1

С Регламент (ЕИО) № 2474/93 от 8 септември 1993 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса в Общността на велосипеди с произход от Китайската народна република и за окончателно събиране на временното антидъмпингово мито (OВ L 228, 1993 г., стр. 1) Съветът на Европейския съюз налага окончателно антидъмпингово мито от 30,6 % върху вноса на велосипеди с произход от Китай.

2

След преразглеждане поради изтичане на срока на действие на мерките, извършено съобразно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), Съветът, с Регламент (ЕО) № 1524/2000 на Съвета от 10 юли 2000 година за въвеждане на окончателно антидъмпингово мито за вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република (ОВ L 175, 2000 г., стр. 39; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 21, стр. 31), решава да запази горепосоченото антидъмпингово мито.

3

След междинно преразглеждане на основание член 11, параграф 3 от Регламент № 384/96, с Регламент (ЕО) № 1095/2005 от 12 юли 2005 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на велосипеди с произход от Виетнам и за изменение на Регламент № 1524/2000 (OВ L 183, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 41, стр. 131) Съветът увеличава антидъмпинговото мито върху вноса на велосипеди с произход от Китай на 48,5 %.

4

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 от 3 октомври 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република след провеждането на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (ОВ L 261, 2011 г., стр. 2) Съветът решава да запази действащото антидъмпингово мито на 48,5 %.

5

През май 2013 г., след междинно преразглеждане на основание член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51 и поправки в OB L 7, 2010 г., стр. 22, OB L 36, 2011 г., стр. 20 и OB L 44, 2016 г., стр. 20, наричан по-нататък „основният регламент“), в сила към онзи момент, Съветът приема Регламент (ЕС) № 502/2013 от 29 май 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение № 990/2011 (ОВ L 153, 2013 г., стр. 17) и решава да запази действащото антидъмпингово мито на 48,5 %, освен за велосипедите, изнасяни от три предприятия, за които се предвиждат индивидуални ставки на митото.

6

След разследване относно заобикаляне, проведено на основание член 13 от основния регламент, Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 от 29 май 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение № 990/2011 върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са декларирани с произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис (ОВ L 153, 2013 г., стр. 1).

7

Сезиран с нова жалба през 2014 г., този път относно евентуално заобикаляне на антидъмпингово мито, в което участват установени в Камбоджа, Пакистан и Филипините производители износители на велосипеди, Европейската комисия приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 938/2014 от 2 септември 2014 година за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 502/2013 на Съвета върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, чрез внос на велосипеди, изпращани от Камбоджа, Пакистан и Филипините, независимо дали са декларирани с произход от Камбоджа, Пакистан и Филипините, и за въвеждане на регистрационен режим за този внос (ОВ L 263, 2014 г., стр. 5 и поправка в OB L 341, 2014 г., стр. 31). В хода на това разследване, отнасящо се до периода от 1 януари 2011 г. до 31 август 2014 г. (наричан по-нататък „периодът на разследване“), жалбоподателят, Kolachi Raj Industrial (Private) Ltd, дружество с ограничена отговорност, учредено по пакистанското право, получава от Комисията „Формуляр за дружествата, които искат освобождаване от евентуално разширяване на митото“ (наричан по-нататък „формулярът“), който попълва и изпраща на 17 октомври 2014 г.

8

От посочените във формуляра данни се установява, че жалбоподателят купува велосипедни части с произход от Шри Ланка и Китай, за да комплектова велосипеди в Пакистан. Тъй като жалбоподателят не е уточнил, че произвежда и части в последната страна, Комисията приема, че добавената стойност на включените в комплектоването или доокомплектоването части не надвишава 25 % от производствените разходи по смисъла на член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент.

9

Жалбоподателят прилага към формуляра таблица F.2, в която се изброяват всички покупки на части, извършени от него в периода от 1 септември 2013 г. до 31 август 2014 г. (наричан по-нататък „референтният период“). От тази таблица е видно, че пет дружества са били посочени като снабдители на жалбоподателя, а именно Creative Cycles Pvt Ltd, Great Cycles Pvt Ltd, Continental Cycles Pvt Ltd, Kelani Cycles Pvt Ltd и Flying Horse Pvt Ltd. В това отношение, макар да е точно, както потвърждава Комисията, че жалбоподателят е оставил празна графата „свързани или несвързани“ на посочената таблица, която позволява да се установят евентуалните връзки с неговите снабдители, все пак е важно да се уточни, че той е споменал наличието на връзки между него и Great Cycles, посочвайки на стр. 11 от формуляра, че неговият собственик и този на Great Cycles са едно и също лице.

10

На 27 ноември 2014 г. Комисията провежда изслушване на жалбоподателя по негово искане, по време на което той предоставя определен брой уточнения и поддържа съдържанието на данните, съдържащи се във формуляра, а именно че през референтния период е извършвал операции по комплектоване на велосипеди в Пакистан, но че под 60 % от стойността на частите, използвани в тези операции по комплектоване, произхождала от Китай, поради което неговите операции по комплектоване не представлявали заобикаляне на действащите мерки по смисъла на член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент.

11

След това изслушване Комисията съставя искане за допълнителна информация, на което жалбоподателят отговаря на 16 януари 2015 г., като признава, че е свързан не само с Great Cycles, но и с Creative Cycles и Continental Cycles, и уточнява в точка 2 от отговора си, че първоначално не е споменал последните две дружества, тъй като първото „било преустановило своята дейност“, а второто било „вече закрито“.

12

На 17 и 18 февруари 2015 г. е проведено посещение за проверка не както е първоначално предвидено, в помещенията на жалбоподателя в Карачи (Пакистан), а поради съображения за сигурност — със съгласието на жалбоподателя — в Катунаяке (Шри Ланка), в помещенията на Great Cycles, където са пренесени счетоводните документи за проверката. Целта на проверката е да определи по-конкретно дали съотношението на частите с произход от Китай е под 60 % от стойността на всички части, използвани в операцията по комплектоване, извършена от жалбоподателя в Пакистан. Комисията решава да съсредоточи своето разследване върху данните за един от доставчиците на жалбоподателя, а именно Flying Horse, поради това че той е закупил 93 % от велосипедните части, използвани в неговите операции по комплектоване в Пакистан. От фигуриращите в таблица F.2 данни произтичало в това отношение, че посоченият доставчик не е свързан с жалбоподателя, а от представените от последния при проверката на място данни — че този доставчик е бил посредник, който купува части почти в равно съотношение — съответно в размер на 46 % и 47 % от всички велосипедни части, използвани в операциите по комплектоване на жалбоподателя в Пакистан — в Китай и Шри Ланка и ги препродава на жалбоподателя. За остатъка последният се снабдявал пряко от шриланкийски и камбоджански доставчици.

13

Оказва се, че Flying Horse купува голямо количество рамки, вилки, алуминиеви джанти и пластмасови колела от Great Cycles, производител на велосипедни части, установен в Шри Ланка, свързан с жалбоподателя, както е посочено в точка 9 по-горе. Обратно, гумите и лентите за джанти били закупувани от Vechenson Limited, производител на велосипедни части, също установен в Шри Ланка и несвързан с жалбоподателя. Комисията признава, че последният е „автентичен производител на велосипеди“ (т. 27 от писмената защита). След като открива поредица от аномалии, като наличието на неиздължено вземане за 5277325 USD (американски долара) на жалбоподател към неговия доставчик Flying Horse, сума, съответстваща на над 90 % от размера на продажбите, реализирани от жалбоподателя в Европейския съюз през референтния период, реализирането от Flying Horse на твърде променлив марж на продажбите му на жалбоподателя, с оглед на цената, фактурирана на Flying Horse от Great Cycles, от продажба на загуба до марж от почти 20 %, и наличието на множество фактури, издадени или от Flying Horse и предназначени за жалбоподателя, или пряко от Great Cycles и адресирани до последното, носещи същия номер и отнасящи се до същите количества и същите размери, Комисията изразява съмнение относно връзката между жалбоподателя и посочения доставчик.

14

С оглед на тези практики Комисията поставя също така въпроса дали велосипедните части с произход от Шри Ланка и декларирани от жалбоподателя като произхождащи от тази държава са били действително оттам. Жалбоподателят представя в това отношение сертификати за произход формуляр A, издадени от Министерството на търговията на Демократична социалистическа република Шри Ланка за велосипедните части, закупени, от една страна, с посредничеството на Flying Horse, от Great Cycles, и от друга страна — от Vechenson. В рамките на разследването си Комисията е поискала и да ѝ бъдат представени оправдателните документи, представени в подкрепа на заявлението за издаване на сертификати за произход формуляр A, на което жалбоподателят също е отговорил.

15

Така жалбоподателят предоставя на Комисията сертификатите за произход формуляр A, както и свързаните с тях оправдателни документи, отнасящи се, на първо място, до износа, извършен от Vechenson, и на второ място, до този, извършен от Great Cycles. Комисията е приела като доказателства за шриланкийския произход на велосипедните части сертификатите относно Vechenson, но е отхвърлила тези, отнасящи се до Great Cycles. Колкото до последните сертификати за произход формуляр A, Комисията е разгледала две извлечения за разходи относно рамките и вилките, първото от 17 декември 2012 г., а второто — от 12 декември 2013 г. И двете носят печата на Министерството на търговията на Демократична социалистическа република Шри Ланка. Жалбоподателят представя и извлечения за разходи относно джантите, от 27 юни 2014 г. Комисията констатира в това отношение редица предполагаеми непоследователности, първата от които свързана с факта, че за някои видове рамки и вилки липсват оправдателни извлечения за разходи, втората — с факта, че въпросните извлечения са основани не на действителните производствени разходи, а само на обща прогноза за производствените разходи, валидни за неопределен обем продукция през период от около една година, третата е свързана с липсата на съответствие между размерите на рамките и вилките, споменати в сертификатите за произход формуляр A, и тези, съдържащи се в извлеченията за разходи, четвъртата се отнася до разликата между стойността „free on board“ (франко борд), фигурираща в сертификатите за произход формуляр A, и стойността франко борд, спомената в таблица F.2, приложена към формуляра, както и стойността на различните фактури, разгледани в хода на разследването, а петата е свързана с липсата на споменаване на Flying Horse в сертификатите за произход формуляр A.

16

При тези обстоятелства Комисията в хода на посещението за проверка е поискала от жалбоподателя да представи доказателства за производствените разходи за частите, изработени от Great Cycles в Шри Ланка през референтния период, във формат таблица F.4.1 от формуляра. Изпълнявайки това искане, жалбоподателят представя в искания формат поисканите данни за общите производствени разходи на всички части (рамки, вилки, алуминиеви джанти и пластмасови колела), произведени от Great Cycles в Шри Ланка през посочения период. Като се основава на тези данни, Комисията изчислява, че над 65 % от общото количество суровини, използвани за производството на велосипедни части в Шри Ланка, произхождат от Китай, срещу 31 % от Шри Ланка, и че под 25 % от шриланкийската стойност се добавят към тези суровини в процеса на производство на посочените части в Шри Ланка. От това тя заключава, че жалбоподателят е участвал в операции по заобикаляне, и го уведомява за това заключение на 13 март 2015 г.

17

На 23 март 2015 г. е проведено изслушване на жалбоподателя по негово искане от служител по изслушванията.

18

В писменото си становище от 27 март 2015 г. по заключенията на Комисията жалбоподателят изтъква, че същата няма правно основание да поставя под въпрос шриланкийския произход на частите, доставени му от Great Cycles, тъй като, от една страна, сертификатите за произход формуляр A, издадени от шриланкийската държава, удостоверяват този произход, и от друга страна, понеже член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент не бил правило за произход, Комисията не можела да го прилага, за да определи произхода на частите, изработени в Шри Ланка.

19

На 18 май 2015 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/776 от 18 май 2015 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕС) № 502/2013 на Съвета върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, към вноса на велосипеди, изпращани от Камбоджа, Пакистан и Филипините, независимо дали са декларирани с произход от Камбоджа, Пакистан и Филипините (ОВ L 122, 2015 г., стр. 4 и поправка в OB L 160, 2017 г., стр. 37, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).

20

Съображение 13 от обжалвания регламент указва в частност, че въпросът за „доказателствената стойност“ на сертификатите за произход формуляр A по отношение на велосипедните части, закупени от свързано дружество в Шри Ланка чрез търговец и прилагането „по аналогия“ на член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент за въпросните велосипедни части, закупени от Шри Ланка, са разгледани при изслушването на жалбоподателя от служителя по изслушванията на 23 март 2015 г.

21

В съображение 22 от обжалвания регламент се споменава факта, че през референтния период жалбоподателят е бил единственият производител на велосипеди в Пакистан, че той е попълнил формуляра и че неговата продукция съставлява малко над 100 % от общия внос на велосипеди от Пакистан за Съюза. В него се посочва и посещението за проверка на място, споменато в точка 12 по-горе, и се уточнява, че е счетено, че жалбоподателят е оказал съдействие при разследването.

22

В точка 2.5.3 от обжалвания регламент, озаглавена „Пакистан“, съображения 94—106 от посочения регламент са посветени на разследването на Комисията относно жалбоподателя. В самото начало Комисията подчертава в съображение 94 от обжалвания регламент връзките, съществуващи между жалбоподателя и „дружество[, установено] в Шри Ланка, което е било обект на предишното разследване във връзка със заобикалянето на мерките и към него се прилагат мерките с разширен обхват“, като добавя, че акционерите на посоченото дружество са основали дружество в Камбоджа, което също участва в износа на велосипеди за Съюза и „не [е] оказа[ло] съдействие при настоящото разследване, въпреки че е изнасяло продукта, предмет на [същото], за пазара на Съюза през 2013 г.“. Комисията добавя, все в съображение 94 от обжалвания регламент, че камбоджанското дружество е преустановило дейността си в Камбоджа през референтния период и е преместило същата в свързаното дружество, установено в Пакистан.

23

В съображение 96 от обжалвания регламент Комисията подчертава, че по време на разследването не са установени практики на претоварване на продукти с китайски произход през Пакистан, а в съображения 98 и 99 от посочения регламент тя излага аномалиите, които е установила през периода на същото разследване, споменати в точки 13 и 15 по-горе. По-нататък, тя посвещава съображения 100 и 101 от обжалвания регламент на въпроса за доказателствената стойност на сертификатите за произход формуляр A, както и на съотношението на суровини с произход от Китай и използвани за производството на велосипедни части в Шри Ланка. Тези съображения имат следния текст:

24

Следователно Комисията приема в съображение 104 от обжалвания регламент, че при разследването не е установено „друго достатъчно основание или икономическа обосновка за операциите по комплектуване освен избягването на съществуващите мерки, наложени върху разглеждания продукт“.

25

Съображения 144—147 от обжалвания регламент се занимават, в рамките на доказването на съществуването на дъмпинг, с използваната от Комисията методика, състояща се на първо време в определяне на среднопретеглената експортна цена, прилагана през референтния период, след което — в сравняването ѝ със среднопретеглената нормална стойност. Комисията заключава, че що се отнася до Пакистан, е налице „значителен дъмпинг“ (съображение 147 от обжалвания регламент).

26

В съображение 163 от обжалвания регламент, което препраща към съображение 102 от посочения регламент, Комисията изключва възможността жалбоподателят да получи освобождаване от евентуални мерки с разширен обхват, с мотива че тъй като същият „участва в практики на заобикаляне […] в съответствие с член 13, параграф 4 от основния регламент не може да получи освобождаване“.

27

Поради това в член 1 от обжалвания регламент Комисията решава обхватът на окончателното антидъмпингово мито от 48,5 %, наложено върху вноса на велосипеди с произход от Китай и споменати в точка 3 по-горе, да се разшири и към вноса на велосипеди, изпращани по-конкретно от Пакистан, като посочва в член 1, параграф 3 от посочения регламент, че „митото, чийто обхват се разширява с параграф 1 от настоящия член, се събира върху вноса, изпратен от Камбоджа, Пакистан и Филипините, независимо дали е деклариран с произход от Камбоджа, Пакистан и Филипините, регистриран в съответствие с член 2 от Регламент [за изпълнение] № 938/2014 и член 13, параграф 3 и член 14, параграф 5 от [основния] регламент, с изключение на вноса, произведен от дружествата, изброени в параграф 1“.

28

На 29 юли 2015 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

29

Комисията депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд на 12 октомври 2015 г.

30

С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 16 ноември 2015 г., European Bicycle Manufacturers Association (EBMA) е поискала да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията.

31

На 7 и 18 декември 2015 г. Комисията, а после и жалбоподателят, уведомяват Общия съд, че не възразяват срещу встъпването на EBMA.

32

Също на 18 декември 2015 г. Комисията изпраща до Общия съд искане за поверително третиране на писмената защита, като предоставя неповерителен вариант на същата. Жалбоподателят от своя страна същият ден изпраща до Общия съд искане за поверително третиране на приложенията към жалбата и тези към писмената защита, като прилага към това искане неповерителен вариант на същите.

33

Все на 18 декември 2015 г. жалбоподателят депозира реплика в секретариата на Общия съд.

34

На 25 януари 2016 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд неповерителен вариант на жалбата.

35

С определение на председателя на седми състав от 9 март 2016 г. е допуснато встъпването на EBMA и са уважени исканията за поверително третиране, направени от главните страни.

36

На 18 март 2016 г. Комисията подава дуплика в секретариата на Общия съд.

37

С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 1 април 2016 г., жалбоподателят потвърждава, че дупликата не съдържа поверителни данни.

38

С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 4 април 2016 г., встъпилата страна потвърждава, че няма възражения срещу поверителното третиране на жалбата, писмената защита и репликата.

39

С писмо от 20 април 2016 г. Общият съд поканва главните страни да изразят становищата си по евентуално спиране на производството поради наличието на шест жалби пред Съда, които могат да бъдат от значение за решаването на настоящия спор.

40

На 26 април и на 10 май 2016 г. съответно Комисията и жалбоподателят отговарят, първата, че тези жалби са свързани с поредността на анализа, която следва да се спазва при тълкуването и прилагането на член 13 от основния регламент, както и с правилното разпределение на доказателствената тежест при разследванията за заобикаляне, въпрос, който не се поставя по настоящото дело, а вторият — че предвид основанията на жалбите последните не са релевантни за решението по настоящото дело.

41

На 2 май 2016 г. встъпилата страна представя в секретариата на Общия съд писмено становище при встъпване.

42

На 26 май 2016 г. председателят на седми състав решава да не спира производството.

43

На 17 юни и 8 юли 2016 г. Комисията и жалбоподателят депозират в секретариата на Общия съд съответните си становища по писменото становище при встъпване.

44

Вследствие на извършените промени в съставите на Общия съд делото е преразпределено на друг съдия докладчик, включен в седми състав.

45

Жалбоподателят моли по същество Общия съд: – да отмени обжалвания регламент в частта, която се отнася до него,

46

Комисията, подкрепена от встъпилата страна, моли Общия съд:

47

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 17 май 2017 г., проведено отчасти при закрити врата с цел да се разпитат главните страни относно приложенията, съдържащи поверителни обстоятелства.

48

В хода на съдебното заседание встъпилата страна прави забележка по доклада за заседанието, която е отразена в протокола от съдебното заседание.

49

Без формално да подвига възражение за недопустимост, Комисията изтъква, че ако „жалбоподателят беше обикновен търговец на велосипеди, нямаше да е лично засегнат от събирането на въпросните мита от датата на регистрацията“. Тя обаче признава, че „при конкретните обстоятелства по делото жалбите могат да бъдат допустими, доколкото митата с разширен обхват се прилагат не само за изпратените велосипеди, но и за произведените от самия жалбоподател“, и че „жалбоподателят е участвал в разследването и че неговите данни са били използвани от органа, провеждащ разследването, само в (твърдяното) му качество на производител на велосипеди“ (т. 92 от писмената защита).

50

Условието, обвързващо допустимостта на жалба, подадена от физическо или юридическо лице, срещу решение, на което то не е адресат, с установеното в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие лицето да бъде пряко и лично засегнато от това решение, е абсолютна процесуална предпоставка, която юрисдикциите на Съюза могат да проверят във всеки момент, дори служебно (определение от 5 юли 2001 г., Conseil national des professions de l’automobile и др./Комисия, C‑341/00 P, EU:C:2001:387, т. 32 и решение от 29 ноември 2007 г., Stadtwerke Schwäbisch Hall и др./Комисия, C‑176/06 P, непубликувано, EU:C:2007:730, т. 18).

51

В това отношение следва да се припомни още в началото, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.

52

В това отношение е достатъчно, на първо място, да се отбележи, що се отнася до личното засягане на жалбоподателя, че съдът на Съюза счита, че някои разпоредби от регламентите, с които се налагат или разширяват антидъмпингови мита, могат да засегнат лично тези производители и износители на разглеждания продукт, за които въз основа на данните за търговската им дейност е установено, че носят отговорност за дъмпинговите практики. По принцип това се отнася за предприятия производители и износители, които могат да докажат, че са посочени в актовете на Съвета и на Комисията или че са засегнати от подготвителните разследвания (вж. в този смисъл решения от 21 февруари 1984 г., Allied Corporation и др./Комисия, 239/82 и 275/82, EU:C:1984:68, т. 11 и от 13 септември 2013 г., Huvis/Съвет, T‑536/08, непубликувано, EU:T:2013:432, т. 25).

53

В светлината на тази съдебна практика трябва да се констатира не само че жалбоподателят е бил разследван, както бе припомнено в точки 7—18 по-горе, но и че е бил посочен в съображение 22 от обжалвания регламент като единствения производител на велосипеди, установен в Пакистан. Впрочем редица други съображения от посочения регламент споменават фактическото и правното положение на жалбоподателя (вж. т. 21—27 по-горе). Следователно е безспорно, че жалбоподателят е лично засегнат от обжалвания регламент, включително в частта му, с която се разпорежда събирането на антидъмпингови мита с разширен обхват, считано от датата на регистрацията.

54

На второ място, следва да се констатира, че жалбоподателят е пряко засегнат от обжалвания регламент. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че митническите органи на държавите членки са длъжни да събират митата, наложени с антидъмпингов регламент, при това без да разполагат с каквато и да било свобода на преценка (вж. в този смисъл решение от 16 януари 2014 г., BP Products North America/Съвет, T‑385/11, EU:T:2014:7, т. 72 и цитираната съдебна практика).

55

Следователно щом жалбоподателят е пряко и лично засегнат от обжалвания регламент, жалбата за отмяна на същия е допустима.

56

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи едно-единствено основание, изведено от нарушението на член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент. Той поддържа, че при прилагането на тази разпоредба Комисията е допуснала процесуални и материалноправни грешки, излагайки непоследователни съображения. Основанието е представено в това отношение по следния начин:

57

Комисията изтъква, че жалбоподател всъщност е повдигнал три „основания“, тъй като оспорва последователно отхвърлянето на искането си за освобождаване, разширяването на обхвата на окончателното антидъмпингово мито към вноса на велосипеди, изпращани от него от Пакистан, и събирането на посоченото мито. Тя счита, че първото и третото от тези „основания“ са недопустими, поради това че не са подкрепени от самостоятелни доводи, и намира при всички случаи, че те трябва да се отхвърлят по същество.

58

Прочитът на жалбата, който прави Комисията, не може да бъде възприет. Действително жалбоподателят сочи едно-единствено основание в подкрепа на своето искане за отмяна, с което изтъква, че Комисията е разширила за него обхвата на окончателното антидъмпингово мито от 48,5 %, като е допуснала различни „процесуални, правни и логически грешки“. Отказът на освобождаване, разширяването на обхвата на посоченото мито и събирането на същото обаче са неделими в конкретния случай, като се има предвид, че както е посочено в съображение 22 от обжалвания регламент, споменато в точка 21 по-горе, „[п]рез референтния период само едно дружество произвежда велосипеди в Пакистан“, а именно жалбоподателят, който е отговарял за целия износ на велосипеди от Пакистан към Съюза. Следователно разширяването на обхвата на първоначалното антидъмпингово мито от 48,5 % към тази държава е било, от една страна, неизбежна последица от отказа на освобождаване, противопоставен на жалбоподателя, и от друга страна, е довело пряко до събирането на посоченото мито.

59

За това свидетелства и самият текст на обжалвания регламент. Действително, от съображение 163 от посочения регламент, което препраща към съображение 102 от същия, произтича, че искането за освобождаване е отхвърлено само поради това че „[жалбоподателят] участва в практики на заобикаляне“ по смисъла на член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент. От член 1, параграф 3 от обжалвания регламент, цитиран в точка 27 по-горе, следва също, че самото събиране на окончателното антидъмпингово мито е пряко следствие от разширяването на обхвата, решено в член 1, параграф 1 от посочения регламент.

60

Следователно трябва да се приеме, че тези три „основания“ всъщност представляват само едно, целящо отмяната на обжалвания регламент по отношение на жалбоподателя и вследствие на това, отхвърлянето на актовете за недопустимост, отнасящи се до горепосочените две „основания“, повдигнати от Комисията.

61

Преди да се разгледа по същество единственото основание на жалбата, Общият съд намира за уместно да изложи някои предварителни бележки.

62

На първо място, Комисията поддържа, че „редът, в който е структурирана жалбата, не спазва предвидения в член 13 от основния регламент ред“ (т. 60 от писмената защита), а именно най-напред въведеното задължение да се установи, че четирите условия, поставени в член 13, параграф 1 от основния регламент, са изпълнени по отношение на страната, след това разглеждането на доказателствата, представени от производителите износители в подкрепа на тяхната индивидуална молба за освобождаване. Тя признава същевременно, че в конкретния случай разликата, предвидена в член 13 от основния регламент, между първите два параграфа от него „е размита поради факта, че единствено жалбоподателят комплектова велосипеди в Пакистан“ (т. 66 от писмената защита).

63

В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва реда, в който Комисията е приложила в обжалвания регламент, съответно член 13, параграфи 1 и 2 от основния регламент относно наличието на практики на заобикаляне в Пакистан, и впоследствие — оценката на неговото искане за освобождаване. От друга страна, самата Комисия признава, както бе посочено в точка 62 по-горе, че тази разлика била смътна в конкретния случай, а също така посочва в становището си по възможността за спиране на производството, споменато в точка 40 по-горе, че за разлика от делата, по които са постановени решения от 26 януари 2017 г., Maxcom/Chin Haur Indonesia (C‑247/15 P, C‑253/15 P и C‑259/15 P, EU:C:2017:61), и Maxcom/City Cycle Industries (C‑248/15 P, C‑254/15 P и C‑260/15 P, EU:C:2017:62), въпросът за реда на разглеждане, въведен от член 13, параграфи 1 и 2 от основния регламент, не се поставя по настоящото дело.

64

На второ място, встъпилата страна изтъква в писменото становище при встъпване и в съдебното заседание, че понятието за „страната, подложена на мерките“, съдържащо се в член 13, параграф 2, буква a) от основния регламент, трябва да се схваща като отпращащо не само към Китай, а и към Шри Ланка — страна, към която първоначалните мерки са били разширени.

65

Следва да се констатира в това отношение, че обжалваният регламент не се основава на тълкуване на член 13, параграф 2, буква a) от основния регламент, каквото възприема встъпилата страна, и че това тълкуване не е нито повдигнато, нито възпроизведено, нито коментирано от Комисията по настоящото дело. Всъщност от цялостния прочит на посочения регламент е видно, че само Китай се счита за „страната, подложена на мерките“ по смисъла на член 13, параграф 2, буква a) от основния регламент. Освен това е важно да се посочи, че периодът на разследването в конкретния случай се отнася отчасти до фаза, през която обхватът на антидъмпинговите мерки, наложени за велосипедите с произход от Китай, все още не е бил разширен за тези, изпращани от Шри Ланка, което доказва, ако все още е нужно, че последната страна не може да се счита в обжалвания регламент за „страната, подложена на мерките“ по смисъла на член 13, параграф 2, буква a) от основния регламент.

66

Съгласно постоянната съдебна практика обаче в рамките на жалба за отмяна Общият съд не може да замени мотивите на автора на обжалвания акт със свои собствени мотиви (вж. решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 64 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 14 декември 2005 г., General Electric/Комисия, T‑210/01, EU:T:2005:456, т. 359), което той щеше да е принуден да направи, ако доводът на встъпилата страна беше възприет. Поради това посоченият довод не може да бъде уважен.

67

На трето място, безспорно е, че в случая Комисията не е приложила член 18 от основния регламент, относно неоказването на съдействие. Всъщност тя приема, както бе припомнено в точка 21 по-горе, че жалбоподателят е оказал съдействие. Следователно доводът на встъпилата страна, че Комисията е имала право да приложи посочения член, трябва да се отхвърли като ирелевантен.

68

На четвърто място, встъпилата страна подчертава факта, че Great Cycles и жалбоподателят съставляват „единна стопанска единица“ за целите на тълкуването на критерия, свързан с 60 % или повече от общата стойност на всички части на комплектования продукт, фигуриращ в член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент. Въпреки това трябва да се отбележи, по подобие на постановеното в точка 65 по-горе, че обжалваният регламент не е основан на такъв мотив и че твърдението на встъпилата страна, дори да се предположи, че е доказано, не може да замени мотивите, възприети от Комисията в посочения регламент. Следователно този довод, предявен при условията на евентуалност, също не може да бъде уважен.

69

Първо, жалбоподателят изтъква, че както от текста на член 13, параграф 2 от основния регламент, така и от съдебната практика (решение от 26 септември 2000 г., Starway/Съвет, T‑80/97, EU:T:2000:216, т. 88) произтича, че тази разпоредба споменава части от комплектован продукт, „с произход“ от страната, подложена на мерките, без да е нужно думите „с произход“ да се тълкуват като изискващи частите действително да произхождат от тази страна. Следователно в случая фактът, че посочените части са били изработени в Шри Ланка и изпратени от тази страна към Пакистан, бил достатъчен, за да се установи, че те не трябва да се квалифицират като части „с произход“ от Китай по смисъла на член 13, параграф 2 от посочения регламент (т. 22 и 23 от жалбата).

70

Второ, при проверката на място жалбоподателят представя формуляри A/сертификати за произход, издадени от Министерството на търговията на Демократична социалистическа република Шри Ланка, с цел да докаже, че частите, произведени в Шри Ланка и изпратени в Пакистан от тази страна, са произхождали от Шри Ланка. Посочените сертификати са били предвидени от митническата правна уредба на Съюза, икономическите оператори имат право да им се доверяват, освен ако формално са обявени за невалидни вследствие на официално разследване на митническите органи на Съюза. Следователно той счита, че е понесъл тежестта за доказване, която има в изпълнение на точка 88 от решение от 26 септември 2000 г., Starway/Съвет (T‑80/97, EU:T:2000:216). Той уточнява, че разходните декларации, съставени от сертифицирани счетоводители, са били придружени от ангажимент от негова страна да отвори завода си за всякакви проверки и да поддържа актуални счетоводните регистри. В точка 20 от репликата жалбоподателят посочва, че „е разумно за малка страна с ограничени ресурси като Шри Ланка да приеме система, по силата на която формулярите A/сертификатите за произход се издават въз основата на прогнозни разходи, подложени на последваща проверка“. Той добавя в точки 52—54 от репликата, че член 97х от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 2, том 7, стр. 3, наричан по-нататък „Регламентът за прилагане на Митническия кодекс“), в сила тогава, организира процедура за последваща проверка на посочените сертификати за произход. Според жалбоподателя Комисията не е посочила в обжалвания регламент поради каква причина сертификатите за произход формуляр A не са били надеждни (т. 53 от репликата), въпреки че тя трябва „разумно да обоснове причините, поради които“ те не могат да се приемат за валидни (т. 55 в края от репликата).

71

Трето, Комисията била допуснала процесуални грешки, грешки при прилагане на правото и в разсъжденията, като е приложила член 13, параграф 2 от основния регламент към производствени операции, извършени в Шри Ланка, а не в Пакистан. Като е постъпила по този начин, Комисията е действала извън териториалния обхват на разследването, прилагайки същата разпоредба към страна, различна от Пакистан. По-нататък, Комисията не била приложила правилото, което е трябвало, тъй като приложената разпоредба не е правило за произход, за да установи, неправилно, че велосипедните части, произведени в Шри Ланка, не са били от шриланкийски произход, поради което са могли да бъдат считани за произхождащи от Китай. Впрочем съображенията на Комисията били непоследователни, защото тя правилно е признала, че разглежданата разпоредба не е правило за произход, но въпреки това я е приложила като такова спрямо въпросните велосипедни части.

72

При тези обстоятелства обаче, тъй като Комисията е имала намерението да отхвърли сертификатите за произход формуляр A като недостатъчни доказателства, принципите на добра администрация и на дължима грижа изисквали поне проверка на произхода на разглежданите велосипедни части според правилата за преференциален и непреференциален произход, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 2, том 5, стр. 58) и Регламента за прилагане на Митническия кодекс. Никаква проверка за тази цел обаче не е била извършена.

73

На първо място, Комисията изтъква, че член 13, параграф 2, буква a) от основния регламент въобще не споменава „произхода“ на частите, а просто използва фактическия израз „с произход от“. Така посочената разпоредба не съдържала позоваване на факта, че при нейното прилагане трябва да се използват правилата за произход, предвидени в митническото законодателство на Съюза, за разлика от други разпоредби от посочения регламент, като член 13, параграф 1, втора алинея, който споменава „лекото видоизменение на съответния продукт, за да може той да попадне в митнически кодове, които принципно не са предмет на мерките“. Следователно член 13 от основния регламент въвеждал различен правен режим, с различни прагове, чиято цел е да гарантират предвидимостта на действията на Съюза срещу заобикалянето.

74

На второ място, що се отнася до представените от жалбоподателя сертификати за произход, Комисията смята, че те не са достатъчно доказателство за установяването на шриланкийския произход на тези части поради индициите, обобщени в точка 15 по-горе.

75

На трето място, тъй като съдебната практика признава на институциите на Съюза възможността да използват съвкупност от съвпадащи индиции, от нея следва да се изведе, че тълкуването, дадено на член 13 от основния регламент, е в смисъл, че не ограничава вида доказателства, на които органите, провеждащи разследването, имат право да се основават, за да докажат практиките на заобикаляне.

76

Комисията изтъква в точки 3 и 42 от дупликата, че прилагането „по аналогия“ на член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент не е същественото основание на нейните констатации, а „допълнително разглеждане“, което тя не е длъжна да прави, тъй като „ненадеждността на [сертификатите за произход формуляр A] и липсата на производствени съоръжения вече били достатъчни, за да [ѝ] позволят […] да заключи, че предоставените от жалбоподателя данни не са надеждни“. Тя уточнява, че изразът „освен това“ в съображение 101 от обжалвания регламент потвърждава характера на „допълнителен инструмент“ на използването на тази разпоредба.

77

Като начало следва да се припомни, че съгласно член 13, параграф 1 от основния регламент обхватът на антидъмпинговите мита, наложени по силата на този регламент, може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или на части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Според член 13, параграф 2 от същия регламент операция по комплектоване като извършената от жалбоподателя в конкретния случай се разглежда като заобикаляне на действащите мерки, когато са изпълнени условията, изброени в букви a)—в) (решение от 26 септември 2000 г., Starway/Съвет, T‑80/97, EU:T:2000:216, т. 78).

78

По-конкретно, от член 13, параграф 2, букви a) и б) от основния регламент следва, че операция по комплектоване се счита за заобикаляне, когато частите, съставляващи 60 % или повече от общата стойност на всички части на комплектования продукт, „са с произход от страната, обект на мерки“ (решение от 26 септември 2000 г., Starway/Съвет, T‑80/97, EU:T:2000:216, т. 79).

79

От това произтича, че съгласно член 13, параграф 2 от основния регламент институциите на Съюза трябва да докажат — освен наличието на останалите изброени в него условия — че частите, съставляващи 60 % или повече от общата стойност на всички части на комплектования продукт, са изпратени от страната, обект на мерки. За сметка на това те не са длъжни да доказват, че тези части също така произхождат от тази страна (решение от 26 септември 2000, Starway/Съвет, T‑80/97, EU:T:2000:216, т. 84).

80

Като се има предвид гореизложеното, от основния регламент, и по-конкретно от член 13 от същия, следва, че регламентът за разширяване на обхвата на антидъмпингово мито има за цел да гарантира ефикасността на тази мярка и да избегне нейното заобикаляне, в частност посредством операции по комплектоване в Съюза или в трета страна. Така мярка, с която се разширява обхвата на антидъмпингово мито, има само второстепенен характер спрямо първоначалния акт, с който това мито е било въведено. Следователно би противоречало на целта и структурата на член 13 от посочения регламент да се въведе антидъмпингово мито, първоначално предвидено за вноса на продукт с произход от определена страна, за вноса на части за този продукт, изпращани от страната, обект на мерките, когато засегнатите оператори, които извършват операциите по комплектоване — предмет на разследването на Комисията, представят доказателства, че тези части, представляващи 60 % или повече от общата стойност на всички части на комплектования продукт, са с произход от друга страна. Действително, в такава ситуация операциите по комплектоване не могат да се считат за заобикаляне на първоначално въведеното антидъмпингово мито по смисъла на член 13 от основния регламент (решение от 26 септември 2000 г., Starway/Съвет, T‑80/97, EU:T:2000:216, т. 85).

81

Вследствие на това член 13, параграф 2 от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че операция по комплектоване на територията на Съюза или в трета страна се счита за заобикаляща действащите мерки, когато, освен че са изпълнени останалите условия, споменати в тази разпоредба, частите, представляващи 60 % или повече от общата стойност на всички части на комплектования продукт, са изпратени от страната, обект на мерки, освен ако засегнатият оператор представи на институциите на Съюза доказателство, че тези части са с произход от друга страна (решение от 26 септември 2000 г., Starway/Съвет, T‑80/97, EU:T:2000:216, т. 88).

82

Такова доказателство може да се представи в различни случаи, а не само в случай на обикновен транзит (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2000 г., Starway/Съвет, T‑80/97, EU:T:2000:216, т. 87).

83

От това следва, че макар поначало да е достатъчно да се спомене просто „произходът“ на частите, използвани за комплектоване на крайния продукт за целите на прилагането на член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент, може да се окаже необходимо в случай на съмнение да се провери дали частите „с произход“ от трета страна в действителност идват от друга страна.

84

Що се отнася до думите „с произход от“, с които си служи член 13, параграф 2, буква a) от основния регламент, следва да се отбележи, че макар посоченият регламент да не съдържа определение, той ги употребява многократно, като ги асоциира системно с понятието „внос“. Така изразът „вноса от“ фигурира например в съображение 8, както и в член 2, параграф 7, буква a), в член 3, параграф 4, в член 9, параграфи 5 и 6, и в член 13, параграф 1 от посочения регламент. Вариант на този израз впрочем се използва в съображение 54 от обжалвания регламент. Този израз освен това е преведен в текстовете на други езици на посочените разпоредби от основния регламент като „внос от“. Такъв е случаят например с текста на английски (imports from), немски (Einfuhren aus), български (внос от), хърватски (uvoza iz) и литовски език (importui iš). Следователно понятието „вноса от“ по смисъла на член 13, параграф 2, буква a) от основния регламент трябва да се схваща като препращащо към съответния внос и вследствие на това — към страната на износ.

85

Това тълкуване впрочем съответства на целта за ефикасност на мерките, насочени към борба със заобикалянето, която е в основата на член 13 от основния регламент, тъй като предвижда ефикасно и практично решение, позволяващо на Комисията да се позовава просто на „произхода“ на частите, използвани за комплектоване на крайния продукт за целите на прилагането на член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент.

86

В случая от преписката по делото, и по-конкретно от таблица F.2, приложена към формуляра, което впрочем не се оспорва от страните, е видно, че поне 47 % от частите, използвани за комплектоване на велосипеди в Пакистан, са внесени от Шри Ланка, след като са изработени в тази страна. Следователно хипотезата на обикновен транзит през тази страна не отговаря на обстоятелствата по конкретния случай. При това положение трябва да се констатира, че тези части са могли да бъдат разглеждани като „с произход от“ Шри Ланка.

87

Въпреки това, както произтича от съдебната практика, обобщена в точки 79—82 по-горе, тази констатация не може да попречи на Комисията да провери в случай на съмнение дали частите „с произход от“ Шри Ланка са в действителност идват от друга страна, като например страната, обект на мерките — в конкретния случай Китай.

88

В това отношение следва да се подчертае, от една страна, че доводът на Комисията, че „произходът“ на частите е ирелевантен за целите на прилагането на член 13, параграф 2 от основния регламент, не отчита напълно тълкуването, което съдът на Съюза е дал на тази разпоредба.

89

От друга страна, този довод на Комисията влиза в противоречие с факта, че самата тя е обсъдила произхода на разглежданите велосипедни части. Всъщност, първо, таблица F.2 от формуляра, върху която впрочем Комисията съсредоточава значителна част от проверката си, изисква в частност да се посочи „произходът“ на велосипедните части, използвани за операциите по комплектоване в Пакистан. Второ, от съображения 98 и 101 от обжалвания регламент е видно, че Комисията е проверила дали сертификатите за произход формуляр A на въпросните стоки са били достатъчни доказателства за установяване на „произхода“ на разглежданите велосипеди. Трето, след като е преценила, че посочените сертификати за произход не представляват достатъчни доказателства, за да се установи „произходът“ на велосипедните части, Комисията е приложила критериите по член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент, за да провери „произхода“ на посочените части, както самата тя потвърждава в хода на изслушването от служителя по изслушванията, както е видно от протокола от същото.

90

Макар от текста на съображение 101, в края, от обжалвания регламент да е видно, че Комисията е заключила, че разглежданите велосипедни части „произхождат“ от Китай, тъй като са били произведени с повече от 60 % суровини от Китай, а добавената стойност е била по-малка от 25 % от разходите за производство, от редица материали по преписката, и в частност от споменатите в точка 89 по-горе, произтича, че Комисията е приложила критериите по член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент, за да провери „произхода“ на тези части. Тези терминологични колебания свидетелстват по този начин за известно объркване от страна на Комисията, що се отнася съответно до понятията „изпращане от“ и „произход“.

91

Във всички случаи от точки 81—86 по-горе следва, че в конкретния случай въпросните велосипедни части „идват от“ Шри Ланка, но че Комисията има възможност да поиска от жалбоподателя да представи доказателства, че посочените части не само идват от Шри Ланка, но и са „с произход“ от тази страна.

92

При тези обстоятелства следва да се провери дали Комисията е могла, без да допусне грешка при прилагане на правото, да направи заключението, че велосипедни части, произхождащи от Шри Ланка, са били всъщност с китайски произход.

93

В това отношение следва да се обсъди, на първо място, доказателствената стойност на сертификатите за произход формуляр A, представени от жалбоподателя като доказателство за шриланкийския произход на разглежданите велосипедни части, но изключени от Комисията (наричани по-нататък „оспорените сертификати“), и на второ място — разходите за производство на посочените части, представени от жалбоподателя по искане на Комисията и спрямо които последната е приложила по аналогия член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент.

94

Доколкото част от доводите на жалбоподателя могат да се тълкуват като поставящи под въпрос мотивите на обжалвания регламент, що се отнася до разглеждането от Комисията на доказателствената стойност на сертификатите за произход формуляр A, трябва да се констатира, че от съображения 98, 100 и 101 от обжалвания регламент, чието съдържание бе изложено в точка 23 по-горе, следва изрично, че Комисията ясно и пълно е посочила причините, поради които не е могла в конкретния случай да даде вяра на някои от сертификатите за произход формуляр A, които ѝ е представил жалбоподателят. Следователно мотивите, съдържащи се в обжалвания регламент, отговарят на изискването по член 296 ДФЕС.

95

По съществото на делото, на първо място, трябва да се припомни, че сертификатите за произход формуляр A са сертификати за преференциален произход, които са били уредени към момента на настъпване на фактите, що се отнася до Съюза, в членове 97м—97ц от Регламента за прилагане на Митническия кодекс, и които позволяват на износителя да докаже произхода на стоката, която изнася. В това отношение е важно да се подчертае, че всяка държава бенефициер по силата на член 97м, параграф 1 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс трябва да спазва или да осигурява спазването на правилата за произход и правилата за установяване и издаване на сертификати за произход формуляр A.

96

По този начин сертификатите за произход формуляр A се използват обичайно в международната търговия като средство за удостоверяване на произхода на стоките, за които се отнасят. Освен това институциите на Съюза често изискват представянето им, включително в рамките на антидъмпингови процедури, за да се убедят в произхода на съответния продукт. За това свидетелства в настоящото дело, както бе потвърдено в съдебно заседание, фактът, че Комисията е приела сертификатите за произход формуляр A, представени от жалбоподателя и свързани с произведените от Vechenson велосипедни части, като достатъчно доказателство за техния шриланкийски произход (вж. т. 15 по-горе).

97

Въпреки това следва да се отбележи, че в съответствие с член 26 от Регламент № 2913/92, в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите, митническите органи могат в случаи на сериозно съмнение да поискат други допълнителни доказателства, потвърждаващи, че посоченият произход отговаря на правилата, установени в съответните разпоредби на Съюза. За тази цел член член 97х от Регламента за прилагане на Митническия кодекс, в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите, въвежда процедура за последваща проверка на сертификатите за произход формуляр A посредством извадка или всеки път, когато митническите органи на държавите членки имат основателни съмнения относно автентичността на тези документи.

98

От тези разпоредби може да се изведе, че макар сертификатите за произход формуляр A да имат доказателствена стойност за произхода на стоките, за които се отнасят, тя не е абсолютна. Всъщност такъв сертификат, съставен от трета страна, не може да обвърже органите на Съюза по отношение на произхода на тези стоки, като ги възпрепятства да проверят същия по други начини, когато съществуват обективни, сериозни и съвпадащи индиции, които пораждат съмнение относно действителния произход на стоките, предмет на тези сертификати. В това отношение от съдебната практика произтича, че последващите проверки щяха да бъдат до голяма степен безполезни, ако използването на такива сертификати можеше само по себе си да обоснове предоставянето на намаление на митата (решения от 11 юли 2002 г., Hyper/Комисия, T‑205/99, EU:T:2002:189, т. 102 и от 16 декември 2010 г., Hit Trading и Berkman Forwarding/Комисия, T‑191/09, непубликувано, EU:T:2010:535, т. 97).

99

На второ място, от член 6, параграф 8 от основния регламент е видно, че с изключение на обстоятелствата, предвидени в член 18 от посочения регламент относно липсата на съдействие — разпоредба, която не се прилага в конкретния случай, както бе подчертано в точка 67 по-горе — предоставената от заинтересованите страни информация, на която Комисията възнамерява да основе констатациите си, се подлага на възможно най-задълбочена проверка за достоверност. Следователно и тази разпоредба легитимира не само възможността, но и задължението на Комисията да провери представените ѝ документи. Това задължение се упражнява, естествено, в областта на антидъмпинга, без да се засягат специфичните процедури, предвидени за тази цел в полза на митническите органи, още повече че в случая Комисията не е поставила под въпрос валидността на оспорените сертификати като такава, а само наличието на достатъчна доказателствена стойност.

100

В дадения случай Комисията е направила извода, че оспорените сертификати не могат да се считат за достатъчно доказателство, за да се установи произходът на разглежданите велосипедни части, като се е основала на поредица от обективни, сериозни и съвпадащи индиции, които впрочем не са били опровергани от жалбоподателя.

101

В това отношение, първо, Комисията констатира, че оспорените сертификати са били издадени не според действителните производствени разходи, а според прогноза за бъдещи производствени разходи, която не гарантира, че велосипедните части са били действително произведени съобразно прогнозата. Става въпрос само за обща прогноза за производствените разходи, валидни за неопределен обем продукция през период от около една година, което впрочем самият жалбоподател потвърждава (съображения 98 и 101 от обжалвания регламент). Освен това Комисията отбелязва, че за някои видове рамки и вилки, за които оспорените сертификати са били издадени, са липсвали оправдателни извлечения за разходи (съображение 98 от обжалвания регламент), например за рамките и вилките от 24 и от 26 цола, и че някои от посочените сертификати са били издадени без оправдателни извлечения за разходи, както е случаят по-конкретно с кормилата от 10 цола.

102

Второ, шриланкийските органи потвърждават на Комисията, че са приложили тази обща методика към Great Cycles, без да извършват последваща проверка.

103

Трето, Комисията подчертава факта, че извлеченията за разходи, представени в подкрепа на заявлението за издаване на оспорените сертификати, са били съставени по размер на велосипедните части — рамки, вилки, джанти и колела — а не за индивидуализирани продукти.

104

Четвърто, стойността франко борд, посочена в оспорените сертификати, не отговаряла на тази в други данни, предоставени от жалбоподателя, като например тези в таблица F.2 (вж. т. 9 и 12 по-горе) или някои фактури относно търговските връзки между Great Cycles и жалбоподателя, Flying Horse и жалбоподателя или Great Cycles и Flying Horse. По отношение на някои от тези фактури жалбоподателят неправилно поддържа, че позоваването на десет от тях, направено в писмената защита, е недопустимо, поради това че те не са били споменати в исканията на Комисията. Действително, от преписката е видно, че самият жалбоподател е предал тези фактури на Комисията по време на проверката на място и че тези документи, описани в таблица F.2, са били предмет на състезателно обсъждане в административното производство. Следователно Комисията е имала право да се позовава на тях, включително по настоящото производство.

105

Вследствие на това при конкретните обстоятелства по случая и предвид съвкупността от индиции, възпроизведени в точки 101—104 по-горе, Комисията правилно е приела, че оспорените сертификати не представляват достатъчно доказателство за установяване на произхода на велосипедните части.

106

Поради това основанието на жалбата по този пункт следва да бъде отхвърлено по същество.

107

След като е изключила оспорените сертификати като недостатъчно доказателство за установяване на шриланкийския произход на разглежданите велосипедни части, Комисията е поискала, а жалбоподателят е представил, извлечения за разходите за производство на посочените части през референтния период, в поискания формат. Тогава Комисията е приложила „по аналогия“ критериите по член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент, за да провери, основавайки се на разходите за произвеждането им, „произхода“ на посочените части (според протокола за изслушването пред служителя по изслушванията) или откъде идват (според текста на съображение 101, в края, от обжалвания регламент, вж. т. 89 и 90 по-горе).

108

Както обаче бе отбелязано в точка 86 по-горе, в случая тези части са „с произход от“ Шри Ланка. Следователно трябва да се провери също така дали Комисията е могла, без да допуска грешка при прилагане на правото, да приложи „по аналогия“ член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент към конкретния случай, за да провери произхода на тези стоки.

109

Трябва да се уточни в това отношение, че производствените разходи, представени за тази цел от жалбоподателя, не са били изключени от Комисията като недостатъчни или ненадеждни. Обратно, от преписката и от съображения 13 и 101 от обжалвания регламент е видно, че Комисията се е основала точно на тези данни, за да приложи „по аналогия“ член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент.

110

От една страна обаче, прилагайки „по аналогия“ член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент, Комисията всъщност е разгледала дали производството на велосипедни части в Шри Ланка е заобикаляло антидъмпинговите мерки, наложени за велосипедите с произход от Китай, което не е предмет на разследването, довело до приемането на обжалвания регламент.

111

Действително от самия текст на член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент е видно, че той се прилага за „операции по комплектоване“, като по този начин обявеното в него правило за 60 % се прилага за общата стойност на частите на „комплектования продукт“. В конкретния случай обаче не се спори, че разследването не е имало за предмет „операциите по комплектоване“ на велосипеди в Шри Ланка, нито е визирало по какъвто и да е начин велосипедите, „комплектовани“ в посочената страна.

112

От друга страна, член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент не е правило за произход, както впрочем самата Комисия признава в съображение 101 от обжалвания регламент и потвърждава в писмените си становища. Следователно то не може да се прилага „по аналогия“, за да се определи произходът на дадена стока, още повече че критериите, предвидени в член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент, са в същността си различни от правилата за произход. Същевременно, ако се констатира, че над 40 % от общата стойност на частите на комплектования продукт е съставена от части с произход от страна, различна от тази, подложена на мерките, операциите по комплектоване не могат да се считат за заобикалящи първоначално въведеното антидъмпингово мито по смисъла на член 13 от основния регламент (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2000 г., Starway/Съвет, T‑80/97, EU:T:2000:216, т. 85).

113

Впрочем от член 14, параграф 3 от основния регламент е видно, че „[в] съответствие с настоящия регламент могат да се приемат специални разпоредби, по-специално по отношение на общото дефиниране на понятието за произход, съдържащо се в Регламент [№ 2913/92]“. Въпреки това е безспорно, че преди влизането в сила на обжалвания регламент такива разпоредби не са били приети (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2000 г., Starway/Съвет, T‑80/97, EU:T:2000:216, т. 108).

114

Следователно Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приложила „по аналогия“ член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент за закупените в Шри Ланка велосипедни части, с цел да се провери техният произход в рамките на операции по комплектоване в Пакистан.

115

Никой от изтъкнатите от Комисията доводи не поставя под въпрос този извод. Първо, що се отнася до довода, изтъкнат в дупликата, че Комисията не е била длъжна да разглежда други елементи, тъй като липсата на достатъчна доказателствена стойност на оспорените сертификати ѝ позволява да отхвърли искането за освобождаване само на това основание, следва да се отбележи, че от никоя разпоредба от обжалвания регламент не следва, че прилагането „по аналогия“ на член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент за велосипедните части, закупени в Шри Ланка, е било направено за пълнота. Обратно, от няколко съображения на обжалвания регламент, като съображения 13, 98, 100 и 101, е видно, че този мотив представлява съществен елемент на извършеното от Комисията разглеждане, този довод освен това е бил повдигнат и обсъждан в целия ход на производството, довело до приемането на обжалвания регламент. Комисията не може да извлече в това отношение никакъв сериозен довод от използването на израза „освен това“ (moreover) в съображение 101 от обжалвания регламент, доколкото посоченият мотив се съдържа в редица други съображения и където този израз указва само за добавянето на аргумент, без да се подразбира, че тази добавка е излишна.

116

Второ, самата Комисия признава, че обстоятелствата около настоящото дело, макар несъмнено да са до известна степен неясни, не са достатъчни сами по себе си, „за да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е[бил] замесен в практики по заобикаляне в Пакистан през периода на разследването“ (т. 11 in limine от дупликата). Поради това Комисията не може да се ограничи до това да се позове на „съвкупност от индиции“, без същевременно да докаже, че условията, предвидени в член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент, са били изпълнени, още повече че се е считало, че жалбоподателят е оказал съдействие, както бе отбелязано в точка 21 по-горе.

117

Трето и при всички положения, от съдебната практика следва, че Комисията трябва да разгледа, и то не повърхностно, а старателно и безпристрастно, документите, представени в рамките на разследването от съответния стопански субект, за да докаже точността на неговите твърдения (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2000 г., Starway/Съвет, T‑80/97, EU:T:2000:216, т. 115). Следователно Комисията не може да се абстрахира от данните, предоставени от жалбоподателя с цел да докаже произхода на разглежданите велосипедни части под претекст, че такова разглеждане не е задължително, още повече че самата Комисия се е основала на тези данни, както са отразени в таблица F.4.1, и без да поставя под въпрос тяхната достоверност, за да приложи „по аналогия“ член 13, параграф 2, буква б) от основния регламент.

118

Накрая, обстоятелството, че проверката на разходите за производство на разглежданите части е извършена „на хартия“, като се има предвид, че средствата за производство били преместени, не е решаващо, при положение че Комисията не оспорва, че през референтния период разглежданите части са били изработени в Шри Ланка. При всички случаи само това обстоятелство не може да отстрани допуснатата от Комисията грешка при прилагане на правото.

119

Предвид всичко гореизложено единственото основание на жалбата е основателно. Ето защо то трябва да се уважи и вследствие на това обжалваният регламент да бъде отменен в частта, която се отнася до жалбоподателя.

120

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

121

Тъй като в конкретния случай Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

122

Встъпилата страна понася направените от нея разноски в съответствие с член 138, параграф 3 от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши: