–

за Finnair Oyj, от T. Väätäinen, asianajaja,

–

за Keskinäinen Vakuutusyhtiö Fennia, от V. Teiramaa, asianajaja,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Capolupo, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от I. Koskinen и K. Simonsson, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 31 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г. (ОВ L 194, 2001 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 113, наричана по-нататък „Конвенцията от Монреал“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Finnair Oyj, авиокомпания, и Keskinäinen Vakuutusyhtiö Fennia (наричано по-нататък „Fennia“), застрахователно дружество, относно отговорността на този въздушен превозвач за вредата, възникнала в резултат от загубата на намиращи се в багаж вещи.

3

В преамбюла на Конвенцията от Монреал, и по-специално в трета алинея от нея, се посочва, че държавите — страни по тази конвенция, „признават значението на осигуряването на защита на интересите на потребителите при международния въздушен превоз и необходимостта от справедливо обезщетение въз основа на принципа на възстановяване“.

4

Съгласно пета алинея от този преамбюл:

„[…] колективните действия на държавите за по-нататъшна хармонизация и систематизиране на някои правила, уреждащи международния въздушен превоз, чрез нова конвенция са най-подходящото средство за постигане на справедливо равновесие на интересите“.

5

Член 17 („Смърт и увреждане на пътници — повреда на багаж“) от Конвенцията от Монреал предвижда в параграф 2:

„Превозвачът е отговорен за вреда, понесена в случай на унищожаване, загуба или повреда на регистриран багаж, само при условие че събитието, което е причинило унищожаването, загубата или повредата, е възникнало на борда на въздухоплавателното средство или по време, когато превозвачът е бил отговорен за регистрирания багаж. Превозвачът обаче не е отговорен, ако и доколкото вредата е възникнала поради присъщ на багажа дефект, качество или недостатък. В случай на нерегистриран багаж, включително лични вещи, превозвачът е отговорен, ако вредата е възникнала по негова вина или по вина на негови служители или агенти“.

6

Съгласно член 31 („Своевременно уведомяване за жалби“) от тази конвенция:

„1.   Получаването на регистриран багаж или товар от лицето, което има право да ги получи, без да бъде отправена жалба, представлява доказателство до доказване на противното, че багажът или товарът са били доставени в добро състояние и в съответствие с документа за превоз или с данните, съхранени чрез другото средство, посочено в член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2.

2.   В случай на вреди лицето, което има право да получи доставката, трябва да отправи жалба до превозвача незабавно след откриване на вредите, но не по-късно от 7 дни от датата на получаване на регистриран багаж и 14 дни от датата на получаване на товара. В случай на закъснение жалбата трябва да бъде отправена не по-късно от 21 дни, считано от датата, на която багажът или товарът са били предоставени на негово или нейно разположение.

3.   Всяка жалба трябва да бъде в писмена форма и да бъде връчена или изпратена в посочените срокове.

4.   Ако не бъде отправена жалба в посочените срокове, срещу превозвача не може да се заведе дело, освен в случай на измама от негова страна“.

7

Член 1 от Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и на техния багаж (ОВ L 285, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 4, стр. 170), изменен с Регламент (ЕО) № 889/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 13 май 2002 г. (ОВ L 140, 2002 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 9, стр. 146, наричан по-нататък „Регламент № 2027/97“), гласи:

„Настоящият регламент прилага съответните разпоредби на Конвенцията от Монреал относно въздушния превоз на пътници и на техния багаж и установява някои допълнителни разпоредби. […]“.

8

Член 3, параграф 1 от Регламент № 2027/97 има следното съдържание:

„Отговорността на даден въздушен превозвач на Общността по отношение на пътниците и техния багаж се урежда от всички разпоредби на Конвенцията от Монреал, отнасящи се до тази отговорност“.

9

Г‑жа Kristiina Mäkelä-Dermedesiotis пътува с полет на Finnair от Малага (Испания) до Хелзинки (Финландия). При пристигането си в Хелзинки на 1 ноември 2010 г. тя установява липсата на определени вещи от багажа, който е регистрирала.

10

Същия ден г‑жа Mäkelä-Dermedesiotis се свързва по телефона с представител на центъра за обслужване на клиенти на Finnair. Тя изброява загубените вещи и уведомява представителя за тяхната стойност, а той от своя страна регистрира предоставената от нея информация в информационната система на Finnair. На 3 ноември 2010 г. г‑жа Mäkelä-Dermedesiotis отново се обажда по телефона на центъра за обслужване на клиенти на Finnair, за да получи удостоверение за нуждите на застрахователното ѝ дружество, Fennia. Въз основа на това искане Finnair ѝ издава удостоверение за подаването на уведомление за вреда.

11

Fennia изплаща обезщетение на г‑жа Mäkelä-Dermedesiotis за претърпяната загуба, а на 2 септември 2011 г. — след като се е суброгирало в правата на застрахованото във Fennia лице — предявява срещу Finnair регресен иск пред Helsingin käräjäoikeus (първоинстанционен съд Хелзинки, Финландия).

12

Finnair оспорва допустимостта на иска, като по същество твърди, че г‑жа Mäkelä-Dermedesiotis не е подала писмена жалба в седемдневния срок по член 31, параграф 2 от Конвенцията от Монреал, считано от получаването на багажа.

13

С решение от 4 септември 2012 г. Helsingin käräjäoikeus (първоинстанционен съд Хелзинки) се произнася в полза на Finnair и отхвърля иска.

14

Fennia обжалва това решение пред Helsingin hovioikeus (апелативен съд Хелзинки, Финландия).

15

Последният съд разглежда по-специално поместените на уебсайта на Finnair указания за пътниците, съдържащи различни насоки относно уведомяването за вреди и относно подаването на писмена жалба в тесен смисъл. Този съд установява, че уведомяването за вреда може да бъде направено по телефона, докато за писмената жалба трябва да се попълни специален формуляр в седемдневен срок от получаването на багажа. Helsingin hovioijeus (апелативен съд Хелзинки) приема, че указанията на уебсайта на Finnair „не са достатъчно ясни и недвусмислени за пътниците в качеството им на потребители“. Според същия съд тъй като в указанията не е посочена целта на уведомлението за вреда, у конкретния пътник, в качеството му на потребител, може да възникне впечатлението, че и отправената по телефона жалба до Finnair, заведена от служител на дружеството, отговаря на изискването за формална писмена жалба. Той приема, че в настоящия случай г‑жа Mäkelä-Dermedesiotis е описала подробно пред Finnair настъпилата вреда и издаденото ѝ писмено удостоверение за уведомлението за вреда свидетелства, че нейната жалба е своевременно отразена в информационната система на Finnair. В допълнение, посоченият съд отбелязва, че Finnair е получила посоченото уведомление за вреда, но не е уведомила г‑жа Mäkelä-Dermedesiotis, че смята това за недостатъчно, за да се предяви иск, който да ангажира отговорността на Finnair, и не я е уведомила, че е необходимо г‑жа Mäkelä-Dermedesiotis да подаде и писмена жалба.

16

С решение от 28 февруари 2014 г. Helsingin hovioikeus (апелативен съд Хелзинки) отменя решението на Helsingin käräjäoikeus (първоинстанционен съд Хелзинки) и осъжда Finnair да плати обезщетение на Fennia.

17

Finnair обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия). В подкрепа на жалбата си въздушният превозвач твърди по-специално, че за разлика от Helsingin käräjäoikeus (първоинстанционен съд Хелзинки) Helsingin hovioikeus (апелативен съд Хелзинки) е тълкувал неправилно член 31 от Конвенцията от Монреал.

18

При тези условия Korkein oikeus (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

19

Следва да се уточни, че Конвенцията от Монреал е подписана от Европейската общност на 9 декември 1999 г., а след това на 5 април 2001 г. е одобрена от името на същата от Съвета на Европейския съюз. Тя влиза в сила по отношение на Европейския съюз на 28 юни 2004 г.

20

Считано от тази дата, Конвенцията от Монреал е неразделна част от правния ред на Съюза и следователно Съдът е компетентен да се произнесе по преюдициално запитване относно нейното тълкуване (вж. в този смисъл решения от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA, C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 36 и от 6 май 2010 г., Walz, C‑63/09, EU:C:2010:251, т. 20).

21

В тази насока член 31 от Виенската конвенция от 23 май 1969 г. за правото на договорите, която кодифицира правилата на общото международно право, обвързващо Съюза, уточнява, че съответният договор трябва да се тълкува добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора (решение от 17 февруари 2016 г., Air Baltic Corporation, C‑429/14, EU:C:2016:88, т. 24).

22

По настоящото дело релевантните разпоредби на Конвенцията от Монреал следва да се тълкуват в светлината именно на тези съображения.

23

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 31, параграф 4 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкува в смисъл, че в сроковете по член 31, параграф 2 жалбата трябва да бъде подадена в писмена форма съгласно член 31, параграф 3, тъй като в противен случай всякакъв иск срещу превозвача би бил недопустим.

24

В тази насока най-напред от член 31, параграф 2 от Конвенцията от Монреал по-специално следва, че в случай на вреди лицето, което има право да получи доставката, трябва да отправи жалба до въздушния превозвач незабавно след откриване на вредите, но не по-късно от сроковете, предвидени от цитираната разпоредба съответно за багажите и за товарите.

25

В допълнение, съгласно член 31, параграф 3 от въпросната конвенция всяка жалба трябва да бъде в писмена форма и да бъде връчена или изпратена в посочените срокове.

26

Разпоредбите на член 31, параграфи 2 и 3 от Конвенцията от Монреал са допълващи. Докато член 31, параграф 2 от тази конвенция просто определя сроковете, в които различните видове жалби трябва да бъдат отправени до въздушния превозвач, член 31, параграф 3 от нея уточнява, от една страна, как тези жалби трябва да бъдат отправени до превозвача, и от друга, в каква форма трябва да бъдат, при което това уточнение не накърнява задължението за спазване на сроковете по член 31, параграф 2.

27

Ето защо член 31, параграфи 2 и 3 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват жалбата да бъде в писмена форма и да бъде отправена до въздушния превозвач в сроковете по член 31, параграф 2.

28

На следващо място, съгласно член 31, параграф 4 от Монреалската конвенция, ако не бъде отправена жалба в посочените срокове, срещу въздушния превозвач не може да се заведе дело, освен в случай на измама от негова страна.

29

Следователно лицето, което се смята за ощетено от нанесената на багаж или товар вреда, е длъжно да отправи до въздушния превозвач жалба в сроковете по член 31, параграф 2 от същата конвенция, тъй като в противен случай всякакъв иск срещу този превозвач би бил недопустим.

30

В допълнение, предвид особената взаимовръзка между параграфи 2 и 3 от член 31 от Конвенцията от Монреал, уточнена в точка 26 от настоящото решение, жалбата няма как да се счита за валидно отправена до въздушния превозвач в посочените срокове по смисъла на член 31, параграф 4, ако не е била съставена в писмената форма, която се изисква от член 31, параграф 3.

31

С оглед на изложеното дотук на първия въпрос следва да се отговори, че член 31, параграф 4 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкува в смисъл, че в сроковете по член 31, параграф 2 жалбата трябва да бъде подадена в писмена форма съгласно член 31, параграф 3, тъй като в противен случай всякакъв иск срещу превозвача би бил недопустим.

32

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали жалба като разглежданата по главното производство, заведена в информационната система на въздушния превозвач, отговаря на изискването за писмена форма по член 31, параграф 3 от Конвенцията от Монреал.

33

В тази насока следва да се отбележи, че съгласно обикновеното значение на прилагателното „писмен“ това е съвкупност от графични знаци, която има определен смисъл.

34

В допълнение, с оглед както на трета алинея от преамбюла на Конвенцията от Монреал, която припомня важността да се осигури защитата на интересите на потребителите при международния въздушен превоз, така и на принципа на „справедливо равновесие на интересите“, посочен в пета алинея от преамбюла на тази конвенция, изискването за писмена форма няма как да води до прекомерно ограничаване на конкретния начин, по който пътникът може да реши да подаде жалба, при условие че остава възможно той да бъде идентифициран като подател на жалбата.

35

Следователно в контекста на член 31 от същата конвенция прилагателното „писмен“ трябва да се разбира в смисъл, че обхваща всяка съвкупност от графични знаци, която има определен смисъл, независимо дали е съставена на ръка, отпечатана на хартия или записана в електронна форма.

36

Ето защо за жалба като разглежданата по главното производство, заведена в информационната система на въздушния превозвач, трябва да се приеме, че отговаря на изискването за писмена форма по член 31, параграф 3 от Конвенцията от Монреал.

37

С оглед на изложеното дотук на втория въпрос следва да се отговори, че жалба като разглежданата по главното производство, заведена в информационната система на въздушния превозвач, отговаря на изискването за писмена форма по член 31, параграф 3 от Конвенцията от Монреал.

38

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 31, параграфи 2 и 3 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкува в смисъл, че допуска изискването за писмена форма да се счита за изпълнено, ако със знанието на пътника представител на въздушния превозвач регистрира писмено уведомяването за вреда или върху хартиен носител или по електронен път в информационната система на този превозвач.

39

Видно от точки 24 и 25 от настоящото решение, от член 31, параграф 2 от Конвенцията от Монреал по-специално следва, че в случай на вреди лицето, което има право да получи доставката, трябва да отправи жалба до въздушния превозвач в определените срокове. В допълнение, съгласно член 31, параграф 3 от въпросната конвенция всяка жалба трябва да бъде в писмена форма и да бъде връчена или изпратена в посочените срокове.

40

От ясния текст на тези разпоредби — разглеждани заедно — следва, че лице като това по главното производство, което има право да получи доставката, е длъжно в качеството на пътник, чийто регистриран багаж е повреден, да състави жалба и да я отправи до съответния въздушен превозвач.

41

Всъщност засегнатият пътник е в състояние да установи вредата и разполага със сведенията, необходими за определянето на естеството и стойността на конкретните увредени предмети, и в крайна сметка на размера на тази вреда.

42

Наистина отговорността да се състави жалба е само на пътника, но от текста на член 31 от Конвенцията от Монреал изобщо не следва, че същият е лишен от свободата при подаването на жалба да ползва помощта на други лица.

43

Тълкуването в обратния смисъл впрочем би било в разрез с целта за защита на интересите на потребителя във въздушния превоз, която произтича от трета алинея от преамбюла на тази конвенция и следва да бъде отчитана в съответствие с практиката на Съда, припомнена в точка 21 от настоящото решение.

44

Възможността на пътника да прибегне до помощта на други лица също така му позволява, както в случая по главното производство, да ползва помощта на представител на въздушния превозвач, за да преобразува устната си декларация в писмена и да я подаде в предвидената за целта информационна система на този превозвач.

45

Не може да се отрече, че съответните интереси на пътника и на въздушния превозвач, чийто служител е представителят, са различни, дори противоположни. Всъщност първият твърди, че е причинена вреда на багажа му, за която вторият е длъжен да носи отговорност.

46

Целта за защита на интересите на потребителите в международния въздушен превоз и необходимостта да се гарантира, че представителят вярно и добросъвестно отразява устната декларация на пътника, обаче могат да бъдат отчетени в достатъчна степен, като се гарантира, че съответният пътник може да провери верността на текста на жалбата, съставена в писмена форма и въведена в информационната система от представителя на въздушния превозвач, както и, ако е необходимо, да я измени, допълни или дори да я замени, преди да изтече срокът по член 31, параграф 2 от Конвенцията от Монреал.

47

От изложеното дотук следва, че член 31, параграфи 2 и 3 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкува в смисъл, че допуска изискването за писмена форма да се счита за изпълнено, ако със знанието на пътника представител на въздушния превозвач регистрира писмено уведомяването за вреда или върху хартиен носител, или по електронен път в информационната система на този превозвач, стига посоченият пътник да може да провери верността на текста на жалбата, съставена в писмена форма и въведена в тази система, както и, ако е необходимо, да я измени, допълни или дори да я замени, преди да изтече срокът по член 31, параграф 2 от споменатата конвенция.

48

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 31 от Конвенцията от Монреал поставя други материалноправни изисквания относно жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на въздушния превозвач.

49

В тази насока от текста на член 31, параграф 1 от Конвенцията от Монреал по-специално следва, че получаването на регистриран багаж от лицето, което има право да го получи, без да бъде отправена жалба, представлява доказателство до доказване на противното, че багажът е бил доставен в добро състояние и в съответствие с документа за превоз или с данните, съхранени чрез другото средство, посочено в член 3, параграф 2 от цитираната конвенция.

50

От този текст следва, че целта на жалба като разглежданата по главното производство, отправена до въздушния превозвач, е последният да бъде уведомен, че регистрираният багаж не е бил доставен в добро състояние и в съответствие с документа за превоз или с данните, съхранени чрез другото средство, посочено в член 3, параграф 2 от споменатата конвенция.

51

На следващо място, по отношение на контекста, от който е част член 31, параграф 1 от Конвенцията от Монреал, следва да се отбележи, че съгласно първата част от първото изречение от член 17, параграф 2 от същата конвенция превозвачът е отговорен за вреда, понесена в случай на унищожаване, загуба или повреда на регистриран багаж.

52

Ето защо член 31, параграф 1 от Конвенцията от Монреал, разглеждан в светлината на първата част от първото изречение от член 17, параграф 2 от тази конвенция, трябва да се тълкува в смисъл, че с направена от съответния пътник жалба, като подадената по главното производство, въздушният превозвач трябва да бъде информиран за съществуването на настъпилата вреда.

53

Видно от отговора на първия и втория въпрос, тъй като член 31, параграфи 2—4 от Конвенцията от Монреал просто уточнява, на първо място, сроковете, в които различните видове жалби трябва да бъдат отправени до превозвача, на следващо място, по какъв начин и под каква форма те трябва да бъдат отправени до превозвача, и накрая, последиците от неспазването на всички тези изисквания, споменатият член не поставя никакво материалноправно изискване по отношение на тези жалби.

54

От изложеното дотук следва, че член 31 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкува в смисъл, че не поставя други материалноправни изисквания относно жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на въздушния превозвач.

55

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: