1

С жалбата си SolarWorld AG иска да бъде отменено определение на Общия съд на Европейския съюз от 1 февруари 2016 г., SolarWorld и др./Съвет (T‑141/14, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2016:67) в частта, в която жалбата на SolarWorld, Brandoni solare SpA и Solaria Energia y Medio Ambiente SA до Общия съд за отмяна на член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 325, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“) се отхвърля като недопустима.

2

Член 8 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51, наричан по-нататък „основният регламент“) е озаглавен „Гаранции“ и гласи:

„1.   При условие че е направено предварително положително установяване на дъмпинг и вреда, Комисията може да приеме предложение за удовлетворителна доброволна гаранция от износителя да преразгледа цените си или да прекрати износа на дъмпингови цени, в случай че след специални консултации с консултативния комитет, Комисията е в достатъчна степен убедена, че по този начин вредоносният ефект на дъмпинга би бил отстранен. В такъв случай и доколкото подобна гаранция е в сила, временни мита, наложени от Комисията съгласно член 7, параграф 1 или окончателни мита, наложени от Съвета съгласно член 9, параграф 4 според случая, не се отнасят до вноса на разглеждания продукт, произведен от дружествата, посочени в решението на Комисията за приемане на гаранциите, с последващите му изменения. Увеличението на цените в резултат от тези гаранции не е повече от необходимото да се отстрани дъмпинговия марж и те следва да са по-ниски от дъмпинговия марж, ако такова увеличение е достатъчно да се отстрани вредата за промишлеността на Общността.

[…]

9.   При неизпълнение на гаранцията или нейното оттегляне от която и да е страна по гаранцията, или в случай на оттегляне на приемането на гаранцията от страна на Комисията, приемането на гаранцията, след консултации, се оттегля с решение или с регламент на Комисията, според случая, и временното мито, наложено от Комисията съгласно член 7 или окончателното мито, наложено от Съвета съгласно член 9, параграф 4 автоматично се прилагат, при условие че на съответния износител, освен когато той сам е оттеглил гаранцията, е предоставена възможността за отправяне на коментар“.

3

Съгласно съображение 340 от обжалвания регламент „[з]аинтересовани страни посочиха, че […] ценовата еластичност на търсенето може да бъде много голяма. Въпреки констатацията, че едно значително увеличение на цените може […] да доведе до значително намаляване на търсенето, […] е много слабо вероятно увеличението на цените, произтичащо от мерките, да бъде значително и по-специално поради следните причини. […] [И]кономическият ефект от ангажимента за спазване на минимален ценови праг, който Комисията прие, се изразява в това, че китайските производители износители ще доставят разглеждания продукт на минимална вносна цена 60 c/W, което е много под цената, наблюдавана през [разследвания период], в обем, който в общи линии съответства на техния сегашен пазарен дял. При това ценово равнище е твърде слабо вероятно търсенето да намалее значително, тъй като то гарантира достатъчно търсене и при сегашното равнище на подкрепа, предоставяно от схемите за подкрепа, и при сегашните равнища на изравняване на цените на слънчевата енергия с тези на електроенергията от конвенционални източници. Освен това се очаква цената на електроенергията за крайни потребители да се увеличи, докато се очаква цената на разглеждания продукт да спадне. Формулата за индексиране на ангажимента за спазване на минимален ценови праг гарантира, че по отношение на минималната вносна цена се отчитат по-нататъшните спадове в цената на разглеждания продукт“.

4

Съгласно член 1, параграф 1 от обжалвания регламент окончателно антидъмпингово мито се налага върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули или панели и елементи от вида, използван в кристалните силициеви фотоволтаични модули или панели, с произход или изпратени от Китай и класирани в определени кодове по комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), в действащата ѝ при приемането на обжалвания регламент редакция (наричана по-нататък „КН“). В параграф 2 от посочения член се определя ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима към нетната цена франко граница на Европейския съюз преди обмитяване на стоките, описани в параграф 1 от същия член и произведени от изброените в същия параграф 2 дружества.

5

Съгласно член 3, параграф 1 от обжалвания регламент — приложим за някои стоки, които са уточнени съгласно КН и които са фактурирани от дружества, чиито ангажименти са били приети от Комисията и чиито наименования са включени в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС на Комисията от 4 декември 2013 година за потвърждаване приемането на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпинговата и антисубсидийната процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, за периода на прилагане на окончателни мерки (ОВ L 325, 2013 г., стр. 214) — декларираният за свободно обращение внос се освобождава от антидъмпинговото мито, наложено с член 1 от посочения регламент, ако са изпълнени определени условия.

6

В член 3, параграф 2 от обжалвания регламент се посочва, че митническо задължение възниква от момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, ако се установи, че едно или няколко от посочените в параграф 1 от същия член условия не са изпълнени или ако Комисията оттегли съгласието си за приемане на ангажимента.

7

SolarWorld е европейски производител на кристални силициеви фотоволтаични модули и на техни ключови компоненти.

8

Вследствие на жалба, подадена от EU ProSun, което е сдружение на европейски производители на кристални силициеви фотоволтаични модули и на техни ключови компоненти, на 6 септември 2012 г. Комисията публикува Известие за започване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. клетки и подложки) с произход от Китайската народна република (ОВ C 269, 2012 г., стр. 5).

9

На 4 юни 2013 г. Комисията приема Регламент (ЕС) № 513/2013 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китайската народна република и за изменение на Регламент (ЕС) № 182/2013 за въвеждане на регистрационен режим за вноса на тези стоки с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 152, 2013 г., стр. 5).

10

В рамките на антидъмпинговото разследване, с писмо до Комисията от 27 юли 2013 г. China Chamber of Commerce for Import and Export of Machinery and Electronic Products (CCCME) (Китайска търговска камара за внос и износ на машини и електронни продукти (CCCME), Китай) подава предложение за съвместен ангажимент от редица китайски производители износители. По същество, от тяхно и от свое име тя предлага прилагането на минимални вносни цени за фотоволтаичните модули и за всеки от техните ключови компоненти (елементи и полупроводникови пластини) до определено годишно равнище на вноса (наричани по-нататък „МВЦ“).

11

На 2 август 2013 г. Комисията приема Решение 2013/423/ЕС за п[ри]емане на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпингова процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китайската народна република (ОВ L 209, 2013 г., стр. 26) от група оказали съдействие китайски производители износители съвместно с CCCME, изброени в приложение към посоченото решение.

12

Регламент (ЕС) № 748/2013 на Комисията от 2 август 2013 година за изменение на Регламент (ЕС) № 513/2013 (ОВ L 209, 2013 г., стр. 1) е приет с цел да се отрази Решение 2013/423. Наред с останалите изменения, с него в Регламент № 513/2013 се въвежда член 6, в който се предвижда, че ако са изпълнени определени условия, вносът на някои стоки — деклариран за допускане за свободно обращение и фактуриран от дружества, чиито ангажименти са приети от Комисията и които дружества са изброени в приложението към Решение 2013/423 — се освобождава от временното антидъмпингово мито, наложено с член 1 от Регламент № 513/2013.

13

На 4 декември 2013 г. Комисията приема Решение за изпълнение 2013/707.

14

На 2 декември 2013 г. Съветът приема обжалвания регламент.

15

На 28 февруари 2014 г. жалбоподателите в първоинстанционното производство подават жалба за отмяна на член 3 от обжалвания регламент.

16

В подкрепа на жалбата си те изтъкват три основания. Първото и второто основание са изведени от допусната явна грешка в преценката при приемането на член 3 от обжалвания регламент и нарушаване с тази разпоредба на член 8 от основния регламент, тъй като в член 3 от антидъмпинговите мерки се освобождавали китайските производители, от които Комисията приела съвместен незаконосъобразен ангажимент, в нарушение на правото на защита на жалбоподателите в първоинстанционното производство, правото им на справедлив съдебен процес и принципа на добра администрация, а също и в нарушение на член 8, параграф 4 и член 19, параграф 2 от основния регламент. Третото основание е изведено от извършено нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС посредством същия член 3, тъй като с последния някои китайски производители се освобождавали от антидъмпинговите мерки въз основа на предложение за ангажимент, прието и потвърдено с обжалвания регламент, а това било хоризонтално споразумение за определяне на цените.

17

С обжалваното определение Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателите в първоинстанционното производство като недопустима, с довода че член 3 от обжалвания регламент, а именно единствената обжалвана разпоредба, не е отделим от останалите разпоредби от този регламент.

18

С жалбата си SolarWorld иска от Съда:

19

Съветът иска от Съда:

20

Комисията иска от Съда:

21

В подкрепа на жалбата си SolarWorld изтъква две основания. Първото е изведено от грешка, която Общият съд допуснал, констатирайки, че член 3 от обжалвания регламент не е отделим от останалата част на същия регламент. Второто основание е изведено от нарушение на членове 20 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

22

Съветът твърди, че първото основание е недопустимо, от една страна, тъй като Solar World само повтаря направеното от него оплакване пред Общия съд относно отделимостта на член 3 от обжалвания регламент, и от друга страна, тъй като анализът на отделимостта на посочената разпоредба зависи от фактическа преценка.

23

На първо място, трябва да се припомни, че ако жалбоподател оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност, ако жалбоподателят не може да основе жалбата си пред Съда на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило (решение от 19 януари 2017 г., Комисия/Total и Elf Aquitaine, C‑351/15 P, EU:C:2017:27, т. 31 и цитираната съдебна практика).

24

В разглеждания случай с първото си основание SolarWorld не иска просто преразглеждане на подадената пред Общия съд жалба, а цели конкретно да оспори правната логика, накарала Общия съд да приеме, че член 3 от обжалвания регламент не е отделим от останалите разпоредби от този регламент, и изведеното от Общия съд заключение от тази констатация, а именно че жалбата на SolarWorld не е допустима. В това отношение SolarWorld надлежно посочва пасажите от обжалваното определение, в които според него е допусната грешка при прилагане на правото, и правните доводи в подкрепа на искането си, позволявайки по този начин на Съда да осъществи своя контрол.

25

На второ място, трябва да се подчертае, че евентуалната грешка, допусната от Общия съд при преценката на отделимостта на разпоредба от акт от правото на Съюза, представлява грешка при прилагане на правото, която подлежи на контрол от Съда (за такъв контрол вж. по-специално решение от 29 март 2012 г., Комисия/Естония, C‑505/09 P, EU:C:2012:179, т. 110—122).

26

Следователно първото основание е допустимо.

27

Според SolarWorld член 3 от обжалвания регламент е отделим спрямо останалите разпоредби от този регламент, и по-специално спрямо член 1, параграф 2 от него, поради което евентуалната му отмяна няма да доведе до промяна на обхвата на посочения регламент. В това отношение в основата на анализа на Общия съд в точки 55 и 59 от обжалваното определение стояло неправилно разбиране на понятията „антидъмпингови мерки“ и „антидъмпингови мита“.

28

SolarWorld посочва, че антидъмпинговите мерки могат да приемат различни форми (мита ad valorem, фиксирани стойности в евро или МВЦ). Що се отнася по-специално до МВЦ, член 8 от основния регламент позволявал на Съвета и Комисията да приемат ангажименти за МВЦ от страна на индивидуални производители износители, ако с предлаганите цени се отстраняват вредоносните последици от дъмпинга. Тези производители впоследствие били освобождавани от митото ad valorem, тъй като за тях се прилагали мерки под друга форма, а именно МВЦ съгласно ангажимента им. Целта на антидъмпинговите мерки, независимо от формата им, съответно била свързана с годността им за отстраняване на вредата, нанесена на производителите на Съюза на същата стока, и в това отношение имала коригираща функция.

29

Поради това според SolarWorld промяната на формата на антидъмпингови мерки не променя обхвата на регламента, с който се налагат, тъй като тези мерки се отнасят за целия внос от производители износители, за които е установено, че се възползват от вредоносния дъмпинг.

30

Освен това SolarWorld твърди, че по силата на член 8, параграф 9 от основния регламент — където се предвижда, че при неизпълнение или оттегляне на приемането на ангажимент за МВЦ се прилагат мита ad valorem — Комисията може да действа гъвкаво, за да промени формата на антидъмпинговите мерки, без изобщо да се променя обхватът им. В разглеждания случай в член 3, параграф 2, буква б) от обжалвания регламент се правело позоваване конкретно на член 8, параграф 9 и след приемането на обжалвания регламент Комисията оттеглила съгласието си за приемане на ангажимента за МВЦ на редица китайски производители износители, като им наложила мита ad valorem. Така от влизането в сила на обжалвания регламент нямало нито един момент, в който за тези производители износители да не се прилагат антидъмпингови мерки.

31

При това положение според SolarWorld, ако Общият съд бе уважил жалбата в първоинстанционното производство и бе отменил член 3 от обжалвания регламент, с довода че МВЦ не отстранява нанесената вреда на промишлеността на Съюза, нямало да има никаква пречка Съветът и Комисията да определят нова МВЦ в подходящ размер, за да бъде отстранена тази вреда, в съответствие с член 8, параграф 1 от основния регламент. В това отношение SolarWorld посочва, че такова обявяване на недействителност нямало непременно да доведе до промяна на обхвата на мерките, а именно този въпрос стоял в основата на анализа на Общия съд в точка 55 от обжалваното определение. Единствената правна последица от обявяването на недействителността щяла да бъде необходимостта Съветът и Комисията или да приемат нови ангажименти — съдържащи нови МВЦ, с които се отстраняват вредоносните последици от дъмпинга — или да решат да приложат мита ad valorem за всички китайски производители износители.

32

SolarWorld освен това твърди, че със съдебната практика, посочена от Общият съд в точка 57 от обжалваното определение, не може да се подкрепи изводът, че член 3 от обжалвания регламент не е отделим.

33

Накрая, що се отнася до последната част от точка 55 от обжалваното определение — където се посочва, че „[…] вносът от китайските износители, които не са се присъединили към ангажимента, приет от Комисията[, се равнява] на 30 % от общия внос на съответната стока“ — SolarWorld припомня, че член 8, параграф 1 от основния регламент изисква МВЦ да бъдат определени в подходящ размер, за да се отстрани вредата, независимо от процента на вноса, за който се прилагат антидъмпинговите мерки под формата на МВЦ. Освен това според SolarWorld големият брой китайски производители износители, за които се прилага МВЦ, не променя факта, че с обжалвания регламент се налагат антидъмпингови мерки и че формата на тези мерки е въпрос, който не засяга нито обхвата, нито предмета им.

34

Съветът, подкрепян от Комисията, твърди, че първото основание на SolarWorld трябва да се отхвърли по същество. Според тези институции частичната отмяна на обжалвания регламент е изключена, тъй като това би довело до замяна на този регламент с акт с различно съдържание, който не отговаря на намеренията на автора на Регламента и който поради това би засегнал същността на последния.

35

С първото си основание SolarWorld по същество оспорва преценката, извършена от Общия съд в точки 55 и 59 от обжалваното определение, въз основа на която Общият съд приема, че отмяната на член 3 от обжалвания регламент би засегнала същността на обжалвания регламент и че поради това тази разпоредба не е отделима от останалите разпоредби от Регламента.

36

Видно от постоянната практика на Съда, частичната отмяна на акт на Съюза е възможна само ако елементите, чиято отмяна се иска, могат да бъдат отделени от останалата част на акта. В това отношение Съдът нееднократно е постановявал, че посоченото условие не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта би довела до изменение на неговата същност (решение от 12 ноември 2015 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑121/14, EU:C:2015:749, т. 20 и цитираната съдебна практика).

37

Освен това проверката на възможността за отделяне на елементи от акт на Съюза предполага да бъде разгледан техният обхват, за да се прецени дали отмяната на тези елементи би изменила духа и същността на акта (решения от 29 март 2012 г., Комисия/Естония, C‑505/09 P, EU:C:2012:179, т. 112 и от 12 ноември 2015 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑121/14, EU:C:2015:749, т. 21).

38

В разглеждания случай съгласно член 1 от обжалвания регламент окончателно антидъмпингово мито се налага върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули или панели и елементи от вида, използван в кристалните силициеви фотоволтаични модули или панели, класирани в определени кодове по КН, с произход или изпратени от Китай, като ставката на антидъмпинговото мито е различна в зависимост от дружествата, произвеждащи тези стоки.

39

Съгласно член 3 от обжалвания регламент — приложим за някои стоки, които са уточнени съгласно КН и които са фактурирани от дружества, чиито ангажименти са били приети от Комисията — декларираният за свободно обращение внос се освобождава от антидъмпинговото мито, наложено с член 1 от посочения регламент, ако са изпълнени определени условия, като освобождаването се преустановява, щом се установи, че едно или няколко от тези условия не са били изпълнени или Комисията оттегли съгласието си за приемане на ангажимента. Както бе припомнено в точка 10 от настоящото решение, МВЦ за засегнатите фотоволтаични панели и модули и за всеки от ключовите им компоненти (елементи и полупроводникови пластини) се прилага само до определено годишно равнище на вноса.

40

Видно от разпоредбите в членове 1 и 3 от обжалвания регламент, чрез ангажимента за МВЦ в последния член се допуска освобождаване от задължението за заплащане на въведените с член 1 антидъмпингови мита в рамките на определен годишен обем на вноса.

41

Именно в контекста на тази нормативна уредба в точка 55 от обжалваното определение Общият съд приема, че с член 3 от обжалвания регламент „от антидъмпингови мита се освобождават посочени поименно икономически оператори в определени количествени граници, при условие че предвидените в не[го] условия са изпълнени. Премахвайки приложимото освобождаване от мита в тези количествени граници, отмяната на [тази] разпоредба би довела до осигуряване на обхват на антидъмпинговите мита, по-широк от обхвата, произтичащ от прилагането на [обжалвания] регламент във вида, в който е бил приет от Съвета, тъй като в тази хипотеза с въпросните мита биха се облагали всички видове внос на съответната стока от Китай, при положение че при прилагане на посочения регламент в неговата цялост с тези мита се облага само вносът от китайските износители, които не са се присъединили към ангажимента, приет от Комисията с Решение за изпълнение 2013/707, като според страните този внос се равнява на 30 % от общия внос на съответната стока. Този резултат би представлявал изменение на същността на акта — в случая [обжалвания] регламент — част от който е разпоредбата, чиято отмяна се иска“.

42

В точка 59 от обжалваното определение Общият съд заключава, че с оглед на изменението на същността на обжалвания регламент, до което би довела отмяната на член 3 от този регламент — която би премахнала освобождаването от антидъмпинговите мита, прилагано за вноса на китайските производители износители, присъединили се към приетия от Комисията ангажимент — тази разпоредба е неотделима от останалата част на Регламента.

43

Противно на твърденията на SolarWorld в рамките на първото основание от жалбата в настоящото производство, в това заключение на Общия съд не е допусната грешка при прилагане на правото.

44

Първо, видно от разпоредбите на членове 1 и 3 от обжалвания регламент, а и както бе потвърдено от всички страни в настоящото производство, при приемането на този регламент законодателят на Съюза въвежда мерки за търговска защита, формиращи едно цяло, или „пакет“. Всъщност с този регламент се въвеждат две отделни и допълващи се мерки, с които се цели постигане на общ резултат, а именно отстраняване на вредоносните последици за промишлеността на Съюза от китайския дъмпинг при съответните стоки, като същевременно се защити интересът на тази промишленост.

45

В това отношение е уместно да се отбележи съображение 340 от обжалвания регламент, където — в рамките на анализа на отражението от налагането на мерките за търговска защита върху интереса на промишлеността на Съюза — се обсъждат последиците, които според Съвета ще има ангажиментът за МВЦ за търсенето и предлагането на съответните стоки. Анализът на това съображение води до две констатации. От една страна, такъв ангажимент ще има положително икономическо отражение върху европейския пазар на въпросните стоки, в смисъл че — тъй като се предвижда по-ниска цена от наблюдаваната в разследвания период — МВЦ ще позволи поддържането в Съюза на достатъчно търсене на съответните стоки. Оказва се, че тази мярка съответно трябва да има важни и отделни последици от тези от облагането с мито ad valorem.

46

От друга страна, ангажиментът за МВЦ се оказва мярка, която Съветът е взел предвид при анализа на отражението на всички мерки за търговска защита върху целта на обжалвания регламент, а именно отстраняване на вредоносните последици за промишлеността на Съюза от китайския дъмпинг при съответните стоки, като същевременно се защити интересът на тази промишленост.

47

Следователно законодателят на Съюза е счел ангажимента за МВЦ, също като облагането с мито ad valorem, за важно средство за постигане на преследваната с този регламент цел.

48

При това положение не може да се приеме твърдението на SolarWorld, че отмяната на член 3 от обжалвания регламент — макар за присъединилите се към ангажимент за МВЦ дружества да води до премахване на ползите от този ангажимент и облагане с мито ad valorem — не би засегнала същността на обжалвания регламент, тъй като само по себе си облагането с мито ad valorem позволявало да се постигне същата цел като тази на ангажимента.

49

Второ, трябва да се отбележи, че мерките за търговска защита, предвидени в обжалвания регламент, съдържат обективни различия предвид естеството им. Както Комисията правилно отбелязва в писменото си изявление при встъпване, при облагане с мито ad valorem по смисъла на член 1, параграф 1 от обжалвания регламент китайските производители износители свободно могат да определят продажната си цена в Съюза, като върху тази цена впоследствие се начислява мито, след като съответната стока бъде внесена в Съюза. Приходите от това мито се внасят в бюджета на Съюза. Когато обаче се прилага МВЦ, тези производители износители не могат да определят свободно цената си, тъй като тя трябва да се увеличи до размера на тази МВЦ за декларирания внос за допускане за свободно обращение на съответната стока. Допълнителните доходи от това повишаване на цените съответно се получават от въпросните производители износители.

50

Следователно в основата на обжалвания регламент стои възможността за алтернативно прилагане на тези две мерки с различно естество и това позволява на китайските производители износители да се позовават на ангажимента за МВЦ, приет от Комисията, по смисъла на член 3 от обжалвания регламент и съответно да избегнат облагането на стоките им с антидъмпингово мито ad valorem, както е предвидено в член 1 от посочения регламент. Отмяната на член 3 обаче би премахнала тази възможност и би отстранила алтернативата, която законодателят на Съюза е искал да осигури на китайски производители износители при приемането на обжалвания регламент. Предвид различията, що се отнася до икономическите последици от тези два вида мерки за търговска защита, такава отмяна съответно би засегнала самата същност на обжалвания регламент.

51

Следователно твърдението на SolarWorld, че при евентуална отмяна на член 3 от този регламент, за китайските производители износители във всеки момент щяла да се прилага антидъмпингова мярка, с нищо не променя извода, че китайските производители износители се лишават от избор, който законодателят на Съюза им е осигурил при приемането на същия регламент.

52

Трето, видно от точка 55 от обжалваното определение, член 3 от обжалвания регламент се прилага за 70 % от вноса на съответните стоки от Китай.

53

Оказва се, че законодателят на Съюза е въвел съвкупност от мерки, при които облагането с мита ad valorem несъмнено формално се явява правилото, а прилагането на ангажимент за МВЦ — изключението от това правило, но на практика след приемането на обжалвания регламент прилагането на изключението засяга повечето случаи. Този ангажимент съответно се оказва основно приложим за вноса от Китай, засегнат от обжалвания регламент. При това положение отмяната на въпросния ангажимент непременно би засегнала същността на този регламент.

54

На последно място, що се отнася до твърдението на SolarWorld, че отмяната от Общия съд на член 3 от обжалвания регламент нямало да попречи на законодателя на Съюза да определи нова МВЦ в подходящ размер, за да отстрани нанесената вреда на промишлеността на Съюза, в съответствие с член 8, параграф 1 от основния регламент, трябва да се констатира, че анализът на засягането на същността на акт от правото на Съюза зависи единствено от последиците, които следват автоматично от евентуална отмяна на съответната разпоредба от този акт. Поради това не е възможно различните мерки, които авторът на въпросния акт може да вземе вследствие на отмяната, да се отразят на този анализ.

55

Видно от гореизложените съображения, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че член 3 от обжалвания регламент не е отделим от останалите разпоредби от този регламент.

56

Поради това първото основание на SolarWorld трябва да се отхвърли.

57

SolarWorld твърди, че Общият съд е нарушил правото му на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата и правото му на равенство пред закона по смисъла на член 20 от нея.

58

Всъщност според него, ако обжалваното определение не се отмени поради причините, изложени в рамките на първото основание от жалбата в настоящото производство, това щяло да доведе до неприемливото лишаване de jure на SolarWorld — в качеството му на жалбоподател в Съюза в случай, свързан с търговска защита — от ефективни правни средства за защита и до по-неблагоприятното му третиране спрямо китайските производители износители, които искат от съдилищата на Съюза да отменят обжалвания регламент изцяло.

59

Тъй като самата цел на основния регламент е да се защити промишлеността на Съюза от нанесена с дъмпинг вреда, според SolarWorld, ако институциите на Съюза установят наличие на вредоносен дъмпинг, но не въведат антидъмпингови мерки под каквато и да било форма на подходящо равнище, за да се отстрани нанесената на производителите на Съюза вреда, правата на промишлеността на Съюза се нарушават. Така според SolarWorld, ако обжалваното определение не се отмени, в настоящия случай фотоволтаичната промишленост няма да разполага с никакво правно средство за защита, ако Съветът и Комисията незаконосъобразно наложат антидъмпингови мерки в определен размер, който не е годен да отстрани нанесената на производителите на Съюза вреда.

60

Освен това с възможността китайски производители износители, нанесли вреда на промишлеността на Съюза, да обжалват регламент за въвеждане на мерки за търговска защита, при положение че европейски производител нямал такава възможност, се нарушавал принципът на равенство пред закона, установен в член 20 от Хартата. Всъщност европейски производител като жалбоподателя в настоящия случай по принцип имал интерес от отмяна не на целия регламент, с който се въвеждат мерки за търговска защита, а само на незаконосъобразните му части.

61

Според Съвета второто основание е недопустимо в частта относно твърдението за нарушение на член 20 от Хартата, тъй като то се посочва за първи път в жалбата в настоящото производство. Съветът при всички положения счита, че цялото второ основание е неоснователно, което твърди и Комисията.

62

Най-напред трябва да се припомни, че в производството по обжалване правомощията на Съда по принцип се свеждат до преценка на правното разрешение, дадено във връзка с обсъдените основания пред съдилищата, които се произнасят по съществото на спора (решение от 17 септември 2015 г., Total/Комисия, C‑597/13 P, EU:C:2015:613, т. 22 и цитираната съдебна практика).

63

В разглеждания случай нарушението на член 20 от Хартата се изтъква за първи път пред Съда, въпреки че SolarWorld е имало възможност да се позове на нарушението на този член във връзка с двете основания за недопустимост на жалбата в първоинстанционното производство, изложени от Съвета пред Общия съд. Поради това второто основание на SolarWorld е недопустимо в частта относно твърдението за нарушение на член 20 от Хартата.

64

Що се отнася до твърдението за нарушение на член 47 от Хартата, SolarWorld счита, че ако не може да оспори обжалвания регламент частично, не би разполагало с никакво правно средство за защита, ако институциите на Съюза наложат антидъмпингови мерки в размер, който не е годен да отстрани нанесената на производителите на Съюза вреда.

65

В това отношение на първо място трябва да се припомни, че с посочения член не се цели промяна на предвидената в Договорите система за съдебен контрол, и по-специално на правилата, свързани с допустимостта на исковете или жалбите, подадени пряко пред юрисдикцията на Съюза (решения от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 97 и от 24 ноември 2016 г., Ackermann Saatzucht и др./Парламент и Съвет, C‑408/15 P и C‑409/15 P, непубликувано, EU:C:2016:893, т. 49).

66

На второ място, предоставената от член 47 от Хартата защита не изисква правният субект да може безусловно да подаде жалба пряко пред юрисдикцията на Съюза за отмяна на такъв законодателен акт на Съюза (решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 105).

67

На трето място, съгласно постоянната съдебна практика, както следва от член 19, параграф 1 ДЕС, съдебният контрол за спазване на правния ред на Съюза се осигурява от Съда и юрисдикциите на държавите членки. За тази цел посредством членове 263 ДФЕС и 277 ДФЕС, от една страна, и член 267 ДФЕС, от друга страна, Договорът за функционирането на ЕС установява завършена система от способи за защита и процедури, чието предназначение е да осигурят контрола за законосъобразност на актовете на Съюза, поверявайки го на съда на Съюза (решения от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 90 и 92, и от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 57).

68

При това положение с невъзможността SolarWorld да обжалва само неотделима част от обжалвания регламент не могат да се нарушат правата му, произтичащи от член 47 от Хартата, тъй като това дружество е можело да оспори обжалвания регламент изцяло. Ако отговаря на условията относно процесуалната легитимация по член 263, параграф 4 ДФЕС, то всъщност е можело да оспори обжалвания регламент пряко преди Общия съд, като същевременно поиска действието на отмяната да бъде спряно до приемането от институциите на Съюза на необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение за отмяна, или да оспори валидността на обжалвания регламент пред националните юрисдикции и поиска от тях да отправят преюдициални въпроси до Съда.

69

Видно от гореизложените съображения, с частта от обжалваното определение, в която Общият съд приема, че тъй като член 3 от обжалвания регламент не е отделим от останалата част на този регламент, жалбата на SolarWorld е недопустима, не се нарушава член 47 от Хартата.

70

Поради това второто основание на SolarWorld трябва да се отхвърли като отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.

71

Жалбата съответно трябва да се отхвърли изцяло.

72

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

73

Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

74

След като Съветът е поискал жалбоподателят да бъде осъден и последният е загубил делото, жалбоподателят трябва да бъде осъден да заплати направените от тази институция съдебни разноски.

75

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, която разпоредба също е приложима към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

76

В разглеждания случай Комисията, която е имала качеството на встъпила страна в първоинстанционното производство, трябва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши: