1.

В настоящото производство по обжалване в областта на марките mobile.de обжалва решението на Общия съд от 12 май 2016 г. по дело mobile.international/EUIPO — Резон (mobile.de) ( 2 ). В това производство mobile.de оспорва две решения на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (наричана по-нататък „EUIPO“ или „Службата“) ( 3 ). Общият съд отхвърля жалбата на mobile.de в нейната цялост. Понастоящем mobile.de изтъква шест правни основания в подкрепа на жалбата си срещу това решение.

2.

Постоянната практика на Съда потвърждава, че в хода на производство по Регламент (ЕО) № 207/2009 относно марката на Общността ( 4 ) отделите на EUIPO и апелативните състави имат свобода на преценка дали да вземат предвид доказателства, които са представени след изтичането на определените срокове ( 5 ). Шестото основание за обжалване се отнася по-специално до тълкуването на член 64 и член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 с оглед на упражняването на тази свобода на преценка в случаите, когато апелативен състав връща делото на съответния отдел на EUIPO. Този проблем повдига нов правен въпрос и Съдът иска заключение само в това отношение.

3.

Съображение 10 от Регламент № 207/2009 гласи, че „[н]е е оправдано да се защитават марки на [Европейския съюз] и, срещу тях, всяка марка, която е регистрирана преди тях, освен когато марките са реално използвани“.

4.

Член 53 е озаглавен „Относителни основания за недействителност“. Съгласно член 53, параграф 1, буква а) марката на ЕС се обявява за недействителна, когато съществува по-ранна марка, която по-специално е марка, регистрирана в една държава членка ( 6 ), и ако са изпълнени условията, посочени в член 8, параграф 1 или параграф 5. Пряко относим към разглежданото дело е член 8, параграф 1, буква б). Тази разпоредба се прилага при обстоятелства, при които: „когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която е защитена по-ранната марка; вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка“.

5.

В член 57 се предвижда:

„1.   В хода на разглеждането на искането за отмяна или за обявяване на недействителност Службата приканва страните, толкова често колкото е необходимо, да представят в срока, който им е даден, бележките си по съобщенията, които тя им е изпратила, или по съобщенията на други страни.

2.   По молба на притежателя на марката на [ЕС] притежателят на по-ранна марка на [ЕС] като страна в производството за обявяване на недействителност представя доказателства, че през петгодишния период, който предхожда датата на искането за обявяване на недействителността, по-ранната марка на [ЕС] е била реално използвана в [ЕС] за стоките или за услугите, за които тя е регистрирана, и на които се основава искането за обявяване на недействителността, или че съществуват основателни причини за неизползването, когато към тази дата по-ранната марка на [ЕС] е била регистрирана най-малко преди пет години. Освен това ако по-ранната марка на [ЕС] е била регистрирана най-малко преди пет години към датата на публикуването на заявката за марка на [ЕС], притежателят на по-ранната марка на [ЕС] представя също доказателства, че условията, установени в член 42, параграф 2, са били изпълнени към тази дата. При липса на такива доказателства искането за обявяване на недействителност се отхвърля. Ако по-ранната марка на [ЕС] е била използвана само за част от стоките или услугите, за която тя е регистрирана, тя се счита за регистрирана само за тази част от стоките и услугите за целите на разглеждането на искането за обявяване на недействителност.

3.   Параграф 2 се прилага за по-ранните национални марки, посочени в член 8, параграф 2, буква а), като се приема, че използването в [Съюза] се заменя с използване в държавата членка, където е защитена по-ранната национална марка.

[…]“ ( 7 ).

6.

Дял VII от Регламента е озаглавен „Производство по обжалване“. Съгласно член 58, параграф 1 на обжалване подлежат решенията на редица отдели на EUIPO, включително решенията на отделите по отмяна. Съгласно член 63, параграф 2 при разглеждането на жалба апелативният състав „приканва страните толкова често, колкото е необходимо, да представят в срока, който е установен от апелативния състав, своите бележки по съобщенията, изпратени от него или по съобщенията, изхождащи от другите страни“.

7.

Член 64, озаглавен „Решение по жалбата“, гласи:

„1.   След разглеждането на жалбата по същество апелативният състав се произнася по жалбата. Апелативният състав може или да упражни правомощията на отдела, който е взел оспореното решение, или да върне делото на този отдел за да продължи производството.

2.   Ако апелативният състав върне делото на отдела, който е взел оспореното решение, този отдел е обвързан с мотивите и с диспозитива на решението на апелативния състав, доколкото фактите по случая са непроменени.

[…]“.

8.

Член 76 се съдържа в дял IX от Регламента, озаглавен „Процедурни разпоредби“. Член 76 установява правилата за служебна проверка на фактите. Член 76, параграф 2 гласи „Службата може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили навреме“.

9.

Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията ( 8 ) урежда необходимите правила за прилагането на Регламент № 207/2009. Целта на правилата за прилагане е да гарантират „правилното и ефикасно протичане на процедурите пред Службата“ ( 9 ).

10.

В случаите, когато заявителят на марка на ЕС поиска притежателят на по-ранна марка да представи доказателства за използване в съответствие с член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009, правило 22, параграф 2 от Регламента за прилагане предвижда, че Службата приканва възразяващата страна да представи изискваните доказателства в посочен от нея срок. Ако доказателствата не бъдат представени преди изтичането на този срок, Службата отхвърля възражението ( 10 ).

11.

Правило 40, параграф 6 гласи: „[а]ко […] заявителят [по искане за отмяна или за обявяване на недействителност] трябва да представи доказателство за използването или доказателство, че има основателни причини за неизползване съгласно [член 57, параграф 2 или параграф 3 от Регламента], Службата приканва заявителя да предостави доказателство за реално използване на марката в посочен от нея срок. Ако доказателството не бъде предоставено в посочения срок, искането за обявяване на недействителност се отхвърля. Правило 22, параграфи 2, 3 и 4 се прилага mutatis mutandis“.

12.

На 17 ноември 2008 г. mobile.de подава пред EUIPO две заявки. Едната заявка е за регистрация на представената по-долу фигуративна марка за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 38 и 42 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марките (наричана по-нататък „Ницската класификация“) ( 11 ). Тя е регистрирана на 26 януари 2010 г.

13.

Втората заявка е за регистрация на словната марка „mobile.de“ за стоки и услуги, спадащи към същите класове, които се прилагат и за фигуративната марка. Тя е регистрирана на 29 септември 2010 г.

14.

На 18 януари 2011 г.„Резон“ ООД подава две искания за обявяване на недействителност срещу двете марки на ЕС, регистрирани от mobile.de. „Резон“ се позовава на член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент. Исканията на „Резон“ се основават на фигуративната марка, регистрирана в България за услуги от класове 35, 39 и 42 от Ницската класификация (наричана по-нататък „по-ранната марка“) ( 12 ).

15.

Исканията на „Резон“ се отнасят само до услуги, които спадат към класове 35 и 42. В отговор на отправено от mobile.de искане „Резон“ е приканено да представи доказателства за реално използване на по-ранната марка в съответствие с член 57, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009.

16.

С две решения от 28 март 2013 г. отделът по отмяна на EUIPO отхвърля и двете искания на „Резон“ за обявяване на недействителност в тяхната цялост. Той приема, че „Резон“ не е доказало реално използване на по-ранната марка в България. На 17 май 2013 г.„Резон“ подава жалби срещу двете решения.

17.

Апелативният състав отменя решенията на отдела по отмяна (наричани по-нататък „разглежданите решения“). Делата са върнати на отдела по отмяна за разглеждане по същество на искането за обявяване на недействителност в съответствие с член 64 от Регламент № 207/2009. Апелативният състав приема по-конкретно, въз основа на допълнителни доказателства, представени от „Резон“ във връзка с подадените от него жалби, че е било налице реално използване на по-ранната марка за някои рекламни услуги от клас 35, но не за всички услуги от този клас, както твърди „Резон“, както и за никоя от услугите от клас 42.

18.

На 6 и 7 май 2014 г. mobile.de подава пред Общия съд жалби срещу разглежданите решения. Mobile.de твърди, че апелативният състав погрешно е изтълкувал Регламент № 207/2009 и Регламента за прилагане. На 4 март 2016 г. Общият съд решава да съедини двете дела. С решението си от 12 май 2016 г. Общият съд отхвърля и двете жалби.

19.

На 27 юли 2016 г. mobile.de подава жалба срещу решението на Общия съд. То иска от Съда да отмени обжалваното решение и да осъди EUIPO да заплати всички съдебни разноски. Mobile.de изтъква шест основания в подкрепа на жалбата си, като твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като неправилно е изтълкувал следните разпоредби от Регламент № 207/2009: i) член 57, параграфи 2 и 3 във връзка с правило 22, параграф 2 и правило 40, параграф 6 от Регламента за прилагане; ii) член 76, параграф 2; iii) член 15, параграф 1, буква а); iv) член 57, параграф 2 във връзка с правило 22, параграфи 3 и 4 от Регламента за прилагане; v) член 56, параграф 1 и член 54, параграф 2, както и vi) член 64, параграф 1.

20.

„Резон“ твърди, че жалбата е недопустима и/или неоснователна. EUIPO поддържа, че жалбата е неоснователна. И двете страни твърдят, че mobile.de следва да заплати съдебните разноски.

21.

В точки 79—87 от обжалваното решение Общият съд излага следните съображения.

22.

Първо, що се отнася до твърдението на mobile.de, че според апелативния състав са представени доказателства за реално използване само за услуги от клас 35 по Ницската класификация, свързани с „реклама във връзка с автомобили“, както и че решението на отдела по отмяна може да бъде отменено само в частта му, която се отнася до тези услуги ( 13 ), той припомня, че съгласно текста на член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 „[с]лед разглеждането на жалбата по [допустимостта] апелативният състав се произнася по жалбата. Апелативният състав може или да упражни правомощията на отдела, който е взел оспореното решение, или да върне делото на този отдел за да продължи производството“ ( 14 ). Второ, той обяснява, че в съответствие с член 64, параграф 2 от Регламент № 207/2009, ако апелативният състав върне делото на отдела, който е взел оспореното решение, този отдел е обвързан с мотивите и с диспозитива на решението на апелативния състав, доколкото фактите по случая са непроменени ( 15 ). Трето, той отбелязва, че въпросът за реалното използване на по-ранната марка, когато е повдигнат от притежателя, представлява преюдициален въпрос, който трябва да се разреши преди постановяването на решение в производството за обявяване на недействителност ( 16 ). Четвърто, разпоредителната част на решенията на апелативния състав трябва да се разглежда и тълкува в светлината на мотивите, изложени в тези решения ( 17 ).

23.

В настоящия случай от откъса от разпоредителната част на решенията на апелативния състав за отмяна на решенията на отдела по отмяна, с които се отхвърлят исканията на „Резон“ за обявяване на недействителност, се подразбирало, че отделът е обвързан от датата на решението на апелативния състав. Той бил ограничен от преценката на апелативния състав, че реалното използване на по-ранната марка е доказано само за една подкатегория услуги, тези по клас 35, а именно „реклама във връзка с автомобили“ ( 18 ). Разглеждането на този въпрос също представлявало част от преюдициалния въпрос за доказване на реалното използване. В съответствие с член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 точно тази подкатегория подлежала на преценка при разглеждането по същество от отдела по отмяна на исканията за обявяване на недействителност ( 19 ).

24.

Общият съд е стигнал до извода, че поради това апелативният състав не е нарушил член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009, като е отменил решенията на отдела по отмяна ( 20 ).

25.

Mobile.de твърди по същество, че апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е уточнил в разпоредителната част на разглежданите решения, че решенията на отдела по отмяна са отменени само в частта им, която се отнася до някои услуги от клас 35 (а именно реклама във връзка с автомобили). Единствено този въпрос е трябвало да бъде върнат на отдела по отмяна за продължаване на производството.

26.

Не съм съгласна с mobile.de. Според мен шестото основание за обжалване трябва да се отхвърли като неоснователно.

27.

Вярно е, че Общият съд цитира член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009, без да изразява изрично становището си относно значението на тази разпоредба. От изложеното в точки 81—86 от обжалваното решение обаче е ясно, че Общият съд е обсъдил дали апелативният състав е разгледал искането на „Резон“ за обявяване на недействителност и дали е постановил решение във връзка с това искане. Общият съд приема, че апелативният състав е изпълнил условията по член 64, параграф 1, тъй като е разгледал искането и е решил, че „Резон“ успешно е доказало реалното използване на по-ранната марка само за една подкатегория услуги, спадащи към клас 35. Поради това съставът е решил да отмени решението на отдела по отмяна и да върне делото за продължаване на производството.

28.

Считам, че съображенията на Общия съд могат да се тълкуват по начин, който съответства на член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009, както и че в това отношение обжалваното решение е правилно.

29.

Шестото основание за обжалване се подразделя на три части. На първо място, според mobile.de Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е постановил, че апелативният състав е трябвало да уточни в разпоредителната част на решението си, че решението на отдела по отмяна е отменено само частично. Второ, mobile.de не споделя становището на Общия съд (изразено в точка 82 от обжалваното решение), че въпросът за реалното използване представлява преюдициален въпрос, който следва да се реши в началото на производството за обявяване на недействителност. Трето, mobile.de твърди, че в точка 85 от обжалваното решение Общият съд е допуснал грешка при анализа на решението на апелативния състав. Когато става въпрос за доказване на реалното използване по смисъла на член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и апелативният състав връща делото за продължаване на производството в съответствие с член 64, параграф 2, притежателят на по-ранната марка не следва да може да представя нови доказателства в последващи производства пред отдела по отмяна. Би било в противоречие с член 76, параграф 2 да се допускат нови или допълнителни доказателства по въпроса за реалното използване; това би довело до очевидно нарушение на член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009, правило 22, параграф 2 и правило 40, параграф 6 от Регламента за прилагане.

30.

Според мен доводите на mobile.de почиват както на неправилен прочит на обжалваното решение, така и на неправилно тълкуване на член 64 и член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

31.

Що се отнася до оплакването на mobile.de, че Общият съд е пропуснал да санкционира неточността в решението на апелативния състав, от обжалваното решение е ясно, че според Общия съд това решение съответства на установените в постоянната съдебна практика изисквания, доколкото от изложените мотиви на решението на състава трябва да личат по ясен и недвусмислен начин съображенията на състава, така че да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на европейските съдилища — да упражнят правомощията си за съдебен контрол ( 21 ). Както Общият съд правилно отбелязва в точка 83 от решението си, разпоредителната част на разглежданите решения трябва да се тълкува в контекста на мотивите на решенията в тяхната цялост ( 22 ). Съгласна съм с преценката на Общия съд, че апелативният състав е постановил окончателно, че реалното използване е прието за доказано само за един вид услуги — „реклама във връзка с автомобили“.

32.

Следователно мисля, че макар да е могло разпоредителната част на решението на състава да бъде разписана по-ясно, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че според апелативния състав „Резон“ е доказало реалното използване само за тази подкатегория услуги. Макар да е вярно, че апелативният състав отменя решенията на отдела по отмяна и връща и двете дела, според Общия съд действието на решенията на апелативния състав е такова, че съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 само въпросът за исканията за обявяване на недействителност, свързани с услугите от клас 35 за подкатегорията „реклама във връзка с автомобили“ изисква продължаване на производството. Това тълкуване се подкрепя от съображенията на Общия съд в точки 85 и 86 от обжалваното решение, че апелативният състав се е произнесъл окончателно, че не е доказано реалното използване за общите категории услуги от клас 35 (с изключение на рекламата във връзка с автомобили) и клас 42.

33.

Друг начин на тълкуване на оплакването на mobile.de е да се запитаме означава ли решението на апелативния състав да върне двете дела в тяхната цялост, че mobile.de не може да използва марката на ЕС, която е регистрирало, за тези категории (и подкатегории) стоки, за които „Резон“не е доказало реално използване. Според мен mobile.de несъмнено може да използва марката си за тези стоки и услуги. Това виждане се основава на факта, че Общият съд тълкува решението на апелативния състав в неговата цялост — тълкуване на разпоредителната част заедно с изложените в решението мотиви.

34.

Затова считам, че оплакването на mobile.de в това отношение е погрешно обосновано.

35.

По-нататък, допуснал ли е Общият съд грешка в точка 82 от решението си, като е описал въпроса за реалното използване на по-ранната марка за целите на член 57, параграф 2 като преюдициален?

36.

Според мен от текста на член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 („[п]ри липса на такива доказателства искането за обявяване на недействителност се отхвърля“) ( 23 ) следва, че Общият съд е прав. Съгласно този регламент съществуват различни етапи в производството за обявяване на недействителност. Първо, притежателят на по-ранната марка оспорва заявката за марка на ЕС — в настоящия случай това оспорване е направено на основание на член 53, параграф 1, буква а) и член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Второ, съгласно член 57, параграф 2 притежателят на марка на ЕС може да реши да се противопостави на всяко такова оспорване, като поиска притежателят на по-ранната марка да представи доказателства за реално използване. Следователно една от целите на член 57, параграф 2 е да попречи на притежателя на по-ранната марка (в случая „Резон“) да атакува марка на ЕС, ако има вероятност по-ранната марка, на която се позовава притежателят, да бъде отменена поради неизползване ( 24 ). От структурата на правната уредба следва, че ако притежателят на марка на ЕС се защити успешно по член 57, параграф 2 (поради това, че не е доказано реално използване), не е необходимо да се разглежда по същество искането за обявяване на недействителност (в настоящия случай член 8, параграф 1, буква б) и това искане трябва да бъде отхвърлено. Ако обаче притежателят на по-ранната марка успее да докаже реално използване, то разглеждането по същество става необходимо. Такова е действието на разглежданите решения, както са потвърдени от Общия съд по отношение на част от услугите, обхванати от марката на ЕС на mobile.de, и по-точно услугите, отнасящи се до „реклама във връзка с автомобили“ ( 25 ).

37.

Според мен, когато описва въпроса за реалното използване като „преюдициален“, Общият съд има предвид единствено че той трябва да се разгледа в началото на преценяването в производството за обявяване на недействителност.

38.

Налице е известно припокриване между втората и третата част на шестото основание за обжалване, що се отнася до съвместния прочит на член 57, параграф 2 и член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и правило 22, параграф 2 и правило 40, параграф 6 от Регламента за прилагане. Повдигнатите въпроси се отнасят основно до представянето на доказателства след изтичане на определените от EUIPO срокове.

39.

Съгласно постоянната съдебна практика апелативните състави по принцип не са обвързани от сроковете, определени от първата инстанция на Службата, и могат да приемат късно представени доказателства на основание на правото им на преценка, предвидено в член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, при условие че упражняват това право обективно и мотивирано. Съдът е постановил, че когато в определения срок не е представено доказателство за използването на съответната марка, Службата трябва служебно да постанови, че възражението се отхвърля. За сметка на това, когато в определения от Службата срок са представени доказателства, е възможно представянето на допълващи доказателства ( 26 ).

40.

Следователно втората част от оплакването на mobile.de, че доказателства за реалното използване, които не са представени навреме, не могат да бъдат допуснати, трябва да се отхвърли като неоснователна, тъй като от постоянната съдебна практика следва, че EUIPO има свобода на преценка дали да вземе предвид допълващи доказателства ( 27 ).

41.

Според мен третата част от шестото основание за обжалване почива на неправилен прочит на решението на Общия съд. В настоящия случай Общият съд не стига дотам да постанови, че когато апелативният състав върне дадено дело по силата на член 64, параграф 2 от Регламент № 207/2009, отделът по отмяна, на който е върнато делото, може да реши да разгледа допълнителни доказателства за реалното използване на услуги от клас 35, които не попадат в рамките на описанието за „реклама във връзка с автомобили“, както и на услуги от клас 42.

42.

Въпреки това жалбата на mobile.de все пак повдига нов правен въпрос, доколкото текстът на член 64, параграф 2 от Регламент № 207/2009, който гласи, че този „[…] отдел е обвързан от мотивите и диспозитива на решението на апелативния състав, доколкото фактите по случая са непроменени“, е неясен. Когато апелативният състав върне дадено дело за продължаване на производството, има ли съответният отдел на Службата свобода на преценка да приеме и разгледа допълнителни доказателства по въпрос, по който апелативният състав вече се е произнесъл?

43.

Това е въпрос от общо значение, тъй като е с хоризонтална роля в системата на Регламент № 207/2009 за всички възможни производства, уредени от този регламент ( 28 ).

44.

Що се отнася до разглеждането на жалби, според мен член 64, параграф 1 се отнася до хипотезата, в която апелативният състав може да упражни свободата си на преценка по член 76, параграф 2, като вземе предвид допълнителни доказателства в съответствие с практиката на Съда. Ако съставът направи окончателни фактически констатации въз основа на тези доказателства и върне разглежданото дело на съответния отдел на EUIPO по силата на член 64, параграф 2, този отдел е обвързан с решението на състава в производството по обжалване. В такъв случай отделът не може да разглежда допълнителни доказателства, представени от някоя от страните, по въпрос, по който има окончателно решение в производството по обжалване. В случая на mobile.de решението на апелативния състав не може да бъде предмет на продължаване на производството за целите на член 64, параграф 2 от Регламент № 207/2009, тъй като се отнася до услуги от клас 35, които не спадат към „реклама във връзка с автомобили“, или услуги от клас 42. Следователно допълнителни доказателства по тези въпроси не могат да бъдат представяни пред отдела по отмяна след решението на апелативния състав за връщане на делото.

45.

Що се отнася обаче до въпроса съществува ли вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от този регламент по отношение на услугите, свързани с „реклама във връзка с автомобили“, от отдела по отмяна е поискано да разгледа този въпрос в съответствие с правилата на Регламент № 207/2009 и Регламента за прилагане. Това не е въпрос, разглеждан от апелативния състав, и не е имало окончателно решение в това отношение. Това разглеждане включва и дискреционното правомощие, предоставено по силата на член 76, параграф 2. Според мен текстът на член 64, параграф 2 обхваща точно тази хипотеза.

46.

Същевременно подчертавам, че би било несъвместимо със структурата на правната уредба член 64, параграф 2 и член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 да се тълкуват по начин, позволяващ отдели на Службата да разглеждат допълнителни доказателства в случаите, когато апелативният състав е направил фактически констатации и е постановил окончателно решение. Би било погрешно думите „доколкото фактите по случая са непроменени“ да се тълкуват в смисъл, че могат да се представят допълнителни доказателства и следователно фактите не са „непроменени“ по смисъла на член 64, параграф 2. Това според мен надхвърля рамките на предвиденото по член 76, параграф 2. То би поставило под въпрос дял VII от Регламент № 207/2009, който урежда производството по обжалване. Това би направило решенията на апелативния състав несигурни от правна гледна точка във всички случаи, когато е налице решение за връщане. Подобно тълкуване би засегнало съдебната архитектура, установена с Регламент № 207/2009. Освен това такова становище би било несъвместимо с практическата цел на Регламент № 207/2009, която е защитата на марката на ЕС ( 29 ). Накрая, това не би съответствало на принципа на правната сигурност.

47.

Ето защо съм на мнение, че шестото основание за обжалване следва да се отхвърли като неоснователно.

48.

В съответствие с член 137 от Процедурния правилник на Съда Съдът се произнася по съдебните разноски в съдебното решение, с което слага край на производството.

49.

Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин: