1

С жалбата си Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 9 септември 2016 г., Puma/EUIPO — Gemma Group (изображение на скачаща котка) (T‑159/15, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2016:457), с което същият е отменил решението на пети апелативен състав на EUIPO (наричан по-нататък „апелативният състав“) от 19 декември 2014 г. (преписка R 1207/2014‑5), постановено в производство по възражение между Puma SE и Gemma Group Srl (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Член 8 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), озаглавен „Относителни основания за отказ“, предвижда в параграф 5:

„При възражение на притежателя на по-ранна марка по смисъла на параграф 2, се отказва регистрация на марката, за която е била подадена заявката, когато тя е идентична или сходна на по-ранна марка и тя трябва да бъде регистрирана за стоки или услуги, които не са сходни на тези, за които е регистрирана по-ранната марка, когато, в случай на по-ранна марка на [Европейския съюз], тя се ползва с репутация в [Съюза], а в случай на по-ранна национална марка, тя се ползва с репутация в съответната държава членка, и когато използването без основателна причина на марка, за която е била подадена заявка, извлича неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка или би я увредило“.

3

Член 63, параграф 2 от този регламент, който се съдържа в дял VII, озаглавен „Производство по обжалване“, предвижда:

„При разглеждането на жалбата апелативният състав приканва страните толкова често, колкото е необходимо, да представят в срока, който е установен от апелативния състав, своите бележки по съобщенията, изпратени от него, или по съобщенията, изхождащи от другите страни“.

4

Член 75 от посочения регламент гласи:

“Решенията на Службата се мотивират. Те се основават единствено на основанията, по които страните са имали възможност да вземат позиция“.

5

Съгласно член 76 от Регламент № 207/2009:

„1.   В хода на производството Службата пристъпва към служебна проверка на фактите; обаче при производство относно относителните основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, и исканията, представени от страните.

2.   Службата може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили навреме“.

6

Член 78, параграф 1 от този регламент гласи:

„Във всяко производство пред Службата средствата за събиране на доказателства могат да включват следното:

7

Правило 19 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), изменен с Регламент (EO) № 1041/2005 на Комисията от 29 юни 2005 г. (ОВ L 172, 2005 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 71) (наричан по-нататък „Регламент № 2868/95“), озаглавено „Обосноваване на възражението“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Службата предоставя на възразяващата страна възможност да представи факти, доказателства и аргументи в подкрепа на възражението си или да допълни фактите, доказателствата и аргументите, които вече е подала съгласно правило 15, параграф 3, в определен от Службата срок […].

2.   В рамките на срока, посочен в параграф 1, възразяващата страна също така трябва да подаде доказателство за съществуване, валидност и обхват на [защита] на по-ранна марка и по-ранно право, както и доказателство, доказващо нейното право да подаде възражение. По-специално възразяващата страна трябва да предостави следните доказателства:

[…]“.

8

Съгласно правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95:

„Ако не е предвидено друго, за производствата по обжалване се прилагат, с необходимите изменения, разпоредбите относно производства пред отдела, който е взел решението, срещу което е заведена жалбата.

[…]

„Когато обжалването е насочено срещу решение, взето от отдела [по споровете], [апелативният състав] ограничава разглеждането на обжалването до факти и доказателства, представени в сроковете, [определени или] посочени от отдела [по споровете] в съответствие с регламента и настоящите правила, освен ако [апелативният състав] не реши, че трябва да бъдат взети предвид допълнителни или допълващи факти и доказателства съгласно член [76, параграф 2 от Регламент № 207/2009]“.

9

На 14 февруари 2013 г. Gemma Group подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в EUIPO на основание Регламент № 207/2009.

10

Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак в син цвят:

11

Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 7 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Дървообработващи машини; машини за обработка на алуминий; машини за обработка на PVC“.

12

Заявката за марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 66/2013 от 8 април 2013 г.

13

На 8 юли 2013 г. Puma подава на основание член 41 от Регламент № 207/2009 възражение срещу регистрацията на заявената марка за всички стоки, посочени в точка 11 от настоящото съдебно решение. Основанието за възражението е същото като посоченото в член 8, параграф 5 от този регламент.

14

Възражението се основава по-специално на следните по-ранни марки (наричани по-нататък „по-ранните марки“):

15

В подкрепа на възражението си на основание член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 Puma се позовава на репутацията на по-ранните марки във всички държави членки и за всички стоки, изброени в точка 14 от настоящото съдебно решение.

16

На 10 март 2014 г. отделът по споровете на EUIPO (наричан по-нататък „отделът по споровете“) отхвърля възражението в неговата цялост. След като признава известна степен на сходство между конфликтните знаци, по отношение на репутацията на по-ранната марка № 593987 отделът приема, че по съображения за процесуална икономия не следва да се разглеждат представените от Puma доказателства, с които същото цели да докаже засиленото ѝ използване и нейната репутация, а че проверката на възражението ще се извърши въз основа на хипотезата, че посочената по-ранна марка има „подчертан отличителен характер“. Въз основа на това схващане отделът по споровете обаче заключава, че поради разлики между стоките, обхванати от всяка от тези марки, съответните потребители няма да установят изискваната съгласно член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 връзка между разглежданите марки.

17

На 7 май 2014 г. Puma обжалва пред EUIPO решението на отдела по споровете на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009.

18

Със спорното решение апелативният състав отхвърля жалбата. Първо, той приема, че по-ранните марки и заявената марка имат известна степен на визуално сходство и използват същото понятие за „скачаща котка, наподобяваща пума“. Второ, апелативният състав обаче отхвърля довода на Puma, че отделът по споровете е потвърдил съществуването на репутация на по-ранните марки, с мотива че по съображения за процесуална икономия отделът по споровете всъщност единствено е приел, че в случая не е необходимо да се преценяват представените от Puma доказателства за репутацията на стоките и че проверката ще бъде извършена въз основа на хипотезата, че по-ранната марка № 593987 притежава „подчертан отличителен характер“. След това апелативният състав разглежда и отхвърля доказателствата за репутацията на по-ранните марки относно стоките, посочени в точка 14 от настоящото съдебно решение. Трето, апелативният състав приема, че дори и да се допусне, че репутацията на по-ранните марки трябва да се счита за установена, основаното на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 възражение трябва да бъде отхвърлено, тъй като не са били изпълнени и другите условия, а именно несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от репутацията на по-ранните марки или увреждането на същите.

19

На 1 април 2015 г. Puma подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение. В подкрепа на жалбата си Puma по същество изтъква три основания, изведени, първо, от нарушение на принципите на правната сигурност и на добра администрация, тъй като апелативният състав не е взел предвид доказателствата относно репутацията на по-ранните марки и е стигнал до извода, че тяхната репутация не е била доказана, второ, от нарушение на членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009, тъй като апелативният състав е разгледал доказателствата относно репутацията на по-ранните марки, докато отделът по споровете не е извършил такава проверка, и трето, от нарушение на член 8, параграф 5 от посочения регламент.

20

Що се отнася по-специално до първото основание, Puma по същество твърди, че апелативният състав е нарушил принципите на правната сигурност и на добра администрация, като е отхвърлил представените от дружеството доказателства относно репутацията на по-ранните марки и като се е отклонил от практиката си при вземане на решения във връзка с репутацията на тези по-ранни марки.

21

По отношение по-специално на довода на Puma, изведен от липсата на мотиви на апелативния състав по отношение на причините, обосноваващи такова отклонение спрямо неговата практика при вземане на решения, Общият съд припомня съдържанието на правото на добра администрация и уточнява, че то включва, наред с други задължения, задължението на администрацията да мотивира своите решения.

22

Той посочва също, че съгласно практиката на Съда EUIPO е длъжна, в съответствие с принципите на равно третиране и на добра администрация, да вземе предвид вече постановените решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва или не да се произнесе по същия начин, като спазването на тези принципи обаче трябва да бъде съобразено с изискването за законосъобразност.

23

Общият съд по-нататък посочва в точка 30 от обжалваното съдебно решение, че с три решения от 20 август 2010 г., 30 август 2010 г. и 30 май 2011 г. (наричани по-нататък „трите предходни решения“), EUIPO признава репутацията и голямата степен на познаване от потребителите на по-ранните марки. В същата точка Общият съд описва основното съдържание на тези решения, както и доказателствата, представени от Puma в производствата, довели до приемането им. В точка 31 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че посочените решения, които освен това са били надлежно посочени от Puma в хода на производството пред апелативния състав, не са били разгледани, нито дори споменати в обжалваното решение, като апелативният състав само е припомнил, че EUIPO не е обвързана от предходната си практика при вземане на решения.

24

Така Общият съд приема, от една страна, че ЕUIPO е установила репутацията на по-ранните марки в трите предходни решения, подкрепени от няколко решения на националните служби, представени от Puma, и от друга страна, че тази констатация е фактическа и не зависи от заявената марка.

25

Общият съд стига до следния извод в точка 34 от обжалваното съдебно решение:

„[…] [С] оглед на […] съдебна[та] практика, според която EUIPO трябва да вземе предвид вече постановени решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва, или не да се произнесе по същия начин, и с оглед на задължението за мотивиране апелативният състав не може да се отклони от практиката на EUIPO при вземане на решения, без да даде ни най-малко обяснение относно причините, поради които е приел, че изложените в тези решения фактически констатации за репутацията на по-ранните марки не са били или вече не са от значение. Всъщност апелативният състав по никакъв начин не установява, че след приемането на горепосочени[те] неотдавнашни решения репутацията е намаляла, нито че тази практика при вземане на решения е незаконосъобразна“.

26

В това отношение Общият съд отхвърля довода на EUIPO, че тези решения не трябва да се вземат предвид, тъй като нито едно от тях не е придружено от доказателства относно репутацията на по-ранните марки, представени в рамките на съответните производства. Общият съд пояснява, че когато разглежда жалба срещу решението на отдела по споровете, апелативният състав разполага с право на преценка в съответствие с правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, така че може да реши дали да вземе предвид или да пренебрегне допълнителни или допълващи факти и доказателства, които не са били представени в определените или посочени от отдела по споровете срокове.

27

С оглед на обстоятелствата по случая Общият съд уточнява следното в точка 37 от обжалваното съдебно решение:

„[…] [С] оглед на своята скорошна предишна практика при вземане на решения, подкрепена от относително голям брой национални решения и от едно решение на Общия съд, апелативният състав е бил длъжен съгласно […] принцип[а] на добра администрация или да поиска от жалбоподателя да представи допълнителни доказателства за репутацията на по-ранните марки — поне за да ги обори — каквото право му се дава съгласно правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, или да изложи причините, поради които приема, че в случая не трябва да се вземат предвид направените в предходните решения констатации относно репутацията на по-ранните марки. Това важи в още по-голяма степен, тъй като в някои от решенията много подробно се посочват доказателствата, подкрепящи преценката относно репутацията на по-ранните марки, което е трябвало да привлече вниманието му относно тяхното наличие“.

28

От това Общият съд стига до извода, че EUIPO е нарушила принципа на добра администрация, и по-специално задължението да мотивира своите решения.

29

Общият съд накрая приема, че тъй като е трябвало да се вземе предвид колко е добра репутацията на по-ранните марки в цялостната преценка за наличието на увреждане по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, въз основа на който апелативният състав се е произнесъл в спорното решение за по-голяма изчерпателност, допуснатата от този апелативен състав грешка при прилагане на правото е могла решаващо да повлияе на изхода от възражението, тъй като последният не е направил цялостна проверка на репутацията на споменатите по-ранни марки, като по този начин е попречил на Общия съд да се произнесе по твърдението за нарушение на посочения член 8, параграф 5.

30

Поради това в точка 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд уважава първото основание на Puma и без да разглежда останалите основания за обжалване, отменя спорното решение, тъй като с него апелативният състав е отхвърлил възражението на това дружество.

31

EUIPO иска от Съда:

32

Puma иска от Съда:

33

В подкрепа на жалбата си EUIPO изтъква две основания, изведени, първото, от нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и на принципа на добра администрация, разглеждани във връзка с правило 19, параграф 2, буква в) от Регламент № 2868/95 и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, а второто — от нарушение на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 и на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

34

Първото основание на EUIPO се разделя на три части.

35

В рамките на първата част на първото си основание EUIPO упреква Общия съд в нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и на принципа на добра администрация. Всъщност, след като констатирал, че трите предходни решения са „надлежно посочени“ от Puma в подкрепа на възражението му, Общият съд мълчаливо, но несъмнено приел, че общо и неопределено позоваване на констатациите, съдържащи се в тези решения, както и на доказателствата, представени от Puma в рамките на тези предишни производства, включващи различни страни, представлява валидно доказателство за репутацията по смисъла на правило 19, параграф 2, буква в) от Регламент № 2868/95.

36

EUIPO пояснява, че репутацията не е обстоятелство, което произвежда действие erga omnes, а е констатация, която се ограничава до страните в съответното производство и до целите на посоченото производство, така че предходни решения на EUIPO, в които се установява репутацията на дадена марка, не могат да представляват сами по себе си доказателство за репутацията в последващи производства. В този смисъл позоваването на такива решения можело да се тълкува правилно само като общо и неопределено позоваване на документите, представени в предходни производства пред EUIPO, като такова позоваване не можело да бъде прието, обратно на становището на Общия съд, за валидно доказателство за репутацията, тъй като иначе би било накърнено задължението за неутралност на EUIPO, предвидено в член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 за производствата inter partes, както и принципът на добра администрация. Всъщност при липса на ясно излагане от възразяващата страна на доказателствата, на които тя възнамерява да се позове, за EUIPO било невъзможно да гарантира правото на защита на страната, която е поискала регистрацията на знак като марка.

37

Освен това констатацията на Общия съд не била съобразена с принципите на състезателност и на равни процесуални възможности на страните в производствата inter partes, щом като възразяващата страна, а не EUIPO, трябвало да даде възможност на заявителя на марката да прецени и евентуално да оспори фактическата основа, която е послужила за приемането на предходни решения. Впрочем EUIPO пояснява, че в конкретния случай невъзможността ѝ да идентифицира релевантните документи не е била „физическа“, а се е дължала по-скоро на факта, че щом Puma не е посочило точно доказателствата, на които е желаело да се позове, тя щяла да е принудена активно да търси релевантните за целите на доказването на репутацията документи. В този смисъл доводът на Puma, изтъкнат за първи път пред Съда, че всички документи, представени в предишни производства, във всички случаи са достъпни онлайн, бил не само неточен, но и ирелевантен, дори да е следвало да бъде приет за допустим.

38

Въз основа на тази първа грешка при прилагане на правото Общият съд направил явно неправилно тълкуване на спорното решение, като приел, че предходните решения „дори [не са били] споменати“ в спорното решение, въпреки че се съдържали в обобщението на доводите на Puma и били разгледани пряко от апелативния състав във връзка с отсъствието на техен правно обвързващ характер, както и в контекста на съображенията, изложени за изчерпателност от апелативния състав.

39

В рамките на втората част на първото си основание EUIPO твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е посочил, че апелативният състав е трябвало, в съответствие с принципа на добра администрация, както е тълкуван от Съда в решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (C‑51/10 P, EU:C:2011:139), да обясни причината, поради която не е взел предвид констатациите, направени от EUIPO в трите предходни решения относно репутацията на по-ранните марки. Тя счита, че този извод на Общия съд се основава на две неправилни предпоставки, първата от които се състои в признаването на валидно позоваване на тези предходни решения, което не било така в случая, както показвали доводите, изложени в рамките на първата част на първото основание.

40

Втората неправилна предпоставка била признаването от Общия съд на съществуването на „практика при вземането на решения“ на EUIPO, в която е констатирано наличието на репутация на по-ранните марки, доколкото такова признаване не зачитало понятието „репутация“ и относителния характер на основанието за отказ на регистрация, предвидено в член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, както и състезателния характер на производството, установено в член 76, параграф 1 от този регламент.

41

Всъщност дори в хипотезата, в която, както в настоящия случай, възразяващата страна се позовава на марки, чиято репутация е била призната по-рано от EUIPO, тя продължавала да е длъжна да оспори заявките за регистрация на по-късните марки поотделно, доказвайки във всеки отделен случай репутацията на марките, на които се позовава. Репутацията на дадена по-ранна марка зависела не само от доказателствата, представени от притежателя на посочената марка, но и от насрещните доводи, представени от другата страна в производството.

42

Поради това констатацията за репутацията не можела да се счита само за фактическа, главно статична констатация, както неправилно приел Общият съд в точка 33 от обжалваното съдебно решение. Напротив, макар да не зависела стриктно от заявената марка, за тази констатация бил приложим принципът на състезателност във всяко отделно производство по възражение. В конкретния случай обаче преценката на Общия съд, че трите предходни решения представляват „практика при вземане на решения“, означавала да се признае наличието на „презумпция за репутация“, което нарушавало член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, разглеждан във връзка с член 8, параграф 5 от този регламент.

43

Това несъобразяване със стойността на трите предходни решения довело до допускане на други грешки при прилагане на правото от Общия съд. Всъщност Общият съд неправилно посочил, че апелативният състав е трябвало да изложи причините, поради които е приел, че констатациите в трите предходни решения относно репутацията на по-ранните марки не е трябвало да се вземат предвид, прилагайки по този начин съдебната практика, установена с решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (C‑51/10 P, EU:C:2011:139). Тази съдебна практика обаче била релевантна само за производствата ex parte относно отказа на заявка за регистрация на базата на абсолютни основания.

44

При всички положения, дори тази съдебна практика да се прилагала за производствата inter partes, това било така само за въпроси, които трябва да бъдат повдигнати по причини, свързани с обществения ред, за въпроси, определени от EUIPO като общоизвестни факти или когато вече установено в съответната процедура фактическо положение е признато за сравнимо с фактическо положение, установено в предишно производство. Посочената съдебна практика обаче не била приложима във връзка с конкретни факти, изтъкнати в предишни производства, или с преценки на доказателства, направени в такива производства, за нуждите на извършването на фактическа констатация в последващо производство.

45

В рамките на третата част на първото си основание EUIPO изтъква по същество, че Общият съд не е можел, без да наруши член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и принципа на добра администрация, да стигне до извода, както е направил в точка 37 от обжалваното съдебно решение, че апелативният състав е имал акцесорното задължение да покани служебно Puma да представи допълнителни доказателства за претендираната от последното репутация.

46

Puma оспорва първото основание на EUIPO в неговите три части.

47

Puma твърди по-специално че Общият съд е приложил правилно принципа на добра администрация, като е счел, че трите предходни решения са били „надлежно посочени“ от самото дружество в рамките на задължението му да докаже — съгласно правило 19, параграф 2, буква в) от Регламент № 2868/95 — репутацията на по-ранните марки. Всъщност трудно можело да се приеме, че позоваването на тези три предходни решения е само общо позоваване на документацията, представена в предишни производства, когато ставало въпрос за окончателни решения на административен орган, признаващи репутацията на марките, установени с точност във възражението, публикувани и лесно достъпни на сайта на EUIPO, и чиито релевантни откъси са обобщени в посоченото възражение на езика на производството. В този смисъл такива решения представлявали сами по себе си незаменими и неопровержими доказателства за репутацията на по-ранните марки. Освен това репутацията била обективен факт с действие erga omnes и ако единственото обстоятелство, годно да повлияе върху нея, е изтичането на период от време, EUIPO не била изложила никакъв анализ в това отношение.

48

Що се отнася до втората част на първото основание на EUIPO, според Puma фактът, че Общият съд квалифицира като „практика при вземане на решения“ трите предходни решения, не представлява незачитане нито на състезателния характер на разглежданото производството, нито на понятието „репутация“, щом никоя норма от правото на Съюза не разрешава на EUIPO да се отклони или да пренебрегне принципите на равно третиране и на добра администрация, които са я задължавали да вземе предвид трите предходни решения и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва или не да се произнесе по същия начин или най-малкото да поиска служебно Puma да представи допълнителни доказателства за репутацията на по-ранните марки.

49

Що се отнася до третата част на първото основание на EUIPO, Puma оспорва доводите на EUIPO, като по същество твърди, че процесуалните задължения, изложени от Общия съд в точка 37 от обжалваното съдебно решение, изобщо не се засягат позицията на EUIPO в производствата inter partes.

50

С второто си основание EUIPO поддържа, че като е констатирал в точка 37 от обжалваното съдебно решение, че апелативният състав е трябвало да поиска от Puma да представи допълнителни доказателства за репутацията на по-ранните марки, каквото право му се дава съгласно правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, Общият съд също така е нарушил инцидентно член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009. Всъщност от текста, контекста и целта на тази разпоредба ясно следвало, че тя се отнася само до факти и доказателства, изтъкнати или представени от страните по собствена инициатива. Също така не било възможно тази разпоредба да се приложи по аналогия към положение като разглежданото в настоящия случай, предвид наличието на специално правно основание за този вид искания, а именно член 78, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. В този смисъл EUIPO счита, че никоя от тези две разпоредби не може да послужи като средство за заобикаляне на задължението за неутралност на EUIPO и на основополагащия принцип на равните процесуални възможности.

51

Puma оспорва, че преценката, направена от Общия съд в точка 37 от обжалваното съдебно решение, е опорочена от незаконосъобразност.

52

С първите две части на първото основание, които следва да се разгледат заедно, EUIPO оспорва преценката на Общия съд по отношение на първото основание за отмяна, изтъкнато пред него от Puma, изведено от нарушение на принципите на правната сигурност и на добра администрация, тъй като апелативният състав е отхвърлил доказателствата относно репутацията на по-ранните марки и е стигнал до извода, че тяхната репутация не е била доказана за целите на прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

53

По-конкретно, EUIPO твърди по същество, че Общият съд е нарушил член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и принципа на добра администрация, разглеждани във връзка с правило 19, параграф 2, буква в) от Регламент № 2868/95 и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, като е приел, от една страна, че трите предходни решения на EUIPO са били „надлежно посочени“ от Puma пред отдела по споровете, и от друга страна, че апелативният състав е бил длъжен, в съответствие с принципите на добра администрация и на равно третиране, както са тълкувани в съдебната практика, установена с решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (C‑51/10 P, EU:C:2011:139), да вземе предвид тези решения, разглеждайки с особено внимание въпроса дали трябва или не да се произнесе по същия начин, и че той не е имал право да се отклони от практиката на EUIPO при вземане на решения, без да даде ни най-малко обяснение относно причините, поради които е приел, че изложените в посочените решения фактически констатации за репутацията на по-ранните марки не са били или вече не са от значение.

54

В това отношение от текста на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 е видно, че прилагането на тази разпоредба е подчинено на кумулативните условия, свързани, първо, с идентичността или със сходството на конфликтните марки, второ, с наличието на репутация на по-ранната марка, изтъкната в подкрепа на възражението, и трето, с наличието на риск използването без основателна причина на заявената марка да извлече неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка или да ги увреди (вж. в този смисъл определение от 17 септември 2015 г., Arnoldo Mondadori Editore/СХВП, C‑548/14 P, непубликувано, EU:C:2015:624, т. 54).

55

Що се отнася по-конкретно до второто условие във връзка с наличието на репутация на марка, което е единственото разглеждано в настоящия случай, от практиката на Съда следва, че дадена марка се ползва с репутация по смисъла на правото на Съюза, когато е известна на значителна част от съответните потребители на стоките или на услугите, обхванати от нея, в съществена част от съответната територия (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2015 г., Iron & Smith, C‑125/14, EU:C:2015:539, т. 17 и цитираната съдебна практика).

56

Наличието на репутацията трябва да се преценява, като се вземат предвид всички релевантни за конкретния случай фактори, и по-специално пазарният дял на марката, интензитетът, географският обхват и продължителността на използването ѝ, както и размерът на инвестициите, направени от предприятието за нейното популяризиране (решение от 14 септември 1999 г., General Motors, C‑375/97, EU:C:1999:408, т. 27).

57

Макар въпросът дали по-ранните марки са придобили репутация по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 да представлява констатация, спадаща към извършваната от Общия съд фактическа преценка, която не може да бъде предмет на обжалване, освен при изопачаване на представените пред този съд факти и доказателства (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2016 г., Hesse/СХВП, C‑50/15 P, EU:C:2016:34, т. 29), въпросът дали доказателствата, представени в подкрепа на репутацията, са били редовно събрани и дали общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно тежестта на доказване и събирането на доказателствата са били спазени, представлява правен въпрос, който може да бъде отнесен до Съда (вж. в този смисъл решение от 10 май 2012 г., Rubinstein и L’Oréal/СХВП, C‑100/11 P, EU:C:2012:285, т. 74).

58

По отношение на тежестта на доказване и събирането на доказателства, когато притежателят на дадена марка желае да се позове на основанието за отказ на регистрацията, посочено в член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, правило 19 от Регламент № 2868/95 предвижда в параграф 1 и параграф 2, буква в), че EUIPO предоставя на възразяващата страна възможност да представи факти, доказателства и аргументи в подкрепа на възражението си, и по-специално доказателства, показващи, че по-ранната марка има репутация, или да допълни вече представените такива. Доколкото Регламенти № 207/2009 и № 2868/95 не изброяват доказателствата, които възразяващата страна може да представи, за да докаже наличието на репутация на по-ранната марка, възразяващата страна по принцип може свободно да прецени какви доказателства е нужно да представи пред EUIPO във връзка с възражение, основано на по-ранно право, и EUIPO е длъжна да прецени представените от възразяващата страна доказателства, без да може изначално да отхвърли доказателство от определен вид само поради неговата форма (вж. по аналогия решение от 19 април 2018 г., EUIPO/Груп, C‑478/16 P, непубликувано, EU:C:2018:268, т. 56—59).

59

Освен това член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 предвижда, че в хода на производството пред EUIPO последната по принцип пристъпва към служебна проверка на фактите. Същата разпоредба обаче предвижда, че при производство относно относителните основания за отказ на регистрация, като основанието, предвидено в член 8, параграф 5 от този регламент, проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, и исканията, представени от страните.

60

Освен това според постоянната практика на Съда EUIPO е длъжна да упражнява компетенциите си в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, включително принципите на равно третиране и на добра администрация (решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 73 и определение от 11 април 2013 г., Asa/СХВП, C‑354/12 P, непубликувано, EU:C:2013:238, т. 41).

61

Съдът е пояснил, че EUIPO трябва, с оглед на посочените принципи, да вземе предвид решенията, които вече е приела по подобни заявки, и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва или не да се произнесе по същия начин, като прилагането на тези принципи трябва да бъде съобразено, както припомня Общият съд в точка 20 от обжалваното съдебно решение, със спазването на принципа на законосъобразност, което означава, чe разглеждането на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктно и пълно и да се прави във всеки конкретен случай (вж. в този смисъл решения от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 74, 75 и 77, и от 17 юли 2014 г., Reber Holding/СХВП, C‑141/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2089, т. 45 и определение от 14 април 2016 г., KS Sports/EUIPO, C‑480/15 P, непубликувано, EU:C:2016:266, т. 37).

62

Важно е в този контекст изначално да се отхвърли доводът на EUIPO, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че принципите, произтичащи от решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (C‑51/10 P, EU:C:2011:139), посочени в предходната точка, са приложими към производствата, основаващи се на относително основание за отказ, като предвиденото в член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

63

Всъщност, макар да е вярно, че тези принципи са изведени от Съда по дело, свързано с абсолютно основание за отказ, а именно посоченото в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), впоследствие Съдът изрично постановява, че тези принципи са приложими и в рамките на производства по възражение, базирани на относително основание за отказ (вж. в този смисъл решение от 17 юли 2014 г., Reber Holding/СХВП, C‑141/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2089, т. 46, определения от 11 април 2013 г., Asa/СХВП, C‑354/12 P, непубликувано, EU:C:2013:238, т. 42, от 15 октомври 2015 г., Cantina Broglie 1/СХВП, C‑33/15 P, непубликувано, EU:C:2015:705, т. 49, от 15 октомври 2015 г., Cantina Broglie 1/СХВП, C‑34/15 P, непубликувано, EU:C:2015:704, т. 49 и от 14 април 2016 г., KS Sports/EUIPO, C‑480/15 P, непубликувано, EU:C:2016:266, т. 37).

64

Съдът също така вече изясни, както посочва Общият съд в точки 18 и 19 от обжалваното съдебно решение, че правото на добра администрация включва по-специално, в съответствие с член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, задължението на администрацията да мотивира своите решения. Това задължение, което произтича и от член 75 от Регламент № 207/2009, има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна, да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на съответното решение (вж. в този смисъл решения от 10 май 2012 г., Rubinstein и L’Oréal/СХВП, C‑100/11 P, EU:C:2012:285, т. 111 и от 17 март 2016 г., Naazneen Investments/СХВП, C‑252/15 P, непубликувано, EU:C:2016:178, т. 29).

65

Впрочем това задължение има същия обхват като задължението по член 296, втора алинея ДФЕС, който изисква мотивите да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на автора на акта, без да е необходимо в тези мотиви да се уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, като въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на посочените изисквания обаче следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл решение от 21 октомври 2004 г., KWS Saat/СХВП, C‑447/02 P, EU:C:2004:649, т. 63—65 и определение от 14 април 2016 г., KS Sports/EUIPO, C‑480/15 P, непубликувано, EU:C:2016:266, т. 32).

66

От гореизложеното следва, че при обстоятелства, при които възразяващата страна се позовава конкретно на предходни решения на EUIPO относно репутацията на марка пред отдела по споровете като доказателство за репутацията, по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, на същата по-ранна марка, изтъкната в подкрепа на възражението ѝ, инстанциите на EUIPO следва да вземат предвид вече приетите от тях решения и с особено внимание да разгледат въпроса дали трябва или не да се произнесат по същия начин, в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 61 от настоящото решение. Когато тези инстанции решат да възприемат преценка, различна от приетата в такива предходни решения, те следва, предвид контекста, в който приемат новото си решение, като позоваването на такива предходни решения се включва в този контекст, да мотивират изрично това отклонение от посочените решения.

67

С оглед на гореизложените съображения следва да се провери дали в настоящия случай, както поддържа EUIPO, Общият съд е нарушил член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и принципа на добра администрация, разглеждани във връзка с правило 19, параграф 2, буква в) от Регламент № 2868/95 и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

68

Що се отнася, първо, до довода на EUIPO, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 31 от обжалваното съдебно решение, като е приел, че трите предходни решения, които признават репутацията на по-ранните марки, са били „надлежно посочени“ от Puma, следва най-напред да се отбележи, че Общият съд е констатирал в точка 30 от обжалваното съдебно решение, че тези три предходни решения са били посочени от Puma в писмените му становища пред отдела по споровете.

69

Както впрочем бе отбелязано в точка 58 от настоящото съдебно решение, възразяващата страна по принцип може свободно да прецени какви доказателства е нужно да представи пред EUIPO. Следователно няма пречка в такъв контекст да се изтъкнат като доказателства в подкрепа на репутацията на по-ранна марка предходни решения на EUIPO, в които се констатира наличието на такава репутация в рамките на други производства inter partes, по-специално когато те са определени с точност и основното им съдържание е представено във възражението на езика на производството по възражение, което е било така в настоящия случай.

70

Доколкото EUIPO изтъква, че с направената в точка 31 от обжалваното съдебно решение констатация Общият съд е приел, че позоваването на тези решения от страна на Puma представлява валидно позоваване както на всички преценки на EUIPO, така и на доказателствата, представени от Puma в тези предишни производства, поради което това позоваване представлявало валидно доказателство за установяване на наличието на репутацията на по-ранните марки по смисъла на правило 19, параграф 2, буква в) от Регламент № 2868/95, следва да се отбележи, че този довод се основава на неправилно тълкуване на споменатата точка 31, която всъщност следва да се разглежда в нейния контекст.

71

В това отношение анализът, който Общият съд е направил в точки 30 и 31 от обжалваното съдебно решение, е имал за цел да отговори на довода на Puma, обобщен в точка 28 от това решение, че апелативният състав не е можел да се отклонява от своята „практика при вземане на решения“, признаваща репутацията на по-ранните марки, без да изясни какво обосновава такова отклоняване от трите предходни решения.

72

Тъй като EUIPO отговаря на този довод, препращайки, както е видно от точка 29 от обжалваното съдебно решение, към мотивите на спорното решение, според които законосъобразността на решенията на EUIPO трябва да се преценява само въз основа на Регламент № 207/2009, а не въз основа на предходната практика на EUIPO или на националните служби при вземане на решения, Общият съд излага в точка 30 от обжалваното съдебно решение съдържанието на трите предходни решения, като описва направените в тях преценки на компетентните инстанции на EUIPO, както и доказателствата, на които са били основани тези решения.

73

Както обаче следва от точки 28—30 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е направил тези констатации, за да отговори на въпроса дали с приемането на спорното решение EUIPO е изпълнила задълженията, произтичащи от принципа на добра администрация, и по-специално задължението ѝ за мотивиране, припомнено в точки 64 и 65 от настоящото съдебно решение, щом в подкрепа на своето възражение Puma се е позовало на предходни решения на EUIPO за признаване на репутацията на същите по-ранни марки, като ги е определило с точност, и по-специално е посочило, обобщавайки ги на езика на производството, релевантните откъси от тези решения и съдържащите се в тях доказателства.

74

Именно с оглед на този контекст Общият съд констатира в точка 31 от обжалваното съдебно решение, че трите предходни решения са били „надлежно посочени“ от Puma, без обаче да приема, че позоваването на тези решения представлява валидно позоваване на всички доказателства, представени в предишни производства, водени пред инстанциите на EUIPO.

75

Следователно Общият съд не може да бъде упрекнат в никаква грешка при прилагане на правото за това, че е приел в точка 31 от обжалваното съдебно решение, че трите предходни решения са били „надлежно посочени“ от Puma.

76

Що се отнася, второ, до довода на EUIPO, че Общият съд не е зачел принципа на добра администрация, както и обхвата на задължението за мотивиране, от което EUIPO е била обвързана, следва да се отбележи, че съгласно цитираната в точки 61, 64 и 65 от настоящото решение съдебна практика, както и съгласно постановеното в точка 66 по-горе, EUIPO е била длъжна да вземе предвид трите предходни решения, изтъкнати от Puma в конкретния случай, и ако е следвало да приеме различна спрямо тези решения позиция по въпроса за репутацията на по-ранните марки, разглеждан в тези решения, както в настоящия случай, тя е трябвало, с оглед на контекста на спорното решение, да мотивира изрично това отклонение.

77

В това отношение следва да се припомни, че Общият съд е разгледал трите предходни решения, посочени от Puma пред отдела по споровете, в точка 30 от обжалваното съдебно решение, чийто текст не се поставя под въпрос в рамките на настоящата жалба, като е изложил основното съдържание на тези решения. Общият съд по-нататък е отбелязал в точка 33 от обжалваното съдебно решение, че EUIPO е констатирала наличието на репутация на по-ранните марки в тези три предходни решения, които са подкрепени от няколко национални решения, отнасящи се до същите по-ранни марки, до стоки, които са идентични или сходни на разглежданите, и до някои от засегнатите от настоящия случай държави членки, като е добавил, че констатацията за репутация на по-ранните марки представлява фактическа констатация, която не зависи от заявената марка.

78

В точка 34 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че „[п] ри тези обстоятелства“ и с оглед на задълженията, произтичащи от принципите на добра администрация и на равно третиране, „апелативният състав не може да се отклони от практиката на EUIPO при вземане на решения, без да даде ни най-малко обяснение относно причините, поради които е приел, че изложените в [трите предходни] решения фактически констатации за репутацията на по-ранните марки не са били или вече не са от значение“.

79

В този смисъл Общият съд правилно е разгледал дали, като се е ограничил да припомни в спорното решение, че EUIPO не е обвързана от предишните си решения, апелативният състав е изпълнил задължението си за мотивиране, предвид контекста, в който е било постановено това решение, както и с оглед на правните норми, уреждащи съответната област, включително на принципите на добра администрация и на равно третиране.

80

Противно на твърдяното от EUIPO, Общият съд не може да бъде упрекнат в никаква грешка при прилагане на правото, що се отнася до неговото тълкуване на посочените принципи. В това отношение е вярно, че инстанциите на EUIPO не са автоматично обвързани от предходните си решения, доколкото, както правилно изтъква Общият съд в точка 20 от обжалваното съдебно решение, проверката на всяка заявка трябва да бъде стриктна и пълна, за да се избегне неправомерната регистрация на марки, поради което съществуването на репутация трябва да се разглежда предвид фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай (вж. по аналогия определение от 12 февруари 2009 г., Bild digital и ZVS, C‑39/08 и C‑43/08, непубликувано, EU:C:2009:91, т. 17, и също в този смисъл решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 77). От това обаче не следва, че тези инстанции са освободени от задълженията, припомнени в точка 66 от настоящото решение, произтичащи от посочените принципи на добра администрация и на равно третиране, включително задължението за мотивиране.

81

Последното изискване е още по-важно при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай, припомнени в точка 77 от настоящото съдебно решение, при които релевантността на някои предходни решения на EUIPO, изтъкнати пред нейните инстанции, за нуждите на пълната проверка за съществуването на репутацията на разглежданата по-ранна марка, не може да бъде оспорена, тъй като подобна проверка, както по същество отбелязва Общият съд, не зависи стриктно от заявената марка.

82

Ето защо Общият съд правилно е приел, че при такива обстоятелства инстанциите на EUIPO не са могли да изпълнят задължението си за мотивиране само с припомнянето, че законосъобразността на решенията на EUIPO трябва да се преценява само въз основа на Регламент № 207/2009, а не въз основа на предходната ѝ практика при вземане на решения.

83

Накрая, доколкото EUIPO твърди, че Общият съд неправилно е приел в точка 31 от обжалваното съдебно решение, че трите предходни решения „не са били разгледани, нито дори споменати“ в спорното решение, достатъчно е да се отбележи, че тези доводи не могат да бъдат приети, тъй като констатацията на Общия съд не може да се разглежда като направена в разрез със съдържанието на последното решение.

84

Всъщност, макар да е вярно, че в частта от спорното решение, озаглавена „Основания и доводи на страните“, апелативният състав посочва, че Puma е изтъкнало довода за това, че репутацията на по-ранните марки е била призната „в редица решения на Службата“, факт е, че апелативният състав не посочва сред „представените от възразяващата страна доказателства“ трите предходни решения и че в частта от посоченото решение, озаглавена „Мотиви на решението“, той нито споменава, нито анализира тези решения от гледна точка на тяхното съдържание и доказателствената им стойност по въпроса за евентуалната репутация на по-ранните марки, въпреки че е постъпил така във връзка с няколко решения на националните служби.

85

С оглед на всички гореизложени съображения следва да се направи изводът, че Общият съд не е нарушил член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и принципа на добра администрация, разглеждани във връзка с правило 19, параграф 2, буква в) от Регламент № 2868/95 и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, когато е приел, че като се е ограничил да припомни, че при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай законосъобразността на решенията на EUIPO трябва да се преценява само въз основа на Регламент № 207/2009, както е тълкуван от съда на Съюза, а не въз основа на предходната практика на EUIPO или на националните служби при вземане на решения, апелативният състав е нарушил принципа на добра администрация, по-специално задължението да мотивира решенията си, и така е обусловил незаконосъобразността на спорното решение.

86

От това следва, че първата и втората част на първото основание трябва да бъдат отхвърлени по същество.

87

С третата част от първото основание и с второто основание за обжалване, които следва да се разгледат заедно, EUIPO упреква Общия съд, че е нарушил член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, разглеждан във връзка с принципа на добра администрация, както и член 76, параграф 2 от този регламент, разглеждан във връзка с правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95, като е приел в точка 37 от обжалваното съдебно решение, че апелативният състав е бил длъжен, при обстоятелствата в настоящия случай, да поиска от Puma да представи допълнителни доказателства за репутацията на по-ранните марки — поне за да ги обори — каквото право му се дава съгласно правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95.

88

EUIPO твърди по-специално че такова тълкуване на посочените разпоредби и принципи нарушава принципа на състезателното начало, който намира израз в член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, що се отнася до производствата inter partes пред EUIPO, и не отчита факта, че задължението на EUIPO да упражни дискреционното си правомощие дали да вземе предвид късно посочените факти и доказателства, се прилага само по отношение на фактите и доказателствата, представени от страните по собствена инициатива.

89

Така с доводите си EUIPO по същество упреква Общия съд, че е преобразувал дискреционното правомощие, с което разполага апелативният състав по силата на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95, за да реши дали следва да вземе предвид допълнителни факти и доказателства, които не са били представени в сроковете, определени от отдела по споровете, в задължение, като това задължение според EUIPO неправилно се е простряло и до фактически обстоятелства и доказателства, които страните не са представили по собствена инициатива.

90

В това отношение от точка 35 от обжалваното съдебно решение е видно, че EUIPO е защитавала пред Общия съд тезата, че апелативният състав не е бил длъжен да вземе предвид трите предходни решения, тъй като Puma не е изпратило на отдела по споровете доказателствата относно репутацията на по-ранните марки, представени в рамките на производствата, довели до приемането на тези решения. EUIPO счита, че жалбоподателят е трябвало да представи отново тези доказателства или конкретно да препрати към тях.

91

В отговор на тези доводи Общият съд припомня в точка 36 от обжалваното съдебно решение съдебната практика, съгласно която член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 предоставят на апелативния състав на EUIPO право на преценка да реши дали да вземе предвид, или да пренебрегне, новите или допълнителните факти и доказателства, които не са били представени в сроковете, определени или посочени от отдела по споровете. Всъщност съгласно тези разпоредби, когато в определения от EUIPO срок са представени доказателства, което в настоящия случай е безспорно, е възможно представянето на допълващи доказателства (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2016 г., EUIPO/Grau Ferrer,C‑597/14 P, EU:C:2016:579, т. 26 и цитираната съдебна практика).

92

Все пак, посочвайки в точка 37 от обжалваното съдебно решение, че „в настоящия случай с оглед на своята скорошна предишна практика при вземане на решения, подкрепена от относително голям брой национални решения и от едно решение на Общия съд, апелативният състав е бил длъжен, съгласно […] принцип[а] на добра администрация или да поиска от жалбоподателя да представи допълнителни доказателства за репутацията на по-ранните марки — поне за да ги обори — каквото право му се дава съгласно правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95“, Общият съд не се е основал на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, а на принципа на добра администрация.

93

В случая от точки 30, 33 и 37 от обжалваното съдебно решение е видно, че Puma е изложило във възражението основното съдържание на трите предходни решения на езика на производството, така че следва да се приеме, че това съдържание е доведено до знанието както на отдела по споровете и на апелативния състав, така и на Gemma Group.

94

Освен това от посочената точка 30 от обжалваното съдебно решение следва също, че в тези три предходни решения компетентните инстанции на EUIPO са констатирали, че една от по-ранните марки е била приета, „въз основа на многобройни доказателства“, за ползваща се с „много добра репутация, поне във Франция“, и че за друга от тях също е било прието „с оглед на представените многобройни доказателства“, че е придобила „много добра репутация чрез използването си в Съюза“ и че се е ползвала „с подчертан отличителен характер, произтичащ от нейното „продължително и интензивно“ използване и от „много доброто ѝ познаване“. Общият съд също така установява, че някои от посочените решения описват много подробно доказателствата, които са позволили да се приеме наличието на репутация на по-ранните марки.

95

В този контекст трите предходни решения са представлявали, доколкото с тях е призната репутацията на по-ранните марки, важна индиция за това, че последните са можели да се приемат и в рамките на разглежданото производство по възражение за ползващи се с репутация по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, както вече бе посочено в точка 81 от настоящото решение.

96

Поради това, както бе постановено в точка 76 от настоящото съдебно решение, EUIPO е била длъжна да вземе предвид трите предходни решения, изтъкнати от Puma, и е трябвало да мотивира изрично решението си в конкретния случай, доколкото е преценила да приеме различен подход спрямо възприетия в посочените решения по отношение на репутацията на по-ранните марки.

97

Като се има предвид това, в хипотезата, при която апелативният състав сам стигне до извода, че не може да изпълни задълженията си, произтичащи от принципа на добра администрация, и в този контекст по-специално задължението си за мотивиране, както е припомнено в точка 66 от настоящото съдебно решение, без да разполага с доказателства, които са били представени в хода на предишни производства пред EUIPO, трябва да се приеме, подобно на Общия съд, че би следвало тази инстанция да упражни дадената ѝ възможност да изиска представянето на такива доказателства за целите на упражняването на правото ѝ на преценка и за провеждането на цялостно разглеждане на възражението.

98

Всъщност в това отношение следва да се припомни, както Съдът вече е постановил, че от член 63, параграф 2 от Регламент № 207/2009 във връзка с член 78 от този регламент следва, че за нуждите на разглеждането по същество на жалбата, с която е сезиран, апелативният състав на EUIPO не само приканва страните да представят толкова често, колкото е необходимо, в предоставения им срок своите забележки по изпратените от него съобщения, но може също така да постанови действия по събиране на доказателства, сред които е представянето на фактически обстоятелства и доказателства. Подобни разпоредби свидетелстват на свой ред за възможността фактическият материал да бъде обогатяван в различните фази на производството пред EUIPO (решения от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/16 P, EU:C:2007:162, т. 58 и от 28 февруари 2018 г., mobile.de/EUIPO, C‑418/16 P, EU:C:2018:128, т. 57).

99

С оглед на тази съдебна практика, както и на съдебната практика, припомнена в точка 91 от настоящото съдебно решение, съгласно която когато в определения от EUIPO срок са представени доказателства, е възможно представянето на допълващи доказателства, задължение като установеното от Общия съд в точка 37 от обжалваното съдебно решение по силата на принципа на добра администрация не може да се разглежда като противоречащо на разпоредбите на Регламент № 207/2009.

100

В този смисъл Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато в точка 37 от обжалваното съдебно решение е стигнал до извода, че при обстоятелствата в настоящия случай апелативният състав е трябвало съгласно принципа на добра администрация или да изложи причините, поради които приема, че в случая не трябва да се вземат предвид констатациите, направени от EUIPO в трите предходни решения относно репутацията на по-ранните марки, или да поиска от Puma да представи допълнителни доказателства за репутацията на по-ранните марки.

101

С оглед на всички гореизложени съображения следва да се отхвърлят по същество третата част на първото основание и второто основание на EUIPO.

102

Тъй като са отхвърлени всички основания и доводи, изтъкнати в подкрепа на жалбата, тя следва да се отхвърли.

103

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

104

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

105

След като EUIPO е загубила делото и Puma е направило съответното искане, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: