–

за „LS Customs Services“ SIA, от D. Plotovs, в качеството на представител,

–

за латвийското правителство, от I. Kucina, A. Bogdanova и I. Kalniņš, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Sauka и L. Grønfeldt, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 29, параграф 1 и членове 30 и 31 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 955/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 1999 г. (ОВ L 119, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 11, стр. 200) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „LS Customs Services“ SIA (наричано по-нататък „LSCS“) и Valsts ieņēmumu dienests (Национална данъчна служба, Латвия) по повод на приложимия метод за определяне на митническата стойност на стоки, незаконосъобразно отклонени от митнически надзор при режим транзит през митническата територия на Европейския съюз.

3

Член 6, параграф 3 от Митническия кодекс предвижда:

„Решенията на митническите органи, издадени в писмена форма, с които се отхвърлят искания или са неблагоприятни за адресатите, трябва да бъдат мотивирани. Те трябва да посочват възможността за обжалване по член 243“.

4

Съгласно член 14 от Митническия кодекс:

„За целите на прилагането на митническото законодателство всяко лице, свързано пряко или непряко със съответните операции, извършвани в рамките на търговията със стоки, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изискуема документация и информация, независимо на какъв информационен носител, както и осигурява пълното си съдействие“.

5

Съгласно член 29, параграф 1 от Митническия кодекс:

„Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условие че:

6

Член 30 от Митническия кодекс предвижда:

„1.   Когато митническата стойност не може да се определи съгласно член 29, се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение от посочения ред се допуска, ако деклараторът изяви желание букви в) и г) да бъдат разменени по ред на прилагане. Само когато тази митническа стойност не може да бъде определена чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф.

2.   Митническа стойност, определена в резултат на прилагане на този член, е:

7

Съгласно член 31 от Митническия кодекс:

„1.   Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по силата [на] членове 29 или 30, тя се определя въз основа на наличните данни в Общността и чрез разумни способи, съответстващи на общите принципи и разпоредби на:

2.   Митническата стойност, определена чрез прилагане на параграф 1, не се основава на:

8

Съгласно член 91, параграф 1 от Митническия кодекс:

„Режимът външен транзит разрешава превоз на стоки от едно до друго място на митническата територия на Общността на:

[…]“.

9

Член 96 от Митническия кодекс предвижда:

„1.   Задълженото лице е титулярят на режима външен транзит в Общността. То е длъжно:

2.   Независимо от задълженията на титуляря на режима, посочени в параграф 1, превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит в Общността, е длъжен също да ги представи в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране“.

10

Член 192, параграф 1 от Митническия кодекс гласи:

„Когато митническото законодателство разпорежда задължително предоставяне на обезпечение[,] и при условията на специфичните разпоредби, определени за режим транзит в съответствие с процедурата на комитета, митническите органи определят размера на това обезпечение на равнище, равно на:

[…]“.

11

Съгласно член 203, параграфи 1 и 3 от Митническия кодекс:

„1.   Вносно митническо задължение възниква при:

[…]

3.   Длъжникът е:

12

Член 221 параграф 1 от Митническия кодекс гласи:

„Длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага, след като този размер бъде взет под отчет“.

13

Член 147, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1762/95 на Комисията от 19 юли 1995 г. (ОВ L 171, 1995 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 8, стр. 22) (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“) предвижда:

„За целите на член 29 от [Митническия кодекс] обстоятелството, че стоката, която е предмет на продажба, се декларира за допускане за свободно обращение, се смята за достатъчно доказателство че тя е продадена за износ в митническата територия на Общността. При последователни продажби преди остойностяване се отчита само последната продажба, довела до въвеждане в митническата територия на Общността, или продажбата на митническата територия на Общността преди допускането за свободно обращение на стоките.

Когато се декларира цена, свързана с продажба преди последната продажба, въз основа на която стоките са въведени в митническата територия на Общността, следва да се докаже пред митническите органи, че продажбата на тези стоки се е състояла с цел износ във въпросната митническа територия.

[…]“.

14

Член 150 от Регламента за прилагане гласи:

„1.   При прилагането на член 30, параграф 2, буква а) от [Митническия кодекс] (цена на сделката на идентични стоки), МОС трябва да се определя чрез стойността на сделката с идентични стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката с идентични стоки, продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното търговско равнище и количество, при условие че подобни корекции могат да се направят на базата на доказаните обстоятелства, които ясно установяват необходимостта и точността на корекциите, с които стойността се увеличава или намалява.

[…]

4.   При прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание стойността на сделката за стоки, произведени от друго лице, само ако не може да се намери стойност на сделката според параграф 1 за стоки, идентични на оценяваните, произведени от същото лице.

[…]“.

15

Член 151 от Регламента за прилагане гласи:

„1.   При прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс] (цена на сделката на подобни стоки), МОС трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката с подобни стоки, продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното търговско равнище и/или количество, при условие че подобни корекции могат да се направят на базата на доказаните обстоятелства, които ясно установяват необходимостта и точността на корекциите, с които стойността се увеличава или намалява.

[…]

3.   Ако при прилагане на настоящия член се установи повече от една стойност на идентични стоки, за определянето на МОС на вносните стоки се използва най-ниската стойност.

[…]

5.   За целите на настоящия член стойността на сделката за подобни вносни стоки означава МОС, определена по-рано според член 29 от [Митническия кодекс], коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член“.

16

Съгласно член 153, параграф 1 от Регламента за прилагане:

„При прилагането на член 30, параграф 2, буква г) от [Митническия кодекс] (изчислена МОС) митническите органи не могат да изискват или задължават лице, което няма местожителство в Общността, да представя за разглеждане или да дава достъп до сметки или други записи с цел да се определи тази стойност. Обаче сведения, дадени от производителя на стоката, с цел да се определи МОС според настоящия член може да се проверят в страна извън Общността от митническите органи на една държава членка със съгласието на производителя и при условие че тези органи известят органите в съответната страна достатъчно навреме и последните не възразяват срещу проучването“.

17

На 2 юни 2011 г. LSCS, в качеството си на задължено лице, подава пред митническо бюро в Латвия транзитна митническа декларация във връзка с превоза на стоки от Китай до Русия през територията на Съюза.

18

При липсата на доказателства за приключване на транзитния режим Националната данъчна служба издава първоначално решение на 12 септември 2011 г., а след това и окончателно решение на 8 ноември 2011 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), с което установява задължение на LSCS за заплащането на мита, антидъмпингово мито и данък върху добавената стойност във връзка с въпросните стоки.

19

За изчисляването на митническата им стойност службата прилага метода за оценка, предвиден в член 31 от Митническия кодекс, като се основава на наличните данни в Съюза.

20

Националната данъчна служба всъщност приема, че посочените стоки са продадени за износ с местоназначение Русия и поради това член 29 от Митническия кодекс не е приложим. Освен това приема, че не разполага с информация, позволяваща прилагането на методите за оценка, предвидени в член 30, параграф 2, букви a)—г) от Митническия кодекс.

21

LSCS подава жалба, с която иска отмяната на спорното решение, пред Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия), който на 23 август 2012 г. постановява, че решението не е мотивирано в достатъчна степен от правна страна.

22

С решение от 10 юни 2014 г. Administratīvā apgabaltiesa (Регионален административен съд, Латвия), сезиран с въззивна жалба, потвърждава това решение. Той по-специално приема, че първоначалното решение от 12 септември 2011 г. и спорното решение не посочват въз основа на каква информация е изчислена митническата стойност и поради каква причина не е било възможно да се получи информацията, позволяваща прилагането на различен от предвидения в член 31 от Митническия кодекс метод, което възпрепятствало LSCS да упражни в пълен обем правата си в производството по обжалване по административен и съдебен ред.

23

Националната данъчна служба подава касационна жалба срещу това решение пред Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия), според който изходът на спора в главното производство зависи от тълкуването на правото на Съюза.

24

При тези обстоятелства Augstākā tiesa (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 29 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност е приложим по отношение на стоки, продадени за износ с местоназначение в трета държава, които при режим външен транзит са отклонени от митнически надзор.

26

Съгласно този член „митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността“.

27

От текста на тази разпоредба, и по-конкретно от израза „продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността“, следва, че договорната стойност следва да съответства на цената за износ с местоназначение в Съюза. Поради това следва към момента на продажбата да бъде доказано, че стоките с произход от трета държава ще бъдат превозени към митническата територия на Съюза (вж. в този смисъл решения от 6 юни 1990 г., Unifert, C‑11/89, EU:C:1990:237, т. 11 и от 28 февруари 2008 г., Carboni e derivati, C‑263/06, EU:C:2008:128, т. 28).

28

Това тълкуване се потвърждава от член 147, параграф 1, втора алинея от Регламента за прилагане относно последователните продажби, от който следва, че само цената за стока, предназначена за територията на Съюза, може да се използва за предвиденото в член 29 от Митническия кодекс митническо остойностяване.

29

Освен това, ако цената при продажба за износ в трета държава бъде призната за „договорна стойност“ по смисъла на член 29 от МК, това би било в противоречие и с целта, която преследва правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване.

30

Всъщност митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2013 г., Christodoulou и др., C‑116/12, EU:C:2013:825, т. 40 и цитираната съдебна практика).

31

Както обаче посочва генералният адвокат в точка 46 от заключението си, цената на стока в определена митническа зона всъщност отразява ситуацията на пазара в тази зона. Следователно цената на стока за износ към трета държава не съответства непременно на цената, която би била установена за износ на същата стока с местоназначение в митническата територия на Съюза.

32

Именно поради това член 31, параграф 2, буква в) и д) от Митническия кодекс предвижда, че митническата стойност, определена в съответствие с член 31 от този кодекс, не се основава на цената на стоки на вътрешния пазар на страната на износа, нито на цени за износ в страна, която не е част от митническата територия на Съюза.

33

При тези условия цена, съответстваща на продажбата на стоки, предназначени за трета държава, когато тези стоки по време на транзита им през митническата територия на Съюза са отклонени от митнически надзор, не би отразила реалната икономическа стойност на стоката.

34

Следва да се добави, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство задълженото лице не може да се позовава на защитата на оправданите правни очаквания, като твърди, че е можел основателно да очаква размерът на митническото задължение да съответства на стойността на обезпечението, което то е учредило при поставяне на стоките в режим на външен транзит.

35

В това отношение всъщност е важно да се припомни, че само икономически оператор, за когото националният орган е породил основателни очаквания в резултат на конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, дадени му от оправомощени и достоверни източници, има правото да се позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания (вж. в този смисъл решения от 10 септември 2015 г., Veloserviss, C‑427/14, EU:C:2015:803, т. 39 и от 14 юни 2016 г., Marchiani/Парламент, C‑566/14 P, EU:C:2016:437, т. 77).

36

Както обаче посочва генералният адвокат в точки 60—64 от заключението си, приемането на размера на обезпечението от страна на митническите власти, доколкото то по никакъв начин не предопределя размера на бъдещото митническо задължение, не може да се приравни на такива уверения.

37

По изложените по-горе съображения на първия поставен въпрос следва да се отговори, че член 29, параграф 1 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност не е приложим по отношение на стоки, които не са продадени за износ с местоназначение в Съюза.

38

С втория и петия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 31 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 29 и 30 от този кодекс методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага предвиденият в член 31 от този кодекс метод, както и да посочат наличните в Съюза данни, въз основа на които са изчислили митническата стойност на въпросните стоки.

39

В самото начало следва да се подчертае, че правото на добра администрация, тъй като е проявление на общ принцип на правото на Съюза, означава задължение за държавите членки да го зачитат при прилагането на правото на Съюза (вж. по аналогия решение от 8 май 2014 г., N., C‑604/12, EU:C:2014:302, т. 49 и 50).

40

Сред тези изисквания задължението да се мотивират приетите от националните органи решения е от особено значение, тъй като позволява на адресатите им да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да ги обжалват. То е необходимо и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 1987 г., Heylens и др., 222/86, EU:C:1987:442, т. 15).

41

Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс припомня задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите им.

42

Освен това съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (вж. в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., Molenbergnatie, C‑201/04, EU:C:2006:136, т. 54).

43

Накрая следва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда, методите за определяне на митническата стойност, предвидени в членове 29—31 от Митническия кодекс, се намират в отношение на субсидиарност помежду си. Всъщност само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на даден метод следва да се приложи този, който непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2013 г., Christodoulou и др., C‑116/12, EU:C:2013:825, т. 43).

44

При тези условия задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на посочените разпоредби, трябва, от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност.

45

От друга страна, това задължение означава, че посочените органи са длъжни да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на адресата да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение.

46

Следва да се добави, както посочва генералният адвокат в точка 85 от заключението си, че държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи и да установят дали и доколко е възможно такъв порок да бъде саниран в хода на съдебната фаза от производството, при условие че се спазват принципите на равностойност и на ефективност (вж. в този смисъл решение от 3 юли 2008 г., Комисия/Ирландия, C‑215/06, EU:C:2008:380, т. 57).

47

С оглед на изложените по-горе съображения на поставените втори и пети въпрос следва да се отговори, че член 31 във връзка с член 6, параграф 3 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 29 и 30 от този кодекс методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага предвиденият в член 31 от Кодекса метод, както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението. Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи и да установят дали и доколко е възможно такъв порок да бъде саниран в хода на съдебната фаза от производството, при условие че се спазват принципите на равностойност и на ефективност.

48

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган е длъжен да поиска от производителя да му представи необходимата за прилагането на този метод информация, или е достатъчно да посочи, че не разполага с тази информация.

49

Съгласно член 30, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент както и стоките, подлежащи на остойностяване. Член 150, параграф 4 от Регламента за прилагане уточнява в това отношение, че може да се вземе под внимание стойността на сделката за стоки, произведени от друго лице, само ако не може да се намери стойност на сделката за стоки, идентични на оценяваните, произведени от същото лице.

50

Прилагането на определения в член 30, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс метод следователно изисква, на първо място, да се знае стойността на сделката за идентични стоки, произведени от същото лице и продадени за износ с местоназначение в Съюза приблизително по същото време.

51

В този контекст е важно да се припомни, че в съответствие с предвиденото в член 30, параграф 1 от Митническия кодекс само когато митническата стойност не може да бъде определена въз основа на член 30, параграф 2, буква a) от този кодекс може да се приложи член 30, параграф 2, буква б) от него.

52

Като се има предвид субсидиарното отношение, което е налице между различните предвидени в член 30, параграф 2 от Митническия кодекс методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост.

53

За тази цел посочените органи могат съгласно член 14 от Митническия кодекс да поискат от всяко пряко или косвено заинтересовано от съответните сделки лице да предостави информация.

54

Нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане обаче задължават митническите органи да се обръщат към производителя на въпросните стоки, за да получат необходимата информация за прилагането на метода, основан на договорната стойност на идентични стоки, предвиден в член 30, параграф 2, буква a) от този кодекс.

55

Поради това тези органи следва да преценят в зависимост от обстоятелствата във всеки отделен случай и като имат предвид задължението си за полагане на дължимата грижа, припомнено в точка 52 от настоящото решение, дали е целесъобразно да се обърнат директно към производителя на въпросните стоки, за да получат информацията, необходима за прилагането на метода за определяне на митническата стойност, предвиден в член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс.

56

От друга страна, с оглед на задължението им за полагане на дължимата грижа при прилагането на тази разпоредба митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Освен това е уместно да се позволи на засегнатото лице да им предостави цялата информация, която би могло да получи и която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба.

57

С оглед на изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган не е длъжен да поиска от производителя да му предостави необходимата за прилагането на този метод информация. Този орган обаче е длъжен да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага. Той трябва и да позволи на съответните икономически оператори да му предоставят цялата информация, която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба.

58

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 30, параграф 2 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че когато определят митническата стойност на стоките въз основа на договорната стойност на сходни стоки в съответствие с член 151, параграф 3 от Регламента за прилагане, митническите органи са длъжни да мотивират защо не прилагат на предвидените в букви в) и г) от тази разпоредба методи.

59

В това отношение следва да се припомни, че както е видно от текста на член 151, параграф 1 от Регламента за прилагане, параграф 3 от този член е разпоредба за прилагане на член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс.

60

Като се има предвид обаче отношението на субсидиарност, което съществува между различните методи за определяне на митническата стойност, предвидени в членове 29—31 от посочения кодекс, припомнено в точка 43 от настоящото решение, митническите органи не следва да се мотивират защо не прилагат методите, които следват избрания от тях метод.

61

Поради това, когато може да определи митническата стойност на въпросните стоки в съответствие с член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, митническият орган на дадена държава членка не е длъжен да вземе предвид методите, предвидени в член 30, параграф 2, букви в) и г) от този кодекс.

62

С оглед на изложените по-горе съображения на четвъртия поставен въпрос следва да се отговори, че член 30, параграф 2 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че когато определят митническата стойност на стоките въз основа на договорната стойност на сходни стоки в съответствие с член 151, параграф 3 от Регламента за прилагане, митническите органи не са длъжни да мотивират защо не прилагат на предвидените в букви в) и г) от тази разпоредба методи.

63

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: