EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62016CJ0531
Judgment of the Court (Fourth Chamber) of 17 May 2018.#Šiaulių regiono atliekų tvarkymo centras and „Ecoservice projektai“ UAB.#Request for a preliminary ruling from the Lietuvos Aukščiausiasis Teismas.#Reference for a preliminary ruling — Directive 2004/18/EC — Procedures for the award of public works contracts, public supply contracts and public service contracts — Links between tenderers having submitted separate tenders in the same procedure — Obligations of the tenderers, of the contracting authority and of the national court.#Case C-531/16.
Решение на Съда (четвърти състав) от 17 май 2018 г.
Šiaulių regiono atliekų tvarkymo centras и „Ecoservice projektai“ UAB, по-рано „Specializuotas transportas“ UAB.
Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas.
Преюдициално запитване — Директива 2004/18/ЕО — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Свързаност между оференти, които представят отделни оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка — Задължения на оферентите, възлагащия орган и националната юрисдикция.
Дело C-531/16.
Решение на Съда (четвърти състав) от 17 май 2018 г.
Šiaulių regiono atliekų tvarkymo centras и „Ecoservice projektai“ UAB, по-рано „Specializuotas transportas“ UAB.
Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas.
Преюдициално запитване — Директива 2004/18/ЕО — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Свързаност между оференти, които представят отделни оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка — Задължения на оферентите, възлагащия орган и националната юрисдикция.
Дело C-531/16.
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2018:324
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
17 май 2018 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Директива 2004/18/ЕО — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Свързаност между оференти, които представят отделни оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка — Задължения на оферентите, възлагащия орган и националната юрисдикция“
По дело C‑531/16
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд на Литва) с акт от 11 октомври 2016 г., постъпил в Съда на 18 октомври 2016 г., в рамките на производство по дело
Šiaulių regiono atliekų tvarkymo centras,
„Ecoservice projektai“ UAB, по-рано „Specializuotas transportas“ UAB,
встъпили страни:
„ASV Vilnius“ UAB,
„Švarinta“ UAB,
„Specialus autotransportas“ UAB,
„Ecoservice“ UAB,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, C. Vajda, E. Juhász (докладчик), K. Jürimäe и C. Lycourgos, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– |
за Šiaulių regiono atliekų tvarkymo centras, от L. Songaila, advokatas, |
– |
за „Ecoservice projektai“ UAB, от J. Elzbergas, advokatas, подпомаган от V. Mitrauskas, |
– |
за „VSA Vilnius“ UAB, от D. Krukonis, advokatas, |
– |
за „Švarinta“ UAB, от K. Smaliukas, advokatas, |
– |
за литовското правителство, от D. Kriaučiūnas, G. Taluntytė и R. Butvydytė, в качеството на представители, |
– |
за чешкото правителство, от M. Smolek, T. Müller и J. Vláčil, в качеството на представители, |
– |
за Европейската комисия, от A. Tokár и A. Steiblytė, в качеството на представители, |
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 ноември 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
1 |
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 45 ДФЕС, 56 ДФЕС и 101 ДФЕС, член 2 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116) и член 1, параграф 1, трета алинея и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. (ОВ L 335, 2007 г., стр. 31) (наричана по-нататък „Директива 89/665“). |
2 |
Запитването е отправено във връзка със спор между „VSA Vilnius“ UAB и Šiaulių regiono atliekų tvarkymo centras (Център за управление на отпадъците за региона на Шяуляй, Литва) относно възлагане от последния на обществена поръчка за услуги по събирането на битовите отпадъци в община Шяуляй и извозването им до мястото на преработването им. |
Правна уредба
Директива 89/665
3 |
Член 1, параграф 1, трета алинея от Директива 89/665 предвижда: „Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че по отношение на обществените поръчки, попадащи в приложното поле на Директива 2004/18/ЕО, решения, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално възможно най-бързо в съответствие с условията, предвидени в членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са нарушили правото [на Съюза] в областта на обществените поръчки или националните норми, транспониращи това право“. |
4 |
Член 2, параграф 1, буква б) от посочената директива гласи: „Държавите членки гарантират, че мерките, приети относно процедурите за преразглеждане, уточнени в член 1, включват правомощия, които да позволяват: […]
[…]“. |
Директива 2004/18
5 |
Член 2 от Директива 2004/18 гласи: „Възлагащите органи третират икономическите оператори равнопоставено, недискриминационно и действат по прозрачен начин“. |
6 |
Член 45, параграф 2 от посочената директива предвижда: „Всеки икономически оператор може да бъде изключен от участие в процедура за възлагане на поръчка, когато този икономически оператор:
|
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
7 |
На 9 юли 2015 г. Центърът за управление на отпадъците за региона на Шяуляй публикува покана за подаване на оферти в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет услуги по събирането на битовите отпадъци в община Шяуляй и по извозването им до мястото на преработването им. |
8 |
Оферти подават четирима оференти, а именно „Specializuotas transportas“ UAB (наричан по-нататък „оферент Б“), „Ekonovus“ UAB, „Specialus autotransportas“ UAB (наричан по-нататък „оферент А“) и обединение на икономическите оператори VSA Vilnius и „Švarinta“ UAB. |
9 |
Оферентите А и Б са дъщерни дружества на дружеството „Ecoservice“ UAB, което притежава съответно 100 % и 98,12 % от техния капитал. Управителните съвети на оферентите А и Б се състоят от едни и същи физически лица. |
10 |
Националното законодателство, приложимо към момента на публикуване на поканата за подаване на оферти, не предвижда изрично задължение за оферента да декларира евентуална свързаност с други участващи в същата процедура икономически оператори, нито предвижда задължение за възлагащия орган да проверява, преценява или взема предвид това обстоятелство в процеса на вземане на решения. Спецификацията също не налага такива задължения. |
11 |
Оферент Б обаче по собствена инициатива подава клетвена декларация, че участва в процедурата за възлагане на обществената поръчка самостоятелно и независимо от всеки друг евентуално свързан с него икономически оператор, и иска от възлагащия орган да счита за негов конкурент всеки друг икономически оператор. Освен това оферент Б поема задължение при поискване от страна на възлагащия орган да представи списък на свързаните с него икономически оператори. |
12 |
На 24 септември 2015 г. възлагащият орган отхвърля офертата на оферент A с мотива, че двигателите на две от превозните средства за събиране на битови отпадъци не отговарят на изисквания стандарт за качество. Оферент A не оспорва това решение. |
13 |
На 22 октомври 2015 г. възлагащият орган уведомява оферентите за класирането на офертите и за възлагането на поръчката на оферент Б. |
14 |
VSA Vilnius, което е класирано непосредствено след оферент Б, подава жалба до възлагащия орган, в която твърди, че офертите на оферентите не са оценени правилно и че са нарушени принципите на равно третиране и на прозрачност. Споменатото дружество твърди, че оферентите А и Б са действали като група от свързани дружества, че офертите им представляват варианти една на друга и че тъй като поканата за подаване на оферти забранява подаването на варианти, офертите им е трябвало да бъдат отхвърлени от възлагащия орган. |
15 |
След като възлагащият орган отказва да уважи жалбата му, VSA Vilnius подава нова жалба пред Šiaulių apygardos teismas (Окръжен съд Шяуляй, Литва). С решение от 18 януари 2016 г. тази юрисдикция отменя решенията на възлагащия орган за класиране на офертите и за възлагане на поръчката на оферент Б. На 5 април 2016 г. Lietuvos apeliacinis teismas (Апелативен съд, Литва) потвърждава това решение. |
16 |
Споменатите първоинстанционен и въззивен съд приемат, че възлагащият орган, въпреки че е уведомен за свързаността на оферентите А и Б, не предприема нищо, за да установи дали тази свързаност влияе върху реалната конкуренция между оферентите. Независимо че националното законодателство не им налага такова задължение, оферентите А и Б, щом като всеки от тях знае за участието на другия в процедурата за възлагане на обществената поръчка, трябва да декларират свързаността си пред възлагащия орган. Подадената от оферент Б клетвена декларация не е достатъчна, за да се приеме, че посоченото задължение е изпълнено. |
17 |
Впоследствие VSA Vilnius и оферент Б сезират запитващата юрисдикция. |
18 |
При тези обстоятелства Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд, Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
|
По преюдициалните въпроси
19 |
В самото начало следва да се отбележи, че в преюдициалните въпроси запитващата юрисдикция се позовава на членове 45 ДФЕС и 56 ДФЕС, без обаче да обясни защо тълкуването им е необходимо за отговора на въпросите. Освен това, видно от акта за преюдициално запитване, приложимата за разрешаването на спора в главното производство правна уредба е Директива 2004/18. При тези обстоятелства не се налага тълкуване на членове 45 ДФЕС и 56 ДФЕС. |
По първия и втория въпрос
20 |
С първия и втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2 от Директива 2004/18 трябва да се тълкува в смисъл, че свързани оференти, които подават отделни оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, са длъжни по собствена инициатива да уведомят възлагащия орган за свързаността си, ако за това няма изрична нормативна разпоредба или конкретно условие в поканата за подаване на оферти или в спецификацията на поръчката. |
21 |
В това отношение следва най-напред да се напомни, че правото на Съюза, и по-специално Директива 2004/18, не предвижда обща забрана за подаване на оферти от свързани предприятия в процедури за възлагане на обществени поръчки. Освен това от съдебната практика следва, че предвид интереса на Съюза да се осигури възможно най-широко участие на оференти в процедурите за възлагане на обществени поръчки, системното изключване от правото да участват в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка на свързани помежду си предприятия би могло да възпрепятства ефективното прилагане на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 19 май 2009 г., Assitur, C‑538/07, EU:C:2009:317, т. 26 и 28). |
22 |
Съдът подчертава също и че обединяването на предприятия може да се осъществи под различни форми и да преследва различни цели и не изключва задължително възможността контролираните предприятия да разполагат с определена автономия на действие в своята търговска политика и икономическа дейност, по-специално при участието си в процедури за възлагане на обществени поръчки. Най-напред, отношенията между предприятия от една и съща група могат да бъдат регулирани от особени разпоредби, например от договорен характер, които могат да гарантират както независимостта, така и поверителността при изготвянето на оферти, които могат да бъдат едновременно представени от разглежданите предприятия в рамките на една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка (решение от 19 май 2009 г., Assitur, C‑538/07, EU:C:2009:317, т. 31). |
23 |
По-нататък, по отношение на въпроса дали — ако няма такава изрична нормативна разпоредба или такова конкретно условие в поканата за подаване на оферти или в уреждащата условията за поръчката спецификация — оферентите са длъжни да декларират пред възлагащия орган свързаността си, следва да се отбележи, че съгласно приетото от Съда принципите на прозрачност и равно третиране, които се прилагат за всички процедури за възлагане на обществени поръчки, изискват материалните и процесуалните условия за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка да са предварително ясно определени и оповестени публично, като това важи по-специално за задълженията на оферентите, така че последните да са точно запознати с изискванията на процедурата и да са сигурни, че за всички конкуренти важат едни и същи критерии (решение от 2 юни 2016 г., Pizzo, C‑27/15, EU:C:2016:404, т. 37 и цитираната съдебна практика). |
24 |
Налагането на задължение за оферентите да декларират по собствена инициатива свързаността си с други оференти, когато такова задължение не е предвидено нито в приложимото национално право, нито в поканата за подаване на оферти или в спецификацията на поръчката, не би могло все пак да се счита за ясно определено условие по смисъла на посочената в предходната точка съдебна практика. Всъщност в такъв случай оферентите трудно биха могли да определят точния обхват на това задължение, още повече че поради самата същност на процедурата за възлагане на обществени поръчки невинаги може да се установи, преди да е изтекъл крайният срок за подаване на офертите, кои оференти участват в една и съща процедура. |
25 |
Освен това следва да се уточни, че след като оферентите нямат задължение да го информират за евентуална тяхна свързаност с други оференти, възлагащият орган трябва да счита офертата на съответния оферент за редовна и съответстваща на разпоредбите на Директива 2004/18 в хода на цялата процедура, докато установи улики, че подадените от свързаните оференти оферти са координирани или съгласувани. |
26 |
Предвид изложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 2 от Директива 2004/18 трябва да се тълкува в смисъл, че свързани оференти, които подават отделни оферти в една и съща процедура за възлагане на обществена поръчка, не са длъжни по собствена инициатива да уведомят възлагащия орган за свързаността си, ако за това няма изрична нормативна разпоредба или конкретно условие в поканата за подаване на оферти или в спецификацията на поръчката. |
По третия, четвъртия и петия въпрос
27 |
С третия, четвъртия и петия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали при обстоятелства като тези в главното производство член 101 ДФЕС е приложим и дали член 2 от Директива 2004/18, както и член 1, параграф 1, трета алинея и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665 трябва да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган — ако разполага с данни, които пораждат съмнение относно самостоятелния характер на офертите на някои оференти — е длъжен да провери, като евентуално изиска от тези оференти допълнителна информация, дали офертите им действително са самостоятелни и дали в противен случай бездействието му може да опорочи провеждащата се процедура за възлагане на обществена поръчка. |
28 |
Що се отнася до член 101 ДФЕС, следва да се напомни, че този член не се прилага, когато забранените с него споразумения или практики се използват от предприятия, които образуват една стопанска единица (вж. в този смисъл решения от 4 май 1988 г., Bodson, 30/87, EU:C:1988:225, т. 19 и от 11 април 1989 г., Saeed Flugreisen и Silver Line Reisebüro, 66/86, EU:C:1989:140, т. 35). Запитващата юрисдикция следва все пак да провери дали оферентите А и Б образуват една стопанска единица. |
29 |
Ако съответните дружества не образуват една стопанска единица, тъй като дружеството майка не упражнява решаващо влияние върху дъщерните си дружества, следва да се отбележи, че принципът на равно третиране, предвиден в член 2 от Директива 2004/18, във всички случаи би бил нарушен, ако се приеме, че свързаните оференти могат да подават координирани или съгласувани оферти, а именно оферти, които не са нито самостоятелни, нито независими и които следователно биха могли да им осигурят неоснователни предимства спрямо останалите оференти, като в такъв случай не е необходимо да се разглежда дали подаването на такива оферти нарушава член 101 ДФЕС. |
30 |
Ето защо отговорът на третия, четвъртия и петия въпрос в случая не налага да се прилага и тълкува член 101 ДФЕС. |
31 |
Съдът вече е приел по отношение на задълженията, които член 2 от Директива 2004/18 налага на възлагащите органи, че последните играят активна роля при прилагането на посочените в същия член принципи за възлагане на обществени поръчки (вж. в този смисъл решение от 12 март 2015 г., eVigilo, C‑538/13, EU:C:2015:166, т. 42). |
32 |
Тъй като това задължение съответства на самата същност на директивите относно процедурите за възлагане на обществени поръчки, Съдът приема, че възлагащият орган е длъжен при всяка хипотеза да провери съществуването на евентуални конфликти на интереси и да вземе подходящи мерки, за да предотврати и установи конфликтите на интереси и да ги отстрани (решение от 12 март 2015 г., eVigilo, C‑538/13, EU:C:2015:166, т. 43). |
33 |
С оглед на констатираното в точка 29 от настоящото решение посочената съдебна практика е приложима към случаи като разглеждания в главното производство, характеризиращи се с участие на оференти в процедура за възлагане на обществена поръчка. Ето защо възлагащ орган, който разполага с обективни данни, поставящи под съмнение самостоятелния и независим характер на оферта, е длъжен да разгледа всички довели до подаването ѝ релевантни обстоятелства с цел да предотврати, установи и избегне възможността някои от тях да доведат до опорочаване на процедурата по възлагане на обществената поръчка, включително, ако се налага, като поиска от страните да предоставят някои сведения и доказателства (вж. по аналогия решение от 12 март 2015 г., eVigilo, C‑538/13, EU:C:2015:166, т. 44). |
34 |
Във връзка с доказателствата, въз основа на които може да се установи дали офертите на свързаните оференти са самостоятелни и независими, от акта за преюдициално запитване следва, че запитващата юрисдикция пита по-конкретно дали за тази цел могат да се използват всякакъв вид доказателства или само преки доказателства в рамките на съдебно производство. |
35 |
Член 1, параграф 1, трета алинея и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665, на които са позовават третият и четвъртият преюдициален въпрос, предвиждат само изискване държавите членки да въведат по-специално бързи и ефективни средства за правна защита в областта на обществените поръчки. Нито посочените разпоредби от Директива 89/665, нито някоя друга разпоредба от същата директива или от Директива 2004/18 съдържа правила за събирането и преценката на доказателствата за нарушение на правилата на Съюза за възлагане на обществени поръчки. |
36 |
При тези обстоятелства и съгласно постоянната практика на Съда при липса на правила на Съюза по въпроса всяка държава членка трябва да уреди процесуалните правила на административните и съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които субектите на правото черпят от правото на Съюза. Тези процесуални норми обаче не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешноправни съдебни производства (принцип на равностойност), и не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правовия ред на Съюза (принцип на ефективност) (решение от 12 март 2015 г., eVigilo, C‑538/13, EU:C:2015:166, т. 39 и цитираната съдебна практика). |
37 |
Що се отнася до изисквания стандарт на доказване на обстоятелството, че дадени оферти не са нито самостоятелни, нито независими една от друга, то принципът на ефективност налага нарушенията на правилата за възлагане на обществени поръчки на Съюза да могат да бъдат доказвани не само с преки доказателства, но и с улики, стига те да са обективни и съвпадащи и на свързаните оференти да бъде предоставена възможност да представят доказателства за противното (вж. по аналогия решение от 21 януари 2016 г., Eturas и др., C‑74/14, EU:C:2016:42, т. 37). |
38 |
В случай като разглеждания в главното производство констатацията, че свързаността на оферентите е повлияла на съдържанието на офертите, които са подали в рамките на една и съща процедура, по принцип е достатъчно основание тези оферти да не бъдат взети предвид от възлагащия орган, тъй като офертите на свързани оференти трябва да бъдат представени при пълна самостоятелност и независимост. За сметка на това самото установяване на отношения на контрол между съответните предприятия поради собственост или брой гласове в обикновеното общо събрание не е достатъчно, за да може възлагащият орган да изключи автоматично тези оферти от процедурата за възлагане на обществена поръчка, без да провери дали такава свързаност е оказала конкретно влияние върху независимостта на офертите (вж. по аналогия решение от 19 май 2009 г., Assitur, C‑538/07, EU:C:2009:317, т. 32). |
39 |
За тази цел запитващата юрисдикция следва да провери и прецени фактите по спора в главното производство, както и обстоятелствата, изложените в буква a) от четвъртия въпрос, и доказателствената сила на посочената в буква б) от същия въпрос доброволна декларация на оферент. В случай че, след като извърши посочените проверки и преценки, националната юрисдикция стигне до извода, че разглежданите в главното производство оферти не са подадени самостоятелно и независимо, следва да се напомни тълкуването на член 2 от Директива 2004/18, съгласно което възлагането на обществена поръчка на подал такава оферта оферент е недопустимо. |
40 |
С оглед на изложените съображения на третия, четвъртия и петия въпрос следва да се отговори, че член 2 от Директива 2004/18 трябва да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган — ако разполага с данни, които пораждат съмнение относно самостоятелния и независим характер на подадените от някои оференти оферти — е длъжен да провери, като евентуално изиска от тези оференти допълнителна информация, дали офертите им действително са самостоятелни и независими. Ако се окаже, че тези оферти не са самостоятелни и независими, член 2 от Директива 2004/18 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възлагането на поръчката на подалите такава оферта оференти. |
По съдебните разноски
41 |
С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване. |
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: |
Член 2 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки трябва да се тълкува в смисъл, че: |
|
Подписи |
( *1 ) Език на производството: литовски.