–

за S. Fisher, A. Fisher и P. Fisher, от R. Mullan и H. Brown, barristers, както и от S. Bedford, съветник,

–

за Her Majesty’s Government of Gibraltar, от M. Llamas, QC,

–

за правителството на Обединеното кралство, от D. Robertson и S. Simmons, в качеството на представители, подпомагани от D. Ewart, QC, както и от O. Jones, barrister,

–

за белгийското правителство, от L. Van den Broeck и M. Jacobs, в качеството на представители, подпомагани от P. Vlaemminck и R. Verbeke, advocaten,

–

за испанското правителство, от A. Sampol Pucurull и A. Rubio González, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от R. Lyal и J. Samnadda, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 355, точка 3 ДФЕС, както и на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Stephen Fisher, Anne Fisher и Peter Fisher, от една страна, и Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs (данъчна и митническа администрация, Обединено кралство) относно актове за установяване на данъчни задължения, които данъчната и митническа администрация им е издала за периода 2000—2008 г.

3

Глава XI от Устава на Организацията на обединените нации, подписан в Сан Франсиско на 26 юни 1945 г., озаглавена „Декларация относно несамоуправляващите се територии“, предвижда в член 73:

„Членовете на Организацията на Обединените нации, които носят или поемат отговорност за управлението на територии, чиито народи още не са достигнали до пълно самоуправление, признават принципа, съгласно който интересите на жителите на тези територии са първостепенни, и приемат като свещен дълг задължението да оказват възможно най-голямо съдействие за благополучието на жителите на тези територии в рамките на системата за международен мир и сигурност, установена в настоящия устав […]“.

4

Гибралтар е колония на британската корона. Той не е част от Обединеното кралство.

5

В международното право Гибралтар е в списъка на несамоуправляващите се територии по смисъла на член 73 от Устава на ООН.

6

Съгласно правото на Съюза Гибралтар е европейска територия, за чиито външни отношения отговаря държава членка по смисъла на член 355, точка 3 ДФЕС и за която се прилагат разпоредбите на Договорите. Актът относно условията за присъединяване на Кралство Дания, Ирландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и промените в договорите (ОВ L 73, 1972 г., стр. 14, наричан по-нататък „Актът за присъединяване от 1972 г.“) обаче предвижда, че някои части от Договора не се прилагат за Гибралтар.

7

Член 28 от Акта за присъединяване от 1972 г. гласи:

„Актовете на институциите на Общността относно продуктите, изброени в приложение II към Договора за ЕИО, и продуктите, спрямо които при внос в Общността се прилагат специални правила, въведени вследствие на прилагането на общата селскостопанска политика, както и актовете във връзка с хармонизирането на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота не се прилагат по отношение на Гибралтар, освен ако Съветът, действащ с единодушие по предложение на Комисията, не постанови друго“. [неофициален превод]

8

Съгласно член 29 от Акта за присъединяване от 1972 г., във връзка с част I, точка 4 от приложение I към него, Гибралтар е изключен от митническата територия на Съюза.

9

Към момента на настъпване на фактите по главното производство съпрузите Stephen и Anne Fisher са с местожителство и с обичайно местопребиваване в Обединеното кралство с двете си деца Peter и Dianne Fisher. През юли 2004 г. г‑н P. Fisher преустановява пребиваването си в Обединеното кралство. Г‑н S. Fisher и г‑н P. Fisher са британски граждани, а г‑жа A. Fisher е ирландска гражданка.

10

От 1988 г. нататък семейство Fisher са стопроцентови акционери в Stan James (Abingdon) Limited (наричано по-нататък „SJA“) — местно за Обединеното кралство дружество. Предметът на дейност на това дружество е търговия със залози, по-конкретно от 1999 г. стопанисване на магазини за залози на дребно, приемане на залози по телефона („telebetting“) и предоставяне на коефициенти на независими букмейкъри. Дружеството има и клон в Гибралтар с шестима служители, които приемат залози от Германия, Ирландия и Испания.

11

През 1999 г. установените в Обединеното кралство букмейкъри са задължени съгласно Betting and Gaming Duties Act 1981 (Закон за данъците върху хазартните игри от 1981 г.) да отчитат данък върху приетите залози, който на практика се финансира посредством допълнителна такса в размер на 9 %, фактурирана на клиентите, която се добавя към заложената сума. Има възможност клиент от Обединеното кралство да направи залог при букмейкър в чужбина, като в такъв случай посочената такса не се дължи. На букмейкърите, установени в друга държава, е забранено да се рекламират в Обединеното кралство или да споделят ресурси със субекти в Обединеното кралство за приемане на залози.

12

От юли 1999 г. SJA започва да приема залози на клиенти, установени в Обединеното кралство, чрез своя клон, установен в Гибралтар. На 29 февруари 2000 г. SJA прехвърля своята дейност по приемане на залози по телефона, включително клона си в Гибралтар, на учредено във и местно за Гибралтар дружество, Stan James Gibraltar Limited (наричано по-нататък „SJG“), в което семейство Fisher са стопроцентови акционери.

13

С оспорените актове за установяване на данъчни задължения за периода 2000—2008 г. на г‑да S. и P. Fisher, както и г‑жа A. Fisher е начислен в Обединеното кралство данък върху доходите от търговската печалба, реализирана от SJG. Тези актове за установяване на данъчни задължения са съставени по силата на разпоредбите на член 739 от Income and Corporation Taxes Act 1988 (Закон за данъците върху доходите и за корпоративното данъчно облагане от 1988 г.), който има за цел предотвратяване избягването на данъчно облагане от физически лица чрез прехвърляне на активи, в резултат на което доходите се получават от лице извън Обединеното кралство. Когато тези разпоредби се прилагат, прехвърлителят дължи данък върху дохода на лицето, установено извън Обединеното кралство, независимо дали е получил този доход, при условие че е разполагал с възможността да го ползва и че е пребивавал в Обединеното кралство.

14

Според First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд (отделение по данъчни дела), Обединено кралство) посочените разпоредби се прилагат в настоящия случай и не може да се уважи никакво основание за защита по националното право и изтъкнато от жалбоподателите. Последните обаче са се позовали на това, че по силата на принципите, обявени в решение от 12 септември 2006 г., Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas (C‑196/04, EU:C:2006:544), облагането с данък върху доходите при специфичните обстоятелства по случая представлява неправомерно ограничаване на правото им на свободно установяване съгласно член 49 ДФЕС и/или на правото на свободно движение на капитали по силата на член 63 ДФЕС.

15

Първоинстанционната юрисдикция приема, че г‑да S. и P. Fisher не могат да се позовават на член 49 ДФЕС и/или на член 63 ДФЕС, тъй като SJG е установено в Гибралтар и тъй като прехвърлителната сделка е извършена между последната територия и Обединеното кралство, така че разглежданото по главното производство положение не представлява трансгранично положение, за което е приложимо правото на Съюза. Г‑жа A. Fisher от своя страна може да се позове на тези разпоредби, защото е ирландска гражданка и вследствие на това спорната такса не може да се приложи за нея. Както г‑да S. и P. Fisher, така и данъчната и митническа администрация са подали жалби срещу решението на първоинстанционната юрисдикция.

16

Запитващата юрисдикция, сезирана по жалба, преценява, че решаването на повдигнатите пред нея въпроси, що се отнася до упражняването на свободата на установяване и на свободното движение на капитали от британските граждани между Гибралтар и Обединеното кралство, зависи по-конкретно от статута на Гибралтар в правото на Съюза и от положението на Гибралтар спрямо Обединеното кралство по силата на това право и в частност, на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС във връзка с член 355, точка 3 ДФЕС. Тя уточнява, че не поставя въпрос на Съда относно съвместимостта на правна уредба като тази на Обединеното кралство, разглеждана по главното производство, с правото на Съюза, тъй като счита, че е в състояние да се произнесе по делото в главното производство, след като получи отговор на поставените въпроси.

17

При тези обстоятелства Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Второинстанционен съд (данъчно и административно отделение), Обединено кралство) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

18

По силата на член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат да реши да се произнесе с мотивирано определение.

19

Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

20

С въпросите си, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 355, точка 3 ДФЕС във връзка с член 49 ДФЕС или с член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на свободата на установяване или на свободното движение на капитали от британски граждани между Обединеното кралство и Гибралтар представлява с оглед на правото на Съюза положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка.

21

Важно е да се отбележи в самото начало, че запитващата юрисдикция, която е компетентна да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 24 и цитираната съдебна практика), не пита Съда нито за съвместимостта на правна уредба като тази на Обединеното кралство, разглеждана по главното производство, въз основа на която са приети спорните актове за установяване на данъчни задължения, с правото на Съюза, нито за това дали при обстоятелства като тези по главното производство съществуват елементи, съставляващи фактор на привръзка към правото на Съюза, такива че членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС да бъдат приложими в конкретния случай, като по този начин посочената юрисдикция трябва да извърши тези проверки.

22

Всъщност тя се ограничава до това да поиска пояснения относно отношението между Обединеното кралство и Гибралтар с оглед на правото на Съюза, за да определи дали тези две територии трябва, за целите на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС, да бъдат считани за една държава членка.

23

При тези обстоятелства трябва да се отбележи, че Съдът вече е постановил в точка 56 от решение от 13 юни 2017 г., The Gibraltar Betting and Gaming Association (C‑591/15, EU:C:2017:449), че член 355, точка 3 ДФЕС във връзка с член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на услуги от установени в Гибралтар оператори на установени в Обединеното кралство лица от гледна точка на правото на Съюза представлява положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка.

24

В това отношение следва да се отбележи, първо, че макар запитващата юрисдикция да се позовава в акта си за преюдициално запитване на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС, както и на член 355, точка 3 ДФЕС, от този акт все пак е видно, че фактите по главното производство са настъпили през периода 2000—2008 г. и следователно предхождат влизането в сила на Лисабонския договор. Поради това съдържанието на посочените разпоредби съответства при всички случаи на това на членове 43 ЕО и 56 ЕО и на член 299, параграф 4 ЕО, приложими преди влизането в сила на посочения договор.

25

Второ, съобразно постоянната съдебна практика както член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги, така и членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС, съответно относно свободата на установяване и свободното движение на капитали, не се прилагат към положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2016 г., Ullens de Schooten, C‑268/15, EU:C:2016:874, т. 47 и цитираната съдебна практика, както и от 13 юни 2017 г., The Gibraltar Betting and Gaming Association, C‑591/15, EU:C:2017:449, т. 33).

26

Трето, членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС са приложими, по подобие на член 56 ДФЕС, по делото, по което е постановено решение от 13 юни 2017 г., The Gibraltar Betting and Gaming Association (C‑591/15, EU:C:2017:449), на територията на Гибралтар по силата на член 355, точка 3 ДФЕС. Всъщност случаите на изключване на територията на Гибралтар от приложимостта на актовете на Съюза в определени правни области, предвидени в Акта за присъединяване от 1972 г., не се отнасят нито до свободата на установяване, нито до свободното движение на капитали, закрепени в посочените членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС.

27

При тези обстоятелства не може да се възприеме тълкуване на член 355, точка 3 ДФЕС във връзка с членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС, различно от възприетото от Съда по отношение на член 355, точка 3 ДФЕС във връзка с член 56 ДФЕС в решение от 13 юни 2017 г., The Gibraltar Betting and Gaming Association (C‑591/15, EU:C:2017:449).

28

В това отношение Съдът уточнява в точка 36 от посоченото решение, че обстоятелството, че Гибралтар не е част от Обединеното кралство, не би могло да има решаващо значение при преценката дали за целите на приложимостта на разпоредбите, свързани с основните свободи, тези две територии трябва да се считат за една и съща държава членка.

29

За тази цел Съдът е обсъдил, на първо място, условията, при които член 56 ДФЕС се прилага на територията на Гибралтар, за да заключи в точка 39 от същото решение, че доколкото член 355, точка 3 ДФЕС разширява приложимостта на разпоредбите на правото на Съюза към територията на Гибралтар, освен в случаите, в които това е изрично изключено от Акта за присъединяване от 1972 г., сред които обаче не е посочено свободното предоставяне на услуги, този член 56 се прилага към посочената територия при същите условия както тези спрямо Обединеното кралство.

30

Същото трябва да важи и по отношение на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС, които по силата на член 355, точка 3 ДФЕС — както бе отбелязано в точка 26 от настоящото определение — са напълно приложими на територията на Гибралтар. В това отношение е без значение фактът, че членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС се прилагат към Обединеното кралство като за държава членка, а към Гибралтар — като към европейска територия, за чиито външни отношения отговаря държава членка по смисъла на член 355, точка 3 ДФЕС (вж. по аналогия решение от 13 юни 2017 г., The Gibraltar Betting and Gaming Association, C‑591/15, EU:C:2017:449, т. 40 и цитираната съдебна практика).

31

На второ място, Съдът отбелязва, че липсват други аспекти, които да обосноват извода, че за целите на член 56 ДФЕС, приложим за тези две територии, отношенията между Гибралтар и Обединеното кралство са подобни на съществуващите между две държави членки, като уточнява в това отношение, че да се приравнява търговията между Гибралтар и Обединеното кралство на търговия между две държави членки, би означавало, напротив, да се отрече признатата в член 355, точка 3 ДФЕС връзка между тази територия и посочената държава членка (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2017 г., The Gibraltar Betting and Gaming Association, C‑591/15, EU:C:2017:449, т. 41 и 42). Този извод обаче важи по същия начин и по отношение на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС.

32

От гореизложеното следва, че член 355, точка 3 ДФЕС във връзка с член 49 ДФЕС или член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на свободата на установяване или на свободното движение на капитали от британски граждани между Обединеното кралство и Гибралтар представлява с оглед на правото на Съюза положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка.

33

Това тълкуване не е опровергано от довода на правителството на Гибралтар, че този извод накърнявал както посочената в член 26 ДФЕС цел да се осигури функционирането на вътрешния пазар, така и целта да се интегрира Гибралтар в този пазар, която според това правителство преследва член 355, точка 3 ДФЕС.

34

Действително според самия му текст член 26, параграф 2 ДФЕС предвижда, че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите, а членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС представляват такива разпоредби, що се отнася до свободата на установяване и свободното движение на капитали. Както обаче бе припомнено в точка 25 от настоящото определение, приложимостта на член 49 ДФЕС или на член 63 ДФЕС към дадено положение изисква наличието на международен елемент.

35

Посоченото тълкуване освен това не води до неприложимост на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС на територията на Гибралтар. Всъщност тези разпоредби остават изцяло приложими към посочената територия по силата на член 355, точка 3 ДФЕС при същите условия — в това число изискването за наличие на международен елемент — като предвидените за всяка друга територия на Съюза, за която те се прилагат (вж. по аналогия решение от 13 юни 2017 г., The Gibraltar Betting and Gaming Association, C‑591/15, EU:C:2017:449, т. 47).

36

Съображенията относно статута на Гибралтар по силата на националното конституционно право или на международното право също не опровергават това тълкуване, както Съдът по същество вече е уточнил в точки 49—55 от своето решение от 13 юни 2017 г., The Gibraltar Betting and Gaming Association (C‑591/15, EU:C:2017:449).

37

Действително, що се отнася по-конкретно до изведените от международното право доводи, Съдът припомня, че безспорно Гибралтар е в списъка с несамоуправляващи се територии по смисъла на член 73 от Устава на ООН. Това тълкуване обаче на член 355, точка 3 ДФЕС във връзка с член 49 ДФЕС или член 63 ДФЕС, дадено в точка 32 от настоящото определение, не засяга по никакъв начин статута на територията на Гибралтар съгласно международното право и не би могло да се схваща в смисъл, че накърнява отделния и различен статут на посочената територия (вж. по аналогия решение от 13 юни 2017 г., The Gibraltar Betting and Gaming Association, C‑591/15, EU:C:2017:449, т. 52 и 54).

38

От всички гореизложени съображения произтича, че на поставените въпроси трябва да се отговори, че член 355, точка 3 ДФЕС във връзка с член 49 ДФЕС или член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на свободата на установяване или на свободното движение на капитали от британски граждани между Обединеното кралство и Гибралтар представлява с оглед на правото на Съюза положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка.

39

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 355, точка 3 ДФЕС във връзка с член 49 ДФЕС или член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че упражняването на свободата на установяване или на свободното движение на капитали от британски граждани между Обединеното кралство и Гибралтар представлява с оглед на правото на Съюза положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка.