5.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/24

1.

Първото правно основание е изведено от незаконосъобразност на Директива 2000/29 поради нарушение на член 48 ДЕС във връзка с член 3 ДФЕС и член 5 ДЕС, от липса на компетентност и от нарушение на принципа на лоялно сътрудничество.

2.

Второто правно основание е изведено от незаконосъобразност на Директива 2000/29 поради липса на компетентност и нарушение на член 5 ДЕС във връзка с принципите на лоялно сътрудничество и субсидиарност.

3.

Третото правно основание е изведено от незаконосъобразност на Решение 2015/789 на Комисията поради незаконосъобразност на Директива 2000/29, изложена в точки 1 и 2 по-горе.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от конкретна незаконосъобразност на Решение 2015/789 поради нарушение на член 6 ДЕС във връзка с принципа на ефективност на съдебната защита, която вече е предоставена на жалбоподателите от административната юрисдикция на италианската държава.

5.

Петото правно основание е изведено от конкретна незаконосъобразност на Решение 2015/789 поради нарушение на член 5 ДЕС във връзка с принципите на лоялно сътрудничество и субсидиарност предвид пълната липса на мотиви относно решаващия въпрос за евентуалната недостатъчност на мерките за предотвратяване на разпространението на бактерията Xylella fastidiosa от държавата членка.

6.

Шестото правно основание е изведено от конкретна незаконосъобразност на Решение 2015/789 поради нарушение на член 5 ДЕС във връзка с принципите на пропорционалност и предпазни мерки.

7.

Седмото правно основание е изведено от конкретна незаконосъобразност на Решение 2015/789 на Комисията поради нарушение на стандарт ISPM n. 9 във връзка с член 5 ДЕС и Протокол № 2 ДФЕС относно прилагането на принципите на пропорционалност и предпазни мерки.

8.

Осмото правно основание е изведено от конкретна незаконосъобразност на Решение 2015/789 в частта, в която в нарушение на член 5 ДЕС и на закрепения в него принцип на пропорционалност, посочва цялата територия на провинция Лече като „заразена зона“ и район от най-малко 10 km на север от посочената провинция като „буферна зона“. Обжалваният акт съдържа и съществено процесуално нарушение, тъй като липсва фаза на разследване и мотиви и е опорочен от неправилни и неоснователни оценки.

9.

Деветото правно основание е изведено от конкретна незаконосъобразност на Решение 2015/789 поради нарушение на член 5 ДЕС и липса на компетентност, тъй като италианската държава би могла да идентифицира и определи периметъра на евентуалната заразена зона.

10.

Десетото правно основание е изведено от конкретна незаконосъобразност на Решение 2015/789 поради нарушение на член 5 ДЕС и липса на компетентност в частта, в която се предписва забрана на засаждането на растения гостоприемници в „заразената зона“; и поради нарушение на член 1 от Допълнителния протокол № l към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото обжалваната мярка води до непредвидено ограничаване на вещните права на жалбоподателите върху собствените им земеделски земи.

11.

Единадесетото правно основание е изведено от конкретна незаконосъобразност на Решение 2015/789 поради нарушение на членове 11 и 191 ДФЕС, поради нарушение на принципа на предпазните мерки и на член 5 ДЕС във връзка с Директива 2001/42, тъй като мярката по изкореняване на заразените и здрави растения в радиус от 100 mt., в едно от предписанията на задължителните фитосанитарни обработки за премахване на векторното насекомо, води до щети за околната среда и изменение на пейзажа на Саленто при липса на стратегическа екологична оценка и изследване на екологичните рискове и рисковете за човешкото здраве.

12.

Дванадесетото правно основание е изведено от конкретна незаконосъобразност на Решение 2015/789 поради нарушение на членове 11 и 191 ДФЕС и Директива № 43/1992, тъй като приетите мерки не съдържат оценка на рисковете, които изкоренявания, разчиствания и продукти за растителна защита могат да причинят на специално защитени от правото на Съюза части от територията, включени в специалните защитени зони, природни паркове и територии от значение за Общността.

13.

Тринадесетото правно основание е изведено от конкретна незаконосъобразност на Решение 2015/789 поради нарушение на Европейска конвенция за ландшафта, подписана във Флоренция на 20 октомври 2000 г. и поради нарушение на членове 191 и 11 ДФЕС във връзка с Директива 43/1992.

14.

Четиринадесетото правно основание е изведено от конкретна незаконосъобразност на Решение 2015/789 поради нарушение на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г., както и нарушение на членове 11 и 191 ДФЕС, включително и във връзка с Директива 2009/128/ЕО, и поради нарушение на принципа на пропорционалност и съществено процесуално нарушение.

15.

Петнадесетото правно основание е изведено от конкретна незаконосъобразност на Решение 2015/789, доколкото Европейската комисия, вместо да приеме временни мерки за управление на риска, необходими за гарантиране на високо равнище на защита на здравето, използвала чисто хипотетичен подход по отношение на риска, категорично отхвърлен от Съда.

16.

Шестнадесетото правно основание е изведено от конкретна незаконосъобразност на Решение 2015/789 поради нарушение на член 5 ДЕС, от съществено процесуално нарушение и нарушение на принципа на пропорционалност.