—

С първото основание се твърди, че с решението се нарушават общите принципи на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания и се допуска грешка при правоприлагането, доколкото това решение се отклонява по недопустим начин от обвързващите Насоки за оздравяване и преструктуриране, независимо че подобно отклоняване не е предвидено в самите насоки. Погрешно бил обоснован изводът, че освобождаванията нямали за цел да задържат изкуствено на пазара неефективните предприятия, поради факта че: (i) се правела разлика между ефективни и неефективни предприятия, независимо че Насоките не допускали такова разграничение, и (ii) основополагащото разбиране на Комисията за „ефективност“ не било съвместимо с основните принципи на правото относно държавните помощи.

—

С второто основание се посочва, че дори и ако се допусне, че Комисията може да прецени случаите на освобождаване, като приложи пряко критерия по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, в решението са допуснати редица грешки при правоприлагането и очевидни грешки при преценката, тъй като то не определяло ясно целта на помощите, а в него дори не се посочвало защо помощите са необходими, за да може да се постигне поставената цел. Според жалбоподателя Комисията оставя без разглеждане обстоятелството, че според съдебната практика одобрената оперативна помощ за предприятия в затруднено положение по принцип не била подходяща за постигането на цели от общ интерес, както и че освобождаванията нямали никакъв стимулиращ ефект.

—

С третото основание се посочва, че като нарушава правото на изслушване и установените в член 6, параграф 1 от Регламент (EО) № 659/1999 (2) процесуалните гаранции, обжалваното решение далеч надхвърля изясняването на въпросите, повдигнати в първоначалното решение. От една страна, в обжалваното решение се правел изводът, че не е уместно държавните помощи да се преценяват въз основа на критериите, установени в Насоките за оздравяване и преструктуриране, докато в първоначалното решение се подчертава, че тези насоки са „единственото правно основание за съгласуваността с вътрешния пазар“. От друга страна, в обжалваното решение се стигало до извода, че по изключение било уместно да се прецени съгласуваността на държавните помощи пряко въз основата на критерия, установен в член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, макар че в първоначалното решение по никакъв начин не се допуска подобна възможност. В резултат на това жалбоподателят бил лишен от възможността да вземе становище по тези въпроси, които в крайна сметка били от решаващо значение за Комисията.

—

С четвъртото основание се твърди, че обжалваното решение страдало от тежки пороци при мотивирането, тъй като по редица въпроси Комисията не посочила логични съображения. Липсвало логично обосноваване по-специално (i) относно прилагането на дерогацията по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и (ii) относно изключителни обстоятелства, които биха обосновали отпускането на държавна помощ в случай като настоящия.