1.

Настоящото преюдициално запитване е отправено от Sala de lo Social del Tribunal Superior de Justicia de Castilla y Leon in Valladolid (отделение по трудови и осигурителни спорове на Висшия съд на Кастилия и Леон, Валядолид, наричан по-нататък „Tribunal Superior“) във връзка с искане да бъде отново нает на работа преподавател по музика, който е бил служител в дружеството, стопанисващо общинска музикална школа. Малко преди градският съвет да избере друго дружество, което да стопанисва школата, жалбоподателят в главното производството е бил уволнен.

2.

След дълга поредица от дела пред Съда настоящото запитване отново поставя въпроса в какви случаи загубата на обществена поръчка за услуга, спечелена от конкурент, следва да се счита за прехвърляне на икономически субект по смисъла на Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (наричана по-нататък „Директивата“), при което от новия изпълнител се изисква да поеме персонала на предишния. Особености в разглеждания случай са наличието на изтекла концесия преди поемането на въпросната дейност от конкурента, забавяне от пет месеца преди конкурентът да възобнови дейността, както и обстоятелството, че нито едно от лицата, които са били на работа при работодателя на жалбоподателя, не продължава да работи при новия работодател.

3.

Запитващата юрисдикция повдига и процесуален въпрос: след като първата музикална школа е уволнила целия си персонал, се води дело за колективно уволнение, по което законните колективни представители неуспешно оспорват решението на работодателя. Tribunal Superior иска да установи дали е налице нарушение на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), ако отделен работник е обвързан от решение, постановено в такова колективно производство, в което той не е бил легитимиран да участва като страна и не е могъл да защити правата си, произтичащи от Директивата.

4.

Член 47, първа и втора алинея от Хартата предвижда:

„Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.

Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван“.

5.

Текстът на член 1, букви а) и б) от Директивата е следният:

6.

Член 3, параграф 1 от Директивата гласи:

„Правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка“.

7.

Член 4, параграф 1, първа алинея от Директивата предвижда:

„Прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност само по себе си не представлява основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя. Тази разпоредба не засяга уволненията по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила“.

8.

Член 124, параграфи 1 и 13 от Закона относно съдебните производства по трудови и осигурителни спорове (Ley reguladora de la Jurisdicción Social, наричан по-нататък „LJS“) гласи:

„1.   Решението на работодателя може да се обжалва от законните представители на работниците и служителите в производството, предвидено в следващите параграфи.

[…]

13.   Когато производството е по индивидуален иск, предявен пред Juzgado de lo Social (съд по трудови и осигурителни спорове) за отмяна на уволнение, се прилагат членове 120—123 от този закон, при спазване на следните специални разпоредби: […] b) Ако в съответствие с предходните параграфи представителите на служителите предявят иск за отмяна на решението на работодателя след започване на производство по индивидуален иск, последното се спира до постановяването на решение по предявения от представителите на работниците и служителите иск, което след влизането си в сила има силата на пресъдено нещо в индивидуалното исково производство в съответствие с член 160, параграф 5 от този закон“.

9.

Член 160, параграф 5 от LJS предвижда:

„Окончателното решение има силата на пресъдено нещо по висящи и бъдещи производства по индивидуални искове със същия предмет или пряко свързани с него пред трудовите и осигурителни, както и пред административните съдилища. Производството по такива искове се спира до приключване на производството по колективния иск. С определение се спира висящото въззивно или касационно производство, производството при постановено първоинстанционно решение и компетентният съд е обвързан от окончателното решение в производството по колективния иск, включително когато липсата на последователност или наличието на противоречия с това решение не са били изтъкнати като основания в касационно производство, имащо за цел уеднаквяване на съдебната практика“.

10.

На 11 ноември 1996 г. Jorge Luis Colino Sigüenza (наричан по-нататък „жалбоподателят“) започва работа в общинската музикална школа на Валядолид (наричана по-нататък „школата“) като преподавател по музика.

11.

Първоначално школата се стопанисва от Ayuntamiento de Valladolid (община Валядолид, наричана по-нататък „общината“).

12.

През 1997 г. общината престава да управлява пряко школата и провежда обществена поръчка за възлагане на управлението ѝ. Така поръчката е възложена на Músicos y Escuela, S.L. (наричано по-нататък „Músicos“) — дружество с ограничена отговорност, учредено на 7 юли 1997 г. с капитал от 500000 ESP (около 3000 EUR) и предмет на дейност обучение по музика, организиране на представления и продажба на музикални инструменти; по същество единствената цел на това дружество е да участва в процедурите за възлагане на обществени поръчки, обявени от общината ( 2 ). Músicos поема оборудването, помещенията и средствата за предоставяне на съответните услуги, наема част от служителите на общината, сред които и жалбоподателя, и в качеството си на общинска музикална школа поема дейността на музикалната школа, която продължава да се счита за услуга, предоставяна от общината на местните граждани.

13.

През следващите години градският съвет, действайки от името на общината, периодично обявява обществени поръчки, по-конкретно през септември 2000 г., септември 2004 г., юли 2008 г. и септември 2012 г. ( 3 ). Поръчките продължават да се възлагат на Músicos ( 4 ). Последният му договор е за периода до 31 август 2013 г., с изрично предвидена възможност за продължаване през следващата учебна година.

14.

Вследствие на рязкото намаляване на броя на учениците в началото на учебната 2012/2013 г. ( 5 ) възниква разлика между платените от учениците такси и уговорената между общината и Músicos цена на услугата. През декември 2012 г. Músicos иска сума в размер на над 100000 EUR ( 6 ) като компенсация за тази разлика, която градският съвет отказва да изплати.

15.

При това положение на 19 февруари 2013 г. Músicos иска прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на общината, както и заплащане на обезщетение за вреди. От своя страна градският съвет отказва да изпълни тези искания, твърди неизпълнение от насрещната страна, като я приканва да продължи да предоставя уговорената услуга до края на учебната 2012/2013 г., и отказва да освободи депозита от 15000 EUR, предоставен от Músicos за използване на оборудването и помещенията.

16.

Поради икономическото положение, възникнало вследствие на спора с градския съвет, на 4 март 2013 г. Músicos започва процедура за колективно уволнение. След като в рамките на задължителния период на преговори и консултации не е постигнато споразумение с представителите на работниците и служителите, на 27 март 2013 г. Músicos взема решение за уволнение на целия персонал. На 31 март 2013 г. Músicos преустановява дейността си, а на 1 април 2013 г. връща предоставените на школата помещения, инструменти и оборудване във владение на градския съвет. На 4 април 2013 г. дружеството връчва известие за уволнение на целия персонал, включително на жалбоподателя, считано от 8 април 2013 г. Така Músicos уволнява 26 служители, от които 23 преподаватели и трима административни служители ( 7 ).

17.

Представителите на работниците и служителите (избрани от персонала на предприятието) оспорват решението на Músicos за колективно уволнение пред Tribunal Superior, който провежда заседание по делото на 22 май 2013 г. На 19 юни 2013 г. искът е отхвърлен. Tribunal Superior постановява по-специално, че общината няма задължение да поддържа дейността на школата и че в периода на консултации Músicos е преговаряло добросъвестно и с цел постигане на споразумение в границите, наложени му от икономическото положение, в което се е намирало. Освен това в решението се потвърждава наличието на изтъкнатите от Músicos икономически причини за извършване на уволненията, като се отчита, че намаляването на приходите от записване на ученици не е било компенсирано от общината, което е довело до икономически дисбаланс, оправдал закриването и преустановяването на дейността. Касационната жалба срещу това решение, подадена от представителите на работниците и служителите пред Tribunal Supremo, е отхвърлена на 17 ноември 2014 г.

18.

Междувременно на 30 юли 2013 г. е открито производство по несъстоятелност на Músicos и след осребряване на имуществото дружеството е прекратено с решение на Juzgado de lo Mercantil (търговски съд) през септември 2013 г.

19.

През август 2013 г. градският съвет, действащ от името на общината, прекратява договора за управление с Músicos, поради това че то предсрочно е преустановило управлението на школата, считано от 1 април 2013 г. Освен това градският съвет задържа предоставената от Músicos гаранция и иска обезщетение за вредите от неизпълнението.

20.

Впоследствие градският съвет обявява нова процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги във връзка с управлението на школата. Оценени са седем заявители, като четирима от тях са поканени да представят информация за себе си и предлаганите от тях услуги въз основа на набор от критерии. В крайна сметка управлението на школата за учебната 2013/2014 г. е възложено на дружество In-pulso Musical Sociedad Cooperativa (наричано по-нататък „In-pulso“), което е създадено на 19 юли 2013 г. с единствен предмет на дейност предоставяне на обявената в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка услуга ( 8 ). Градският съвет предоставя на In-pulso ползването на помещенията, инструментите и оборудването за целите на управлението на школата, която подновява дейност през септември 2013 г. с изцяло нов персонал ( 9 ). През юни 2014 г. In-pulso печели и следващата процедура за възлагане на обществена поръчка и сключва договор, по силата на който продължава да управлява школата през учебните 2014/2015 г. и 2015/2016 г.

21.

Що се отнася до спора между градския съвет и Músicos относно прекратяването на договора, през октомври 2014 г. и април 2015 г. Sala de lo Contencioso-Administrativo de Valladolid del Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (административно отделение за Валядолид на Висшия съд на Кастилия и Леон) постановява решения, които са влезли в сила. Приема, че градският съвет неправилно тълкува договора за възлагане на обществена поръчка за услуги и не се съобразява с уговорените в него условия, доколкото в него се гарантират определени приходи независимо от броя на записаните ученици. Поради това Tribunal Superior уважава исканията на Músicos, като прекратява договора, отхвърля паричните претенции на общината и признава правото на Músicos да си върне внесения депозит. Искането за обезщетение на Músicos обаче е отхвърлено, поради това че то не е изпълнило задълженията си, като едностранно е преустановило предоставянето на услугата, без да изчака изхода от производството пред съда.

22.

След възобновяване на дейността на школата от In-pulso жалбоподателят и някои от бившите му колеги предявяват срещу Músicos, общината и In-pulso индивидуални искове, с които оспорват уволнението си. След влизането в сила на споменатото по-горе съдебно решение относно колективното уволнение производствата по индивидуалните искове пред Juzgados de lo Social (съдилищата по трудови и осигурителни спорове) продължават. Исковете обаче са отхвърлени.

23.

На 30 септември 2015 г. Juzgado de lo Social No 4 de Valladolid (съд № 4 по трудови и осигурителни спорове, Валядолид) отхвърля иска на жалбоподателя, като приема, че е обвързан от потвърденото от Tribunal Supremo решение на Tribunal Superior от 19 юни 2013 г., с което се отхвърля предявеният от представителите на персонала колективен иск. В решението на Juzgado de lo Social на основание член 124, параграф 13, буква b) от LJS е постановено, че предвид силата на пресъдено нещо, основанията за колективно уволнение са били достатъчни, както и че същото е било законосъобразно проведено, като по този начин е станало възможно Músicos да извърши последващото индивидуално уволнение на жалбоподателя. Освен това Juzgado de lo Social постановява, че не е налице прехвърляне на предприятие, тъй като дейността е възобновена едва след изтичането на 5 месеца от уволнението.

24.

Жалбоподателят обжалва посоченото решение пред запитващата юрисдикция.

25.

Според него силата на пресъдено нещо няма действие по отношение на настъпили впоследствие обстоятелства, тъй като не е имало как да се вземат предвид от съда, който се произнася относно колективното уволнение, понеже са настъпили едва впоследствие, а именно с възобновяването на дейността от In-pulso през септември 2013 г., както и с постановяването през октомври 2014 г. и април 2015 г. на решенията, с които са уважени исканията на Músicos, а на общината е разпоредено да изплати разликата между внесените такси и уговорената в договора за възлагане на услугата сума. Жалбоподателят твърди също, че не е обвързан от силата на пресъдено нещо, тъй като не е бил страна в колективното производство, по което е постановено съответното решение.

26.

При тези обстоятелства Tribunal Superior поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

27.

Писмени становища пред Съда представят In-pulso, Кралство Испания и Европейската комисия. Съдът отправя писмени въпроси, на които жалбоподателят, а също In-pulso, испанското правителство и Комисията отговарят писмено. В съдебното заседание от 27 септември 2017 г. устни доводи представят представителите на Кралство Испания и на Комисията.

28.

Към момента на възобновяване на школата Músicos очевидно вече е преустановило съществуването си като субект, поради което към въпросния момент не е имало субект, който да може да се прехвърли на In-pulso. Дори да се допусне, че предишният субект все още е можел да се счита за съществуващ, при всички положения се оказва, че повечето фактори, сочещи, дали старият и новият субект са идентични, в настоящия случай не допускат да се приеме наличието на „прехвърляне“ по смисъла на Директивата. Независимо че ще изложа своето тълкуване на релевантните по делото показатели, окончателната преценка на относимите фактори трябва да се извърши от запитващата юрисдикция.

29.

При отговора на втория въпрос дали евентуалното прехвърляне е било причина за уволнението на жалбоподателя следва да се изходи от предположението, че съдът ще отговори утвърдително на първия въпрос или ще допусне възможността за утвърдителен отговор от националния съд. По мое мнение дори в такъв случай на втория въпрос трябва да се отговори отрицателно.

30.

Отговор на третия въпрос е поискан само в случай че е отговорено утвърдително и на двата предходни въпроса. Независимо от това ще разгледам третия въпрос, в случай че Съдът не се съгласи с моето становище по първите два въпроса. Според мен, ако се разгледа по-внимателно съдържанието на испанските национални разпоредби относно силата на пресъдено нещо в очертания от страните контекст на колективните уволнения, се установява, че възможността жалбоподателят да защити правата си, произтичащи от Директивата, всъщност не е ограничена и правото му на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата според мен не е нарушено.

31.

С първия въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали настоящото положение попада в приложното поле на Директивата. Испанското правителство и In-pulso предлагат на този въпрос да се отговори отрицателно, тъй като според тях в настоящия случай не е извършено прехвърляне, докато Комисията е на противоположното мнение.

32.

За да анализирам понятието „прехвърляне“ по смисъла на Директивата, ще трябва да определя какво означава „икономически субект“, след което ще преценя конкретните фактори, характеризиращи този субект, които произтичат от практиката на Съда, а накрая ще установя дали субектът е „запазил своята идентичност“ след възобновяване на дейността от In-pulso.

33.

Както е предвидено в член 1, параграф 1, буква a), Директивата „се прилага към всички прехвърляния на предприятия, стопански дейности или обособени части от предприятия или стопански дейности на друг работодател в резултат на [договорно] прехвърляне или сливане“.

34.

За да попадне в приложното поле на Директивата, прехвърлянето трябва да отговаря на три условия: 1) то трябва да води до смяна на работодателя; 2) да засяга предприятия, стопански дейности или обособени части от стопански дейности; и 3) да произтича от договор ( 10 ).

35.

В настоящия случай първото условие очевидно е изпълнено: налице са двама работодатели, а именно Músicos и In-pulso.

36.

Третото условие също не създава затруднения: евентуалната смяна на работодателя е основана на договорно правоотношение, по-конкретно на обстоятелството, че въз основа на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка общината сключва нов договор за предоставянето на съответната услуга с друг доставчик след края на договора с предишния. Съгласно трайната съдебна практика не е необходимо съответният договор да е сключен пряко между двамата работодатели. Следователно настоящото положение, в което градският съвет е възложил договора за изпълняваната от предишния доставчик услуга на конкурент, попада в обхвата на Директивата ( 11 ).

37.

Освен това наличието на публичноправни елементи в настоящия случай не изключва приложимостта на Директивата ( 12 ). Така обстоятелството, че общината и градският съвет участват в прехвърлянето в качеството на публичен орган и публична власт, както и публичноправният характер на договорите за управление, въз основа на които се предоставя услугата, не са пречка да се установи наличието на прехвърляне.

38.

Под въпрос в случая е единствено второто от посочените условия, а именно изискването да има прехвърляне на „предприяти[е], стопанск[а] дейност[…], или обособени части от [тях]“.

39.

Съдът вече многократно е постановявал, че простото прехвърляне на дейност не представлява прехвърляне по смисъла на Директивата: загубата на обществена поръчка, която е спечелена от конкурент, само по себе си не може да разкрие наличието на прехвърляне по смисъла на Директивата ( 13 ).

40.

Предмет на прехвърлянето всъщност трябва да бъде стопанската дейност в нейната конкретна форма и съдържание.

41.

В член 1, параграф 1, буква б) от Директивата се уточнява, че за целта трябва да е налице „прехвърляне на стопански субект, който запазва своята идентичност, което означава организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност“.

42.

Текстът на член 1, параграф 1, буква б) от Директивата кодифицира предходната съдебна практика, която предоставя по-конкретно описание и съгласно която „понятието „субект“ се отнася за организирано групиране на персонални и материални елементи, което позволява извършването на стопанска дейност с определена цел“ ( 14 ).

43.

Без съмнение отправна точка на концепцията в основата на това определение е конкретната, извършвана от субекта дейност ( 15 ). Субектът се състои от определени персонални и материални елементи, които се организират с оглед осъществяването на съответната икономическа дейност.

44.

Ето защо за преценката дали групираните в Músicos персонални и материални елементи съставляват субект по смисъла на Директивата, който може да бъде предмет на прехвърляне, е необходимо да се определи конкретната дейност.

45.

Както е посочено в устава на Músicos, неговата дейност се състои в стопанисване на школата чрез предоставяне на обучение по музика, организиране на представления и продажба на музикални инструменти; по същество единствената цел на дружеството е да участва в процедурите за възлагане на обществени поръчки, организирани от община Валядолид ( 16 ).

46.

Дейността се организира посредством създаването на дружество с много малък капитал — около 3000 EUR, т.е. дружество, което работи с 26 служители само благодарение на това, че съгласно договора с общината последната понася целия икономически риск ( 17 ). Поради това Músicos е трябвало да организира дейността си по начин, съответстващ на обстоятелството, че съществуването му зависи изцяло от обществените поръчки, за възлагането на които през определени периоди от време градският съвет периодично провежда процедури.

47.

С края на всеки договор с общината неизбежно приключва и дейността на Músicos. Това се дължи на факта, че процедурите за възлагане се организират през редовни интервали от време (1997 г., 2000 г., 2004 г., 2008 г., 2012 г., 2013 г.), което означава, че има възможност обществената поръчка да бъде спечелена от конкурент. Това е една почти генетично предопределена организационна особеност, закрепена в устава на Músicos, което за разлика от по-устойчивите предприятия не търси други клиенти ( 18 ).

48.

Когато организацията на дейността е онова, което обединява материалните, нематериалните и персоналните елементи за формирането на субект, този субект би се разпаднал в момента, в който се материализира предвидимият и предварително заложен риск участието в процедурата по възлагане да завърши с неуспех. Цялата структура на предприятието се крепи върху взаимодействието с градския съвет, осигуряващ всички материални активи, както и финансовите средства в случай на по-малък брой ученици от очаквания, като съдействието е единствено през срока на действие на последната обществена поръчка, който обикновено е четири години, но през относимия период е само една.

49.

Тъй като последният договор за управление с Músicos изтича на 31 август 2013 г., това е датата, на която — независимо от последвалите икономически трудности, несъстоятелност и прекратяване или от физическото връщане на помещенията и музикалните инструменти, което към 31 март 2013 г. вече е факт — субектът по смисъла на Директивата така или иначе преустановява съществуването си.

50.

Съдът вече е разглеждал случаи с подобни организационни особености.

51.

Водещото дело, по което Съдът приема, че дадено предприятие, чиято дейност е ограничена до определен проект, не е достатъчна, за да породи последиците на прехвърляне след приключването на проекта, а субектът трябва да е структуриран с оглед на по-продължителен период, е Rygaard ( 19 ). По това дело субектът се състои от двама чираци и работник, както и от материалите, предназначени за изпълнение на строителните работи по изграждането на столова ( 20 ). Субектът е бил създаден с цел довършване на възложените строителни работи, започнати от друг изпълнител, който е оставил материалите на строителния обект ( 21 ). Всички елементи на субекта принадлежат на този друг изпълнител и са прехвърлени за довършването на работата.

52.

Като се позовава на предходната си практика, Съдът постановява, че за прилагането на Директивата е необходимо прехвърлянето да се отнася до устойчив стопански субект, чиято дейност не се изчерпва с изпълнението на определен договор за строителни работи ( 22 ).

53.

Впрочем именно такъв е случаят с Músicos и In-pulso, в който субектът, образуван от временното използване на помещенията и оборудването на школата, от една страна, и услугите на съответните преподаватели, от друга, се изчерпва с изпълнението единствено на действащия към съответния момент договор. Преди прехвърлянето на Músicos е възложен едногодишен договор (от септември 2012 г. до август 2013 г.), а след прехвърлянето на In-pulso е възложен договор с още по-кратък срок (от септември 2013 г. до юни 2014 г.). Нито едно от двете предприятия, в съответствие с техните устави, не е използвало активите или персонала си за извършването на друга дейност.

54.

По мое мнение обстоятелството, че отделните възложени от общината договори могат да се разглеждат в контекста на цяла поредица от последователни договори, не може да обоснове по-различен резултат.

55.

Работодателят и неговите работници и служители не биха могли да разчитат на приемственост по договорите. С изтичането на отделния договор предприятието вече не разполага със съответните материални и нематериални активи, в това число концесията за стопанисване на школата. Поради това необходимата постоянност и стабилност на субекта е налице само в рамките на срока на договора за управление, действащ към съответния момент. Пълната зависимост от това дали градският съвет ще възложи нов договор изключва възможността да се приеме наличието на обща концепция за повече от една отделна задача. Въпреки че в проведената през 2012 г. процедура за възлагане очевидно не са участвали конкуренти, Músicos не би могло да знае със сигурност, че ще спечели поръчката. Това се вижда от обявената през 2013 г. обществена поръчка, в която заявителите са седем, от което личи, че процедурите за възлагане се провеждат сериозно, а не се считат за обикновена формалност.

56.

Ето защо след приключване на съответния договор връзката между отделните елементи, съставляващи субекта, отслабва до степен, която не позволява да се счита впоследствие, че е налице такъв субект. При възлагането на нова поръчка се появява необходимост от формиране на нов субект, макар че той може да е съставен от предишните компоненти, например ползването (предоставено отново) на помещенията на школата и на музикалните инструменти, както и собствения персонал на предприятието.

57.

Накрая следва да се отбележи, че в своята практика относно съставящите определен субект отделни елементи Съдът посочва, че групирането им трябва да е постоянно ( 23 ).

58.

Моето виждане, че понятието за субект може да е ограничено от времеви елемент, е в съответствие също с общата структура и контекст, както и с целта на Директивата.

59.

Като довод, основан на общата структура на Директивата, може да се изтъкне, че според замисъла на същата трябва да се вземат под внимание настъпилите преди извършване на прехвърлянето събития и не трябва да има „промяна“ в обстоятелствата нито по отношение на прехвърляния субект, нито по отношение на конкретния служител в него: от текста на член 3, параграф 1 от Директивата несъмнено е видно, че се прехвърлят само „съществуващите към датата на прехвърлянето“ трудови правоотношения ( 24 ). Щом като лицата, напуснали субекта преди прехвърлянето, не подлежат на закрила, то и субект или дейност, които поначало следва да се прекратят преди прехвърлянето, също не могат да бъдат предмет на такова прехвърляне.

60.

Тази идея за придържане към съществуващото преди прехвърлянето положение на субекта, включително по отношение на заетостта, се потвърждава от член 4, параграф 1 от Директивата, съгласно който уволненията по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила, следва да се зачитат съгласно тази директива и не водят до различен извод поради настъпващото прехвърляне ( 25 ).

61.

Що се отнася до целта на Директивата, следва да се има предвид, че въпреки нейната ясна насоченост към работниците и служителите и тяхната закрила ( 26 ) тази закрила не е неограничена, а Директивата има точно определена задача: Съдът е постановил, че целта на Директивата е да гарантира, доколкото е възможно, продължаването на трудовите договори с приобретателя без изменения, за да не се допуска съответните работници и служители да бъдат поставени в по-малко благоприятно положение единствено поради извършеното прехвърляне ( 27 ). В случая обаче да се твърди, че е налице прехвърляне по смисъла на Директивата, би поставило служителите в по-благоприятно положение в сравнение с това, в което са се намирали при собствения им работодател, чиято дейност, в съответствие с приетата от него стопанска концепция, е прекратена на 31 август 2013 г.

62.

Нещо повече, Директивата не загърбва проблемите на предприятията. Както е посочено в съображение 5, тя се разполага в контекста на завършването на вътрешния пазар, което показва, че не могат да се пренебрегнат напълно интересите на предприятията. В крайна сметка да се запази жизнеспособно предприятието е в интерес на самите заети лица, тъй като няма заетост без работодател, който разполага със средства за поемане на работници и служители ( 28 ). Правото на прехвърлителя по член 4, параграф 1 от Директивата да извършва уволнения по икономически, технически или организационни причини е пример за съдържащите се в Директивата съображения от такъв характер. Както посочва генералният адвокат Lenz в заключението си по дело Dethier Équipement, предоставянето на тази възможност на работодателя оказва косвено благоприятно въздействие, изразяващо се в подобряване на закрилата на работниците и служителите, доколкото по този начин се осигурява запазване на останалите работни места ( 29 ).

63.

Ако се приеме, че смяната на доставчика на услуги винаги представлява прехвърляне по смисъла на Директивата, значително ще се ограничи договорната свобода на засегнатите предприятия. Новият доставчик на услуги трябва да поеме персонала на предишния, а освен това — тъй като не всяко предприятие може да понесе тази тежест — ще останат по-малко конкуренти, между които лицата, желаещи да сключат договори за услуги, ще могат да правят избор ( 30 ).

64.

В положение като разглежданото, в което публичен орган като общината се предпазва от това ограничение посредством възлагане на договори за обществени поръчки за ограничени периоди от една, три или четири години, и освен това намира изпълнители, готови да организират предприятията си при тези условия, като учредяват дружество едва към момента на участие в първата си процедура за възлагане и предвиждат в устава пълна зависимост на дружеството от възлагането на поръчки, налагането на посоченото по-горе ограничение не изглежда обосновано с оглед на установения от Директивата баланс между засегнатите интереси. В такива случаи работниците и служителите на първоначалния доставчик на услуги в действителност нямат основание да очакват, че заетостта им ще продължи да е налице, тъй като техният работодател от самото начало е избрал концепцията на дружество с малък капитал, зависимо от преценката на един-единствен съдоговорител, който сключва договори само за ограничени периоди от време и редовно организира процедури за тяхното възлагане ( 31 ). В такъв случай изглежда би било прекомерно да се ограничава договорната свобода на въпросния съдоговорител, когато — подобно на общината — същият упражнява правото си да избере друг доставчик на услуги, при положение че първият такъв доставчик се е съгласил с това положение още в устава си.

65.

В края на краищата Директивата разглежда предприятието или субекта в състоянието, в което то се намира; съществуващото при предишния работодател положение на работниците и служителите трябва да се запази, не да се подобрява. Директивата се занимава с прехвърляния, а не урежда „възкресения“ ( 32 ).

66.

При по-внимателен анализ на разглеждания случай е видно, че (независимо от други обстоятелства, например несъстоятелността на Músicos) при всички положения с изтичането на договора за стопанисване на школата на 31 август 2013 г. субектът прекратява съществуването си, като това прекратяване има структурен характер, съответстващ на предмета на дейност на Músicos и неговата организация, които обвързват извършването на дейността със спечелването на обществена поръчка, която ще действа само за определен период и следователно е ограничена със срок. От това следва, че на 1 септември 2013 г., когато е можело да се извърши прехвърлянето, субект по смисъла на Директивата вече не е съществувал.

67.

Настоящият случай, в който дейността изначално е замислена само за определени периоди, трябва да се разграничи от случаите — когато прехвърлянето на договор за услуги засяга доставчик на услуга, изпълняващ много голям брой поръчки и проекти — при които доставчикът на услуги в рамките на обичайната си стопанска дейност получава постоянно заявки за нови договори и търси нови клиенти ( 33 ).

68.

В случай че Съдът заеме различна позиция относно липсата на субект към относимия момент, бих искал да разгледам обсъдените от страните аспекти. Те са свързани с въпроса дали в хипотезата, че към момента на прехвърлянето е съществувал субект, той е запазил идентичността си след прехвърлянето. Ето защо ще пристъпя към анализа на този въпрос.

69.

В случаите, в които към момента на прехвърлянето съществува субект, но той не е прехвърлен изцяло, т.е. липсва пълно поемане на всички компоненти на първоначалния субект, или когато в рамките на прехвърлянето е настъпило някакво изменение, например прекъсване на дейността, възниква въпросът дали прехвърлянето на субекта само с останалите компоненти е достатъчно, за да се установи наличие на прехвърляне по смисъла на Директивата.

70.

Както постановява Съдът в решения Spijkers и Redmond Stichting, решаващ критерий е запазването на идентичността на въпросния субект, който факт се определя от това дали неговата дейност реално продължава или се възобновява ( 34 ).

71.

Проверката дали субектът е запазил идентичността си се извършва посредством съпоставяне на субекта преди прехвърлянето със субекта след прехвърлянето ( 35 ). Идентичността се определя въз основа на много голям брой фактори, чието значение при преценката зависи от тяхната релевантност за конкретната дейност и цел на предприятието.

72.

За да се прецени дали този критерий е изпълнен, следва да се вземе предвид съвкупността от фактически обстоятелства, характеризиращи съответната сделка, сред които фигурират: 1) видът на разглежданото предприятие или стопанска дейност, 2) наличието или липсата на прехвърляне на материални активи за дейността като сгради и движимо имущество, 3) стойността на нематериалните активи към момента на прехвърлянето, 4) поемането или не на съществена част от заетите лица от новия работодател, 5) наличието или липсата на прехвърляне на клиенти, 6) степента на сходство между дейностите, упражнявани преди и след прехвърлянето, и 7) продължителността на евентуалното преустановяване на тези дейности ( 36 ). Следва обаче да се отбележи, че всички тези обстоятелства са само отделни фактори за цялостната преценка, която трябва да бъде извършена, и поради това не могат да се разглеждат изолирано ( 37 ). В крайна сметка за нея е необходима фактическа преценка, а тя следва да се направи от националната юрисдикция ( 38 ).

73.

При все това Съдът е компетентен да установи критериите, съобразно които трябва да се извърши преценката ( 39 ).

74.

В конкретния случай изглежда, че когато In-pulso поема стопанисването на школата, някои от установените в практиката на Съда фактори очевидно са запазени, а именно видът на предприятието, материалните активи, клиентите и упражняваните дейности. Останалите обстоятелства обаче според мен липсват.

75.

По отношение на материалните активи следва да се отбележи, че Músicos не притежава никакви релевантни материални активи, а използва сграда и оборудване, които са на общината. Активите, които трябва да се вземат предвид за целите на Директивата обаче, не се ограничават до тези, които принадлежат на работодателя. Не е задължително правото на собственост върху активите да принадлежи на предприятието ( 40 ).

76.

Съгласно установената практика при дефиниране на икономическия субект Съдът може да вземе предвид и други обстоятелства във връзка с предприятието или стопанската дейност извън юридическата личност и собствеността. Вместо да се ръководи от формални критерии, свързани с юридическото лице и притежаваните от него активи, Съдът е разглеждал въпроса по-скоро от икономическа гледна точка. Той включва в преценката си всички активи, които работодателят използва, за да могат служителите да изпълняват дейността, без изобщо да разглежда дали тези активи са притежавани или наети от работодателя или възложителят само позволява на работодателя да ги използва ( 41 ). Освен това той не провежда разграничение дали работодателят може да използва самостоятелно с търговска цел предоставените му на разположение активи, или пък може да ги използва само за нуждите на съдоговорителя, който е техен собственик ( 42 ).

77.

Ето защо в настоящия случай помещенията, музикалните инструменти, класните стаи и движимите вещи на школата, независимо че нито са собственост на Músicos, нито са пряко прехвърлени от него на In-pulso, следва все пак да се считат за материални активи, прехвърлени от прехвърлителя на приобретателя.

78.

Най-важният нематериален актив по разглежданата сделка е сключеният с общината договор, който в първия си въпрос запитващата юрисдикция нарича също „концесия“. Действително може да се приеме, че е налице концесия за стопанисване на школата. In-pulso обаче не поема изпълнението на тази договор; то участва в следващата процедура за възлагане на обществена поръчка и сключва самостоятелен договор. Músicos не предава своята концесия, а и то не би могло да направи това, тъй като собствената му концесия е изтекла на 31 август 2013 г., преди In-pulso да възобнови дейността на 1 септември 2013 г. Освен това градският съвет не прехвърля на In-pulso концесията на Músicos, а му предоставя нова, за друг период (учебната 2013/2014 г., а не 2012/2013 г.) с различна продължителност (10, вместо 12 месеца), който не е обхванат от концесията на Músicos. Следователно, щом концесията на In-pulso е различна от тази на Músicos, двете концесии може да са аналогични, но не и идентични.

79.

Що се отнася до персонала, за Съда е от значение дали новият работодател е поел „основна част“ от персонала на прехвърлителя, а не дали „изобщо“ е извършено поемане на персонал ( 43 ). Когато не е поета никаква част от персонала, каквото е положението, предмет на решение Süzen ( 44 ), Съдът отрича наличието на прехвърляне. По повечето дела, в които е прието, че е налице прехвърляне, е извършено поемане на мнозинството от работниците и служителите, с изключение на един или двама от тях ( 45 ).

80.

В разглеждания случай в Músicos са били заети 26 лица, като нито едно от тях не е било поето от In-pulso.

81.

Независимо че съгласно посочената по-горе ( 46 ) съдебна практика, която установява седем признака за идентичност, персоналът несъмнено представлява една от определящите субекта характеристики, неговата релевантност за запазването на идентичността на този субект е различна във всеки отделен случай.

82.

Това се дължи на обстоятелството, че като характеристика или особеност на субекта работната сила може да оказва различно влияние върху неговата конкретна дейност. Това влияние не само е по-силно при по-високо равнище на квалификация и образование или специализирани познания и опит на персонала, но зависи също от относителното значение и стойност на материалните и нематериалните активи, от една страна, и на работната сила, от друга. Когато става въпрос например за експлоатацията на автобуси за обществен транспорт ( 47 ) или на добре оборудвана болнична кухня ( 48 ), персоналът не е определяща особеност на съответната работа, а отделните лица са в по-голяма степен взаимозаменяеми. Колкото по-индивидуализиран характер имат отношенията с клиента, толкова по-малко осъществимо е прехвърлянето на дейност към друг работодател без поемане на персонала или на голяма част от него. Критерият за проверка е дали замяната на работната сила с друга би променила характера на услугата. За тази цел трябва да се извърши обективна преценка, при която в конкретния случай следва да се вземе предвид гледната точка на учениците и техните родители.

83.

За тримата уволнени от Músicos административни служители личните отношения на служителя с клиентите може да не са били толкова важни. За работата на двадесет и тримата преподаватели по музика обаче до известна степен е било необходимо да имат установени лични отношения между учител и ученик. При все това предприятието е школа, а не университет, където определени музикални стилове и техники биха имали по-голямо значение за напреднали музиканти. Освен това в случая школата предлага обучение по музика, т.е. по един-единствен предмет, обикновено само веднъж седмично, докато в едно обикновено училище детето прекарва много повече време и получава общообразователна подготовка.

84.

Ето защо, макар да не трябва да се надценява значението на конкретната личност на преподавателя, предоставяната от Músicos услуга без съмнение има по-индивидуален характер в сравнение с услугите, които Съдът е трябвало да разглежда по дела, свързани с готвачи и помощници в кухнята на болнична столова, автобусни шофьори, персонал за почистване и охрана ( 49 ). Дори в тези случаи обаче факторът „персонал“ не е бил пренебрегнат при преценката относно запазването на идентичността на субекта.

85.

Тъй като Músicos преустановява преподавателска дейност на 31 март 2013 г., а In-pulso започва собствена преподавателска дейност едва на 1 септември 2013 г., по мнение на In-pulso такова прекъсването на изпълнението на услугата в продължение на пет месеца изключва наличието на прехвърляне на субекта ( 50 ).

86.

Значимостта на определен фактор, както при всички фактори, зависи от неговата релевантност за конкретната дейност. Така различната продължителност на прекъсването може да се отрази по много различен начин. Обстоятелството, че между активните периодите има период на бездействие — особено когато става въпрос за дейности със сезонен характер — няма да е пречка за наличието на прехвърляне ( 51 ). В настоящия случай обаче периодът на бездействие е по-дълъг от лятната ваканция, която започва чак през юни. По време на третото тримесечие, което започва през април 2013 г., школата не е осъществявала дейност. Все пак дори тази липса на регулярност според мен не представлява непременно преустановяване на изпълнението на услугата, което да не позволява да се констатира наличието на действащо предприятие ( 52 ).

87.

За целите на проверката в подобни случаи следва да се вземе предвид гледната точка на клиентите, по-конкретно дали те продължават да очакват дейността да бъде възобновена или не. Ако липсата на регулярност достига степен, при която да се разруши доверието на клиентите, че услугата ще продължи да бъде предоставяна, такова прекъсване следва да се счита за прекомерно дълго. В това отношение е важно, че школата се представя пред учениците като „общинска музикална школа“, а не като „музикална школа Músicos“ или „музикална школа In-pulso“. Ето защо отказът на Músicos да продължи дейността по обучение остава донякъде на заден план. В крайна сметка задачата да определи дали временното бездействие преди лятната ваканция представлява твърде сериозно отклонение следва да се поеме от националния съд, който отговаря за установяването на фактите. Ако учениците и техните родители в качеството си на относима клиентела на общината могат да възприемат прекъсването само като фаза за реорганизация, това не изключва възможността да е налице прехвърляне. В действителност по това време градският съвет често провежда обсъждания с Músicos и впоследствие организира процедура за възлагане на обществена поръчка за намирането на друг доставчик, поради което присъствието на градския съвет на заден план може да е спомогнало да се създаде впечатление, че школата продължава дейността си.

88.

Поради този съпътстващ елемент на непрекъснатост от гледна точка на клиентите школата не е престанала да съществува с отпадането на доставчика на услуги. Може да се приеме, че критерият е дали субектът би се запазил след подобен период, без да загуби значителна част от своите клиенти, тъй като самата клиентела е сред седемте признака за идентичност ( 53 ), установени от Съда.

89.

По мое мнение претеглянето на факторите в случая води до съвсем ясен извод: ако се приеме като допускане, че преди сделката е съществувал субект, този субект не е запазил идентичността си, когато In-pulso поема дейността.

90.

Макар материалните активи да са прехвърлени, не е поета никаква част от персонала, при положение че, когато става въпрос за музикална школа, не може изобщо да не се държи сметка за персонала. Освен това концесията, представляваща основният нематериален актив, без който дейността на субекта, т.е. стопанисването на школата, би била невъзможна, не е прехвърлена: In-pulso има концесия, но тя не е получена от прехвърлителя — нито пряко, нито косвено с посредничеството на градския съвет. Така или иначе фактът, че школата не е извършвала дейност в продължение на пет месеца, не изглежда да води до прекъсване, което да не допуска наличието на прехвърляне.

91.

Тъй като въпросът е дали е запазена идентичността, когато друго лице поема определена дейност, могат да се изключат само несъществени елементи: не може да има прехвърляне, когато се поема само част или определен процент от субекта. Трябва да има прехвърляне на субекта и неговия субстрат като цяло. В разглеждания случай не е извършено прехвърляне нито на персонала, нито на концесията: поети са — след отделянето им от останалото — само материалните активи. Следователно не може да се приеме, че е налице идентичност на субекта преди и след възлагането на новата поръчка.

92.

С оглед на изложеното по-горе стигам до извода, че в настоящия случай не е налице прехвърляне.

93.

Вторият въпрос цели да установи дали уволнението на жалбоподателя се дължи на прехвърлянето. Този въпрос зависи от отговора на предходния въпрос, поради което не се налага да давам отговор. Все пак ще предложа кратък отговор, в случай че Съдът не възприеме моята позиция по първия въпрос и отговори на него утвърдително.

94.

По отношение на втория въпрос испанското правителство поддържа, че дори да се приеме наличието на прехвърляне, то не е било причина за уволнението, тъй като за него е имало икономически причини. Комисията споделя това мнение, но отбелязва, че следва да се разгледа и възможността причините да са били изкуствени и насочени в крайна сметка към лишаване на работниците и служителите от техните законни права.

95.

При преценката на обстоятелствата по делото прави впечатление, че градският съвет не е очаквал Músicos да преустанови дейността си и изобщо не е бил подготвен за това, като не е могъл да осигури заместващи уроци по музика през третото тримесечие, макар че учебната година не е приключила и занятията е трябвало да продължат още два месеца, преди да започне лятната ваканция. Вместо това, когато Músicos предава помещенията и инструментите, градският съвет се опитва да го подкани да продължи да управлява школата. Той започва да търси друго решение едва след като Músicos внезапно преустановява преподавателска дейност. Конкурентът, който продължава дейността на школата, към момента на уволнението на служителите на Músicos дори не е бил учреден — това се случва едва през юли 2013 г.

96.

Следователно, дори да се допусне, че е извършено прехвърляне след уволнението, липсва причинна връзка между прехвърлянето и уволнението, а промяната в управлението на школата през септември 2013 г. не поставя под въпрос законността на извършените през април 2013 г. уволнения. Не се долавя никаква връзка между обстоятелството, че градският съвет не е изплатил исканите от Músicos суми и обявената впоследствие обществена поръчка, за изпълнител на която е избрано In-pulso. Всъщност никоя от страните, включително жалбоподателят, няма съмнения, че икономическото състояние на Músicos, в крайна сметка прекратено поради несъстоятелност, е било причината за колективното уволнение.

97.

Както посочва Съдът в решение Dethier Équipement ( 54 ), при последващо прехвърляне не се засягат уволненията, извършени по икономически, технически или организационни причини.

98.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали разпоредба от испанското право нарушава член 47 от Хартата, ако обвързва решението на запитващата юрисдикция относно индивидуално уволнение със силата на пресъдено нещо на предходно съдебно решение, потвърждаващо решението на работодателя за колективно уволнение.

99.

Запитващата юрисдикция задава третия въпрос под условие за утвърдителен отговор на първите два въпроса. Тъй като според мен в настоящия случай не е налице прехвърляне (първи въпрос), а дори да е извършено такова, то не би било причина за уволнението (втори въпрос), ще отговоря на този въпрос накратко, тъй като е ирелевантен за настоящото дело, при условие че Съдът приеме моята позиция поне по един от предходните въпроси.

100.

Във връзка с третия въпрос In-pulso се позовава на принципа на силата на пресъдено нещо и намира за достатъчно използването на всички възможности за обжалване в рамките на първото производство, докато испанското правителство отбелязва, че не е необходимо да се отговаря на този въпрос, както и че при всички положения приложимото испанско процесуално право не е в нарушение на член 47 от Хартата. Комисията подчертава, че испанската правна уредба е в съответствие с член 47 от Хартата.

101.

Както правилно посочва запитващата юрисдикция, член 47 от Хартата, който урежда правото на ефективна съдебна защита, се прилага пряко, доколкото предмет на разглеждане е упражняването на права, произтичащи от Директивата ( 55 ). Жалбоподателят се позовава на правото си по член 3, параграф 1 от Директивата да продължи трудовото си правоотношение при приобретателя In-pulso поради прехвърляне на предприятието.

102.

В представените от страните в производството писмени и устни отговори на отправените от Съда въпроси те обаче потвърждават, че съгласно испанското право силата на пресъдено нещо на съдебно решение относно колективно уволнение, постановено по отношение на законните колективни представители по член 124, параграф 13, буква b) във връзка с член 160 от LJS, не изключва възможността за индивидуално позоваване на предвидените от Директивата средства за защита. Съгласно испанското законодателство задължителната сила се отнася изключително за предмета на производството. Член 160, параграф 5 от LJS предвижда, че силата на пресъдено нещо в тази връзка се прилага за индивидуални искове „със същия предмет или пряко свързани с него“. Въпросът по настоящия индивидуален иск, а именно прехвърлянето на субект от Músicos на In-pulso обаче не е предмет на колективното производство.

103.

В постановеното в колективното производство на 19 юни 2013 г. решение се посочва, че уволнението е било обосновано по икономически причини и няма прехвърляне на школата към общината. В уводната част от мотивите ( 56 ) на въззивното решение на Tribunal Supremo от 17 ноември 2014 г., с което се потвърждава решението на Tribunal Superior от 19 юни 2013 г., ясно се определя предметът на колективното производство, като се посочва, че извън икономическите причини, изтъкнати от Músicos, въпросът е дали преустановяването на преподавателска дейност от страна на Músicos е довело до прехвърлянето на школата на общината. Настоящият въпрос обаче не е свързан с прехвърляне към общината, а към In-pulso. Последните фактически обстоятелства, предмет на главното производство, не са били разгледани в колективното производство. Главното производство е относно настъпили впоследствие факти и друг възможен приобретател. Ответникът In-pulso, който е въпросният приобретател в главното производство, дори не е съществувал към момента на постановяване на съдебното решение в колективното производство от 19 юни 2013 г. Настъпилите впоследствие фактически обстоятелства не са можели да бъдат разгледани в рамките на колективното производство, което съгласно разясненията в акта за преюдициално запитване на запитващата юрисдикция се ограничава до фактите към датата на съдебното заседание по делото. То се провежда на 22 май 2013 г., поради което възобновяването на школата от In-pulso през септември 2013 г. не е част от предмета на колективното производство.

104.

В този смисъл последващата констатация в рамките на индивидуално производство за наличие на прехвърляне съгласно испанското законодателство не би била изключена от силата на пресъдено нещо, тъй като въпросът относно прехвърлянето към In-pulso не е бил разгледан в предходното колективно съдебно решение. Това не само беше потвърдено от испанското правителство и Комисията, но както правилно отбелязва Комисията, и от първоинстанционния съд в главното производство (Juzgado de lo Social no. 4 de Valladolid), който не основава констатациите си относно прехвърлянето на In-pulso на съображения, изведени от силата на пресъдено нещо, а решава този въпрос по същество, като приема, че според него петмесечният период на бездействие е твърде продължителен, за да може да се установи, че е налице прехвърляне.

105.

Накрая бих искал да посоча, че запитващата юрисдикция не е поставила въпроса дали е бил нарушен член 47 от Хартата, поради това че при постановяването на решението ѝ относно индивидуалното уволнение е била обвързана от направената в предходното колективно решение на Tribunal Superior от 19 юни 2013 г. констатация за наличие на икономически причини, а е ограничила въпроса си само относно прехвърлянето ( 57 ).

106.

С оглед на горепосочените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, поставен от Sala de lo Social del Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (отделение по трудови и осигурителни спорове на Висшия съд на Кастилия и Леон, Испания), както следва: