1

След подадена жалба от Комитета за защита на производството на безшевни стоманени тръби на Европейския съюз, на 9 юли 2008 г. Европейската комисия публикува известие за започване на антидъмпингова процедура относно вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (ОВ C 174, 2008 г., стр. 7).

2

На 24 септември 2009 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 926/2009 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (ОВ L 262, 2009 г., стр. 19).

3

На 30 декември 2009 г. Hubei Xinyegang Steel Co. Ltd, установено в Хуанг Ши (Китай) (наричано по-нататък „Hubei“), подава жалба с искане за отмяна на Регламент № 926/2009 в частта, отнасяща се до него. Комисията и ArcelorMittal Tubular Products Ostrava a.s., както и тринадесет други европейски предприятия, производители на безшевни тръби (наричани по-нататък „ArcelorMittal и др.“), встъпват в подкрепа на исканията на Съвета.

4

С решение от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35), Общият съд отменя Регламент № 926/2009 в частта, в която се налага антидъмпингово мито върху износа на произведените от Hubei продукти и се предвижда събирането на временното мито върху този износ.

5

На 14 и 15 април 2014 г. съответно ArcelorMittal и др. и Съветът внасят жалби против решение от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35).

6

На 7 декември 2015 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2272 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (ОВ L 322, 2015 г., стр. 21).

7

С решение от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), Съдът отхвърля жалбите на ArcelorMittal и др. и на Съвета.

8

На 7 юни 2016 г. жалбоподателите, ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и останалите жалбоподатели, чиито наименования се съдържат в приложението, а именно дванадесет други предприятия, страни в производствата по дела T‑528/09, C‑186/14 P и C‑193/14 P, научават, че Комисията е взела решение да заличи Hubei от списъка с дружества, вписани под допълнителен код А 950 от Интегрираната тарифа на Европейския съюз (ТАРИК) и да го впише под допълнителен код по ТАРИК С 129 (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Според посоченото от жалбоподателите разглежданото обжалвано решение е взето от генерална дирекция (ГД) „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Комисията. В писмените си изявления Комисията потвърди, че ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ е изменила ТАРИК на 3 юни 2016 г., като е създала разглеждания допълнителен код.

9

На 7 юли 2016 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

10

С отделна молба, подадена същия ден в секретариата на Общия съд, жалбоподателите искат жалбата по делото да бъде разгледана по реда на бързото производство в съответствие с член 152 от Процедурния правилник на Общия съд. На 26 юли 2016 г. Комисията представя становището си по това искане. С решение от 11 август 2016 г. Общият съд (седми състав) отхвърля искането за произнасяне по реда на бързото производство.

11

След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в седми състав, на който е разпределено и настоящото дело в приложение на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник.

12

По предложение на съдията докладчик Общият съд (седми състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, поставя писмени въпроси на страните. Страните отговарят на тези въпроси в указания срок.

13

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 18 януари 2018 г.

14

Жалбоподателите искат от Общия съд:

15

Комисията иска от Общия съд:

16

Жалбата се основава на едно-единствено твърдение относно липсата на правно основание на обжалваното решение, както и на нарушение на член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2272 и приложението към него.

17

Без да повдига официално, с отделна молба, възражение за недопустимост, Комисията твърди, че жалбата е недопустима.

18

Най-напред, Комисията оспорва наличието на обжалваем акт. Напомня, че отмяната на акт на Съюза действа ex tunc и нейните последици са незабавни и безусловни, поради което липсата на мита върху вноса на съответния продукт, произвеждан от Hubei, била последица от решенията, постановени от юрисдикциите на Съюза. Противно на това, което изглеждало, че твърдят жалбоподателите, Регламент за изпълнение 2015/2272 не „възкресил“ правното основание за налагане на мита по отношение на продуктите, произвеждани от Hubei. Този регламент, в който се правело преразглеждане на действащи мерки, не въвеждал нови, а оставил в действие съществуващи мерки, видно от неговите съображения. Комисията подчертава също, че условията за въвеждане на нови или запазване на действащи мерки са различни. Като се имало предвид, че след решения от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), и от29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35), антидъмпинговите мерки по отношение на продуктите, произведени от Hubei, били отменени с обратна сила, споменатите мерки не можели да бъдат оставени в действие. При всички положения въвеждането на специфичен код по ТАРИК не съставлявало обжалваем акт, произвеждащ правни последици. ТАРИК изпълнявала информационна роля и само отразявала актове, произвеждащи правни последици. Националните митнически органи имали законово основание да преустановят събирането на антидъмпингови мита върху вноса на продукти, произвеждани от Hubei, независимо от създаването на код по ТАРИК, с който се предоставяла информация на широката общественост.

19

На следващо място и при условията на евентуалност, Комисията поддържа, че жалбоподателите не са активно легитимирани по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Те не били лично засегнати от съдържащата се в базата данни на ТАРИК информация. Те не били и пряко засегнати, тъй като, ако информацията, съдържаща се в базата данни на ТАРИК, произвеждала правни последици, същите били строго ограничени в рамките на митническите администрации на държавите членки. Евентуалното икономическо значение на премахването на мерките по отношение на Hubei не било достатъчно, за да се установи промяна в правното положение на жалбоподателите.

20

Накрая, Комисията отбелязва, че всъщност действителната цел на жалбата може би била да се получи от Общия съд тълкуване на последиците от решението му за отмяна по отношение на валидността на Регламент за изпълнение 2015/2272. Такова искане било недопустимо.

21

Жалбоподателите оспорват доводите на Комисията.

22

Следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика представляват актове или решения, които подлежат на обжалване с цел отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС, само мерките, произвеждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателите. Освен това предмет на жалба за отмяна не може да бъде акт, който не е в състояние, нито пък има за цел да произведе правни последици. За да се определи дали обжалваният акт произвежда такива последици, следва да се разгледа неговата същност (вж. решение от 30 септември 2003 г., Eurocoton и др./Съвет, C‑76/01 P, EU:C:2003:511, т. 54, 56 и цитираната съдебна практика).

23

В случая обжалвано решение се явява актът, с който Комисията решава да заличи Hubei от списъка с дружества, вписани в допълнителен код по ТАРИК А 950, и да го впише под допълнителен код по ТАРИК С 129, който не предвижда събирането на никакво антидъмпингово мито за вноса на съответния продукт. В писмените си изявления Комисията потвърждава, че този допълнителен код „информира митническите органи, че в момента на оформянето не трябва да се изчисляват антидъмпингови мита“.

24

На първо място, следва да се подчертае, че ТАРИК се създава, актуализира, управлява и разпространява от Комисията съгласно членове 2 и 6 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3). Освен това на основание член 5, параграф 1 от Регламент № 2658/87 ТАРИК се използва от Комисията и държавите членки за „прилагане“ на мерки на Съюза относно вноса във и износа от Съюза. На основание на параграф 2 от същата разпоредба кодовете на ТАРИК и допълнителните кодове се „прилагат“ за „вноса“. Освен това съгласно член 2 от Регламент № 2658/87 допълнителните подразделения на ТАРИК, наречени „подзаглавия на [ТАРИК]“, са „необходими“ за изпълнение на конкретни мерки на Съюза, изброени в приложение II към този регламент, което включва по-специално антидъмпинговите мита. Накрая, дванадесето съображение от Регламент № 2658/87 напомня, че тарифните мерки, съдържащи се в ТАРИК, са част от общата митническа тарифа.

25

От изложеното следва, че по принцип държавите членки трябва да прилагат мерките, възпроизведени в кодовете и допълнителните кодове по ТАРИК за целите на еднаквото прилагане на общата митническа тарифа. Следва също да се подчертае, че Комисията е компетентна не само да създава, актуализира, управлява и разпространява ТАРИК, но и да приема, изменя или отменя антидъмпингови мерки.

26

На второ място, следва да се отбележи, че с обжалваното решение Комисията създава допълнителен код по ТАРИК С 129, който не е съществувал преди това. В резултат от създаването на този код за продуктите, произвеждани от Hubei, е заменен приложимият код по ТАРИК за събирането на антидъмпингови мита, а именно допълнителен код по ТАРИК А 950. Освен това, видно от извлечението от ТАРИК, представено в приложение към жалбата, допълнителният код по ТАРИК С 129 е създаден във връзка с прилагането на Регламент за изпълнение 2015/2272, който е изрично посочен в него.

27

На трето място, създаването на допълнителния код по ТАРИК С 129 позволява най-малкото да се укаже на националните митнически органи, че за вноса на съответния продукт, произвеждан от Hubei, не трябва да се събира вносно мито въпреки Регламент за изпълнение 2015/2272, който предвижда такова. Създаването на споменатия допълнителен код по ТАРИК следователно позволява да се гарантира по еднакъв начин несъбирането на антидъмпингови мита по отношение на продуктите, произвеждани от Hubei, на цялата митническа територия на Съюза.

28

Впрочем Комисията потвърждава в отговорите си във връзка с процесуално-организационните действия, че антидъмпингови мита се събират между 7 април 2016 г., датата на обявяване на решение ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), и създаването на допълнителния код по ТАРИК С 129, както и че националните митнически органи са преустановили събирането на такива мита след създаването на въпросния код. Комисията посочва също, че допълнителният код по ТАРИК С 129 е създаден в подкрепа на автоматизираното оформяне на произвежданите от Hubei продукти. Накрая, Комисията посочва по същество, че събирането от националните митнически органи на антидъмпингови мита за произвежданите от Hubei продукти след решения от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), и от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35), е било неправилно. От това следва, че създаването на допълнителния код по ТАРИК С 129 най-малко е довело до промяна в това положение и че намерението на Комисията е било да не се допуска да продължи събирането от националните митнически органи на антидъмпингови мита за продуктите, произвеждани от Hubei.

29

На четвърто място, следва да се подчертае, че по делата, приключили с решения от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), и от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35), предмет на разглеждане не е законосъобразността на Регламент за изпълнение 2015/2272 в частта относно Hubei, както и че създаването на допълнителния код по ТАРИК С 129 се отнася конкретно до неприлагането на антидъмпинговите мита, предвидени от него, по отношение на Hubei. В това отношение следва да се напомни, че по принцип актовете на институциите се ползват от презумпция за легалност и съответно произвеждат правно действие, докато не бъдат оттеглени, отменени в производство по жалба за отмяна или обявени за невалидни вследствие на преюдициално запитване или на възражение за незаконосъобразност (вж. в този смисъл решения от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др., C‑137/92 P, EU:C:1994:247, т. 48, от 8 юли 1999 г., Chemie Linz/Комисия, C‑245/92 P, EU:C:1999:363, т. 93, и от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma, C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 184).

30

Създаването на допълнителния код по ТАРИК С 129 произтича следователно от извършено от Комисията правно тълкуване на връзката между отмяната на Регламент № 926/2009 в частта относно Hubei и прилагането на Регламент за изпълнение 2015/2272 за вноса на произвежданите от това дружество продукти. Впрочем в защитата си Комисията потвърждава, че в случая става дума за нейно тълкуване по „въпроса […] дали за самата страна, подала уважена жалба за отмяна срещу антидъмпингови мита, последиците от постановената от Общия съд отмяна на посочените мита обхващат приетата мярка, имаща за цел единствено оставянето в сила на тези мита“.

31

Подобно правно тълкуване не се включва в автоматичното прилагане от националните митнически органи на решенията от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), и от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35). В този смисъл настоящото положение се различава от случаите, в които националните митнически органи са задължени в своите правни системи да изведат последиците от отмяната или от обявяването на невалидността на регламент за налагане на антидъмпингови мита, които евентуално трябва да бъдат възстановени (вж. решение от 18 януари 2017 г., Wortmann, C‑365/15, EU:C:2017:19, т. 34 и цитираната съдебна практика).

32

От това следва, че обжалваното решение е произвело правни последици, приложени от националните митнически органи след създаването на допълнителния код по ТАРИК С 129, чиято цел е тези орани да преустановят събирането на определените с Регламент 2015/2272 антидъмпингови мита за продуктите, произвеждани от Hubei, при положение че посоченият регламент нито е отменен, нито обявен за невалиден от съда на Съюза. Следва също да се подчертае, че последиците от обжалваното решение трябва да се считат за окончателни, както впрочем твърди самата Комисия в своето известие относно решение от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), публикувано на 9 септември 2016 г. (ОВ C 331, 2016 г., стр. 4). В това известие Комисията посочва, че следва „събраните [за произвежданите от Hubei продукти] до момента антидъмпингови мита […] да бъдат възстановени в съответствие с приложимото митническо законодателство“. Освен това Комисията решава да възобнови разследването, като възобновяването е ограничено до отмяната на антидъмпинговите мита, които са наложени по отношение на посочените в Регламент за изпълнение 2015/2272 китайски производители износители, „различни от Hubei“.

33

В допълнение, с оглед на изложените съображения обжалваното решение може да се разглежда и като мярка за изпълнение на решения от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), и от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35), по смисъла на член 266 ДФЕС. В това отношение, макар в защитата си Комисията да поддържа, че не е било необходимо да се основава на член 266 ДФЕС, за да приеме правно-задължителен акт, в отговора си по искането за бързо производство тя посочва също, че „в съответствие с член 266 ДФЕС“ е била задължена да предприеме необходимите мерки за изпълнение на посочените съдебни решения и че създаването на допълнителния код по ТАРИК С 129 е „изцяло в съответствие с тази разпоредба“. В този контекст следва да се напомни, че член 266 ДФЕС поражда задължение за институциите да поправят констатираната незаконосъобразност, като спазват диспозитива и мотивите на отменителното съдебно решение (вж. в този смисъл решения от 3 октомври 2000 г., Industrie des poudres sphériques/Съвет, C‑458/98 P, EU:C:2000:531, т. 80 и 81, и от 28 януари 2016 г., CM Eurologistik и GLS, C‑283/14 и C‑284/14, EU:C:2016:57, т. 48 и 49). Съдебният контрол относно спазването от институциите на задължението, произтичащо от член 266 ДФЕС, се осигурява по-специално чрез правния способ, предвиден в член 263 ДФЕС (определение от 28 март 2006 г., Mediocurso/Комисия, T‑451/04, непубликувано, EU:T:2006:95, т. 23; вж. също в този смисъл решение от 21 април 2005 г., Holcim (Deutschland)/Комисия, T‑28/03, EU:T:2005:139, т. 33 и цитираната съдебна практика).

34

Накрая, правните последици на обжалваното решение, насочени към преустановяване на събирането на определените с Регламент за изпълнение 2015/2272 антидъмпингови мита по отношение на продуктите, произвеждани от Hubei, могат да засегнат интересите на предприятията, от които води произходът си антидъмпинговото разследване (вж. в този смисъл решение от 30 септември 2003 г., Eurocoton и др./Съвет, C‑76/01 P, EU:C:2003:511, т. 66 и 67).

35

С оглед на всички изложени съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е акт, който подлежи на обжалване с цел отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС.

36

Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и не включват мерки за изпълнение.

37

Тъй като обжалваното решение не е адресирано до жалбоподателите, Общият съд намира за уместно най-напред да провери дали те са пряко и лично засегнати от него.

38

Следва да се напомни, че условието, предвидено в член 263, четвърта алинея ДФЕС, дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква наличието на два кумулативни критерия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти, и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. определение от 10 март 2016 г., SolarWorld/Комисия, C‑142/15 P, непубликувано, EU:C:2016:163, т. 22 и цитираната съдебна практика).

39

Що се отнася до първото условие, свързано с преките последици по отношение на правното положение на частноправните субекти, следва да се отбележи, че в резултат от обжалваното решение вече не се събират антидъмпинговите мита, предвидени в Регламент за изпълнение 2015/2272, посочен в ТАРИК, върху вноса на съответния произвеждан от Hubei продукт, тоест върху вноса, който ще се конкурира с продуктите, пускани на пазара в Съюза от жалбоподателите.

40

Действително, както отбелязва Комисията, вече е било постановено, че сам по себе си фактът, че определен акт може да повлияе върху материалното положение на някой жалбоподател, не е достатъчен, за да се приеме, че същият го засяга пряко, както и че единствено наличието на конкретни обстоятелства би могло да даде право на правния субект, който твърди, че актът оказва въздействие върху пазарното му положение, да се обърне към съда на основание на член 263, четвърта алинея ДФЕС (определение от 21 септември 2011 г., Etimine и Etiproducts/ECHA, T‑343/10, EU:T:2011:509, т. 41).

41

В случая обаче обжалваното решение засяга жалбоподателите не само с оглед на материалното им положение, по-специално доколкото произвежданите от Hubei продукти представляват съгласно информацията, предоставена от жалбоподателите и неоспорена от Комисията, значителен дял от вноса в Съюза от Китай, но и с оглед на правното им положение в рамките на процедурата, в която са приети антидъмпинговите мерки по отношение на съответния продукт.

42

По-специално, следва да се подчертае, че жалбата, довела до приемането на Регламент № 926/2009, и искането за преразглеждане, в резултат от което е приет Регламент за изпълнение 2015/2272, са били подадени от Комитета за защита на производството на безшевни стоманени тръби на Европейския съюз от името на производители, част от които са жалбоподателите. Тези две процедури, в основата на които са оплакванията на жалбоподателите, водят до налагането на антидъмпингови мита, по-специално по отношение на продуктите, произвеждани от Hubei.

43

При това положение, като постановява, че антидъмпинговите мита, предвидени в Регламент за изпълнение 2015/2272, не трябва да се събират по отношение на произвежданите от Hubei продукти, като същевременно искането за преразглеждане, подадено от името на жалбоподателите цели, напротив, да доведе до налагането на посочените мита, обжалваното решение засяга пряко жалбоподателите (вж. в този смисъл решение от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия, 264/82, EU:C:1985:119, т. 13—16; вж. също по аналогия решение от 28 януари 1986 г., Cofaz и др./Комисия, 169/84, EU:C:1986:42, т. 30).

44

Що се отнася до второто условие за пряко засягане, свързано с правото на преценка, предоставено на адресатите на обжалваното решение, следва да се напомни, че по принцип държавите членки трябва да прилагат мерките, възпроизведени в кодовете и допълнителните кодове по ТАРИК, за целите на еднаквото прилагане на общата митническа тарифа. В писмените си изявления впрочем Комисията потвърждава, че националните митнически органи са преустановили събирането на антидъмпингови мита по отношение на произвежданите от Hubei продукти след създаването на допълнителния код по ТАРИК С 129. Следователно може да се констатира, че в случая националните митнически органи не са разполагали с право на преценка.

45

От това следва, че жалбоподателите са пряко засегнати от обжалваното решение.

46

От съдебната практика е видно, че субектите, които не са адресати на дадено решение, биха могли да твърдят, че са лично засегнати по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на такова решение (решения от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 197 и 223, и от 15 септември 2016 г., Unitec Bio/Съвет, T‑111/14, EU:T:2016:505, т. 29).

47

Освен това следва да се напомни, че когато жалбата е подадена от няколко лица, тя е допустима, ако едно тях е активно процесуално легитимирано. В тази хипотеза не следва да се разглежда активната процесуална легитимация на останалите жалбоподатели (решение от 26 ноември 2015 г., Comunidad Autónoma del País Vasco и Itelazpi/Комисия, T‑462/13, EU:T:2015:902 т. 34; вж. също в този смисъл решение от 24 март 1993 г., CIRFS и др./Комисия, C‑313/90, EU:C:1993:111, т. 30 и 31).

48

В случая следва да се отбележи, че освен искането за преразглеждане, внесено от името на жалбоподателите, чиито оплаквания са в неговата основа, сред жалбоподателите са шестте производители от Съюза, които са включени в извадка и при които е направена проверка на място в хода на процедурата (съображение 21 от Регламент за изпълнение 2015/2272). Тези включени в извадката производители, поименно посочени в Регламент за изпълнение 2015/2272, представляват около 55 % от общите продажби на несвързани клиенти в Съюза (съображение 12 от Регламент за изпълнение 2015/2272). Всички те отговарят на въпросниците, изпратени от Комисията (съображение 20 от Регламент за изпълнение 2015/2272). Така събраните от Комисията данни позволяват да се определи дали съществува риск от повторна поява на опасност от причиняване на вреда (съображение 111 от Регламент за изпълнение 2015/2272). Подобни съображения намират приложение във връзка с първоначалната процедура, довела до приемането на Регламент № 926/2009.

49

Освен това следва да се отбележи, че по изчисления на жалбоподателите във връзка с искането им за разглеждане по реда на бързото производство, които не се оспорват от Комисията, износът на Hubei през 2015 г. представлява около една трета от общия износ на разглеждания продукт от Китай в Съюза, а свободният производствен капацитет на Hubei представлява между 20 % и 50 % от общото потребление на разглеждания продукт в Съюза. Тези данни трябва да се съпоставят с положението на жалбоподателите на пазара на Съюза, което поне за шестте производители от Съюза, включени в извадката в рамките на процедурата по преразглеждане, представлява 55 % от общите продажби на несвързани клиенти в Съюза.

50

От това следва, че обжалваното решение, в резултат от което за произвежданите от Hubei продукти се преустановява събирането на антидъмпинговите мита, предвидени с Регламент за изпълнение 2015/2272, засяга лично поне шестте производители от Съюза, които са и жалбоподатели по делото, включени са в извадка и при тях са извършени проверки на място в рамките на процедурата по преразглеждане, започнала от тяхно име с оглед на посочените от тях оплакванията и довела до отчитане на тяхното специфично положение (вж. в този смисъл решение от 20 март 1985 г., Timex/Съвет и Комисия, 264/82, EU:C:1985:119, т. 13—16).

51

Освен това следва да се напомни, че жалбоподателите са встъпили страни пред Общия съд и главни страни в производството по жалбата до Съда по делата, приключили с решения от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), и от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35). Доколкото обжалваното решение може да се счита и за мярка за изпълнение на посочените съдебни решения (вж. т. 33 по-горе), това обстоятелство също може да индивидуализира жалбоподателите.

52

От това следва, че жалбоподателите са лично засегнати от обжалваното решение и поради това са активно процесуално легитимирани, без да се налага да се проверява дали това решение представлява подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение по отношение на тях.

53

С оглед на всички тези съображения жалбата трябва да се обяви за допустима.

54

Единственото твърдение на жалбоподателите е, че обжалваното решение е лишено от правно основание и нарушава член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2272, както и приложението към него, тъй като Комисията неправилно разширила обхвата на решения от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), и от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35). Този регламент, който влиза в сила на 9 декември 2015 г., заменил Регламент № 926/2009. Той бил правното основание за налагането на антидъмпингови мита за съответния продукт с произход от Китай. Жалбоподателите сочат също, че съгласно член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2272, както и съгласно приложението към него, Hubei трябвало да бъде включено в списъка на предприятията, за които се прилага допълнителният код по ТАРИК А 950. С обжалваното решение Комисията извадила Hubei от този списък. Комисията обаче можела да приеме обжалваното решение само ако със споменатите съдебни решения бил отменен и Регламент за изпълнение 2015/2272 в частта относно Hubei. Случаят обаче не бил такъв. Диспозитивите на споменатите съдебни решения посочвали единствено Регламент № 926/2009. Разпростирането на последиците от тези съдебни решения отвъд отмяната на Регламент № 926/2009 било в разрез със съдебната практика. Жалбоподателите се позовават по-специално на решение от 15 февруари 2001 г., Nachi Europe (C‑239/99, EU:C:2001:101). Поради това стигат до извода, че обжалваното решение не е можело да се основава на решения от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), и от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35), доколкото с тях не се отменял Регламент за изпълнение 2015/2272. Поради това обжалваното решение било лишено от правно основание. С него се нарушавал и член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2272.

55

Освен това, макар задължението на Комисията на основание член 266, първа алинея ДФЕС да изпълни решения от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), и от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35), да включва задължение за отмяна на антидъмпинговите мита по отношение на Hubei, наложени с Регламент за изпълнение 2015/2272, което жалбоподателите не поддържат, Комисията трябвало да приеме регламент за изменение или за отмяна на посочения регламент. Това произтичало от правния принцип, че даден акт можел да се отмени само с акт от същия вид. Ако Комисията е решила да отмени Регламент за изпълнение 2015/2272, тя трябвало да зачете правото на защита на жалбоподателите, да се допита до държавите членки и да формулира по-подробно своите мотиви. Освен това подобно решение било от компетентността на Колегиума на нейните членове, а не на нейната ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“.

56

Жалбоподателите добавят, че доводът на Комисията, развит в нейната защита, съгласно който тя заменила член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2272, бил неоснователен. Единствено приемането на регламент за изменение на Регламент за изпълнение 2015/2272 щяло да позволи да се замени тази разпоредба. При всички положения, ако Комисията може да измени Регламент за изпълнение 2015/2272 с промяна в ТАРИК, обжалваното решение би било незаконосъобразно поради нарушение по-специално на правото на защита на жалбоподателите и на задължението за мотивиране. Освен това, за разлика от твърденията на Комисията, Регламент № 2658/87 не предлагал необходимото правно основание за приемане на обжалваното решение, което било в разрез с действащата антидъмпингова уредба, тоест с антидъмпинговата уредба, която все още била в сила и не била отменена от съда на Съюза, нито от законодателя.

57

Комисията твърди, че тъй като Общият съд отменил с обратна сила антидъмпинговите мита върху вноса на разглеждания продукт, произвеждан от Hubei, въведени с Регламент № 926/2009, отмяната по необходимост обхващала и митата, въведени с Регламент за изпълнение 2015/2272. Антидъмпингово мито, за което се счита, че никога не е съществувало, не можело да се остави в сила с регламент за преразглеждане на мерки с предстоящо изтичане. Създаденият нов код по ТАРИК информирал митническите органи и икономическите оператори относно това заключение. Цитираната от жалбоподателите съдебна практика не била релевантна, тъй като се отнасяла за друго правно положение.

58

Твърдението за нарушение на член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2272 било в противоречие с мотивите в жалбата, според които Комисията незаконосъобразно освободила вноса на продуктите на Hubei от въведените с Регламент за изпълнение 2015/2272 антидъмпингови мита. Всъщност това освобождаване по необходимост означавало, че член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2272 бил заменен с разпоредба от друг акт. Между тези две разпоредби не можело да съществува противоречие. Можело да съществува единствено нарушение на норма от по-висш ранг, но жалбоподателите не сочели такова положение.

59

Относно задължението за посочване на правно основание Комисията подчертава, че съгласно Регламент № 2658/87 тя има задължение да създава, актуализира, управлява и разпространява базата данни по ТАРИК. Регламент № 2658/87 следователно представлявал правното основание за публикуването на разглеждания по настоящото дело код по ТАРИК. Комисията не трябвало да се основава на член 266 ДФЕС, за да приеме задължителен правен акт, тъй като всички правни последици относно вноса на продукти, произвеждани от Hubei, произтичали от решение от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35). Преразглеждането поради изтичането на антидъмпинговите мерки нямало как да остави в действие, а още по-малко да „възкреси“ антидъмпингови мита, които се счита, че никога не са съществували.

60

Комисията добавя, че противно на това, което изглежда твърдят жалбоподателите, антидъмпинговите мита върху вноса на разглеждания продукт, произвеждан от Hubei, са премахнати от правния мир от юрисдикциите на Съюза. При това положение нямало основание да се твърди, че член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2272 можел да бъде заменен само с приемането на друг регламент. При всички положения жалбоподателите не твърдели нарушение на Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51 и поправка в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22) (заменен с Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21). Що се отнася до неизпълнението на процесуални задължения, посочено от жалбоподателите, те не доказвали, че административното производство е можело да доведе до друг резултат.

61

На първо място, следва да се напомни, че съдебното решение за отмяна по необходимост поражда последици с обратна сила, тъй като констатираната противоправност е към момента на влизане в сила на отменения акт (решение от 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, EU:C:1988:199, т. 30; вж. също в този смисъл решение от 12 февруари 2008 г., CELF и Ministre de la Culture et de la Communication, C‑199/06, EU:C:2008:79, т. 61). В случая Регламент № 926/2009 е отменен ex tunc в частта относно Hubei, в резултат от което се счита, че този регламент изобщо не е породил последици по отношение на това дружество (вж. в този смисъл решение от 19 юли 2012 г., Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group, C‑337/09 P, EU:C:2012:471, т. 48).

62

На второ място, Регламент за изпълнение 2015/2272 е приет след процедура по преразглеждане на основание член 11, параграф 2 от Регламент № 1225/2009 (понастоящем член 11, параграф 2 от Регламент 2016/1036). В съответствие с тази разпоредба срокът на действие на антидъмпинговите мита изтича пет години след датата на налагането им или пет години от датата на приключване на последното по ред преразглеждане на дъмпинга и вредата от него, „освен ако в някое преразглеждане не е установено, че изтичането на този срок вероятно ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него“. В тези рамки Комисията може или да запази в сила действащите мерки, или да остави срока им на действие да изтече (вж. в този смисъл решение от 8 май 2012 г., Dow Chemical/Съвет, T‑158/10, EU:T:2012:218, т. 43). Следователно целта на тази разпоредба не е да наложи за първи път антидъмпингови мерки, а евентуално да запази действието на антидъмпингови мерки, които са в сила и чийто срок на действие просто изтича (вж. в този смисъл решения от 11 февруари 2010 г., Hoesch Metals and Alloys, C‑373/08, EU:C:2010:68, т. 65—67, и от 24 септември 2008 г., Reliance Industries/Съвет и Комисия, T‑45/06, EU:T:2008:398, т. 94). Поради това съображение 122 от Регламент за изпълнение 2015/2272 посочва, че „антидъмпинговите мерки, които са приложими към вноса на някои видове безшевни тръби с произход от [Китай,] и бяха наложени с Регламент […] № 926/2009, следва да се запазят“.

63

На трето място, макар действително с Регламент за изпълнение 2015/2272 само да се запазват мерките, наложени първоначално с Регламент № 926/2009, именно Регламент за изпълнение 2015/2272 е правно основание за събирането на антидъмпингови мита, и по-точно неговият диспозитив и приложението към същия, в които се предвижда, че се въвежда антидъмпингово мито, по-специално за вноса на продукти, произвеждани от Hubei. Извлеченията от ТАРИК, възпроизведени в приложение към жалбата, изрично упоменават Регламент за изпълнение 2015/2272 като основание за събирането на антидъмпингови мита върху разглеждания продукт. Същото е и в известието относно решение от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), публикувано от Комисията на 9 септември 2016 г. (вж. т. 32 по-горе).

64

Тъй като Регламент за изпълнение 2015/2272 не е отменен с решения от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), и от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35), той по принцип се ползва с презумпция за легалност (вж. съдебната практика, възпроизведена в т. 29 по-горе). Освен това следва да се напомни, че абсолютното действие, с което се ползват отменителните решения на съда на Съюза, не може да доведе до отмяна на акт, който не е бил подложен на проверка от страна на този съд, макар и актът да е опорочен от същата незаконосъобразност (вж. в този смисъл решения от 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, EU:C:1999:407, т. 54, и от 15 февруари 2001 г., Nachi Europe, C‑239/99, EU:C:2001:101, т. 26).

65

От това следва, че отмяната на Регламент № 926/2009 в частта относно Hubei не би могла автоматично да доведе до отпадане от правния ред на Съюза на разпоредбите на Регламент за изпълнение 2015/2272, които не са били отменени от съда на Съюза.

66

На четвърто място, следва да се напомни, че съгласно член 266 ДФЕС съответната институция трябва по-специално да избегне актът, предназначен да замени отменения акт, да бъде опорочен от същите нередности, каквито са били установени в отменителното съдебно решение (решения от 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, EU:C:1999:407, т. 56, и от 29 април 2004 г., IPK-München и Комисия, C‑199/01 P и C‑200/01 P, EU:C:2004:249, т. 83). Съдът също отбелязва задължението, което евентуално могат да имат институциите, за отмяна на актове, приети след отменения акт (решение от 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, EU:C:1988:199, т. 30). В същия смисъл Общият съд приема, че следва да се отменят актове, които се основават на вече отменени актове, които следователно са били заличени от правния ред на Съюза (решение от 18 септември 2015 г., HTTS и Bateni/Съвет, T‑45/14, непубликувано, EU:T:2015:650, т. 46—48). Освен това по делото, приключило с решение от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma (C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74, т. 175—177), Съдът приема, че регламентът за преразглеждане е невалиден „в същата степен“ като регламента, с който се налагат първоначалните антидъмпингови мита, като и двата регламента са били отнесени до него за проверка на валидността им.

67

С оглед на изложените съображения, и по-специално на обстоятелството, че от една страна, предмет на Регламент за изпълнение 2015/2272 е въвеждането на мерки, сходни с въведените от Регламент № 926/2009, за да се запази тяхното действие, и от друга страна, че мерките, въведени с Регламент № 926/2009, впоследствие са отменени с решения от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), и от 29 януари 2014 г., Hubei Xinyegang Steel/Съвет (T‑528/09, EU:T:2014:35), Комисията е имала право да приеме, че изпълнението на тези съдебни решения съгласно член 266 ДФЕС изисква да се преустанови събирането на антидъмпинговите мита, предвидени с Регламент за изпълнение 2015/2272 за произвежданите от Hubei продукти.

68

Същевременно, както твърдят жалбоподателите при условията на евентуалност, и след като Регламент за изпълнение 2015/2272 по принцип се ползва за презумпция за легалност, Комисията е трябвало да го измени или отмени посредством регламент.

69

Действително следва да се напомни, че в съответствие с правилото за паралелизма на формите, което съставлява общ принцип на правото, формата, необходима за запознаване на трети лица с определен акт, трябва да се използва и за всички негови последващи изменения (вж. в този смисъл решения от 29 април 2004 г., Парламент/Ripa di Meana и др., C‑470/00 P, EU:C:2004:241, т. 67, от 21 юли 1998 г., Mellett/Съд, T‑66/96 и T‑221/97, EU:T:1998:187, т. 136, от 17 май 2006 г., Kallianos/Комисия, T‑93/04, EU:T:2006:130, т. 56, и от 14 декември 2006 г., Gagliardi/СХВП — Norma Lebensmittelfilialbetrieb (MANŪ MANU MANU), T‑392/04, непубликувано, EU:T:2006:400, т. 53).

70

В случая следва по-специално да се отбележи, че на основание член 14, параграф 1 от Регламент № 1225/2009 (понастоящем член 14, параграф 1 от Регламент 2016/1036), който е част от „общите разпоредби“, антидъмпинговите мита „се налагат с регламент и се събират от държавите членки под формата, в определения размер и в съответствие с всички останали критерии, определени в регламента, с който се налагат“. Именно това е направено в случая с антидъмпинговите мита, установени с Регламент за изпълнение 2015/2272 за произвежданите от Hubei продукти. Следва също да се напомни, че Комисията е компетентна да приема, изменя или отменя антидъмпингови мерки.

71

От това следва, че несъбирането на антидъмпингови мита за определено дружество, установени с регламент, който не е бил отменен, нито обявен за невалиден от съда на Съюза, трябва в общия случай също да се направи посредством регламент. В случая, предвиждайки окончателно, посредством създаването на допълнителен код по ТАРИК, несъбирането на антидъмпингови мита за произвежданите от Hubei продукти, като тяхното събиране произтича от Регламент за изпълнение 2015/2272, Комисията е нарушила правилото за паралелизма на формите.

72

Следва също да се отбележи, както основателно подчертават жалбоподателите в писмените си изявления, че спазването на правилото за паралелизма на формите е трябвало да доведе не само до сезиране на Колегиума на членовете на Комисията, но и до вземането на становище от комитета, създаден с член 15, параграф 1 от Регламент № 1225/2009 (понастоящем член 15, параграф 1 от Регламент 2016/1036), както е направено във връзка с приемането на Регламент за изпълнение 2015/2272. В това отношение следва да се отбележи, че на основание член 11, параграф 6 от Регламент № 1225/2009 (понастоящем член 11, параграф 6 от Регламент 2016/1036) антидъмпинговите мерки се отменят или оставят в сила съгласно член 11, параграф 2 „в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 3“ от същия регламент. Също член 9, параграф 4 от Регламент № 1225/2009 (понастоящем член 9, параграф 4 от Регламент 2016/1036) предвижда, че окончателни антидъмпингови мита се налагат от Комисията, която действа в съответствие с процедурата по разглеждане. Посоченият комитет и процедура по разглеждане са предвидени в Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 2011 г., стр. 13). Процедурите за този контрол от страна на държавите членки трябва по-специално да са ясни и да отразяват институционалните изисквания на Договора за функционирането на ЕС (съображение 5 от Регламент № 182/2011). Следователно консултациите с комитета, създаден по силата на член 15, параграф 1 от Регламент № 1225/2009, имат значение не само от процесуална гледна точка, но и от гледна точка на институционалните изисквания на Договора за функционирането на ЕС.

73

Освен това следва да се подчертае положението на правна несигурност, произтичащо от обжалваното решение, както впрочем отбелязват жалбоподателите в писмените си изявления. Действително, от една страна, икономическите оператори, включително жалбоподателите, които анализират правната уредба на Съюза, следва да вземат под внимание Регламент за изпълнение 2015/2272, който не е отменен, не е обявен за невалиден от съда на Съюза, нито отменен с друг регламент, и следователно антидъмпинговите мита, наложени с него. От друга страна, допълнителният код по ТАРИК С 129 води до заключението, че антидъмпинговите мита, установени с Регламент за изпълнение 2015/2272, не биха се прилагали за произвежданите от Hubei продукти. От това произтича очевидно противоречие, което поставя икономическите оператори, включително жалбоподателите, в положение на правна несигурност.

74

Освен това, макар правното тълкуване, възприето в случая от Комисията, да може да се изведе от позоваването на решение от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel (C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209), в бележка под линия към допълнителния код по ТАРИК С 129, спазването на правилото за паралелизма на формите би позволило мотивите на Комисията в това отношение да бъдат по-ясно изразени.

75

Също така следва да се отбележи, че институциите на Съюза вече са решавали в рамките на други процедури да изменят или отменят регламент за преразглеждане, който оставя в сила антидъмпингови мерки след отмяната на предхождащ го регламент. Това е така по-специално по отношение на Регламент (ЕО) № 989/2009 на Съвета от 19 октомври 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 661/2008 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия (ОВ L 278, 2009 г., стр. 1), посочен от Комисията по време на заседанието. Този регламент е приет в резултат от решение от 10 септември 2008 г., JSC Kirovo-Chepetsky Khimichesky Kombinat/Съвет (T‑348/05, непубликувано, EU:T:2008:327). С това решение Общият съд отменя регламента, предхождащ регламента за преразглеждане, а именно Регламент (ЕО) № 945/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 658/2002 относно въвеждане на окончателно антидъмпингово мито по вноса на амониев нитрат с произход от Русия и Регламент (ЕО) № 132/2001 за налагане на окончателно антидъмпингово мито по вноса на амониев нитрат с произход, inter alia, от Украйна след частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 (ОВ L 160, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 40, стр. 255), който разширява обхвата на антидъмпинговите мерки, засягащи съответните продукти. В резултат от това съдебно решение по предложение на Комисията и след консултация с Консултативния комитет Съветът решава да приеме Регламент № 989/2009, като отменя с обратно действие Регламент (ЕО) № 661/2008 на Съвета от 8 юли 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия вследствие на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 11, параграф 2 и частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 (ОВ L 185, 2008 г., стр. 1) по отношение на предприятието жалбоподател пред Общия съд за продуктите, засегнати от отмяната. В тази връзка Съветът създава и допълнителен код по ТАРИК специално за предприятието жалбоподател пред Общия съд. В обяснителния меморандум към Предложението за Регламент на Съвета (COM(2009) 493 окончателен) Комисията подчертава, че това предложение е „във връзка с изпълнението на решение на Първоинстанционния съд“.

76

С оглед на тези съображения следва да се приеме, че нарушаването на правилото за паралелизма на формите от страна на Комисията представлява нередност, водеща до отмяна на обжалваното решение.

77

Останалите доводи на Комисията не биха могли да поставят този извод под съмнение. По-специално съдебната практика, на която Комисията се позовава в писмените си изявления и която се отнася конкретно до последиците от нарушение на правото на защита на дружество в хода на процедурата, е неприложима. Действително, както току-що бе констатирано, обхватът на нарушението на правилото за паралелизма на формите се простира отвъд зачитането на правото на защита на жалбоподателите. Освен това следва да се отхвърлят доводите на Комисията, по същество изложени в подкрепа на твърдението, че жалбоподателите нямат интерес от отмяна на обжалваното решение на основание на нарушение на правилото за паралелизма на формите. Всъщност, както жалбоподателите посочват в заседанието, интересът им се състои най-напред поне в прилагането на релевантните разпоредби на Регламент за изпълнение 2015/2272 по отношение на произвежданите от Hubei продукти. Комисията не излага никакъв подробен довод, който би позволил тази констатация да бъде оспорена.

78

С оглед на изложеното следва обжалваното решение да бъде отменено.

79

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателите съгласно техните искания.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши: