32

Съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени сходството между въпросните стоки или услуги, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тях. Тези фактори включват по-специално естеството, предназначението и употребата им, както и техния конкурентен или допълващ характер. Могат да бъдат отчетени и други фактори, като например дистрибуторските канали на съответните стоки (вж. решение от 11 юли 2007 г., El Corte Inglés/СХВП — Bolaños Sabri (PiraÑAM diseño original Juan Bolaños), T‑443/05, EU:T:2007:219, т. 37 и цитираната съдебна практика).

33

Допълващи се са тези услуги, между които съществува тясна връзка, в смисъл че едната е необходима или важна за използването на другата, дотолкова че потребителите могат да помислят, че едно и също предприятие предоставя тези услуги (вж. решение от 2 октомври 2013 г., Cartoon Network/СХВП — Boomerang TV (BOOMERANG), T‑285/12, непубликувано, EU:T:2013:520, т. 26 и цитираната съдебна практика).

34

В конкретния случай апелативният състав приема, че съответните услуги са отчасти идентични и отчасти сходни. В частност той счита, че услугите от клас 41, обхванати от заявената марка, имат поне ниска степен на сходство както с услугите по разпространение, така и с телекомуникационните услуги от клас 38, обозначени с по-ранните марки на Европейския съюз, поради техния допълващ характер.

35

Жалбоподателят не оспорва изводите на апелативния състав относно идентичността или сходството на обхванатите от заявената марка услуги от класове 35, 38 и 42. Той твърди само че апелативният състав е допуснал грешка в преценката, когато е заключил, че развлекателните услуги за възрастни от клас 41, обхванати от заявената марка, имат най-малкото ниска степен на сходство с телекомуникационните услуги от клас 38, обозначени с по-ранните марки.

36

В това отношение, на първо място, няма съмнение, че естеството и предназначението на развлекателните услуги за възрастни от клас 41, обхванати от заявената марка, се различават от тези на услугите от клас 38, обозначени с по-ранните марки на Европейския съюз. Както обаче основателно отбелязва апелативният състав в точка 78 от обжалваното решение, сама по себе си подобна констатация не може да постави под съмнение евентуалното взаимно допълване между тези услуги (вж. в този смисъл решение от 2 октомври 2013 г., BOOMERANG, T‑285/12, непубликувано, EU:T:2013:520, т. 29—35).

37

На второ място, що се отнася до взаимното допълване между развлекателните услуги за възрастни от клас 41, обхванати от заявената марка, и услугите за разпространение от клас 38, обозначени с по-ранните марки на Европейския съюз, следва да се приеме, от една страна, че апелативният състав счита, че развлекателните услуги за възрастни обхващат услугите за производство на филми (обжалваното решение, т. 79). От друга страна, той приема, че телекомуникационните услуги от клас 38, обозначени с по-ранните марки на Европейския съюз, обхващат услугите за разпространение, в това число услугите, свързани с радио- и телевизионно разпространение, и отбелязва, че по-ранната фигуративна марка на Европейския съюз, регистрирана под номер 1669720, се отнася изрично до услугите за радиоразпространение (обжалваното решение, т. 76). Макар жалбоподателят да оспорва извода на апелативния състав относно допълващия характер на разглежданите услуги и тяхното сходство, следва да се отбележи, че той не оспорва преценките на този състав, изложени в точки 76 и 79 от обжалваното решение, относно обхвата на услугите, обхванати от конфликтните знаци.

38

Вече е постановено обаче, че услугите за производство на филми от клас 41 имат известно сходство с услугите за разпространение от клас 38 поради техния допълващ характер (вж. в този смисъл решение от 2 октомври 2013 г., BOOMERANG, T‑285/12, непубликувано, EU:T:2013:520, т. 35). Това е така особено когато, както е в случая, услугите от клас 41, обхванати от заявената марка, и услугите за разпространение от клас 38, обозначени с по-ранните марки на Европейския съюз, имат обща характеристика, която се състои в това, че се предлагат в електронен формат, евентуално в интернет, доколкото този общ начин на разпространение може да увеличи сходството между тези услуги (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2014 г., Free/СХВП — Conradi + Kaiser (FreeLounge), T‑161/12, непубликувано, EU:T:2014:350, т. 29).

39

Освен това подобно на апелативния състав следва да се отбележи, че понастоящем все по-често радио- и телевизионните програми се разпространяват чрез интернет връзка или широколентови връзки (обжалваното решение, т. 80).

40

На трето място, що се отнася до взаимното допълване между развлекателните услуги за възрастни и телекомуникационните услуги от по-ранните марки на Европейския съюз, следва да се отбележи, както правилно посочва апелативният състав в точка 81 от обжалваното решение, че заявката за регистрация на заявената марка уточнява, че развлекателните услуги за възрастни от клас 41, обхванати от заявената марка, се предоставят „в частност“ по електронен път и онлайн. Вече е прието обаче, че услуги от клас 41, които, както в случая, се предоставят онлайн, са подобни на „телекомуникационните услуги; комуникациите чрез компютърни терминали, предаването на съобщения и образи с помощта на компютри“, обозначени с по-ранните марки на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2012 г., Wall/СХВП — Bluepod Media Worldwide (bluepod MEDIA), T‑227/11, непубликувано, EU:T:2012:375, т. 44 и 51).

41

Несъмнено в същото решение Общият съд потвърждава извода на апелативния състав по това дело, че дори някои телекомуникационни оператори да предоставят определени развлекателни услуги, включени в клас 41, чрез специализирани дъщерни дружества, потребителят по принцип не очаква връзка между предоставянето на тези развлекателни услуги и услугите, свързани с предаването на данни чрез компютри и мрежи за данни (решение от 12 юли 2012 г., bluepod MEDIA, T‑227/11, непубликувано, EU:T:2012:375, т. 48).

42

Въпреки това, подобно на апелативния състав, трябва да се вземе предвид икономическата реалност на пазара, която е налице понастоящем, за да се провери дали все още е актуална фактическата констатация, установена по делото, по което е постановено решение от 12 юли 2012 г., bluepod MEDIA (T‑227/11, непубликувано, EU:T:2012:375). Следва обаче да се подчертае, че тази реалност е много различна от съществуващата само допреди няколко години, по-специално поради бързото технологично развитие, което промени радикално начина, по който се използва аудио-визуалното развлекателно съдържание. Освен това, докато преди традиционните доставчици на телекомуникационни услуги разработваха развлекателно съдържание само инцидентно, днес това се превръща в тяхна редовна дейност, а дружествата от областта на развлеченията предлагат услуги, по-рано запазени за телекомуникационната промишленост. При това някои предприятия предлагат пакети, предоставящи на потребителите както телекомуникационна връзка, така и достъп до развлекателно съдържание чрез тази връзка. Поради това е възможно потребителите на телекомуникационни услуги да считат, че осигуреното чрез тяхната интернет връзка развлекателно съдържание се доставя от едно и също предприятие (обжалваното решение, т. 83—86).

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

реши: