1

На 30 март 2010 г. г‑н Li Jing Zhou подава заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание Регламент (ЕО) на № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).

2

Промишленият дизайн, чиято регистрация се иска, е представен, както следва:

3

Представеният в точка 2 по-горе промишлен дизайн, регистриран под № 1689027-0001, предназначен да бъде приложен към „украса“, и който спада към клас 32 по смисъла на изменената Спогодба от Локарно от 8 октомври 1968 г. за въвеждане на Международна класификация на промишлените дизайни, е публикуван в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността № 97/2010 от 5 май 2010 г.

4

На 24 януари 2014 г. EUIPO е уведомена, че Golden Rose 999 Srl е станало съпритежател на представения в точка 2 по-горе промишлен дизайн.

5

На 4 декември 2013 г. жалбоподателят Chanel SAS представя пред отдела по отмяната на EUIPO искане за обявяване на недействителността на оспорвания промишлен дизайн на основание член 52 от Регламент № 6/2002. Изтъкнатият в подкрепа на искането мотив е посочен в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 във връзка с членове 4—9 от същия регламент.

6

В писменото становище, в което са изложени мотивите на искането за обявяване на недействителност, жалбоподателят посочва, че оспорваният промишлен дизайн не е нов по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002. Според него оспорваният промишлен дизайн има голяма прилика с неговия собствен монограм и е почти идентичен на него, който е регистриран като търговска марка във Франция от 1989 г. и е представен, както следва:

7

Освен това той се позовава на липсата на оригиналност на оспорвания промишлен дизайн на основание член 6 от Регламент № 6/2002.

8

С решение от 15 юли 2014 г. отделът по отмяната на EUIPO отхвърля искането за обявяване на недействителност с мотива, че по-ранният промишлен дизайн не лишава оспорвания нито от новост, нито от оригиналност.

9

По същество отделът по отмяната приема, че що се отнася до новостта на оспорвания промишлен дизайн, разликите между конфликтните промишлени дизайни не са незначителни. Относно оригиналността отделът по отмяната заключава, че оспорваният промишлен дизайн създава у информирания потребител цялостно впечатление, различно от създаваното от по-ранния промишлен дизайн.

10

На 10 септември 2014 г. жалбоподателят подава жалба пред апелативния състав на EUIPO срещу решението на отдела по отмяната.

11

С решение от 18 ноември 2015 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) трети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. Той приема по същество, че оспорваният промишлен дизайн очевидно не е идентичен на монограма „Chanel“, че разликите между двата промишлени дизайна не могат да се приравнят на незначителни подробности и че поради това оспорваният промишлен дизайн е нов.

12

Той приема и че по-ранният промишлен дизайн не лишава оспорвания от оригиналност. Най-напред апелативният състав разглежда приложеното в случая понятие „информиран потребител“. Той заключава, че продуктът, към който е прилаган оспорваният промишлен дизайн, представлява украса, и че този продукт е използван както от търговци, така и от потребители като украса за други продукти.

13

По-нататък апелативният състав отбелязва, че за създаването на оспорвания промишлен дизайн авторът му е разполагал с голяма свобода. Въпреки това разликата между централните части на двата монограма представлява основна характеристика, запомняща се от информирания потребител, дефиниран правилно от отдела по отмяната. Ето защо цялостното впечатление, което всеки от конфликтните промишлени дизайни създава у информирания потребител, било различно.

14

Жалбоподателят иска от Общия съд:

15

EUIPO иска от Общия съд:

16

С второто си искане жалбоподателят моли Общия съд да обяви за недействителен оспорвания промишлен дизайн.

17

Следва да се припомни, че съгласно член 61, параграф 3 от Регламент № 6/2002 Общият съд има правомощие както да отмени, така и да измени обжалваното решение. Освен това съгласно член 61, параграф 6 от същия регламент EUIPO е длъжна да предприеме съответните мерки по изпълнение на решението на Общия съд. От последната разпоредба е видно, че Общият съд не следва да дава задължителни указания на EUIPO, а по-скоро EUIPO е длъжна да се съобразява с диспозитива и мотивите на решението на Общия съд (решение от 12 май 2010 г., Beifa Group/СХВП — Schwan-Stabilo Schwanhäußer (Пособие за писане), T‑148/08, EU:T:2010:190, т. 40).

18

Ето защо второто искане на жалбоподателя следва да се отхвърли като недопустимо (вж. по аналогия решение от 11 февруари 2009 г., Bayern Innovativ/СХВП — Life Sciences Partners Perstock (LifeScience), T‑413/07, непубликувано, EU:T:2009:34, т. 17).

19

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание — нарушение на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, състоящо се от две части: първата, нарушение на член 6 от посочения регламент, и втората, нарушение на член 5 от същия регламент. Следва да се разгледа първата част на това основание.

20

В рамките на първата част на основанието жалбоподателят по същество твърди, че анализът на апелативния състав е явно непълен и че изводите му са опорочени от няколко грешки.

21

Според жалбоподателя при анализа на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн апелативният състав изобщо не е упоменал продукта, към който този промишлен дизайн е предназначен да се прилага. Той пропуснал и да уточни кой е информираният потребител в случая. Жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е трябвало да вземе предвид представените доказателства, показващи, че конфликтните промишлени дизайни са възпроизвеждани върху истински изделия, както и факта, че между тези промишлени дизайни има само незначителни разлики. Освен това жалбоподателят твърди, че оспорваният промишлен дизайн може да се използва, като ориентацията му бъде променена с 90 градуса в сравнение с представянето му в заявката за регистрация.

22

Така въпреки извода, че за създаването на оспорвания промишлен дизайн авторът му е разполагал с голяма свобода, апелативният състав все пак е приел, че конфликтните промишлени дизайни не създават едно и също цялостно впечатление, а това представлява нарушение на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002.

23

EUIPO иска първата част на основанието да бъде отхвърлена. В това отношение тя отбелязва преди всичко, че жалбоподателят не оспорва определението за информиран потребител, нито степента на свобода на автора на промишления дизайн и дефинира продукта, към който оспорваният промишлен дизайн е предназначен да се прилага, като украса.

24

По-нататък EUIPO поддържа, че някои от доказателствата, представени за първи път пред Общия съд, са недопустими, както и че е недопустим доводът, че апелативният състав е бил длъжен да вземе предвид конфликтните промишлени дизайни по начина, по който са представяни върху търгуваните продукти. Във всички случаи вземането им предвид по посочения начин не било възможно, тъй като условията за използване на конфликтните промишлени дизайни зависели изцяло от волята на страните.

25

Накрая, според EUIPO апелативният състав е отчел голямата свобода на автора на оспорвания промишлен дизайн. Въпреки тази констатация той е отчел разликите между централните части на конфликтните промишлени дизайни, като тези разлики не са оспорени от жалбоподателя. Поради това апелативният състав правилно стигнал до извода, че конфликтните промишлени дизайни не създават едно и също цялостно впечатление у информирания потребител.

26

Член 6 от Регламент № 6/2002 гласи:

„1.   Промишленият дизайн се счита за оригинален, ако [цялостното] впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава върху такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично:

2.   За да се определи оригиналността, се отчита степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн“.

27

От тази разпоредба е видно, че преценката на оригиналността на промишлен дизайн на Общността по същество предполага разглеждане в четири етапа, състоящо се в това да се определят, първо, секторът на продуктите, в които промишленият дизайн е предназначен да се включи или към които ще се прилага, второ, потребителят, информиран за посочените продукти според целта им и по отношение на този информиран потребител степента на познания за предходното развитие, както и степента на внимание при сравняването, по възможност пряко, на промишлените дизайни, трето, степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн, и четвърто, резултатът от сравняването на разглежданите промишлени дизайни, като се вземат предвид съответният сектор, степента на свобода на автора и цялостното впечатление, създавано у информирания потребител от оспорвания промишлен дизайн и от всеки по-ранен промишлен дизайн, който е разгласен публично. Преди да се разгледат оригиналността на промишлен дизайн и неговата новост на основание член 5 от Регламент № 6/2002, трябва да се установи дали е налице и дали вече е оповестен публично промишленият дизайн, изтъкнат в подкрепа на недействителността на оспорвания промишлен дизайн (решение от 7 ноември 2013 г., Budziewska/СХВП — Puma (Скачаща хищна котка), T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584, т. 21).

28

Ето защо от член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 и от постоянната съдебна практика е видно, че разглеждането на оригиналността на промишлен дизайн зависи от цялостното впечатление, което той създава у информирания потребител (вж. в този смисъл решения от 22 юни 2010 г., Shenzhen Taiden/СХВП — Bosch Security Systems (Комуникационно оборудване), T‑153/08, EU:T:2010:248, т. 17 и от 25 октомври 2013 г., Merlin и др./СХВП — Dusyma (Игри), T‑231/10, непубликувано, EU:T:2013:560, т. 28 и цитираната съдебна практика).

29

При конкретната преценка на цялостното впечатление от разглежданите промишлени дизайни, създавано у информирания потребител, който има известни познания за предходното развитие, следва да се отчита степента на свобода на автора при разработването на оспорвания промишлен дизайн (вж. в този смисъл решение от 18 март 2010 г., Grupo Promer Mon Graphic/СХВП — PepsiCo (Изображение на кръгъл рекламен предмет), T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 72).

30

Съгласно съдебната практика, колкото по-голяма е свободата на автора при разработването на даден промишлен дизайн, толкова по-недостатъчни ще бъдат минималните разлики между конфликтните промишлени дизайни за създаването на различно цялостно впечатление у информирания потребител. Обратно, колкото по-ограничена е свободата на автора при разработването на даден промишлен дизайн, в толкова по-голяма степен минималните разлики между конфликтните промишлени дизайни ще бъдат достатъчни за създаването на различно цялостно впечатление у информирания потребител. Така високата степен на свобода на автора при разработването на даден промишлен дизайн засилва извода, че тъй като между промишлените дизайни няма съществени различия, те създават еднакво цялостно впечатление у информирания потребител (решение от 9 септември 2011 г., Kwang Yang Motor/СХВП — Honda Giken Kogyo (Двигател с вътрешно горене), T‑11/08, непубликувано, EU:T:2011:447, т. 33).

31

Следва обаче да се припомни, че факторът във връзка със свободата на автора не може сам по себе си да обуслови преценката на оригиналността на промишления дизайн, а напротив — той е елемент, който трябва да се отчита при тази преценка. Става въпрос за фактор, който по-скоро позволява да се нюансира преценката на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн, отколкото самостоятелен фактор, определящ изискуемата дистанция между два промишлени дизайна, за да бъде един от тях оригинален. Така факторът относно степента на свобода на автора може да подсили или, a contrario, да нюансира извода относно цялостното впечатление, създавано от всеки от разглежданите промишлени дизайни (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2015 г., H&M Hennes & Mauritz/СХВП — Yves Saint Laurent (Ръчни чанти), T‑526/13, непубликувано, EU:T:2015:614, т. 33 и 35).

32

Следователно промишленият дизайн не трябва да се счита за репродукция на по-ранния промишлен дизайн или на оригиналната идея, която е била развита за първи път в него (вж. в този смисъл решения от 6 юни 2013 г., Kastenholz/СХВП — Qwatchme (Циферблати на ръчен часовник), T‑68/11, EU:T:2013:298, т. 71 и от 4 февруари 2014 г., Gandia Blasco/СХВП — Sachi Premium-Outdoor Furniture (Фотьойл куб), T‑339/12, непубликувано, EU:T:2014:54, т. 40).

33

Накрая трябва да се припомни, че от съдебна практика следва, че сравняването на цялостното впечатление, създавано от промишлени дизайни, трябва да бъде синтезирано и не може да се свежда до аналитично сравняване на изброени прилики и разлики (решение от 29 октомври 2015 г., Roca Sanitario/СХВП — Villeroy & Boch (Едноръкохватков смесител за умивалник), T‑334/14, непубликувано, EU:T:2015:817, т. 58).

34

Първата част на единственото основание, изтъкнато в настоящото производство, следва да се разгледа с оглед на тези принципи.

35

В случая следва да се приеме за установено, че страните не оспорват преходността на монограма „Chanel“.

36

Освен това жалбоподателят не оспорва, че оспорваният промишлен дизайн е украса по клас 32, а поддържа, че апелативният състав не е установил продуктите, към които тази украса е предназначена да се прилага.

37

Освен това между страните няма спор и това е потвърдено в хода на съдебното заседание, че в случая информираният потребител е дефиниран както сред търговците, така и сред крайните потребители.

38

Страните постигат съгласие и относно факта, че за създаването на оспорвания промишлен дизайн авторът му е разполагал с голяма свобода.

39

Ето защо в рамките на анализа на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн, извършен от апелативния състав, следва да се провери дали последният е допуснал грешка, от една страна, при определянето на естеството на продукта, към който оспореният промишлен дизайн е предназначен да се прилага, и от друга страна, относно сравняването на цялостното впечатление, което конфликтните промишлени дизайни създават у информирания потребител.

40

В случая жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение не е установен, както е следвало да се направи, продуктът, към който оспорваният промишлен дизайн е предназначен да се прилага.

41

За да се определи продуктът, в който е предназначен да бъде включен или към който ще се прилага оспорван промишлен дизайн, следва да се вземат предвид отнасящите се до това указания, съдържащи се в заявката за регистрация на посочения промишлен дизайн, но при необходимост и самият промишлен дизайн, доколкото той уточнява естеството на продукта, неговото предназначение или функция (решение от 18 март 2010 г., Изображение на кръгъл рекламен предмет, T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 56).

42

В началото следва да се припомни, че промишлен дизайн може да бъде регистриран като украса, какъвто е случаят по делото, по което е постановено решение от 7 ноември 2013 г., Скачаща хищна котка (T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584), отнасящо се до промишлен дизайн, регистриран като лого по клас 32.

43

В настоящия случай оспорваният промишлен дизайн не дава информация за неговото предназначение или за функцията му. Освен това, за разлика от цитираното в точка 42 по-горе дело, по което е постановено решение от 7 ноември 2013 г. (Скачаща хищна котка, T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584), по което разглежданите промишлени дизайни се отнасят основно до сектора на облеклото и на спортните стоки, в настоящия случай монограмът „Chanel“ е регистриран за голям брой продукти, а оспорваният промишлен дизайн е регистриран като украса без никакво уточнение относно продуктите, към които е предназначен да се прилага. Следователно в настоящия случай не е било възможно да се определи секторът на продуктите, към които оспорваният промишлен дизайн е предназначен да се прилага, нито последният да се сравни с монограма „Chanel“.

44

Ето защо апелативният състав правилно е приел, че продуктът, към който оспорваният промишлен дизайн е предназначен да се прилага, е украса, което не е оспорено от страните. Противно на поддържаното от жалбоподателя, апелативният състав не е бил длъжен да установи продукта, към който тази украса е предназначена да се прилага.

45

Следователно този извод трябва да се вземе предвид при сравняването на цялостното впечатление, което конфликтните промишлени дизайни създават у информирания потребител.

46

Жалбоподателят поддържа по-конкретно, че апелативният състав неправилно и без да изложи достатъчно мотиви е стигнал до извода за наличието на различно цялостно впечатление, създавано от конфликтните промишлени дизайни, въпреки голямата свобода на автора, като не е взел предвид представените доказателства, показващи, че конфликтните промишлени дизайни са възпроизвеждани върху истински изделия, както и факта, че между тези промишлени дизайни има само незначителни разлики.

47

EUIPO смята, че апелативният състав правилно е приел, че конфликтните промишлени дизайни създават различно цялостно впечатление, като е отчел голямата свобода на автора. Освен това той е стигнал до извода за недопустимост на някои доказателства и на довода за необходимостта да се вземат предвид търгувани продукти, представени за първи път пред Общия съд.

48

Вярно е, че жалбоподателят е представил пред Общия съд снимки на слънчеви очила за сравняване на изделия, върху които е поставен оспорваният промишлен дизайн, от една страна, и монограмът „Chanel“, от друга страна, за да онагледи действително търгувани продукти с конфликтните промишлени дизайни, представени в административната фаза в подкрепа на частта относно липсата на новост на оспорвания промишлен дизайн, а не в подкрепа на настоящата част на основанието. Вярно е и че в жалбата, и в съдебното заседание жалбоподателят е представил за първи път пред Общия съд други снимки, за да онагледи използването на оспорвания промишлен дизайн върху търгувани продукти, както и довода за необходимостта да се вземат предвид търгувани продукти.

49

Преди всичко следва да се отбележи, че посочените в точка 48 по-горе доказателства и довод, представени за първи път пред Общия съд, не могат да бъдат взети предвид. Всъщност жалбата пред Общия съд има за предмет контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на EUIPO по смисъла на член 61 от Регламент № 6/2002, така че задачата на Общия съд не е да преразглежда фактическите обстоятелства в светлината на представените за първи път пред него документи. Ето защо посочените по-горе документи следва да се изключат от доказателствата, без да е необходимо да се изследва тяхната доказателствена сила (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 март 2010 г., Изображение на кръгъл рекламен предмет, T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 24 и от 13 ноември 2012 г., Antrax It/СХВП — THC (Радиатори за отопление), T‑83/11 и T‑84/11, EU:T:2012:592, т. 28).

50

Освен това, що се отнася до вече представените пред EUIPO снимки, изобразяващи слънчеви очила, следва да се посочи, че във всички случаи тези снимки могат да бъдат взети предвид само като пример за възможно използване на оспорвания промишлен дизайн, също и с оглед на ориентацията и големината на конфликтните промишлени дизайни при използването им, и следователно не могат да се възприемат като единствена отправна точка (вж. в този смисъл решения от 7 ноември 2013 г., Скачаща хищна котка, T‑666/11, непубликувано, EU:T:2013:584, т. 30 и от 29 октомври 2015 г., Едноръкохватков смесител за умивалник, T‑334/14, непубликувано, EU:T:2015:817, т. 78). Този извод се потвърждава от факта, че в случая оспорваният промишлен дизайн представлява украса по клас 32, която може да се приложи към множество продукти.

51

Освен това промените в ориентацията на оспорвания промишлен дизайн са показани в процедурата пред апелативния състав чрез изобразяване на наслагване на конфликтните промишлени дизайни. EUIPO потвърждава в писмената си защита и в съдебното заседание, че това възможно използване е взето предвид от апелативния състав.

52

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика цялостното впечатление трябва непременно да се определи и от гледна точка на начина, по който се използва разглежданият продукт, по-специално в зависимост от обичайното боравене с него по този повод (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2010 г., Комуникационно оборудване, T‑153/08, EU:T:2010:248, т. 66).

53

В случая в рамките на конкретния си анализ на сравняването на цялостното впечатление, като е установил голямата свобода на автора, апелативният състав е приел същевременно, че конфликтните промишлени дизайни създават различно цялостно впечатление у информирания потребител. В това отношение той се е основал главно на разликите между централните части на конфликтните промишлени дизайни. По-конкретно, първо, според него оспорваният дизайн се състои от „две обърнати „3“, докато монограмът „Chanel“ се състои от „две обърнати „C“. Второ, оспорваният дизайн представлявал хоризонтална преплетена форма със заострени краища и с малко по-дебела черта, докато монограмът „Chanel“ имал в центъра си празна отвесна овална част със заострени краища. Трето, при оспорвания промишлен дизайн се наблюдавала аналогия със символа за безкрайност, а при монограма „Chanel“ — с елипса.

54

Така от обжалваното решение следва, че апелативният състав само е отбелязал, че въпреки голямата творческа свобода описаните в точка 53 по-горе разлики в централната част на конфликтните промишлени дизайни представляват основна характеристика, запомняща се от информирания потребител.

55

В случая обаче следва да се приеме, че по-ранният промишлен дизайн има значителни прилики с оспорвания. Последният може да се възприеме в известна степен като творение, вдъхновено от идеята на монограма „Chanel“, още повече че изборът на оспорвания промишлен дизайн изобщо не е обусловен от определени съображения и че авторът му не го е разграничил в достатъчна степен от монограма „Chanel“. При това положение следва да се приеме, че информираният потребител ще възприема цялостно конфликтните промишлени дизайни, за да прецени дали те създават различно цялостно впечатление. Впрочем, макар двата промишлени дизайна да имат разлики в централните си части, налага се изводът, че цялостното впечатление не е различно, доколкото страничните им части, определящи в голяма степен очертанието и цялостното впечатление, създавано от конфликтните промишлени дизайни, са много сходни и почти идентични. Освен това, въпреки че съдържат известни разлики, и двете централни части се състоят от сходни овални форми, които се сливат в цялостното изображение на промишлените дизайни. В частност централната част на оспорвания промишлен дизайн се състои от две елипси, подобни на единствената елипса, който се наблюдава в монограма „Chanel“. Информираният потребител би забелязал още по-трудно тези разлики, при положение че е възможно оспорваният промишлен дизайн да се използва в различна големина и с ориентация, променена с 90 градуса.

56

С оглед на приликите между конфликтните промишлени дизайни, в съответствие със съдебната практика голямата творческа свобода само потвърждава липсата на различно цялостно впечатление, създавано от посочените промишлени дизайни, още повече че разликите могат да бъдат забелязани само при пряко сравняване, което невинаги е непосредствено възможно (вж. в този смисъл решение от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 55).

57

Следва да се отбележи и че в случая не е установено никакво изискване, свързано с наложени от техническата функция на украсата или на елемент от нея характеристики, или с приложимите спрямо продукта законови разпоредби (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2011 г., Двигател с вътрешно горене, T‑11/08, непубликувано, EU:T:2011:447, т. 32).

58

Накрая следва да се припомни, че оспорваният промишлен дизайн е украса по клас 32 и че подобна украса може да се приложи към широк кръг продукти, което прави почти невъзможно предварителното определяне на използването ѝ. Следователно това обстоятелство потвърждава необходимостта от внимателен анализ на цялостното впечатление, създавано от конфликтните промишлени дизайни.

59

При това положение, като се отчетат голямата творческа свобода на автора на оспорвания промишлен дизайн и наличието на голяма свобода при използването на посочения промишлен дизайн върху различни продукти, разликите между конфликтните промишлени дизайни не могат да създадат различно цялостно впечатление у информирания потребител.

60

Следователно апелативният състав неправилно е приел, че при оспорвания промишлен дизайн е налице оригиналност по отношение на монограма „Chanel“.

61

Ето защо първата част на единственото основание за нарушение на член 6 от Регламент № 6/2002 следва да бъде уважена.

62

Не е необходимо да се разглежда втората част на единственото основание, доколкото член 4, параграф 1 от Регламент № 6/2002 предвижда, че закрилата на промишлен дизайн се осигурява само ако той е едновременно нов и оригинален.

63

Предвид всички изложени по-горе съображения обжалваното решение трябва да бъде отменено.

64

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като EUIPO е загубила по същество делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши: