–

за Castellano и др., от F. Mazzarella и G. Mazzarella, avvocati,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Pignatone и B. Tidore, avvocati dello Stato,

–

за Европейската комисия, от H. Støvlbæk и L. Malferrari, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на Директива 75/363/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно лекарските дейности (ОВ L 167, 1975 г., стр. 14), изменена с Директива 82/76/ЕИО на Съвета от 26 януари 1982 г. (ОВ L 43, 1982 г., стр. 21) (наричана по-нататък „изменената Директива 75/363“).

2

Запитванията са отправени в рамките на спорове между Presidenza del Consiglio dei Ministri (Председателство на Министерския съвет, Италия), Università degli Studi di Palermo (Университет на Палермо, Италия), Ministero della Salute (Министерство на здравеопазването, Италия), Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca (Министерство на образованието, висшите учебни заведения и научните изследвания, Италия) и Ministero del Tesoro (Министерство на финансите, Италия), от една страна, и лекари специалисти, от друга страна, относно плащането на последните на подходящо възнаграждение по смисъла на приложението към изменената Директива 75/363 — като главно искане — и при условията на евентуалност, обезщетение за вредите, претърпени от тях поради липсата на адекватно и своевременно транспониране на Директива 82/76.

3

Член 2, параграф 1 от Директива 75/363 предвижда:

„Държавите членки следят за това обучението за придобиване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация „лекар-специалист“ да отговаря най-малко на следните условия:

4

Член 3 от Директивата гласи:

„1.   Без да се засяга принципът на редовната форма на обучение, посочен в член 2, параграф 1, буква в) и докато Съветът приеме решенията в съответствие с параграф 3, държавите членки могат да разрешат специализираното обучение да се извърши под формата на задочно обучение, при посочени от компетентните национални органи условия, ако по основателни причини то не може да се проведе под редовна форма.

2.   Общата продължителност на специализираното обучение не може да се съкрати при прилагане на параграф 1. Равнището на подготовката не може да се занижава нито поради формата на задочно обучение, нито поради упражняване на платена частна професионална практика.

3.   В срок от четири години след уведомяването за настоящата директива, при преразглеждане на положението и по предложение на Комисията, с оглед на това, че възможността за задочна форма на обучение би трябвало да съществува при определени обстоятелства, които следва да се разглеждат за всяка специалност поотделно, Съветът решава дали е уместно разпоредбите на параграфи 1 и 2 да се запазят или изменят“. [неофициален превод]

5

Член 7 от посочената директива гласи:

„Като преходна мярка и чрез дерогация от разпоредбите на член 2, параграф 1, буква в) и на член 3, държавите членки, чиито законови, подзаконови и административни разпоредби предвиждат алтернативна задочна форма на специално обучение към датата на уведомяването за настоящата директива, могат да запазят прилагането на тези разпоредби по отношение на кандидатите, които са започнали обучението си за придобиване на специалност не по-късно от четири години след уведомяването за настоящата директива. Този период може да се удължи, ако Съветът не е взел решение в съответствие с член 3, параграф 3“. [неофициален превод]

6

Директива 75/363 е нотифицирана на държавите членки на 20 юни 1976 г.

7

Член 9, параграф 1 от Директива 82/76 предвижда, че член 2, параграф 1, буква в) от Директива 75/363 се заменя със следния текст:

8

Член 10 от Директива 82/76 предвижда, че член 3 от Директива 75/363 се заменя със следния текст:

„1.   Без да се засяга принципа на редовната форма на обучение, посочен в член 2, параграф 1, буква в) и докато Съветът приеме решенията в съответствие с параграф 3, държавите членки могат да разрешат специалното обучение да се извърши под формата на задочно обучение, при посочени от компетентните национални власти условия, ако по основателни лични причини то не може да се проведе под редовна форма.

2.   Обучението при задочна форма трябва да се проведе в съответствие с точка 2 от приложението и да бъде със същото качество както и обучението, провеждано при редовна форма. Това качество не може се занижава нито поради задочната форма на обучение, нито поради упражняването на платена частна професионална практика.

Общата продължителност на специалното обучение не може да бъде съкратена поради задочната форма на обучение.

3.   Съветът взима решение, не по-късно от 25 януари 1989 г., дали разпоредбите на параграфи 1 и 2 трябва да бъдат запазени или изменени и допълнени, след преразглеждане на положението и по предложение на Комисията, с оглед на това, че възможността за задочна форма на обучение би трябвало да съществува при определени обстоятелства, които следва да се разглеждат за всяка специалност поотделно“. [неофициален превод]

9

Член 12 от Директива 82/76 предвижда, че член 7 от Директива 75/363 се заменя със следния текст:

„Като преходна мярка и чрез дерогация от разпоредбите на член 2, параграф 1, буква в) и на член 3, държавите членки, чиито законови, подзаконови и административни разпоредби са предвиждали алтернативна задочна форма на специално обучение към датата на уведомяването за [Директива 75/363] могат да запазят прилагането на тези разпоредби по отношение на кандидатите, които са започнали обучението си за придобиване на специалност не по-късно от 31 декември 1983 г.

Всяка приемаща държава членка има правото да изисква от лицата, за които се отнася предходната алинея да представят, заедно с дипломата, удостоверението или друг официален документ за професионална квалификация и уверение, удостоверяващо, че са извършвали действително и законно, в качество си на лекар-специалист съответната дейност в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предхождащи издаването на атестацията“. [неофициален превод]

10

Член 13 от Директива 82/76 добавя към Директива 75/363 приложение, озаглавено „Характеристики на редовната форма на обучение и на задочната форма на обучение на лекарите- специалисти“. Това приложение гласи:

„1. Редовна форма на обучение на лекарите специалисти

Това обучение се провежда на специализирани работни места, признати от компетентните органи.

То изисква участие във всички медицински дейности на департамента, в който се извършва обучението, включително и в дежурствата, така че специализантът да посвети на това практическо и теоретично обучение цялата си професионална дейност в течение на цялата стандартна работна седмица и през цялата година, съгласно определените от компетентните органи условия. За тази дейност следователно се полага подходящо възнаграждение.

Това обучение може да бъде прекратено поради отбиване на военна служба, научни командировки, бременност, болест. Прекъсването не може да доведе до съкращаване на общата продължителност на обучението.

2. Задочна форма на обучение на лекарите специалисти

Това обучение отговаря на същите изисквания, както и провеждането на обучението при редовна форма, от което обаче се отличава по възможността за ограничаване на участието в медицинските дейности до срок, равен поне на половината от срока, предвиден в точка 1, втора алинея.

Компетентните органи следят за това общата продължителност и качеството на обучението на специализантите при задочна форма на обучение да не бъдат занижени спрямо тези при редовната форма на обучение.

За това задочно обучение следователно се полага подходящо възнаграждение“. [неофициален превод]

11

Член 14 от Директива 82/76 предвижда:

„Обученията при задочна форма за лекар-специалист, започнали преди 1 януари 1983 г. в приложение на член 3 от Директива 75/363/ЕИО могат да бъдат завършени съгласно последния член“. [неофициален превод]

12

Съгласно член 16 от Директива 82/76:

„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 1983 г. Те незабавно информират Комисията за това“. [неофициален превод]

13

Директива 82/76 е нотифицирана на държавите членки на 29 януари 1982 г. и съгласно член 191, втора алинея от Договора за ЕИО влиза в сила същия ден.

14

Изменената Директива 75/363 е отменена на 15 април 1993 г. с Директива 93/16/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно улесняване свободното движение на лекарите и взаимното признаване на техните дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация (OВ L 165, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 139), която на свой ред е отменена с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (OВ L 255, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3 и поправки в ОВ L 271, 2007 г., стр. 18, ОВ L 33, 2009 г., стр. 49 и ОВ L 305, 2014 г., стр. 115).

15

Директива 82/76 е транспонирана в италианското право със Законодателен декрет № 257 от 8 август 1991 г. — Attuazione della direttiva n. 82/76/CEE del Consiglio del 26 gennaio 1982, recante modifica di precedenti direttive in tema di formazione dei medici specialisti, a norma dell’art. 6 della legge 29 dicembre 1990, n. 428 (Законодателен декрет № 257 за транспониране на Директива 82/76/ЕИО на Съвета от 26 януари 1982 г., която изменя предходните директиви в областта на обучението на лекарите специалисти, приет въз основа на член 6 от Закон № 428 за интереса на Общността от 29 декември 1990 г.) (GURI № 191 от 16 август 1991 г., наричан по-нататък „Законодателен декрет № 257“). Този законодателен декрет влиза в сила петнадесет дни след датата на обнародването му и впоследствие е заменен от Законодателен декрет № 368 от 17 август 1999 г. — Attuazione della direttiva 93/16/CEE in materia di libera circolazione dei medici e di reciproco riconoscimento dei loro diplomi, certificati ed altri titoli e delle direttive 97/50/CE, 98/21/CE, 98/63/CE e 99/46/CE che modificano la direttiva 93/16/CEE (Законодателен декрет № 368 за транспониране на Директива 93/16/ЕИО относно улесняване свободното движение на лекарите и взаимното признаване на техните дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация и на директиви 97/50/ЕО, 98/21/ЕО, 98/63/ЕО и 99/46/ЕО за изменение на Директива 93/16/ЕИО) (редовна притурка към GURI № 250 от 23 октомври 1999 г.).

16

Член 8.2 от Законодателен декрет № 257 предвижда, че разпоредбите му се прилагат, считано от учебната 1991/1992 година.

17

Лекарите, които инициират споровете по главните производства, преминават обучение в Италия за лекари специалисти в периода между 1982 г. и 1990 г.

18

На 16 февруари 2001 г. (дело C‑617/16) и на 18 март 2003 г. (дело C‑616/16) те сезират Tribunale di Palermo (Първоинстанционен съд Палермо, Италия) с жалби срещу Университета на Палермо, Министерството на образованието, висшите учебни заведения и научните изследвания, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и Председателството на Министерския съвет.

19

Като главно искане лекарите искат осъждането на посочения университет и държавни администрации да им платят подходящо възнаграждение по смисъла на приложението към изменената Директива 75/363 за завършеното от тях обучение за лекари специалисти. При условията на евентуалност, те искат обезщетение за вредите, претърпени поради липсата на адекватно и своевременно транспониране на Директива 82/76.

20

С решения от 27 април и 17 юни 2006 г. (дело C‑616/16) и от 30 април и 28 май 2007 г. (дело C‑617/16) Tribunale di Palermo (Първоинстанционен съд Палермо) отхвърля тези искания.

21

Сезиран с въззивни жалби срещу тези решения, с решения от 18 юли и 27 септември 2012 г. (дело C‑616/16) и от 10 октомври 2012 г. (дело C‑617/16) Corte d’appello di Palermo (Апелативен съд Палермо, Италия) осъжда Председателството на Министерския съвет да плати на всеки един от лекарите сумата от 11103,82 EUR (дело C‑616/16) и от 6713,93 EUR (дело C‑617/16), ведно със законните лихви.

22

Както Председателството на Министерския съвет, така и някои други страни по споровете в главните производства, подават касационни жалби срещу посочените решения.

23

Запитващата юрисдикция констатира, че споровете в главните производства се отнасят до преценката на правния режим, приложим към обученията за лекари специалисти, започнали преди 31 декември 1982 г. и завършили след тази дата.

24

Като счита, че решаването на споровете по главните производства зависи от тълкуването на изменената Директива 75/363, Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) решава да спре производствата и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, формулирани по идентичен начин по дело C‑616/16 и дело C‑617/16:

При утвърдителен отговор на [първия въпрос]:

25

С определение на председателя на Съда от 16 декември 2016 г. дела C‑616/16 и C‑617/16 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

26

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 1, буква в), член 3, параграфи 1 и 2, както и приложението към изменената Директива 75/363 трябва да се тълкуват в смисъл, че за всяко обучение за лекар специалист в редовна или задочна форма на обучение, започнало през 1982 г. и продължило до 1990 г., трябва да се заплати подходящо възнаграждение по смисъла на посоченото приложение.

27

Най-напред трябва да се припомни, че съгласно посочените в предходната точка разпоредби, отменени на 15 април 1993 г. с Директива 93/16, за обучението за придобиване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация „лекар-специалист“, проведено в редовна или задочна форма на обучение, по принцип се полага подходящо възнаграждение.

28

По-нататък трябва да се припомни, че държавите членки са длъжни да гарантират подходящо възнаграждение само във връзка с медицинските специалности, които са общи за всички или за две или повече държави членки и са посочени в член 5 или член 7 от Директива 75/362/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 година относно взаимното признаване на дипломите, удостоверенията и другите официални документи за професионална квалификация „лекар“, включваща и мерки за улесняване на действителното упражняване на правото на установяване и на свободното предоставяне на услуги (OВ L 167, 1975 г., стр. 1) (вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2000 г., Gozza и др., C‑371/97, EU:C:2000:526, т. 35 и цитираната съдебна практика).

29

От постоянната практика на Съда следва, че задължението за плащане на възнаграждение за периодите на обучение на лекарите специалисти, предвидено в приложението към изменената Директива 75/363, само по себе е безусловно и достатъчно точно (вж. в този смисъл решения от 25 февруари 1999 г., Carbonari и др., C‑131/97, EU:C:1999:98, т. 44 и от 3 октомври 2000 г., Gozza и др., C‑371/97, EU:C:2000:526, т. 34 и 41).

30

В това отношение трябва да се отбележи, че посоченото задължение, което първоначално не е било предвидено в Директива 75/363, е въведено с Директива 82/76, която влиза в сила на 29 януари 1982 г. и в чийто член 16 е предвидено, че държавите членки трябва да се съобразят с нея най-късно до 31 декември 1982 г.

31

Директива 82/76 е транспонирана в италианското право със Законодателен декрет № 257, който влиза в сила петнадесет дни след обнародването му на 16 август 1991 г.

32

Разбира се, член 14 от Директива 82/76 предвиждал, че обученията при задочна форма за лекар специалист, започнали преди 1 януари 1983 г., в приложение на член 3 от Директива 75/363, могат да бъдат завършени съгласно член 3.

33

Както обаче посочва Комисията в писменото си становище, преходната разпоредба, предвидена в член 14 от Директива 82/76, се е отнасяла до самата законосъобразност на задочната форма на обучение за лекари специалисти, а не до задължението за плащане на възнаграждение за тази обучения.

34

Всъщност възможността държавите членки да разрешат задочната форма на обучение за лекари специалисти, вече е била предвидена в член 3 от Директива 75/363, като изключение от задължението за провеждане на това обучение в редовна форма, като законодателят на Съюза следвало да преразглежда периодично необходимостта от запазване на това изключение.

35

Освен това и за предвидената в член 12 от Директива 82/76, който изменя член 7 от Директива 75/363, преходна разпоредба относно задочната форма на обучение за лекари специалисти също не може да се приеме, че ограничава във времето задължението за плащане на подходящо възнаграждение за обучението.

36

Това тълкуване е подкрепено от подготвителните работи по приемането на Директива 82/76. Всъщност от точки 4 и 8 от дял II от обяснителния меморандум към Предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 75/362 и на Директива 75/363 (COM (80) 914 окончателен), което стои в основата на Директива 82/76, следва, че двете преходни разпоредби, посочени в точки 33 и 35 от настоящото решение, са били предвидени в интерес на лекарите, започнали обучението си преди изтичането на срока за транспониране на директивата, за да се гарантира продължаването на обучението.

37

Предвид гореизложените съображения от изменената Директива 75/363 не следва, че задължението на държавите членки да заплатят подходящо възнаграждение за периодите на обучение за лекари специалисти в редовна и задочна форма на обучение, не се прилага за периодите, започнали преди изтичането, на 1 януари 1983 г., на срока за транспониране на Директива 82/76 и продължили след тази дата.

38

При тези обстоятелства на първия въпрос трябва да се отговори, че член 2, параграф 1, буква в), член 3, параграфи 1 и 2, както и приложението към изменената Директива 75/363 трябва да се тълкуват в смисъл, че за всяко обучение за лекар специалист в редовна или задочна форма на обучение, започнало през 1982 г. и продължило до 1990 г., трябва да се заплати подходящо възнаграждение по смисъла на посоченото приложение, при условие че това обучение се отнася до медицинска специалност, обща за всички или за две или повече държави членки и посочена в член 5 или член 7 от Директива 75/362.

39

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 1, буква в), член 3, параграфи 1 и 2, както и приложението към изменената Директива 75/363 трябва да се тълкуват в смисъл, че наличието или липсата на задължение за държава членка да предвиди подходящо възнаграждение по смисъла на приложението за всяко обучение за лекар специалист в редовна или задочна форма на обучение, започнало през 1982 г. и продължило до 1990 г., зависи от приемането от тази държава на мерки за транспониране на Директива 82/76, както и от действителното прилагане на тези мерки.

40

В това отношение съгласно практиката на Съда, припомнена в точка 29 от настоящото решение, задължението за предвиждане на подходящо възнаграждение, предвидено в изменената Директива 75/363, само по себе е безусловно и достатъчно точно.

41

От тази съдебна практика следва, че изменената Директива 75/363 не определя нито възнаграждението, което трябва да се счита за подходящо, нито методите за определяне на това възнаграждение. Тези определения по принцип са от компетентността на държавите членки, които трябва да приемат конкретни мерки за изпълнение в тази област (вж. в този смисъл решения от 25 февруари 1999 г., Carbonari и др., C‑131/97, EU:C:1999:98, т. 45 и от 3 октомври 2000 г., Gozza и др., C‑371/97, EU:C:2000:526, т. 36).

42

Съдът обаче вече е постановявал, че произтичащото от директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително върху съдебните органи в рамките на тяхната компетентност. Така, когато прилага националното право, и по-специално разпоредбите на закон, приети специално, за да се осигури транспонирането на дадена директива, националната юрисдикция трябва да тълкува националното си право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на директивата, за да се постигне предвиденият от нея резултат (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 1999 г., Carbonari и др., C‑131/97, EU:C:1999:98, т. 48 и цитираната съдебна практика).

43

В случая, като бе припомнено в точка 31 от настоящото решение, Директива 82/76 е транспонирана в италианското право със Законодателен декрет № 257, който влиза в сила петнадесет дни след датата на обнародването му на 16 август 1991 г.

44

Във връзка по-специално с преюдициални запитвания за тълкуване на изменената Директива 75/363 Съдът е постановявал, че когато прилага национални разпоредби, независимо дали са приети преди, или след дадена директива, една национална юрисдикция е длъжна да ги тълкува, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на тази директива (решения от 25 февруари 1999 г., Carbonari и др., C‑131/97, EU:C:1999:98, т. 54 и от 3 октомври 2000 г., Gozza и др., C‑371/97, EU:C:2000:526, т. 45).

45

В това отношение следва да се припомни, че дори когато не са налице специални национални разпоредби за транспониране на дадена директива, националният съд трябва да тълкува националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на съответната директива, за да се постигне предвиденият от нея резултат, което изисква той да използват всички свои правомощия, като вземе предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложи признатите от това право методи за тълкуване (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2014 г., Schoenimport Italmoda Mariano Previti и др., C‑131/13, C‑163/13 и C‑164/13, EU:C:2014:2455, т. 52 и цитираната съдебна практика).

46

Що се отнася до целта на приложението към изменената Директива 75/363, Съдът вече е постановявал, че то има за цел да гарантира, че съответните лекари ще посветят на своето практическо и теоретично обучение цялата си професионална дейност в течение на цялата стандартна работна седмица, а специализантите, които следват задочно — в течене на голяма част от нея (вж. в този смисъл решения от 25 февруари 1999 г., Carbonari и др., C‑131/97, EU:C:1999:98, т. 33 и от 3 октомври 2000 г., Gozza и др., C‑371/97, EU:C:2000:526, т. 43).

47

Ето защо в процеса на тълкуване на националното право в съответствие с изменената Директива 75/363 националната юрисдикция трябва да вземе предвид целта на тази директива, която бе припомнена в предходната точка. В това отношение, за да се определят размерът и методите за определяне на подходящо възнаграждение за периода преди транспонирането в италианското право на Директива 82/76, трябва да се вземат предвид по-специално разрешенията, предвидени в това отношение в националната правна уредба за транспониране на директивата.

48

Както следва от отговора на първия въпрос, задължението за предоставяне на подходящо възнаграждение на съответните лекари обхваща всяко обучение за лекар специалист в редовна или задочна форма, започнало през 1982 г. и продължило до 1990 г.

49

Трябва да се припомни, че Съдът многократно е постановявал, че когато предписаният от директивата резултат не може да бъде постигнат чрез тълкуване, като се разгледа вътрешното право в неговата цялост и се приложат признатите от това право методи за тълкуване, правото на Съюза задължава държавите членки да поправят вредите, които са причинили на частноправните субекти поради липсата на транспониране на директивата, доколкото са изпълнени три условия, а именно нарушената правна норма да има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което носи отговорност държавата, и вредата, претърпяна от увредените лица (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 1999 г., Carbonari и др., C‑131/97, EU:C:1999:98, т. 52).

50

В това отношение прилагането с обратно действие и изцяло на мерките за изпълнение на Директива 82/76 би позволило да се отстранят вредоносните последици от късното транспониране на директивата, при услови че тази директива е транспонирана правилно. Националният съд обаче е този, който трябва да следи за адекватното поправяне на претърпените от ползващите се лица вреди. За тази цел е достатъчно мерките за изпълнение на Директива 82/76 да се приложат изцяло, правилно и с обратно действие, освен ако ползващите се лица не докажат наличието на допълнителни загуби, претърпени от тях, поради факта че не са могли своевременно да се възползват от гарантираните от тази директива финансови предимства, които също следва да бъдат обезщетени (вж. в този смисъл решения от 25 февруари 1999 г., Carbonari и др., C‑131/97, EU:C:1999:98, т. 53 и от 3 октомври 2000 г., Gozza и др., C‑371/97, EU:C:2000:526, т. 39).

51

Предвид гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1, буква в), член 3, параграфи 1 и 2, както и приложението към изменената Директива 75/363 трябва да се тълкуват в смисъл, че наличието на задължение за държава членка да предвиди подходящо възнаграждение по смисъла на приложението за всяко обучение за лекар специалист в редовна или задочна форма на обучение, започнало през 1982 г. и продължило до 1990 г., не зависи от приемането от тази държава на мерки за транспониране на Директива 82/76. Когато прилага разпоредби от националното право, независимо дали са приети преди или след дадена директива, националната юрисдикция е длъжна да ги тълкува, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на тези директиви. Когато поради липсата на национални разпоредби за транспониране на Директива 82/76 предписаният от тази директива резултат не може да бъде постигнат чрез тълкуване, като се разгледа вътрешното право в неговата цялост и се приложат признатите от това право методи за тълкуване, правото на Съюза задължава съответната държава членка да поправи вредите, които е причинила на частноправните субекти поради липсата на транспониране на посочената директива. Запитващата юрисдикция е длъжна да провери дали са налице всички установени в практиката на Съда условия, за да се ангажира отговорността на тази държава членка в съответствие с правото на Съюза.

52

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 1, буква в), член 3, параграфи 1 и 2, както и приложението към изменената Директива 75/363 трябва да се тълкуват в смисъл, че трябва да се плати подходящо възнаграждение по смисъла на приложението за целия период на обучението за лекари специалисти в редовна и задочна форма на обучение, започнало през 1982 г. и продължило до 1990 г.

53

В това отношение трябва да се припомни, че след като срокът за транспониране на дадена директива има по-специално за цел да даде на държавите членки необходимото време да приемат мерки за транспониране, тези държави не могат да бъдат упреквани, че не са транспонирали директивата в своето законодателство, преди да е изтекъл този срок (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., Милев, C‑439/16 PPU, EU:C:2016:818, т. 30 и цитираната съдебна практика).

54

В случая от самия текст на Директива 82/76 следва, че държавите членки са длъжни да вземат необходимите мерки за съобразяване с директивата най-късно до 31 декември 1982 г.

55

Разбира се, както следва от практиката на Съда, от датата на влизане в сила на дадена директива органите на държавите членки, както и националните юрисдикции трябва да се въздържат, доколкото е възможно, от тълкуване на вътрешното право, което след изтичането на срока за транспониране на тази директива би могло да застраши сериозно осъществяването на целта, преследвана с нея (решение от 27 октомври 2016 г., Милев,C‑439/16 PPU, EU:C:2016:818, т. 32 и цитираната съдебна практика).

56

По никакъв начин обаче не е доказано, че що се отнася до период на обучение за лекар специалист в редовна или задочна форма, започнал през 1982 г. и продължил до 1990 г., фактът, че е предвидено подходящо възнаграждение само за периода след изтичане на срока за транспониране на Директива 82/76, би застрашил сериозно преследваната от тази директива цел.

57

При тези обстоятелства на третия въпрос трябва да се отговори, че член 2, параграф 1, буква в), член 3, параграфи 1 и 2, както и приложението към изменената Директива 75/363 трябва да се тълкуват в смисъл, че трябва да се плати подходящо възнаграждение по смисъла на приложението за обучението за лекари специалисти в редовна и задочна форма на обучение, започнало през 1982 г. и продължило до 1990 г., за периода на това обучение от 1 януари 1983 г. до края на обучението.

58

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: