1

На 20 ноември 2006 г. жалбоподателят Sun Cali, Inc. подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OB L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен от Регламент (EО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OВ L 78, стр. 1).

2

Иска се регистрация като марка на следния фигуративен знак:

3

Стоките и услугите, за които се иска регистрацията, са от класове 18, 25, 35 и 45 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и за съответния клас отговарят на следното описание:

4

Заявката за регистрация на марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 20/2007 от 21 май 2007 г.

5

На 21 ноември 2007 г. фигуративният знак е регистриран като марка на Европейския съюз под номер 5482369.

6

На 16 октомври 2012 г. Abercrombie & Fitch Europe SA подава искане за обявяване на фигуративната марка на жалбоподателя за недействителна по отношение на всички стоки и услуги, за които е била регистрирана.

7

Като основания за недействителност в подкрепа на това искане са посочени относителните основания за недействителност по член 53, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, тълкуван във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от същия.

8

Искането за обявяване на недействителност се основава на следната по-ранна фигуративна италианска марка, регистрирана на 7 април 2008 г. и обозначаваща всички стоки от клас 25:

9

С решение от 17 март 2014 г. отделът по отмяна частично уважава направеното искане и обявява спорната марка за недействителна по отношение на стоките от класове 18 и 25, като приема, че предвид съвпадението на елемента „cali“ — доминиращия елемент на по-ранната марка — съществува вероятност от объркване между по-ранната и спорната марка, що се отнася до стоките от посочените класове. За сметка на това отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на спорната марка за недействителна по отношение на услугите от класове 35 и 45, като приема, че няма никакво сходство между въпросните услуги и стоките от клас 25.

10

На основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят и Abercrombie & Fitch Europe подават съответно на 14 май 2014 г. и 16 май 2014 г. жалби до EUIPO срещу решението на отдела по отмяна.

11

С решение от 3 юни 2015 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) пети апелативен състав на EUIPO, от една страна, отхвърля подадената от жалбоподателя жалба като недопустима, като приема, че същият не е бил надлежно представляван по смисъла на член 92, параграф 2 от Регламент № 207/2009, и от друга страна, частично уважава подадената от Abercrombie & Fitch Europe жалба и обявява спорната марка за недействителна и по отношение на услугите от клас 35. В това отношение той приема, че предвид сходството между тези услуги и стоките от клас 25 съществува вероятност от объркване между по-ранната и спорната марка.

12

Жалбоподателят моли Общия съд:

13

EUIPO моли Общия съд:

14

Жалбоподателят прилага към жалбата си редица документи в подкрепа на извода, че е бил надлежно представляван в производството пред апелативния състав, и на твърдението, че по-ранната марка може да бъде възприета като разновидност на италианската дума „calcio“. Става въпрос всъщност за приложения 3 и 18—22.

15

EUIPO изтъква, че тези документи не трябва да бъде допускани като доказателства, тъй като не са били представени в производствата пред нея.

16

Следва да се напомни, че целта на обжалването пред Общия съд е да се осъществи контрол за законосъобразност върху решенията на апелативните състави на EUIPO по смисъла на член 65 от Регламент № 207/2009. Съгласно член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009 Общият съд може да отмени или измени решението на апелативния състав на EUIPO само поради „липса на компетентност, нарушение на съществени процедурни изисквания, нарушение на Договора, на [Регламент № 207/2009] или на всяка правна норма, отнасяща се до тяхното прилагане[,] или злоупотреба с власт“. От тази разпоредба следва, че Общият съд може да отмени или измени обжалваното решение само ако към момента на приемането му то е опорочено поради наличието на някое от тези основания за отмяна или изменение. В замяна на това той не би могъл да отмени или измени посоченото решение по причини, възникнали след неговото постановяване (вж. решение от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 53 и цитираната съдебна практика). От тази разпоредба следва също така, че във фазата на обжалване пред Общия съд страните не могат да сочат факти, които не са се изтъкнали пред инстанциите на EUIPO. Общият съд всъщност трябва да прецени законосъобразността на решението на апелативния състав, като провери как същият е приложил правото на Европейския съюз, по-конкретно към представените му факти; Общият съд обаче не може да извърши такава проверка, като вземе предвид новопредставени пред него фактически обстоятелства (решение от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 54). Следователно задачата на Общия съд не е да преразглежда фактическите обстоятелства в светлината на доказателства, представени за първи път пред него (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2005 г., Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T‑346/04, EU:T:2005:420, т. 19 и цитираната съдебна практика).

17

В случая, доколкото са представени за първи път пред Общия съд, посочените в точка 14 по-горе документи не могат да бъдат взети предвид при проверката за законосъобразност на обжалваното решение и съответно трябва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

18

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания: първото — нарушение на член 92, параграф 3 от Регламент № 207/2009, а второто — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент.

19

По първото основание жалбоподателят твърди, от една страна, че по силата на член 92, параграф 3, първо изречение от Регламент № 207/2009 той може да бъде представляван пред EUIPO от някой от служителите на клона, който притежава в Германия, тъй като този клон може да бъде квалифициран по смисъла на тази разпоредба като действително и сериозно търговско предприятие в Съюза. Поддържа, от друга страна, че дори този клон да не бъде признат за принадлежащо му действително и сериозно търговско предприятие в Съюза, той все пак може по силата на член 92, параграф 3, второ изречение от Регламент № 207/2009 да бъде представляван пред EUIPO от някой от служителите на това предприятие, тъй като е икономически свързан със същото. От това заключава, че апелативният състав е трябвало при всички случаи да обяви жалбата му за допустима.

20

EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.

21

Съгласно член 92, параграф 3 от Регламент № 207/2009 физическите и юридическите лица, чийто постоянен адрес или седалище или действително и сериозно промишлено или търговско предприятие се намират в Съюза, могат да бъдат представлявани пред EUIPO от свой служител. Служител на такова юридическото лице може да представлява други юридически лица, които са икономически свързани с първото юридическо лице, дори ако тези други юридически лица нямат нито постоянен адрес, нито седалище, нито действително и сериозно промишлено или търговско предприятие в рамките на Съюза.

22

Съгласно член 93, параграф 1 от Регламент № 207/2009 представителството на физическите или юридическите лица пред EUIPO може да бъде осъществявано само от адвокат, който е правоспособен на територията на държава членка и има място на стопанска дейност в Съюза, ако той може да извършва дейност в рамките на посочената държава като представител по въпросите на марките, или от професионални представители, вписани в списъка, поддържан за тази цел от EUIPO.

23

Първо, безспорно е, че жалбоподателят, притежател на спорната марка, е частноправно юридическо лице, установено в Денвър, Колорадо (Съединени американски щати), и че пред апелативния състав е бил представляван от физическо лице, което, видно от материалите по делото, се е представило, от една страна, като изпълнителния му директор, и от друга страна, като служител на търговско предприятие в Мюнхен (Германия), на което жалбоподателят твърди, че е собственик.

24

Второ, от материалите по делото се вижда, че с писмо от 3 март 2015 г. жалбоподателят е бил поканен от EUIPO да посочи за целите на производството пред апелативния състав професионален представител по смисъла на член 93, параграф 1 от Регламент № 207/2009. С това писмо EUIPO уведомява жалбоподателя за сериозните си съмнения във възможността той да бъде представляван от служител на основание член 92, параграф 3 от същия регламент. В изпратеното на 23 април 2015 г. в отговор писмо жалбоподателят само посочва, че тъй като притежава търговско предприятие в Мюнхен, има право на основание член 92, параграф 3 от Регламент № 207/2009 да бъде представляван от някой от служителите на това предприятие. Въпреки изразените от EUIPO съмнения жалбоподателят не прилага към отговора си никакви доказателства, които да подкрепят твърденията му, и просто препраща към насоките на EUIPO.

25

Трето, от материалите по делото се вижда също така, че другата страна в производството пред апелативния състав, Abercrombie & Fitch Europe, заявява в становището си по подадената от жалбоподателя пред апелативния състав жалба, че жалбоподателят не е бил надлежно представляван пред този състав именно поради липсата на действително и сериозно търговско предприятие в Германия. В подкрепа на това си изявление Abercrombie & Fitch Europe посочва, че съгласно разпоредбите на член 13 от Handelsgesetzbuch (германския търговски кодекс) жалбоподателят, чиито постоянен адрес и седалище са извън Германия, е бил длъжен да се регистрира към първоинстанционния съд, в чийто район възнамерява да стопанисва търговско предприятие, но не е направил това. В подкрепа на твърденията си Abercrombie & Fitch Europe прилага извлечение от Gemeinsames Registerportal der Länder (общ регистрационен портал на германските провинции), от което се вижда, че в Германия не е регистрирано никакво търговско предприятие с думите „sun cali“, и извлечение от търговския регистър на град Мюнхен, което удостоверява, че търговско предприятие под търговското наименование SUN CALI Inc е регистрирано като едноличен търговец на името на служителя, който е представлявал жалбоподателя пред апелативния състав и е негов изпълнителен директор.

26

В случая, на първо място, що се отнася до това дали жалбоподателят притежава по смисъла на член 92, параграф 3, първо изречение от Регламент № 207/2009 действително и сериозно промишлено или търговско предприятие в Съюза, следва да се отбележи, че в подкрепа на твърденията си той представя пред апелативния състав доказателства, представляващи (а) извадки от интернет страница, www.suncali.de, посочващи пощенски адрес в Мюнхен, където според жалбоподателя се намирало предприятие, търгуващо със стоки, продавани под спорната марка, и (б) снимки, които показвали фасадата на това предприятие.

27

Освен това на 27 май 2014 г. жалбоподателят представя пред EUIPO документ, подписан от изпълнителния му директор, с който същият — в качеството си на служител на търговското предприятие в Мюнхен — се самоупълномощава да го представлява във въпросното производство по обжалване.

28

Следва да се приеме, че предвид конкретните обстоятелства доказателствата, които жалбоподателят представя пред апелативния състав, а именно, първо, извадки от интернет страница, второ, снимки, които показвали фасадата на търговско предприятие в Мюнхен, и трето, документ, упълномощаващ конкретен служител да го представлява, не са релевантни улики и изявления, въз основа на които да се констатира съществуването на действително и сериозно търговско предприятие в Съюза по смисъла на член 92, параграф 3 от Регламент № 207/2009.

29

Всъщност, от една страна, от тези доказателства без съмнение може да се установи, че естеството на икономическата дейност, която това предприятие твърди, че извършва, е продажбата на дребно на дрехи, обувки и аксесоари. Същевременно при липсата на други доказателства някакви извадки от интернет страница и снимки сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че е налице действително и сериозно търговско предприятие в Съюза.

30

От друга страна, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика понятието „клон“ предполага съществуването на център на стопанска дейност, който се явява постоянен външен обект на дружеството майка, има ръководство и е така организиран, че може да влиза в търговски взаимоотношения с трети лица, в смисъл че тези трети лица, макар да знаят, че евентуалното им правоотношение се учредява с установеното в чужбина дружество майка, могат да не се обръщат непосредствено към това дружество, а да сключват сделките в центъра на стопанска дейност, който е негов обект (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 1978 г., Somafer, 33/78, EU:C:1978:205, т. 12). Доказателствата, представени от жалбоподателя в подкрепа на твърдението, че има германски клон, очевидно не дават основание да се констатира, че предприятието, на което се позовава жалбоподателят, е негов обект и следователно негов клон.

31

Освен това доказателствата, които Abercrombie & Fitch Europe представя пред апелативния състав, и в частност извлечението от германския търговски регистър, което не сочи, че жалбоподателят притежава регистрирано в Германия предприятие, потвърждават извода, направен въз основа на представените от жалбоподателя доказателства, че предприятието, което същият твърди, че има в Мюнхен, не би могло да се смята за притежавано от него действително и сериозно търговско предприятие в Съюза.

32

Следователно апелативният състав правилно е приел за недоказано твърдението, че жалбоподателят притежава действително и сериозно предприятие в Съюза по смисъла на член 92, параграф 3 от Регламент № 207/2009.

33

На второ място, що се отнася до това дали служителят на юридическо лице, което има седалище, постоянен адрес или действително и сериозно предприятие в Съюза, може да представлява установено извън Съюза друго юридическо лице, тоест жалбоподателя, поради наличието на икономически връзки между тези две юридически лица по смисъла на член 92, параграф 3, второ изречение от Регламент № 207/2009, следва да се отбележи, че пред апелативния състав на EUIPO жалбоподателят просто излага твърдения за съществуването на такива връзки, без да привежда доказателства, различни от споменатите в точки 26 и 27 по-горе.

34

От една страна, както бе отбелязано в точка 25 по-горе, от материалите по делото е видно, че предприятието в Германия е регистрирано в търговския регистър на град Мюнхен като едноличен търговец на името на физическото лице, което жалбоподателят представя като служител на това предприятие. Следва да се приеме, че едноличният търговец, който не е юридическо лице, не попада в приложното поле на член 92, параграф 3, второ изречение от Регламент № 207/2009, така че по силата на тази разпоредба няма право да представлява юридическо лице, установено извън Съюза, с което евентуално е икономически свързано по смисъла на посочената разпоредба.

35

От друга страна и при всички положения, следва да се отбележи, че дори предприятието в Германия, на което се позовава жалбоподателят, да беше юридическо лице, доказателствата, представени от жалбоподателя пред апелативния състав, не позволяват в случая да се приеме, че между това предприятие и жалбоподателя съществуват икономически връзки.

36

В това отношение се налага изводът, че при липсата на други доказателства някакви извадки от интернет страница и снимки само по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че между предприятието в Германия и жалбоподателя съществуват икономически връзки. Всъщност с тези доказателства не може да се установи например, че тези две лица са част от една и съща група или пък че съществуващите управленски механизми са такива, че едното от тези юридически лица контролира другото.

37

От това следва, че апелативният състав правилно е приел за недоказано наличието между жалбоподателя и предприятието в Германия на икономически връзки по смисъла на член 92, параграф 3 от Регламент № 207/2009.

38

Следователно в точка 37 от обжалваното решение апелативният състав правилно е приел, че подадената от жалбоподателя жалба не е в съответствие с член 92 от Регламент № 207/2009 и поради това е недопустима.

39

Поради това твърденията по първото основание трябва да бъдат отхвърлени. Жалбоподателя съответно не може да иска отмяна на обжалваното решение в частта, отнасяща се до жалбата, който е подал пред апелативния състав.

40

Що се отнася до жалбата, подадена от Abercrombie & Fitch Europe пред апелативния състав, следва да се отбележи, че по силата на член 59 от Регламент № 207/2009 жалбоподателят, макар да не е бил представляван и при всички положения да не е представил становище, е страна по право във въпросното производство по обжалване. Така по силата на член 65, параграф 4 от Регламент № 207/2009 искането му за отмяна на обжалваното решение е допустимо, доколкото с последното частично се уважава жалбата на Abercrombie & Fitch Europe, като това налага да се разгледа второто основание, посочено от жалбоподателя пред Общия съд.

41

По второто основание жалбоподателят твърди, че изводът на апелативния състав за наличие на вероятност от объркване на конфликтните знаци е неправилен. Жалбоподателят в частност смята, че апелативният състав е направил погрешна констатация за сходство, от една страна, между конфликтните знаци, и от друга страна, между обозначаваните стоки и услуги, въз основа на която е заключил, че що се отнася до услугите от клас 35, съществува вероятност от объркване.

42

EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.

43

Съгласно член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от същия, по искане на притежателя на по-ранната марка регистрираната марка на Европейския съюз се обявява за недействителна, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите на територията, на която е защитена по-ранната марка. Вероятността от объркване включва вероятността да се направи асоциация с по-ранната марка.

44

Съгласно постоянната съдебна практика вероятност от объркване означава вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Съгласно същата съдебна практика вероятността от объркване трябва да се преценява цялостно, според възприятието, което съответните потребители имат за знаците и разглежданите стоки или услуги, и като се отчитат всички релевантни в конкретния случай фактори, по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и сходството на обозначаваните стоки или услуги (вж. решение от 9 юли 2003 г., Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, EU:T:2003:199, т. 30—33 и цитираната съдебна практика).

45

За целите на прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 вероятността от объркване предполага едновременно идентичност или сходство между конфликтните марки и идентичност или сходство между обозначаваните с тях стоки или услуги. Става въпрос за кумулативни предпоставки (вж. решение от 22 януари 2009 г., Commercy/СХВП — easyGroup IP Licensing (easyHotel), T‑316/07, EU:T:2009:14, т. 42 и цитираната съдебна практика).

46

Мотивите в точка 45 от обжалваното решение действително са много кратки, но следва да се имат предвид и по-подробните мотиви, съдържащи се в това отношение в решението на отдела по отмяна. Всъщност, след като апелативният състав е потвърдил това решение, що се отнася до сравнението на знаците, и предвид функционалната приемственост между отделите по отмяна и апелативните състави, видна от член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл решения от 13 март 2007 г., СХВП/Kaul, C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 30 и от 10 юли 2006 г., La Baronia de Turis/СХВП — Baron Philippe de Rothschild (LA BARONNIE), T‑323/03, EU:T:2006:197, т. 57 и 58), това решение и мотивите му са част от контекста, в който е прието обжалваното решение — контекст, който е известен на жалбоподателя и позволява на съда да упражни изцяло контрола си за законосъобразност, що се отнася до правилността на изводите във връзка с вероятността от объркване (вж. в този смисъл решение от 21 ноември 2007 г., Wesergold Getränkeindustrie/СХВП — Lidl Stiftung (VITAL FIT), T‑111/06, непубликувано, EU:T:2007:352, т. 64).

47

Съгласно съдебната практика в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. Следва също така да се вземе предвид фактът, че степента на внимание на средния потребител може да е различна в зависимост от въпросната категория стоки или услуги (вж. решение от 13 февруари 2007 г., Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, EU:T:2007:46, т. 42 и цитираната съдебна практика).

48

В случая, предвид естеството на съответните стоки и услуги и факта, че по-ранната марка, посочена в подкрепа на искането за обявяване на недействителност, е защитена в Италия, следва да се потвърди направената от апелативния състав в точки 43 и 44 от обжалваното решение констатация, че по същество вероятността от объркване трябва да се преценява от гледна точка на съответните потребители, тоест широкият кръг потребители, в случая средният италиански потребител.

49

Съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени сходството между въпросните стоки или услуги, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тях. Тези фактори включват по-специално естеството, предназначението и употребата им, както и техния конкурентен или допълващ характер. Могат да бъдат отчетени и други фактори като например дистрибуторските канали на съответните стоки (вж. решение от 11 юли 2007 г., El Corte Inglés/СХВП — Bolaños Sabri (PiraÑAM diseño original Juan Bolaños), T‑443/05, EU:T:2007:219, т. 37 и цитираната съдебна практика).

50

В случая апелативният състав приема в точка 41 от обжалваното решение, че услугите в сферата на търговията на дребно, спадащи към клас 35, представляват един от дистрибуторски канали на стоките от клас 25, поради което степента на сходство между тези стоки и тези услуги е достатъчна, за да сметнат съответните потребители, че те произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия.

51

Жалбоподателят оспорва този анализ и изтъква по същество, че когато се преценява сходството между въпросните стоки и услуги, трябва да се отчете ниската степен на сходство между конфликтните знаци.

52

В това отношение следва веднага да се припомни, че степента на сходство между конфликтните знаци е без значение за преценката на сходството между стоките и услугите, обхванати от тези знаци (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2014 г., Hut.com/СХВП — Intersport France (THE HUT), T‑330/12, непубликувано, EU:T:2014:569, т. 28). Всъщност взаимозависимостта между тези два фактора има значение само в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване. Така например ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между знаците и обратно.

53

Ето защо трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя във връзка с твърдяната взаимозависимост между, от една страна, степента на сходство между конфликтните знаци и от друга страна, степента на сходство между въпросните стоки и услуги.

54

Освен това следва да се припомни, че допълващи се са тези стоки или услуги, между които съществува тясна връзка, в смисъл че едната е необходима или важна за използването на другата, дотолкова че потребителите могат да помислят, че едно и също предприятие произвежда тези стоки или предоставя тези услуги (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2014 г., Hut.com/СХВП — Intersport France (THE HUT), T‑330/12, непубликувано, EU:T:2014:569, т. 24).

55

В случая услугите в сферата на „търговията на дребно с дрехи, обувки и чанти“ от клас 35, посочени в точка 3 по-горе, за които е била регистрирана спорната марка, се отнасят до стоки, идентични на обхванатите от по-ранната марка, а именно „дрехите“ и „обувките“ от клас 25.

56

Налага се изводът, че между тези услуги и тези стоки съществува тясна връзка, в смисъл че въпросните стоки са необходими или най-малкото важни за извършването на услугите, обхванати от спорната марка, тъй като последните се предоставят именно заради продажбата на посочените стоки. Следователно услугите и стоките, обхванати от конфликтните марки, са допълващи се, както правилно отбелязва апелативният състав в точка 41 от обжалваното решение.

57

При това положение следва да се възприеме изводът, направен от апелативния състав в точка 41 от обжалваното решение, че между стоките и услугите, обхванати от конфликтните марки, има известна степен на сходство.

58

Съгласно съдебната практика две марки са сходни, когато от гледна точка на съответните потребители са поне отчасти еднакви в един или няколко релевантни аспекта (решение от 23 октомври 2002 г., Matratzen Concord/СХВП — Hukla Germany (MATRATZEN), T‑6/01, EU:T:2002:261, т. 30). Цялостната преценка на вероятността от объркване, що се отнася до визуалното, звуковото или концептуалното сходство между конфликтните знаци, трябва да се основава върху създаденото от тях общо впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи. Как средният потребител на съответните стоки или услуги възприема марките е въпрос, който има решаваща роля в цялостната преценка на тази вероятност. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. решение от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 35 и цитираната съдебна практика).

59

За да се прецени дали съставен елемент на дадена марка е отличителен, следва да се провери дали този елемент е годен в по-голяма или в по-малка степен да спомогне за определянето на стоките или услугите, за които марката е регистрирана, като произхождащи от конкретно предприятие и следователно да ги отличи от стоките или услугите на други предприятия. При тази преценка следва в частност да се вземат предвид присъщите качества на разглеждания елемент, за да се даде отговор на въпроса дали той е лишен от описателен характер по отношение на стоките или услугите, за които е регистрирана марката (решения от 13 юни 2006 г., Inex/СХВП — Wiseman (изображение на кравешка кожа), T‑153/03, EU:T:2006:157, т. 35 и от 13 декември 2007 г., Cabrera Sánchez/СХВП — Industrias Cárnicas Valle (el charcutero artesano), T‑242/06, непубликувано, EU:T:2007:391, т. 51).

60

В случая жалбоподателят изтъква по същество, че фигуративните елементи на спорната марка са силно отличителни.

61

От една страна, следва да се припомни практиката на Общия съд, че когато марката е съставена от словни и фигуративни елементи, по принцип първите са по-отличителни от вторите, тъй като средният потребител по-лесно ще посочи разглежданата стока или услуга, цитирайки името, отколкото описвайки фигуративния елемент на марката (вж. решение от 7 февруари 2013 г., AMC-Representações Têxteis/СХВП — MIP Metro (METRO KIDS COMPANY), T‑50/12, непубликувано, EU:T:2013:68, т. 29 и цитираната съдебна практика).

62

От друга страна, следва да се отбележи също, че предвид многообразието на формите, използвани в сектора на облеклото, графичното изображение на цяло или половин сърце не се откроява, така че специално да привлече вниманието на потребителя. Всъщност последният ще види в него само декоративна форма, на която обаче няма да обърне особено внимание, нито пък ще си направи труда да я анализира.

63

Поради това следва да се приеме, че противно на поддържаното от жалбоподателя, фигуративните елементи на спорната марка, макар да не са пренебрежими, не са силно отличителни за стоките от клас 25 и услугите от клас 35.

64

В точка 45 от обжалваното решение апелативният състав приема извода на отдела по отмяна, че конфликтните знаци са сходни. Апелативният състав отбелязва, че във визуално и звуково отношение конфликтните знаци са сходни, тъй като са свързани с общия елемент „cali“.

65

Жалбоподателя поддържа по същество, че знаците са различни във визуално и звуково отношение. Той изтъква, че средният потребител обикновено обръща по-голямо внимание на елементите, които са разположени в началото на марката, и че няма никакво сходство между словния елемент „sun“ в началото на спорната марка и словния елемент „cali“ в началото на по-ранната марка.

66

В това отношение макар да е вярно, че средният потребител обикновено обръща по-голямо внимание на елементите, които са разположени в началото на марката, с оглед на конкретните обстоятелства при някои марки може да има изключения от това правило (вж. в този смисъл решение от 20 ноември 2007 г., Castellani/СХВП — Markant Handels und Service (CASTELLANI), T‑149/06, EU:T:2007:350, т. 54).

67

Освен това следва да се напомни, че съгласно припомнената в точка 58 по-горе съдебна практика две марки са сходни, когато от гледна точка на съответните потребители са поне отчасти еднакви в един или няколко релевантни аспекта.

68

В случая фактът, че словният елемент „sun“ е разположен в началото на спорния знак, сам по себе си не е достатъчен, за да направи въпросния елемент доминиращ в създаваното от този знак общо впечатление, поради което цялостната преценка на вероятността от объркване трябва, що се отнася до визуалното, звуковото или концептуалното сходство на конфликтните знаци, да се основава на създаденото от тях общо впечатление, а не само на заемащия начална позиция словен елемент.

69

От една страна, следва да се отбележи, че словните елементи на конфликтните знаци отчасти съвпадат поради наличието в двете конфликтни марки на словния елемент „cali“, който представлява четири от седемте букви на спорната марка и четири от шестте букви на по-ранната марка. В този смисъл повече от половината от буквите, съставящите словните елементи на конфликтните марки, съвпадат.

70

От друга страна, следва да се посочи, че противно на поддържаното от жалбоподателя, по-ранният знак, също както спорния знак, действително е съставен не само от един, а от два словни елемента, а именно „cali“ и „co“. Всъщност предвид това, че за словния елемент „cali“ са използвани букви с едър шрифт, че между двата словни елемента има разстояние и че за словния елемент „co“ са използвани букви с дребен шрифт, не би могло да се приеме, че по-ранният знак е съставен от един-единствен словен елемент, „calico“. В този смисъл конфликтните знаци си приличат по това, че във всеки от тях присъства словният елемент „cali“ и от гледна точка на словните си елементи съответно са отчасти еднакви.

71

Следва да се отбележи освен това, че жалбоподателят не излага доводи, които да поставят под съмнение констатацията, че поради наличието в конфликтните знаци на общия словен елемент „cali“ те са в известна степен сходни във визуално и звуково отношение. Предвид идентичността на словните елементи „cali“ в конфликтните знаци, следва да се приеме, че различаващите се елементи, в частност фигуративните елементи и словните елементи „co“ и „sun“, не са пречка у съответните потребители да се създаде впечатлението, че тези знаци, преценявани цялостно, имат известно сходство във визуално и звуково отношение.

72

В точка 45 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че в концептуално отношение конфликтните знаци са сходни за тази част от съответните потребители, която свързвала общия елемент „cali“ с „Californie“ (Калифорния), един от щатите на Съединените американски щати.

73

Твърдението, че съответните потребители може да възприемат по-ранната марка като разновидност на италианската дума „calcio“, не е подкрепено с никакви допустими доказателства (вж. т. 14—17 по-горе) и поради това не би могло да бъде прието за доказано.

74

Затова следва да се констатира, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че в концептуално отношение конфликтните знаци са сходни за тази част от съответните потребители, която свързва общия елемент „cali“ с „Californie“.

75

От горното следва, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че според общото впечатление конфликтните знаци са сходни.

76

Цялостната преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално сходството на марките и това на обозначените стоки или услуги. Така ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (решения от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, EU:C:1998:442, т. 17 и от 14 декември 2006 г., Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамка и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, EU:T:2006:397, т. 74).

77

Апелативният състав приема, че предвид сходството на конфликтните знаци съществува вероятност от объркване, що се отнася до услугите от клас 35, доколкото те имат известно сходство със стоките от клас 25.

78

Жалбоподателя поддържа, че щом като конфликтните знаци са различни, няма вероятност от объркване.

79

В случая от анализа, направен в точки 49—75 по-горе, следва, че предвид известната степен на сходство между съответните стоки и услуги, сходството на конфликтните знаци във визуално и звуково отношение, доколкото те отчасти съвпадат поради наличието на общия словен елемент „cali“, и сходството в концептуално отношение за част от съответните потребители, както и средното ниво на внимание на тези потребители, съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

80

Следователно в точка 47 от обжалваното решение апелативният състав правилно е приел, че предвид сходството на конфликтните знаци съществува вероятност от объркване, що се отнася до обхванатите от спорната марка услуги от клас 35, тъй като те имат известно сходство със стоките от клас 25.

81

Поради това твърденията по второто основание следва да се отхвърлят.

82

Предвид всичко изложено по-горе жалбата следва да се отхвърли.

83

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

84

Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на EUIPO.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши: