1. 

Настоящото преюдициално запитване предоставя на Съда възможност да се произнесе относно понятията „предприятие в затруднение“ ( 2 ) и „производство по несъстоятелност“, използвани съответно в член 1, параграф 6, буква в) и параграф 7, буква в) от Регламент (ЕО) № 800/2008 ( 3 ).

2. 

Съмненията на запитващата юрисдикция по този въпрос възникват в хода на дело, образувано от предприятие (Nerea S.p.A; наричано по-нататък „Nerea“), в което то оспорва отмяната на публична помощ, предоставяна от италианската регионална администрация по програма на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).

3. 

Към момента на предоставяне на помощта (март 2012 г.) Nerea е отговаряло на изискванията за финансиране, включително на условието да не бъде предприятие в затруднение, но управляващият помощите орган приема, че посоченото дружество е престанало да удовлетворява тези изисквания, тъй като през декември 2013 г. е поискало откриване на производство по „предпазен конкордат“, което този орган квалифицира като производство по несъстоятелност по смисъла на Регламент № 800/2008, поради което отменя първоначалното решение и иска предприятието получател да възстанови размера на помощта.

4. 

Страните по делото застъпват различни становища относно естеството на производството по несъстоятелност, образувано по инициатива на Nerea, както и относно квалифицирането на това дружество като „предприятие в затруднение“. Спорът се отнася и до момента, в който трябва да се преценява евентуалното наличие на затруднение (което е било налице от самото начало или е възникнало впоследствие).

5.

Съображение 15 гласи:

„Помощи, предоставени на предприятия в затруднение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение […], следва да бъдат оценявани съгласно тези насоки, за да се избегне възможността те да не бъдат спазени. Следователно помощите за такива предприятия следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. С оглед намаляване на административната тежест за държавите членки при предоставяне на помощи, обхванати от настоящия регламент, в подкрепа на МСП [малки и средни предприятия], определението за предприятие в затруднение следва да се опрости в сравнение с определението, което се използва в тези насоки. Освен това МСП, които са регистрирани от по-малко от три години, не следва да се смятат, за целите на настоящия регламент, за предприятия в затруднение за този период, освен ако не отговарят на критериите на съответното национално право за прилагане на общо производство по несъстоятелност. Това опростяване следва да не засяга квалифицирането на тези МСП съгласно посочените насоки по отношение на помощи, които не са обхванати от настоящия регламент, нито квалифицирането на големи предприятия като предприятия в затруднение съгласно настоящия регламент, които се определят от пълната дефиниция, съдържаща се в тези насоки“.

6.

Член 1 гласи:

„[…]

6.   Настоящият регламент не се прилага за следните помощи:

[…]

7.   За целите на буква в) от параграф 6 МСП се счита за предприятие в затруднение, ако отговаря на следните условия:

МСП, което е регистрирано от по-малко от три години, не се счита, за целите на настоящия регламент, за предприятие в затруднение за този период, освен ако не отговаря на условията, определени в буква в) от първа алинея“.

7.

Съгласно точка 9:

„Няма дефиниция на Общността за онова, което представлява „предприятие в затруднено положение“. Независимо от това за целите на настоящите насоки Комисията приема, че дадено предприятие е в затруднено положение, когато то е неспособно, било чрез свои собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на публичните власти почти сигурно го обричат да се оттегли от бизнеса в кратък или средносрочен период от време“.

8.

Съгласно точка 10:

„По-специално, едно предприятие по-принцип и независимо от неговата големина се смята, че се намира в затруднение за целите на настоящите насоки при следните обстоятелства:

9.

Точка 11 гласи:

„Дори и да липсва което и да било от обстоятелствата, предвидени в точка 10, едно предприятие може да бъде считано за намиращо се в затруднение, особено когато са налице обичайните признаци за предприятие в затруднение като например — нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите. В крайни случаи предприятието може вече да е неплатежоспособно или да е обект на процедура по несъстоятелност, провеждана в рамките на вътрешното законодателство. В последния случай настоящите насоки се прилагат по отношение на всяка помощ, предоставена в рамките на такива процедури, която води дотам, че предприятието продължава своята дейност. При всеки случай дадено предприятие в затруднение може да бъде избрано за обект на помощ само когато очевидно не може да се възстанови със свои собствени ресурси или със средства, получени от собствениците/акционерите или от пазарни източници“.

10.

Член 186‑bis от Regio Decreto n.o 267 ( 5 ), в редакцията, приложима ratione temporis към обстоятелствата по спора, урежда по следния начин т.н. „предпазен конкордат“ (наричан по-нататък „предпазен конкордат“ или „конкордат при продължаване дейността на предприятието“):

„Когато планът за предпазния конкордат по член 161, втора алинея, буква e) предвижда длъжникът да продължи дейността на предприятието си, да се прехвърли действащото предприятие или да се предостави управлението на действащото предприятие на едно или повече дружества, включително и на новоучредени дружества, се прилагат разпоредбите на настоящия член. Планът може също така да предвижда и осребряване на имущество, което не служи за осъществяване на дейността на предприятието.

В случаите по настоящия член:

При спазване на разпоредбите на член 169‑bis, договорите, които са в процес на изпълнение към датата на подаване на молбата, включително и сключените с публични административни органи, не се прекратяват с откриването на производството. Евентуални уговорки в обратния смисъл са недействителни. Допускането на предпазен конкордат не е пречка да продължат да се изпълняват договори за обществени поръчки, ако вещото лице, определено от длъжника съгласно член 67, е удостоверило съответствието с плана и основателното наличие на капацитет за изпълнение. Ако са спазени законовите изисквания продължаването на изпълнението може да е в полза и на дружеството, на което е прехвърлено предприятието или са предоставени за управление части от предприятието, чиито договори са прехвърлени. При прехвърлянето или предоставянето на управлението съдията по несъстоятелността постановява заличаването на вписванията.

След подаване на молбата участието в процедури за възлагане на обществени поръчки трябва да бъде разрешено от съда, след получаването на становището на синдика, ако има назначен такъв; а ако такъв не е назначен, се произнася съдът.

Допускането на предпазен конкордат не е пречка за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, когато в процедурата предприятието представи:

При спазване на предходната алинея, предприятието в предпазен конкордат може да участва в процедури за обществени поръчки и като участник във временно обединение на предприятия, при условие че няма качеството на представител и при условие че другите предприятия от обединението не са в производство по несъстоятелност. В такъв случай декларацията по четвърта алинея, буква b) може да бъде представена от предприятие, което участва в обединението.

Ако по време на откритото по настоящия член производство дейността на предприятието спре или се окаже, че тази дейност явно уврежда кредиторите, съдът предприема действия по реда на член 173. Не се накърнява правото на длъжника да промени предложението за предпазен конкордат“.

11.

На 9 ноември 2010 г. съветът на регион Марке ( 6 ) одобрява обявление за предоставяне на помощи за определени дейности на малките и средни предприятия в рамките на регионална оперативна програма на ЕФРР за периода 2007—2013 г. ( 7 )

12.

В приложение I към указа относно обявлението наред с останалото се съдържат и разпоредби относно „получателите“ (точка 1), „основанията за недопустимост“ за участие в процедурата (точка 10.3 и точка 19), „задълженията, свързани с устойчивостта на дейността“ (точка 17.3) и „основанията за отмяна“ на предоставените помощи (точка 20).

13.

По отношение на получателите, в точка 1 са възпроизведени необходимите условия, на които следва да отговарят предприятията, желаещи да бъдат подпомогнати, като сред тези условия във връзка с настоящия спор е от особено значение обстоятелството, че „към момента на подаване на молбата [предприятията] не са в затруднение по смисъла на член 1, параграф 7 от Регламент № 800/2008“ ( 8 ).

14.

Съгласно точка 17.3 „получателят на помощта е длъжен да изпълнява изискването за устойчивост на собствената си дейност, като гарантира, че за срок от пет години след датата на осъществяване на съфинансираната дейност в нея няма да настъпят съществени изменения, които да променят естеството ѝ или условията на нейното изпълнение или да предоставят недължими облаги за дадено предприятие или публичен орган и включват промяна на естеството на собствеността на инфраструктура или прекратяването на дадена дейност“.

15.

На 13 април 2011 г. предприятието Nerea подава молба за подпомагане, която е уважена, поради което на 20 март 2012 г. му се предоставя сумата 144052,58 EUR.

16.

След като получава авансово 50 % от помощта (72026,29 EUR), Nerea реализира инвестициите, за които е поело задължение ( 9 ), и на 18 ноември 2013 г. дава отчет за разходите си, като иска да му бъде изплатена останалата част от сумата.

17.

След малко повече от месец, а именно на 24 декември 2013 г. Nerea подава молба за сключване на предпазен конкордат пред Tribunale di Macerata (Съд на Mачерата), който образува съответното производство на 15 октомври 2014 г.

18.

На 11 февруари 2015 г. органът, който управлява помощите ( 10 ), уведомява Nerea за образуването на процедура за отмяна на предоставеното подпомагане, тъй като това предприятие „вече не отговаря на изискванията за финансиране […] вследствие от откриването на производство по несъстоятелност по отношение на [него] съгласно точка 1 във връзка с точка 20 от обявлението“.

19.

Nerea подава молба за прекратяване на производството за отмяна, която управляващият помощите орган отхвърля на 20 март 2015 г. на основание, че прилагането по отношение на дружеството на производство за предпазен конкордат е пречка за получаване на помощта съгласно член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 и точкаo1 от обявлението.

20.

С решение от 11 май 2015 г. компетентният орган на регион Марке отменя предоставената помощ и иска възстановяване на изплатената вече сума, заедно с лихва в размер на 4997,30 EUR.

21.

Във връзка с подадената пред него жалба Tribunale Amministrativo Regionale per le Marche (Регионален административен съд за регион Марке, Италия) отправя настоящото преюдициално запитване до Съда.

22.

Поставените на 28 април 2016 г. въпроси до Съда са следните:

23.

Според запитващата юрисдикция положението на Nerea принципно е било несъвместимо с предоставянето на спорната помощ, тъй като, от една страна, в обявлението се е съдържало изискването в срок от пет години да се спазва задължението за устойчивост на финансираната дейност, а от друга страна, „е твърде трудно да се отрече съществуването на затруднение по смисъла на член 1, параграфи 6 и 7 от Регламент № 800/2008 при фактическа обстановка, при която молбата за сключване на предпазен конкордат е подадена само няколко дни след датата на представяне на окончателния отчет за помощите, [тъй като] е очевидно, че „затруднението“ на дадено предприятие да изпълнява своите задължения не възниква в рамките на няколко дни“ ( 11 ).

24.

Все пак според запитващата юрисдикция следва да се отбележи, че „евентуалното вътрешно противоречие в една система, която, от една страна, в името на защитата на общата икономика на Европейския съюз, позволява на предприятията, които са в затруднение, но имат обективни производствени възможности, да се преструктурират, като се ползват от безспорни конкурентни предимства (компенсирани обаче от наложения им външен съдебен контрол), и от друга страна, позволява те да бъдат лишени — дори и ex post — от публични финансови средства, които, до доказване на противното, трябва да се считат за използвани именно за преследване на целта за оздравяване и възстановяванe“ ( 12 ).

25.

Регион Марке, италианското и полското правителство, както и Комисията представят писмени становища.

26.

Според регион Марке помощта следва да се отмени и Nerea да възстанови изплатената му сума съгласно точка 1 и точка 17.3 от обявлението, в които е установено, че в срок от пет години след датата на изпълнението на съфинансираната дейност получателят следва да спазва изискването за нейната устойчивост. Тъй като образуването на производството за предпазен конкордат свидетелства, че Nerea е било в затруднение към момента, в който е поискало да бъде изплатена оставащата част от помощта, това дружество не е отговаряло на условието за финансова устойчивост, която се изисква съгласно обявлението.

27.

Освен това според регион Марке в настоящия случай е ирелевантно обстоятелството, че молбата за предпазен конкордат е уважена, тъй като програмата на ЕФРР е била одобрена преди влизането в сила на националните разпоредби, уреждащи това ново производство по несъстоятелност. Поради липсата на специални разпоредби за дерогация на общностно или на национално равнище не е било възможно да се вземат предвид особеностите на този институт.

28.

По първия въпрос италианското правителство посочва, че запитващата юрисдикция погрешно изхожда от идеята, че дадено предприятие не е обект на производство по несъстоятелност, когато последното е образувано по негово искане. Според посоченото правителство е от значение да се определи, първо, дали предпазният конкордат отговаря на определението за производство по несъстоятелност и след това, ако отговорът е отрицателен, да се провери дали са изпълнени условията за откриване на производство по несъстоятелност, независимо дали е поискан предпазен конкордат.

29.

Според италианското правителство, тъй като предпазният конкордат предполага наличието на затруднение, което не е необходимо непременно да доведе до несъстоятелност на засегнатото предприятие, не следва да се прави извод, че този вид конкордат съставлява производство по несъстоятелност. Все пак не е изключена възможността дадено предприятие, което е обект на подобен вид конкордат, да отговаря и на конкретните условия, за да бъде обект на производство по несъстоятелност.

30.

Изхождайки от своите съображения относно първия въпрос, във връзка с втория въпрос италианското правителство посочва, че наличието на условията за откриване на предпазен конкордат само по себе си не може да съставлява пречка за достъпа до структурните фондове, нито да наложи отмяната на вече предоставените средства. Подобни действия трудно биха се съвместили с целта на подобен конкордат, която е именно предприятието да продължи дейността си. Следователно отказ за предоставяне на помощта или евентуално нейната отмяна би трябвало да са налице само ако е установено in concreto наличието на затруднение по смисъла на член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008.

31.

По първия въпрос полското правителство посочва, че съгласно Насоките от 2004 г. понятието за „общо производство по несъстоятелност“ по смисъла на член 1, параграф 7 от Регламент № 800/2008 следва де се разбира като отнасящо се до съдебните и административни производства, без провеждането на които дадено предприятие е неспособно да посрещне със свои собствени средства или със средствата, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори, загуби, които водят до несъмнена икономическа гибел в кратък или средносрочен период. Ирелевантно е обстоятелството, че посочените производства са образувани служебно или по искане на засегнатото предприятие, тъй като Регламент № 800/2008 не предвижда каквото и да е ограничение в това отношение.

32.

Що се отнася до втория въпрос, полското правителство защитава тезата, че изискванията за отпускане на помощ на основание на Регламент № 800/2008 трябва да бъдат изпълнени към момента на нейното предоставяне, без последващата промяна на обстоятелствата да създава задължение за възстановяването ѝ.

33.

Що се отнася до първия въпрос, според Комисията член 1, параграф 6, буква в) и член 7, буква в) от Регламент № 800/2008 включват всички производства по несъстоятелност, сред които съгласно италианското право фигурира и предпазният конкордат. Националните органи следва да преценят дали са изпълнени условията за образуване на тези производства, установени във вътрешното право (към което препраща правото на Съюза), като е ирелевантен въпросът дали те са образувани служебно или по искане на засегнатото предприятие. Обстоятелството, че Nerea е започнало производството за предпазен конкордат, предполага, че това предприятие е било в затруднение съгласно Регламент № 800/2008.

34.

Що се отнася до втория въпрос, Комисията счита, че Регламент № 800/2008 изключва от приложното си поле предприятията в затруднение към момента на отпускане на помощта, но след като тя вече е предоставена, не предвижда задължение за нейното възстановяване от страна на предприятията, които не са били в затруднение към момента на нейното отпускане. С оглед на това Nerea не е било в затруднение към момента на предоставяне на помощта и следователно правото на Съюза не задължава националните органи да отменят тази помощ. Гореизложеното не засяга свободата на държавите членки в съответствие с националното си право да предоставят, да откажат да предоставят или евентуално да искат възстановяването на помощ, която е съвместима с общия пазар.

35.

За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, струва ми се целесъобразно да се разграничат два аспекта на спора. Първият се отнася до тълкуването на правото на Съюза (конкретно, на Регламент № 800/2008) във връзка със спора по главното производство. В замяна, вторият аспект се ограничава до тълкуването на националните разпоредби (по-специално на някои точки от обявлението), които не изискват непременно прилагането на този регламент.

36.

Що се отнася до първия аспект, анализът на член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 би могъл да е уместен, ако по отношение на Nerea се прилагаше производство по несъстоятелност (и следователно то можеше да се квалифицира като предприятие в затруднение) към момента, когато подава молбата за съфинансирано от фондовете ЕФРР подпомагане и го получава. Както обаче приемат всички страни и както подчертава запитващата юрисдикция, по това време (2011 година, що се отнася до молбата, и 2012 година, що се отнася до предоставянето помощта) Nerea не е било в затруднение, нито е било обект на каквото и да е производство по несъстоятелност, а последното е образувано едва в края на 2013 г.

37.

Точка 1 от обявлението, която изрично се позовава на член 1 от Регламент № 800/2008, за да включи понятието за предприятие в затруднение, непопадащо в приложното поле на режима на помощите, гласи, че последните не могат да се предоставят на предприятия, които към момента на подаване на молбата са в затруднение по смисъла на този член от Регламента. Nerea твърди, че е отговаряло на това (отрицателно) условие и следователно от тази гледна точка е можело да получи помощта. С оглед на това член 1 от Регламент № 800/2008 не съставлява пречка за предоставяне на помощта, нито същевременно изисква нейната отмяна.

38.

Друг е въпросът, че друга точка от обявлението (а именно точка 17.3) съдържа изискване за „устойчивост на дейността“, което само по себе си вече не е свързано с първоначалното затруднение, а с обстоятелства, настъпили в срок от пет години след приключване на съфинансираната дейност. Нито тази точка, нито съдържащото се в нея изискване за устойчивост имат пряка връзка с правото на Съюза (по-специално с Регламент № 800/2008). По-нататък ще изразя становище по въпроса дали този регламент предоставя указания за тълкуване във връзка с неговата приложимост, както изглежда счита запитващата юрисдикция.

39.

Разглеждан буквално, първият въпрос на запитващата юрисдикция (съдържащ израза „на първо място“) се свежда единствено до изясняването на обстоятелството дали производствата по несъстоятелност, посочени в член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008, включват както образуваните по искане на търговеца, така и образуваните служебно от административните и съдебни органи.

40.

При отговора на този въпрос не възникват много проблеми във връзка с тълкуването: просто тази разпоредба от Регламента не прави разграничение между производствата по несъстоятелност в зависимост от това дали са образувани служебно или по искане на страна, поради което тя се прилага и към двата вида. Споделям преценката по този въпрос на встъпилите в производството правителства и на Комисията.

41.

Конкретно „предпазният конкордат с продължаване на дейността“, който е въведен в италианското законодателство през 2012 г. (и който може да бъде поискан от предприятията, изпитващи затруднения във връзка с ликвидността като алтернатива на прекратяването им), е вид производство по несъстоятелност, което според мен попада в обхвата на понятието за производство по несъстоятелност съгласно Регламент № 800/2008.

42.

При утвърдителен отговор на този въпрос би следвало да се отговори на следващия, а именно дали изпълнението на условията за откриване (служебно или по искане на страна) на производство по несъстоятелност позволява да се счита за доказано наличието на затруднение, което е пречка за предоставяне на помощ (или изисква отмяна на предоставената вече помощ) или напротив — наличието на подобно положение трябва да се преценява конкретно.

43.

За да се разсее това друго съмнение, е задължително понятието „предприятие в затруднение“ по смисъла на член 1, параграф 6, буква в) от Регламент № 800/2008 предварително да се дешифрира, тъй като предприятията в такова положение не могат да получават уредените с тази разпоредба помощи. При положение че съгласно член 1, параграф 7, буква в) от същия регламент „се счита за предприятие в затруднение“ МСП, което „отговаря на критериите по националното право за прилагане на общо производство по несъстоятелност“, при тълкуването на последното посочено понятие не могат да не се вземат предвид националните законодателства ( 13 ).

44.

Поради това ми се струва, че е по-целесъобразно двата въпроса да се преформулират, като се анализира както понятието „производство по несъстоятелност“ по смисъла на член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008, така и понятието „предприятие в затруднение“, използвано в параграф 6, буква в) от същата разпоредба. Отговорът на тези въпроси ще спомогне с по-голяма увереност да се разгледат съмненията на запитващата юрисдикция във връзка с въпрос, който според нея е ключов за спора: дали поради обстоятелството, че засегнатото предприятие е в положение, предполагащо откриването на производство по несъстоятелност, това предприятие следва да се квалифицира като предприятие в затруднение и следователно не може да претендира получаването на поисканата помощ, или, ако такава му е била предоставена, тя трябва да бъде отменена.

45.

Към момента на приемане на Насоките от 2004 г. Комисията признава, че „[н]яма дефиниция на Общността за онова, което представлява „предприятие в затруднено положение“. Поради това е било необходимо основните характеристики на това понятие да бъдат определени в разпоредба, тъй като от него е зависело прилагането на други разпоредби от правото на Съюза (като например нормите в областта на държавните помощи или тези, които уреждат контрола върху концентрациите), които не могат да не отчитат правното, икономическото и социално положение на предприятията в затруднение.

46.

Поради това трябваше да използвам ad hoc концепции, които могат да придадат на това комплексно фактическо положение специфичен смисъл в контекста на прилагането на общностните норми, на които то е предмет. Насоките от 2004 г., които са предназначени да ориентират дейността на Комисията в областта на държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, са публикувани с тази цел. Регламент № 800/2008 възприема направените в тези насоки преценки, като им придава нормативна стойност в качеството им на конститутивни елементи на едно понятие, което може да бъде квалифицирано единствено като автономно от гледна точка на правото на Съюза.

47.

Съгласно петнадесето съображение от Регламент № 800/2008 помощите, предоставени на предприятия в затруднение, „следва да бъдат оценявани съгласно тези насоки“, макар че за МСП „определението за предприятие в затруднение следва да се опрости в сравнение с определението, което се използва в тези насоки“.

48.

Така Насоките от 2004 г. се превръщат в основни и правно задължителни критерии на нормативното понятие „предприятие в затруднение“. Ще повторя, че това понятие е по необходимост автономно и присъщо на правото на Съюза и трябва да има едно и също значение във всички държави членки, доколкото следва да се прилага във всички тях.

49.

Съгласно постоянната практика на Съда „както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба“ ( 14 ).

50.

Определението за „предприятия в затруднение“, което е възприето в Регламент № 800/2008 (за да може този вид предприятия да бъдат изключени от приложното му поле), не съответства напълно на възприетото от Комисията в Насоките от 2004 г., а както посочих, съставлява опростен негов вариант. Анализът на член 1, параграф 7 от Регламент № 800/2008 позволява да се направи извод, че посоченото опростяване се състои във възпроизвеждане единствено на елементите на понятието за предприятие в затруднение, посочени в точка 10 от Насоките от 2004 г., като по този начин се изключват елементите, изброени в точка 11 от тези насоки.

51.

Всъщност точка 10 от Насоките от 2004 г. е възпроизведена почти буквално в член 1, параграф 7 от Регламент № 800/2008, като единствено се добавя позоваване на МСП, регистрирано от по-малко от три години, което вече е направено в петнадесето съображение от Регламента. В замяна, нищо не се посочва относно факторите, които съгласно точка 11 от Насоките от 2004 г. могат да доведат до същия резултат, но тяхното установяване изисква по-усърдни действия във връзка с доказването. Те не са взети предвид „[с] оглед намаляване на административната тежест за държавите членки“.

52.

От трите квалификационни признака, използвани в член 1, параграф 7 от Регламент № 800/2008, за да се уточни кога едно МСП е в затруднение за целите на определяне на приложното поле на Регламента, съответстващите на букви а) ( 15 ) и б) ( 16 ) са ирелевантни за настоящото дело. В тези два случая самият Регламент № 800/2008 определя изцяло водещите критерии, поради което за да се установи, че те са налице в определен случай, не следва да се прилага правото на държавите членки. С оглед на това автономният характер на общностното понятие е безспорен по отношение и на двата случая.

53.

Третият от критериите, който е релевантен в настоящия случай („предприятия, които отговарят на критериите на съответното национално право за прилагане на общо производство по несъстоятелност“), несъмнено препраща към вътрешноправните разпоредби на всяка държава. Препращането обаче няма абсолютен характер, тъй като намесата на националното право се ограничава до определянето на условията за откриване на производство, което от своя страна трябва също да съответства на автономно понятие на правото на Съюза.

54.

Същата необходимост от единство и съгласуваност на системата, която налага определянето на понятието „предприятие в затруднение“ като категория на правото на Съюза, се отнася и до понятието „производство по несъстоятелност“, независимо от позоваването на националните законодателства с оглед на конкретизирането му.

55.

Тази правна категория следва да се използва в рамките на Регламент № 800/2008 (по-точно с оглед на неговия предмет и цел) тъй като понятието „производство по несъстоятелност“ не е непознато в правото на Съюза, а е изрично установено на общностно равнище.

56.

В член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1346/2000 ( 17 ) се съдържа определение за производство по несъстоятелност, което означава „общите производства, които са предвидени в член 1, параграф 1“ от същия регламент, т.е. които „налагат частичното или пълното лишаване на длъжника от права, както и […] назначаването на ликвидатор“. Изхождайки от тази предпоставка, член 2, буква а) от Регламент № 1346/2000 съдържа списъка на различните национални производства по несъстоятелност, които са подробно описани в приложение А към него.

57.

Що се отнася до Италия, в това приложение е включен т.н. [c]oncordato preventivo [предпазен конкордат] ( 18 ). Тогава в приложението не е фигурирал конкордатът при продължаване дейността на предприятието, тъй като той е бил въведен в италианското право впоследствие (според запитващата юрисдикция през 2012 г.). Поради това е основателно да се постави въпросът дали формата, под която националното право е уредило този конкордат, го превръща в производство, различно от предпазния конкордат, или само във вид предпазен конкордат.

58.

Логично е националната юрисдикция да отговори на този въпрос, макар че мястото на член 186‑bis в системата на италианския закон за несъстоятелността и текстът на самата разпоредба изглежда подкрепят схващането, че предпазният конкордат със запазване на дейността на предприятието е само (нов) вид общ предпазен конкордат, тоест че той не представлява нещо различно от същата по-широка категория ( 19 ). Самата запитваща юрисдикция признава, че предпазният конкордат с продължаване на дейността на предприятието е „вид производство по несъстоятелност“ ( 20 ).

59.

Следователно, тъй като запитващата юрисдикция потвърждава, че конкордатът при продължаване дейността на предприятието е вид предпазен конкордат, посочен в приложение A от Регламент № 1346/2000, според мен трябва да се направи извод, че този конкордат е производство по несъстоятелност по смисъла на член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008.

60.

Освен това, както вече посочих, доколкото в член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 не се прави разграничение между производствата по несъстоятелност, които са образувани служебно, и образуваните по искане на търговеца или на неговите кредитори, считам, че става дума за разлика, която е ирелевантна за целите на настоящото дело.

61.

Запитващата юрисдикция иска да установи — и това е същината на съмнението, което я кара да се обърне към Съда — дали само по себе си наличието на условията, които обосновават откриването на производство по несъстоятелност, определя, че съответното предприятие е в затруднение по смисъла на Регламент № 800/2008, или напротив, трябва да се избягва всякакъв вид автоматизъм и обстоятелствата следва да се преценяват във всеки конкретен случай, за да се изясни дали предприятието действително е в затруднено положение.

62.

Докато регион Марке и Комисията подкрепят първото решение, италианското и полското правителство са привърженици на второто.

63.

Според мен от целта на Регламент № 800/2008 и от изричната воля на законодателя може да се направи извод, че е напълно достатъчно във формално отношение да са изпълнени обективните условия за прилагане на производство по несъстоятелност, за да се счита, че предприятие е в затруднение по смисъла на член 1, параграф 7, буква в) от тази разпоредба.

64.

Регламент № 800/2008 е имал а цел да „опрости“ съдържащото се в Насоките от 2004 г. определение за „предприятие в затруднение“ и това е направено, като не са взети предвид изброените в точка 11 от тези насоки обстоятелства, тоест обстоятелствата, чиято преценка от страна на органите на държавите членки би била свързана с административна тежест за тях, като съгласно същия регламент целта е тази тежест да бъде намалена.

65.

Трудно съвместима с тази цел за опростяване и в противоречие с волята на законодателя да се избегне прилагането на съдържанието на точка 11 от Насоките от 2004 г. би била хипотезата, в която националните органи трябва не само да установят дали са налице обстоятелствата за започване на производство по несъстоятелност, а биха били длъжни, освен тази констатация, която в допълнение сама по себе си невинаги е лесна, да осъществят преценка по същество, както предлага запитващата юрисдикция.

66.

Към гореизложеното се добавят два допълнителни довода. Първият е свързан със задължението на компетентните съдебни органи в областта на несъстоятелността, пред които се подава молбата за предпазен конкордат, да решат по-специално предвид на конкретните обстоятелствата относно всяко предприятие, кога положението на това предприятие налага то да спре плащанията към своите кредитори (с други думи кога то има финансови затруднения). В настоящия случай Tribunale di Macerata (Съд на Мачерата), който според запитващата юрисдикция „е одобрил“ ( 21 ) предпазния конкордат, е трябвало несъмнено да провери дали са налице обстоятелствата, предвидени за това в закона.

67.

Вторият допълнителен довод в този ред на мисли е, че целта на Регламента не е да бъдат обявени за съвместими с общия пазар всички категория помощи, а само насочените към задоволяването на нужди, във връзка с които именно е необходимо да се разчита на предприятията, които са в състояние да ги задоволят, като това изключва предоставянето на помощи на предприятията в затруднение. Според мен само по себе си изпълнението на условията за откриването на производство по несъстоятелност спрямо предприятие е достатъчно основание, за да се постави под съмнение възможността да се осъществява дейността, за която се иска помощта, и е основание за съмнение, че поисканата помощ е само с оглед на преодоляването на затруднение, като по този начин се цели да се заобиколи прилагането на Насоките от 2004 г. — положение, което Регламент № 800/2008 се стреми да избегне.

68.

На последно място, не следва да се забравя, че „Регламент № 800/2008 и предвидените в него условия трябва да се тълкуват ограничително, доколкото с тях се облекчава задължението за уведомяване [за държавните помощи] като общо правило“ ( 22 ).

69.

Поради това според мен на поставения от запитващата юрисдикция въпрос следва се отговори, че ако предприятие отговаря на условията за прилагане на производство по несъстоятелност, то не може да получава публична помощ от структурните фондове.

70.

Това твърдение обаче трябва веднага да бъде нюансирано с оглед на съмнението на запитващата юрисдикция, която иска да установи също така дали, ако след предоставяне на помощта е образувано производство по несъстоятелност (какъвто е случаят с Nerea), националните управляващи органи са длъжни да я отменят. Този въпрос е свързан с посочения в моите предварителни съображения т.нар. втори аспект на спора, който се отнася до тълкуването и прилагането на точките от обявлението.

71.

Както вече обясних, обстоятелството, че поискалото помощ предприятие отговаря на условията за нейното отпускане, следва да се преценява към датата на предоставянето ѝ, тоест „в момента, в който съгласно приложимата национална правна уредба получателят придобива правото да ги получи“ ( 24 ). Всъщност е безспорно, че Nerea е отговаряло на изискванията за получаване на спорната помощ към момента, в който тя му е била предоставена.

72.

Затруднението на Nerea, което проличава на 15 октомври 2014 г. при откриване на производството по несъстоятелност, настъпва след като дружеството вече е получило 50 % от помощта и (според запитващата юрисдикция) е реализирало инвестицията, за която е получена помощта, като е отчело разходите за това на 18 ноември 2013 г.

73.

Ако Nerea е придобило качеството „предприятие в затруднение“ едва след като му е била предоставена помощта (и на още по-голямо основание, едва след като е изпълнило задълженията си за реализиране на инвестицията), нито една разпоредба на Регламент № 800/2008 не налага отмяна на подпомагането. В случаи като настоящия правото на Съюза не изисква възстановяване на помощта.

74.

Впрочем, както посочва Комисията ( 25 ), обстоятелството, че държавна помощ е обявена за съвместима с вътрешния пазар не означава, че държава членка е длъжна да я отпусне или че не може да изисква нейното възстановяване, ако националните разпоредби, независимо дали са общи или се съдържат в обявлението, предвиждат това.

75.

Считам, че в точка 17.3 от обявлението се съдържа условие, което може да се квалифицира като прекратително в правнотехнически аспект: получателят е длъжен да „спазва изискването за устойчивост“ на съфинансираната дейност за срок от пет години след датата на приключване на тази дейност. Посоченият ангажимент включва задължението да се избягва възникването на „съществени изменения, които да променят естеството [на дейността] или условията на нейното изпълнение или да предоставят недължими облаги за дадено предприятие или публичен орган“. Това условие, независимо дали е прекратително или не, не се съдържа в Регламент № 800/2008 и поради това той не може да е източник на правила за неговото тълкуване или изпълнение.

76.

Тъй като Съдът не е компетентен да се произнесе по съдържанието и обхвата на тази конкретна точка от обявлението за предоставяне на помощи, запитващата юрисдикция следва да прецени дали тя в действителност е нарушена ( 26 ) и какви са последиците от нейното нарушаване.

77.

Всъщност проблемът, свързан с появата (възникването) на затруднение на предприятието, след като помощта е получена и изпълнителят е изпълнил задълженията си за реализиране на инвестицията, не намира отговор в анализираните разпоредби на Регламент № 800/2008. Тълкуването на съдържащите се в него понятия, на които се позовах по-горе, не дава разрешение на парадокса, описан от запитващата юрисдикция, съпоставяйки, от една страна, намерението да се насърчи преструктурирането на МСП, които имат затруднения с ликвидността, но продължават да имат обективни производствени възможности, и от друга страна, националната разпоредба, която ги лишава „ex post […] от финансови средства с публичен произход, които са подходящи за постигане на целта за преструктуриране и възстановяване“.

78.

В крайна сметка запитващата юрисдикция следва да реши доколко неизпълнението на това условие за устойчивост следва да доведе до отмяна на помощта и възстановяване от страна на Nerea на изплатената му сума. Макар съгласно приложимите разпоредби на вътрешното право посочената помощ да следва да се отмени и да се възстановят изплатените суми и лихвите върху тях, това няма да съставлява нарушение на Регламент № 800/2008, нито ще се отрази отрицателно на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар при нейното предоставяне, които са единствените въпроси, по които може да се произнесе Съдът във връзка с тълкуването на посочения регламент.

79.

Поради това предлагам на поставения въпрос да се отговори, че съгласно член 1, параграф 7, буква в) от Регламент (ЕО) № 800/2008 наличието на установените в националното право изисквания, за да може по отношение на дадено предприятие да се приложи производство по несъстоятелност, е релевантно към момента на предоставяне на помощта, а не при възникването на това обстоятелство впоследствие, какъвто е случаят в главното производство. Националните органи обаче могат да предприемат действия по отмяна на помощта и възстановяване на вече изплатените суми, ако в съответствие с вътрешното право предприятието получател не е изпълнило изискванията на обявлението, уреждащо предоставянето на тази помощ.

80.

По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Tribunale Amministrativo Regionale per le Marche (Регионален административен съд за регион Марке), по следния начин: