1. 

Настоящото преюдициално запитване се отнася до една от вероятно не толкова добре познатите разпоредби на Договора за функционирането на Европейския съюз. То е свързано с приложното поле на член 96, параграф 1 ДФЕС. Посочената разпоредба забранява на държавите членки да налагат, във връзка с транспортната дейност, осъществявана в рамките на Съюза, цени и условия, които съдържат елемент на подкрепа или на защита на интересите на едно или повече определени предприятия или производства, освен ако тези цени и условия не са разрешени от Комисията. До този момент Съдът не е предоставял насоки относно тълкуването на тази разпоредба в рамките на производството по преюдициално запитване.

2. 

Предвид относителната неяснота на член 96, параграф 1 ДФЕС и несигурността във връзка с приложното му поле запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе по въпроса дали тази разпоредба следва да се прилага по отношение на националната правна уредба, която урежда условията за предоставяне на таксиметрови услуги в регион Брюксел-столица.

3. 

По-нататък ще изложа съображенията в подкрепа на тезата, че член 96, параграф 1 ДФЕС не следва да се прилага при обстоятелства като тези в основата на настоящото преюдициално производство.

4.

Член 96 ДФЕС, който се съдържа в дял VI, озаглавен „Транспорт“, предвижда:

„1.

Забранява се налагането от страна на държава членка, във връзка с транспортната дейност, осъществявана в рамките на Съюза, на цени и условия, които съдържат елемент на подкрепа или на защита на интересите на едно или повече определени предприятия или производства, освен ако това не е разрешено от Комисията.

2.

Комисията по своя инициатива или по искане на държава членка проверява условията и цените, посочени в параграф 1, като от една страна взема предвид по-специално необходимостта от съответна регионална икономическа политика, нуждите на по-слабо развитите райони и проблемите на райони, сериозно засегнати от политически обстоятелства, а от друга – отражението на тези цени и условия върху конкуренцията между различните видове транспорт.

5.

Ordonnance relative aux services de taxis et aux services de location de voitures avec chauffeur (Наредба относно таксиметровите услуги и услугите за отдаване под наем на превозни средства с шофьор) от 27 април 1995 г. съдържа следните разпоредби:

„Член 2. По смисъла на настоящата наредба:

6.

Постановлението на Gouvernement de la Région de Bruxelles-Capitale относно таксиметровите услуги и услугите за отдаване под наем на превозни средства с шофьор от 29 март 2007 г. ( 2 ), изменено с решение от 27 март 2014 г. ( 3 ), гласи:

„Член 31. На шофьорите се забранява:

[…]

9.

Въззивниците в главното производство, Flibtravel International SA и Leonard Travel International SA, са търговски дружества, които експлоатират редовна междуградска автобусна линия между железопътната гара Gare du Midi в Брюксел и летище Шарлероа в Белгия.

10.

Срещу отреденото на Gare du Midi място за паркиране на междуградските автобуси се подреждат таксита, тип микробус, които пътуват основно до летище Шарлероа. Шофьорите се приближават до напускащите гарата пътници, които са се насочили към автобусите, и им предлагат да ги превозят с такси на цена 13 EUR на човек. Понякога шофьорите развяват малко ламинирано обявление, от едната страна на което е написано „shuttle to airport Charleroi [13 EUR]“, заедно със снимки на такси микробус и самолет, а от другата страна е посочено „bus [13 EUR]“. Такситата потеглят, когато се съберат седем или осем пътници.

11.

Въззивниците твърдят, че описаните по-горе практики са извършени в нарушение на правната уредба относно таксиметровите услуги. Те искат да бъде постановено преустановяването на тези практики.

12.

С решение от 11 февруари 2015 г. първоинстанционният съд отхвърля иска с довода, че не са представени достатъчно доказателства в подкрепа на твърдените обстоятелства.

13.

Впоследствие, на 13 юли 2015 г., въззивниците подават жалба до Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел, Белгия). Този съд приема, че фактите са доказани.

14.

Запитващата юрисдикция приема, че твърдените практики съставляват нарушение на действащото законодателство и че поради това искът изглежда основателен. Въпреки това, понеже се съмнява в съответствието на тази правна уредба с правото на Съюза, посоченият съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.

Следва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се прилага спрямо наложените от държава членка на таксиметровите оператори цени и условия, когато:

2.

Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се прилага спрямо условията за упражняване на дейността — различни от ценовите условия и условията за получаване на разрешително за упражняване на съответната транспортна дейност — каквито в случая са забраната за таксиметровите оператори да предоставят [на пътниците] отделни места, вместо цялото превозно средство, и забраната за тези оператори да определят сами дестинацията на предложено на клиентите пътуване, което означава, че операторите не могат да групират клиентите с една и съща дестинация?

3.

Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява — освен ако Комисията не разреши — мерки като посочените във втория въпрос:

4.

Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява — освен ако Комисията не разреши — мярка, която не допуска таксиметровите оператори да примамват клиенти, когато при конкретните обстоятелства по делото в резултат на тази мярка намаляват възможностите на тези оператори да привличат клиентите на конкурентен оператор на междуградски автобуси?“.

15.

Писмени становища представят Flibtravel International, Leonard Travel International, Saratax SCS и AAL Renting SA, както и Комисията. В съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда съдебно заседание не е проведено.

16.

Запитващата юрисдикция отправя към Съда няколко въпроса. Всички те, макар да подхождат към проблема от различни гледни точки, по същество имат за цел да се определи приложното поле на член 96, параграф 1 ДФЕС. По-конкретно, основният въпрос е следният: попада ли в обхвата на посочената разпоредба национална правна уредба, която урежда условията за предоставяне на таксиметрови услуги?

17.

С оглед само на текста на член 96, параграф 1 ДФЕС съмненията на запитващата юрисдикция относно приложното поле на тази разпоредба са донякъде разбираеми. При анализа на по-широкия (исторически и систематичен) контекст и на целта на разпоредбата обаче всички съмнения относно приложимостта на член 96 ДФЕС към обстоятелства като тези по настоящото дело следва бързо да се разсеят.

18.

Наистина, както посочих по-горе, не само Комисията, но и Съдът в своята практика се позовават изключително рядко на член 96 ДФЕС. Ето защо при тълкуването е необходимо тази разпоредба да се постави в нейния по-широк систематичен контекст, като се вземат предвид също историческият ѝ аспект и свързаните с нея обсъждания на основателите на Съюза.

19.

От началото на процеса на европейска интеграция досега текстът на член 96 ДФЕС като цяло се запазва почти непроменен. Параграф 1 от него се отнася до цени и условия, които съдържат елемент на подкрепа или на защита на интересите на едно или повече определени предприятия или производства във връзка с транспортната дейност, осъществявана в рамките на Съюза. Като се има предвид, че се основава изцяло на Договора за ЕОВС, член 96 ДФЕС, и по-специално параграф 1 от него трябва да се разгледа в историческия му контекст.

20.

Историческият контекст обяснява защо, от една страна, посочената в член 96 ДФЕС транспортна дейност трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до превоз на стоки (а не на хора), и защо, от друга страна, разглежданите в настоящия случай цени и условия включват единствено наложени от държави членки тарифи и условия, които могат да имат отражение върху финансовите условия за превоз на стоките.

21.

В подготвителните документи, отнасящи се до член 80 ЕИО, понастоящем член 96 ДФЕС, ясно се посочва, че целта на тази разпоредба е да гарантира, че прилаганите от държавите членки цени и условия във връзка с транспортната дейност не пораждат последици, равностойни на мита, дискриминация или субсидии по отношение на превозваните стоки ( 4 ). Според мен това обстоятелство само по себе си несъмнено води до извода, че целта на член 96, параграф 1 ДФЕС всъщност е да защити свободното движение на стоки, а не конкурентното положение на транспортните оператори. С други думи, тази разпоредба забранява държавни мерки, по-конкретно специални тарифи за превоз на определени стоки, които тарифи предоставят икономическо предимство на определени предприятия или производства.

22.

Същият извод следва и от член 96, параграф 2 ДФЕС. Там се изброяват възможните основания (нуждите на по-слабо развитите райони и проблемите на райони, сериозно засегнати от политически обстоятелства) за мерките, забранени по член 96, параграф 1 ДФЕС. Според мен фактът, че се акцентира върху необходимостта от подкрепа на региони, изправени пред финансови или политически трудности, потвърждава извода, че разглежданата разпоредба не урежда предоставянето на транспортни услуги. Всъщност регионалните различия или проблеми, произтичащи от политически обстоятелства, едва ли могат да бъдат решени чрез по-благоприятно третиране на определени доставчици на транспортни услуги в сравнение с други. В действителност, както показва ограниченият брой решения на Комисията в тази област ( 5 ), член 96, параграф 2 ДФЕС се отнася до преференциални цени и условия, предоставени от държави членки в полза на продукти с произход от засегнатите региони ( 6 ).

23.

Както вече стана ясно от изложеното по-горе, предназначението на член 96 ДФЕС не е да гарантира свободното предоставяне на транспортни услуги, още по-малко пък на местни таксиметрови услуги. Възниква въпросът каква всъщност може да е функцията на член 96 ДФЕС в днешна Европа ( 7 ). В ранните години на европейската интеграция тази разпоредба несъмнено е изиграла определена роля ( 8 ). Тя е била необходима поради дискриминационните тарифи, прилагани от държави членки в определени случаи за протекционистични цели в областта на транспорта.

24.

Тезата, че член 96, параграф 1 ДФЕС не урежда правилата за предоставянето на таксиметрови услуги, се подкрепя и от по-широкия систематичен контекст на тази разпоредба на Договора.

25.

Като начало следва да се отбележи, че както член 95, така и член 97 ДФЕС се отнасят до поведението на превозвача спрямо клиентите му (дискриминация и поведение с равностоен на мито ефект). В подобен законодателен контекст би изглеждало нелогично да се твърди, че член 96 ДФЕС всъщност урежда съвсем различен въпрос, а именно свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта.

26.

Най-убедителният довод в подкрепа на тази теза обаче се съдържа на друго място в Договора.

27.

Най-важното е, че прилагането на член 96, параграф 1 ДФЕС към национална правна уредба, уреждаща предоставянето на таксиметрови услуги, би било в рязко противоречие с изричната разпоредба на член 58 ДФЕС. Тази разпоредба изключва именно транспортните услуги от обхвата на правилата, уреждащи свободното предоставяне на услуги ( 9 ). Това предполага, че в съответствие с член 91 ДФЕС свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта трябва да се осъществява посредством общата транспортна политика ( 10 ). Към настоящия момент обаче такива мерки не са приети.

28.

В този контекст, ако се приеме, че приложното поле на член 96, параграф 1 ДФЕС включва не само тарифите и условията за подкрепа по отношение на превозваните стоки, но и приетите от държавите членки правила за предоставянето на таксиметрови услуги, това би довело до разработването, посредством съдебната практика, на механизъм за контрол на транспортните услуги, не по-различен от предвидения в член 56 ДФЕС. Това не е желателно не само защото член 58 ДФЕС изрично изключва транспортните услуги от приложното поле на член 56 ДФЕС, но и защото към този момент в законодателството на Съюза не е прието вторично законодателство, което да либерализира предоставянето на таксиметрови услуги в рамките на общата транспортна политика.

29.

На практика, вместо да гарантира свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта, член 96, параграф 1 ДФЕС, както беше изяснено, се отнася до държавните мерки, сходни с мерките за държавна помощ в полза на едно или повече определени предприятия или производства. Това е така, защото регулаторната дейност на държавните органи за гарантиране на благоприятни транспортни цени и условия на определени стоки може да породи действие, сходно с това на държавна помощ. В този смисъл член 96 ДФЕС е вид lex specialis по отношение на тарифите и условията за транспорт в сравнение с общата забрана за държавна помощ, предвидена в член 107 ДФЕС. За разлика от последната разпоредба обаче, член 96, параграф 1 ДФЕС не изисква за разглежданите мерки да са използвани държавни ресурси. Във всеки случай, подобно на други видове държавна помощ, тарифите и условията за подкрепа подлежат на одобрение от Комисията ( 11 ).

30.

Въз основа на изложеното по-горе стигам до извода, че член 96, параграф 1 ДФЕС не се прилага по отношение на условията, наложени от държава членка на таксиметрови оператори, каквито са условията, разглеждани в главното производство.

31.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд, Брюксел, Белгия) преюдициални въпроси по следния начин: