1.

Правомощията за отмяна на съда на Европейския съюз ограничени ли са от принципа ne ultra petita, когато разглежда служебно абсолютно основание за отмяна? Или в такъв случай, като изключение на посочения принцип, съдът може и дори е длъжен да изведе всички правни последици, произтичащи от приемането на абсолютното основание за отмяна, и следователно — евентуално — дори да се отклони от исканията на страните?

2.

Такъв е по същество основният въпрос в настоящия случай, който се отнася до жалба, с която British Airways plc (наричано по-нататък „BA“) моли да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия ( 2 ) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“).

3.

Контекстът на това дело е доста специфичен. BA подава жалба пред Общия съд, с която иска частична отмяна на Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година, с което се санкционира неговото участие в антиконкурентен картел в сектора на въздушния превоз на товари (наричано по-нататък „спорното решение“) ( 3 ). Общият съд обаче не е разгледал нито едно от основанията, посочени от BA в жалбата му, а разглежда служебно порок в мотивите на спорното решение, който засяга последното в неговата цялост. Тъй като смята, че правомощията му са ограничени от принципа ne ultra petita, Общият съд е отменил посоченото решение по отношение на BA само в границите на искането за частична отмяна. BA оспорва този подход в жалбата си пред Съда и поддържа, че Общият съд е трябвало да отмени спорното решение в неговата цялост.

4.

Настоящото дело е възможност за Съда да уточни обхвата на правомощията на съда на Съюза, по-специално когато, в рамките на спора относно законосъобразността, той разглежда служебно абсолютно основание за отмяна.

5.

То разкрива съществуващото напрежение между основни, но понякога противоположни изисквания, на които всеки правен ред трябва да отговаря, а именно, от една страна, изискването за законност, което е заложено в правомощието/задължението на съда на Съюза да разглежда служебно абсолютни основания за отмяна, и от друга страна, изискването за стабилност на правоотношенията, разгледани в специфичните рамки на настоящото дело, във връзка с очертаването на правомощията на съда, произтичащо от диспозитивното начало, от което е следствие принципът ne ultra petita.

6.

За да отговори на основния въпрос в настоящото дело, който впрочем е предшестван от имплицитни въпроси относно допустимостта на жалбата на BA, като претегли съответните принципи, Съдът следва да установи разумен баланс между тези изисквания.

7.

В отговор на искане за освобождаване от глоби ( 4 ), подадено през 2005 г. от дружества от групата Deutsche Lufthansa, Европейската комисия започва разследване относно съществуването на антиконкурентно поведение на пазара на товарния въздушен транспорт.

8.

Разследването е приключило на 9 ноември 2010 г. с приемането на спорното решение на Комисията, чиито адресати са 21 превозвачи, сред които BA.

9.

В това решение Комисията е установила, че като са участвали в споразумения относно редица елементи при ценообразуването на предоставяните услуги във връзка с въздушния превоз на товари ( 5 ), BA и други авиокомпании са нарушили член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4) и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, подписано на 21 юни 1999 г. в Люксембург, одобрено от името на Общността с Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията относно споразумение за научно и технологично сътрудничество от 4 април 2002 година за сключване на седем споразумения с Швейцарската конфедерация (ОВ L 114, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 27, стр. 25). На това основание Комисията е наложила глоба от 104040000 EUR на BA.

10.

На 24 януари 2011 г. BA подава жалба до Общия съд за частичната отмяна на спорното решение ( 6 ). В подкрепа на жалбата си BA изтъква седем основания. Всички адресати на спорното решение, освен авиокомпания Qantas Airways Ltd., също обжалват спорното решение пред Общия съд.

11.

В рамките на процесуално-организационно действие Общият съд поканва страните да представят своите становища във връзка със съществуването на евентуално противоречие между мотивите на спорното решение и първите четири разпоредби от разпоредителната част на същото това решение.

12.

На 16 декември 2015 г. Общият съд постановява обжалваното съдебно решение ( 7 ).

13.

В това решение Общият съд, най-напред, припомня, че съгласно постоянната съдебна практика липсата или непълнотата на мотивите е съществено процесуално нарушение по смисъла на член 263 ДФЕС и представлява абсолютно основание за отмяна, което може и дори трябва да бъде разгледано служебно от съда на Съюза ( 8 ).

14.

След това, без изобщо да разгледа седемте основания, посочени от BA, Общият съд установява съществуването на противоречие между мотивите и разпоредителната част на спорното решение ( 9 ), от една страна, и съществени вътрешни противоречия в самите мотиви на посоченото решение ( 10 ), от друга страна.

15.

Накрая, Общият съд посочва, че вътрешните противоречия в спорното решение засягат правото на защита на ВА, поради това че не са му позволили да разбере естеството и обхвата на установеното нарушение или нарушения и не позволяват на Общия съд да упражни своя контрол ( 11 ).

16.

В резултат на този анализ Общият съд заключава, че спорното решение е засегнато от порок в мотивите.

17.

Общият съд обаче постановява, че тъй като съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita и тъй като отмяната, която постановява, не може да излезе извън обхвата на исканата от жалбоподателя, заключението относно съществуването на порок в мотивите в настоящия случай не може да доведе до отмяна на спорното решение в неговата цялост в частта, която се отнася до BA ( 12 ).

18.

В точка 90 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че по време на съдебното заседание BA наистина твърди, че последният е могъл да отмени спорното решение в неговата цялост, поради това че разпоредителната част не отразява мотивите на посоченото решение. При все това Общият съд постановява, че дори ако се допусне възможността да се приеме, че BA имплицитно е изразило волята си да промени исканията си и на съдебното заседание да помоли за пълна отмяна на посоченото решение в частта, която се отнася до него, от една страна, изменението на исканията е подчинено на най-строги изисквания по отношение на яснотата и съдържанието му и трябва да бъде извършено формално, а от друга страна, липсата на мотиви, с която е опорочено спорното решение, е видна от самия прочит на това решение и не може да се приеме за правно или фактическо обстоятелство, установено в хода на писмената фаза на производството.

19.

При тези обстоятелства Общият съд отменя спорното решение в границите, определени в исканията, съдържащи се в жалбата на BA ( 13 ).

20.

На 17 март 2017 г. Комисията приема ново решение относно антиконкурентния картел, санкциониран в спорното решение. Що се отнася до BA, това ново решение възстановява аспектите на спорното решение, отменени в обжалваното съдебно решение.

21.

С жалбата си BA моли Съда, на първо място, да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото с него спорното решение е отменено само в частта, за която е поискало отмяна с първоначалната си жалба в първоинстанционното производство, на второ място, да отмени точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, на трето място, да отмени спорното решение в неговата цялост и на четвърто място, да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски във връзка с настоящата жалба.

22.

Комисията моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди BA да заплати съдебните разноски.

23.

В подкрепа на жалбата си BA изтъква две основания. С първото основание то поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че правомощията му са ограничени от принципа ne ultra petita. Според BA, доколкото е разгледал служебно абсолютно основание за отмяна и е установил съществуването на порок, засягащ спорното решение в неговата цялост, Общият съд е трябвало да отмени изцяло това решение. Второто основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е изведено от нарушение на правото на ефективна съдебна защита, предвидено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

24.

На първо място, Комисията повдига възражение за недопустимост на жалбата, което следва да се анализира най-напред.

25.

Според Комисията жалбата е недопустима, първо, защото BA не е приложило обжалваното съдебно решение към жалбата, което представлявало нарушение на член 168, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда ( 14 ).

26.

В това отношение следва да се припомни, че предишният процедурен правилник изрично предвижда, че „[к]ъм жалбата се прилага обжалваното решение на Общия съд“ ( 15 ). При все това подобно изискване не е изрично посочено в процедурния правилник на Съда, влязъл в сила на 1 ноември 2012 г. В член 168, параграф 1, буква б) от последния се изисква само жалбата да съдържа „посочване на обжалвания съдебен акт на Общия съд“, така че Съдът да може ясно да идентифицира това решение.

27.

Член 168, параграф 2 от посочения процедурен правилник препраща към член 122, параграф 1 от същия правилник, който на свой ред препраща към член 21, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз. От последните две разпоредби е видно, че исковата молба или жалбата трябва да се придружава от съдебния акт, чиято отмяна се иска „по целесъобразност“. Така че според мен изразът „по целесъобразност“ трябва да се разбира в смисъл, че не е необходимо към исковата молба или жалбата да се прилага обжалвания съдебния акт, когато Съдът има лесен достъп до този акт, което понастоящем винаги важи за решенията и определенията на Общия съд благодарение на технологичния прогрес.

28.

Оттук следва, че член 168, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда не изисква да се приложи обжалваното съдебно решение към жалбата и че следователно първото възражение за недопустимост на Комисията трябва да се отхвърли.

29.

Според Комисията жалбата е недопустима, на второ място, тъй като не отговаря на изискванията, предвидени в член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, како и в членове 169 и 170 от Процедурния правилник на Съда. Преди да анализирам тези възражения обаче, следва да разгледам твърдението на Комисията, че писмената реплика, която BA е получило разрешение да представи, за да отговори на тези възражения, е недопустима в нейната цялост.

30.

Комисията поддържа, че доводите, изтъкнати от BA в репликата му в отговор на повдигнатите от нея възражения за недопустимост, представляват ново основание, представено в хода на производството, и че поради тази квалификация репликата била недопустима в нейната цялост ( 16 ). Всъщност според Комисията, докато в жалбата си BA изтъквало, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е извел правните последици, които се налагали при приемането на служебно разгледаното абсолютно основание за отмяна, BA оспорвало за първи път в репликата си отхвърлянето на искането му, представено на заседанието пред Общия съд, да се отмени спорното решение в неговата цялост.

31.

В това отношение следва да се припомни, че в хода на производството, за да се съобрази със състезателното начало с оглед на основанието, което е възнамерявал да разгледа служебно, Общият съд приканва страните да изразят становището си по това основание.

32.

От точка 90 от обжалваното съдебно решение е видно, че когато излага доводите си по това основание в хода на съдебното заседание, BA изрично изтъква, че Общият съд е могъл да отмени спорното решение в неговата цялост.

33.

В същата точка от обжалваното съдебно решение Общият съд изрично отхвърля това искане на BA, като по същество го определя като „имплицитна“ молба (съгласно използвания от Общия съд термин) за изменение на исканията му. След това Общият съд частично отменя спорното решение в границите на формулираните в жалбата на BA искания.

34.

В жалбата си до Съда BA изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в настоящия случай е приел, че правомощията му са ограничени от принципа ne ultra petita. Според становището на BA, когато разглежда служебно абсолютно основание за отмяна, съдът трябвало да има правомощието да извежда правните последици, които се налагат от приемането на това основание, а именно в конкретния случай — пълната отмяна на спорното решение. Според BA съдът бил свободен да упражнява подобно правомощие независимо от исканията на страните, така че в настоящия случай представянето на молба за изменение на исканията дори не било необходимо, за да може Общият съд да отмени спорното решение в неговата цялост ( 17 ).

35.

От това становище логично следва, че от гледна точка на BA, доколкото Общият съд е приел основанието, което е разгледал служебно, той при всички случаи е трябвало да отмени спорното решение в неговата цялост, така че мотивите в точка 90 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд е отхвърлил искането му за пълна отмяна на спорното решение, са погрешни.

36.

При тези обстоятелства Комисията няма основание да поддържа, че доколкото BA твърди в репликата си, че жалбата му пред Съда се отнася до отхвърлянето на това искане, то изтъквало ново основание по отношение на посоченото в жалбата пред Съда, изведено от грешка при прилагане на правото по отношение на принципа ne ultra petita. Следователно според мен възражението за недопустимост на писмената реплика трябва да се отхвърли.

37.

Комисията поддържа най-напред, че жалбата пред Съда не е в съответствие с член 56, втора алинея от Статута, тъй като исканията на BA не били отхвърлени по смисъла на тази разпоредба. Всъщност, тъй като Общият съд е приел исканията на BA, както са определени в жалбата му, последната била уважена изцяло в първоинстанционното производство.

38.

BA възразява, че е загубило делото, тъй като е изтъкнало в хода на съдебното заседание, в рамките на доводите си относно основанието, разгледано служебно от Общия съд, че трябвало да се приеме пълна отмяна на спорното решение, а в обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил искането му. Предлаганото от Комисията тълкуване на процесуалните правила лишавало страна, засегната от постановеното от Общия съд решение въз основа на служебно разгледано основание, от възможността да получи ефективна съдебна защита от Съда.

39.

На първо място припомням, че съгласно член 56, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз „[жалба пред Съда] може да бъде подадена от всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени. […]“.

40.

Следва обаче да се посочи, че съществуват езикови разминавания между текста на член 56, втора алинея от посочения статут на френски и текста на английски — езикът на производството по настоящото дело. Всъщност, за да може жалбоподател да подаде жалба, съгласно текста на френски език, е необходимо исканията му да са отхвърлени („succombé en ses conclusions“), докато съгласно текста на английски език се изисква жалбоподателят да бъде„unsuccessful […] in its submissions“. В текста на френски език се използва терминът „conclusions“, който съответства на термина, използван в член 168, параграф 1, буква г), в член 169, параграф 1 и в член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, докато в текста на английски език се използва терминът „submissions“, който не съответства на израза „form of order“, използван в посочените разпоредби, и който може да обхваща не само исканията (conclusions) (петитума), а и правните доводи, представени пред Общия съд. Аналогични разминавания се откриват и в текстове на други езици на член 56, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, като някои от тези текстове не използват понятието, съответстващо на френския термин „conclusions“, използван в Процедурния правилник на Съда ( 18 ).

41.

При тези обстоятелства, тъй като не може да се даде предимство на текста на нито един език, член 56, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на разпоредбите, уреждащи обжалването пред Съда ( 19 ).

42.

По-конкретно трябва да се провери дали, както поддържа Комисията, понятието „succomber en ses conclusions“ съгласно тази разпоредба може да се разбира само като визиращо исканията, формулирани в първоначалната жалба, или поне във формална молба за изменение на искания.

43.

В това отношение, най-напред, следва да се отбележи, че от постоянната практика на Съда е видно, че исканията на страните се характеризират с високо изискване за яснота ( 20 ) и по принцип, с неизменност ( 21 ). Тази принципна неизменност е тясно свързана с изискването за спазване на сроковете за обжалване и предявяване на искове ( 22 ).

44.

При все това неизменността на исканията не е абсолютна. Съществуват няколко изключения, които обаче са крайно ограничени.

45.

Съдът понякога е допускал изменения на исканията по жалбата в хода на производството, когато почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени по време на писмената фаза на производството ( 23 ). Освен това изменения на исканията вече са възможни съгласно член 86 от новия Процедурен правилник на Общия съд, който утвърждава вече съществуваща съдебна практика ( 24 ), когато акт, чиято отмяна се иска, е заменен или изменен с друг акт, който има същия предмет. След това, в няколко особени случая Съдът е допуснал възможността да се уточняват искания в хода на производството ( 25 ). Изменението на исканията обаче е подчинено на строги изисквания с оглед на неговата яснота и на съдържанието му и трябва да бъде извършено формално ( 26 ), като все пак е възможно то да бъде извършено в хода на производството ( 27 ).

46.

Така че, когато жалбоподател представи молба за изменение на исканията си и Общият съд изрично отхвърля тази молба в решението си, жалбоподателят не може да бъде лишен от възможността да оспори законосъобразността на това отхвърляне поради простата причина, че са уважени първоначалните му искания, които се съдържат в жалбата му.

47.

Всъщност е очевидно, че молбата за изменение на исканията на този жалбоподател е отхвърлена. В случай че Съдът приеме, че Общият съд е отхвърлил погрешно тази молба, посоченият жалбоподател потенциално би могъл да получи повече от това, което е получил при уважаването на първоначалните му искания. Следователно в този случай на жалбоподателя трябва да бъде дадена възможността да оспори законосъобразността на отхвърлянето на молбата му за изменение на исканията.

48.

Впрочем въпросът дали Общият съд е отхвърлил правилно молбата за изменение на исканията на дадена страна, се отнася до съществото на делото, при това независимо от обстоятелството, че Общият съд е отхвърлил тази молба поради нарушение на изискванията за форма.

49.

Според мен оттук следва, противно на твърденията на Комисията, че понятието „succombance“ по смисъла на член 56, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз не може да бъде строго ограничено до исканията, формулирани в първоначалната жалба, или до тези, изменени в съответствие с изискванията за форма. Напротив, то трябва да включва отхвърлянето на всяка молба, отправена до Общия съд в хода на производството, по което последният е произнесъл обжалваното съдебно решение.

50.

Подобно тълкуване на посочения член 56, втора алинея изглежда впрочем в съответствие с текста на различните езици на тази разпоредба, които всички се позовават на понятието за „succombance“, но не всички го обвързват с исканията, формално посочени в първоначалната жалба ( 28 ).

51.

От това следва, че доколкото в настоящия случай Общият съд се произнася в точка 90 от обжалваното съдебно решение по „имплицитното“ искане на BA за отмяна на спорното решение в неговата цялост, като го отхвърля, BA трябва да се приеме за загубило делото по този въпрос съгласно член 56, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз. Следователно от тази гледна точка жалбата му пред Съда трябва да се приеме за допустима.

52.

На следващо място, Комисията поддържа, че жалбата пред Съда не е в съответствие с член 169, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, тъй като с нея се иска не отмяна, а допълване на диспозитива на обжалваното съдебно решение, като се разшири частичната отмяна, поискана от BA в първоинстанционното производство и предоставена от Общия съд, до пълна отмяна.

53.

Съгласно член 169, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда „[и]сканията в жалбата са за отмяна, изцяло или частично, на съдебния акт на Общия съд, съдържащ се в диспозитива“.

54.

Тази разпоредба се отнася до исканията в жалбата пред Съда, свързани с обжалването пред последния (докато член 170 от същия регламент се отнася до исканията в случай на уважаване на жалбата пред Съда). Тя посочва по-специално основния принцип в сферата на обжалването пред Съда, според който жалбата трябва да е насочена срещу диспозитива на обжалваното решение на Общия съд и не може да има за предмет само изменението на някои мотиви на това решение ( 29 ).

55.

В случая, както е видно от точка 21 от настоящото заключение, що се отнася до исканията, свързани с жалбата пред Съда, BA е представило две искания — с първото моли за отмяната на обжалваното съдебно решение, „доколкото с [това решение] оспорваното решение е отменено само в частта, чиято отмяна BA е поискало с жалбата си в първоинстанционното производство“, с второто моли за отмяната на точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение.

56.

С първото искане BA следователно моли за отмяната на мотивите на обжалваното съдебно решение, на които се основава точка 1 от диспозитива, доколкото предоставя само частична отмяна на спорното решение. По-специално става въпрос, от една страна, за решението на Общия съд, че в случая правомощията му са ограничени от принципа ne ultra petita, и от друга страна, за решението му да отхвърли „имплицитната“ молба за изменение на исканията, която BA твърди, че е формулирало в хода на съдебното заседание ( 30 ). В това отношение следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда мотивите на обжалваното съдебно решение, които представляват необходимата основа на неговия диспозитив, са неделими ( 31 ) от последния и диспозитивът на едно съдебно решение трябва да се тълкува в светлината на тези мотиви ( 32 ).

57.

Въз основа на това с второто си искане BA моли на следващо място за отмяната на точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение.

58.

В това отношение следва също да се посочи, че Съдът вече е постановил, че след като е компетентен да прецени даденото правно решение по обсъжданите пред Общия съд основания, за да не се лиши производството по обжалване пред Съда от важна част от неговия смисъл, последният трябва да бъде компетентен да прецени и правните последици, изведени от Общия съд от подобно решение, които също представляват правен въпрос ( 33 ).

59.

В жалбата си BA оспорва обхвата на отмяната, която Общият съд е произнесъл вследствие на приемането на основанието, което е разгледал служебно. Следователно BA оспорва правните последици, които Общият съд е извел от приемането на това основание.

60.

От всичко гореизложено е видно, че в случая Комисията няма основания да поддържа, че предмет на жалбата на BA не е отмяната на диспозитива на обжалваното съдебно решение, както се изисква в член 169, параграф 1 от Процедурния правилник.

61.

На последно място, Комисията поддържа, че жалбата не е в съответствие и с член 170, параграф 1 от Процедурния правилник. Този член не позволявал на жалбоподател да представя в жалбата си искания, които се отклоняват от направените в първоинстанционното производство искания, и да моли за по-широка мярка от тази, поискана пред Общия съд. Искането, формулирано от BA в хода на заседанието пред Общия съд относно обхвата на отмяната (точка 90 от обжалваното съдебно решение), не можело да се приеме за част от предмета на спора пред Общия съд.

62.

Член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда гласи, че „[и]сканията в жалбата, в случай че бъде обявена за основателна, са за уважаване, изцяло или частично, на направените в първоинстанционното производство искания; нови искания не могат да бъдат правени“, и че „[с] жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд“.

63.

Въвеждането на специален член, посветен на исканията в случай на уважаване на жалбата пред Съда, е новост в Процедурния правилник на Съда, влязъл в сила на 1 ноември 2012 г. Тази разпоредба посочва последиците, които Съдът трябва да изведе от евентуално признаване на основателността на жалбата. Тя логично следва член 169, параграф 1 от същия правилник и има за цел да предотврати възможността жалбоподател да представи пред Съда искания, които не са били включени в жалбата му пред Общия съд ( 34 ).

64.

В настоящия случай исканията на BA при уважаване на жалбата му се съдържат в третото му искане, с което то моли Съда да отмени спорното решение в неговата цялост.

65.

Следва да се провери дали това искане трябва да се определи като „ново искане“ и дали може да измени предмета на спора по смисъла на член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.

66.

В това отношение следва да се посочи, първо, че съдържанието на третото искане съответства точно на „имплицитната“ молба за изменение на исканията, която Общият съд е отхвърлил в точка 90 от обжалваното съдебно решение. То засяга, освен това, един въпрос — този за евентуалната пълна отмяна на спорното решение вследствие на приемането на служебно разгледаното основание, който, както е видно от точка 90 от обжалваното съдебно решение, е бил обсъден пред Общия съд в рамките на разискванията относно това основание.

67.

Второ, както е видно от съображенията, изложени в точки 58 и 59 от настоящото заключение, след като даден жалбоподател може да оспорва в производството по обжалване пред Съда правните изводи, които Общият съд е извел от приемането на основание (в случая — разгледаното служебно), този жалбоподател логично трябва да може да поиска от Съда, в случай на евентуално уважаване на жалбата му пред последния, да изведе правните последици, които произтичат от приемането на посоченото основание.

68.

В това отношение няма съмнение, че ако Съдът уважи жалбата на BA, като приеме, че Общият съд е допуснал грешката при прилагане на правото, в която то го упреква, непременно би следвало, че спорното решение трябва да се отмени в неговата цялост ( 35 ).

69.

Следователно в случая пълната отмяна на спорното решение не е нищо по-различно от необходима правна последица от евентуално приемане на исканията на BA по жалбата пред Съда (споменати в точки 21 и 55 от настоящото заключение) и така — от евентуална отмяна на обжалваното съдебно решение.

70.

При тези условия, в рамките на изключително специфичните обстоятелства, с които се характеризира настоящото дело, не смятам, че член 170, параграф 1 от Процедурния правилник се противопоставя на допустимостта на жалбата.

71.

Следователно според мен жалбата на BA е допустима.

72.

С първото си основание BA поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че правомощията му са ограничени от принципа ne ultra petita, когато е установил служебно наличието на съществен порок, представляващ абсолютно основание за отмяна и засягащ спорното решение в неговата цялост.

73.

Според BA, когато съдът на Съюза разглежда служебно въпрос, който е абсолютна процесуална предпоставка, ограниченията inter partes, свързани с принципа ne ultra petita, преставали да се прилагат. В подобен случай посоченият съд трябвало да има компетентност да формулира диспозитива на съдебното решение по начин, който смята за подходящ, и не трябвало да бъде ограничен при упражняването на тази компетентност от исканията на страна.

74.

Според BA, доколкото в дело относно абсолютна процесуална предпоставка съдът на Съюза разполага със свободата да се отклонява от посочените от страните основания, той трябва по аналогия да е свободен по същия начин да се отклонява от техните искания. Единствено така можел да постанови подходящ диспозитив в съдебното си решение и ефективно да поправи установените нарушения на обществения ред.

75.

Последиците от служебното разглеждане на абсолютните основания за отмяна от Общия съд не можело да бъдат подчинени на индивидуалните интереси на страните по спора. Следователно не можело и да зависят от евентуално изменение от тяхна страна на исканията им в хода на производството. Подобно разрешение щяло също така да даде в ръцете на страните въпросите, които са абсолютна процесуална предпоставка.

76.

Освен това в обжалваното съдебно решение, в рамките на разглеждането на по-късните национални производства за обезщетяване, Общият съд бил създал произволно разграничаване между положението на BA (което се ползва само от частична отмяна на спорното решение) и това на другите авиокомпании, които също са обжалвали посоченото решение (които се ползват от пълната му отмяна), докато всички жалбоподатели се намирали в едно и също положение по отношение на съществения порок в мотивите, установен служебно от Общия съд.

77.

Накрая, подходът на Общия съд будел притеснения с оглед на правораздаването, тъй като подтиквал жалбоподателите системно да формулират без причина исканията си широкообхватно, за да могат да получават отмяна с по-широк обхват, в случай че съдът на Съюза разгледа служебно абсолютно основание за отмяна.

78.

Комисията оспорва доводите на BA. По-конкретно, тя смята, че тезата на BA означава да се отрекат принципите, изложени в съдебната практика, изведена от решение Комисия/AssiDomän Kraft Products и др. (наричано по-нататък „дело AssiDomän“) ( 36 ). Разликата между делото AssiDomän и настоящото дело била само въпрос на степен. Докато в делото AssiDomän някои адресати на решение на Комисията не са го обжалвали, в случая BA оспорвало пред Общия съд само някои аспекти на спорното решение.

79.

Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като в случая е приел, че правомощията му са ограничени от принципа ne ultra petita? Можел ли е и дори бил ли е длъжен, когато извежда всички правни последици, произтичащи от разгледания служебно порок в мотивите, който представлява абсолютно основание за отмяна и опорочава спорното решение в неговата цялост, да отмени това решение изцяло, независимо от исканията на BA, с които се претендира само частичната му отмяна?

80.

Както посочих в точки 5 и 6 от настоящото заключение, тези въпроси разкриват напрежение между различни и понякога противоположни правни изисквания. Следователно отговорът им зависи от отношението между тези изисквания и претеглянето на принципите, които стоят в основата им.

81.

При тези условия ще започна с анализ на обхвата и целта тези принципи и изисквания и след това ще предложа отговор на посочените въпроси.

82.

Най-напред следва да се поясни принципът ne ultra petita, посочен в случая от Общия съд като ограничение на правомощията му за отмяна.

83.

Произтичащ от сетенцията „ne eat iudex ultra petita partium“, принципът ne ultra petita забранява на съда, приканен да се произнесе по жалба за отмяна, да се отклонява от исканията на страните ( 37 ). Според постоянна съдебна практика, тъй като съдът на Съюза не може да се произнесе ultra petita, отмяната, която постановява, не може да надвишава исканата от жалбоподателя ( 38 ).

84.

Принципът ne ultra petita е следствие от диспозитивното начало, което е водещ принцип при разглеждане на спорове относно законосъобразността от съда на Съюза. Съгласно диспозитивното начало страните са тези, които започват производството и очертават предмета на спора, а съдът следователно не може да излиза извън неговите рамки (тоест ne ultra petita) ( 39 ).

85.

По принцип диспозитивното начало и следващият от него принцип ne ultra petita се смятат за израз на автономията на частноправните субекти. Всъщност въпросът дали и в каква степен даден субект изтъква пред съда правата си, зависи в крайна сметка от собствената му воля. При все това подобна концепция е валидна най-вече в рамките на гражданския процес ( 40 ).

86.

В публичноправното производство диспозитивното начало и принципът ne ultra petita и ограниченията на правомощията на съда, които произтичат от тях, обаче придобиват различен обхват ( 41 ). По-конкретно, тези принципи трябва да се разглеждат във връзка с избора да се структурират съдебните производства по споровете относно законосъобразността в правото на Съюза като зависещи от подаването на жалба.

87.

Така от член 263, втора, трета и четвърта алинея ДФЕС е видно, че съдът на Съюза притежава компетентност да контролира законосъобразността на актовете, приети от институциите, органите и организациите на Съюза само ако и доколкото е сезиран с жалба, внесена от надлежна страна съгласно тези разпоредби.

88.

При липса на подобна жалба съдът на Съюза не разполага с никаква компетентност да провери ex officio законосъобразността на актовете, приети от институциите, органите или организациите на Съюза ( 42 ).

89.

С други думи, правомощията на съда на Съюза да контролира законосъобразността на действията на институциите на Съюза зависят от съществуването и обхвата на жалба за отмяна, внесена от един от субектите, посочени в член 263 ДФЕС. Ако съдът не е сезиран с подобна жалба, той не може, чрез намеса в областта на дейност на другите институции, органи или организации на Съюза, да оспорва законосъобразността на приетите от тях актове ( 43 ).

90.

В тази перспектива границите на правомощията на съда, произтичащи от принципа ne ultra petita като израз на диспозитивното начало, се свързват не само с автономията на частноправните субекти, а също и с принципа на разделение на властите, който характеризира функционирането на всички правови държави и който, в контекста на Европейския съюз, се изразява в принципа на институционалното равновесие, който предполага, че всяка институция упражнява своите правомощия при зачитане на правомощията на останалите институции ( 44 ).

91.

Що се отнася до принципа ne ultra petita, следва също да се посочи, че както е видно от името му (ne ultra petita), този принцип се отнася до петитума и следователно — до исканията на страните, както са ги изложили. При все това Съдът понякога се позовава на този принцип и във връзка с основанията, представени от страните в подкрепа на претенциите им. Той прави това по-специално по отношение на забраната за съда да разглежда основания, които не са били представени от страните, с изключение именно на основанията, които съдът може и дори е длъжен да разгледа служебно ( 45 ).

92.

В тази перспектива служебното разглеждане на абсолютното основание за отмяна може да се приеме за изключение от принципа ne ultra petita, възприет в широк смисъл (а именно като отнасящ се не само до петитума, а и до основанията, посочени в негова подкрепа). Съществуването на правомощия за служебно разглеждане на тези основания не означава обаче непременно, че в случай че съдът на Съюза упражнява тези правомощия, той може да приеме решение, което да се отклонява от исканията на страните. Всъщност двата въпроси са отделни ( 46 ).

93.

Възможността за един от субектите, посочени в член 263 ДФЕС, да сезира съда на Съюза с искане да повери законосъобразността на даден акт на Съюза, е подчинена на времево ограничение — жалбата трябва да е подадена в срока, предвиден в шеста алинея на посочения член.

94.

В това отношение от практиката на Съда е видно, че решение, което не е обжалвано от адресата в срока, предвиден в тази разпоредба, става окончателно по отношение на него ( 47 ).

95.

Съдът е посочил също, че този срок и последствието от изтичането му, а именно влизането в сила, имат за цел да закрилят обществените интереси и че вследствие на това този срок е абсолютна процесуална предпоставка и не е на разположение нито на страните, нито дори на съда, като спазването му трябва да се разглежда служебно от съда на Съюза ( 48 ).

96.

Тази съдебна практика се основава по-специално на виждането, че сроковете за обжалване целят да гарантират правната сигурност, като предотвратят неограниченото във времето оспорване на имащите правни последици актове на Съюза, както и на изискванията за добро правораздаване и процесуална икономия ( 49 ).

97.

Изведените в тази съдебна практика принципи обаче не се прилагат само в случаите на обжалване за пълна отмяна на даден акт, а важат и в случай на искане за частична отмяна. Така при подадена жалба за частична отмяна на даден акт отделимите части ( 50 ) на този акт, които не са обжалвани в сроковете за обжалване, влизат в сила, по-специално по отношение на неговия адресат.

98.

Освен това, както посочих това в точка 43 от настоящото заключение, абсолютните процесуални предпоставки, свързани със спазването на сроковете за обжалване, са основанието на неизменността на принципа, че исканията на страните определят съдебното разглеждане на споровете за отмяна. Именно изтичането на тези срокове води до принципната неизменност на исканията и следователно до окончателното определяне на предмета на спора. Всъщност, да се позволи на жалбоподател да разшири обхвата на исканията си след изтичането на срока за обжалване, би означавало по същество да му се позволи да заобиколи този срок и да поиска отмяната на друг акт (или на друга част от даден акт), въпреки че срокът за оспорване на законосъобразността му е изтекъл и този акт (или тази част от акта) е влязъл в сила по отношение на него ( 51 ).

99.

Накрая, следва още да се посочи, че поради изискванията за правна сигурност, които са в основата на правилата относно процесуалните срокове, Съдът ги прилага изключително ограничително, като приема дерогации само при изключителни обстоятелства ( 52 ).

100.

Изискването за защита на законосъобразността налага при изпълнението на основната му задача да гарантира спазването на правото на Съюза, поверена му от член 19 ДЕС, съдът на Съюза да не бъде ограничен да изпълнява само пасивна роля, тъй като в противен случай може да се окаже принуден да основе решението си на погрешни правни съображения. Така някои процесуални норми и съдебната практика признават компетентността му да разглежда служебно правни основания, определени като абсолютни основания за отмяна, която му позволява да се отклонява от основанията и доводите, посочени от страните. Става дума за хипотеза, засягаща както въпроси, свързани с производството пред него ( 53 ), така и въпроси, свързани със законосъобразността на обжалвания акт ( 54 ).

101.

По принцип съдът на Съюза трябва да разглежда служебно нарушаването на разпоредба от правния ред на Съюза, което изглежда достатъчно важно, за да се определи като абсолютно основание за отмяна и да оправдае санкцията му ex officio. Когато нарушението на подобна разпоредба е установено, всъщност е от малко значение дали в този акт са допуснати нарушенията, изложени от жалбоподателя в искането му за отмяна, защото защитата на правния ред на Съюза позволява и дори задължават съда, който осъществява контрол за законосъобразност, да констатира, че в този акт е допуснато нарушение, което при всяко едно положение налага неговата отмяна ( 55 ).

102.

Съдът никога не е давал точно определение на понятието за абсолютно основание за отмяна, нито е посочил абстрактно критериите, въз основа на които може да се установи дали едно основание е абсолютно. Все пак някои елементите, изведени от съдебната практика, позволяват да се определят с известна точност тези критерии, що се отнася до правния ред на Съюза.

103.

В това отношение, както вече многократно имах повод да подчертая ( 56 ), споделям подхода, предложен от генералния адвокат Jacobs в заключението му по дело Salzgitter/Комисия (C‑210/98 P, EU:C:2000:172) ( 57 ). Така според мен дадено основание е абсолютно, когато, от една страна, целта на нарушената норма е да обслужва основна цел или ценност на правния ред на Съюза и тя има значителна роля при постигането на тази цел или ценност, и от друга страна, тази норма е установена в интерес на третите лица или на общността като цяло, а не просто в интерес на пряко засегнатите лица.

104.

Следователно именно изискването за законосъобразност, което може да се определи като „засилено“, тъй като засяга защитата на „обществения ред“, а именно защитата на основни ценности на правния ред на Съюза в интерес на третите лица или на общността като цяло, е което оправдава правомощието/задължението на съда на Съюза да разглежда служебно абсолютно основание за отмяна дори като се отклонява от основанията, посочени от страните пред него в подкрепа на исканията им.

105.

Подобно „стриктно“ изискване за законосъобразност, свързано със защитата на публичния ред, на което се основава правомощията на съда на Съюза да разглежда служебно правно основание оправдава ли и разширяването на правомощията му за отмяна извън исканията на жалбоподателя? Това изискване позволява ли на съда да поставя под въпрос части на решение, които, тъй като не са част от предмета на жалбата, са влезли в сила по отношение на жалбоподателя?

106.

Отговорът на тези въпроси в крайна сметка зависи от избора сред описаните по-горе изисквания на това, което следва да се прилага с предимство.

107.

Що се отнася до този избор, според мен Съдът е изправен пред три основни възможности, сред които считам за убедителна само третата поради причините, които ще изложа по-надолу.

108.

Първата възможност е да се следва тезата, представена от BA, и да се приложи с предимство „стриктното“ изискване за законосъобразност, като на съда се признава правомощието да се отклонява от исканията на страните, когато разглежда абсолютно основание за отмяна. Не може да се отрече, че подобен подход има известна логика. Всъщност, щом като нарушеното правило е толкова важно, че се определя като абсолютна процесуална предпоставка, и може да се разглежда ex officio, съдът трябва да може, независимо от исканията на страните, да поправи незаконосъобразността, произтичаща от нарушението му. Този подход е в съответствие с правомощията на съда да разглежда служебно абсолютни основания за отмяна, които, както посочих в точки 91 и 92 от настоящото заключение, представляват изключение от принципа ne ultra petita, възприет в широк смисъл. Макар този подход да среща подкрепа в съдебната практика, то тази практика е неясна, изолирана, остаряла и изглежда се отнася само до съдебното разглеждане на споровете в областта на публичната служба ( 58 ).

109.

Втора възможност е да се позволи на страните, в рамките на становищата им (необходими за спазване на състезателното начало ( 59 )) относно основанието, което съдът на Съюза смята да разгледа служебно, да променят обхвата на исканията си в светлината на това основание.

110.

Третата възможност — тази, избрана от Общия съд, защитавана от Комисията и която и аз смятам да подкрепя, е да се даде предимство на изискванията, свързани с принципа ne ultra petita и с правната сигурност (във връзка със спазването на сроковете за обжалване), като се ограничат правомощията за отмяна на съда до исканията на страните.

111.

В това отношение смятам, че следните съображения са релевантни.

112.

Първо, следва да се разгледа делото AssiDomän, чиято релевантност е разисквана между страните. В съдебното решение по това дело, което също се отнася до законосъобразността на решение в областта на антиконкурентните картели, Съдът е постановил, че отмяната на решение, постановена със съдебно решение по отношение на жалбоподател, не засяга валидността на друго идентично или подобно решение, опорочено от същата нередност и предназначено за друг адресат, който не го е обжалвал в сроковете за обжалване ( 60 ). За да обоснове това разрешение, Съдът се е позовал на принципа ne ultra petita и на изискванията за правна сигурност, които са в основата на спазването на сроковете за обжалване.

113.

Несъмнено настоящото дело съдържа някои разлики по отношение на делото AssiDomän. Първо, в дело AssiDomän незаконосъобразността, опорочаваща решението на Комисията, не произтича, както в случая, от нарушение на императивна норма ( 61 ). Второ, делото AssiDomän засяга положение, в което дружества не са внесли никаква жалба срещу решението, на което са адресати и чието преразглеждане искат, след изтичане на сроковете за обжалване, като искат разширяване в тяхна полза на констатацията за незаконосъобразност, извършена от Съда в рамките на жалба, внесена от друг адресат на това решение. Обратно на това, в настоящото дело BA действително е оспорило пред съда, при това в срок, законосъобразността на спорното решение и дори, по-точно, само на част от него.

114.

При все това, независимо от тези разлики, делото AssiDomän според мен е релевантно за преценката на настоящото дело, доколкото в него Съдът е направил ясен избор — при претеглянето на изискването за защита на законосъобразността и това за правна сигурност той е дал предимство на второто ( 62 ).

115.

Така че въпросите в настоящото дело имат няколко конвергентни точки с тези в делото AssiDomän. Тук също съществува антагонизъм между, от една страна, изискването за защита на законосъобразността (което в рамките на настоящото дело е свързано с обществения ред) и от друга страна, изискването (също свързано с обществения ред) за правна сигурност, свързано с влизането в сила по отношение на BA на частите на спорното решение, които то не е обжалвало в срок. В настоящото дело към последното изискване обаче се прибавя, за разлика от делото AssiDomän, изискване за ограничаване на правомощията за отмяна на съда, което произтича от принципа ne ultra petita, както го описах в точки 82—90 от настоящото заключение.

116.

Второ, в практиката си Съдът е определил положение, в което императивните изисквания за законосъобразност трябва да получат предимство пред тези за правна сигурност (както пред тези, свързани с принципа ne ultra petita).

117.

Става дума за случая, в който даден акт е опорочен от нередност, която явно е толкова сериозна, че не може да бъде допусната от правния ред на Съюза, така че този акт трябва да се определи за несъществуващ. В подобен случай Съдът е приел, че на съда на Съюза е разрешено да установи, че този акт не поражда никакви правни последици, дори когато е обжалван след изтичането на срока за обжалване ( 63 ). Макар Съдът все още не е имал повод да уточни това изрично, следва да се приеме, че в толкова изключителен случай съдът е оторизиран да констатира несъществуването на обжалвания съдебен акт дори като се отклони от исканията на страните, като изключение от принципа ne ultra petita.

118.

Съдът обаче изрично посочва, че сериозността на последствията, свързани с констатацията за несъществуването на даден акт на институциите на Съюза, изисква по съображения за правна сигурност тази констатация да бъде запазена за изключително крайни случаи ( 64 ), в които разглежданият акт е засегнат от особено сериозни и очевидни пороци ( 65 ).

119.

Следователно само в подобни крайни случаи, противно на подхода, възприет в делото AssiDomän, изискването за защита на законосъобразността може да обоснове възможността за съда на Съюза да премине границите, установени от правилата, които ограничават правомощията му за контрол за законосъобразност, наложени по-специално от изискването за спазване на стабилност на правните положения, споменато в точки 94—98 от настоящото заключение, както от това за институционално равновесие, посочено в точка 90 от настоящото заключение.

120.

Така че установяването на порок при мотивирането, засягащ решение, предназначено за даден адресат, независимо че този порок представлява сериозна незаконосъобразност и може да опорочи обжалвания акт в неговата цялост, според мен не може, при липса на условия за установяване на несъществуването на този акт ( 66 ), да попадне в обхвата на един от крайните случаи, които според Съда могат да обосноват прекрачване на посочените граници.

121.

Разбира се, изискването за законосъобразност, което определих като „засилено“, защото е свързано с характера на нарушеното правило на абсолютно основание за отмяна, обосновава това съдът да установи ex officio подобна незаконосъобразност. Това изискване обаче според мен не обосновава възможност за съда да преодолява границите на правомощията си, както са определени in concreto в молбата на жалбоподателя за съдебна защита и както са посочени в исканията му, като по този начин постави под въпрос влизането в сила по отношение на последния на частите от решението, които не са били обжалвани.

122.

В това отношение следва да се посочи, че самият адресат на решението, което е предмет на жалбата, определя границите на намесата на съда, като уточнява в исканията си обхвата на нуждата си от съдебна защита.

123.

В тази перспектива обстоятелството, че съдът е разгледал служебно абсолютно основание за отмяна, според мен също не може да обоснове изменение на тези граници по време на производството. От една страна, от съдебната практика, припомнена в точка 95 от настоящото заключение, е видно, че съдът не може да разполага със сроковете за обжалване. От друга страна, основание, което е можело да бъде посочено от самия жалбоподател, не представлява нов елемент, който може да обоснове изменение на исканията ( 67 ). Поради тези причини втората възможност, която посочих в точка 109 от настоящото заключение, според мен не е убедителна.

124.

В това отношение следва да се посочи, че при всички случаи, както е видно от точка 45 от настоящото заключение и от точка 90 от обжалваното съдебно решение, евентуално изменение на исканията е подчинено на много строги изисквания за форма, които, както е установил Общият съд, в случая BA не е изпълнило.

125.

Оттук според мен следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че правомощията му са ограничени от исканията в жалбата на BA, когато е извел последиците от порока при мотивирането на спорното решение, който е установил.

126.

Разбира се, в случай, в който, както в настоящото дело, се противопоставят основни принципи на правния ред и е необходимо да се даде предимство на единия пред другия, никакво разрешение няма да бъде напълно задоволително. Така в делото AssiDomän подходът, възприет от Съда, е довел до това решение, опорочено от незаконосъобразност, но станало окончателно, да продължава да поражда правни последици. Сходен резултат ще се получи и в настоящото дело — частта на спорното решение, която не се съдържа в предмета на жалбата, ще продължава да поражда правни последици въпреки незаконосъобразността си. При все това, както в делото AssiDomän, този резултат ще бъде само последствие от избора на BA да не обжалва тази част от спорното решение.

127.

Накрая, следва да е анализират накратко и другите доводи, посочени от BA, които не могат да поставят под въпрос разрешението, което предлагам.

128.

Най-напред, не смятам, че възприетият от Общия съд подход е довел до нарушение на принципа на равно третиране. Всъщност няма съмнение, че BA не се намира в същото положение като това на другите превозвачи, обжалвали спорното решение, по отношение на които Общият съд е произнесъл пълна отмяна на последното. Всъщност за разлика от BA всички те са поискали пълната отмяна на спорното решение.

129.

Що се отнася, на следващо място, до производствата за обезщетяване пред националните съдилища, които Общият съд е споменал в точки 39—42 от обжалваното съдебно решение, не смятам, че те могат по какъвто и да е начин да обосноват възможността за произнасяне на съда на Съюза ultra petita. Всъщност евентуалното ангажиране на гражданскоправната отговорност за вреди, причинени от антиконкурентното поведение на жалбоподател, не може по принцип да изпълнява роля при упражняването на правомощията, които съдът на Съюза черпи от член 263 ДФЕС.

130.

Накрая, доводът на BA, споменат в точка 77 от настоящото заключение, относно евентуалните притеснения по отношение на доброто правораздаване, също не може да се посочи, за да се обоснове изключение от ограничението на правомощията на съда да се произнася ultra petita. В това отношение, ако дадена страна представя искания, които изобщо не са подкрепени от основанията, изложени в жалбата ѝ, тези искания просто ще бъдат отхвърлени. От друга страна, обхватът на искането (и следователно обхватът на исканата отмяна) определя петитума, и то независимо от въпроса дали изложените основания в подкрепа на искането за отмяна са обосновани или не. Така, дори ако изложените основания в подкрепа на искането за отмяна не са обосновани, съдът спокойно може да отмени обжалвания акт,, в границите на петитума, ако разгледа служебно абсолютно основание за отмяна, което включва отмяната на разглеждания акт.

131.

Следователно според мен първото основание на BA трябва да се отхвърли.

132.

С второто си основание BA изтъква, че дори да се установи, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е основал на принципа ne ultra petita при ограничаването на обхвата на отмяната до исканията, формулирани в жалбата, при всички случаи той е нарушил по-високо стоящия в йерархията принцип на ефективна съдебна защита, предвиден в член 47 от Хартата.

133.

Според BA, от съдебната практика както на ЕСПЧ ( 68 ), така и на Съда ( 69 ), е видно, че посоченият принцип изисква пълния и цялостен контрол от правна и от фактическа страна на решение на Комисията, санкциониращо поведение, което противоречи на правилата на конкуренцията. Този контрол трябва също да включва правомощия за отмяна на това решение.

134.

BA отбелязва, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е установил несъответствия, засягащи спорното решение, и е приел, че тези несъответствия са засегнали правата му на защита и са попречили на съда да упражни своя контрол. При все това Общият съд бил пропуснал да изведе необходимите последствия от тези констатации в диспозитива на обжалваното съдебно решение. По този начин той бил нарушил принципа на ефективна съдебна защита. Тези несъответствия поставяли особено сериозни проблеми в националните производства за обезщетяване, свързани с констатациите, посочени в спорното решение.

135.

Комисията поддържа, че второто основание на BA не е обосновано.

136.

Съдът е постановил, че предвиденият в Договорите съдебен контрол на решенията на Комисията, санкциониращи антиконкурентното поведение, който се изразява в контрол на законосъобразност, предвиден в член 263 ДФЕС, допълнен от пълен съдебен контрол по отношение на размера на глобата, предвиден в член 31 от Регламент № 1/2003 ( 70 ), не противоречи на изискванията на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 от Хартата ( 71 ).

137.

При все това той е посочил, че този принцип предполага съдът на съюза да упражнява пълния и цялостен контрол от правна и от фактическа страна на решението на Комисията и да има правомощията по-специално да отмени това решение ( 72 ).

138.

В този контекст Съдът е посочил също че производството пред съдилищата на Съюза е състезателно и че с изключение на абсолютните основания за отмяна, които съдът е длъжен да вземе предвид служебно, например непълнота на мотивите на обжалваното административно решение, основанията за отмяната му трябва да бъдат посочени от жалбоподателя, който следва и да докаже наличието на тези основания ( 73 ).

139.

Освен това Съдът е постановил, че липсата на служебен контрол на цялото спорно решение не е нарушение на принципа на ефективна съдебна защита. Всъщност за спазването на този принцип не е необходимо съдът на Съюза, който, разбира се, трябва да отговори на повдигнатите основания и да упражни контрол както от правна, така и от фактическа страна, да бъде задължен да направи служебно ново пълно проучване на преписката ( 74 ).

140.

Накрая, от практиката на Съда е видно също, че правото на ефективна съдебна защита в никаква степен не се засяга от строгото прилагане на правната уредба на Съюза относно сроковете на производството, които отговарят на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или всякакво произволно третиране в правораздаването ( 75 ). Всъщност посочените причини, свързани с правната сигурност, обосновават това, че сроковете за обжалване представляват ограничение, присъщо на правото на достъп до съд ( 76 ).

141.

Така че от съдебната практика, която току-що припомних, е видно, че макар принципът на ефективна съдебна защита, гарантиран в член 47 от Хартата, да изисква съдът на Съюза да упражнява пълен и цялостен контрол от правна и от фактическа страна на санкциониращи антиконкурентно поведение решения на Комисията, чиято законосъобразност се оспорва пред него, ефективността на съдебния контрол допуска упражняването му да бъде ръководено от определени процесуални правила, отговарящи на различни принципни изисквания.

142.

Така, от една страна, предвид състезателния характер на производството пред съдилищата на Съюза и липсата на задължение за служебен контрол на цялото обжалвано решение за спазването на правото, гарантирано с член 47 от Хартата, с това право е съвместима система за съдебен контрол, основана на диспозитивното начало, в която страните трябва да определят предмета на спора, без съдът да може да преминава определените от тях граници. Следователно не противоречи на принципа на ефективна съдебна защита обстоятелството, че пълният и цялостен контрол, който съдът на Съюза трябва да извършва и който включва правомощия за отмяна на обжалваното решение, може да бъде ограничен от формулираните от страните искания.

143.

От друга страна, тъй като правото на ефективна съдебна защита не е засегнато от строгото прилагане на правилата в областта на сроковете за обжалване, спазването на това право в никакъв случай не означава, че за да гарантира на страните ефективност на съдебната им защита, съдът на Съюза е длъжен, като изключение от посочените правила ( 77 ), да разшири обхвата на исканията им, като така разширява обхвата на своя контрол извън делото, с което е сезиран, дори в случай че посоченият съд разглежда служебно абсолютно основание за отмяна и/или установява нарушение на правата на защита.

144.

От това следва, че в случая спазването на принципа на ефективна съдебна защита не налагало на Общия съд да се отклонява от исканията, формулирани от BA, и следователно второто основание на BA трябва да се отхвърли.

145.

При тези условия смятам, че жалбата на BA трябва да се отхвърли в нейната цялост.

146.

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

147.

Ако Съдът приеме преценката ми относно жалбата на BA, то губи делото. Тъй като Комисията е направила такова искане, предлагам на Съда да осъди BA да заплати съдебните разноски по настоящото дело.

148.

С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин: