Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62016CN0168

    Дело C-168/16: Преюдициално запитване от Cour du travail de Mons (Белгия), постъпило на 25 март 2016 г. — Sandra Nogueira, Victor Perez-Ortega, Virginie Mauguit, Maria Sanchez-Odogherty, José Sanchez-Navarro/Crewlink Ltd

    OB C 191, 30.5.2016, p. 18–18 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    30.5.2016   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 191/18


    Преюдициално запитване от Cour du travail de Mons (Белгия), постъпило на 25 март 2016 г. — Sandra Nogueira, Victor Perez-Ortega, Virginie Mauguit, Maria Sanchez-Odogherty, José Sanchez-Navarro/Crewlink Ltd

    (Дело C-168/16)

    (2016/C 191/22)

    Език на производството: френски

    Запитваща юрисдикция

    Cour du travail de Mons

    Страни в главното производство

    Ищци: Sandra Nogueira, Victor Perez-Ortega, Virginie Mauguit, Maria Sanchez-Odogherty, José Sanchez-Navarro

    Ответник: Crewlink Ltd

    Преюдициални въпроси

    Възможно ли е, като се имат предвид:

    изискванията за предвидимост на решенията и за правна сигурност, които са били водещи при приемането на правилата за съдебната компетентност и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела в Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с Конвенцията от 29 ноември 1996 г. относно присъединяването на Република Австрия, на Република Финландия и на Кралство Швеция (ОВ 1997, [C] 15, стр. 1), наричана „Брюкселската конвенция“, както и в Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВL 12, 2001 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) (вж. по-конкретно решение от 19 юли 2012 г. Mahamdia, C-154/11, [EU:C:2012:491], точки 44 и 46),

    особеностите на сектора на европейското въздухоплаване, в който летателният персонал на авиокомпании със седалище в държава на Съюза ежедневно извършва полети над територията на Европейския съюз, тръгвайки от основна база, която може да бъде разположена, както в разглеждания случай, в друга държава на Съюза,

    .особеностите на разглеждания спор, изложени в мотивите на настоящото решение,

    .критерият, изведен от понятието „основна база“ (чиято дефиниция се съдържа в приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91) и което е използвано в Регламент № 883/2004 за определяне на приложимото за членовете на полетния и на кабинния екипаж, считано от 28 юни 2012 г., законодателство в областта на социална сигурност,

    изводите в практиката на Съда на Европейския съюз, и по-конкретно в решенията, цитирани в мотивите на настоящото решение,

    понятието „място на обичайно изпълнение на трудовия договор“ по член 19, параграф 2 от Регламент № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г., да се тълкува като отъждествимо с понятието „основна база“ — което съгласно дефиницията в приложение III към Регламент № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. означава „местоположението на член на екипажа, определено от оператора, където членът на екипажа обикновено започва и приключва дежурното си време или поредица от дежурства и където, при обикновени условия, операторът не носи отговорност за настаняване на съответния член на екипажа“ — за целите на определянето на договарящата държава (и следователно нейната юрисдикция), на територията на която работниците обичайно полагат труда си, когато тези работници, като членове на летателния персонал, са предоставени на разполжение на авиокомпания, за която се прилага правото на една от страните на Съюза и която извършва международен превоз на пътници по въздух на цялата територия на Европейския съюз, след като този критерий на привързване — изведен от „основната база“, схващана като „действителен център“ на трудовото правоотношение, доколкото всички работници системно започват и приключват работния си ден на това място, организират там ежедневната си работа и фактически за времето на трудовото правоотношение, когато са предоставени на разположение на авиокомпанията, са се установили да живеят в близост до него — е едновременно най-тясно свързан с договаряща държава и гарантира най-подходяща защита на по-слабата страна в правоотношението?“


    Top