1. 

Третирането в антидъмпинговото право на Съюза на вноса от страни с непазарна икономика, и особено третирането на вноса от Китай, са много актуални въпроси, които са обект на оживено обсъждане.

2. 

От една страна, към момента на представяне на настоящото заключение пред компетентните органи на Световната търговска организация (СТО) има висящо дело, заведено от Китайската народна република срещу Европейския съюз във връзка с този въпрос ( 2 ). Китайските органи са подали до СТО жалба срещу режима, който понастоящем се прилага за изчисляване на нормалната стойност в правото на Съюза, следователно и на дъмпинговия марж за вноса от страни, определени като страни „без пазарна икономика“. Жалбата се отнася по-специално до разпоредбите на член 2, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/1036 ( 3 ), които по същество съответстват на разглежданите в настоящото дело разпоредби, а именно на член 2, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 ( 4 ) (наричан по-нататък „основният регламент“).

3. 

От друга страна, антидъмпинговият режим в правото на Съюза за вноса от страни с непазарна икономика е в процес на промяна. Всъщност според съвсем скорошна информация преговарящите от Европейския парламент и от Съвета на Европейския съюз са постигнали съгласие по представено от Европейската комисия предложение за изменение на този режим ( 5 ). С бъдещото законодателство ще бъде въведен нов метод за изчисляване на дъмпинговите маржове, прилагани при внос от трети страни, в които съществуват значителни нарушения на условията на пазара или има системно влияние на държавата върху икономиката ( 6 ).

4. 

Настоящото дело се вписва в дебата относно третирането в антидъмпинговото право на Съюза на вноса от страни, определени като такива с непазарна икономика. По-конкретно, то се отнася до условията, на които трябва да отговаря производител с китайски произход при сега действащото право, за да му бъде предоставен статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика (наричано по-нататък „статут на ПФУПИ“) съгласно член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент.

5. 

Предмет на настоящото дело е жалба, с която Комисията иска от Съда да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 март 2016, Xinyi PV Products (Anhui) Holdings/Комисия ( 7 ), с което той, като уважава жалбата, подадена от Xinyi PV Products (Anhui) Holdings Ltd (наричано по-нататък „Xinyi“), китайско дружество, отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 470/2014 ( 8 ) (наричан по-нататък „спорният регламент“) в частта, която се отнася до посоченото дружество. Накратко, Общият съд приема, че Комисията неправилно отказва да предостави на Xinyi статут на ПФУПИ, като счита, че поради наличието на два данъчни режима в китайското законодателство, от които Xinyi се е възползвало, разходите и финансовото му положение са били обект на нарушения, „пренесени от предишната система на непазарна икономика“.

6. 

Поради това именно тълкуването на израза „пренесени от предишната система на непазарна икономика“, използван в член 2, параграф 7 буква в), трето тире от основния регламент, е в същината на настоящото дело и представлява въпрос, по който от Съда се иска да даде разяснения.

7.

Съгласно член 2, параграф 7 от основния регламент:

8.

Обстоятелствата, предхождащи спора, са подробно изложени в точки 1—18 от обжалваното съдебно решение, към които препращам. За нуждите на настоящото производство само ще припомня, че на 28 февруари 2013 г. Комисията е започнала антидъмпингова процедура за вноса на някои продукти от слънцезащитно стъкло с произход от Китайската народна република ( 9 ).

9.

По време на разследването Xinyi — установено в Китай дружество, което произвежда и изнася слънцезащитно стъкло, с единствен акционер Xinyi Solar (Hong Kong) Ltd, установено в Хонконг (Китай) — иска от Комисията да му бъде предоставен статут на ПФУПИ по смисъла на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

10.

С писмо от 22 август 2013 г. Комисията уведомява Xinyi, че според нея тази молба не може да бъде уважена единствено поради това че то не отговаря на третия критерий за предоставяне на такъв статут, предвиден в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

11.

В това писмо Комисията посочва следното:

„При разследването се установи, че [Xinyi] е получило редица данъчни облекчения във връзка със своя данък върху приходите, каквито са:

Счита се, че намалените данъчни ставки предоставят значителни финансови предимства, така че [Xinyi] не успява да докаже, че производствените му разходи и финансово му положение не са обект на значителни нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика […].

Поради това Комисията предлага да се отхвърли искането на [Xinyi] за получаване на статут на ПФУПИ“.

12.

Впоследствие с писмо от 13 септември 2013 г., с което се отговаря на представеното от Xinyi становище, Комисията потвърждава отхвърлянето на подаденото от това дружество искане за получаване на статут на ПФУПИ, като посочва следното:

„Режимът на облагане на доходите, който третира [по-благоприятно] някои дружества или икономически сектори, считани от правителството за стратегически, предполага той да бъде прилаган не в рамките на пазарна икономика, а да има все още силно влияние на държавно планиране, поради което по отношение на него може да се приложи третият критерий [на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент]. Прилагането на режим на преференциална данъчна ставка променя размера на печалбата преди облагане, която дружеството трябва да получи, за да бъде привлекателно за инвеститорите […].

Във връзка с това следва да се припомни, че спрямо [Xinyi] е могло да се приложи намалената данъчна ставка (14,01 %), щом [то] е могло да съчетае данъчния режим за високотехнологичните предприятия, с друг данъчен режим, а именно програмата „2 Free 3 Half“. Съвместният ефект от тях води до чувствително намалена ставка спрямо редовната ставка (25 %), с която по-специално е могло да се цели привличането на капитали при ниски ставки, с което да се въздейства върху цялостното финансово и икономическо състояние на дружеството […]“.

13.

На 26 ноември 2013 г. Комисията приема Регламент (ЕС) № 1205/2013 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на слънцезащитно стъкло с произход от Китайската народна република ( 10 ). В този регламент Комисията посочва, че тъй като се е ползвало от преференциални данъчни режими, Xinyi по-специално не е успяло да докаже, че положението му не е било обект на значителни нарушения, пренесени от системата на непазарна икономика, и поради това това дружество не отговаря на третия критерий за предоставяне на статут на ПФУПИ ( 11 ). Така Комисията налага временно антидъмпингово мито от 39,3 % върху вноса на разглеждания продукт, произведен от Xinyi.

14.

На 13 май 2014 г. Комисията приема спорния регламент, в който потвърждава изложените в Регламент № 1205/2013 констатации, че исканията за предоставяне на статут на ПФУПИ, и по-специално подаденото искане от Xinyi, трябва да бъдат отхвърлени ( 12 ). При тези обстоятелства е наложено окончателно антидъмпингово мито от 36,1 % върху вноса на някои произведени от Xinyi продукти от слънцезащитно стъкло ( 13 ).

15.

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 7 август 2014 г., Xinyi иска отмяна на спорния регламент, като изтъква четири основания в подкрепа на жалбата си.

16.

В обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда единствено първото основание, изведено от нарушение на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент, като уважава първата му част.

17.

В рамките на тази част Xinyi упреква Комисията, че е допуснала незаконосъобразност в спорния регламент, което го опорочава, тъй като е приела по-конкретно че посочените в точка 11 от настоящото заключение данъчни облекчения, от които Xinyi се е ползвало, представлявали нарушения, „пренесени от системата на непазарна икономика“ по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.

18.

Във връзка с това Общият съд най-напред приема, че облекченията, „пренесени“ от системата на непазарна икономика по смисъла на тази разпоредба, не могат да се отнасят до всяко предимство, тъй като в противен случай биха били поставени под въпрос полезното действие и обхватът на примерното изброяване в посочената разпоредба. Според Общия съд понятието „пренесени“ трябва да се тълкува в смисъл, че предишната система на непазарна икономика е довела или води до въпросните нарушения. Следователно само предимствата, които произтичат от предишната система на непазарна икономика, са от значение за прилагането на посочената разпоредба ( 14 ).

19.

Въз основа на тези предпоставки Общият съд постановява, че в случая не може да се приеме, че разглежданите данъчни облекчения са „пренесени“ от предишна система на непазарна икономика в смисъл, че те са следствие или са породени от нея. Според Общия съд всъщност е известно, че страни с пазарна икономика също предоставят данъчни облекчения на предприятия под формата на освобождаване от данъчно облагане за определен период или чрез намалени данъчни ставки, което е видно и от практиката на Съда в областта на държавните помощи ( 15 ).

20.

След това Общият съд приема, че тази преценка не може да бъде поставена под въпрос от изтъкнатите от Комисията различни доводи в хода на производството ( 16 ).

21.

Първо, в точка 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че изтъкнатият от Комисията довод, изведен от обвързаността на разглежданите данъчни облекчения с въведените в Китай петилетни планове, се основава на прекомерен формализъм. Според Общия съд запазването на тези планове не предполага непременно посочените данъчни режими да са пренесени от предишната система на непазарна икономика в Китай, освен ако не се приеме, че всички свързани с даден план приети мерки в Китай са пренесени от неговата предишна непазарна икономика, което би лишило от всякакво полезно действие член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент.

22.

Второ, в точки 75 и 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода на Комисията, съгласно който разглежданите данъчни режими не преследват законосъобразни цели. От една страна, според Общия съд не може да се оспори, че подкрепата за някои сектори на дейност, каквито са високите технологии, които в дадена страна се считат за стратегически, представлява законосъобразна цел в условията на пазарна икономика, независимо от въпроса за законосъобразността на разглежданите мерки с оглед по-специално на правото на Съюза в областта на държавните помощи. От друга страна, целта да се привличат чуждестранни инвестиции, се преследва от редица държави с функционираща пазарна икономика и се оказва, че е несъвместима с икономическа организация, която е основана на обществената или държавната собственост на предприятията, преследващи определени от централизиран план производствени цели, с което се характеризира системата на непазарната икономика.

23.

Трето, в точки 77 и 78 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода на Комисията, че разглежданите данъчни облекчения са се отразили не само на разходи, които са пряко свързани с преследваната цел, а на цялостния финансов резултат на Xinyi и следователно на неговото цялостно икономическо положение. Според Общия съд този довод би могъл да се приеме само с оглед на значимостта на евентуално нарушение във връзка с производствените разходи и с финансовото положение на Xinyi по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент, но не и за да се приеме, че такова нарушение е „пренесено“ от предишната система на непазарна икономика по смисъла на същата разпоредба.

24.

Въз основа на тези съображения Общият съд приема, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е отказала на основание член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент да предостави на Xinyi статут на ПФУПИ. Поради това Общият съд отменя член 1 от оспорвания регламент, в частта относно това дружество, без да разгледа останалите основания, изтъкнати от посоченото дружество.

25.

С жалбата си Комисията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да отхвърли като лишена от правно основание първата част от първото основание от жалбата в първоинстанционното производство, да върне делото на Общия съд, за да преразгледа втората част от първото основание, както и второто, третото и четвъртото основание от жалбата в първоинстанционното производство, без да се произнася по съдебните разноски, направени в производството пред двете инстанции.

26.

Xinyi иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди Комисията и встъпилите страни да заплатят съдебните разноски.

27.

С определение на председателя на Съда от 13 октомври 2016 г. GMB Glasmanufaktur Brandenburg Gmbh (наричано по-нататък „GMB“) е допуснато да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

28.

Съдът поставя на страните редица въпроси, на които те следва да отговорят писмено. Комисията, Xinyi, както и GMB отговарят на тях в определените срокове и устните им състезания са изслушани в съдебното заседание от 21 юни 2017 г.

29.

Комисията излага три основания в подкрепа на жалбата си. Първото основание е изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент. С второто и третото си основание Комисията упреква Общия съд съответно в нарушение на задължението за мотивиране и в процесуални нарушения.

30.

С първото основание Комисията, подкрепяна от GMB, твърди че в обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.

31.

С тази разпоредба се установява третият от петте критерия, които трябва да бъдат изпълнени от производител от страна с непазарна икономика, за да може да получи статут на ПФУПИ.

32.

Във връзка с това следва най-напред да се припомни, че чрез член 2, параграф 7 от основния регламент законодателят на Съюза е искал да приеме специален режим, съдържащ подробни правила за изчисляването на нормалната стойност по отношение на вноса от страни без пазарна икономика ( 17 ).

33.

По-конкретно, съгласно член 2, параграф 7, буква a) от основния регламент в случай на внос от страни без пазарна икономика, за да се избегне вземането под внимание на цени и разходи, които не произтичат от нормалното действие на пазарните сили, нормалната стойност се определя не съгласно общите правила, установени в параграфи 1—6 от същия член, а по принцип съгласно „метода на аналогичната страна“, а именно въз основа на цената или изградената стойност в трета страна с пазарна икономика ( 18 ) (в случая е избрана Турция).

34.

По силата на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент обаче при антидъмпингови разследвания относно внос по-специално от Китай нормалната стойност може, ако са налице определени условия, да бъде определена не съгласно метода на аналогичната страна, а въз основа на собствените цени и разходи на съответния производител (износител). За тази цел обаче съответният производител трябва да изложи надлежно мотивирани претенции, от които съгласно петте критерия и процедурите, посочени в същия параграф, буква в), да може да се установи, че условията на пазарна икономика преобладават за този производител по отношение на производството и продажбата на сходния разглеждан продукт ( 19 ).

35.

По силата на последната разпоредба следователно всеки производител, който иска да се ползва от тези правила, трябва да представи достатъчно доказателства, че отговаря на посочените в нея пет критерия и поради това може да се приеме, че функционира в условията на пазарна икономика ( 20 ). Следователно институциите на Съюза не са длъжни да доказват, че съответният производител не отговаря на условията, предвидени с оглед на предоставянето на посочения статут ( 21 ).

36.

Съветът и Комисията обаче следва да преценят дали представените от съответния производител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че установените в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент критерии са изпълнени, за да му се предостави статут на ПФУПИ, а Съдът на Съюза следва да провери дали тази преценка е опорочена поради явна грешка ( 22 ).

37.

В случая Комисията е отказала да предостави на Xinyi статут на ПФУПИ единствено поради това че тъй като се е възползвало от двата данъчни режима, посочени в точка 11 от настоящото заключение, то не е доказало, че отговаря на критерия по член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент. Комисията обаче приема, че са изпълнени останалите четири критерия, предвидени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент.

38.

Съгласно член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент може да се приеме, че производител от Китай действа в условията на пазарна икономика и следователно може да му бъде предоставен статут на ПФУПИ само ако представи достатъчно доказателства, че „производствените [му] разходи и финансовото [му] положение […] не са обект на значителни нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика“.

39.

В обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че нарушението, което произтича от предоставените от китайските власти на Xinyi данъчни облекчения, е „пренесено от предишната система на непазарна икономика“. Общият съд обаче не се произнася по въпроса дали Комисията правилно е приела, че разглежданите данъчни облекчения са довели до нарушения, които могат да бъдат определени като значителни.

40.

С първото основание, което се разделя на пет части, Комисията оспорва тълкуването, което Общият съд възприема в обжалваното съдебно решение, на израза „пренесени от предишната система на непазарна икономика“, използван в член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основания регламент.

41.

Според Комисията, първо, за разлика от това, което приема Общият съд, от една страна, за да се приеме, че мярка е „пренесена от предишната система на непазарна икономика“, е достатъчно да се докаже, че тази мярка е предназначена за изпълнение на петилетен план в Китай, и от друга страна, такова тълкуване не лишава от полезно действие член 2, параграф 7, буква в), трето тире от обжалвания регламент ( 23 ).

42.

Второ, би било неточно подкрепата на някои индустриални сектори, които в дадена страна се считат за стратегически, да представлява законосъобразна цел в условията на пазарна икономика ( 24 ). Всъщност разрешената държава намеса в социалната пазарна икономика винаги има за цел преследване на общия интерес, а не избрани „шампиони“ или поставянето на преден план на икономически сектор, определен като „стратегически“ спрямо друг сектор.

43.

Трето, не би могло разглежданите данъчни режими да се сравняват с помощите, които се отпускат в условията на пазарна икономика ( 25 ). Всъщност тези режими, за разлика от посочените помощи, не са предназначени и ограничени до конкретна категория разходи, свързани с дадена инвестиция, и също така не са ограничени във времето.

44.

Четвърто, Общият съд неправилно приема, че схемите за държавни помощи, за които в съдебните решения, цитирани в точка 66 от обжалваното съдебно решение, се приема, че са незаконни, са сходни с разглежданите данъчни мерки.

45.

Пето, понятието „страна с непазарна икономика“, на което се основава анализът, направен в обжалваното съдебно решение, е погрешно. По-специално, посоченото понятие е с много по-широк смисъл от този, чиито характерни особености Общият съд посочва в точка 76 от обжалваното съдебно решение и който съответства на традиционното определение на „страна с държавна търговия“.

46.

Xynyi възразява, първо, че първата част от първото основание е недопустима, тъй като се основава на ново твърдение. Освен това Комисията не е представила никакво доказателство относно естеството и целите на съответните петилетни планове и не е обяснила защо каквато и да е връзка между дадена мярка и такъв план трябва автоматично да води до отхвърляне на исканията за статут на ПФУПИ.

47.

Второ, целта на третия критерий за статут на ПФУПИ е да се определи не това, което е законосъобразно в условия на пазарна икономика, а това, което представлява нарушение, пренесено от предишната система на непазарна икономика. Xinyi е посочило пред Общия съд много примери на субсидии, отпуснати от страни с пазарна икономика, и само Общият съд може да прецени стойността на доказателствата, които са му представени и с които разполага. В това отношение Комисията не изтъква никакво изопачаване на доказателствата.

48.

Трето, Комисията не е представила никакви доказателства, от които да се установява, че единствено субсидиите, съществуващи в пазарните икономики, преследват точно определена цел и се ограничават до публичното финансиране, необходимо за постигане на преследваните цели. Впрочем член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент се отнася не до въпроса дали дадено нарушение спада към определен вид, който е приемлив в пазарни икономики, а дали спада към вид нарушения, който е съществувал в предишната система на непазарна икономика.

49.

Четвърто, Xinyi смята, че направените от Общия съд констатации в точки 66 и 67 от обжалваното съдебно решение относно данъчните облекчения, предоставени в пазарните икономики, представляват фактически преценки, които не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по обжалване, тъй като Комисията нито е твърдяла, нито е доказала наличието на явно изопачаване на доказателствата.

50.

Пето, според Xinyi думата „предишната“, използвана в член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент, не оставя място за никакво съмнение относно факта, че за да се преценят исканията за статут на ПФУПИ, подадени от китайските производители, считано от 1 юли 1998 г., т. е. датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 905/98 ( 26 ), който въвежда възможността за получаване на този статут, Комисията трябва да разгледа дали има нарушения, пренесени от системата на непазарна икономика, която е съществувала преди тази дата, а именно когато Китайската народна република все още е била страна с традиционна държавна търговия. Следователно правилно в точка 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд тълкува израза „непазарна икономика“, използван в член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент, като съответстващ на определението за „икономика с държавна търговия“.

51.

Въпросът за приетото от Общия съд в обжалваното съдебно решение тълкуване на израза „пренесени от предишната система на непазарна икономика“, използван в член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент — въпрос, който е в основата на първото основание на Комисията — е изцяло правен въпрос, който подлежи на пълен контрол от страна на юрисдикциите на Съюза и по отношение на който институциите на Съюза не могат да се позовават на свобода на преценка ( 27 ).

52.

За да може да се даде тълкуване на този израз и да се отговори на повдигнатите от Комисията доводи, считам, че трябва да се започне с анализ на причината, която е довела до въвеждане на статута на ПФУПИ в правото на Съюза. Този анализ ще позволи да се определят характерните особености на китайската икономическа система в антидъмпинговото право на Съюза.

53.

Специалното третиране на вноса от страни с непазарна икономика в антидъмпинговите норми на Съюза започва през 50-те години ( 28 ).

54.

Едва с приемането през 1979 г. на Регламент (ЕИО) № 1681/79 ( 29 ) обаче в правото на Съюза са въведени специфични правила с цел да се кодифицира развитата в тази област практика.

55.

Възможността производители, по-специално от Китай, да поискат да им бъде предоставен статут на ПФУПИ като предвидения в основния регламент, в сила към момента на фактите от значение за настоящото дело, е въведена в правото на Съюза с Регламент № 905/98.

56.

Този регламент е бил предложен с изричната цел да бъдат направени корекции в антидъмпинговата практика на Съюза, свързана със статута на страна с непазарна икономика, за да бъдат отчетени усилията, положени от Китай и Русия за реформиране на икономиките им ( 30 ).

57.

В това отношение, както Съдът е имал повод да отбележи ( 31 ), от съображения 4 и 5 от Регламент № 905/98 следва, че въвеждането в основния регламент на член 2, параграф 7, букви б) и в) се дължи на факта, че реформите по-специално в Китай променят из основи икономиката на тази страна и са довели до появата на предприятия, за които условията на пазарната икономика са преобладаващи, така че тази страна се отдалечава от икономическите предпоставки, които са причината за системното използване на метода на аналогичната страна.

58.

Съдът обаче е посочил също, че доколкото, въпреки тези реформи, Китайската народна република не е страна с пазарна икономика, към чийто износ се прилагат автоматично установените в член 2, параграфи 1—6 от основния регламент общи правила за определяне на нормалната стойност, законодателят на Съюза е решил, че съгласно параграф 7, буква в) от същия член всеки производител, който иска да се ползва от тези правила, трябва да представи достатъчно доказателства като посочените в последната разпоредба, че осъществява дейност в условията на пазарна икономика ( 32 ).

59.

В това отношение от посочването в споменатите четвърто и пето съображение от Регламент № 905/98 на „появата на дружества, за които условията на пазарната икономика са преобладаващи“, е видно, че когато въвежда в основния регламент разпоредбите, съдържащи се в член 2, параграф 7, букви б) и в), законодателят на Съюза е наясно, че независимо от извършените в Китай реформи условията на пазарна икономика не преобладават в китайската икономическа система, разглеждана в нейната цялост. Когато въвежда в правото на Съюза статута на ПФУПИ, посоченият законодател иска все пак да признае ( 33 ), че вследствие от тези реформи в някои сектори и области в Китай има предприятия, които функционират в условия, присъщи за пазарната икономика, а именно отговарят на принципите на търсенето и предлагането в среда, която не е нарушена от влиянието на държавата.

60.

В този контекст, тъй като системното използване на метода на аналогичната страна вече не е обосновано за вноса от Китай, посоченият законодател, като въвежда горепосочените разпоредби, създава инструмент, с който в надлежно обосновани случаи предоставя на такива предприятия възможността да се позоват на собствените си цени и разходи при определяне на нормалната стойност в рамките на свързаните с тях антидъмпингови разследвания.

61.

От тези съображения следва, от една страна, че когато въвежда в основния регламент разпоредбите относно статута на ПФУПИ, законодателят на Съюза изобщо няма намерение да признае по принцип преобладаването на условия на пазарна икономика в китайската икономическа система, при която извън определени сектори намесата на държавата, която се осъществява по-специално с приемането на петилетни планове с общо приложение и задължителен характер, е отличителен белег.

62.

От друга страна, макар да е вярно, че законодателят на Съюза е искал да даде възможност на китайските производители да им бъде признато, че функционират в условията на пазарна икономика и поради това нормалната стойност да бъде определена въз основа на действителните им цени и разходи, в създадената от законодателя система, както е видно от точки 34, 35 и 58 от настоящото заключение, тежестта на доказване на наличието на такива условия все пак ясно е възложена на производителите, които искат да се ползват от статута на ПФУПИ.

63.

Така вместо системното използване на метода на аналогичната страна законодателят на Съюза въвежда система, която позволява във всеки конкретен случай да се анализират икономическите условия, свързани с всяко от антидъмпинговите разследвания. В тази система обаче, ако заинтересованите производители не представят доказателства, показващи, че отговарят на петте условия, предвидени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, и затова може да се приеме, че те функционират в условията на пазарна икономика, методът на аналогичната страна се прилага „по подразбиране“. Съдът впрочем вече е признал, че разпоредбите на член 2, параграф 7, буква б) и в) от основния регламент представляват изключение ( 34 ).

64.

От това следва, че според законодателя, макар китайската икономическа система вече да не е такава на страна с държавна търговия, тя не е и точно система на пазарната икономика ( 35 ). Става дума за икономическа система, която може да се определи като „хибридна“ или „в процес на преход“ ( 36 ), във връзка с която се приема, че все още има водеща до нарушения намеса на държавата, така че тя се третира „по подразбиране“ като лишена от характеристиките на пазарната икономика, но в която в определени сектори и за определени предприятия преобладават условията на пазарната икономика. Следователно тази система се характеризира с едновременното съществуване на елементи, присъщи за система на непазарна икономика, и елементи, които преобладават в някои сектори от икономиката и са присъщи за пазарната икономика.

65.

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се даде тълкуване на разпоредбата, съдържаща третото условие, на което трябва да отговаря даден производител, за да получи статут на ПФУПИ, а именно член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент, и по-конкретно израза „пренесени от предишната система на непазарна икономика“.

66.

В това отношение, що се отнася най-напред до думата „пренесени“, в точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че тя трябва да се тълкува в смисъл, че „предишната система на непазарна икономика трябва да е довела или да води до дадените нарушения“ и поради това разглежданата разпоредба се отнася единствено до предимство, „което произтича от предишната система на непазарна икономика“ ( 37 ).

67.

Макар Комисията да не оспорва изрично възприетото от Общия съд тълкуване на думата „пренесени“ — което може да бъде определено като „каузално“ — в хода на производството страните пространно са обсъдили възможността да бъде направено друго тълкуване на тази дума, за което допринася представено от Xinyi становище.

68.

При този подход, като се има предвид фактът, че от една страна, в член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент се прави позоваване на „предишната“ система на непазарна икономика, и от друга страна, че използваните в текстовете на други езици думи ( 38 ), съответстващи на използваната във френския текст дума „пренесени“, препращат към понятието за „наследство“, би могло разглежданата разпоредба да се тълкува в смисъл, че препраща единствено към нарушения „от миналото“. С оглед на това единствено нарушенията, предизвикани от мерки, приети преди 1 юли 1998 г., датата, на която влиза в сила Регламент № 905/98, биха могли да се считат за „наследени“ от предишната система на непазарна икономика. В този контекст евентуални „нови“ нарушения, предизвикани от мярка, приета след 1 юли 1998 г., биха могли евентуално да бъдат взети предвид във връзка с разпоредбата на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент.

69.

Въпреки че подобен подход несъмнено може да бъде обоснован с текста на разглежданата разпоредба, така както е съставен на няколко езика, това тълкуване обаче според мен не е убедително.

70.

В това отношение най-напред ще отбележа, че както се установява от извършен от Комисията задълбочен анализ на текстовете на разглежданата разпоредба на различните езици, в повечето от тях (дванадесет езикови редакции ( 39 )) думите, съответстващи на френската дума „пренесен“, изобщо не препращат към понятието за „наследство“, а предполагат наличие на причинно-следствена връзка между нарушението и системата на непазарна икономика, без да има времеви аспект. Само в текста на три езика ( 40 ) има такъв времеви аспект, който препраща към понятието за „наследство“ ( 41 ).

71.

Съгласно съдебната практика обаче в случай на различия между текстовете на дадена разпоредба на различните езици тя трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от които е част ( 42 ).

72.

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че нито от текста на Регламент № 905/98 или на неговите съображения, нито от подготвителните работи е видно, че когато е въвел член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, законодателят на Съюза е възнамерявал да възприеме 1 юли 1998 г. като крайна дата, след която китайската икономическа система изведнъж е променила естеството си.

73.

Както изложих в точки 56 и 57 от настоящото заключение, причината за въвеждане на разпоредбите относно статута на ПФУПИ е била да се отчетат резултатите, получени от Китайската народна република в усилията ѝ да се реформира, за да се доближи до пазарната икономика. Става дума за процес, който продължава няколко години, дори няколко десетилетия, и който към 1 юли 1998 г. със сигурност не е завършен. Разбира се, с Регламент № 905/98 законодателят признава, че Китайската народна република е постигнала известен напредък при прехода си към пазарна икономика в някои сектори. В Регламент № 905/98 обаче не се установява наличието на значително събитие, което от точна дата да е освободило китайската икономическа система от режима на икономическо планиране, нито се признава напълно, че в Китайската народна република съществува пазарна икономика.

74.

От друга страна, в разпоредбата на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент според мен се съдържа условие, което се различава от предвиденото в трето тире. Двете разпоредби не обхващат едни и същи положения и тяхното приложното поле се различава не само с оглед на времевия елемент.

75.

Във връзка с това следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, за да получи статут на ПФУПИ, заинтересованият производител трябва да представи достатъчно доказателства, че решенията му във връзка с цените и разходите за вложените материали се вземат в отговор на сигнали от пазара, които отразяват предлагането и търсенето, без значителна намеса на държавата в това отношение, а разходите за основните вложени материали по същество отразяват пазарните стойности.

76.

Тази разпоредба се отнася както до търговските решения на съответния производител, така и до действителните разходи за основните вложени материали ( 43 ). Разпоредбата в третото тире обаче се отнася до „структурни“ нарушения, произтичащи от икономическата система, в която функционира производителят. Следователно двете разпоредби се отнасят до различни положения. Това тълкуване, което се основава на липсата на припокриване между съответните материални приложни полета на двете разпоредби, все пак запазва изцяло полезното действие на всяка от тях ( 44 ).

77.

Според мен от това следва, че възприетото от Общия съд в точка 64 от обжалваното съдебно решение тълкуване на думата „пренесени“, което вече определих като „каузално“, е правилно.

78.

Що се отнася до понятието „предишната система на непазарна икономика“ ще отбележа, че в хода на производството страните положиха много усилия, за да представят категоризация на различните икономически системи, които са били взети предвид в основния регламент ( 45 ).

79.

Все пак, както признава и Комисията, в обжалваното съдебно решение Общият съд в действителност не дава определение на израза „предишната система на непазарна икономика“, съдържащ се в член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент ( 46 ). При тези условия не съм сигурен, че за да се определи обхватът на разглежданата разпоредба, Съдът трябва да вземе становище относно тези категоризации.

80.

Всъщност всички изложени по-горе съображения според мен позволяват да се определи точно тълкуването, което трябва да бъде дадено на разпоредбата на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент. То се отнася до значителните нарушения във връзка с производствените разходи и финансовото положение на заинтересованите производители, които са предизвикани или са резултат от мерки, свързани с икономическата система, която няма характера на пазарна икономика, като в правото на Съюза понастоящем се счита, че тази система все още съществува „по подразбиране“ в Китай, извън секторите, в които преобладават условията на пазарната икономика.

81.

В този правен контекст, който очертах в предходните точки, следва да се разгледат изтъкнатите от Комисията в жалбата ѝ твърдения за нарушения в направения в обжалваното съдебно решение анализ от Общия съд.

82.

В първата част от първото основание Комисията упреква Общия съд, че допуска грешка при прилагане на правото, когато в точки 63 и 69 от обжалваното съдебно решение постановява, че не е достатъчно дадена мярка да бъде предназначена за изпълнение на петилетен план в Китай, за да се приеме, че тази мярка е „пренесена от предишната система на непазарна икономика“. Според Комисията, за разлика от приетото от Общия съд, предложеното от нея тълкуване не би лишило от полезно действие член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.

83.

В обжалваното съдебно решение Общият съд по същество постановява, че независимо от тяхната обвързаност, която определя като непряка, с приети от китайското правителство петилетни планове, не може да се счита, че разглежданите данъчни облекчения са пренесени от предишната система на непазарна икономика, след като е известно, че страни с пазарна икономика също предоставят на някои предприятия аналогични данъчни предимства ( 47 ). Общият съд приема, че доводът на Комисията, изведен от обвързаността с петилетните планове, се основава на краен формализъм, тъй като запазването на тези планове не предполага непременно посочените данъчни режими да са пренесени от предишната система на непазарна икономика в Китай, освен ако не се приеме, че всички мерки, приети в Китай, които могат да се свържат с план, са пренесени от неговата предишна непазарна икономика, което би лишило от всякакво полезно действие член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент ( 48 ).

84.

Във връзка с това най-напред следва да се отхвърли доводът на Xinyi, че първата част от първото основание е недопустима, тъй като се основава на ново твърдение.

85.

Съгласно член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси и основанията за обжалване може да са изведени по-конкретно от нарушение на правото на Съюза от страна на Общия съд. Освен това член 170 от Процедурния правилник на Съда предвижда, че с жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд.

86.

Налага се обаче да се отбележи, че в точка 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд изрично отхвърля довода на Комисията, изведен от обвързаността на разглежданите данъчни облекчения с въведените в Китай петилетни планове. Общият съд изрично изключва наличието в случая на връзка по необходимост между, от една страна, съществуването на връзка между дадена мярка и тези планове, и от друга страна, обстоятелството, че такава мярка е „пренесена“ от предишната система на непазарна икономика. Именно тези доводи се оспорват с първата част от първото основание от жалбата на Комисията. При тези обстоятелства Xinyi не би могло основателно да поддържа, че тази част се основава на ново твърдение, което не е било част от предмета на спора пред Общия съд.

87.

По същество следва да се обърне внимание, че както самият Общ съд сочи в точка 76 от обжалваното съдебно решение in fine, използването на многогодишни централизирани планове за организиране на икономиката е отличителен белег на всяка система на непазарна икономика.

88.

Безспорно е обаче, че в Китай въпреки посочените в точки 57 и 58 от настоящото заключение реформи, поради които законодателят да въвежда статута на ПФУПИ, китайското правителство продължава да приема петилетни планове, чиято цел е да се установят насоки за икономическо развитие за цялата страна.

89.

Макар че с времето китайските петилетни планове се променят и вече не предвиждат конкретни производствени цели, не се оспорва, че тези планове все още играят основна роля при организирането на китайската икономика.

90.

От писмените изложения на Комисията и на GMB, както и от изявленията им в съдебното заседание се установява, че тези петилетни планове действат на всички равнища на китайската икономика и обхващат голяма част от секторите на икономиката (ако не и цялата икономика). Тези планове не се ограничават само до излагане на виждането на китайското правителство относно развитието на националната икономика, а съдържат точни цели и по принцип имат задължителен характер за всички равнища на управление в Китай. Тези планове се допълват от специфични политически инструменти, които се използват, за да се насочат икономическите оператори към предварително установените на централно равнище цели.

91.

Xinyi не оспорва начина, по който са характеризирани петилетните планове въз основа на твърденията на Комисията и на GMB, а само твърди, че Комисията не е доказала естеството на сегашните петилетни планове.

92.

В правна уредба като въведената от законодателя на Съюза за предоставяне на статут на ПФУПИ обаче, в която се приема „по подразбиране“, че икономическа система в преход, каквато е китайската, няма характер на пазарна икономика, когато дадена мярка е приета, за да се изпълнят петилетни планове като описаните в предишните точки, и допринася за следване на предварително установените на централно равнище политики и цели, при липсата на доказателство в обратен смисъл според мен е възможно да се презумира, че нарушенията в резултат на такива мерки са „пренесени от предишната система на непазарна икономика“.

93.

Всъщност, макар в икономическа система в преход присъщите на пазарната икономика елементи да могат да съществуват съвместно с елементите, присъщи на непазарна икономика, приемането на планове като описаните в точки 88—90 от настоящото заключение остава характерният белег за всяка система, която няма характер на пазарна икономика. При тези обстоятелства самият факт, че дадена мярка е приета в изпълнение на такъв план, е достатъчен, за да се презумира, че тя е „пренесена от предишната система на непазарна икономика“, а именно както е видно от точка 80 от настоящото заключение, че е пренесена от икономическа система, лишена от характеристиките на пазарна икономика, която се е запазила в Китай извън секторите, в които вследствие на предприетите от китайското правителство реформи преобладават условията на пазарна икономика.

94.

Освен това, както е видно от посочената в точки 34—36 от настоящото заключение съдебна практика, в създадената от законодателя на Съюза система именно заинтересованият производител, който иска да се ползва от статута на ПФУПИ, а не институциите, трябва да докаже, че независимо от факта, че се ползва от предимства, произтичащи от елемент, характеризиращ всяка непазарна икономика, а именно петилетния план, тези предимства не могат да засегнат условията на пазарна икономика, които би трябвало да преобладават по отношение на него.

95.

Дори да се предположи, че в настоящия случай е доказано обстоятелството, което Общият съд определя като решаващо в обжалваното съдебно решение, че мерки, аналогични на приетите в изпълнение на петилетния план, евентуално би могло да бъдат предвидени и в пазарните икономики, според мен само по себе си то не е достатъчно, за да се изключи възможността нарушения, произтичащи от приети в изпълнение на петилетен план мерки, да са пренесени от предишната система на непазарна икономика.

96.

Поради това не е възможно мерки, приети в рамките на изпълнението на петилетен план, да се разглеждат изолирано, без да се отчете по-широкият контекст, в който те са били приети. Всъщност е очевидно, че мерки, в по-голяма или в по-малка степен подобни, приети в пазарни икономики, никога няма да се приемат в рамките на планове, като тези, които приема китайското правителство, и които са напълно чужди на система на пазарна икономика.

97.

Според мен грешката, за която може да бъде упрекван Общият съд, е че не отчита контекста — петилетния план — в рамките на който са приети мерките, довели до нарушенията. Всъщност възможно е задължителните икономически цели, чието постигане е определено централизирано от китайското правителство, да бъдат постигнати чрез различни мерки, част от които могат в по-голяма или в по-малка степен да бъдат подобни на мерки, приемани в пазарни икономики. Това обаче по никакъв начин не променя факта, че тези подобни мерки са били приети в контекст — който е този на петилетния план — различаващ се съществено от този на пазарната икономика.

98.

По тази причина изпитвам сериозни съмнения относно релевантността на примерите, изведени от съдебната практика на Съюза в областта на държавните помощи, посочена от Общия съд в точка 66 от обжалваното съдебно решение, релевантност, която се оспорва от Комисията в четвъртата част от първото основание. Всъщност икономическият и правният контекст на правото на Съюза, в рамките на който са приети и оценени такива мерки за помощи, се различава съществено от икономическия и правния контекст в Китай.

99.

Същите разсъждения са валидни и за изтъкнатите от Комисията доводи в рамките на втората и третата част от първото ѝ основание. С оглед на съществено различаващия се контекст държавната намеса и помощите, отпуснати в рамките на социална пазарна икономика, не са сравними с намесите или схемите, произтичащи от петилетни планове като описаните в точки 88—90 от настоящото заключение.

100.

Освен това, обратно на постановеното от Общия съд в точка 69 от обжалваното съдебно решение, тълкуване, според което съществуването на връзка между дадена мярка и петилетния план води до презумпция, че произтичащите от мярката нарушения са пренесени от предишната система на непазарна икономика, не може да доведе до пълна загуба на полезния ефект на разпоредбата на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.

101.

Всъщност, първо, заинтересованият производител, който иска да се ползва от статута на ПФУПИ, винаги има възможност да обори презумпцията, като докаже, че макар мярката, която му предоставя предимства, да е приета в рамките на петилетния план или на изпълнението му, тя не води до несъвместимо с пазарна икономика нарушение. Второ, дори ако нарушението е пренесено от предишната система на непазарна икономика, за да не бъде спазено предвиденото в член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент условие, трябва освен това нарушението да е значително. Ето защо незначителни нарушения не могат да изключат предоставянето на статут на ПФУПИ, дори и ако произтичат от петилетен план, и поради това се предполага, че са пренесени от предишната система на непазарна икономика. Трето, държавни мерки, които предоставят предимства, като предвиждат например благоприятни данъчни режими, но които нямат връзка с петилетен план, не попадат в приложното поле на разглежданата разпоредба и следователно не са пречка за предоставянето на статут на ПФУПИ на производителите, които искат да се ползват от него.

102.

Освен това изложеният от Общия съд в точка 76 от обжалваното съдебно решение довод, според който по същество политики, целящи поне на теория привличането на чужди инвестиции, са несъвместими с икономическа организация, основана на колективна собственост на предприятията, преследващи определена с централизиран план производствена цел, също не би могъл да постави под въпрос горния анализ. Наистина, независимо от семантичния и таксономичен спор между Комисията и Xinyi по въпроса дали характерните особености, изведени на преден план от Общия съд, се отнасят повече до икономическа система с държавна търговия отколкото до система на непазарна икономика, както следва от точка 64 от настоящото заключение, няма съмнение, че китайската икономическа система е система в преход. От това следва, че в този контекст фактът, ако се приеме за доказан, че някои мерки са теоретично или по принцип несъвместими със система на непазарна икономика или с държавна търговия, не означава непременно, че тези мерки не са пренесени от икономическата система, която няма характера на пазарна икономика — както е описана в точка 80 от настоящото заключение — каквато продължава да съществува в Китай.

103.

В настоящия случай не се спори, че разглежданите данъчни мерки са приети в рамките на изпълнението на петилетните планове на китайското правителство ( 49 ). Освен това самият Общ съд приема този факт в точка 69 от обжалваното съдебно решение, макар да определя като „непряка“ съществуващата връзка между разглежданите мерки и посочените планове, които се прилагат в Китай. Xinyi също така не отрича този факт.

104.

Поради това, тъй като разглежданите данъчни мерки са свързани с характерна за непазарните икономики особеност, а именно петилетния план, който остава основен елемент в организацията на китайската икономика, Комисията е можела да предположи, че те са били „пренесени от предишната система на непазарна икономика“.

105.

При тези обстоятелства според мен Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че независимо от факта, че разглежданите данъчни мерки са приети в рамките на изпълнението на петилетните планове на китайското правителство, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е отказала да предостави на Xinyi статут на ПФУПИ въз основа на съображението, че нарушенията, които произтичат от тези мерки, не са „пренесени от предишната система на непазарна икономика“.

106.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да уважи първото основание от жалбата на Комисията и да отмени решението на Общия съд.

107.

Също така при условията на евентуалност, в случай че Съдът реши да не възприеме моето предложение, ще анализирам и изтъкнатите от Комисията второ и трето основание срещу обжалваното съдебно решение.

108.

С второто си основание Комисията упреква Общия съд, че е нарушил задължението си за мотивиране. Това основание по същество съдържа две части.

109.

В първата част Комисията твърди, че за някои съдържащи се в обжалваното съдебно решение твърдения няма мотиви. Комисията има предвид, на първо място, точка 66 от това решение, в която Общият съд приема, според Комисията, без да изложи мотиви, че е „известно, че страните с пазарна икономика също предоставят данъчни облекчения на предприятия под формата на освобождаване от данъчно облагане“. Общият съд не обяснява и защо схемите за държавни помощи, посочени в същата точка от обжалваното съдебно решение, са сходни с разглежданите мерки.

110.

Второ, според Комисията липсват мотиви във връзка с точка 75 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд приема, че „[н]е може да се оспори, че подкрепата за някои сектори на дейност, каквито са високите технологии, които в дадена страна се считат за стратегически, представлява законосъобразна цел в рамките на пазарна икономика“.

111.

Трето, в точка 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд не обяснява също и по какъв начин становището на Комисията, че всички приети в Китай мерки, които могат да се свържат с даден план, са пренесени от нейната предишна непазарна икономика, може да лиши от всякакво полезно действие член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент.

112.

Във втората част Комисията поддържа, че обжалваното съдебно решение е опорочено от противоречие в мотивите. Всъщност Общият съд, от една страна, приема в точка 76 от обжалваното съдебно решение, че централизиран план е характерен белег на система на непазарната икономика, но от друга страна, в точки 63 и 69 от обжалваното съдебно решение отрича релевантността на такъв план, когато следва да се оцени дали дадена мярка е пренесена или не от предишна система на непазарна икономика.

113.

Xinyi твърди, че доводите, с които се оспорват точки 66 и 75 от обжалваното съдебно решение са недопустими, доколкото те се отнасят не до липсата на мотиви, а до липсата на доказателства в подкрепа на ноторно известни или неоспорими факти, които Общият съд е изтъкнал в горепосочените точки. След това то оспорва по същество както първата, така и втората част от второто основание.

114.

Най-напред следва да се припомни, че съгласно съдебната практика от мотивите на съдебното решение, изисквани съгласно член 296 ДФЕС, трябва да личат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни съдебен контрол ( 50 ). По този начин задължението за мотивиране на Общия съд в съответствие с член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз е изпълнено, когато, дори да са имплицитни, приетите мотиви позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които Общият съд не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни своя контрол ( 51 ).

115.

Що се отнася до първата част от второто основание, най-напред смятам, че направеното от Xinyi възражение за недопустимост трябва да се отхвърли. Всъщност анализът на доводите на Комисията, с които оспорва точки 66 и 75 от обжалваното съдебно решение, показва, че целта на тези доводи не е да бъде упрекнат Общият съд, че не е доказал в достатъчна степен от правна страна фактите, за които той в обжалваното съдебно решение приема, че са „ноторни“, или твърди, че не са оспорени. Напротив, ясно е, че посочените доводи се отнасят до разсъжденията на Общия съд във връзка с мотивите, които според Комисията са неправилни.

116.

По същество, първо, не смятам, че твърдението за нарушение, което се отнася до точка 66 от обжалваното съдебно решение, може да се приеме. Всъщност от тази точка става ясно, че според Общия съд ноторният характер на факта, че страни с пазарна икономика също предоставят данъчни облекчения на предприятия под формата на освобождаване от данъчно облагане, е мотивиран с в позоваването в същата точка на решения на Съда в областта на държавните помощи. Всички тези решения се отнасят до предоставени от държавите членки данъчни режими, за които очевидно Общият съд мълчаливо приема, че са сходни с разглежданите режими.

117.

Независимо обаче от въпроса за обосноваността на това становище, което поставих под съмнение в точка 98 от настоящото заключение, според мен няма съмнение, че заинтересованите лица и Съдът могат да разберат мотивите, които Общият съд е изложил в негова подкрепа.

118.

Второ, според мен подобен анализ може да се приложи към мотивите на Общия съд в точка 75 от обжалваното съдебно решение, макар че в случая разбирането на мотивите на Общия съд, които действително са по-скоро лаконични, изисква повече използването на дедуктивен подход.

119.

От прочита на точки 66, 67, 74 и 76 от обжалваното съдебно решение обаче е възможно да се разбере, че за да изведе ноторния („неоспорим“) характер на твърденията си относно законосъобразността в пазарните икономики на целта да се подкрепят някои сектори на дейности, които се считат за стратегически, Общият съд се основава на съществуването в такива икономики на мерки, преследващи тази цел, независимо от законосъобразността на разглежданите мерки съгласно правото на Съюза, в случая, на държавните помощи.

120.

И в този случай, независимо от въпроса дали този анализ е обоснован или дали са представени достатъчно доказателства, които да го подкрепят, считам, че с прилагането на определен дедуктивен анализ е възможно да бъдат разбрани мотивите, които Общият съд е изложил в негова подкрепа. Ето защо според мен твърдението за нарушение във връзка с мотивите в точка 75 от обжалваното съдебно решение също трябва да се отхвърли.

121.

На трето място, считам също, че твърдението за нарушение във връзка с мотивите в точка 69 от обжалваното съдебно решение също трябва да се отхвърли, и то независимо от въпроса за обосноваността на съдържащия се в тази точка анализ.

122.

Всъщност при прочита на посочената точка 69 ясно може да се разбере, че според Общия съд, ако се възприеме становището на Комисията, разпоредбата на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент би изгубила изцяло смисъла си, тъй като на всички производители, които се ползват от предоставено от китайските власти предимство, произтичащо от петилетен план, винаги ще бъде отказван статут на ПФУПИ. В точки 100 и 101 от настоящото заключение обаче аз оспорвам основателността на този анализ. Това обаче не променя факта, че доводите на Общия съд, които според мен са погрешни, са разбираеми.

123.

Що се отнася до втората част от второто основание, Комисията поддържа, че има противоречие между точка 69 и точка 76 от обжалваното съдебно решение.

124.

Съдържащите се в тези точки мотиви на Общия съд по същество са следните, а именно, от една страна, в посочената точка 76 Общият съд приема, че наличието на централизиран план характеризира всяка система на непазарна икономика; от друга страна обаче в точка 69 във връзка с точки 66 и 67 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че не е задължително всяка мярка, свързана с такъв план, да е „пренесена от предишната система на непазарна икономика“. Според Общия съд не може да се счита, че мерки, подобни на приетите в пазарни икономики, дори да са свързани с такъв план, са пренесени от предишната система на непазарна икономика.

125.

От точки 87—97 от настоящото заключение обаче е видно, че не споделям възприетия от Общия съд подход. Ако обаче се възприеме гледната точка на Общия съд, която ще повторя, смятам по същество за погрешна, няма противоречие в мотивите между твърденията в точка 76 и тези в точки 66, 67 и 69 от обжалваното съдебно решение.

126.

Според мен от това следва, че както първата, така и втората част от второто основание трябва да се отхвърлят. Поради това второто основание следва да се отхвърли изцяло.

127.

С третото си основание, което се отнася до точки 66, 67 и 76 от обжалваното съдебно решение, Комисията твърди, че Общият съд е допуснал процесуални нарушения, които обосновават отмяната на обжалваното съдебно решение. Това основание се състои от три части.

128.

В първата част Комисията твърди, че Общият съд въвежда в производството нов довод по същество, неизтъкнат от Xinyi, и се позовава на него, за да отмени спорния регламент. Всъщност Комисията поддържа, че Xinyi никога не е излагало довод, изведен от съдебната практика в областта на държавните помощи, цитирана в точка 66 от обжалваното съдебно решение. По-конкретно то никога не е твърдяло, че приета за неправомерна държавна помощ по някакъв начин би могла да има някакво значение, за да се установи дали разглежданите мерки са пренесени от предишната система на непазарна икономика. Доводите на Xinyi се основават изключително на помощи, които са били разрешени.

129.

Според Комисията от това следва, че като се произнася ultra vires, Общият съд нарушава принципа, според който предметът на жалбата се определя от страните, и нарушава член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 44, параграф 1 и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, в редакцията им в сила към момента на образуване на първоинстанционното производство.

130.

В рамките на втората част от третото основание Комисията упреква Общия съд, че не е взел предвид становището ѝ по въпроса за твърдяното сходство между разглежданите мерки и държавните помощи, предмет на съдебните решения, цитирани в точка 66 от обжалваното съдебно решение. Действайки по този начин, без да вземе предвид становището ѝ относно това ново фактическо обстоятелство, Общият съд нарушава правото на защита и правото на изслушване на Комисията.

131.

Xinyi оспорва доводите на Комисията.

132.

Що се отнася до първата част от третото основание, най-напред следва да се припомни, че от правилата, които уреждат производството пред юрисдикциите на Съюза, и по-специално от член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и от член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, в сила към датата на образуване на първоинстанционното производство ( 52 ), следва, че рамките на спора по принцип се определят и очертават от страните и съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita ( 53 ).

133.

Както Съдът е уточнил, въпреки че някои основания могат и дори трябва да бъдат разглеждани служебно — като например липса или непълнота на мотивите на разглежданото решение, които спадат към съществените процесуални изисквания — основание, което се отнася до законосъобразността на посоченото решение по същество и което е свързано с нарушаването на Договорите или на всяка правна норма, свързана с тяхното изпълнение, по смисъла на член 263 ДФЕС, може да бъде разглеждано от съда на Съюза само ако е изтъкнато от жалбоподателя ( 54 ).

134.

При тези обстоятелства следва да се провери дали, като се е позовава на решенията на Съда, цитирани в точка 66 от обжалваното съдебно решение, за да отмени спорния регламент, Общият съд се произнася ultra petita.

135.

В това отношение следва да се отбележи, че първото основание, посочено от Xinyi пред Общия съд, е изведено от нарушението на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент. Както се установява от точка 49 от обжалваното съдебно решение, в рамките на първата част от това основание в подкрепа на доводите си Xinyi се позовава на практиката на Комисията в областта на държавните помощи. С позоваването на тази практика се цели да се подкрепи доводът на Xinyi, уважен от Общия съд, според който страните с пазарна икономика, включително държавите — членки на Съюза, приемат данъчни режими, които са аналогични на разглеждания.

136.

Поради това се налага изводът, че позоваването на практиката на Комисията в областта на държавните помощи, отразена както в нейните решения, така и в практиката на Съда, наистина е част от изтъкнатите от Xinyi доводи в рамките на неговото основание.

137.

При тези обстоятелства Комисията не би могла основателно да поддържа, че Общият съд излиза извън предмета на спора, като основава доводите си на примери, взети от решенията на Съда в областта на държавните помощи.

138.

Комисията не би могла да твърди също, че е нарушено правото ѝ на защита и правото ѝ на изслушване само защото Общият съд не я е изслушал във връзка с конкретни съдебни решения относно практиката на Комисията в областта на държавните помощи, които е цитирал в обжалваното съдебно решение, при положение че тази практика е обсъдена от страните в писмени изложения. В това отношение следва също да се отбележи, че Xinyi твърди, без Комисията да го оспорва, че в съдебното заседание пред Общия съд страните пространно са обсъдили въпроса за релевантността от фактическа гледна точка на практиката на Комисията и на практиката на Съда в областта на данъчните помощи.

139.

С оглед на тези съображения смятам, че първата и втората част от третото основание трябва да се отхвърлят.

140.

Третата част от третото основание се отнася до точка 76 от обжалваното съдебно решение и понятието, което според Комисията е погрешно, за „система на непазарна икономика“, използвано от Общия съд в тази точка.

141.

Комисията упреква Общия съд, че не е взел предвид изтъкнатите от нея доводи относно това понятие и че се е ограничил да приеме понятието, предложено от Xinyi. По този начин Общият съд не е отговорил на изложен от Комисията довод, а това представлява процесуално нарушение, което трябва да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение. За тази цел Комисията се позовава на точка 112 от решение от 24 октомври 2013 г., Land Burgenland и др./Комисия (C‑214/12 P, C‑215/12 P и C‑223/12 P, EU:C:2013:682).

142.

Xinyi оспорва доводите на Комисията.

143.

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда задължението на Общия съд по член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да мотивира решенията си, не изисква от него в изложението си да изчерпи едно по едно всички съображения, изложени от страните по спора ( 55 ).

144.

Следователно Общият съд може мълчаливо да отхвърли някои доводи, изтъкнати по-конкретно от ответника, за да опровергае доводи, изложени от жалбоподателя.

145.

Ето защо в мотивите си в точка 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд е могъл мълчаливо да отхвърли някои доводи, изтъкнати от Комисията, без да допусне процесуални нарушения.

146.

Решение от 24 октомври 2013 г., Land Burgenland и др./Комисия (C‑214/12 P, C‑215/12 P и C‑223/12 P, EU:C:2013:682), на което се позовава Комисията, се отнася до положение, което е напълно различно от разглежданото по настоящото дело. Всъщност в посоченото решение Съдът установява, че Общият съд е пропуснал да отговори на един от доводите, изтъкнати от жалбоподателя, който недвусмислено присъства в жалбата в първоинстанционното производство.

147.

Според мен с оглед на всичко изложено дотук следва, че третата част от третото основание трябва също да се отхвърли, а поради това третото основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.

148.

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато отменя решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

149.

В настоящия случай считам, че Съдът може да се произнесе по първата част от първото основание, изтъкнато от Xinyi пред Общия съд.

150.

Всъщност, както следва от точки 103 и 104 от настоящото заключение, посочените в точка 11 от настоящото заключение мерки за определяне на разглежданите данъчни режими, от които се е ползвало Xinyi, са приети от китайското правителство в рамките на прилагането на различни петилетни планове.

151.

При тези обстоятелства Комисията правилно е презумирала, че нарушенията, които произтичат от такива мерки, са „пренесени от предишната система на непазарна икономика“ съгласно член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.

152.

При тези условия първата част от първото основание на Xinyi трябва да се отхвърли.

153.

Общият съд обаче не е разгледал втората част от първото основание, нито второто, третото и четвъртото основание, представени от Xinyi.

154.

Тъй като, що се отнася до посочената част и споменатите основания, фазата на производството не позволява да се постанови окончателно решение по делото, смятам, че поради това настоящото дело следва да се върне на Общия съд, за да разгледа тази част и тези основания, както и изложените в тяхна подкрепа доводи.

155.

При тези обстоятелства Съдът не следва да се произнася и по съдебните разноски.

156.

С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин: