1

На 12 септември 2012 г. встъпилата страна, Papouis Dairies Ltd, действащо под предишното наименование на дружеството, а именно Halloumis POC Farmers Milk Industry Ltd or Halloumis, подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).

2

Марката, чиято регистрация се иска, е фигуративен знак, съдържащ указания за цвят „жълто, червено, синьо, бяло и сиво“ и съответстващ на следното изображение:

3

Стоките, за които е поискана регистрация, са от клас 29 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и отговарят след ограниченията, съобщени на EUIPO с писмо от 11 октомври 2016 г. и прието от нея, на следното описание: „Сирене, произведено от краве мляко и/или овче мляко и/или козе мляко (във всички съотношения и комбинации от млека), сирище“.

4

Заявката за марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Европейския съюз № 190/2012 от 4 октомври 2012 г.

5

На 3 януари 2013 г. Република Кипър подава възражение съгласно член 41 от Регламент № 207/2009 (впоследствие член 46 от Регламент 2017/1001) срещу регистрацията на заявената марка за посочените в точка 3 по-горе стоки.

6

Възражението се основава по-специално на по-ранната словна сертификатна марка на Обединеното кралство „HALLOUMI“, регистрирана на 22 февруари 2002 г. под номер 14511888 (наричана по-нататък „по-ранната марка“), обозначаваща стоки от клас 29 и отговаряща на следното описание: „Сирене, произведено от овче мляко и/или козе мляко; сирене, произведено от смеси от краве мляко; всички тези стоки са включени в клас 29“.

7

Възражението се основава и на предходните словни кипърски сертификатни марки „XAΛΛOYMI“ и „HALLOUMI“, вписани съответно под номера 36675 и 36766. Тези марки обаче са били счетени за неоснователни както пред отдела по споровете, така и пред апелативния състав, а Република Кипър е престанала да се позовава на тях в подкрепа на възражението и това е било изтълкувано от апелативния състав като отказ. Тези марки не са взети предвид в разглеждания случай и Република Кипър впрочем потвърждава в жалбата, че се отказва да се позовава на тях в настоящото производство.

8

В подкрепа на възражението са изтъкнати основанията, посочени в член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем съответно член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001).

9

На 7 юли 2014 г. отделът по споровете отхвърля възражението и осъжда Република Кипър да заплати съдебните разноски.

10

На 8 август 2014 г. Република Кипър подава жалба пред EUIPO на основание на членове 58—64 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 66—71 от Регламент 2017/1001) срещу решението на отдела по споровете.

11

С решение от 22 септември 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата и осъжда Република Кипър да заплати разноските, направени в производствата по възражение и по обжалване.

12

В самото начало апелативният състав посочва, че независимо от обстоятелството, че по-ранната марка е национална сертификатна марка, условието, посочено в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, свързано със сходството между конфликтните знаци, е трябвало да бъде изпълнено по отношение на всички по-ранни марки, посочени в член 8, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 2 от Регламент 2017/1001).

13

На следващо място, апелативният състав приема, че по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 не съществува никаква вероятност от объркване между по-ранната марка и заявената марка. Той счита, че думата „halloumi“ има слаб присъщ отличителен характер, като отбелязва, на първо място, че в решение от 7 октомври 2015 г., Кипър/СХВП (XAΛΛOYMI и HALLOUMI) (T‑292/14 и T‑293/14, EU:T:2015:752), Общият съд е приел, че от гледна точка на кипърските потребители тази дума обозначава специален вид сирене, произведено в Кипър, а впоследствие е приел, че този извод следва да бъде отнесен и към съответните за настоящото дело потребители в Обединеното кралство. Въпросната дума била по-стара от всички спорни марки, а за съответните потребители сама по себе си описвала характеристики и състав на стоката, а не препращала към евентуалната принадлежност на потребителя на по-ранната марка към група лицензирани лица, упълномощени да я използват.

14

Що се отнася до сходството между конфликтните знаци, апелативният състав приема, че тъй като доминиращият елемент на заявената марка е думата „pallas“, съществувало само слабо визуално сходство, средно фонетично сходство и никакво релевантно концептуално сходство. Що се отнася до общата преценка на вероятността от объркване, апелативният състав приема, че Република Кипър не е успяла да докаже повишения отличителен характер на по-ранната марка, нито че тя е била възприемана от потребителите в Обединеното кралство като позоваване на каквото и да било сертифициране. С оглед на преценката му за присъщия отличителен характер на по-ранната марка апелативният състав приема, че разликите между тази по-ранна марка и доминиращия елемент на заявената марка, в случая думата „pallas“, били достатъчни, за да липсва вероятност от объркване.

15

На последно място, апелативният състав приема, че условията за прилагане на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 не са изпълнени. Репутацията на по-ранната марка не е доказана от Република Кипър. Освен това засягането на тази репутация не могло да се прецени по отношение на правилата относно режима на сертифициране, а в рамките на Регламент № 207/2009, единствено по отношение на възприятието на съответните потребители за стоките.

16

Република Кипър моли Общия съд:

17

EUIPO и встъпилата страна искат от Общия съд:

18

Съгласно член 177, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, когато жалбоподателят не е единствената страна в производството пред апелативния състав, жалбата трябва да съдържа и имената на всички страни в това производство и посочените от тях адреси за получаване на съобщения.

19

В конкретния случай в жалбата си Република Кипър е посочила погрешно Pancyprian Organisation of Cattle Farmers (POCF) Ltd като притежател на марката „Pallas Halloumi“ и другата страна в производството пред апелативния състав. Такова погрешно посочване на встъпила страна по настоящото дело обаче не води до недопустимост на жалбата, доколкото последната съдържа данни, позволяващи да се идентифицира недвусмислено другата страна в производството пред апелативния състав и вследствие на процесуално-организационно действие от 25 септември 2017 г. Република Кипър посочва, че не възразява срещу изменението на въпросното посочване. При това положение като встъпила страна следва да се приеме посочената друга страна, въпреки че името ѝ първоначално не е посочено в жалбата.

20

В подкрепа на жалбата си Република Кипър изтъква едно-единствено основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, разделено на три части. На първо място, тя упреква апелативния състав, че е допуснал грешка при преценката на отличителния характер на по-ранната марка по-специално като неправилно е приел, че присъщият отличителен характер на посочената марка е слаб. На второ място, Република Кипър счита, че апелативният състав е преценил неправилно визуалните и концептуалните сходства на конфликтните знаци. На трето място, тя поддържа, че апелативният състав е допуснал грешка, като в края на цялостния анализ на вероятността от объркване е заключил, че не съществува вероятност от объркване по-специално поради порок в анализа на доказателствата.

21

EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на Република Кипър.

22

Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 по възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичност или сходство на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, на която е защитена по-ранната марка. Вероятността от объркване включва вероятност от свързване с по-ранната марка. Впрочем съгласно член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 207/2009 (впоследствие член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕС) 2017/1001) под по-ранни марки следва да се разбират марките, регистрирани в дадена държава членка, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от датата на подаване на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз.

23

Съгласно постоянната съдебна практика вероятност от объркване означава вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Съгласно същата съдебна практика вероятността от объркване трябва да се преценява общо според възприемането на разглежданите знаци и на стоките или услугите от съответните потребители, като се вземат предвид всички релевантни в конкретния случай фактори, и по-конкретно взаимната зависимост между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги (вж. решение от 9 юли 2003 г., Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, EU:T:2003:199, т. 30—33 и цитираната съдебна практика).

24

Според съдебната практика вероятността от объркване между две конфликтни марки по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 не трябва да се преценява въз основа на абстрактно сравнение на конфликтните знаци и на обозначените с тях стоки и услуги. Преценката на тази вероятност трябва по-скоро да се основава на възприемането на тези знаци, стоки и услуги от съответните потребители (решение от 2 октомври 2015 г., The Tea Board/СХВП — Delta Lingerie (Darjeeling), T‑624/13, EU:T:2015:743, т. 24 и цитираната съдебна практика).

25

Освен това съгласно съдебната практика в рамките на общата преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Следва също така да се вземе предвид фактът, че степента на внимание на средния потребител може да е различна в зависимост от въпросната категория стоки или услуги (вж. решение от 13 февруари 2007 г., Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, EU:T:2007:46, т. 42 и цитираната съдебна практика).

26

В разглеждания случай следва да се потвърдят заключенията на апелативния състав, изложени в точка 16 от обжалваното решение, що се отнася до съответните потребители във връзка с въпросните стоки, тъй като те изглеждат основателни с оглед на данните от преписката. Тъй като по-ранната марка е марка на Обединеното кралство, изглежда, че съответните потребители, които трябва да се вземат предвид, са широкият кръг потребители от Обединеното кралство. Налични марки по същество са регистрирани за идентични стоки, в случая сирене. Що се отнася до стоките с често потребление, следва да се приеме, че те са предназначени за средния потребител, който се предполага, че е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2006 г., Castell del Remei/СХВП — Bodegas Roda (ODA), T‑13/05, непубликувано, EU:T:2006:335, т. 46). В рамките на анализа, съдържащ се в решението му от 7 юли 2014 г., отделът по споровете впрочем приема, че степента на внимание на посочените потребители е средна, когато избират този вид стоки, като въпросното решение и мотивите към него са част от контекста, в който е прието обжалваното решение, и следователно този контекст е известен на Република Кипър и позволява на съда да упражни напълно контрола си за законосъобразност по отношение на основателността на преценката на вероятността от объркване (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2007 г., Wesergold Getränkeindustrie/СХВП — Lidl Stiftung (VITAL& FIT), T‑111/06, непубликувано, EU:T:2007:352, т. 64). По отношение на съответните стоки тези заключения, които към момента не са оспорени от страните, изглеждат основателни.

27

Общата преценка на вероятността от объркване, що се отнася до визуалното, фонетичното или концептуалното сходство между конфликтните знаци, трябва да се основава върху създаденото от тях общо впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките, което средният потребител има за съответните стоки или услуги, играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. решение от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 35 и цитираната съдебна практика).

28

Преценката на сходството между две марки не може да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява, като всяка от конфликтните марки се разглежда в нейната цялост, което не означава, че общото впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, не може при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти (вж. решение от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 41 и цитираната съдебна практика). Само ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент (решения от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 42 и от 20 септември 2007 г., Nestlé/СХВП, C‑193/06 P, непубликувано, EU:C:2007:539, т. 43). Такъв може да бъде по-специално случаят, когато този компонент може сам да доминира в представата за тази марка в паметта на потребителите, така че всички останали компоненти на марката са незначителни в цялостното впечатление, което тя създава (решение от 20 септември 2007 г., Nestlé/СХВП, C‑193/06 P, непубликувано, EU:C:2007:539, т. 43).

29

Именно в светлината на тези съображения трябва да се провери дали апелативният състав правилно е установил слаб отличителен характер на по-ранната марка и дали правилно е сравнил конфликтните знаци.

30

В разглеждания случай, що се отнася до присъщия отличителен характер на по-ранната марка по отношение на сиренето, след анализа, изложен в точки 18—25 от обжалваното решение, апелативният състав заключава в точка 26 от същото решение, че е слаб поради описателното значение на тази марка, като се уточнява, че в рамките на общата преценка на вероятността от объркване този състав е направил анализ и на евентуалния засилен отличителен характер, свързан с използването, като в крайна сметка прави извод, че това не е установено.

31

В предварителни бележки Република Кипър посочва последиците, които според нея трябва да бъдат изведени от естеството на сертификатните марки на Обединеното кралство по отношение на отличителния характер на тези марки. Тя изтъква, на първо място, че съгласно член 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, 2008 г., стр. 25) националните сертификатни марки са разрешени съгласно правото на Съюза, поради което трябва да се ползват с пълно действие. Съгласно посочената директива законодателството на Обединеното кралство относно марките, произтичащо от Trade Marks Act 1994 (Закон на обединеното кралство относно марките), включва регистрацията на тези марки. Съгласно този закон сертификатна марка се определяла като означаваща, че стоките или услугите, които обозначава, са сертифицирани от притежателя на марката и имат определени характеристики. По същество отличителната функция на сертификатните марки следва да се разбира в смисъл, че позволява да се отличат стоките, включени в определен клас и отговарящи на стандартите за сертифициране, от стоките, включени в друг клас. От друга страна, не било необходимо потребителите да знаят, че въпросната марка е сертификатна, както и да познават самоличността на сертифициращия орган.

32

Според Република Кипър съгласно член 8, параграф 2 от Регламент № 207/2009 доколкото са марки, регистрирани в държава членка, националните сертификатни марки могат да бъдат основание за производство по възражение срещу регистрацията на по-късна марка на Европейския съюз.

33

Що се отнася до изтъкнатото твърдение за нарушение срещу обжалваното решение, Република Кипър най-напред упреква апелативния състав, че в разглежданото дело е приложил доводите, възприети от Общия съд в решение от 7 октомври 2015 г., XAΛΛOYMI и HALLOUMI (T‑292/14 и T‑293/14, EU:T:2015:752), макар съответните потребители и естеството на въпросните марки да са различни. Всъщност това решение се отнасяло до две заявки за регистрация на словни марки на Европейския съюз, в случая „XAΛΛOYMI“ и „HALLOUMI“, подадени от Република Кипър и отхвърлени въз основа на абсолютно основание за отказ съгласно член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 (впоследствие член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001), тъй като са описателни.

34

На последно място, Република Кипър се позовава на две решения, постановени в Обединеното кралство от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение, Обединено кралство), които подкрепяли тълкуването ѝ за отличителния характер на сертификатната марка на Обединеното кралство. Представените от нея доказателства също подчертавали отличителния характер на по-ранната марка и възприемането от потребителите в Обединеното кралство за думата „halloumi“ като отличаваща един клас стоки от друг клас, чийто характеристики се разбирали от посочените потребители, по-специално съставките, както и произхода им.

35

EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на Република Кипър.

36

Преценката на отличителния характер на марка има особено значение, тъй като преценката на вероятността от объркване се извършва цялостно и предполага известна взаимна зависимост между взетите предвид фактори (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2003 г., Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, EU:T:2003:199, т. 30—33), поради което тази вероятност е толкова по-висока, колкото е по-силен отличителният характер на по-ранната марка (решение от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 18). Следователно ниска степен на отличителен характер предполага по-значителна степен на сходство между конфликтните знаци или между съответните стоки и услуги, за да се направи извод за наличието на вероятност от объркване. Ето защо подценяването на отличителния характер на по-ранната марка от страна на апелативния състав би могло да опорочи обжалваното решение от грешка при преценката на вероятността от объркване.

37

Когато възражението се основава на съществуването на по-ранна национална марка, проверките относно степента на отличителния характер на марката обаче имат граници, тъй като те не могат да доведат до констатация за наличие на абсолютни основания за отказ, предвидени по-специално в член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009, а именно липсата на отличителен характер или чисто описателен характер на тази марка. Следователно, за да не бъде нарушен член 8, параграф 1, буква б) във връзка с член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 207/2009, трябва да се признае известна степен на отличителен характер на националната марка, на която се прави позоваване в подкрепа на възражение срещу регистрацията на марка на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 24 май 2012 г., Formula One Licensing/СХВП, C‑196/11 P, EU:C:2012:314, т. 43—47).

38

В разглеждания случай, макар Регламент № 207/2009, който е приложен от апелативния състав при постановяване на обжалваното решение, да не съдържа специални разпоредби за защита на самите сертификатни марки, както припомня Общият съд в своята практика (решение от 7 октомври 2015 г., XAΛΛOYMI и HALLOUMI, T‑292/14 и T‑293/14, EU:T:2015:752, т. 35), Регламент 2017/1001, приложим от 1 октомври 2017 г., вече включва разпоредби относно сертификатната марка на Европейския съюз, която определя в член 83, параграф 1 като марка, „годна да отличава стоките или услугите, които са сертифицирани от притежателя на марката по отношение на материала, начина на производство на стоките или способа на предоставяне на услугите, качеството, точността или други характеристики, с изключение на географския произход, от стоките и услугите, които не са сертифицирани по този начин“.

39

Регистрацията на сертификатни марки освен това е предвидена в Директива 2008/95. Държавите членки, по подобие на Обединеното кралство с Trade Marks Act 1994, имат възможност да разрешат регистрацията на такива марки, които следователно по смисъла на член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 207/2009 представляват „марки, регистрирани в държава членка“, на които може да се прави позоваване за обосноваване на производство по възражение, както е направила Република Кипър, когато се е позовала на по-ранна марка.

40

Ако по-ранната марка спада към категорията марки, регистрирани в дадена държава членка, следва да се уточни, както отбелязва EUIPO, че системата на марки на Европейския съюз, създадена с Регламент № 207/2009, е независима, самодостатъчна и самостоятелна по отношение на която и да било национална система (решение от 5 декември 2000 г., Messe München/СХВП (electronica), T‑32/00, EU:T:2000:283, т. 47). Следователно изглежда обосновано да се вземе предвид националното право, тъй като то позволява да се удостовери валидността на по-ранната марка. Въпреки това, що се отнася до присъщия отличителен характер на тази марка, макар в светлината на решение от 24 май 2012 г., Formula One Licensing/СХВП (C‑196/11 P, EU:C:2012:314, т. 47), на думата „halloumi“, регистрирана като национална сертификатна марка, да следва да се признае определен отличителен характер, това не означава, че е необходимо да се признае отличителен характер в такава степен, която да ѝ осигури безусловна защита, позволяваща противопоставянето на всяка регистрация на по-късна марка, съдържаща тази дума.

41

В разглеждания случай следва да се припомни, че Общият съд вече е постановил двукратно, че думата „halloumi“ се възприема от потребителите, по-специално кипърските потребители, като обозначаваща специално кипърско сирене (вж. в този смисъл решения от 13 юни 2012, Organismos Kypriakis Galaktokomikis Viomichanias/СХВП — Garmo (HELLIM), T‑534/10, EU:T:2012:292, т. 41 и от 7 октомври 2015 г., XAΛΛOYMI и HALLOUMI, T‑292/14 и T‑293/14, EU:T:2015:752, т. 20 и 21). В обжалваното решение апелативният състав само констатира, че с оглед на представените в настоящото производство доказателства изводите, до които Общият съд е достигнал в посочените решения, могат да бъдат отнесени към потребителите в Обединеното кралство.

42

Това съображение трябва да се приеме. Всъщност нито едно от доказателствата, представени от Република Кипър пред апелативния състав, анализирани в точки 20 и 21 от обжалваното решение, не опровергава тази констатация. Въпросните доказателства, съставени по-специално от данни за обема на продажбите, за усилията за реклама и маркетинг, извлечения от кулинарни списания или статии в пресата, както и писмени заявления, се отнасят до сиренето „halloumi“ като специално кипърско сирене, без обаче да е възможно да се направи връзка между думата „halloumi“, използвана като родово понятие, и каквато и да било сертификатната марка или позоваване на сертифицирано сирене. Както правилно отбелязва апелативният състав в точка 25 от обжалваното решение, в светлината на тези различни доказателства изглежда, че тази дума се възприема от потребителите в Обединеното кралство само като наименование на вид сирене, произведено в Кипър, а „въпросът дали дадено сирене може да бъде определено като „halloumi“ зависи от характеристиките и състава му, а не от обстоятелството, че лицето, което търгува стоката, принадлежи или не принадлежи към конкретна лицензирана група“.

43

Така думата „halloumi“ пряко се схваща от потребителите в Обединеното кралство като описваща характеристиките или произхода на стоката, а не като указание за сертифицираното ѝ качество, нито дори като указание за това качество. Следователно трябва да се констатира, че по-ранната марка, съставена изключително от думата „halloumi“, доколкото описва характеристиките и произхода на обозначената с нея стока, има само слаб присъщ отличителен характер и че наличието на засилен отличителен характер не изглежда да е доказано.

44

Доводите на Република Кипър относно особения обхват, който следвало да се признае на присъщия отличителен характер на по-ранната марка предвид естеството на сертификатната марка, освен това е неотносим и може единствено да бъде отхвърлен.

45

Всъщност, дори да се предположи, че отличителната функция на сертификатните марки на Обединеното кралство трябва да се разбира като способността да се отличат даден клас стоки от друг клас, следва да се посочи, както изтъква EUIPO, че с оглед на доказателствата, представени на съдебното заседание от Република Кипър, не е доказано, че по-ранната марка като сертификатна марка на Обединеното кралство би била подходяща да представлява указание за търговския произход на разглежданите стоки. Подобно доказване обаче обуславя наличието на вероятност от объркване при специалните условия на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Тази конкретна за разглеждания случай констатация не позволява обаче да се изключи, що се отнася до дадена сертификатна марка, че сертифицирането на качеството, например на използваната суровина, би могло да е достатъчно, за да се приеме, че въпросната марка изпълнява функцията си на указание за произход, доколкото гарантира на потребителите, че обозначените стоки произхождат от едно-единствено предприятие, съставено от притежателя на посочената марка и неговите членове, под контрола на което са произведени въпросните стоки и което може да носи отговорността за тяхното качество (вж. по аналогия решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze, C‑689/15, EU:C:2017:434, т. 49 и 50).

46

Въпросът дали ефективното спазване от страна на заявителя на марка на Европейския съюз на характеристики, гарантирани от притежателя на по-ранната сертификатна марка, е част от съществената функция на тази марка, обаче не попада в обхвата на защитата, предоставена от член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Както изтъква EUIPO, в най-добрия случай това е въпрос, свързан с използването на дадена марка, доколкото може да засегне съществената функция на дадена сертификатна марка и да въведе в заблуждение потребителите по отношение на сертифицирането на характеристиките на стоката.

47

В случая — по подобие на решение от 13 юни 2012 г., HELLIM (T‑534/10, EU:T:2012:292, т. 48—55), следва да се установи, че апелативният състав правилно е приел, че по-ранната марка притежава слаб отличителен характер поради описателното ѝ значение.

48

Ето защо първата част следва да се отхвърли като неоснователна.

49

На първо място, за да се пристъпи към сравнението между конфликтните знаци във визуално, фонетично и концептуално отношение, следва преди това да се разгледат съставните елементи на заявената марка, за да се определи доминиращият или доминиращите елементи въз основа на насоките, изведени от съдебната практика и посочени в точка 27 по-горе.

50

В това отношение следва по-специално да се припомни, че що се отнася до комбинирана марка, не е изключено общото впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от такава марка, да може при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти (вж. решение от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 41 и цитираната съдебна практика), като всички останали компоненти се окажат пренебрежими при общото впечатление, произведено от нея (решение от 20 септември 2007 г., Nestlé/СХВП, C‑193/06 P, непубликувано, EU:C:2007:539, т. 43).

51

Що се отнася до определянето на доминиращия елемент или елементи на заявената марка, следва да се отбележи, че знакът е съставен от думите „pallas“ и „halloumi“. Думата „pallas“ е изписана в бяло с получер шрифт на фона на червена елипса, която съставя горната част на посочения знак. Думата „halloumi“ от своя страна е изписана също в бяло, в получер шрифт с по-малък размер, поставена на по-ниско равнище, като леко припокрива фона на елипсата, съдържаща думата „pallas“.

52

С оглед на графичната конфигурация на заявената марка изглежда, че думата „pallas“ ще бъде прочетена на първо място от съответните потребители. В действителност посочените потребители обръщат като цяло по-голямо внимание на началната част на марката, отколкото на последната ѝ част (решения от 25 март 2009 г., L’Oréal/СХВП — Spa Monopole (SPA THERAPY), T‑109/07, EU:T:2009:81, т. 30 и от 13 май 2015 г., Deutsche Post/СХВП — PostNL Holding (TPG POST), T‑102/14, непубликувано, EU:T:2015:279, т. 42). При това положение следва да се отбележи, че поради разположението му в заявената марка въпросните потребители ще обърнат повече внимание на елемента, съставен от посочената дума, независимо от особеното му значение за тях. Следователно в точка 28 от обжалваното решение апелативният състав правилно е приел, че тази дума би се възприела като доминиращ елемент в общото впечатление, създадено от заявената марка.

53

При тези условия изводите на апелативния състав, съгласно които, от една страна, доминиращият елемент на заявената марка е съставен от елемента „pallas“, и от друга страна, елементът „halloumi“ има второстепенна роля във възприемането на знака „Pallas Halloumi“ от съответните потребители, следва да бъдат приети.

54

На второ място, по отношение на преценката на сходството на конфликтните знаци в точки 27—31 от обжалваното решение апелативният състав е приел, че визуалното сходство е слабо, фонетично сходство — средно, а концептуалното сходство — несъществуващо. В рамките на тази преценка той е взел предвид степента на отличителен характер, както и доминиращите елементи на тези знаци, в случая на елемента „pallas“, що се отнася до заявената марка.

55

В жалбата Република Кипър изтъква, че визуалното сходство между конфликтните знаци е пълно, тъй като по-ранната марка изцяло e възпроизведена като визуален елемент в заявената марка. Освен това тя твърди, че апелативният състав е взел предвид графичната стилизация на заявената марка, при положение че тази стилизация не е релевантна при сравнение със словна марка. Също така апелативният състав пренебрегнал значението на елемента „halloumi“ в заявената марка, въпреки че е бил поставен пред елемента „pallas“ в един и същи цвят и един и същи букви, така че двата елемента, съставляващи въпросната марка, били с еднакво значение. Според Република Кипър въпросното визуално сходство следователно било голямо или най-малкото средно.

56

В концептуално отношение Република Кипър потвърждава доводите, че потребителите в Обединеното кралство биха разбрали по-ранната марка като позволяваща да се отличат стоките от даден клас от стоките от друг клас. Следователно заявената марка се възприемала от съответните потребители като съставена, от една страна, от словния елемент „halloumi“, който имал висока степен на концептуално сходство с по-ранната марка, и от друга страна, от словния елемент „pallas“, който обозначавал конкретния ползвател, упълномощен от притежателя да използва сертификатната марка, като спазва характеристиките на този клас стоки. Апелативният състав трябвало да вземе предвид пазарните практики по отношение на сертификатните марки, и по-специално обичайното асоцииране на сертификатна марка като „HALLOUMI“ с други елементи, като елемента „pallas“, препращащ към конкретен ползвател, разполагащ с разрешение за ползване, дадено от притежателя на посочената марка.

57

EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на Република Кипър.

58

На първо място, що се отнася до визуалното сравнение, следва да се припомни, че няма пречка да се провери наличието на визуално сходство между словна и фигуративна марка, като се има предвид, че тези два вида марки имат графично изображение, което може да създаде визуално впечатление (вж. решение от 4 май 2005 г., Chum/СХВП — Star TV (STAR TV), T‑359/02, EU:T:2005:156, т.43 и цитираната съдебна практика).

59

Както е посочено в точка 51 по-горе, заявената марка е фигуративна марка, съставена от думите „pallas“ и „halloumi“, изписани с получер шрифт в бяло. Всяка от двете думи е изписана в червена елипса. Думата „pallas“ е изобразена в елипсата, разположена в горната част на разглеждания знак с по-голям размер на шрифта от този на думата „halloumi“, която от своя страна е разположена във вътрешната елипса. По-ранната марка, като словна марка, е съставена от думата „halloumi“.

60

Както бе посочено в точка 52 по-горе, съответните потребители биха обърнали повече внимание на елемента „pallas“, който се изглежда доминиращ елемент на заявената марка. Ето защо доводът на Република Кипър, че е налице пълно визуално сходство между конфликтните знаци, тъй като съставляващият по-ранната марка елемент е включен изцяло в заявената марка, не може да бъде приет. В действителност, предвид постоянната съдебна практика, припомняща необходимостта от цялостна преценка на различните компоненти в състава на конфликтните знаци, по-специално доминиращите и отличителните компонентни (вж. решение от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 41 и цитираната съдебна практика), следва да се пристъпи към визуално сравнение, като се вземе предвид фактът, че компонентът „pallas“ съставлява горната част на знака, който всъщност е с по-голям размер от втория компонент, който, макар и поставен графично на преден план, все пак се оказва поставен на втори план при общото визуално впечатление. Следователно е необходимо да се признае първа съществена разлика във визуално отношение, свързана с липсата на думата „pallas“ в по-ранната марка.

61

Освен това заявената марка съдържа фигуративни елементи, като двете червени елипси и специфична графична стилизация, които представляват втора съществена разлика между конфликтните знаци. Поради това се налага констатацията, че тези знаци съвпадат само по отношение на компонента „halloumi“. Следва да се приеме, че по отношение на този елемент, поради размера на шрифта и място му в заявената марка, потребителите биха му отдали само второстепенно значение.

62

Следователно апелативният състав не е допуснал грешка, като е в точка 29 от обжалваното решение е приел, че е налице слабо сходство между конфликтните знаци във визуално отношение.

63

На второ място, що се отнася до фонетичното сравнение, следва да се установи, че общото между конфликтните знаци е само думата „halloumi“, разположена на второ място в заявената марка. Следователно съществува значителна разлика между тези знаци предвид наличието на думата „pallas“ в заявената марка.

64

Следователно трябва да се потвърди изводът на апелативния състав, че фонетичното сходство между конфликтните знаци е средно. В останалата му част този извод не изглежда да се оспорва от страните.

65

На трето място, що се отнася до сравнението в концептуално отношение, следва да се отхвърли доводът на Република Кипър, че апелативният състав е пропуснал да вземе предвид практиката на потребителите на по-ранната марка, която се състои в свързването на думата „halloumi“ с търговското наименование на ползвателя, упълномощен да използва посочената марка. В действителност, както бе посочено в точка 42 по-горе, съответните потребители възприемат думата „halloumi“ като указание за вид сирене, произведено в Кипър. Поради това следва да се приеме, обратно на твърдяното от Република Кипър, че думата „halloumi“ има описателен характер по отношение на разглежданите стоки. Следователно посочването ѝ в заявената марка не представлява съществен елемент от концептуална гледна точка. Всъщност не е установено, че потребителите възприели тази дума като позоваване на процес на сертифициране, на който ползвателят на марката бил подложен.

66

Освен това, тъй като думата „pallas“ няма особено значение за съответните потребители и доколкото не присъства в по-ранната марка, тя води до значителна разлика между конфликтните знаци в концептуално отношение. Съответните потребители я разбират като указание за търговския произход на разглежданите стоки.

67

Следователно изглежда, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е направил извода за липса на сходство между конфликтните знаци в концептуално отношение, което да може да породи вероятност от объркване.

68

Следователно втората част трябва да се отхвърли.

69

В обжалваното решение се съдържа извод, че предвид наличието на словния елемент „pallas“ в заявената марка, разликите между конфликтните знаци са достатъчни, за да се констатира липса на вероятност от объркване с оглед на слабия отличителен характер на по-ранната марка, при това независимо от факта, че конфликтните марки обозначават идентични стоки.

70

Република Кипър изтъква, че преценката на апелативния състав за вероятността от объркване е опорочена, доколкото този състав е направил погрешен анализ на отличителния характер на по-ранната марка при сравнението на конфликтните знаци.

71

Освен това Република Кипър изтъква, че апелативният състав не е анализирал правилно представените доказателства. На първо място, апелативният състав неправилно приел, че нито едно доказателство не потвърждава твърдението, че потребителите възприемат думата „halloumi“ като позоваване на сертифициране. В действителност националното право не изисквало потребителите да възприемат по-ранната марка като такова позоваване или действително да е извършено каквото и да било сертифициране. Единственото изискване на националното право било потребителите да възприемат разглеждания знак като отличаващ даден клас стоки с еднородни характеристики от стоките от друг клас.

72

По-нататък, националното право не изисквало дадена марка да съдържа уточнение, че е сертификатна марка, по-конкретно върху опаковката на стоката. Нямало и допълнителни изисквания за това потребителите да познават сертифициращия орган, притежател на такава марка.

73

На последно място, Република Кипър твърди, че апелативният състав неправилно е приел, че актовете, насочени към спазване на стандартите за сертифициране, за да се избегне отслабването на отличителния им характер чрез използване им за стоки извън техния обхват, били без значение за възприемането на знака от потребителите. Фактът, че другите страни не представят доказателство за това, че трети лица използват думата „halloumi“ за употреба, различна от обозначаването на стоките, отговарящи на стандартите за сертифициране, обосновавало становището, че по-ранната марка има отличителен характер като сертификатна марка на Обединеното кралство.

74

EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на Република Кипър.

75

Общата преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално сходството на марките и на обозначените стоки или услуги. Следователно ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (решения от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 17 и от 14 декември 2006 г., Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамка и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, EU:T:2006:397, т. 74).

76

Както следва от съображение 8 от Регламент № 207/2009 (впоследствие съображение 11 от Регламент 2017/1001), преценката на вероятността от объркване зависи от множество фактори, и по-специално от познаването на потребителите на марката на съответния пазара. Тъй като вероятността от объркване е толкова по-голяма, колкото по-съществен е отличителният характер на марката, марките с повишен отличителен характер — бил той присъщ или поради познаването на марката от потребителите — се ползват с по-разширена защита в сравнение с марките, чийто отличителен характер е по-слаб (вж. по аналогия решения от 11 ноември 1997 г., SABEL, C‑251/95, EU:C:1997:528, т. 24, от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 18 и от 22 юни 1999 г., Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, EU:C:1999:323, т. 20). Освен това, тъй като вероятността от объркване е толкова по-голяма, колкото по-съществен е отличителният характер на марката, марките със засилен отличителен характер — или присъщ, или поради познаването на марката от потребителите — се ползват с по-разширена защита в сравнение с тези, чийто отличителен характер е по-слабо изразен (вж. по аналогия решения от 11 ноември 1997 г., SABEL, C‑251/95, EU:C:1997:528, т. 24, от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 18 и от 22 юни 1999 г., Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, EU:C:1999:323, т. 20).

77

Всъщност признаването на слабо отличителен характер на по-ранната марка не пречи да се заключи, че в случая съществува вероятност от объркване. В действителност, въпреки че отличителният характер на по-ранната марка трябва да бъде взет предвид, за да се прецени вероятността от объркване, той е само един от елементите, включени в тази преценка. Така дори при наличие на по-ранна марка със слабо отличителен характер може да съществува вероятност от объркване, по-специално поради прилика между обхванатите стоки или услуги (вж. решения от 13 декември 2007 г., Xentral/СХВП — Pages jaunes (PAGESJAUNES.COM), T‑134/06, EU:T:2007:387, т. 70 и цитираната съдебна практика, и от 13 април 2011 г., Sociedad Agricola Requingua/СХВП — Consejo Regulador de la Denominación de Origen Toro (TORO DE PIEDRA), T‑358/09, непубликувано, EU:T:2011:174, т. 45 и цитираната съдебна практика).

78

На първо място, следва да се припомни, че конфликтните знаци имат слабо сходство във визуално отношение и средно сходство във фонетично отношение. В концептуално отношение потребителите възприемат думата „halloumi“ като указание за вид сирене във всеки от конфликтните знаци. В това отношение следва да се констатира, както последователно са направили отделът по споровете и апелативният състав, че тези знаци са сходни само по отношение на описателния елемент „halloumi“. Следователно изглежда, че сходството между конфликтните знаци не е достатъчно, за да компенсира техните различия. Ето защо конфликтните знаци са само слабо подобни.

79

На второ място, що се отнася до отличителния характер на по-ранната марка, в точка 47 по-горе е установено, че той е слаб поради описателното значение на тази марка в очите на съответните потребители.

80

Доводът на Република Кипър, че специфичният характер на по-ранната марка не е била взет предвид от апелативния състав при преценката на нейния отличителен характер, също не може да се приеме. В действителност в подкрепа на тези доводи Република Кипър се позовава на две решения от националната съдебна практика, от които прави извода, че отличителният характер на сертификатна марка се крие в способността ѝ да бъде възприемана от потребителите като отличаваща даден клас стоки от друг клас стоки (вж. т. 34 по-горе). Въпреки това, както е посочено в точки 40 и 45 по-горе, това схващане за отличителния характер на по-ранната марка не изглежда релевантно, а в конкретния случай е установено, че напротив, съответните потребители не възприемат посочената марка като указание за каквато и да било сертификация.

81

Освен това, що се отнася до вземането предвид на националната съдебна практика, на която се позовава Република Кипър, в точка 40 по-горе е подчертано, че режимът на марките на Европейския съюз е самостоятелна система, чието прилагане е независимо от всички национални правни системи. Тълкуването на постановените от националните юрисдикции решения, което Република Кипър би желала да запази, следователно не е релевантно в настоящия случай.

82

На трето място, както бе посочено в точка 77 по-горе, все пак следва да се припомни, че дори и при наличието на по-ранна марка със слаб отличителен характер може да съществува вероятност от объркване по-специално когато разглежданите стоки са идентични и конфликтните знаци са подобни.

83

Въпреки това, макар в конкретния случай разглежданите стоки да са идентични поради слабия отличителен характер на по-ранната марка и описателното ѝ значение, обикновената идентичност на тези стоки и сходството на конфликтните знаци поради общото присъствие на описателната дума „halloumi“ не са достатъчни за създаване на вероятност от объркване.

84

От това следва, че апелативният състав правилно е приел, че липсва вероятност от объркване.

85

Ето защо следва да се отхвърли третата част и следователно единственото основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, поради което жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

86

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

87

Тъй като Република Кипър е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на EUIPO и встъпилата страна.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

реши: