва да бъде преценяван във връзка с необходимостта от разпореждане на временни мерки, за да се избегне настъпването на значителна и непоправима вреда за страната, която ги е поискала. Тази страна е длъжна да докаже, че не би могла да изчака края на главното производство, без лично да претърпи вреда от такъв характер (определения от 19 септември 2012 г., Гърция/Комисия, T‑52/12 R, EU:T:2012:447, т. 36, от 17 януари 2013 г., Словения/Комисия, T‑507/12 R, непубликувано, EU:T:2013:25, т. 14 и от 27 февруари 2015 г., Испания/Комисия, T‑826/14 R, EU:T:2015:126, т. 24).

23

Що се отнася до доказателствата, необходими за тази цел, от трайно установената съдебна практика следва, че страната, която иска допускането на временни мерки, трябва да представи пред съда в обезпечителното производство конкретни и точни данни, подкрепени с подробни документи, които да установяват твърдяното положение и да позволяват да се оценят последиците, които вероятно биха възникнали при непостановяването на поисканите мерки. Тази страна е длъжна следователно да представи ведно със съответните документи сведения, които могат да установят вярна и пълна картина на положението, което тя твърди, че оправдава постановяването на посочената мярка (вж. в този смисъл определение от 17 януари 2013 г., Словения/Комисия, T‑507/12 R, непубликувано, EU:T:2013:25, т. 16 и цитираната съдебна практика).

24

Тъй като настоящата молба за допускане на обезпечителни мерки е подадена от Кралство Белгия, следва да се отбележи, че държавите членки носят отговорност за интересите, които се възприемат като общи на национално равнище. Следователно те могат да осигурят защитата на тези интереси в рамките на обезпечително производство и да поискат постановяването на временни мерки по-конкретно с твърдението, че оспорената мярка застрашава сериозно изпълнението на държавническата им функция и обществения ред. Освен това държавите членки могат да изтъкнат наличието на вреди, засягащи даден сектор от икономиката им, по-специално когато оспорената мярка може да има неблагоприятно отражение върху равнището на заетост и разходите за издръжка. За сметка на това за тях не е достатъчно да се позоват на вредата, която биха понесли ограничен брой предприятия, когато, взети поотделно, тези предприятия не представляват цялостен сектор от националната икономика (вж. в този смисъл определение от 27 февруари 2015 г., Испания/Комисия, T‑826/14 R, EU:T:2015:126, т. 25 и цитираната съдебна практика).

25

В случая, когато става въпрос за твърдението на Кралство Белгия, според което е вероятно в случай на изпълнение на обжалваното решение някои от предприятията — бенефициери на схемата на допълнителна печалба, да преместят мястото си на стопанска дейност извън Белгия или да решат повече да не инвестират в Белгия, задължително следва да се отбележи, че Кралство Белгия не претендира, нито a fortiori доказва, че тези предприятия, чийто брой то дори не е посочило, са представителни за определен сектор на белгийската икономика и че засягането им чрез обжалваното решение може да има неблагоприятни последици за ръста на заетостта и цената на живота в отделен клон от икономиката или конкретен белгийски регион (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 27 февруари 2015 г., Испания/Комисия, T‑826/14 R, EU:T:2015:126, т. 31).

26

Така, Кралство Белгия не е установило вярна и пълна картина, каквато изисква съдебната практика, на икономическото положение, което е посочено като основание за неотложността. При тези обстоятелства съдът в обезпечителното производство не може да приеме твърдението за наличие на неотложност, задоволявайки се с простото, неподкрепено с доказателства твърдение на Кралство Белгия относно опасенията за конкретно поведение на някои предприятия. Всъщност предвид строго изключителния характер на допускането на временни мерки (вж. т. 12 по-горе) такава мярка може да бъде постановена само ако посоченото твърдение е подкрепено с данни, разкриващи вярна и пълна картина на разглежданото положение, и ако тя почива на доказателства (вж. в този смисъл определение от 17 януари 2013 г., Словения/Комисия, T‑507/12 R, непубликувано, EU:T:2013:25, т. 18 и 19 и цитираната съдебна практика).

27

Същото се отнася и за твърдението на Кралство Белгия, според което неговите данъчни органи, които са органи на „една сравнително малка страна, която има по-малко човешки ресурси на разположение“, биха били изложени на опасността от прекомерна административна тежест, ако трябваше да определят размера на помощите, подлежащи на връщане, и в случай на последваща отмяна на обжалваното решение — размера на събраните суми, подлежащи на връщане. Всъщност Кралство Белгия се ограничава да изброи претендираните административни трудности, които са чисто абстрактни, без да обясни структурата на човешките ресурси, с които разполага в данъчната си администрация, без да уточни твърдeните прекомерни тежести, пред опасността от които последната е изложена, и без да оспори въз основа на конкретни доводи от данъчно естество съображения 205—211 от обжалваното решение, посветени точно на метода за възстановяване на сумите, квалифицирани като неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи.

28

Кралство Белгия не е оспорило и тезата на Комисията, изразена в съображение 202 от обжалваното решение, според която определянето на размера на сумите, подлежащи на възстановяване, е лесно да се извърши: след като освобождаването на допълнителната печалба съответства на процент от печалбата преди облагане с данък на действително декларираната печалба на белгийското дружество, част от група, достатъчно било, за да се премахне създаденото от мярката селективно предимство, да се заплати разликата между дължимия данък върху действително регистрираната печалба и действително платения данък поради наличието на оспорената схема ведно с натрупаните лихви върху тази сума, считано от датата на предоставяне на помощта.

29

Освен това поради липсата на уточнение от страна на Кралство Белгия на броя на засегнатите от евентуално възстановяване на сумите предприятия, съдът в обезпечителното производство може единствено да се придържа към числото, следващо от приложението към обжалваното решение, а именно около петдесет предприятия, или към числото, оповестено публично от Комисията в съобщението ѝ за печата от 11 януари 2016 г., установяващо около 35 предприятия. Разглеждането обаче на такъв брой преписки за възстановяване от компетентните органи изобщо не изглежда да може да засегне нормалното функциониране на белгийската данъчна администрация (вж. по аналогия определение от 27 февруари 2015 г., Испания/Комисия, T‑826/14 R, EU:T:2015:126, т. 48 и 49), дори да се приеме, че тази администрация ще бъде действително принудена да извърши всички действия във връзка с преразглеждането, преизчисляването и свързването с други администрации, посочени от Кралство Белгия (вж. т. 18 по-горе).

30

Също така, ако Кралство Белгия се опасява, че дружествата, от които трябва да бъдат възстановени помощите, ще сезират юрисдикциите, които биха били изправени пред многобройни сложни и поглъщащи много ресурси дела, достатъчно е да се отбележи, че то не е доказало, че белгийските юрисдикции биха били изложени на опасността да бъдат затрупани от жалби срещу евентуалните разпореждания за връщане, издадени от данъчните органи, до такава степен че функционирането на белгийската съдебна система би било сериозно затруднено. По-специално е важно да се припомни, че Кралство Белгия е пропуснало да уточни броя на предприятията, които ще бъдат засегнати от евентуалното възстановяване, поради което съдът в обезпечителното производство трябва да изхожда от предварителното условие, че белгийските съдии биха получили най-много около петдесет жалби (вж. т. 29 по-горе). Разглеждането на такъв брой жалби обаче изобщо не изглежда да може да засегне нормалното функциониране на белгийската съдебна система (вж. в този смисъл определение от 27 февруари 2015 г., Испания/Комисия, T‑826/14 R, EU:T:2015:126, т. 48 и 49).

31

Доколкото Кралство Белгия се позовава на определение от 19 септември 2012 г., Гърция/Комисия (T‑52/12 R, EU:T:2012:447), за да подкрепи доводите си относно опасността от нарушаване на нормалното функциониране на данъчната му администрация и съдебната му система, следва да се припомни, че признаването на наличие на неотложност по делото, по което е постановено това определение, почива на съвкупност от съвсем специални обстоятелства, съществували в Гърция през 2012 г. (наричано по-нататък „гръцкото дело“).

32

Всъщност в гръцкото дело, в което става въпрос за опасността Република Гърция да не може да изпълнява държавните си функции, председателят на Общият съд е взел предвид по-специално факта, че броят на бенефициерите на режима на помощи, а именно гръцките селскостопански производители, спрямо които гръцките органи е трябвало да пристъпят към възстановяване на помощите, е възлизал на стотици хиляди и те са представлявали заедно със семействата си значителна част от цялото население на Гърция. Според председателя на Общия съд такова масово възстановяване е щяло да има неблагоприятни последици за данъчната администрация, която е трябвало да се посвети на един абсолютен приоритет, а именно борбата срещу данъчните злоупотреби и преследването на „големите данъчни длъжници“, за да събере суми в размер на 20 милиарда евро, тоест почти петдесет пъти по-голяма от подлежащите на възстановяване помощи в селскостопанския сектор, още повече че е била налице голяма вероятност значителна част от стотиците хиляди селскостопански производители да откажат да платят исканите от тях суми, което би наложило масирана намеса на служителите на данъчната администрация, чийто брой въпреки това не е бил увеличен, за да съберат принудително тези суми (вж. в този смисъл определение от 19 септември 2012 г., Гърция/Комисия, T‑52/12 R, EU:T:2012:447, т. 44—47).

33

Към това в гръцкото дело се добавя и опасността от нарушаване на обществения ред. В този контекст председателят на Общия съд е взел предвид факта, че социалният климат в Гърция е бил белязан от спадане на доверието към държавните органи, от общо недоволство и от чувство за несправедливост, подчертавайки, че броят на придружените с насилие демонстрации срещу взетите от гръцките власти драконовски мерки за икономии е нараствал непрекъснато, така че възстановяването на спорните плащания в селскостопанския сектор би могло да отприщи протести, които са можели да прераснат в насилие и драматични ексцесии, което е щяло да причини сериозна и непоправима вреда, на което Република Гърция е можела да се позове с основание (вж. в този смисъл определение от 19 септември 2012 г., Гърция/Комисия, T‑52/12 R, EU:T:2012:447, т. 48 и 49).

34

Очевидно е обаче, че за да установи наличието на неотложност, в случая Кралство Белгия по никакъв начин не може да се позове на обстоятелства, които са аналогични на тези по гръцкото дело.

35

Най-сетне, доколкото Кралство Белгия счита, че следва да се смекчи условието за неотложност, след като бъде установен особено сериозен fumus boni juris, се налага констатацията, че молбата за допускане на обезпечение, макар в нея да не се посочва наличие на fumus boni juris от такова естество, се позовава на съдебна практика, според която условието за fumus boni juris е изпълнено, щом като поне едно от изтъкнатите в подкрепа на жалбата в главното производство основания е на пръв поглед относимо или, при всяко положение, не е лишено от основание, доколкото разкрива наличието на деликатен правен проблем, чието решаване не е очевидно и изисква поради това подробно разглеждане, което трябва да бъде предмет на главното производство. Още повече, също в молбата за допускане на обезпечение, след като резюмира петте изтъкнати в подкрепа на жалбата в главното производство основания, Кралство Белгия счита, че отговорът на повдигнатите по този начин правни въпроси не е очевиден и изисква подробно разглеждане, което е част от процедурата по същество, като отправя искане до председателя на Съда „да приеме, че жалбата не е явно неоснователна, след като въпросите, които са предмет на тази жалба, са достатъчно сериозни и от значение за установяване на fumus boni juris“.

36

От това следва, че според тезата на Кралство Белгия твърдяното предварително условие за смекчаване, а именно наличието на особено сериозен fumus boni juris, изглежда, липсва в случая.

37

При всички положения е важно да се припомни, че смекчаване на условията, приложими при преценката за наличие на неотложност, е било допуснато само по три вида дела, в които изглежда прекомерно трудно, дори невъзможно, и то поради системни съображения, тези условия да бъдат спазени, така както те са предвидени в Процедурния правилник и са традиционно тълкувани в съдебната практика.

38

В този контекст следва да се отбележи, първо, съдебното производство във връзка с ограничителните мерки. В това отношение следва да се припомни, че всяка молба за спиране на изпълнението на ограничителна мярка по принцип се отхвърля, с мотива че такова спиране би могло да възпрепятства пълното действие на тези мерки, в случай че жалбата за отмяна на тези мерки, разглеждана в главното производство, бъде отхвърлена. Всъщност подобно спиране би позволило например на образуванието, на което са наложени такива мерки, да изтегли незабавно финансовите си средства в банките, които са задължени да осигурят замразяването на тези средства, и да изпразни банковите си сметки преди постановяване на решението по същество. По този начин то би могло да осуети целта на взетите спрямо него ограничителни мерки, а поисканата от съда в обезпечителното производство временна мярка не трябва да неутрализира предварително последиците от решението, което трябва да се постанови впоследствие в главното производство (вж. определения от 14 юни 2012 г., Qualitest FZE/Съвет, C‑644/11 P(R), непубликувано, EU:C:2012:354, т. 73—77 и цитираната съдебна практика и от 11 март 2013 г., Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, T‑110/12 R, EU:T:2013:118, т. 34 и цитираната съдебна практика).

39

Освен това съгласно трайно установената съдебна практика интересът на дадено лице или образувание от временно размразяване на финансовите му средства е насочен към предоставянето на предимство, което то не би могло да получи дори с решение за отмяна. Всъщност такова решение би породило желаните от това лице или образувание практически последици, а именно размразяване на финансовите му средства, едва към дата, която е последваща спрямо произнасянето на това решение, докато към тази дата съдът в обезпечителното производство пред първата инстанция ще е загубил напълно компетентността си ratione temporis и при всички положения размразяването на финансовите средства би могло да бъде запазено поради нова ограничителна мярка, която би могла, постановена в срока по член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, да замести отменената мярка. Следователно интересът на лицето или образуванието в случая да постигне по пътя на обезпечителното производство временно размразяване на финансовите му средства, не може да бъде защитен от съда в обезпечителното производство (вж. в този смисъл определение от 16 юли 2015 г., National Iranian Tanker Company/Съвет, T‑207/15 R, EU:T:2015:535, т. 55—58 и цитираната съдебна практика).

40

Именно с оглед на тази специфика на съдебното производство във връзка с ограничителните мерки съдът в обезпечителното производство е предвидил, в съвсем изключителни случая, възможността да приеме, че неотложността би могла да се състои в належащата нужда да се отстрани възможно най-бързо явна и изключително сериозна незаконосъобразност или да пристъпи към пряко прилагане на член 278 ДФЕС, разпоредба от първичното право и следователно от по-висок ранг, отколкото Процедурния правилник (вж. в този смисъл определение от 24 февруари 2014 г., HTTS и Bateni/Съвет, T‑45/14 R, непубликувано, EU:T:2014:85, т. 50 и 51).

41

Второ, следва да се посочи съдебното производство във връзка с възлагането на обществени поръчки. Констатирайки, че прилаганата досега съдебна практика е имала за системна последица невъзможност за отстранения оферент да докаже, че отхвърлянето на офертата може да му причини непоправима вреда, съдът в обезпечителното производство приема, че този резултат е несъвместим с изискванията на ефективната временна съдебна защита, гарантирана от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Поради тази причина вече се приема, че когато отстранен оферент успее да докаже наличието на особено сериозен fumus boni juris, от него не може да се изисква да установи и че рискува да претърпи непоправима вреда, при условие че подаде молбата си за допускане на обезпечение в определените срокове (вж. в този смисъл определение от 23 април 2015 г., Комисия/Vanbreda Risk & Benefits, C‑35/15 P(R), EU:C:2015:275, т. 30 и 57).

42

Най-сетне, трето, следва да се посочи съдебното производство във връзка с достъпа до документи. Що се отнася до защитата на документите, за които се твърди, че са поверителни, съдът в обезпечителното производство се е постарал да отбележи, че макар да не е могъл да бъде установен твърденият непоправим характер на вредата, акцесорният, а поради това и ограничен характер на правомощията му, както и акцесорният и временен характер на обезпечителното производство спрямо главното производство биха му попречили да разреши оповестяването на отделни данни, съдържащи се в тези документи, при положение че не може да се изключи възможността съдът по същество да предпочете да разгледа дали тези документи трябва поради самото си естество да се ползват от общата презумпция за поверителност, която изключва тези документи от обхвата на задължението за частично оповестяване. По принцип съдът в обезпечителното производство, като отчита чисто акцесорния характер на правомощията си, не би могъл следователно да разреши частичен достъп, без да лиши това решение на съда по същество от полезно действие. Независимо от това, тъй като тези съображения относно естеството на обезпечителното производство са решаващи за крайния резултат от него, те не могат да бъдат прилагани единствено относно наличието на fumus boni juris и относно претеглянето на интересите, а трябва също да позволяват на съда в обезпечителното производство да приложи при нужда пряко членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, разпоредби от първичното право, които му позволяват да постанови спиране на изпълнението, ако прецени, „че обстоятелствата го изискват“, и да разпореди „необходимите“ временни мерки (вж. в този смисъл определения от 25 юли 2014 г., Deza/ECHA, T‑189/14 R, непубликувано, EU:T:2014:686, т. 99—101, 104 и 105 и от 1 септември 2015 г., Pari Pharma/EMA, T‑235/15 R, EU:T:2015:587, т. 104—106, 109 и 110).

43

Настоящият случай обаче не може да бъде причислен към нито един от трите вида съдебни производства, посочени в точки 38—42 по-горе, поради което следва да се приложат условията относно fumus boni juris и относно неотложността, така както те традиционно се тълкуват в съдебната практика (вж. т. 13 по-горе), така че Кралство Белгия е трябвало да докаже непосредствената опасност от настъпване на значителна и непоправима вреда, при положение че независимо колко основателно е наличието на fumus boni juris, с него не може да се компенсира липсата на неотложност (вж. в този смисъл определение от 27 февруари 2015 г., Испания/Комисия, T‑826/14 R, EU:T:2015:126, т. 23).

44

С оглед на изложеното по-горе съдът в обезпечителното производство може само да установи, че Кралство Белгия не е доказало, че ако исканото спиране на изпълнението не бъде допуснато, то рискува да претърпи сериозна и непоправима вреда. Поради това условието за неотложност не е изпълнено.

45

Това разрешение е в съответствие с претеглянето на различните представени интереси, в рамките на което съдът в обезпечителното производство трябва да определи по-специално дали интересът на Кралство Белгия да бъдат постановени исканите временни мерки, има предимство пред интереса от незабавното прилагане на обжалваното решение (вж. в този смисъл определение от 26 юни 2003 г., Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 R и C‑217/03 R, EU:C:2003:385, т. 142).

46

В това отношение следва да се припомни, че член 108, параграф 2, първа алинея ДФЕС предвижда, че ако Комисията установи, че държавна помощ е несъвместима с вътрешния пазар, тя взема решение, че заинтересованата държава трябва да я отмени или измени в срок, която Комисията определя. От това следва, че общият интерес, в името на който Комисията упражнява функциите си, възложени ѝ от член 108, параграф 2 ДФЕС, за да гарантира, че функционирането на вътрешния пазар няма да бъде нарушено от държавни помощи, които са вредни за конкуренцията, е от особено важно значение. Всъщност задължението за съответната държава членка да отмени несъвместима с вътрешния пазар помощ, цели възстановяване на предходното положение (вж. определение от 20 август 2014 г., Gmina Kosakowo/Комисия, T‑217/14 R, непубликувано, EU:T:2014:734, т. 51 и цитираната съдебна практика).

47

Следователно вече е било прието, че в рамките на молба за спиране на изпълнението на задължение, наложено от Комисията, за възстановяване на неправомерно платена помощ, обявена за несъвместима с вътрешния пазар, интересът на Съюза обикновено трябва да има предимство пред този на бенефициерите на помощта, а именно да избягнат изпълнението на задължението за възстановяване преди произнасянето на решението, което трябва да бъде постановено в главното производство. Само при наличието на изключителни обстоятелства и в хипотезата, в която условието за неотложност е изпълнено, бенефициерите на такава помощ могат да постигнат постановяване на временни мерки (вж. определение от 20 август 2014 г., Gmina Kosakowo/Комисия, T‑217/14 R, непубликувано, EU:T:2014:734, т. 52 и цитираната съдебна практика).

48

Както обаче току-що беше прието, Кралство Белгия не изпълнява условието за неотложност в случая, поради което неговите интереси отстъпват пред тези на Съюза.

49

Що се отнася до евентуални изключителни обстоятелства, следва да се отбележи, че Кралство Белгия се ограничава, накратко, до това да подчертае наличието на fumus boni juris и факта, че Комисията в продължителен период от време не е разгледала схемата на допълнителна печалба, без при това молбата за допускане на обезпечение да представлява изключително обстоятелство, което може да се противопостави на възстановяването на претендираните държавни помощи.

50

От изложеното по-горе следва, че молбата за допускане на обезпечение трябва да бъде отхвърлена, без да е необходимо да се разглежда условието за fumus boni juris (определение от 25 октомври 2012 г., Hassan/Съвет, C‑168/12 P(R), непубликувано, EU:C:2012:674, т. 31).

По изложените съображения

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД

определи: