27.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 232/7

—

да се отмени обжалваното решение (дело T-15/14), с което Общият съд е отхвърлил жалбата за отмяна на Решение 2014/201/EС на Комисията от 2 октомври 2013 година относно компенсацията, платима на Simet SpA за услугите за обществен транспорт, предоставяни през периода 1987—2003 г. (Държавна помощ SA.33037 (2012/C) — Италия) и да се отмени посоченото решение,

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

—

член 107 ДФЕС, тъй като приема, че плащанията на компенсация в полза на Simet, предоставени с решение на италианския Consiglio di Stato и нотифицирани от националните органи, представляват държавна помощ, докато спорът, решен от националния съд, се отнася до обезщетението за вреди, претърпени от жалбоподателя вследствие на незаконосъобразности, характеризиращи актовете на Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti във връзка с упражняването на задължения за обществена услуга по междурегионален автобусен превоз, предоставяна през периода 1987–2003 г.;

—

Регламент № 1191/69 (ЕИО) (1), тъй като Общият съд е пропуснал да установи несъответствието на националната правна уредба с посочения регламент на две основания: 1) защото същата налага на частноправния субект да развива икономическа дейност само под формата на обществена услуга, въпреки че по Регламент № 1191/69 такива условия за развитие на стопанската дейност са забранени, доколкото обществената услуга предполага задължаването на концесионера да спазва задължения за обществена услуга; 2) защото същата не предвижда компенсация за задълженията за обществена услуга, предоставяна от предприятието; след измененията, направени с Регламент (ЕИО) № 1893/91 (2), Simet вече не е можело да има никакво задължение за обществена услуга, тъй като става въпрос за предприятие за междурегионален автобусен превоз на пътници;

—

Регламент № 1191/69, особено затова, че Общият съд неправилно приема за законосъобразно решението на Комисията, според което плащанията в полза на Simet представляват държавна помощ, тъй като поради това, че дружеството не е поддържало разделно счетоводно отчитане на разходите във връзка с тези дейности, е налице риск от свръхкомпенсиране. Обратно на приетото от Общия съд, член 5 и сл. от Регламента предвиждали различен метод за определяне на компенсаторната мярка, основана на „последствията“, които налагането на такива задължения за обществена услуга би могло да има за загубата на конкурентоспособността на предприятието като цяло;

—

принципите в областта на обезщетяването на вреди, претърпени от частноправни субекти вследствие на нарушение на правото на ЕС, според които ако орган на държава членка приеме в рамките на компетентността си административен акт, противоречащ на предвиденото в правото на Съюза, в тежест на същия възниква задължение за плащане на обезщетение за претърпени вреди на адресата на акта, предвид неговата незаконосъобразност.