1.

Съгласно Директива 91/414/ЕИО ( 2 ) продуктите за растителна защита, които принадлежат към групата на пестицидите, са активни вещества и препарати, съдържащи едно или повече активни вещества, предназначени по-специално да предпазват растенията или растителните продукти срещу всички вредители или да предотвратят тяхното действие или да осигурят запазването на растителните продукти. Приложение I към тази директива определя активните вещества, разрешени за включване в състава на продуктите за растителна защита, които се предлагат на пазара на територията на Европейския съюз ( 3 ). Металаксилът, чиято употреба може да бъде разрешена в качеството му на фунгицид, е едно от веществата, включени в това приложение I.

2.

Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 91/414 продуктите за растителна защита не могат да се пускат на пазара и да се използват на територията на държава членка, ако компетентните органи на тази държава членка не са дали разрешение за продукта в съответствие с разпоредбите на същата директива. За тази цел член 3, параграф 1 от Директива 2010/28/ЕС ( 4 ) предвижда крайна дата 31 декември 2010 г., за да позволи на държавите членки евентуално да изменят или да отменят в съответствие с Директива 91/414/ЕИО съществуващите разрешения за продуктите за растителна защита, съдържащи металаксил като активно вещество.

3.

В рамките на настоящото преюдициално запитване Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) за първи път иска от Съда тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 2010/28/ЕС и по-специално относно точната правна природа на срока, предвиден от този член.

4.

Член 6, параграф 2 от посочената директива предвижда:

„Държава членка, получаваща заявление за включване на активно вещество в приложение I, без неоснователно забавяне осигурява изпращането от заявителя на документацията, за която счита, че отговаря на изискванията на приложение II, на другите държави членки и до Комисията, заедно с документация, отговаряща на изискванията на приложение III за поне един препарат, съдържащ това активно вещество. Комисията сезира Постоянния фитосанитарен комитет, посочен в член 19, с цел разглеждане на документациите“.

5.

Съгласно член 8, параграф 2 от посочената директива:

„Чрез дерогация от член 4 и без да се засягат параграф 3 или Директива 79/117/ЕИО, държава членка може, през период от 12 години от датата на нотифициране на настоящата директива, да разреши на своята територия пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са посочени в приложение I, които се намират вече на пазара две години след датата на нотифициране на настоящата директива.

[…]“.

6.

Съгласно член 8, параграф 2, последна алинея от посочената директива:

„През 12-годишния период, посочен в първа алинея, след изследване на такива активни вещества от комитета, посочен в член 19, може да се вземе решение посредством процедурата, постановена в настоящия член, че активното вещество може да бъде включено в приложение I и при какви условия; или в случаи, когато изискванията на член 5 не са изпълнени или изискваната информация и данни не са били представени в предписания срок, да се вземе решение тези активни вещества да не бъдат включени в приложение I. Държавите членки осигуряват издаването, отнемането или изменението на съответните разрешения в предписания срок“.

7.

Член 13, параграф 1, букви а) и б), член 13, параграф 3, буква г) и член 13, параграф 6 от Директива 91/414 гласят:

„1.   Без да се засягат разпоредбите на член 10, държавите членки изискват от заявителите за получаване на разрешение за продукти за растителна защита да представят със заявленията си:

и

[…]

3.   При издаване на разрешения, държавите членки не използват информацията, посочена в приложение II, в полза на други заявители:

[…]

[…]

6.   Чрез дерогация от параграф 1 за активни вещества, които вече са на пазара две години след съобщаването на настоящата директива, държавата членка може, като задължително отчита разпоредбите на Договора, да продължи да прилага предишните национални правила относно изискванията за данни, доколкото тези вещества не са включени в приложение I“.

8.

Съгласно съображения 7—9 от Директива 2010/28:

9.

Член 3 от посочената директива предвижда:

„1.   В съответствие с Директива 91/414/ЕИО държавите членки, когато е необходимо, изменят или отменят до 31 декември 2010 г. съществуващите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи металаксил като активно вещество.

До тази дата те по-специално проверяват, че са спазени условията в приложение I към посочената директива, свързани с металаксил, с изключение на тези, определени в част Б от вписването относно това активно вещество, и че притежателят на разрешителното има или има достъп до досие, удовлетворяващо изискванията на приложение II към посочената директива в съответствие с условията на член 13.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 за всеки разрешен продукт за растителна защита, съдържащ металаксил като единствено активно вещество или като едно от няколко активни вещества, всяко от които е включено в приложение I към Директива 91/414/ЕИО до 30 юни 2010 г., държавите членки извършват повторна оценка на продукта в съответствие с единните принципи, предвидени в приложение VI към Директива 91/414/ЕИО, въз основа на документация, която отговаря на изискванията на приложение III към посочената директива, и като вземат под внимание част Б от вписването в приложение I към посочената директива относно металаксил. Въз основа на тази оценка те определят дали продуктът удовлетворява условията, определени в член 4, параграф 1, букви б), в), г) и д) от Директива 91/414/ЕИО.

[…]“.

10.

Член 4 от посочената директива гласи:

„Настоящата директива влиза в сила на 1 юли 2010 г.“

11.

Ley 30/1992 de Régimen Jurídico de las Administraciones Públicas y del Procedimiento Administrativo Común (Закон 30/1992 относно правния режим на публичните администрации и общото административно производство) от 26 ноември 1992 г. ( 6 ) предвижда в член 49, параграф 3:

„Искането на заинтересуваните страни за продължаване на срок се подава, както и решението по това искане се постановява при всички положения преди изтичането на съответния срок. Изтекъл срок не може да бъде продължаван при никакви обстоятелства. […]“.

12.

Industrias Químicas del Vallés SA (наричано по-нататък „IQV“) е дружество по испанското право, чиято стопанска дейност се състои в производство и търговия с химически продукти и продукти за растителна защита. По-специално то внася металаксил в Испания и предлага на пазара в различни държави членки продукти, съдържащи това активно вещество.

13.

Sapec Agro SA е дружество по португалското право, което разработва фитосанитарни продукти и разтвори и фитонутриенти. То е притежател на разрешения за разработване на продукти за растителна защита, съдържащи металаксил.

14.

На 2 май 2003 г. Европейската комисия приема Решение 2003/308/ЕО относно невключването на металаксил в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и отнемането на разрешенията за продуктите за растителна защита, съдържащи това активно вещество ( 7 ).

15.

Това решение е отменено от Съда по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия ( 8 ). Вследствие на отмяната Комисията приема Директива 2010/28 за изменение на Директива 91/414 за включване на металаксил като активно вещество.

16.

В съответствие с член 3, параграф 1 от Директива 2010/28, на 30 април 2010 г. в Испания започва процедура по служебно преразглеждане на разрешенията за пускане на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи металаксил като активно вещество.

17.

Във връзка с това IQV подава пред испанската администрация заявление за пререгистрация на неговите продукти за растителна защита, съдържащи металаксил, придружено с комплект документация, която тези органи приемат за пълна с оглед на изискванията на приложение II към Директива 91/414.

18.

На 29 юни 2010 г. Sapec Agro също подава заявление за пререгистрация на неговите продукти за растителна защита, съдържащи металаксил ( 9 ).

19.

На 30 декември 2010 г., тоест един ден преди изтичането на срока 31 декември 2010 г., предвиден в член 3, параграф 1 от Директива 2010/28, Sapec Agro иска от испанската администрация да му предостави допълнителен срок, за да допълни комплекта документация, която е представило, с оглед на изискванията на приложение II към Директива 91/414. Sapec Agro обосновава искането си със затрудненията, които Португалската република в качеството ѝ на държава докладчик е срещнала с документацията по водената от нея преписка.

20.

На 3 март 2011 г. испанската администрация предоставя на Sapec Агро исканото продължаване на срока.

21.

С решение от 5 април 2011 г. Dirección General de Recursos Agrícolas y Ganaderos (Генерална дирекция за земеделските и животновъдните ресурси, Испания) установява, че комплектът документация, представен от Sapec Agro относно активното вещество металаксил, е пълен с оглед на изискванията на приложение II към Директива 91/414.

22.

На 9 май 2011 г. IQV обжалва това решение по административен ред пред Secretaría General de Medio Rural del Ministerio de Medio Ambiente, y Medio Rural y Marino (Генерален секретариат по селскостопанските въпроси на Министерството на околната среда и селската и морската среда, Испания). Жалбата е отхвърлена с решението от 7 ноември 2011 г. поради липса на процесуална легитимация, като се приема, че правният интерес на IQV е с изключително конкурентен характер.

23.

IQV подава жалба по съдебен ред срещу това отхвърлително решение, която също е отхвърлена на 22 януари 2014 г. от Tribunal Superior de Justicia de Madrid (Висш съд на Мадрид, Испания) поради липса на процесуална легитимация.

24.

IQV подава касационна жалба пред Tribunal Supremo (Върховен съд), като поддържа по-специално, че невъзможността за продължаване на срока, изтекъл на 31 декември 2010 г., не само следва от текста на Директива 2010/28, но и се обосновава от необходимостта да се защитят инвестициите, направени за събиране на данните, които трябва да бъдат изпратени за целите на оценката на активното вещество от Комисията или за оценката на продукта за растителна защита от държавата членка.

25.

Според Sapec Agro и компетентната администрация въпросният срок подлежи на продължаване, както следвало от решението, постановено от Съда по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия ( 10 ).

26.

Запитващата юрисдикция установява, че за решаването на спора, с който е сезирана, е необходимо тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 2010/28 в светлината на съображение 8 от посочената директива. Запитващата юрисдикция посочва, че решението Industrias Químicas del Vallés/Комисия ( 11 ) представлява най-релевантният прецедент и изглежда, че е в подкрепа на възможността за продължаване на срока.

27.

Тази юрисдикция счита все пак, че за разлика от посоченото дело разглежданите в главното производство факти не се отнасят до противоречиво поведение на органите, предизвикало объркване у засегнатата страна, а до срок, който — както Директива 2010/28 уточнява многократно — изтича на 31 декември 2010 г.

28.

При тези обстоятелства със съдебен акт от 6 май 2016 г., постъпил в секретариата на Съда на 9 юни 2016 г., Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

29.

Писмени становища представят IQV, испанското правителство и Европейската комисия.

30.

В съдебното заседание, проведено на 9 ноември 2017 г., са изслушани и устните становища на IQV, Sapec Agro, испанското правителство и Комисията.

31.

На първо място настоящото дело повдига въпроса за допустимостта на преюдициалното запитване. Всъщност запитващата юрисдикция посочва, че както компетентният административен орган, така и първоинстанционният съд са стигнали до извода за липса на активна процесуална легитимация на IQV и че самата тя все още не е разглеждала този въпрос, тъй като преюдициалните въпроси са поставени единствено в хипотезата на признаване на такъв правен интерес. Въпреки това запитващата юрисдикция изтъква, че липсата на активна процесуална легитимация, на която се позовава администрацията, не е релевантна за целите на преюдициалното запитване.

32.

В това отношение отбелязвам, че запитващата юрисдикция следва да се произнесе съгласно националното си право относно наличието на правен интерес в главното производство. Преценката по този въпрос не е от компетентността на Съда. Съдът може да откаже да се произнесе по преюдициален въпрос, поставен от национална юрисдикция, само ако е съвсем очевидно, че този въпрос е от хипотетично естество ( 12 ).

33.

По настоящото дело съществува достатъчна връзка с предмета на главното производство, тъй като в своето писмено и устно становище пред Съда IQV се е позовало на разпоредбите на правото на Съюза, посочени в преюдициалните въпроси, а Sapec Agro е оспорило тези доводи в устното си становище. Повдигнатите правни въпроси могат да бъдат преценени в светлината на предоставените от запитващата юрисдикция данни относно фактите и състоянието на правото.

34.

Следователно считам, че преюдициалното запитване е допустимо.

35.

Писменото и устното производство позволиха вникване във всички аспекти на това дело. Следователно, преди да изследвам естеството на въпросния срок, установен от Директива 2010/28, ми изглежда полезно да разгледам Директива 91/414 и по-общо, директивите относно включването на активно вещество в приложение I към тази директива.

36.

Веднага следва да се припомни, че Директива 2010/28 представлява директива за изпълнение на Директива 91/414. Последната се отнася до разрешаването, пускането на пазара, използването и контрола в рамките на Европейския съюз на представените в търговски вид продукти за растителна защита. Директива 91/414 има за цел да предотврати пускането на пазара на продукти за растителна защита, които имат неприемливо отрицателно въздействие върху растения и растителни продукти, върху околната среда, човешкото здраве или здравето на животните и върху подпочвените води.

37.

За да се постигне тази цел, Директива 91/414 урежда по-специално два различни вида разрешения. От една страна, разрешаването [и употребата] на активни вещества, както те са определени в член 2, параграф 4 на тази директива, и от друга страна, разрешаването на продукти за растителна защита, в които са включени тези вещества.

38.

Що се отнася до включването на активни вещества в приложение I към Директива 91/414, следва да се припомни, че то се урежда от член 6 на тази директива. Комисията отговаря за това включване посредством „директиви за включване“, с които се изменя посоченото приложение I (както в конкретния случай Директива 2010/28). Ако е необходимо, съгласно член 5, параграф 4 от Директива 91/414 Комисията предвижда изискванията относно използването на въпросното вещество. Заявленията за включване на активни вещества в приложение I трябва да бъдат придружени с два различни комплекта техническа документация: единият, много подробен и изпълняващ условията, посочени в приложение II към Директива 91/414 ( 13 ), необходим за целите на оценката на предвидимите рискове, на които веществото излага хората, животните или околната среда, а другият — относно поне един препарат, съдържащ това активно вещество, който отговаря на условията, посочени в приложение III към тази директива ( 14 ).

39.

Що се отнася до разрешаването на продукти за растителна защита, съдържащи тези активни вещества, следва да се припомни, че съгласно член 4 от Директива 91/414 държавите членки издават разрешения за предлагане на пазара на продукти за растителна защита единствено ако „активните им вещества са включени в приложение I“ и продуктите отговарят на изискванията, посочени в това приложение ( 15 ). В противен случай тези продукти не могат да бъдат разрешени от държавите членки. Съгласно член 13, параграф 1 от Директива 91/414 всяко заявление за издаване на разрешение за такива продукти трябва да бъде придружено от комплект документация съгласно приложение III, а за всяко активно вещество, което се съдържа в продукт за растителна защита — от комплект документация съгласно приложение II.

40.

Директива 91/414 предвижда също и поредица от преходни мерки. Така член 8, параграф 2 от нея позволява на държавите членки да разрешат пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са посочени в приложение I, каквото е и металаксилът, които продукти се намират вече на пазара две години след датата на нотифициране на тази директива ( 16 ). По-конкретно, член 13, параграф 6 от Директива 91/414 предвижда дерогация от задължението, установено в член 13, параграф 1 от тази директива, а именно заявленията за издаване на разрешение за продукт за растителна защита да бъдат придружени с комплектите документация съгласно приложения II и III към Директива 91/414 (освен ако са достъпни чрез притежателя на съществуващите разрешения). Тази дерогация е валидна, доколкото активното вещество, което вече е на пазара две години след нотификацията на посочената директива, не е включено в приложение I.

41.

Въпросните преходни мерки спират да се прилагат към момента на влизане в сила на директива за включване на активно вещество в приложение I, като в този случай се прилага отново правилото, установено в член 13, параграф 1 на Директива 91/414. От този момент държавите членки са длъжни, от една страна, да гарантират, че заявленията за издаване на нови разрешения се придружават от комплектите документация съгласно приложения II и III, и от друга страна, да проверят дали притежателите на съществуващи разрешения разполагат с тези комплекти документация или имат достъп до тях.

42.

Както правилно е отбелязала Комисията в писменото си становище, незабавното прилагане на директива за включване би променило радикално и веднага правното положение на притежателите на съществуващи разрешения. По тази причина, за да се позволи на държавите членки и на стопанските оператори да вземат необходимите мерки по отношение на разрешенията, които са в сила, директивите за включване определят поредица от срокове.

43.

На първо място, дадена директива за включване влиза в сила едва няколко месеца след публикуването ѝ ( 17 ). Що се отнася до Директива 2010/28, тя е била публикувана на 24 април 2010 г. и е влязла в сила на 1 юли 2010 г. ( 18 ).

44.

На второ място, държавите членки разполагат със срок от шест месеца, считано от влизането в сила на директивата за включване, за да я транспонират в националното си право. Що се отнася до Директива 2010/28, нейният член 2 задължава държавите членки да приемат и публикуват най-късно до 31 декември 2010 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тази директива. Приемането на тези национални разпоредби предполага цялостното съобразяване със задълженията, които произтичат от Директива 91/414 след включването на дадено активно вещество в приложение I, и по-специално съответствието на продуктите за растителна защита, съдържащи въпросното активно вещество, с посочената директива.

45.

Проверката за съответствието на продуктите за растителна защита, съдържащи активното вещество, с Директива 91/414 предполага, на първо място, проверката на обстоятелството, че използваната разновидност на въпросното вещество отговаря на условията, предвидени в приложение I, тоест на условията относно чистотата и на условията, установени в част А (химични вещества) на съответното вписване ( 19 ). Следователно срокът, определен от директивите за включване, обикновено в член 2, за тяхното транспониране в националното право, е същият като срока, който те установяват по принцип в член 3, параграф 1, за да се провери, че специфичната разновидност на активното вещество (в случая металаксил), съдържаща се в продукта, отговаря на условията по приложение I към Директива 91/414.

46.

В тази връзка Комисията обяснява, че държавите членки могат да контролират специфичните употреби на активното вещество, като се основават на данните, с които вече разполагат, относно разрешенията, които са предоставили преди включването на активното вещество в приложение I към Директива 91/414 на основание на член 8, параграф 2 от тази директива ( 20 ). Обратно, контролът на нивото на чистота на активното вещество може да се осъществи само въз основа на комплект документация съгласно приложение II ( 21 ). Така член 6, параграф 2 и член 13, параграф 1, буква б) от Директива 91/414 изискват представянето на този комплект документация съответно за одобрението на дадено активно вещество и за издаването на разрешение за продукти за растителна защита, които го съдържат. Поради това директивите за включване определят един и същи срок за представянето на комплект документация съгласно приложение II и за проверката на условията по приложение I, а именно, както е посочено по-горе, крайната дата за транспониране на директивата за включване, която е определена за 31 декември 2010 г. ( 22 ).

47.

На второ място, посочената по-горе проверка по необходимост изисква да се провери, че самият продукт за растителна защита, а не само активното вещество, което той съдържа, съответства на Директива 91/414, и по-специално че той е оценен съгласно единните принципи, установени в приложение VI към тази директива, и че отговаря на условията, установени в член 4, параграф 1, букви от б) до д) от същата директива.

48.

Според Комисията на теория тази „нова оценка“ трябва да бъде готова към момента на транспонирането на директивата за включване. На практика обаче броят продукти за растителна защита, които следва да бъдат оценени повторно, и обемът работа, произтичащ от тази нова оценка, са такива, че не би могло разумно да се очаква държавите членки да осъществят тази работа в срока за транспониране (освен ако не е предвиден изключително дълъг срок за транспониране). Следователно, както посочват съображенията на директивите за включване, и по-конкретно съображение 8 на Директива 2010/28, е необходимо на стопанските оператори и на държавите членки да бъде предоставен по-дълъг срок, за да могат съответно да представят и да оценят пълния комплект документация съгласно приложение III за всеки продукт за растителна защита и за всяка негова употреба, която се предлага. По общо правило този срок изтича четири години след влизането в сила на директивата за включване. Що се отнася до Директива 2010/28, крайната дата, 30 юни 2014 г., е определена в член 3, параграф 2.

49.

Със своите преюдициални въпроси Tribunal Supremo (Върховен съд) иска да се установи какво тълкуване трябва да се даде на член 3, параграф 1 на Директива 2010/28 в светлината на съображение 8 от тази директива.

50.

По-специално, с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество цели да се установи дали срокът до 31 декември 2010 г., предвиден в член 3, параграф 1 на Директива 2010/28, е преклузивен, или такъв срок може да бъде продължаван от държавите членки. В рамките на втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се определят условията, при които следва да се предостави подобно продължаване. Последният въпрос обаче е поставен единствено в случай че въпросният срок се приеме за подлежащ на продължаване.

51.

Важно е още в началото да се уточни, че IQV и Комисията поддържат в своите писмени становища, че крайният срок, предвиден в член 3, параграф 1 от Директива 2010/28, представлява преклузивен срок, който не може да бъде продължаван от държавите членки, докато Sapec Agro и испанското правителство са в съгласие, че срокът, предвиден в тази директива, не представлява преклузивен срок. Вследствие на това испанското правителство счита, че този срок може да бъде продължаван съгласно нормите на процесуалното право на държавите членки, във всеки случай по надлежно обосновани съображения, като се отчитат обстоятелствата на всеки конкретен случай и при спазване на принципите на Директива 91/414.

52.

Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част ( 23 ).

53.

Член 3, параграф 1 от Директива 2010/28 предвижда ясно, че „[в] съответствие с Директива 91/414/ЕИО държавите членки […] изменят или отменят до 31 декември 2010 г. съществуващите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи металаксил като активно вещество“. Освен това втората алинея на тази разпоредба предвижда, че „[д]о тази дата [31 декември 2010 г.] [държавите членки] по-специално проверяват, че са спазени условията в приложение I към посочената директива, свързани с металаксил, с изключение на тези, определени в част Б от вписването относно това активно вещество, и че притежателят на разрешителното има или има достъп до досие, удовлетворяващо изискванията на приложение II към посочената директива в съответствие с условията на член 13“.

54.

Формулировката на тази разпоредба по принцип е достатъчна, за да укаже, че датата 31 декември 2010 г. представлява преклузивен срок, който не може да бъде продължаван от държавите членки. Въпреки това можем да се запитаме дали общият разум, целта и нормативният контекст на Директива 2010/28 подкрепят или не това тълкуване.

55.

Срокът, предвиден в член 3, параграф 1 от Директива 2010/28, следва да се тълкува също и с оглед на общия разум на тази директива.

56.

На първо място, както това беше припомнено в точка 43 от настоящото заключение, Директива 2010/28 е влязла в сила на 1 юли 2010 г. Нейният член 2 разпорежда, че държавите членки са били длъжни да я транспонират в националното си право най-късно на 31 декември 2010 г. Тази дата представлява също крайната дата, предвидена от Комисията в член 3, параграф 1 от Директива 2010/28, за да се позволи на държавите членки да преразгледат съществуващите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи металаксил като активно вещество. Следователно, както става ясно от точки 45 и 46 от настоящото заключение, Директива 2010/28 определя един и същ срок, а именно 31 декември 2010 г., за транспонирането ѝ (член 2) и за изменението или отмяната от държавите членки на съществуващите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи металаксил като активно вещество, след представянето на комплекта документация съгласно приложение II и проверката на условията, посочени в приложение I (член 3, параграф 1).

57.

Следователно за мен е ясно, че обстоятелството да се позволи на държавите членки да не спазят установения в член 3, параграф 1 от Директива 2010/28 срока, би било в противоречие със самата логика, стояща в основата на тази директива, според която срокът за нейното транспониране съвпада със срока, определен за държавите членки с цел да им се даде възможност да изменят или да отменят съществуващите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи металаксил.

58.

На второ място, следва също така да се припомни, че ако в края на този срок притежателят на съществуващо разрешение за продукт за растителна защита, съдържащ металаксил, не успее да докаже, че отговаря на условията по член 3, параграф 1 от Директива 2010/28, а именно че разполага с комплект документация съгласно приложение II или има достъп до него, това би довело до изменение или отмяна на разрешението. Еднообразната рамка, установена от тази разпоредба на Директива 2010/28 в целия Съюз, която обхваща условията, при които държавите членки пристъпват към изменение или отмяна на разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи металаксил, както и задълженията, наложени на притежателите на тези разрешения относно представянето на комплектите документация, свързани с въпросните продукти, би била тежко засегната, ако държавите членки можеха да продължават срока 31 декември 2010 г.

59.

На трето място, следва да се анализира позицията, защитавана от испанското правителство. То счита, че срокът, предвиден в член 3, параграф 1 от Директива 2010/28, би могъл да позволи продължаването му от държавите членки, във всеки случай по надлежно обосновани съображения.

60.

Не съм убеден в подобен подход.

61.

Както става ясно от точки 47 и 48 от настоящото заключение, член 3, параграф 2 от Директива 2010/28 предвижда процедура за повторна оценка на разрешените продукти за растителна защита, съдържащи металаксил като активно вещество. За тази процедура разпоредбата определя „чрез дерогация от параграф 1“ по-дълъг срок, който изтича четири години след влизането в сила на посочената директива, а именно на 30 юни 2014 г.

62.

Поради това ми изглежда основателно поставянето на следния въпрос: тази дерогация би ли била уместна, ако — както посочва испанското правителство — срокът, предвиден в член 3, параграф 1 от Директива 2010/28, можеше да бъде продължаван от държавите членки, във всеки случай по надлежно обосновани съображения?

63.

Отговорът на този въпрос ми изглежда очевиден, още повече че, припомням, въпросният срок е същият като предвидения за транспонирането на Директива 2010/28.

64.

Тази позиция се подкрепя от съображение 8 от Директива 2010/28, според което, „[б]ез да се засягат задълженията, определени с Директива 91/414/ЕИО като следствие от включването на активно вещество в приложение I, на държавите членки следва да се предостави период от шест месеца след включването, за да преразгледат съществуващите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи металаксил, за да се гарантира, че изискванията, определени в Директива 91/414/ЕИО, и по-специално в член 13, и съответните условия, посочени в приложение I, са изпълнени“ ( 24 ).

65.

На четвърто и последно място, следва да се държи сметка и за член 8, параграф 2, последна алинея от Директива 91/414, съгласно който, след като Комисията е приела решението да включи или да не включи едно от тези активни вещества в приложение I, „[д]ържавите членки осигуряват издаването, отнемането или изменението на съответните разрешения в предписания срок“ ( 25 ).

66.

Всъщност задълженията на държавата членка и по-специално последиците от обстоятелството, че притежателят на разрешението заявява, че не разполага с комплект документация съгласно приложение II от Директива 91/414 или че няма достъп до него, преди изтичането на срока, предвиден в член 3, параграф 1 от Директива 2010/28, за да може държавата членка да приеме своето решение, ясно произтичат от цитираните по-горе разпоредби и съображения от Директива 2010/28, както и от членове 4 и 13 от Директива 91/414.

67.

Поради това, поставен в неговия контекст, член 3, параграф 1 от Директива 2010/28 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че датата 31 декември 2010 г., която той предвижда, представлява преклузивен срок, който не подлежи на продължаване от държавите членки. С оглед на вътрешната логика на Директива 91/414 и на Директива 2010/28 държавите членки не могат да решават, че е уместно да приемат мерки, които са ограничителни в по-малка степен от оттеглянето на разрешение за пускане на пазара на даден продукт.

68.

Това тълкуване позволява също така да се постигне целта, преследвана от Директива 2010/28, както ще изложа по-долу.

69.

В началото припомням, че когато директива за изпълнение като Директива 2010/28 изисква тълкуване, то трябва да бъде съобразено, доколкото е възможно, с разпоредбите на основната директива ( 26 ).

70.

В тази връзка пето, шесто и девето съображение от Директива 91/414 посочват, че крайната цел на тази директива е да се премахнат пречките за търговски обмен на продукти за растителна защита между държавите членки на Съюза, като същевременно се запази високо равнище на опазване на околната среда и на здравето на хората и на животните ( 27 ).

71.

Както това вече беше изложено, тази цел се осигурява, от една страна, чрез поставеното от Директива 91/414 изискване за представяне от заявителя на комплект документация съгласно приложение II както за включването на дадено активно вещество в приложение I, така и за разрешаването на продукти за растителна защита ( 28 ), и от друга страна, чрез съществуващата възможност Комисията да определи условията за употреба на дадено активно вещество, вписано в приложение I, за да гарантира безопасната му употреба ( 29 ). Следователно неспазването на срока, определен в член 3, параграф 1 от Директива 2010/28 — и важно е да се припомни, от другите директиви за включване — би било в противоречие с посочената цел, доколкото продуктите за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не отговарят на изискванията на приложение I от Директива 91/414 и които биха могли по-специално да съдържат токсични примеси, надхвърлящи определения от Комисията праг, биха могли да останат на пазара след датата на транспониране на Директива 2010/28 в националното право.

72.

Следователно е ясно, че държавите членки не са оправомощени нито да продължават посочения срок, нито да придават на изтичането му последица, различна от тази, която законодателят на Съюза е предвидил по еднообразен начин за всички държави членки ( 30 ). Поради това според мен разрешаването на държавите членки да продължават срока за преразглеждане, предвиден в член 3, параграф 1 от Директива 2010/28, противоречи на целта, преследвана от Директива 91/414.

73.

Освен това, както Комисията с право е отбелязала в своето становище, повече от осем месеца са изтекли между датата на приемане на Директива 2010/28 и края на срока, определен в член 3, параграф 1 от тази директива — период, който е имал за цел именно да позволи на притежателите на разрешения да съберат необходимата информация, а на държавите членки — да вземат решение. Щом веднъж е изтекъл срокът за транспониране на Директива 2010/28 в националното право и с оглед на приемането на решението за преразглеждане на съществуващите разрешителни, всеки продукт, за който не е бил представен комплект документация съгласно приложение II, трябва да бъде изтеглен от пазара ( 31 ).

74.

Обратно на становището на испанското правителство, мисля, че това тълкуване не противоречи по никакъв начин на целта на Директива 91/414, тъй като то позволява едновременно да се зачетат правата на заявителя и да се гарантира, че продуктите за растителна защита, за които не е предоставен необходимият комплект документация, няма да бъдат пуснати на пазара.

75.

Ето защо от точки 69—74 от настоящото заключение следва, че тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 2010/28, според което държавите членки биха могли да не спазят срока, предвиден в този член, би било в противоречие с нормативната цел, преследвана от законодателя на Съюза.

76.

Съдът вече многократно е разглеждал въпроса какви са задълженията на държавите членки относно съществуващите разрешения за продукти за растителна защита след включването на дадено вещество в приложение I от Директива 91/414 ( 32 ). Решенията на Съда, постановени до настоящия момент, могат да ни предложат някои полезни указания за целите на тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2010/28.

77.

По първото дело, в резултат на което е постановено решението Industrias Químicas del Vallés/Комисия ( 33 ), Съдът е отменил Решение 2003/308.

78.

По настоящото дело, за разлика от IQV и Комисията, Sapec Agro изтъква в хода на съдебното заседание, че в това решение Съдът се е произнесъл по възможността за продължаване на въпросния срок, като е отчел обстоятелствата по делото, в случая противоречивото поведение на компетентните органи.

79.

В тази връзка следва да се подчертае, че този довод изглежда се основава на грешно разбиране на посоченото решение.

80.

На първо място, делото, по което е постановено решение Industrias Químicas del Vallés/Комисия, се отнася до срок, определен от Комисията в рамките на процедурата пред тази институция за включването на активно вещество в приложение I към Директива 91/414 ( 34 ) и до възможността за тази институция, а не за държавите членки, да измени въпросния срок ( 35 ). Обратно на това, в главното производство, което се отнася до процедурата в държавите членки, се поставя въпросът дали те могат едностранно да продължават определен от Комисията срок ( 36 ).

81.

На второ място, в решението Industrias Químicas del Vallés/Комисия Съдът се основава на факта, че компетентните органи са поставили заявителя в непредвидено и сложно положение и са имали противоречиво поведение — обстоятелство, което според Съда не е било взето предвид, когато Комисията е решила да приеме спорното решение и да откаже продължаването на посочения срок ( 37 ). Обратно, в главното производство заявителят твърди, че е имал затруднение да представи пълно досие, докато задължението да представи такова досие е било установено от самото начало на процедурата.

82.

Следва да се припомни впрочем, че запитващата юрисдикция подчертава, че във висящото пред нея дело Sapec Agro не е пострадало от каквото и да било объркване, породено от противоречиво поведение ( 38 ).

83.

По второто дело, по което е постановено решение Feinchemie Schwebda и Bayer CropScience ( 39 ) относно Директива 91/414 и една директива за включване ( 40 ), член 1 от която включва в приложение I към нея активното вещество „етофумезат“, се поставя въпросът дали държавите членки са били длъжни в предвидения от последната директива срок да прекратят действието на съществуващо разрешение за продукт за растителна защита, съдържащ посоченото вещество, по съображение, че притежателят на това разрешение не е разполагал за целите на преразглеждането му с комплекта документация съгласно приложение II или не е имал достъп до такъв комплект документация.

84.

По-конкретно, като се основава на формулировката на разглежданата разпоредба ( 41 ), в която не се е посочвало, че в срока, предвиден за преразглеждане на съществуващите разрешения за продукти за растителна защита, държавите членки трябва да проверят дали притежателите им разполагат с комплекта документация по приложение II или имат достъп до него ( 42 ), Съдът е постановил, че член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 трябва да се тълкува в смисъл, че не налага задължение на държавите членки преди изтичането на предвидения срок да прекратят действието на разрешение за продукт за растителна защита, съдържащ етофумезат, по съображение, че притежателят му не разполага с комплекта документация по приложение II или няма достъп до такъв комплект документация ( 43 ).

85.

Спорният въпрос по това дело обаче е бил не дали определеният от директивата за включване срок е императивен по отношение на държавите членки за целите на проверката за спазване на задълженията, наложени на притежателите на съществуващи разрешения, да разполагат с комплект документация съгласно приложение II или да имат достъп до него, както е по настоящото дело, а какво държавите членки са били длъжни да направят в рамките на този срок.

86.

В настоящия случай Директива 2010/28, която споменава този комплект документация в член 3, параграф 1, както и в съображение 9, посочва изрично, че държавите членки трябва да проверят дали титулярите на разрешения разполагат с такъв комплект документация.

87.

Според мен заслужават да бъдат споменати два последни относими аспекта, които бяха изяснени от Комисията в хода на съдебното заседание: става дума, от една страна, за задълженията на държавата членка докладчик и от друга страна, за посочената от Sapec Agro и от испанското правителство възможност действието на разрешенията за пуснати на пазара продукти за растителна защита да бъде спряно.

88.

Що се отнася до задълженията на държавата членка докладчик, Португалската република, Sapec Agro и испанското правителство изтъкват, че самата тази държава членка е била в закъснение ( 44 ).

89.

В тази връзка Комисията обяснява, че по отношение на всяко вещество дадена държава членка встъпва във фазата по издаване на разрешение за активни вещества и изготвя първи доклад. Обратно, що се отнася до фазата на преразглеждане на разрешения от държавите членки, Директива 2010/28 не отрежда никаква роля на държавата членка докладчик. Въпреки това, като се има предвид фактът, че тази държава познава добре въпросното вещество, насоките на Комисията предлагат на държавите членки постигането на неформално споразумение, което предвижда, че преценката за съответствие за всички вещества на пазара може да бъде осъществена от тази държава членка докладчик, докато формално това задължение тежи индивидуално върху всяка държава членка ( 45 ).

90.

Следователно това неформално споразумение между държавите членки с цел улесняване на тяхната работа — което не е предвидено в Директива 2010/28 — не следва да се приравнява на официално задължение на посочената държава членка. Поради това, що се отнася до фазата на издаване на разрешение, Португалската република не е имала други задължения освен посочените в предходната точка.

91.

Що се отнася до възможността за спиране на действието на разрешенията за продукти за растителна защита, в писменото и в устното си становище испанското правителство посочва, че спирането на действието на разрешението на Sapec Agro е представлявало алтернативна мярка на отмяната на това разрешение.

92.

Напомням обаче, че такова спиране не е предвидено нито от Директива 2010/28, нито от Директива 91/414. Всъщност член 8, параграф 2 от Директива 91/414, който е относимата в тази връзка норма, разпорежда, че държавите членки „осигуряват издаването, отнемането или изменението на съответните разрешения в предписания срок“, без изобщо да предвижда възможност за спиране на действието на разрешенията ( 46 ).

93.

Според мен от точки 52—75 от настоящото заключение следва ясно, че държавите членки не могат да продължават срок, който е определен от Комисията за всички тях и се прилага за всички разрешения за продукти за растителна защита.

94.

Поради това считам, че на първия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че датата 31 декември 2010 г., предвидена в член 3, параграф 1 от Директива 2010/28, представлява преклузивен срок и че такъв срок не може да бъде продължаван от държавите членки.

95.

Предвид предложението ми за отговор на този първи въпрос, не следва да се отговаря на втория.

96.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) преюдициални въпроси по следния начин:

„Датата 31 декември 2010 г., предвидена в член 3, параграф 1 от Директива 2010/28/ЕС на Комисията от 23 април 2010 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета за включване на металаксил като активно вещество, трябва да бъде тълкувана в смисъл, че представлява преклузивен срок и че такъв срок не може да бъде продължаван от държавите членки“.