1. 

С настоящата жалба, подадена на основание член 263 ДФЕС, Испания иска отмяната на покана за изразяване на интерес, отправена от Европейския парламент за кандидати, които да бъдат назначавани като шофьори (наричана по-нататък „поканата за представяне на кандидатури“). Испания твърди по-специално че поканата за представяне на кандидатури нарушава правилата, уреждащи езиковия режим на институциите на Съюза, предвидени в Регламент № 1 ( 2 ), по отношение на съобщенията между кандидатите и Европейската служба за подбор на персонал (наричана по-нататък „EPSO“), както и че разпоредбите на поканата, уреждащи изискването кандидатите да владеят английски, френски или немски като втори език, представляват дискриминация, забранена от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 3 ), от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз ( 4 ) и Условията за работа на другите служители.

2. 

Парламентът отрича тези твърдения и счита, че Съдът следва да отхвърли жалбата ( 5 ).

3. 

В Европейски съюз, чието мото е „in varietate concordia“ („единни в многообразието“) и в който свободата на движение е основно право, ролята на езиците може да придобие особено голямо значение ( 6 ). Все пак за напредъка на европейския проект е необходимо и отчитането на практическите аспекти в живота такъв какъвто е, което важи в особена степен, когато в момента има 552 възможни комбинации между всеки два от 24-те официални езика ( 7 ). Това е и основният проблем по настоящото заключение.

4.

Член 3, параграф 3 ДЕС предвижда, доколкото е от значение за настоящото заключение:

„[…]

[Европейският съюз] зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство“.

5.

Член 24 ДФЕС предвижда:

„[…]

Всеки гражданин на Съюза може да се обръща писмено към всяка от институциите или органите, посочени в настоящия член или в член 13 от Договора за Европейския съюз[ ( 8 )], на един от езиците, посочени в член 55, параграф 1 от посочения договор[ ( 9 )] и да получава писмен отговор на същия език“.

6.

Съгласно член 342 ДФЕС:

„Правилата относно езиковия режим на институциите на Съюза се определят от Съвета с единодушие чрез регламенти, без да се засягат разпоредбите на статута на Съда на Европейския съюз“.

7.

Член 21, параграф 1 от Хартата предвижда:

„Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация“.

8.

Съгласно член 22 от Хартата:

„Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие“.

9.

С Регламент № 1 Съветът упражнява правомощието, предоставено му от настоящия член 342 ДФЕС, да установи правила, по-специално относно използването на езиците от и в рамките на институциите на Европейския съюз. В действащата понастоящем редакция този регламент посочва:

„1.   Официалните и работните езици на институциите на Съюза са английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски.

2.   Текстовете, адресирани до институциите [на Съюза] от страна на държава членка или от лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, се изготвят по избор [на] подателя на един от официалните езици. Отговорът се изготвя на същия език.

3.   Текстовете, адресирани от институциите [на Съюза] до държава членка или до лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, се изготвят на езика на тази държава.

4.   Регламентите и другите документи с общо приложение се изготвят на официалните езици.

5.   Официалният вестник на Европейския съюз се публикува на официалните езици.

6.   Институциите на [Европейския съюз] могат да определят реда и условията за прилагане на този езиков режим във вътрешните се правилници.

7.   Езиковият режим на процедурата на Съда на [Европейския съюз] се определя в неговия процедурен правилник.

8.   Когато в държава членка има няколко официални езика, по искане на заинтересованата държава ще се използва езикът, определен съгласно общите правила, произтичащи от законодателството на тази държава“.

10.

Член 1 от Правилника за длъжностните лица гласи:

„Настоящият правилник се прилага по отношение на длъжностните лица на Съюза“.

11.

Съгласно член 1а, параграф 1:

„По смисъла на настоящия правилник „длъжностно лице на Съюза“ означава всяко лице, назначено в съответствие с настоящия правилник за персонала на определена длъжност в някоя от институциите на Съюза с акт, издаден от органа по назначаването на съответната институция“.

12.

Член 1г предвижда:

„1.   При прилагането на настоящите правила се забранява всяка дискриминация на основата на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични белези, език, религия или изповедание, политически или други убеждения, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

[…]

6.   Като се зачитат принципът на недискриминация и принципът на пропорционалност, всяко ограничение в тяхното прилагане трябва да бъде обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала […]“.

13.

Член 5, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица предвижда, че длъжностите, обхванати от Правилника, се класифицират според естеството и значението на служебните задължения, с които са свързани. Член 5, параграф 4 посочва, че в приложение I се съдържа таблица на видовете длъжности.

14.

Дял III, глава 1 от Правилника за длъжностните лица е озаглавена „Назначаване“ и включва членове 27—34. Член 27 предвижда:

„Назначаването на длъжностни лица има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите — членки на Съюза. Не се запазват никакви длъжности за граждани на определена държава членка.

[…]“.

15.

Съгласно член 28:

„Длъжностното лице може да бъде назначено само при условие че:

[…]

16.

Приложение III към Правилника за длъжностните лица е озаглавено „Конкурси“. То съдържа редица подробни разпоредби относно начина на организация и провеждане на конкурсите за назначаване на длъжностни лица.

17.

Към Правилника за длъжностните лица е приложен документ, озаглавен „Условия за работа на другите служители на Европейския съюз“ (наричан по-нататък „УРДС“). Член 1 от посочените условия предвижда, че служителите, наети по договор от Съюза, включват „договорно наети служители“.

18.

Член 3а, параграф 1 от УРДС гласи:

„По смисъла на настоящите Условия за работа „договорно нает служител“ означава служител, който не е назначен на длъжност, включена в щатното разписание, прикрепено към частта от бюджета за съответната институция, а е нает за изпълнението на пълно или непълно работно време на функции: а) в някоя институция, свързани с изпълнението на технически задачи или задачи от административно-обслужващ характер […]“.

19.

Съгласно член 3б от УРДС:

„По смисъла на настоящите Условия за работа „договорно нает служител със спомагателни функции“ означава служител, нает от институция […].

[…]

20.

Член 80 от УРДС съдържа редица общи разпоредби, свързани с договорно наети служители. По-специално параграф 1 предвижда тези служители да се разделят в четири функционални групи според изпълняваните функции. Съгласно параграф 2 функциите, приложими към функционална група I, са описани като „[т]ехнически задачи и задачи по административно обслужване, осъществявани под ръководството на длъжностни лица или срочно наети служители“. Параграф 4 предвижда, че по-специално член 1г от Правилника за длъжностните лица се прилага по аналогия.

21.

Глава 3 от УРДС е озаглавена „Условия за назначаване“ и включва членове 82—84. Доколкото е релевантен за настоящото дело, член 82 предвижда:

„1.   Договорно наетите служители се подбират на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите членки, без оглед на расов или етнически произход, политически, философски или религиозни убеждения, възраст или увреждания, пол или сексуална ориентация и независимо от тяхното семейно положение.

[…]

3.   Договорно наетият служител може да бъде нает на работа само при условие че:

[…]

[…]

5.   По искане на различните институции [EPSO] им оказва съдействие при подбора на договорно наетите служители, преди всичко като определя съдържанието на изпитите и като организира процедурите за подбор. Службата осигурява прозрачността на процедурите за подбор на договорно наети служители.

[…]“.

22.

Член 85, параграф 1 от УРДС предвижда:

„Договорите с договорно наетия персонал по член [3а] могат да бъдат сключени за определен срок от не по-малко от три месеца и не повече от пет години. Те могат да бъдат подновявани, но не повече от веднъж, с определен срок от не повече от пет години. Първоначалният договор и първото подновяване трябва да имат обща продължителност, не по-малко от шест месеца за функционална група I и не по-малко от девет месеца за останалите функционални групи. Всяко следващо подновяване е за неопределено време.

[…]“.

23.

Член 88 предвижда:

„По отношение на договорно наетия персонал по член 3б:

24.

На 11 април 2016 г. Бюрото на Парламента решава, с оглед на неотдавнашните терористични нападения в Брюксел ( 10 ), че транспортното обслужване на членовете на ЕП следва изцяло да бъде осигурено с вътрешни средства. Именно въз основа на това решение на 14 април 2016 г. Парламентът публикува в Официален вестник на Европейския съюз ( 11 ) покана за изразяване на интерес, озаглавена „Договорно наети служители — функционална група I — Шофьори (М/Ж) — EP/CAST/S/16/2016“. Поканата е отправена с оглед на съставяне на база данни с кандидати, подходящи за наемане като договорно наети служители във функционална група I. В раздел I от поканата за представяне на кандидатури (озаглавен „Въведение“) се посочва, че броят налични работни места е приблизително 110. В описанието на естеството на задачите се допълва, че договорно наетият служител ще изпълнява длъжността „шофьор“ и че работните места ще бъдат главно в Брюксел.

25.

Раздел II от поканата за представяне на кандидатури, озаглавен „Естество на задачите“, гласи:

„На договорно наетия служител ще бъде възложено да изпълнява длъжността шофьор под ръководството на длъжностно лице или срочно нает служител. За сведение, задачите могат да бъдат обобщени, както следва:

[…]“.

26.

Раздел IV от поканата за представяне на кандидатури е озаглавен „Условия за допустимост“. Част В от този раздел се отнася до езиковите познания на кандидатите. Изисква се кандидатите да имат познания по два от официалните езици на Европейския съюз. По отношение на т.нар. „основен език“, се посочва, че кандидатите трябва да имат задълбочени познания (най-малко ниво C1) по един от 24-те официални езика. По отношение на втория език се изискват „задоволителни познания (ниво В2)“ по английски, немски или френски език ( 12 ).

27.

По отношение на мотивите за ограничаване на избора на втори език, в раздел IV, В се посочва следното:

„Съгласно решението на Съда на Европейския съюз (голям състав) по дело C‑566/10 P, Италианска република/Европейска комисия, в рамките на настоящата покана за изразяване на интерес Европейският парламент е длъжен да посочи мотивите за ограничаване на избора на втори език до малък брой официални езици на ЕС.

По тази причина кандидатите се уведомяват, че трите езика, които могат да бъдат избрани като език 2 за целите на настоящата покана за изразяване на интерес, [а именно английски, френски и немски,] са определени в съответствие с интереса на службата, който изисква новоназначените служители да бъдат оперативни незабавно и да бъдат в състояние да общуват ефикасно в ежедневната си работа.

Въз основа на дългогодишната практика на Европейския парламент по отношение на езиците, които се използват за вътрешна комуникация, и като се имат предвид нуждите на службите от гледна точка на външната комуникация и обработването на досиетата, английският, немският език и френският език остават най-широко използвани. Освен това в атестационните доклади за 2013 г. 92 % от всички служители декларират, че притежават познания по английски език, 84 % от всички служители декларират, че притежават познания по френски език, и 56 % от всички служители декларират, че притежават познания по немски език. При другите официални езици не се преминава прагът от 50 % от служителите, които декларират, че притежават задоволителни познания.

Ето защо, при балансиране на интереса на службата и нуждите и способностите на кандидатите и предвид конкретната област на настоящия подбор, е основателно да се изисква владеене на един от тези три езика, за да се гарантира, че независимо от първия си официален език всички кандидати владеят поне един от тези три официални езика на нивото на работен език.

Освен това, с цел равно третиране, всеки кандидат, дори един от тези три езика да е негов първи официален език, е длъжен да има задоволителни познания по втори език, който трябва да си избере от тези три езика.

Оценяването на специфичните езикови умения дава възможност по този начин на Европейския парламент да оцени способността на кандидатите да бъдат незабавно оперативни в среда, сходна с тази, в която ще работят“.

28.

В поканата за представяне на кандидатури неколкократно се споменава EPSO ( 13 ). По-специално в раздел III на поканата се посочва, че „[у]правлението на процедурата [за подбор] се осигурява от Европейския парламент в сътрудничество с EPSO“, а раздел VI изисква кандидатите да се запишат по електронен път на интернет сайта на EPSO.

29.

В раздел VIII от поканата за представяне на кандидатури се предвижда, че имената на първите 300 кандидати, получили най-голям брой точки след приключване на процедурата за подбор и които отговарят на общите и специфичните изисквания, определени в поканата за представяне на кандидатури, ще бъдат вписани в базата данни с кандидати за назначаване.

30.

Раздел IX от поканата за представяне на кандидатури предвижда, че договорът, който се сключва с успешно представилите се кандидати, се изготвя в съответствие по-специално с член 3а от УРДС. Договорът е с продължителност от една година и може да бъде продължен с една година, а след това евентуално да се поднови втори път безсрочно.

31.

Испания иска Съдът:

32.

Парламентът иска от Съда:

33.

Писмени становища са представили Испания и Парламентът. В проведеното на 25 април 2018 г. съдебно заседание и двете страни са изслушани и отговарят на въпросите, поставени от Съда.

34.

С настоящата жалба Испания оспорва покана за изразяване на интерес, публикувана от Парламента. Жалбата е на основание член 263 ДФЕС, който предоставя на Съда на Европейския съюз правомощието да осъществява контрол по отношение на актовете на институциите на Съюза, включително тези на Парламента, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети страни. Съгласно определението в член 19 ДЕС изразът „Съдът на Европейския съюз“ включва „Съд [и] Общ съд“.

35.

В общия случай член 256, параграф 1 ДФЕС предвижда, че Общият съд на Европейския съюз е компетентен да се произнася като първа инстанция по жалби срещу актове на тези институции, с изключение на делата, които в Статута на Съда на Европейския съюз са изрично запазени за Съда.

36.

Що се отнася до настоящото дело, член 51 от Статута на Съда гласи: „[ч]рез дерогация от правилото по член 256, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Съдът запазва правомощието да разглежда исковете, посочени в членове 263 и 265 от Договора за функционирането на Европейския съюз, когато са заведени от държава членка срещу: а) акт или бездействие на Европейския парламент или Съвета, или на двете институции, действащи съвместно […]“. Разпоредбата изброява редица изключения, нито едно от които не е приложимо за настоящото производство.

37.

Затова според мен Испания надлежно е подала настоящата жалба пред Съда.

38.

По отношение на срока за обжалване, последната алинея от член 263 ДФЕС, доколкото е релевантна за настоящото дело, предвижда, че исковете по този член трябва да бъдат заведени в срок от два месеца от публикуването на акта. Съгласно член 50 от Процедурния правилник на Съда този срок се изчислява от края на четиринадесетия ден след датата на публикуването на акта в Официален вестник на Европейския съюз, а съгласно член 51 от същия правилник срокът следва да се удължи с фиксиран десетдневен срок поради отдалеченост. В настоящия случай поканата за представяне на кандидатури е публикувана на 14 април 2016 г. и прилагането на посочените по-горе разпоредби определя като краен срок за подаване на жалбата 8 юли 2016 г. Тъй като жалбата е заведена в секретариата на Съда на 7 юли 2016 г., считам, че същата е подадена в срок.

39.

Регламент № 1 е първият регламент, приет от (тогавашната) Европейската икономическа общност. Към момента на неговото приемане официалните езици на Общността са четири, колкото са и работните езици на институциите. Оттогава регламентът е изменян неколкократно, за да се отрази присъединяването на нови държави членки и съответно — новите езици, които следва да се добавят в списъка в резултат от него. Други съществени изменения не са приемани. Понастоящем Европейският съюз се състои от 28 държави членки и има 24 официални и работни езика ( 14 ).

40.

Макар член 6 от Регламент № 1 да предвижда, че институциите могат да определят реда и условията за прилагане на езиковия режим във вътрешните си правилници, Съдът е отбелязал, че досега нито една институция не се е възползвала от възможността да го направи ( 15 ). Следователно работните езици на институциите, поне за служебни цели, са същите като официалните езици.

41.

Това обаче не означава, че е невъзможно някои институции да са приели по-малко формализирани работни правила относно ежедневното осъществяване на своята дейност. Така например Съдът приема актове за преюдициално запитване от национални юрисдикции по член 267 ДФЕС на всеки от официалните езици на Европейския съюз. Запитването се превежда на всички останали езици ( 16 ), за да може на свой ред да бъде изпратено на правителствата на държавите членки. Освен това член 36 от Процедурния правилник на Съда предвижда, че езикът на производството може да бъде всеки един от официалните езици. Тъй като обаче членовете на Съда провеждат разискванията си на френски език и изготвят решенията си на този език, всички останали документи под формата на писмени изявления и писмени становища (освен вече изготвените на френски език) се превеждат на френски при подаването им. По принцип не се превеждат на другите официални езици. Такова изискване би било неизпълнимо както поради обема документи за превод, който би се натрупал, така и с оглед на разходите за целта. Поради това, от една страна, Съдът наистина може да бъде определен като многоезична институция от гледна точка на начина, по който третира актовете за преюдициално запитване и определя езика на производствата пред него. От друга страна, вътрешните му работни практики показват, че френският език играе особено важна роля и поради това може да бъде по-полезен за кандидатите като втори език в сравнение с други официални езици (включително английски и немски).

42.

Други институции не са зависими от същите ограничения и поради това могат да проявят по-голяма гъвкавост във вътрешната организация на работата си, като в ежедневието редовно ползват повече от един работен език. В настоящия случай Парламентът иска от Съда да приеме, че тези езици са английски, френски и немски ( 17 ).

43.

Заслужава още да се отбележи, че независимо от водещия езиков режим в дадена институция, най-често използваният език в ежедневието в рамките на отделна нейна част може да се отклонява от този режим. Като най-очевиден пример може да се посочи допускането, че работният език в датския отдел за преводи на дадена институция ще бъде датски. Но до сходно положение може да се стигне и поради исторически причини. Например, ако в конкретен отдел или негово подразделение в дадена институция има повече естонски граждани, вероятно повечето, макар може би не всички, членове на този отдел или негово подразделение ще използват естонски език. Не може да им се забрани да използват майчиния си език поради някакъв водещ, но за тях ирелевантен принцип относно работния езиков режим на тяхната институция ( 18 ).

44.

В съображение 1 от Решение 2002/620 е записано, че „[в] интерес на това да се осъществява ефективно и икономично използване на ресурсите, следва средствата за подбор на длъжностните лица и другите служители, които ще работят за Европейските общности, да бъдат поверени на един общ междуинституционален орган“. Член 2, параграф 1 от същото решение предвижда, че EPSO упражнява правомощия за подбор на персонал, предоставени съгласно член 30, първи параграф от Правилника за персонала ( 19 ) на органите по назначенията на институциите, подписващи решението. Съгласно член 2, параграф 3 от решението съответните органи по назначенията имат правомощието да вземат решения за назначаване на успели кандидати. Член 3, параграф 2 предвижда, че EPSO „може“ да подпомага институциите в подбора на други служители (включително договорно наети служители).

45.

Общата европейска референтна рамка за езиците е разработена от Съвета на Европа, за да се осигури прозрачна съгласувана и всеобхватна основа по-специално за оценката на чуждоезиковата компетентност ( 20 ). Тя разграничава три основни категории на владеене, всяка от която се подразделя на две нива. Категория „B“ се определя като „самостоятелно владеене“, а ниво B2 отговаря на описанието „ниво напреднали“ ( 21 ).

46.

Въпреки че броят на часовете, необходими за достигане на това ниво при отделните хора е различен, общият брой часове, които обикновено се препоръчват за подготовка за изпита за ниво B2, е между 500 и 650 ( 22 ). Не може да се приеме, че всички потенциални кандидати по разглежданата в настоящия случай процедура за подбор ще имат компетентност по втори език, бил той английски, френски, немски или друг език ( 23 ), а да не говорим за втори език на ниво B2.

47.

От друга страна, изглежда, че броят часове, необходими за придобиване на по-висока квалификация като професионален шофьор, включително обучение за инциденти, свързани със сигурността, е от порядъка на 200 ( 24 ).

48.

Преди реформата на Правилника за длъжностните лица през 2004 г. ( 25 ) институциите са наемали персонал като длъжностни лица (включващи администратори и асистенти) или други служители (съставляващи временно нает и помощен персонал). С тази реформа се премахва категорията помощен персонал ( 26 ) и се въвежда новата категория „договорно наети служители“. Освен това се изменят разпоредбите на приложение I към Правилника за длъжностните лица, уреждащи естеството на длъжностите, които се изпълняват от длъжностните лица.

49.

По-рано, поради относително обширния списък на длъжностите, изброени в приложение I, шофьорите можеха да се назначават и обичайно се назначаваха като длъжностни лица ( 27 ). Поради това те се ползваха от предимствата, предвидени за длъжностните лица съгласно Правилника за длъжностните лица, включително назначаване на постоянна работа, при условие че са преминали съответния изпитателен срок и не са извършили дисциплинарно нарушение, представляващо основание за уволнение.

50.

Реформата разделя договорно наетите служители в две категории. Първата, уредена в член 3а от УРДС, включва служители, назначени по-специално да изпълняват „технически задачи или задачи от административно-обслужващ характер“ ( 28 ). Втората, предвидена в член 3б, най-общо включва краткосрочно нает персонал. Тази разлика е от основно значение в контекста на разглеждания случай. Член 85, параграф 1 от Условията за работа на другите служители посочва, че всяко следващо подновяване след първото подновяване на договорите с договорно наетия персонал по член 3а е за неопределено време. От друга страна, член 88, буква б) от УРДС предвижда по отношение на договорно наетия персонал по член 3б, че максималният срок на служба в институция не може да надвишава шест години. Видно от раздел IX от поканата за представяне на кандидатури, успелите кандидати се назначават на основание на член 3а от УРДС, а не на член 3б.

51.

Реформата също така стеснява списъка на длъжностите, изброени в приложение I към Правилника за длъжностните лица, на които могат да се назначават длъжностни лица. Длъжността шофьор е изключена. Тази роля вече се включва във функциите, които се възлагат на договорно наети служители от функционална група I, съгласно предвиденото в член 80 от УРДС ( 29 ).

52.

Вследствие на реформата институция, която желае да наеме след 1 май 2004 г. шофьори на постоянна или почти постоянна работа, трябва да ги назначи като договорно наети служители, попадащи във функционална група I по член 3а от УРДС, а не както дотогава — като длъжностни лица.

53.

Съдът е постановил, че „Съюзът […] е обвързан от запазването на езиковото многообразие“, чието значение е посочено в член 3, параграф 3, четвърта алинея ДЕС ( 30 ). Този ангажимент според мен е отправната точка за всеки анализ на езиковия режим в Съюза и, както в разглеждания случай, на неговите институции и комуникиращите с тях субекти. Въпреки това Съдът признава, че може да се наложат изключения от този водещ принцип.

54.

От Съда бе поискано и той разгледа тези изключения в наскоро постановеното от голям състав решение от 6 септември 2017 г., Словакия и Унгария/Съвет ( 31 ), по което предмет на разглеждане са жалби за отмяна на Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета от 22 септември 2015 година за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция ( 32 ). Това решение е прието в условията на изключителни миграционни потоци от бежанци в Средиземноморския регион, които оказват значителен натиск по южната външна сухоземна и морска граница на Съюза, особено по отношение на Италия и Гърция. На 17 септември 2015 г. Парламентът приема резолюция, одобряваща предложението на Комисията за решение за установяване на временни мерки в това отношение, предвид „извънредната ситуация на спешност и необходимостта незабавно да бъдат предприети мерки за нейното преодоляване“. Самото решение се отнася до „извънредна[…] ситуация, характеризираща се с внезапен приток на граждани на трети държави в [Италия и Гърция]“ и предвижда преместване на 120000 кандидати за международна закрила в другите държави членки ( 33 ).

55.

В този контекст на особена неотложност, макар първоначално изготвеното от Европейската комисия предложение за решение да е било съставено на всички официални езици, текстовете, възпроизвеждащи последователно внесените изменения в предложението, включително текстът на решението, както е приет от Съвета, са били предоставени на държавите членки единствено на английски език, въпреки че всички изменения са били прочетени на глас от председателя на Съвета, като е бил осигурен устен симултанен превод на всички официални езици. Унгария и Словашката република твърдят, че последното представлява нарушение на член 14, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник на Съвета ( 34 ). Съветът от своя страна се позовава на член 14, параграф 2 от Процедурния си правилник и отбелязва, че нито една държава членка не е възразила срещу липсата на подробно писмено изложение на измененията на всички официални езици ( 35 ).

56.

В решението си Съдът отбелязва положението, което описва като „катастрофално[…] хуманитарно положение, породено от [бежанската криза] в […] държави[те] членки“ ( 36 ). Той приема, че трябва да се възприеме направеното от Съвета тълкуване на процедурния му правилник, тъй като при него се прилага „балансиран и гъвкав подход, подобряващ ефикасността и бързината при работата на Съвета, които са от особено значение в конкретния контекст на неотложност, с който се характеризира процедурата за приемане на временни мерки, взети на основание член 78, параграф 3 ДФЕС“ ( 37 ).

57.

Според мен този подход обобщава същността на допустимите основания за дерогация от правилата на езиковия режим, подкрепящи езиковото многообразие в рамките на Европейския съюз. Когато се иска допускане на изключение, следва да се направи балансирана преценка. Трябва да е налице основание за неговото приемане (в този случай крайно спешна ситуация) и, доколкото е възможно, да съществуват гаранции (в случая, правото на държава членка да изисква превод на един или повече от официалните езици и предоставянето на устен превод). Тези аспекти според мен трябва да се вземат предвид при анализа на дерогациите, на които Парламентът се опира в настоящия случай.

58.

С това основание Испания по същество твърди, че поканата за представяне на кандидатури е опорочена поради няколко грешки при прилагане на правото, тъй като тя изисква кандидатите да комуникират с EPSO на английски, френски или немски език, изключвайки другите официални езици, и да подават кандидатурите си на един от тези езици.

59.

Преди да разгледам подробно доводите на страните, ще се спра на самата покана за представяне на кандидатури. Още в началото отбелязвам, че мотивите за ограничаване на избора на втори език, изложени в раздел IV, В ( 38 ), се придържат към стандартния модел, възприет в обявленията за конкурси и поканите за изразяване на интерес след постановяването на решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия ( 39 ).

60.

Следните разпоредби са особено релевантни:

61.

Поканата за представяне на кандидатури не съдържа изрични указания относно езика, на който да се попълнят документите за кандидатстване, нито предоставя информация какво да направят кандидатите при възникване на неясноти във връзка с кандидатстването.

62.

Основният довод на Испания във връзка с това основание е, че поканата за представяне на кандидатури нарушава членове 1 и 2 от Регламент № 1. Съобщенията, релевантни за настоящото дело, включвали запитвания, направени преди подаване на документите за кандидатстване, и самото подаване на документите за кандидатстване. Последното било особено важно, като се има предвид, че процедурата за подбор протича само в един етап, без последващ център за оценяване. Не можело да се счита, че положението на кандидатите, които отговарят на покана за изразяване на интерес за длъжности в институция на Съюза, предвид този отговор е изцяло вътрешно за съответната институция, поради което за тях ще се прилагат евентуалните по-ограничителни езикови разпоредби на Правилника за длъжностните лица ( 42 ).

63.

Испания твърди, че предвид формулировката на поканата за представяне на кандидатури лицата, които обмислят да кандидатстват, биха останали с впечатлението, че единственият им избор е да зададат евентуалните си въпроси във връзка с процедурата за подбор ( 43 ) и да попълнят формуляра за кандидатстване на английски, френски или немски език, въпреки че техният майчин език е друг. Дори и de iure да нямало нарушение на Регламент № 1, de facto такова съществувало.

64.

При условията на евентуалност и в случай че Съдът не приеме доводите ѝ относно приложимостта на Регламент № 1, Испания твърди, че за ограничението липсва основание, а дори да се приемело обратното, ограничението било непропорционално. Следователно налице било нарушение на член 22 от Хартата и на член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица.

65.

Парламентът разделя отговора си на две части. Първата се отнася до съобщенията с кандидатите. В нея се подчертава, че поканата за представяне на кандидатури не съдържа никакви ограничения относно избора на език, който кандидатите да използват в комуникацията с Парламента или EPSO. Поне що се отнасяло до въпросите към Парламента, някои кандидати отправили въпроси до него на майчиния си език, а Парламентът отговорил на същия език.

66.

По-нататък Парламентът се позовава на принципа, че актовете на институциите на Съюза се ползват с презумпция за законосъобразност, както и на съдебната практика, която предвижда, че когато една разпоредба от вторичното право на Съюза може да се тълкува по няколко начина, следва да се предпочете тълкуването, съгласно което разпоредбата съответства на Договора, а не онова, което води до установяване на несъвместимост с него ( 44 ).

67.

Втората част от отговора на Парламента се отнася до самия формуляр за кандидатстване. Макар да приема, че формулярът за кандидатстване е бил „поради технически причини“ достъпен само на английски, френски или немски език, според него това не означавало, че кандидатите са били длъжни да използват тези езици. Действително, някои от тях попълнили формуляра на собствения си език и кандидатурите им били надлежно обработени, като при нужда били ползвани услугите на езикови оценители.

68.

Тъй като анализът на техните кандидатури може да повлияе на подхода към доводите на Испания, преди да разгледам по същество твърденията на Испания, ще се спра на въпросите относно правото на Съюза, повдигнати от Парламента и посочени в точка 66 по-горе. Първо, Съдът действително е постановил, че актовете на институциите на Съюза се ползват с презумпция за законосъобразност и произвеждат правни последици, докато не бъдат по-специално отменени с решение на Съда или обявени за недействителни по възражение за незаконосъобразност. Според него целта на това правило отразява необходимостта да се запази стабилността на правните отношения ( 45 ). Като се остави обаче настрана въпросът до каква степен това правило трябва да се прилага по отношение на изцяло административните решения на тези институции, трябва да се отбележи, че то има процесуален характер. С други думи, то не дава материалноправно предимство или imprimatur на тези актове. То предвижда единствено, че тези актове остават в сила, освен ако и докато не бъдат успешно оспорени пред юрисдикциите на Съюза. Поради това не мога да извлека никакви полезни насоки от принципа, на който Парламентът се позовава в подкрепа на твърденията си. Тъй като в настоящия случай жалбата е подадена от Испания, е необходимо тя да се разгледа по същество.

69.

Второ, по отношение на въпросите, свързани с тълкуването, цитираната по-горе практика на Съда ( 46 ) отразява напълно разумното схващане, според което следва да се счита, че институциите действат в съответствие с Договорите. Затова в случай на неясноти или съмнения трябва да се предпочете тълкуването, което отразява това правило. Но постановеното от Съда спира дотук. То не представлява, както явно счита Парламентът, тълкувателно правило, според което тълкуването, представено от една от институциите в производство пред Съда, би трябвало да бъде по някакъв начин предпочетено пред тълкуването, предложено от страната, която обжалва акта.

70.

При това положение е необходимо да се разгледат твърденията на Испания, с което се заемам по-долу. Първо ще се спра на основния ѝ довод ( 47 ).

71.

В това отношение Испания се позовава най-вече на постановеното от голям състав решение Италия/Комисия ( 48 ). Това решение заслужава по-подробно разглеждане. По това дело от Съда се иска да установи по-специално дали публикуването на пълния текст на обявление за конкурс в Официален вестник на Европейския съюз само на три езика (английски, френски и немски), заедно с кратка информация на останалите официални езици, отговаря на изискванията на Регламент № 1 във връзка с Правилника за длъжностните лица. Комисията твърди, че последният се прилага не само за длъжностните лица на ЕС, но и за лицата, които искат да придобият качеството на длъжностни лица ( 49 ).

72.

Съдът не приема довода, че Регламент № 1 не се прилага за длъжностните лица и другите служители на институцията, нито по аргумент за по-силното основание счита, че би могло да се твърди, че той не се прилага за кандидатите във външен конкурс.

73.

Съдът обаче добавя, че не е нужно произнасяне по въпроса дали спорните обявления за конкурси попадат в приложното поле на член 4, параграф 1 от Регламент № 1 (като „документи с общо приложение“). Това е така, защото от член 1, параграф 2 от приложение III към Правилника за длъжностните лица става ясно, че пълният текст на обявленията за конкурси на общо основание трябва да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз — от което по необходимост следва, че той трябва да се публикува на всички официални езици. От това следва, че кратката публикация на други езици, различни от английски, френски и немски, е била недостатъчна. Освен това, доколкото кандидатите, чийто майчин език е един от другите езици, са били в по-неизгодно положение от гледна точка на правилното разбиране на тези обявления и на срока за подготовка и изпращане на документите за кандидатстване в тези конкурси, е налице разлика в третирането въз основа на езика, което е в нарушение на член 21 от Хартата и член 1г, параграф 6 от Правилника за длъжностните лица ( 50 ).

74.

Така в решение Италия/Комисия Съдът не се произнася категорично по въпроса дали Регламент № 1 или Правилникът за длъжностните лица се прилага за кандидатите по външни конкурси. Прилагането на който и да било от двата законодателни акта води до един и същ резултат: необходимост от отмяна на спорните обявления за конкурси. Макар фактите по посоченото дело и тези в основата на настоящата жалба да не са идентични, според мен са налице достатъчно сходства помежду им, които обосновават прилагането на подхода и съображенията на Съда по това дело към настоящия случай ( 51 ). Затова най-напред ще разгледам приложението на Регламент № 1 по отношение на първото основание, приведено от Испания, след което ще се спра на Правилника за длъжностните лица.

75.

В това отношение Испания извежда първото си основание от твърдяното нарушение на членове 1 и 2 от Регламент № 1. Втората от тези разпоредби изисква по-специално текстовете, адресирани до институциите на Съюза от лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, да могат да се изготвят по избор от подателя на един от официалните езици, а отговорът да се изготвя на същия език.

76.

Кандидатите действително ли са били възпрепятствани да комуникират с Парламента и EPSO и да попълнят формуляра за кандидатстване на език, различен от английски, френски или немски?

77.

В този контекст Парламентът до голяма степен се опира на факта, че поканата за представяне на кандидатури не съдържа изрични правилата относно езиците, които се използват за комуникация. Това наистина е така. Все пак отсъствието на изрични инструкции не означава, че имплицитно такива няма. Според мен въпросът е какви изводи може разумно лице в качеството на потенциален кандидат по процедурата за подбор да направи от поканата, разглеждана в нейната цялост, както и от другите документи и източници на информация, на които тя се позовава.

78.

Да започнем от естествената отправна точка, каквато е самата покана за представяне на кандидатури. Потенциален кандидат, който чете документа, наистина ще забележи, че той не съдържа никакви указания относно езиковия режим на комуникацията в хода на процедурата за подбор. Освен това, ако той възнамерява да постави въпрос или въпроси във връзка с процедурата, ще види раздел Х, където се предоставя електронен адрес на Парламента, който да се използва „за всякаква друга кореспонденция, свързана с процедурата“.

79.

Същият кандидат обаче ще забележи и раздел I, втора алинея, където се казва, че процедурата за подбор се организира с „техническата подкрепа“ на EPSO, а също и изискването, определено в раздел VI, за записване по електронен път на интернет сайта на EPSO и да се следват инструкциите там. Ако лицето посети този интернет сайт, ще установи, че формулярът, необходим за да си създаде EPSO профил (без който не може да продължи), е достъпен само на английски, немски или френски език ( 52 ).

80.

Поканата за представяне на кандидатури препраща и към указанията, дадени „по-специално“ в наръчника за кандидатстване онлайн. Да приемем, че след това кандидатът ще разгледа този документ. Раздел 3 е озаглавен „формуляр за кандидатстване онлайн“. След като се запознава с указанието, че кандидатурата трябва да бъде попълнена на езика, посочен в поканата, той неизбежно ще продължи нататък, тъй като в настоящия случай не е посочен никакъв език. Следващата точка в документа посочва, че тъй като „приложението за подаване на кандидатури“ е на разположение само на английски, немски и френски език ( 53 ), кандидатите следва да направят справка с т.нар. в документа „указания“ на всички официални езици. Последният документ съдържа превод от английски, френски и немски език на редица термини и изрази, използвани във формуляра на EPSO за кандидатстване онлайн. Нищо в този документ не посочва или подсказва, че формулярът може да бъде попълнен на всеки от официалните езици; по-скоро не би бил неоснователен изводът, че формулярът трябва да се попълни на езика, на който е изготвен, още повече че в поканата за представяне на кандидатури вече е посочено (в раздел IV, В), че трябва да се покажат „задоволителни“ познания по тези езици. Все пак, ако приемем, че въпросният кандидат е в достатъчна степен наблюдателен и съобразителен, под № 159 той ще открие следния текст: „[т]рябва да попълните настоящия формуляр за кандидатстване на английски, немски или френски език“. Това указание едва ли ще породи у него съмнения как трябва да процедира с формуляра за кандидатстване ( 54 ). Всъщност самият Парламент потвърждава, че е изразил такава позиция в отговора си по електронната поща от 26 април 2016 г. (на гръцки език) до потенциален кандидат, приложен към неговата писмена дуплика.

81.

Продължавайки с прочита на наръчника за кандидатстване онлайн, но връщайки се към въпроса за комуникацията като цяло, в раздел 5 от наръчника се казва, че въпроси, които не са разгледани на уебсайта на EPSO, могат да бъдат отправени от кандидатите до EPSO, използвайки частта „за контакти“ на техния уебсайт. Щракване върху връзката „за контакти“ в наръчника отвежда кандидатите към уебсайт, показващ няколко категории често задавани въпроси („ЧЗВ“). След това те се превеждат през две групи често задавани въпроси, преди да бъдат помолени да посочат в края на втората група дали са намерили отговор. При щракване върху „не“ се появява нов екран, на който е изписано, че за специфични въпроси кандидатите могат да се свържат директно с EPSO. От връзката се отваря формуляр, който указва на кандидатите по-специално да изберат всички езици, на които искат да получат отговор. Кандидатите трябва да изберат минимум два езика.

82.

Въз основа на гореизложеното стигам до извода, първо, че кандидатът би могъл основателно да приеме, че може да комуникира с EPSO на избран от него официален език, но не може да бъде сигурен, че ще получи отговор на същия език. Второ, след като прочете поканата за представяне на кандидатури и документите, на които тя се позовава, кандидатът ще реши, че трябва да попълни формуляра за кандидатстване на английски, френски или немски език, но не и на друг от официалните езици на Европейския съюз. В това отношение доводът на Парламента, че някои кандидати действително са подали формуляра на език, различен от тези три езика, според мен е ирелевантен. Както правилно изтъква Испания, може други потенциални кандидати напълно да са били разубедени да подадат кандидатури или да са го направили по-неуспешно, тъй като не биха могли да се изразят на въпросния език със същата лекота, както биха го направили на родния си език.

83.

Поради това стигам до извода, че поканата за представяне на кандидатури нарушава членове 1 и 2 от Регламент № 1 по отношение на езиците, на които кандидатите могат да комуникират с EPSO, и по отношение на езика, на който трябва да се попълва формулярът за кандидатстване.

84.

Може ли същевременно да се твърди, че е налице нарушение на Правилника за длъжностните лица?

85.

Испания твърди по същество, че няма никаква обосновка за ограничението и че лицата, чийто майчин език е английски, френски или немски, ще са поставени в по-благоприятно положение. По-специално, те ще са били в състояние да опишат по-добре своите положителни страни, а вероятността да включат неточна информация щяла да бъде по-малка. Освен това ограничението било непропорционално, тъй като: i) единственият етап на процедурата по подбор се базирал на писмената информация, предоставена във формуляра за кандидатстване, и ii) ако бъде предоставена неточна информация, това можело да доведе до изключване от участие.

86.

Тъй като счита, че соченото от Испания ограничение всъщност не съществува, Парламентът не отговаря подробно на доводите на тази държава членка.

87.

Отново някои полезни насоки могат да бъдат изведени от решение Италия/Комисия ( 55 ). В него освен въпросите, посочени в точки 71 и 72 по-горе, Съдът разглежда въпроса дали липсата на публикация на обявлението за конкурса на общо основание на всички официални езици представлява дискриминация. Той приема, че кандидатите, чийто майчин език не е един от езиците, на които е бил публикуван пълният текст на обявлението ( 56 ), са били в по-неизгодно положение от кандидатите, чийто майчин език е един от тези езици, и че това неизгодно положение е последица от различното третиране на основание на езика, забранено с член 21 от Хартата и член 1г, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица ( 57 ). Следователно всяко ограничение трябва да бъде обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала. Тъй като обосновката, посочена от Комисията по това дело, не намира фактическа подкрепа, то не може да се приеме за пропорционално и следователно е налице дискриминация на основание на езика, забранена от член 1г от Правилника за длъжностните лица ( 58 ).

88.

В настоящия случай липсата на законосъобразна цел или обосновка, посочени от Парламента, означава, че Съдът не разполага с достатъчно данни, които да разгледа. Според мен обаче е очевидно, поради изтъкнатите от Испания причини, че кандидат, чийто майчин език не е английски, немски или френски, би бил в по-неизгодно положение от кандидатите, които могат без затруднения да се изразяват на един от тези езици. Това важи особено в рамките на процедура за подбор във връзка с покана за представяне на кандидатури, която се организира единствено въз основа на подробните отговори на кандидатите на въпросите от формуляра за кандидатстване, и при която всяка невярна декларация във формуляра може да доведе до елиминиране ( 59 ). Следователно е налице дискриминация на основание на езика — а оттам и нарушение на член 1г, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица — по отношение на тези кандидати или потенциални кандидати, чийто майчин език не е един от трите „предпочитани“ езика.

89.

Тъй като считам, по изложените по-горе съображения, че първото основание на Испания трябва да бъде прието, не е абсолютно необходимо да разглеждам по-общия въпрос за взаимовръзката между Регламент № 1 и Правилника за длъжностните лица. Както вече посочих, в решение Италия/Комисия ( 60 ) Съдът, заседаващ в голям състав, изрично отказва да се произнесе по този въпрос ( 61 ). Все пак, за изчерпателност ще разгледам накратко този въпрос.

90.

В началото ще посоча, че по това дело Съдът постановява, че „[п]ри липсата на специални подзаконови разпоредби, приложими по отношение на длъжностните лица и другите служители, и при липсата на разпоредби във връзка с това във вътрешните правилници на институциите, заинтересувани от спорните известия за конкурс, няма текст, въз основа на който да се направи изводът, че отношенията между тези институции и техните длъжностни лица и други служители са напълно изключени от приложното поле на Регламент № 1“. Непосредствено след това се посочва, че „[н]а по-силно основание същото важи във връзка с отношенията между институциите и кандидатите във външни конкурси, които по принцип не са нито длъжностни лица, нито други служители“ ( 62 ).

91.

На следващо място ще отбележа, че текстуалното тълкуване на Правилника за длъжностните лица, който предвижда в член 1, че същият се прилага по отношение на „длъжностните лица на Съюза“, а в член 1а — че това понятие означава „всяко лице, назначено […] на определена длъжност“, на пръв поглед предполага, че Правилникът не се прилага по отношение на кандидати за длъжностни лица. По същия начин член 1 от УРДС предвижда, че тези условия се прилагат по-специално по отношение на „договорно наети служители“, като съгласно определението в член 3а този израз означава „служител, […] нает [от съответната институция] за изпълнението на пълно или непълно работно време на функции“.

92.

На последно място ще посоча, че член 2 от Регламент № 1 конкретизира член 24 ДФЕС. Последната разпоредба е широко формулирана и не предвижда ограничения. Затова според мен член 2 не следва да се тълкува стриктно или ограничително.

93.

Всяко едно от тези съображения според мен изключва тълкуване на Регламент № 1, което би довело до неговото бързо пренебрегване в полза на прилагането на Правилника за длъжностните лица във всеки конкретен случай. По-скоро може да се предположи, че основната цел на Правилника за длъжностните лица е да не урежда отношенията между институциите и кандидатите за длъжностни лица.

94.

Ясно е също така обаче, че Правилникът за длъжностните лица в някои отношения се прилага за такива кандидати. Така например дял III, глава 1, която включва членове 27 и 28, е озаглавена „Назначаване“, а приложение III е озаглавено „Конкурси“. Те съдържат подробни правила по въпросите, които обхващат. Глава 3 от УРДС, озаглавена „Условия на назначаване“, съдържа някои сходни в най-широк смисъл, макар и по-общо формулирани разпоредби относно начина, по който се назначават договорно наетите служители. Въпреки че тези групи от разпоредби не обхващат езиковите изисквания, все пак е възможно Регламент № 1 и Правилникът за длъжностните лица в някои случаи да се припокриват.

95.

Това припокриване заслужава да бъде разгледано малко по-подробно. На първо място, според мен Регламент № 1 не спира да се прилага във всяко отношение спрямо лице, което става длъжностно лице или друг служител на Европейския съюз, от момента на назначаването му на тази длъжност. Считам, че членове 2 и 3 ще продължат да се прилагат и след това по отношение на съобщенията, изпращани и получавани от това лице в лично качество. По подобен начин вътрешният правилник, приет от институция на Съюза съгласно член 6 от Регламента, може да има последици за това лице след назначаването му.

96.

Очевидно обаче член 2 от Регламент № 1 няма да се прилага за съобщения между физическо лице, действащо в служебно качество, и институция, след като то встъпи в длъжност като длъжностно лице или друг служител на институцията. Доколкото е релевантно или приложимо, тези съобщения ще се уреждат от Правилника за длъжностните лица.

97.

Може ли да се твърди, както бе предложено в съдебното заседание, че Правилникът за длъжностните лица всъщност може да се прилага, изключвайки Регламент № 1, на по-ранен етап, към момента, в който въпросното лице подава своята кандидатура за длъжностно лице или служител?

98.

Не считам, че това е възможно.

99.

Необходимо е да се разгледа целта на член 2 от Регламент № 1. Тази разпоредба се прилага за текстове, тоест за писмени съобщения, а не например за телефонни обаждания или други форми на устно общуване. С оглед на самото им естество трябва да се приеме, че писмените съобщения следва да се считат за особено важни за лицето, което ги инициира. Следователно ясният смисъл е от съществено значение. От тази гледна точка възможността за комуникация на собствения език е от първостепенна важност. Тъй като даден кандидат може да има въпроси, които би желал да обсъди или да зададе в писмена форма дори след като е подал своята кандидатура, не виждам причина, поради която той да не може да се ползва от разпоредбата на член 2 и след този момент, до постъпването му на служба.

100.

Това според мен е валидно в още по-голяма степен, ако Съдът възприеме заключението ми, че за „задоволително“ ниво на познания на шофьорите е целесъобразно да се определи ниво на владеене на втория език A2, а не B2, както изисква поканата за представяне на кандидатури ( 63 ). Искам ясно да посоча обаче, че не считам този въпрос за определящ.

101.

В по-общ план отбелязвам, че в някои случаи въпросът за припокриването между Регламент № 1 и Правилника за длъжностните лица може да е маловажен, ако изобщо има някакво значение. В действителност или няма да има припокриване, или съдържанието на релевантните разпоредби и в двата нормативни акта ще бъде едно и също. В други случаи при прилагането и на двете правни уредби може да се стигне до един и същ резултат, макар и по различен път. Такова е положението по дело Италия/Комисия ( 64 ), а поради изложените по-горе съображения считам, че и в настоящия случай е така ( 65 ).

102.

Какво се случва, ако се окаже, че е налице конфликт между двете уредби? В такъв случай, предвид ясното указание на Съда по споменатото дело, че Регламент № 1 ще се прилага на общо основание за кандидати в конкурси, а следователно и в процедури за подбор ( 66 ), според мен е необходимо първо да се направи опит, доколкото е възможно, за тълкуване на съответната(ите) разпоредба(и) от Правилника за длъжностните лица в светлината на текста и целта на Регламент № 1, за да се постигне търсеният от него резултат. Ако това обаче е невъзможно, считам, че следва да се предпочете разпоредбата, която има най-тясна и реална връзка с обстоятелствата по конкретния случай. Ако Правилникът за длъжностните лица установява специален режим, предназначен да урежда определени аспекти на отношенията между въпросната институция и лице, което е кандидат за длъжностно лице, условията на този режим ще се прилагат с предимство ( 67 ).

103.

Поради всички изложени съображения считам, че първото основание на Испания трябва да бъде прието.

104.

Това основание се отнася преди всичко до тълкуването, което следва да се направи на член 82, параграф 3, буква д) от УРДС, съгласно който договорно нает служител може да бъде нает на работа само при условие че представи доказателства за отлично владеене на един от официалните езици и „задоволително владеене“ на друг от тези езици „до степен, необходима за изпълнението на неговите задължения“.

105.

За удобство това основание може да бъде разделено на две части. С първата част Испания твърди, че член 82, параграф 3, буква д) не следва да се тълкува в смисъл, че във всички случаи се изисква владеене на втори език. С втората част Испания изглежда застъпва позицията, че дори посочената разпоредба да трябва да се тълкува в смисъл, че във всички случаи се изисква втори език или че в случая на разглежданата процедура за подбор такъв се изисква, не е необходимо неговото владеене да се определя на ниво B2. По-ниско ниво било подходящо.

106.

Що се отнася до първата част от основанието, според становището на Испания член 82, параграф 3, буква д) следва да се тълкува по такъв начин, че изразът „до степен, необходима за изпълнението на неговите задължения“ да означава, че необходимостта от втори език възниква само доколкото въпросната длъжност изисква владеене на такъв език. В настоящия случай според нея не възниква такава необходимост, тъй като основните задължения на успешните кандидати са свързани с управление на автомобили. Тя също така обръща внимание, че в поканата за представяне на кандидатури ( 68 ) се посочва ниво на компетентност А2 по език, различен от първия и втория, заявени от кандидатите в техните документи, което според нея прави ненужно ниво B2 по английски, френски или немски език.

107.

В отговор Парламентът твърди, че Испания неправилно тълкува член 82, параграф 3 и че владеенето на втори език е наистина необходимо.

108.

В този контекст следва да се отбележи, че текстовете на член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица (който се прилага за назначаването на длъжностни лица), член 12, параграф 2, буква д) от УРДС (който се прилага за срочно наетите служители) и член 82, параграф 3, буква д) от УРДС (който се прилага за договорно наети служители) са с идентично съдържание. Въпреки че Парламентът и Съветът са имали възможност да приемат по-нисък или различен стандарт по отношение на някоя от последните две категории, очевидно те са избрали да не го правят.

109.

Вярно е, че съществуват различия между изискванията за езикови познания по отношение на първата категория и последните две категории, тъй като член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, който се отнася единствено до длъжностните лица, предвижда, че „[п]реди първото им повишаване след назначаването от длъжностните лица се изисква да покажат умения за работа с трети език измежду посочените в член 55 [ДФЕС]“.

110.

Не считам обаче, че тази допълнителна разпоредба означава, че разпоредбите относно езиковите познания при назначаването трябва да се тълкува по различен начин за длъжностните лица и за другите служители. По-скоро според мен тя затвърждава правилото, че всички лица, наети на работа в институциите, по принцип трябва да владеят най-малко два официални езика. По дефиниция член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица не може да се прилага за други служители, тъй като правилата за повишаване не се прилагат за тях.

111.

От гореизложеното следва, че член 82, параграф 3, буква д) от УРДС според мен трябва да се тълкува в смисъл, че всички кандидати за работа в качеството на други служители в институциите са длъжни да представят доказателства за владеене на поне два официални езика. Разпоредбата не може да се тълкува в смисъл, че изискването за втори език се прилага само доколкото може да се докаже, че неговото владеене е необходимо за изпълнението на задълженията на кандидата. Следователно доводът на Испания по този въпрос трябва да се отхвърли.

112.

Що се отнася до твърденията на Испания относно посоченото в поканата за представяне на кандидатури ниво А2 по още един официален език, трудно е да се разбере какво точно има предвид тази държава членка. Склонна съм обаче да се съглася с Парламента, че става дума за грешен прочит на поканата, която само посочва, че познанията на кандидатите, които владеят един или повече други официални езици на ниво А2, могат да бъдат проверени. Това не е опит да се въведе допълнително изискване за езикови познания, на което да отговаря всеки кандидат.

113.

Поради всички тези съображения считам, че в първата си част това основание следва да се отхвърли.

114.

Що се отнася до втората част на основанието, Испания твърди, че дори да е възможно да се изисква владеене на втори официален език, определянето на ниво B2 е произволно и не може да бъде обосновано. Като се имат предвид задълженията, които шофьорите трябва да изпълняват, след като бъдат наети на работа, посочени в списъка в раздел II от поканата за представяне на кандидатури, всяка обосновка, свързана с интереса на службата, трябва да бъдат обективно подкрепена. Тук отбелязвам, че функциите, посочени в член 80, параграф 2 от УРДС по отношение на служителите, назначени във функционална група I, са много различни от тези, които се прилагат за останалите функционални групи.

115.

Парламентът твърди, че ниво B2 е нивото, за което традиционно се смята, че представлява „задоволителни познания“ и поради това се използва в конкурси и други форми на процедури за подбор. Това ниво също така съответствало на потребностите на службата, тъй като не следвало да се счита, че служебните задължения на успелите кандидати се ограничават до тези, посочени в поканата за представяне на кандидатури ( 69 ); изложеният в нея списък бил примерен, а не изчерпателен.

116.

Отправна точка за анализа на тази част от основанието трябва да бъде правилното тълкуване на израза „задоволително владеене на друг от езиците на Съюза до степен, необходима за изпълнението на неговите задължения“, използван в член 82, параграф 3, буква д) от УРДС.

117.

Доколкото Парламентът поддържа, че ниво B2 следва да бъде прието (на практика) просто защото ниво B2 представлява, по неговите думи, „традиционното“ тълкуване на понятието „задоволителен“, струва ми се, че този довод трябва да се отхвърли.

118.

Първо, като поставя акцента върху една дума („задоволително“), Парламентът не взема предвид останалия текст на разпоредбата, според който кандидатът трябва да докаже владеенето на езика „до степен, необходима за изпълнението на неговите задължения“. Задълженията, които ще трябва да изпълняват успелите кандидати в една процедура за подбор, могат значително да се различават по естество от тези, посочени в друга процедура. Затова е логично, че изискването не може да бъде еднакво за всички случаи.

119.

Второ, доводът на Парламента би бил по-убедителен, ако думата „задоволително“ имаше известна връзка с категориите, използвани в Общата европейска референтна рамка за езиците ( 70 ). Но това не е така. Тази система класифицира нивата на владеене в три основни групи, а именно „основно“ (ниво А), „самостоятелно“ (ниво B) и „свободно“ (ниво C). Тези нива са установени на базата на обективно оценяване. Думата „задоволително“ от своя страна представлява субективна оценка. Следователно, за да има смисъл, тя трябва да се основава на критерий, който подлежи на оценка. Струва ми се, че такъв критерий представляват нуждите на въпросната длъжност. Прилагането на универсален критерий е напълно неуместно в този контекст.

120.

По отношение на твърдението на Парламента, че установяването на изискването на ниво B2 във всички случаи може да бъде обосновано с интереса на службата, естествено Съдът правилно е приел, че такъв интерес може да обоснове това, което иначе би представлявало дискриминация на основание на езика. Едновременно с това обаче Съдът е приел, че е важно въпросният интерес да бъде обективно обоснован и да се установи, че изискваното равнище на езикови познания е пропорционално на реалните нужди на службата ( 71 ). По отношение на последното Съдът е приел, че различното третиране не трябва да излиза от рамките на необходимото за постигане на преследваната цел и че институциите трябва да намерят равновесието между законосъобразната цел, която обосновава въпросното ограничение, и целта да се установи кои са кандидатите с най-високо равнище на компетентност ( 72 ).

121.

Що се отнася до въпроса дали съществува законосъобразна цел, вече стигнах до извода, че от кандидатите се изисква да представят доказателства за владеене на втори официален език ( 73 ). Не ми се струва непропорционално да се потърси възможност за измерване на това владеене чрез позоваване на приемлив критерий. Това обаче не означава, че само по себе си изискваното ниво на владеене е пропорционално, и според мен задължение на Парламента е да представи доказателства в подкрепа на довода си, че изискването за ниво B2 може да бъде обосновано. В този контекст, както правилно изтъква Испания, основните задължения на успелите кандидати включват управление на превозно средство, тоест те изискват квалифицирани професионални шофьори. В този контекст основателно може да се отбележи, че да се изисква от тези кандидати да са инвестирали определен брой часове за придобиване на езикова компетентност на ниво B2, които могат да надхвърлят повече от три пъти часовете за професионалната им подготовка като шофьори ( 74 ), може да изглежда, меко казано, екстравагантно. Освен това също би могло да се каже, че да се изисква от лице, което при назначаване от институцията ще получава възнаграждение в размера за функционална група I ( 75 ), да е направило разходи за езикови курсове за придобиване на езикова компетентност на ниво B2, също би била нужна специална обосновка.

122.

Какви задължения тогава се очаква да изпълняват наеманите шофьори? Не е необичайно, че списъкът, поместен в раздел II от поканата за представяне на кандидатури, акцентира върху аспектите на работата, които включват управление на превозно средство или тясно свързани с шофирането задачи. Някои от тях, например превозване на стоки, документи и пощенски пратки и товарене и разтоварване на превозното средство, включват ограничен или почти никакъв контакт с хора ( 76 ). При други, например превозване на официални лица, както и длъжностни лица или други служители и превозване на посетители, може да се очаква, че изискват известна способност за общуване. Следва да се отбележи, че посочените задачи се изпълняват „главно в Брюксел, Люксембург и Страсбург, както и в други държави членки и в трети държави“.

123.

Парламентът обаче твърди, че за да се добие пълна представа за обхванатите задължения, не е достатъчно само позоваването на списъка със задачите, посочени в поканата за представяне на кандидатури. Този списък бил само примерен. По-специално от шофьорите можело да се изисква да посрещат своите пътници и да отговарят на техни въпроси. Освен това те трябвало да бъдат в състояние да разбират указанията, дадени от техните преки ръководители, както и да комуникират с редица външни органи, например полиция и митнически служители.

124.

В това отношение бих искала да направя две бележки. Първо, ако Парламентът счита, че конкретна задача е от съществено значение с оглед на изпълняваните задължения, разумно е да се очаква тя да бъде включена при съставянето на списък като този, предвиден в раздел II от поканата за представяне на кандидатури. Парламентът няма възможност просто да заяви, че тъй като списъкът не е изчерпателен, от кандидатите естествено може да се очаква да изпълняват други задачи. Кандидатите имат законно право да очакват, че могат да разчитат на информацията, предоставена в поканата за изразяване на интерес, при вземането на решение дали да подадат документи за участие във въпросната процедура за подбор ( 77 ).

125.

Едновременно с това обаче не може да се изисква списъкът — който се предхожда от думите „[з]а сведение“ — да уточнява всички аспекти на задачите, които изрежда. От кандидатите следва да се очаква да разберат, че може да има и други задължения, които съпътстват изброените. В това отношение би било нормално да се предположи например, че при превоз на пътници шофьорът трябва да е в състояние да общува с тях и че същият шофьор следва да може да комуникира с полицейски служител, който спира автомобила по време на пътуване. Тогава възниква въпросът какво ниво на владеене на езика може разумно да се изисква за тези цели.

126.

По отношение на вътрешната комуникация функциите, съответстващи на функционална група I, както са посочени в член 80 от УРДС, съдържат указания относно начина, по който се очаква служителите от тази функционална група да изпълняват задачите си в рамките на администрацията. Тези функции включват „[т]ехнически задачи и задачи по административно обслужване, осъществявани под ръководството на длъжностни лица или срочно наети служители“. При тези обстоятелства е изключително трудно да се приеме, че ниво В2 — „може да разбира основното съдържание на конкретни или абстрактни теми в сложен текст […]“ — е обективно необходимо за тези дейности. По-вероятно е ниво А2 — „може да разбира отделни изречения и често употребявани изрази, свързани с непосредственото обкръжение и всекидневие“ — да представлява по-подходящ критерий.

127.

Що се отнася до контактите с външни лица, например пътниците, споменати в точка 122 по-горе, полицията и митнически служители, важно е да се има предвид, че въпросът, който трябва да се реши във връзка с пропорционалността, е дали въпросното изискване е едновременно целесъобразно и необходимо. Въпреки че в определени моменти от работата на шофьорите ниво B2 — или дори по-високо ниво, ако предметът на общуването е наистина сложен — може да се окаже полезно на практика, това не означава, че това ниво е „необходимо“. При това положение според мен А2 вероятно също би било целесъобразно и необходимо в този контекст.

128.

В светлината на всички изложени съображения считам, че във втората си част второто основание на Испания трябва да бъде прието.

129.

С тези две основания, които е най-добре да се разгледат заедно, Испания по същество твърди, че липсва правно основание за ограничаване на избора на втори език в рамките на поканата за представяне на кандидатури до три езика и че във всеки случай налагането на английски, френски и немски език е произволно. Тя твърди по-специално, че не съществува законосъобразна цел, която да обоснове такова ограничение: дори да се приеме, че такава цел съществува, изискването не е пропорционално и не е отчетена необходимостта да бъдат избрани кандидатите, показали най-високо ниво на професионални качества.

130.

Макар да приема, че всички доводи, изведени от интереса на службата, трябва да бъдат обективно обосновани и пропорционални, Парламентът твърди, че необходимостта кандидатите да бъдат незабавно оперативни служи като такава обосновка. Доколкото, както изрично е записано в поканата за представяне на кандидатури, английският, френският и немският език са най-широко използвани в Парламента — във вътрешната и външната комуникация, както и при обработването на досиетата — изискването е обосновано с оглед на статистиката, посочена в раздел IV, част В. Направена е балансирана преценка на интереса на службата и нуждите и способностите на кандидатите, тъй като е било необходимо да се гарантира, че кандидатите владеят поне един от тези езици на нивото на работен език. Необходимостта кандидатите да бъдат незабавно оперативни е от особено значение, когато става въпрос за договорно наети служители, тъй като те се наемат на работа само за ограничен период от време.

131.

Испания извежда третото и четвъртото основание от: i) Регламент № 1, ii) Хартата, и iii) Правилника за длъжностните лица и УРДС. Основният аспект в твърденията на Испания е свързан с предполагаемото дискриминационно третиране на основание на езика. Ако съществуването на такава дискриминация бъде установено, тя ще се корени в поредица от изисквания, основаващи се на положението на кандидатите като договорно наети служители след наемането им. Ето защо според мен основният въпрос, който трябва да се обсъди във връзка с тези основания, е свързан с правилата относно дискриминацията, установени в Хартата, и най-вече техният конкретен израз в член 80, параграф 4 от УРДС. Ето защо в следващия анализ ще се фокусирам върху този аспект.

132.

По-горе вече споменах за изискването на Правилника за длъжностните лица и УРДС длъжностните лица и другите служители да владеят два официални езика, което представлява решение, свързано с провежданата политика ( 78 ). Липсват подготвителни работи, които биха изяснили основанията за тази политика. Според мен обаче тя може да бъда разбрана най-добре предвид контекста, в който е бил приет Правилникът за длъжностните лица през 1962 г. Трябва да се има предвид, че официалните езици към онзи момент са били само четири, а френският е бил единствен или широко използван език в три от шестте първоначални държави членки. В този контекст не е трудно да се разбере, че авторите на Правилника биха искали да избегнат положение, при което институциите биха могли да станат преобладаващо франкофонски до степен, че много от техните длъжностни лица или служители да говорят само френски език. Затова е било необходимо да се изисква и друг език ( 79 ). Следователно такъв подход би могъл да се нарече по-скоро приобщаващ, а не изключващ.

133.

Освен това ще припомня констатацията на Съда, която вече посочих ( 80 ), че нито една от институциите не е упражнила възможността, предвидена в член 6 от Регламент № 1, да определи реда и условията за прилагане на определен официален език в своя вътрешен правилник. Правилникът за длъжностните лица и УРДС мълчат по този въпрос: с други думи, те не уреждат материята относно критериите, които трябва да се вземат предвид, за да се ограничи възможността за избор на езици. Следователно няма изрични критерии, въз основа на които да може да се ограничи изборът на втори език, независимо дали ограничението е до трите езика, посочени в поканата, или до други официални езици ( 81 ).

134.

Съдът обаче съвсем ясно е приел, че ограничения от вида, наложен в поканата за представяне на кандидатури, биха могли да бъдат обосновани в определени случаи. По-специално той е посочил, че е възможно интересът на службата да бъде законосъобразна цел по смисъла на член 1г, параграф 6 от Правилника за длъжностните лица, който допуска да се очертаят определени граници по отношение на общата забрана, по-специално на основата на език, установена в параграф 1 от този член. Необходимо е обаче ограничението да бъде обективно обосновано и пропорционално ( 82 ). Следователно въпросът е дали тези граници могат да бъдат от помощ в разглеждания случай.

135.

По-долу ще разгледам по-подробно въпросите, свързани с пропорционалността ( 83 ). Засега само ще отбележа, че в случая Парламентът трябва да докаже, че ограничението е както обективно обосновано, така и пропорционално, тъй като той е страната, която иска да обоснове дерогация от общия принцип на недопускане на дискриминация. Следователно е необходимо да се установи дали мотивите, посочени от Парламента в раздел IV, част В от поканата за представяне на кандидатури, могат да бъдат подкрепени с доказателства.

136.

В този контекст Парламентът поставя значителен акцент върху необходимостта назначените кандидати да бъдат оперативни незабавно. В своята защита той посочва, че тази необходимост е още по-належаща предвид ограничения срок, за който се наемат такива договорно наети служители като шофьорите.

137.

Струва ми се, че този довод се основава на изначално погрешно схващане. По-горе посочих, че служители като шофьорите вече не могат да бъдат назначавани като длъжностни лица, тъй като Правилникът за длъжностните лица не го допуска. Вместо това те трябва да се наемат като договорно наети служители, при обичайния ход на нещата по реда на член 3а от УРДС ( 84 ). Видно от член 85, параграф 1 от УРДС, след първото подновяване на договорите им договорно наетите лица следва да се наемат за неопределено време. В това отношение те са приравнени на длъжностните лица, чието служебно правоотношение може да се прекрати единствено на основанията, изброени в член 47 от Правилника за длъжностните лица, основните сред които са оставка или пенсиониране. Те не са в положението на договорно нает персонал по член 3б от УРДС, чийто срок на служба в институция съгласно член 88 не може да надвишава шест години, а може да бъде и в много случаи ще бъде по-кратък. Поради това е съвсем неправилно да се твърди, че въпросните служители се наемат по необходимост само краткосрочно ( 85 ). Следователно доводът на Парламента не отговаря на действителността.

138.

Дори да се приеме, че изискването да бъдат незабавно оперативни обхваща всички служители на институциите, независимо от тяхното естество, си струва да се обмисли какво всъщност може да означава този израз. Струва ми се естествено институция на Съюза, също както всеки друг работодател, да желае да наеме служители, които са в състояние да започнат работа незабавно. Но това не означава непременно, особено за лица, които могат да бъдат наети на работа безсрочно, че те трябва да бъдат в състояние да изпълняват всички аспекти на своите задължения от първия ден. Възможно е да се проведе, и обикновено се провежда обучение, за да могат новоназначените лица да работят на необходимото равнище във всички аспекти на своята длъжност.

139.

Що се отнася до трите езика, посочени в раздел IV, част В от поканата за представяне на кандидатури, Парламентът предоставя статистически данни от годишните атестационни доклади, в които 92 % от служителите са декларирали, че притежават „задоволителни“ познания по английски език, 84 % — по френски език, и 56 % — по немски език. Въпреки че придружаващият текст не посочва това изрично, тези данни могат да бъдат приети за релевантни основно за целите на вътрешната комуникация. Що се отнася до специфичните задължения за съответната длъжност, Парламентът твърди, че „основното задължение“ на шофьорите, след като бъдат назначени, е да превозват членове на Парламента. Според декларациите им през 2014 г. 97 % разбират английски език, 61 % — френски език, и 37 % — немски език. Въз основа на това Парламентът твърди, че изборът на тези три езика може да се обясни „с необходимостта шофьорите да общуват, доколкото е възможно, с членовете на Парламента на език, който последните разбират“. Що се отнася до членовете на дипломатическия корпус и други официални лица, Парламентът посочва, че английският език е най-широко използван. Той допълва, че в Брюксел, Люксембург и Страсбург се говори най-много на френски, като немският също заема важно място в Люксембург.

140.

Това, което ме смущава в доводите на Парламента в това отношение, е че им липсва цялостна съгласуваност. Що се отнася до използването на английски език във вътрешната комуникация, може да се отбележи, че делът от 92 % на практика е толкова близо до 100 %, че няма голяма практическа разлика. Същото, макар и с по-малка сила, може да се каже по отношение на френския език с неговите 84 %. Но това не важи за немския при 56 %. Ако бъде нает кандидат, чийто втори език е немски, има вероятност почти половината от колегите му да не могат да общуват с него ( 86 ). Следователно не може да се каже, че ако владее един от трите въпросни езика, успелият кандидат може да бъде сигурен, че ще е в състояние да общува със своите колеги.

141.

По отношение на действителните задължения, които въпросните шофьори ще изпълняват, Парламентът ясно заявява в съдебното заседание, че независимо от списъка със задачите в раздел II от поканата за представяне на кандидатури, на практика те няма да превозват пощенски пратки, тъй като това е задължение на друга част от службите на Парламента ( 87 ). На въпрос дали под „административни дейности и дейности, свързани с логистична подкрепа“, следва да се разбира, че шофьорите ще трябва да изпълняват канцеларски функции, Парламентът отговаря отрицателно и посочва, че ако изобщо им бъдат възлагани такива задачи, това би се случвало изключително рядко ( 88 ). На въпроса защо към спорните езици да не се добави и нидерландският език, след като той очевидно би бил приложим при изпълнение на задачи главно в Брюксел ( 89 ), Парламентът не дава полезен отговор.

142.

Спирайки се на следващо място на външната комуникация, се оказва, че по отношение на т.нар. от Парламента „основно задължение“ на шофьорите, а именно превозване на членове на Парламента, делът на членовете на Парламента, които разбират английски език, който е посочен и като най-подходящ за комуникация с посетителите, е изключително висок — 97 %. Френският, с 61 %, може да се определи като „полезен“, но по никакъв начин не гарантира успешна комуникация, докато немският с 37 %, няма да даде възможност на 63 % от пътниците да бъдат разбрани. При това положение наложеното езиково изискване става безсмислено.

143.

От гореизложеното следва, че макар целта да е била законосъобразна, що се отнася до интереса на службата, според мен тя по никакъв начин не е обективно обоснована. Последното изисква ограничението да се основава по някакъв начин на действителността, а според мен такова обстоятелство очевидно липсва.

144.

Вече посочих във връзка с второто основание, че когато се преценява дали дадено изискване е подходящо, е необходимо да се вземат предвид нуждите на съответната длъжност ( 90 ). Считам, че същият принцип се прилага във връзка с третото основание. След като стигнах до извода, че езиковите ограничения, наложени в поканата за представяне на кандидатури, не са обективно обосновани, не е строго необходимо да разглеждам въпроса за пропорционалността. Все пак, за пълнота по-долу ще се спра накратко на този въпрос.

145.

За целта ще се позова на две точки от решението на Съда Италия/Комисия ( 91 ).

146.

Първо, в точка 94 от това решение, след като взема под внимание изискването, предвидено в член 27 от Правилника за длъжностните лица, че институциите следва при назначаване да си осигурят услугите на длъжностни лица „със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти“, Съдът постановява, че те трябва да намерят равновесието между законосъобразната цел, която обосновава ограничаването на броя на езиците на конкурса, и целта да се установи кои са кандидатите с най-високо равнище на компетентност.

147.

В това отношение Парламентът твърди, че тъй като задължението за избор на лица с най-високи професионални качества се прилага само за длъжностните лица и срочно наетите служители ( 92 ), въпросът за подбора на висококвалифицирани кандидати за договорно наети служители не е релевантен.

148.

Според мен това не може да бъде правилно. Ако УРДС не определят нищо по отношение на договорно наетите служители, то е защото трябва да признаят, че са възможни случаи, в които услугите на такива служители са необходими незабавно за изпълнение на краткосрочни договори, при което въпросът е „може ли това лице да се справи с работата?“, а не „дали лицето е сред хората, които най-добре ще се справят с работата?“. Следователно трябва да се предвиди известна гъвкавост. Това обаче не може да означава, че следва изискването за високо качество да бъде донякъде пренебрегнато по отношение на всички служители от този вид. С изключение на случаите, в които обстоятелствата налагат друго, институциите следва (точно както всеки друг работодател) да се стремят да наемат персонал с най-високи професионални качества за справяне с работата точно както трябва да търсят служители с най-висока степен на ефикасност и почтеност. Струва ми се, че това се подразбира.

149.

Второ, в точки 96 и 97 от същото решение Съдът първо отбелязва факта, че езиковите познания на длъжностните лица в институциите са, по неговите думи, „основен елемент в тяхната кариера“ и че владеенето на трети език е от значение за тяхното повишаване. Той приема, че институциите трябва да осигурят равновесието между законосъобразната цел, посочена в точка 146 по-горе, и възможностите за усвояване от наетите длъжностни лица в рамките на институциите на необходимите в интерес на службата езици.

150.

Тези мотиви не могат да се пренесат изцяло в настоящия случай, тъй като договорно наетите служители не отговарят на условията за повишаване. Това обаче не променя основната идея, а именно, че когато се преценява дали е необходимо да се установи езиково изискване като разглежданото в настоящия случай, институциите следва винаги да имат предвид, че е възможно да се проведе езиково обучение за наетите служители с цел изучаване на нов език или повишаване на познанията им по език, който вече владеят. В настоящия случай по нищо не личи Парламентът да е разглеждал въпроса от тази гледна точка.

151.

В основата на третото основание е доводът на Испания, че ограничавайки избора на втори език в поканата за представяне на кандидатури, Парламентът е нарушил правото на Съюза, и по-специално правилото за недопускане на дискриминация на основание на езика. При по-малко ограничителен режим би било възможно в списъка на езиците, разрешени като втори език, да се включи например испанският език.

152.

Все пак, както вече посочих по-горе, е ясно, че институция като Парламента може да наложи ограничения в това отношение, при условие че те са обективно обосновани и е спазен принципът на пропорционалност ( 93 ). Изискванията, които представляват ограниченията в разглеждания случай — или по-точно твърденията на Испания, че те не са изпълнени в рамките на поканата за представяне на кандидатури — са предмет на четвъртото основание.

153.

Доколкото обаче с третото си основание Испания иска да бъдат взети предвид допълнителни елементи, според мен това излиза извън компетентността на Съда. Жалбата е подадена на основание член 263 ДФЕС. Тази разпоредба предоставя на Съда компетентност „да осъществява контрол относно законосъобразността на [актовете]“, по-специално на Парламента, когато тези актове са предназначени да произведат правно действие по отношение на трети страни. Въпреки че може да се окаже, че поканата за представяне на кандидатури би била законосъобразна, ако предоставяше по-широк избор на втори език (или пък по-тесен), това не е въпрос, по който Съдът може да прави догадки и съответно не е въпрос, по който може да се произнесе ( 94 ).

154.

Поради това считам, че третото основание трябва да се отхвърли.

155.

Обратно, поради всички съображения, посочени в точки 132—150 по-горе, считам, че четвъртото основание следва да бъде уважено.

156.

Испания иска не само отмяна на самата покана за представяне на кандидатури, но и отмяна на създаването на база данни на успешно преминалите подбора кандидати, създадена в съответствие с раздел VIII. Тя отбелязва, че вписването в базата данни не представлява гаранция за назначаване и следователно не би било налице нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, ако нейното създаване бъде отменено. Ако базата данни бъде запазена, ще бъде запазена, евентуално за неопределено време, и незаконосъобразността в основата на поканата за представяне на кандидатури.

157.

Парламентът твърди, че правата на кандидатите, чиито имена са вписани в базата данни, всъщност са защитени от този принцип — положение, което според него е отразено в практиката на Съда и на Общия съд.

158.

Вярно е, че в решение Италия/Комисия Съдът е приел, че оправданите правни очаквания на кандидатите в спорните конкурси, предмет на разглеждане по делото, изискват резултатите от тези конкурси да не се оспорват ( 95 ). Така той отменя само обявленията за конкурсите, като същевременно позволява резултатите да се запазят.

159.

Общият съд постъпва по същия начин в редица последващи решения ( 96 ).

160.

В едно от своите по-ранни решения ( 97 ) Общият съд отделя известно внимание на положението на кандидатите във въпросния конкурс. Той по-специално отбелязва факта, че последните са вложили известни усилия в подготовка за конкурс, организиран съгласно обявление, което те са считали за валидно. Фактът, че много време след края на конкурса се установява, че въз основа на съдебно решение, постановено по друго, макар и сходно дело, това обявление е било незаконосъобразно, не може да засегне оправданите им правни очаквания ( 98 ).

161.

Донякъде съм склонна да се съглася с позицията, възприета от Общия съд в това решение. Въпреки това, от съществено значение ми се струва фактът, че изложеното там мнение е прието по-малко от година след решението на Съда по дело Комисия/Италия ( 99 ). Към момента на изготвяне на настоящото заключение са изминали повече от пет години от тази дата. Немислимо е тези оправдани правни очаквания да продължават безкрайно. Поради това съм съгласна с мнението на Испания. Създаването на базата данни следва да се отмени заедно със самата покана за представяне на кандидатури.

162.

Преди да изложа заключението, биха искала да отбележа следното.

163.

Първо, независимо от дългата поредица съдебни решения, изброени в бележки под линия 95 и 96 по-горе, се оказва, че някои институции ( 100 ), в тясно сътрудничество с EPSO, са продължили да организират конкурси на общо основание и процедури за подбор, определяйки по същество сходни изисквания за втория език на кандидатите и използвайки по същество сходни формулировки на тези изисквания в съответните обявления или покани за изразяване на интерес ( 101 ). Те са постъпили така, разчитайки на това, че дори обявлението или поканата за представяне на кандидатури да бъдат отменени в последващо производство пред юрисдикциите на Съюза, резултатите под формата на списъци на успелите кандидати няма да бъдат отменяни.

164.

В Европейски съюз, който се ръководи от върховенството на закона, такова поведение от страна на някои негови институции определено ми се струва скандално. То трябва незабавно да се прекрати.

165.

Второ, що се отнася до езиците, избрани от Парламента като втори език в поканата за представяне на кандидатури, изборът между английски, френски и немски език не е нов. Всъщност същата комбинация е била предмет на успешно обжалване по множество дела пред Съда и пред Общия съд ( 102 ). Оказва се обаче, че поне в някои по-нови конкурси EPSO е изоставила този подход и го е заменила с практика, съгласно която кандидатите са свободни да изберат втория си език измежду всички официални езици (и дори могат да заявят повече от един). След изтичането на съответния срок и след извършване на преглед с оглед на нуждите на службата, петте езика, заявени най-често от кандидатите, се обявяват като втори езици за конкурса. Кандидат, който не е посочил един от тези езици, се елиминира ( 103 ). Струва ми се, че такава система, която се ръководи от търсенето, може да има две предимства. Първо, тя може да отразява по-добре познанията, които кандидатите действително имат. Второ, така се избягва един (според мен доста сериозен) недостатък, с който се отличава разглежданият в настоящия случай режим, а именно, че като се установява изискване за владеене на английски, френски или немски като втори езици, използването на тези езици в рамките на институциите ще се утвърди, ако не за постоянно, то поне за значителен период от време. Мимоходом ще отбележа още, че за един от тези конкурси ( 104 ) отговорите са били разпределени както следва: 97,86 % за английски, 51,30 % за френски, 27,98 % за испански, 26,73 % за италиански и 19,33 % за немски език ( 105 ).Този резултат предполага според мен, че може би не е разумно на немския език да се отдава автоматично значението, което е заслужавал в миналото. Наред с това обаче откривам поне един потенциален недостатък на този режим, доколкото той не дава никаква сигурност на кандидатите, които се готвят за конкурса и чийто втори език (езици) в крайна сметка може да не се окаже сред избраните за приложими в процедурата. Това обстоятелство обаче не е предмет на разглеждане по настоящото дело и съзнателно не го разглеждам по-нататък.

166.

В по-общ план, в точка 119 по-горе посочих, че в настоящия случай универсалният общ подход е неподходящ за целите на определяне на нивото на владеене на езика, необходимо за шофьорите. Според мен същото се отнася и за начина, по който се определят езиковите изисквания като цяло в рамките на конкурси на общо основание и покани за изразяване на интерес.

167.

Това важи в особена степен, когато е необходимо след назначаване кандидатите да изпълняват специфична задача или поредица от задачи. Например, ако се набират кандидатури за срочно нает персонал за работа в ново подразделение, което ще отговаря за регионалното развитие в планинските райони на Гърция, обосноваването на изискване към кандидатите за владеене на гръцки език по принцип не би трябвало да представлява проблем. Същото се отнася например за конкурсите за писмени преводачи или юрист-лингвисти, от които се изисква да превеждат на определен целеви език.

168.

Разбирам, че задачата става по-трудна в случаите на конкурси на общо основание. Въпреки това продължава да е в сила изискването, че ограничението трябва да се обосновава от законосъобразна цел и да е пропорционално. В тази връзка бих искала да отбележа две неща. Първо, основната цел на всеки конкурс или процедурата за подбор — при спазване на всички специфични изисквания, свързани с езика, формулирани за всеки конкретен случай — е да подбере най-добрите кандидати за длъжността, тоест тези, които притежават способности, отговарящи на най-високите стандарти ( 106 ). От тази гледна точка езиковите изисквания на институцията, която търси да наеме служители, или на EPSO в качеството ѝ на пълномощник на институциите, които представлява, ще бъдат от второстепенно значение. Следователно те трябва да бъдат съответно съобразени с тази основна цел.

169.

Второ, всеки процес на вземане на решения включва очертаването на някакви рамки и според мен поканата за представяне на кандидатури не може да се подлага на критика само защото се опитва да направи това, като изисква кандидатите да владеят един от трите езика като втори език. По-трудният въпрос е къде да бъде поставена границата. Ако се приемаше за желателно определянето само на два езика, според мен такъв избор не би бил непременно невъзможна задача във всяко положение, но реализирането ѝ би изисквало конкретен анализ и изрична обосновка във всеки отделен случай. Обратно, би било нереалистично да се определи прекалено голям брой езици — например чрез задължителен подбор от поне 10 езика. Внимателно следва да се обмисли кое е подходящо във всеки отделен случай, а за да бъде броят пропорционален, той следва да бъде в границите на разумното. Така, разглеждайки само един пример, ако статистическите данни, на които се основава изискването, показват, че владеенето на език „А“е 26,3 %, а на език „Б“ -25,7 %, би било трудно и вероятно невъзможно да се обоснове изключването на език „Б“.

170.

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като считам, че Съдът следва да уважи исканията на Испания въз основа на всички приведени основания, с изключение на третото, Парламентът следва да заплати съдебните разноски.

171.

В светлината на всички изложени съображение считам, че Съдът следва:

ПРИЛОЖЕНИЕ

Обща европейска референтна рамка за езиците

Общи нива на компетентност