EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62015TJ0115

Решение на Общия съд (пети състав) от 11 май 2017 г.
Deza, a.s. срещу Европейска агенция по химикалите.
REACH — Изготвяне на списък с идентифицирани вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (EО) № 1907/2006 — Допълване на записа за веществото бис (2-етилхексил) фталат) (DEHP) в този списък — Членове 57 и 59 от Регламент № 1907/2006.
Дело T-115/15.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:T:2017:329

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

11 май 2015 година ( *1 )

„REACH — Изготвяне на списък с идентифицирани вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (EО) № 1907/2006 — Допълване на записа за веществото бис (2-етилхексил) фталат) (DEHP) в този списък — Членове 57 и 59 от Регламент № 1907/2006“

По дело T‑115/15

Deza, a.s., установено в Valašské Meziříčí (Чешка република), за което се явява P. Dejl, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска агенция по химикали (ECHA), за която се явяват първоначално M. Heikkilä, W. Broere и T. Zbihlej, а впоследствие М. Heikkilä, W. Broere и C. Buchanan, в качеството на представители, подпомагани от M. Procházka и M. Mašková, адвокати,

ответник,

подпомагана от

Кралство Дания, за което се явяват C. Thorning и N. Lyshøj Malte, в качеството на представители,

Кралство Нидерландия, за което се явяват M. Bulterman, B. Koopman и H. Stergiou, в качеството на представители,

Кралство Швеция, за което се явяват E. Karlsson, L. Swedenborg, A. Falk, C. Meyer-Seitz, U. Persson и N. Otte Widgren, в качеството на представители,

и от

Кралство Норвегия, за което се явяват K. Moen и K. Moe Winther, в качеството на представители,

встъпили страни,

с предмет жалба на основание член 263 ДФЕС, с която се иска отмяна на решение от 12 декември 2014 г. на изпълнителния директор на ECHA, с което съществуващият запис относно веществото DEHP в списъка с идентифицираните вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 136, 2007 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3), е допълнен в смисъл, че това вещество е идентифицирано също и като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система и което може да има сериозни въздействия върху околната среда, всичко това по смисъла на член 57, буква е) от този регламент,

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: D. Gratsias, председател, A. Dittrich (докладчик) и P. G. Xuereb, съдии,

секретар: M. Marescaux, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 декември 2016 г.,

постанови настоящото

Решение

Обстоятелствата по спора

1

Жалбоподателят, Deza, a.s., акционерно дружество, регистрирано по чешкото право, извършва дейност в химическия сектор. Едно от веществата, които то произвежда, търгува и използва е бис (2-етилхексил) фталат (CE № 204‑211‑0, CAS № 117‑81‑7) (наричано по-нататък „DEHP“ или „веществото DEHP“).

2

С решение от 28 октомври 2008 г., означено като ED/67/2008, изпълнителният директор на Европейската агенция по химикали (ECHA) включва DEHP в „списъка на кандидат-веществата“, а именно на веществата, идентифицирани с оглед евентуалното им включване в приложение ХIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 136, 2007 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3), тъй като веществото DEHP е идентифицирано като токсично за репродукцията, категория 1B по смисъла на член 57, буква в) от Регламент № 1907/2006.

3

При приемането на Регламент (EС) № 143/2011 от 17 февруари 2011 година за изменение на приложение XIV към Регламент № 1907/2006 (ОВ L 44, 2011 г., стр. 2) Европейската комисия включва DEHP в приложение XIV. В приложение XIV се посочва едно характерно свойство на това вещество, а именно че то е „токсично за репродукцията категория 1B“, като използваните термини съответстват на текста на член 57, буква в) от Регламент № 1907/2006. В приложение XIV освен това се посочва крайният срок за получаване на заявления за разрешаване по смисъла на член 58, параграф 1, буква в), подточка ii) от Регламент № 1907/2006, а именно 21 август 2013 г., и дата на забрана по смисъла на член 58, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент № 1907/2006, а именно 21 февруари 2015 г.

4

На 12 август 2013 г. жалбоподателят подава заявление за разрешение на основание член 62 от Регламент № 1907/2006 за използването на DEHP. Към него жалбоподателят прилага серия от проучвания и подробни документи, включително доклад относно химическата безопасност, анализ на алтернативните решения и социално-икономически анализ. До датата на съдебното заседание няма произнасяне по това заявление.

5

На 26 август 2014 г. на основание член 59, параграф 3 от Регламент № 1907/2006 Кралство Дания представя четири досиета, съобразени с приложение XV към този регламент, като предлага, от една страна, DEHP и три други химични вещества, а именно дибутилфталат (наричано по-нататък „DBP“), бутилбензилфталат (наричано по-нататък „BBP“) и диизобутилфталат (наричано по-нататък „DIBP“), които вече са идентифицирани като токсични за репродукцията по смисъла на член 57, буква в) от Регламент № 1907/2006 и по тази причина са включени в списъка на кандидат-веществата, да бъдат идентифицирани и като вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, за които има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека или околната среда по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, и от друга страна, списъкът на кандидат-веществата да бъде допълнен в този смисъл (наричано по-нататък „първоначалното предложение на Кралство Дания“).

6

В съответствие с изискването, предвидено в член 59, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1907/2006, за първоначалното предложение на Кралство Дания е направено допитване до заинтересованите страни. Няколко държави членки и няколко недържавни образувания, сред които е и жалбоподателят, представят коментари по проекта.

7

Впоследствие в съответствие с член 59, параграф 7 от Регламент № 1907/2006 ECHA изпраща четирите досиета на Комитета на държавите членки. Така първоначалното предложение на Кралство Дания е включено в дневния ред на 39-ата среща на Комитета на държавите членки, проведена от 8 до 11 декември 2014 г.

8

При разглеждането на тези досиета по време на срещата се оказва, че поради противопоставянето на няколко представители на държавите членки първоначалното предложение на Кралство Дания няма да бъде прието с единодушие. Само срещу идентифицирането на DEHP като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, което може да има сериозни въздействия върху околната среда, няма възражения от страна на членовете на Комитета.

9

По време на тази среща, като взема предвид този резултат, Кралство Дания разделя първоначалното си предложение на осем части, както следва:

на четири части, с които цели да се идентифицират четирите химични вещества DBP, BBP, DIBP и DEHP като вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, които могат да има сериозни въздействия върху здравето на човека по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, и въз основа на член 57, буква в) от Регламент № 1907/2006 чрез това ново идентифициране да се допълни съществуващият запис за тези четири вещества в списъка на кандидат-веществата,

на четири части, с които цели да се идентифицират тези четири химични вещества като вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, които могат да имат сериозни въздействия върху околната среда по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, и въз основа на член 57, буква в) от Регламент № 1907/2006 чрез това ново идентифициране да се допълни съществуващият запис за тези четири вещества в списъка на кандидат-веществата.

10

Представителите на Кралство Дания искат освен това за всяка от тези осем части да се гласува поотделно.

11

Впоследствие представителите на Кралство Дания оттеглят предложението си в частта, с която се цели включване на веществата DBP, BBP и DIBP в списъка на кандидат-веществата, тъй като ставало въпрос за вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, които могат да има сериозни въздействия върху околната среда, по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006.

12

Комитетът на държавите членки не постига единодушно споразумение относно частите от първоначалното предложение на Кралство Дания, с които се цели да се идентифицират веществата DEHP, DBP, BBP и DIBP като вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, за които има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006.

13

Комитетът обаче одобрява единодушно частта от предложението, с която се цели да се идентифицира веществото DEHP като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, за което има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху околната среда по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006.

14

На 12 декември 2014 г. изпълнителният директор на ECHA приема решение ED/108/2014, с което се актуализира и допълва съществуващият запис относно веществото DEHP в списъка на кандидат-веществата и това вещество се идентифицира като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, за което има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху околната среда, което поражда еквивалентна степен на безпокойство като това, породено от използването на други вещества, описани в букви а)—д) от Регламент № 1907/2006, по смисъла на член 57, буква е) от същия регламент (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

Производството и исканията на страните

15

На 5 март 2015 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалбата по настоящото дело. С отделна молба за обезпечение, подадена същия ден в секретариата на Общия съд на основание член 104 и сл. от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. жалбоподателят иска спиране на изпълнението на обжалваното решение до произнасянето на Общия съд по жалбата, предмет на главното производство. С определение от 6 май 2015 г., Deza/ECHA (T‑115/15 R, непубликувано, EU:T:2015:263), председателят на Общия съд отхвърля молбата за обезпечение. На 27 май 2015 г. ECHA подава писмена защита в секретариата на Общия съд.

16

С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 3, 9, 13 и 21 юли 2015 г., Кралство Норвегия, Кралство Швеция, Кралство Нидерландия и Кралство Дания искат да встъпят в подкрепа на исканията на ECHA. След изслушване на главните страни по въпроса молбите за встъпване са уважени.

17

Репликата и дупликата са подадени в секретариата на Общия съд съответно на 20 юли и на 10 септември 2015 г.

18

Кралство Нидерландия и Кралство Швеция представят писмените си становища при встъпване съответно на 3 и на 16 декември 2015 г. Кралство Дания и Кралство Норвегия представят писмените си становища при встъпване на 17 декември 2015 г.

19

С молби, подадени в секретариата на Общия съд на 4 април 2016 г., ECHA представя становищата си по писмените становища при встъпване. Жалбоподателят не представя становище по тях.

20

С процесуално-организационно действие на основание член 89 от Процедурния си правилник Общият съд задължава ECHA да представи копие от „Ръководство относно изискванията за информация и оценката на безопасността на химичните вещества“, документ, на който тя се позовава в дупликата си. На 30 ноември 2016 г. ECHA внася в секретариата на Общия съд копие от този документ.

21

Жалбоподателят иска Общият съд:

да отмени обжалваното решение, доколкото с него се актуализира и допълва съществуващият запис относно веществото DEHP в списъка на кандидат-веществата с оглед на евентуално включване в приложение XIV към Регламент № 1907/2006,

да осъди ECHA да заплати съдебните разноски.

22

ECHA иска Общият съд:

да отхвърли жалбата,

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

23

Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция и Кралство Норвегия искат Общия съд да уважи искането на ECHA жалбата по настоящото дело да бъде отхвърлена.

24

Кралство Нидерландия иска освен това Общият съд да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

От правна страна

По допустимостта

25

Жалбоподателят смята, че има процесуална легитимация. Като препраща към решение от 7 март 2013 г., Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA (T‑93/10, EU:T:2013:106), жалбоподателят по същество приема, че обжалваното решение, посочено в член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006, представлява акт на Европейския съюз, който го засяга пряко, независимо че той не е негов адресат. В крайна сметка обжалваното решение било подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

26

ECHA и Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция и Кралство Норвегия не вземат становище по допустимостта на жалбата.

27

Във връзка с това следва да се припомни, че съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея от този член, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.

28

В настоящия случай жалбоподателят не е адресат на обжалваното решение. При това положение съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС жалбата за отмяна по настоящото дело е допустима само ако жалбоподателят е пряко и лично засегнат от обжалваното решение (член 263, четвърта алинея, втора хипотеза ДФЕС) или ако е пряко засегнат от обжалваното решение и то е подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение (член 263, четвърта алинея, трета хипотеза ДФЕС).

29

Във връзка с това в самото начало е важно да се отбележи, че независимо от повдигнатия от страните по делото въпрос дали обжалваното решение включва допълнение относно съществуващ вече запис в списъка на кандидат-веществата, целта на това решение във всеки случай по същество е идентифицирането на DEHP като вещество, пораждащо сериозно безпокойство по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006. Както се установява от съображение 11 от него и от точка 2 от диспозитива му, това решение е прието на основание член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006 и в съответствие с предвидената в член 59, параграфи 3, 4, 5 и 7 от този регламент процедура.

30

Когато става въпрос за жалба, с която се иска отмяна на решение на ECHA относно идентифицирането на вещество като пораждащо сериозно безпокойство, тъй като отговаря на посочените в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 критерии, е постановено, че такова решение има непосредствени последици върху правното положение на доставчика на съответното вещество. Това е така понеже идентифицирането на вещество на основание член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 представлява нова информация, задължаваща доставчика да актуализира информационния лист за безопасност за съответното вещество в съответствие с член 31, параграф 9, буква а) от посочения регламент (вж. в този смисъл решение от 30 април 2015 г., Polynt и Sitre/ECHA, T‑134/13, непубликувано, EU:T:2015:254, т. 30, 36 и 37).

31

В настоящия случай от двойното обстоятелство, че от една страна, жалбоподателят е доставчик на DEHP и от друга страна, че както беше посочено в точка 29 по-горе, обжалваното решение е относно идентифицирането на това вещество като вещество, посочено в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, следва, че обжалваното решение има преки последици за правното положение на жалбоподателя, и то по-точно поради предвиденото в член 31, параграф 9, буква a) от този регламент задължение.

32

По отношение на другите предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия е достатъчно да се припомни, че според практиката на Общия съд решение за идентифицирането на вещество като пораждащо сериозно безпокойство на основание член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 е подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС (решение от 30 април 2015 г., Polynt и Sitre/ECHA, T‑134/13, непубликувано, EU:T:2015:254, т. 40).

33

Всъщност такова решение има общо приложение, тъй като се прилага за обективно определени положения и поражда правни последици за категория лица, посочени общо и абстрактно, а именно за всички физически или юридически лица, попадащи в приложното поле на член 31, параграф 9, буква а) от Регламент № 1907/2006. Освен това то не е законодателен акт, след като не е прието нито по реда на обикновената законодателна процедура, нито по реда на специална законодателна процедура по смисъла на член 289, параграфи 1—3 ДФЕС, а въз основа на член 59 от Регламент № 1907/2006 (вж. в този смисъл решение от 7 март 2013 г., Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, T‑93/10, EU:T:2013:106, т. 5558).

34

Следователно обжалваното решение е подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

35

Нещо повече, идентифицирането на вещество като пораждащо сериозно безпокойство в резултат на предвидената в член 59 от Регламент № 1907/2006 процедура води до задължения за уведомяване, без още да са необходими други мерки. По-конкретно, следващият етап от процедурата за разрешаване, състоящ се във включването на кандидат-вещества, подредени по приоритет, в приложение XIV към Регламент № 1907/2006, т.е. в списъка на веществата, за които е необходимо разрешение, не представлява мярка за изпълнение на решение за включване на вещество в списъка на кандидат-веществата (вж. в този смисъл решение от 7 март 2013 г., Bilbaína de Alquitranes и др./ECHA, T‑93/10, EU:T:2013:106, т. 63 и 64).

36

С оглед на всичко това следва да се приеме, че жалбоподателят е пряко засегнат от обжалваното решение и че то представлява подзаконов акт, който не съдържа мерки за изпълнение, така че жалбоподателят е процесуално легитимиран.

37

Тъй като другите елементи от значение за допустимостта са налице, трябва да се приеме, че жалбата, предмет на настоящото дело, е допустима.

По същество

38

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят повдига четири основания.

39

С първото основание жалбоподателят упреква ECHA за това, че е взела решение ultra vires, без обаче да определи тези термини. Второто основание е изведено от нарушение на принципите на предвидимост, на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, третото — от липса на убедителни и обективни научни изводи и от неспазване на инструкциите на ECHA. В четвъртото основание жалбоподателят се позовава на нарушение на правата и принципите, закрепени в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), а именно принципа на правната сигурност, правото му на справедлив съдебен процес по смисъла на член 6 ЕКПЧ и на член 47 от Хартата и правото му мирно да се ползва от своята собственост по смисъла на член 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКПЧ и на член 17 от Хартата.

По първото основание, изведено от наличието на решение, прието ultra vires

40

От всички изложени от жалбоподателя съображения се установява, че целта на първото основание е да се посочат три отделни елемента, а именно, първо, липсата на разпоредба в Регламент № 1907/2006, която да оправомощава ECHA да допълва вече съществуващ запис относно химично вещество в списъка на кандидат-веществата, второ, нарушение, каквото се твърди, че е налице, на съдържащи се в член 59 от Регламент № 1907/2006 процесуални разпоредби и трето, заобикаляне на предвидените от Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент процедури с оглед на идентифицирането на веществата като вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, които пораждат сериозно безпокойство по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006. Тези три елемента следва да се приравнят на три отделни части.

– По първата част от първото основание относно оправомощаването на ECHA да допълни вече съществуващ запис относно химическо вещество в списъка на кандидат-веществата

41

Според жалбоподателя от текста на член 59, параграф 10 от Регламент № 1907/2006 следва, че ECHA може да публикува и актуализира списъка на кандидат-веществата единствено ако в този списък е включено вещество, което още не фигурира в него или което още не е било идентифицирано като вещество, посочено в член 57 от Регламент № 1907/2006.

42

Нито една разпоредба от Регламент № 1907/2006 обаче не предвиждала ECHA да бъде оправомощена да актуализира списъка на кандидат-веществата, така че да може да допълва съществуващ запис относно вещество, идентифицирано въз основа на някоя от разпоредбите от член 57 от Регламент № 1907/2006, с ново идентифициране на това вещество в съответствие с друга разпоредба от същия член. Всъщност според жалбоподателя за целта ECHA не би могла да се основе на член 61, параграф 2 от Регламент № 1907/2006. Тази разпоредба се отнасяла до компетентността на Комисията, а не на ECHA, да преразглежда дадените вече разрешения за използване на химично вещество, вписано в приложение XIV към Регламент № 1907/2006. Жалбоподателят допълва, че ако законодателят е имал намерение да оправомощи ECHA да допълва съществуващ вече запис, той би го направил, предвиждайки изрично това правомощие в Регламент № 1907/2006, както точно направил в член 58, параграф 8 от този регламент, предоставяйки изрично на Комисията правомощието да изменя запис относно химично вещество в приложение XIV.

43

Самото Кралство Дания изрично потвърдило този извод, тъй като в становището си относно коментарите по представеното от него досие в съответствие с приложение XV посочва, че „процедурата, с която се цели попълване на списъка на кандидат-веществата и приложение XIV, не е предвидена в Регламент № 1907/2006“, но то „изхожда от принципа, че Комисията допълва надлежно това приложение“. При осъщественото по време на срещата на Комитета на държавите членки разглеждане няколко участници също възразили срещу предложението за допълване на съществуващия запис относно DEHP, DBP, BBP и DIBP в списъка на кандидат-веществата. Във всеки случай липсата на разрешение, дадено на ECHA в самия регламент, не може да бъде поправена с факта, че Комитетът на държавите членки в крайна сметка се съгласява с новото предложение.

44

Жалбоподателят изтъква освен това, че обратно на това, което твърди ECHA, правомощието на тази агенция да допълва съществуващ вече запис относно химическо вещество в списъка на кандидат-веществата не може да произтича от доктрината за „имплицитните правомощия“. Според член 13, параграф 2 от Договора за ЕС основният принцип, регламентиращ обхвата на правомощията на институциите на Съюза, не е този на „имплицитните правомощия“, а на „предоставянето на правомощия“. Доктрината на имплицитните правомощия била само изключение от този принцип. Дерогацията от споменатия принцип под формата на имплицитни правомощия трябвало да се преценява стриктно, тъй като тази дерогация би могла да се прилага само по изключение.

45

Обратно на това, което твърди ECHA, правомощието на тази агенция да допълва съществуващ вече запис относно химическо вещество в списъка на кандидат-веществата не било необходимо за постигане на целите на Регламент № 1907/2006. Жалбоподателят смята, че според този регламент съществува също възможност по силата на дял VIII от него да се приемат ограничителни мерки. Повечето от веществата в списъка на кандидат-веществата обаче не били подложени на процедурата за разрешаване. За повечето от тези химични вещества самата ECHA избрала друг начин на регламентиране, а именно процедурата за ограничаване, посочена в дял VIII от Регламент № 1907/2006.

46

На последно място, според жалбоподателя от член 69, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 следва, че вещество, включено в приложение XIV, може да бъде разгледано отново от ECHA не по-рано от датата, посочена в член 58, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент № 1907/2006, която в случая е 21 февруари 2015 г., а именно дата, следваща приемането на обжалваното решение. В случая обаче ECHA разгледала отново DEHP преди тази дата, основавайки се на досие, което не било изготвено от самата нея.

47

Подкрепяна от Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция и Кралство Норвегия, ECHA оспорва тези доводи.

48

В това отношение и в резюме следва да се посочи, че жалбоподателят по същество оспорва компетентността на ECHA да идентифицира DEHP като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, пораждащо сериозно безпокойство, на основание член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 с оглед на обстоятелството, че DEHP вече е идентифицирано като вещество, пораждащо сериозно безпокойство, по смисъла на член 57, буква в) от този Регламент.

49

При това положение следва да се припомни, че както беше отбелязано по-горе в точка 29, обжалваното решение е прието на основание член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006.

50

Според първото изречение от тази разпоредба, ако в рамките на 30 дни от препращането на досие, предложено на вниманието на Комитета на държавите членки, този комитет постигне единодушно съгласие относно идентифицирането на вещество като вещество, посочено в член 57 от същия регламент, ECHA включва това вещество в списъка на кандидат-веществата.

51

Както следва от текста на член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006, такова решение е обосновано, ако член 57 от този регламент позволява вещество да се идентифицира като вещество, пораждащо сериозно безпокойство, като се знае, че идентифицирането на вещество винаги се осъществява, както е посочено в член 58, параграф 1, буква б) от същия регламент, като се посочва характерното свойство или свойства на веществото, посочено в член 57 от този регламент. Наименованието на веществото, включено в списъка на кандидат-веществата, и основанието за включването му, което е посочено там, представляват една съвкупност, като поради това решението за идентифициране се ограничава до посоченото основание.

52

Безспорно на пръв поглед изразът в член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006 „Агенцията включва веществото в списъка“ се отнася до положение, при което на Комитета на държавите членки е изпратено досие, изготвено в съответствие с приложение XV към този регламент, което е относно вещество, все още непредложено на вниманието му. Ако Комитетът постигне единодушно съгласие относно идентифицирането на такова вещество като вещество по член 57 от този регламент, ECHA трябва да включи това вещество в списъка на кандидат-веществата.

53

Все пак въз основа на този текст не може да се направи извод, че Комитетът на държавите членки е компетентен само за идентифицирането на веществата, които още не са включени в списъка на кандидат-веществата.

54

Всъщност, когато поради факта, че дадено вещество има характерни особености по смисъла на точките от член 57, букви а)—е) от Регламент № 1907/2006, то е включено в списъка на кандидат-веществата като вещество, пораждащо сериозно безпокойство, нито текстовете на член 57 от Регламент № 1907/2006 и на член 59, параграф 8 от този регламент, нито текстът на друга разпоредба от него, не забраняват на ECHA да провери дали това вещество има характерни свойства, различни от тези, довели до първоначалното включване на това вещество в посочения списък.

55

Погледнато по този начин, идентифицирането на вещество като отговарящо на условията на една от точките от член 57 от Регламент № 1907/2006, различна от тази, въз основа на която е направено първоначалното включване в списъка на кандидат-веществата, от техническа гледна точка приема формата на допълване на съществуващ вече запис. Впрочем доводът на ECHA, че тя има „имплицитно правомощие“ да допълва съществуващ вече запис, трябва да се разбира в този смисъл.

56

Това тълкуване на член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006 се налага въз основа на целта на разпоредбите относно идентифицирането на вещество като вещество, пораждащо сериозно безпокойство.

57

Наистина в това отношение следва да се припомни, че с Регламент № 1907/2006 е въведен режим относно регистрацията, оценката и разрешаването на химичните вещества, както и приложимите по отношение на тези вещества ограничения, целящи по-конкретно според съображение 1 и член 1, параграф 1 от него да гарантират високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда. Според съображение 69 от същия регламент веществата, пораждащи сериозно безпокойство, следва да бъдат обект на специално внимание в съответствие с принципа на предпазливостта, за да се гарантира достатъчно високо ниво на защита на човешкото здраве, включително да се вземат предвид съответните групи от населението и ако е възможно, определени уязвими подгрупи от населението и околната среда.

58

Като се вземе предвид фактът, че различните свойства на дадено вещество могат да породят опасности от различно естество, и като се знае, че поради това не е изключено характерните свойства на вещество да могат да отговарят на няколко от предвидените в член 57, букви а)—е) от Регламент № 1907/2006 основания, само тълкуване на член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006, което позволява в рамките на списъка на кандидат-веществата да се вземат предвид всички характерни свойства на дадено вещество, може да отговори надлежно на всички посочени по-горе цели.

59

Изложените по-горе в точки 53—55 съображения се налагат също и с оглед на етапите на процедурата за разрешаване, и то по-конкретно с оглед на етапите, следващи включването на дадено вещество в списъка на кандидат-веществата.

60

В това отношение следва да се припомни, че в член 59 от Регламент № 1907/2006 е описана процедурата за идентифициране на веществата, отговарящи на посочените в член 57 от Регламент № 1907/2006 критерии, с оглед на включването им в списъка на кандидат-веществата, който служи за основа за изготвянето на приложение XIV.

61

Както следва от текста на член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 1907/2006, след като съответното вещество е включено в приложение XIV, то не може повече да се използва или пуска на пазара, освен когато е издадено разрешение за конкретно използване на основание член 60 от същия регламент.

62

Само вписването на всички свойства на дадено вещество на основание член 57 от Регламент № 1907/2006 в списъка на кандидат-веществата гарантира ползата от тяхното включване в списъка в приложение XIV към този регламент. Затова само тълкуване на член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006, при което се вземат предвид всички свойства на дадено вещество по смисъла на член 57 от този регламент и което позволява включването на всички тези свойства в списъка на кандидат-веществата, гарантира, че евентуално разрешение за използване на дадено вещество има действие, което отговаря по подходящ начин на целите на този регламент.

63

Изложената по-горе в точки 53—55 констатация се потвърждава освен това от нормативната уредба, от която е част член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006.

64

Във връзка с това следва да се посочи, че според член 61, параграф 2, буква а) от този регламент Комисията може да преразглежда по всяко време издадено разрешение, и то по-конкретно ако обстоятелствата по оригиналното разрешение са се променили, така че засягат риска за здравето на човека или околната среда. Както с основание посочва ECHA, това може да се отнася точно до случая, когато са идентифицирани нови опасни свойства на вещество, вече включено в приложение XIV.

65

Упражняването на правомощието на Комисията да преразглежда разрешение обаче е тясно свързано и зависи пряко от правомощието на ECHA да включва нови основания, като посочените в член 57 от Регламент № 1907/2006, в списъка на кандидат-веществата, за вещества, които вече са включени в него. Наистина, без да се вземе предвид ново основание по смисъла на точките на член 57 от този регламент, което е открито в резултат на нови данни, и без вписване на това основание, по реда на предвидената в член 59 от Регламент № 1907/2006 процедура, в списъка на кандидат-веществата, Комисията не би могла нито да включи веществото в списъка в приложение XIV, нито да издаде разрешение, нито да измени разрешение въз основа на член 61, параграф 2, буква а) от Регламент № 1907/2006. Поради това, ако ECHA не е компетентна да изследва дали поради новоустановено опасно свойство дадено вещество попада в приложното поле на допълнително основание за идентифициране по смисъла на член 57 от Регламент № 1907/2006, това би попречило на процедурата за преразглеждане на разрешение.

66

Член 59, параграф 10 от Регламент № 1907/2006, на който се позовават страните, само позволява на ECHA да актуализира списъка на кандидат-веществата след вземането на решение на основание член 59, параграф 8 във връзка с член 57 от Регламент № 1907/2006.

67

Изводът, че ECHA е компетентна да допълни съществуващо вече вписване в списъка на кандидат-веществата на друго основание по смисъла на една от точките от член 57 от Регламент № 1907/2006, не може да бъде оспорен с другите доводи на жалбоподателя.

68

Така например, първо, и обратно на твърденията на жалбоподателя, фактът, че Комитетът на държавите членки е заявил съгласието си с „новото предложение“ на Кралство Дания, в случая не е „поправил“ липсата на „разрешение“, предоставено на ECHA с Регламент № 1907/2006. Наистина задача на Комитета на държавите членки е да идентифицира вещества като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, на основание член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, тъй като решенията на изпълнителния директор на ECHA се приемат, както в настоящия случай, само след единодушно съгласие на посочения комитет.

69

Второ, следва също да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че ако законодателят е имал намерение да оправомощи ECHA да допълва съществуващ вече запис, той би го направил предвиждайки изрично това правомощие в Регламент № 1907/2006, както е постъпил в член 58, параграф 8 от Регламент № 1907/2006, предоставяйки изрично на Комисията правомощието да изменя запис относно химично вещество в приложение XIV.

70

В това отношение, макар да е вярно, че в нито една разпоредба не е предвидено изрично и формално, че ECHA е оправомощена да допълва съществуващите в списъка на кандидат-веществата вписвания с нови основания по смисъла на член 57 от Регламент № 1907/2006, не може да се счита, че такова изрично оправомощаване е необходимо, тъй като, както беше показано по-горе в точки 56—65, нейната компетентност да действа по този начин произтича от член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006, тълкуван в светлината на общата структура на разпоредбите на този регламент, както и на целта на идентифицирането на вещество като вещество, пораждащо сериозно безпокойство.

71

Трето, доводът на жалбоподателя, че компетентността на ECHA да допълва съществуващ вече запис относно химично вещество в списъка на кандидат-веществата не била необходима за постигане на целите на Регламент № 1907/2006, тъй като съществувала и възможността по силата на дял VIII от този регламент да се приемат ограничителни мерки, също не е убедителен.

72

В това отношение следва да се отбележи, че всъщност самият факт, че вещество е в списъка на кандидат-веществата, не е пречка при определени условия това вещество да може да бъде подложено по-скоро на ограничения, вместо на разрешение. Наистина, както се установява от член 58, параграф 5 и от член 69 от Регламент № 1907/2006, Комисията или държава членка може винаги да предложи производството, пускането на пазара или употребата на дадено вещество, в самостоятелен вид, в препарат или в изделие, да се контролира посредством приемането на ограничения, а не чрез подлагането на разрешителен режим (решение от 30 април 2015 г., Hitachi Chemical Europe и др./ECHA, T‑135/13, EU:T:2015:253, т. 124).

73

Освен това, както се установява от приложение XVII към Регламент № 1907/2006, ограниченията, приети в съответствие с процедурата, посочена в дял VIII от този регламент, приложими спрямо производството, пускането на пазара и използването на някои опасни вещества и на някои опасни смеси и изделия, могат да варират от специални условия, наложени за производството или пускането на пазара на дадено вещество, до пълна забрана за използването на вещество (решение от 30 април 2015 г., Hitachi Chemical Europe и др./ECHA, T‑135/13, EU:T:2015:253, т. 125).

74

Все пак процедурата за налагане на ограничения, така както е описана в дял VIII от Регламент № 1907/2006, представлява инструмент, различен от процедурата за издаване на разрешение, посочена в дял VII от този регламент (решение от 7 март 2013 г., Rütgers Germany и др./ECHA, T‑94/10, EU:T:2013:107, т. 149).

75

При това положение процедурата за идентифициране на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, по силата на член 59 от Регламент № 1907/2006 във връзка с член 57 от този регламент, включително процедурата за актуализиране на списъка на кандидат-веществата, не би могла да се постави под въпрос само поради факта, че в някои случаи би било възможно да се използват също и ограничителни мерки.

76

Четвърто, колкото до довода на жалбоподателя, че за повечето от веществата, включени в списъка на кандидат-веществата, които освен това не били вписани в приложение XIV, ECHA използвала процедура за налагане на ограничения, достатъчно е да се припомни, че според съображение 77 от Регламент № 1907/2006, с оглед приложимостта и практичността, само ограничен брой вещества следва да бъдат предмет на процедура за разрешаване по едно и също време (решение от 7 март 2013 г., Rütgers Germany и др./ECHA, T‑96/10, EU:T:2013:109, т. 93). Освен това идентифицирането на веществата, посочени в член 57 от Регламент № 1907/2006, и съставянето на списъка на кандидат-веществата са само предварителен етап преди вземане на решението за включване на вещество в приложение XIV. Такива решения могат да се вземат само постепенно, в зависимост от административния капацитет на ECHA и на Комисията.

77

Пето, доводът на жалбоподателя, че от член 69, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 следва, че ECHA може да разглежда отново вещество, включено в приложение XIV от посочения регламент, не по-рано от посочената в член 58, параграф 1, буква в), подточка i) от същия регламент дата, което означавало, че в случая ECHA не е спазила този срок, също трябва да се отхвърли като неотносим.

78

Всъщност въпросът за преразглеждане по силата на член 69, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 след датата, посочена в член 58, параграф 1, буква в), подточка i) от същия регламент, може да се постави само във връзка със свойствата на вещество, които вече са вписани в приложение XIV. Този въпрос обаче е без значение, когато в списъка на кандидат-веществата се добавя ново основание, включено в член 57 от посочения регламент.

79

Шесто, не може да се приеме и доводът на жалбоподателя, че самото Кралство Дания посочва в становището си относно коментарите по досието, представено в съответствие с приложение XV, че „процедурата, с която се цели допълване на списъка на кандидат-веществата и на приложение XIV, не е предвидена в Регламент № 1907/2006“, но че „то изхожда от принципа, че Комисията допълва надлежно това приложение“. Всъщност такова становище от страна на участниците в процедурата пред Комитета на държавите членки няма никакво задължително правно значение и следователно не би могло валидно да повлияе на тълкуването на член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006.

80

Седмо, същата съдба заслужава и доводът на жалбоподателя, че няколко участници в Комитета на държавите членки също повдигнали възражения срещу предложението за „допълване“ на съществуващия запис относно веществото DEHP в списъка на кандидат-веществата.

81

С оглед на всичко изложено дотук следва да се приеме, че ECHA е била оправомощена да приеме обжалваното решение.

82

Поради това първата част от първото основание трябва да се отхвърли.

– По втората част от първото основание, изведена от нарушение на процедурата, предвидена в член 59 от Регламент № 1907/2006

83

Жалбоподателят твърди, че конкретното разграничаване на досие, представено в съответствие с приложение XV, е абсолютно определящо за предвидената в член 59, параграфи 3—5 от Регламент № 1907/2006 процедура на коментари и за преценката и решението на Комитета на държавите членки. В случая обаче поради действията на Кралство Дания Комитетът на държавите членки, който не постига съгласие относно факта, че четирите химични вещества, така както са посочени в първоначалното предложение на Кралство Дания, отговарят на условията за включване в списъка на кандидат-веществата в съответствие с член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 по отношение както на отражението им върху здравето на хората, така и на отражението им върху околната среда, все пак приел обща позиция по частта от новото предложение, която се отнасяла до DEHP като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система и което може да има сериозни въздействия върху околната среда. Според жалбоподателя без „умишленото и незаконно“ заменяне на първоначалното предложение на Кралство Дания с друго предложение, когато вече се водели разискванията в Комитета на държавите членки, по време на срещата, проведена от 8 до 11 декември 2014 г., този комитет не би решил единодушно да идентифицира DEHP като вещество, пораждащо сериозно безпокойство поради въздействието, което се твърди, че има върху околната среда, и поради това обжалваното решение би имало съществено различаващо се съдържание или дори изобщо не би било прието. „Новото предложение“ освен това не следвало процедурата за представяне на коментари, предвидени в член 59, параграфи 3—5 от Регламент № 1907/2006. Това „ново предложение“ дори не било вписано в дневния ред на срещата на Комитета на държавите членки. Освен това едва след гласуването относно „новото предложение“ били споменати „някои нови факти“, а именно факти, свързани с оценяването на четирите разглеждани химични вещества от Комитета за оценка на риска на ECHA. Поради това Комитетът на държавите членки не могъл да организира задълбочен научен дебат относно тези нови факти.

84

ECHA, подкрепяна от Кралство Дания и Кралство Норвегия, оспорва тези доводи.

85

В самото начало следва да се отбележи, че от текста на член 59, параграфи 2—5 от Регламент № 1907/2006 се установява, че целта на процедурата за идентифициране на посочените в член 57 от този регламент вещества е да се гарантира, че ще може държавите членки и заинтересованите от тази процедура страни да бъдат изслушани преди изготвянето на решение за включване на вещество в списъка на кандидат-веществата.

86

В член 59 от Регламент № 1907/2006 обаче не се уточнява начинът, по който трябва да бъдат представени няколко предложения за идентифициране на вещество като вещество, пораждащо сериозно безпокойство по смисъла на член 57 от посочения регламент, независимо дали става въпрос за различни вещества или за различни свойства на едно и също вещество, посочено в последния член. По-конкретно там не се уточнява дали всяко предложение, свързано с едно от основанията, предвидени в член 57 от посочения регламент, трябва да се представя отделно или може няколко предложения от този вид да бъдат представени в рамките само на един документ. Във всеки случай нищо в тези две разпоредби не позволява да се заключи, че съществува задължение за групиране на предложения в един-единствен документ, когато тези предложения се представят едновременно от един и същ автор. Не съществува и разпоредба, забраняваща оттеглянето на едно или повече предложения в хода на процедурата дори когато първоначално тези предложения са били представени в едно-единствено заявление.

87

В случая не се спори, че за всяко от веществата, включени в първоначалното предложение на Кралство Дания, а именно DEHP, DBP, BBP и DIBP, на ECHA е представено отделно досие, съобразено с приложение XV.

88

Обратно на това, което изглежда че твърди жалбоподателят, от представените по преписката на Общия съд документи не се установява, че тази държава членка се е отказала напълно от първоначалното си предложение и че е следвало да внесе ново предложение. Кралство Дания обаче само е разделило първоначалното си предложение на осем отделни части. Това разделяне е последвано от частично оттегляне на предложенията относно DBP, BBP и DIBP, доколкото тези предложения се отнасяли до сериозни въздействия върху околната среда, докато предложението относно DEHP е оставено.

89

Когато става въпрос за частта от предложението относно DEHP, следва да се отбележи, от една страна, че жалбоподателят не доказва по какво фактическото съдържание на първоначалното предложение на Кралство Дания се различава от предложението, което е било гласувано по време на срещата на Комитета на държавите членки, проведена между 8 и 11 декември 2014 г.

90

От друга страна, жалбоподателят не оспорва факта, че досието относно DEHP действително е било подложено на процедурата на представяне на коментари, предвидена в член 59, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1907/2006. Следователно не се спори, че всички заинтересовани страни, включително и жалбоподателят, са имали реална възможност да представят коментарите си относно DEHP, преди първоначалното предложение на Кралство Дания да бъде разделено.

91

От това следва, че във връзка с гласуването в рамките на разискванията в Комитета на държавите членки относно веществото DEHP, което се е състояло, след като Кралство Дания е отделило съображенията си относно това вещество, така както са изложени в представеното в съответствие с член 59, параграфи 3 и 5 от Регламент № 1907/2006 досие, от съображенията си, посветени на другите три предложения, а именно предложенията относно DBP, BBP и DIBP, не може да се установи никакво нарушение на член 59, параграфи 8 и 9 от Регламент № 1907/2006, дори на правото на жалбоподателя да бъде изслушан.

92

Останалите доводи на жалбоподателя не могат да опровергаят този извод.

93

Първо, обратно на това, което твърди жалбоподателят, единодушното съгласие на Комитета на държавите членки относно DEHP не е опорочено от нередовност поради факта, че се основавало само на „сериозните въздействия върху околната среда“, при положение че първоначалното предложение за идентифициране и представеното в съответствие с приложение XV досие били мотивирани със „сериозни въздействия върху здравето на човека и околната среда“.

94

Всъщност според член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 посочените свойства са тези, които могат да имат сериозни въздействия върху здравето на човека или околната среда. Тъй като тези критерии са алтернативни, достатъчно е само един от тях да е налице, за да бъде приложим член 57, буква е) от посочения регламент. В първоначалното предложение на Кралство Дания е включен и критерият, свързан с въздействието върху околната среда, който е довел до единодушното гласуване на Комитета на държавите членки.

95

Второ, що се отнася до довода на жалбоподателя, че частта от предложението относно DEHP не била включена в дневния ред на срещата на Комитета на държавите членки, достатъчно е да се отбележи, че в точка 9, буква б) от въпросния дневен ред изрично се предвижда търсене на възможност за постигане на съгласие относно предложението за идентифициране на DEHP като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, пораждащо сериозно безпокойство. Поради това, като се вземе предвид, че първоначалното предложение на Кралство Дания относно DEHP не е заменено с друго предложение от различно естество, този довод на жалбоподателя не може да се възприеме.

96

Трето, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че след гласуването на предложението на Кралство Дания били посочени „някои нови факти“, по-точно факти, по които Комитетът на държавите членки не могъл да проведе задълбочени разисквания, следва да се посочи, че жалбоподателят не уточнява нито в какво се състоят тези нови факти, нито защо биха могли да имат някакво значение за обжалваното решение.

97

Жалбоподателят освен това не оспорва довода на ECHA, че споменатите „нови факти“ се отнасят до сериозни въздействия върху здравето на човека, а не до посочените в обжалваното решение сериозни въздействия върху околната среда. От това следва, че доводът не може да се приеме.

98

С оглед на изложените съображения втората част на първото основание следва да се отхвърли.

– По третата част на първото основание, изведена от заобикаляне на определената от Съвета и от Парламента процедура

99

С няколко довода, изложени както в подкрепа на третата част от първото основание, така и в подкрепа на второто основание, жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение е опорочено поради злоупотреба с власт. Наистина Съветът и Парламентът възложили на Комисията да определи критерии с общо приложение във всички правни текстове на Съюза за идентифицирането на веществата имащи свойствата да разрушават ендокринната система, така че да бъде възможно тези критерии да се прилагат хоризонтално във всички области на правната уредба на Съюза относно посочените вещества, включително що се отнася до член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006. Това задължение на Комисията произтичало, от една страна, от член 5, параграф 3, във връзка с член 83 от изменения Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 2012 г., стр. 1), и от друга страна, и от точка 3.6.5 от приложение II към изменения Регламент (EО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1). Това задължение на Комисията произтичало и от Решение № 1386/2013/EС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 година относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (ОВ L 354, 2013 г., стр. 171). Необходимостта от приемане на хармонизирани критерии в крайна сметка произтича от пътната карта на Комисията от юни 2014 г. за определяне на критериите, позволяващи да се идентифицират веществата, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, в областта на продуктите за растителна защита и биоцидите. Въпреки това задължение Комисията още не е приела хармонизирани критерии. Нещо повече, в Регламент № 1907/2006 не бил определен никакъв преходен критерий за идентифициране на веществата, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, и преходните критерии, посочени в член 5, параграф 3, втора и трета алинея от Регламент № 528/2012, не се прилагали в случаите, регламентирани с Регламент № 1907/2006.

100

Като идентифицирала DEHP като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, въз основа на собствените си критерии, базирани на научни констатации, които не били убедителни и обективни, ECHA очевидно избегнала правно задължителната процедура, която била предвидена от Съвета и Парламента с цел да се определят посочените по-горе хармонизирани критерии.

101

Необходимостта от прилагане на такива хармонизирани критерии била призната, поне имплицитно, от някои държави членки и няколко други образувания, които предали становищата си в хода на процедурата за представяне на коментари, както и от самата Комисия. Всъщност тя изчаквала изготвянето на такива критерии, за да формулира предложението си относно идентифицирането на DEHP, DBP, BBP и DIBP като вещества с вероятни сериозни въздействия върху човешкото здраве по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006. В случая следвало да се покани Комисията да съобщи причините, поради които в тримесечния срок след получаването на становището на Комитета на държавите членки тя не е изготвила предложение за идентифицирането на веществата DEHP, DBP, BBP и DIBP като вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система с вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека по смисъла на член 59, параграф 9 от Регламент № 1907/2006.

102

Жалбоподателят изтъква освен това, че Кралство Дания вече се е опитало да избегне процедурите и разпоредбите на Регламент № 1907/2006, като забранило едностранно използването на тези вещества на своята територия със средствата на националното законодателство. След изпратено от Комисията предупреждение тази държава членка се отказала от забраната.

103

На последно място, според жалбоподателя възприетият от ECHA подход противоречал на член 95 от Регламент № 1907/2006, в който била определена процедурата, приложима за разрешаването на противоречията между становищата на ECHA и тези на другите органи, създадени с правото на Съюза.

104

ECHA, подкрепяна от Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция и Кралство Норвегия, оспорва тези доводи на жалбоподателя.

105

Във връзка с това в самото начало, когато става въпрос по-конкретно за условията, въз основа на които може да се приеме, че решение е опорочено от злоупотреба с власт, следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика акт е опорочен от злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и съвпадащи данни се установи, че е приет единствено или най-малко определящо с цели, различни от тези, за които съответната власт е предоставена, или с цел да се избегне процедура, специално предвидена в Договора за функционирането на ЕС, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (решения от 13 ноември 1990 г., Fedesa и др., C‑331/88, EU:C:1990:391, т. 24 и от 16 април 2013 г., Испания и Италия/Съвет, C‑274/11 и C‑295/11, EU:C:2013:240, т. 33 и цитираната съдебна практика).

106

Нищо обаче не позволява да се приеме, че в случая ECHA е злоупотребила с власт.

107

Наистина, от една страна, жалбоподателят не представя никакви обективни данни, въз основа на които да може да се заключи, че обжалваното решение е прието изключително или най малкото определящо за цели, различни от тези, за които съответната власт е предоставена на ECHA.

108

От друга страна, не може да се приеме също, че ECHA е действала с цел да избегне процедура, специално предвидена в Договора за функционирането на ЕС, за да се противодейства на конкретните обстоятелства.

109

В това отношение и на първо място, когато става въпрос за Регламент № 528/2012, следва да се отбележи, първо, че както следва от член 2, параграф 3, буква й) от него, този регламент се прилага независимо от Регламент № 1907/2006. От това следва, че Регламент № 1907/2006, и по-конкретно член 57, буква е) от него, не е пречка за прилагането на Регламент № 528/2012. Обратното също е вярно.

110

Второ, следва да се отбележи, че Регламент № 528/2012 не предвижда изрично, че идентифицирането на вещество, притежаващо характерни свойства като посочените в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, не е възможно, преди Комисията да приеме хармонизирани критерии за определяне на веществата, имащи свойствата да разрушават ендокринната система.

111

Трето, доводите на жалбоподателя очевидно се основават на член 5, параграф 1, буква г) от Регламент № 528/2012 във връзка с член 5, параграф 3, от същия регламент, според който приемането от Комисията на хармонизирани научни критерии за определянето на свойствата, които водят до разрушаване на ендокринната система, замества идентифицирането на такива свойства в някои вещества въз основа на предвидената в член 59 от Регламент № 1907/2006 процедура.

112

От текста на член 5, параграф 1, буква г) от Регламент № 528/2012 обаче следва, че веществата, посочени в тази разпоредба, могат да бъдат идентифицирани като вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, чрез два алтернативни и независими механизма, а именно, от една страна, с оглед на посочените в член 5, параграф 3, първа алинея от Регламент № 528/2012 хармонизирани научни критерии или, докато те не бъдат приети, въз основа на указанията, дадени в член 5, параграф 3, втора и трета алинея от този регламент, и от друга страна, като вещества, притежаващи посочените в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 характерни свойства, в съответствие с член 59, параграф 1 от Регламент № 1907/2006.

113

Следователно задължението на Комисията да приеме хармонизирани научни критерии се отнася само до първата, посочена в член 5, параграф 1 от Регламент № 528/2012 хипотеза, без това задължение да се отразява по какъвто и да е начин на прилагането на втората посочена в тази разпоредба хипотеза, а именно на прилагането на член 57, буква е) и на член 59, параграф 1 от Регламент № 1907/2006.

114

С други думи, произтичащото от член 5, параграф 3, първа алинея от Регламент № 528/2012 задължение на Комисията да приеме хармонизирани научни критерии не се отразява на идентифицирането във всеки конкретен случай на веществата, посочени в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006.

115

Поради това доводът на жалбоподателя, че в Регламент № 1907/2006 не е определен никакъв преходен критерий за идентифицирането на веществата, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, и доводът, че посочените в член 5, параграф 3, втора и трета алинея от Регламент № 528/2012 преходни критерии не се прилагат спрямо Регламент № 1907/2006, са неотносими. Наистина, тъй като идентифицирането на посочените в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 вещества може да се прави за всеки конкретен случай, и то независимо от критериите, които ще бъдат изготвени въз основа на Регламент № 528/2012, евентуални преходни критерии, произтичащи от последния посочен регламент, няма да имат никакво отражение върху прилагането на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006.

116

На второ място, когато става въпрос за довода на жалбоподателя във връзка с точка 3.6.5 от приложение II към Регламент № 1107/2009, веднага следва да се посочи, че в тази точка също няма изрично изразена пречка за прилагането на Регламент № 1907/2006 и по-конкретно на членове 57 и 59 от него.

117

Нещо повече, от тази точка следва, че е възможно да се провери дали вещество има свойствата да разрушава ендокринната система, които могат да бъдат вредни, не само „въз основа на оценката от съгласувани на [равнище на Съюза] или международно равнище насоки за изпитване“, но и на „други налични данни и информация, включително преразглеждане на научната литература, прегледана от [Европейския орган за безопасност на храните]“.

118

Впрочем думата „включително“, използвана в посочената точка 3.6.5, показва, че примерът, свързан с анализа от Европейския орган за безопасност на храните. (EFSA), е само за илюстрация, тъй като други налични данни и информация също могат да служат за основа на проверката дали дадено вещество има вредни последици върху ендокринната система. Становище на ECHA, което се основава на проверка на всеки конкретен случай, представлява такъв източник на информация.

119

Поради това точка 3.6.5 от приложение II към Регламент № 1107/2009 не би могла да е пречка за ECHA да направи анализ на всеки конкретен случай, за да идентифицира дадено вещество като притежаващо свойствата да разрушава ендокринната система по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006.

120

На трето място, във връзка с Решение № 1386/2013 следва да се отбележи, че нито една разпоредба от това решение не позволява да се направи изводът, че не е разрешено на ECHA да изработи свои собствени критерии за идентифицирането на дадено вещество като притежаващо свойствата да разрушава ендокринната система по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006.

121

Безспорно според точка 50, трета алинея, второ изречение от приложението към това решение с цел да изследва комбинираните ефекти от химикали и проблемите по отношение на безопасността във връзка с ендокринни разрушители Съюзът „ще разработи хармонизирани критерии въз основа на опасността за установяване на ендокринни разрушители“. При все това нищо в това решение не позволява да се заключи, че само хармонизирани научни критерии биха позволили да се идентифицират вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, за целите на прилагането на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006. С други думи, Решение № 1386/2013 по никакъв начин не се отразява на прилагането на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, чиято цел е да се даде възможност на ECHA да идентифицира тези вещества във всеки конкретен случай.

122

На четвърто място, що се отнася до пътната карта на Комисията от юни 2014 г., следва първо да се отбележи, че този документ няма никакво задължително правно действие. Наистина, както се установява от съдържащата се в него декларация за отказ от отговорност „[т]ази указателна пътна карта служи само за информационни цели и може да бъде променена във всеки момент“. Тя „не предопределя окончателното решение на Комисията относно продължаването на тази инициатива, нито неговото окончателно съдържание и неговата окончателна структура“.

123

Освен това в този документ няма нищо, което да позволява да се приеме, че идентифицирането на вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, въз основа на член 57, буква е) и член 59 от Регламент № 1907/2006 трябва да бъде спряно, докато Комисията не приеме хармонизирани научни критерии.

124

На пето място, що се касае до довода, че според някои държави членки и други образувания, участващи в процедурата по представяне на коментари, било необходимо да има хармонизирани научни критерии за идентифицирането на веществата на основание член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, достатъчно е да се отбележи, че такива становища нямат никакво задължително правно действие и поради това не биха могли да имат определящо значение за тълкуването на този регламент.

125

На шесто място, колкото до довода на жалбоподателя, че дори Комисията изчакала приемането на хармонизирани научни критерии, преди да пристъпи към предложението за идентифициране на DEHP, DBP, BBP и DIBP като вещества с вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, следва да се отбележи, че това изчакване от страна на Комисията, което се твърди, че е било налице, не би могло да служи за основа за тълкуването на разпоредбите на Регламент № 1907/2006, нито на другите приложими в случая разпоредби. Освен това, както посочва Кралство Норвегия, без жалбоподателят да го оспори, междувременно Комисията представя предложение за идентифициране на DEHP, DBP, BBP и DIBP като вещества с вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека, без да са приети хармонизирани научни критерии.

126

С оглед на изложеното дотук не следва да се уважава искането на жалбоподателя да бъде поканена Комисията да съобщи причините, поради които в тримесечния срок от получаването на становището на Комитета на държавите членки тя не е изготвила предложение за идентифициране на DEHP, DBP, BBP и DIBP като вещества имащи свойствата да разрушават ендокринната система, с вероятни сериозни въздействия върху здравето на човека по смисъла на член 59, параграф 9 от Регламент № 1907/2006.

127

На седмо място, дори да се приеме за установено, че в миналото Кралство Дания се е опитало да приеме национални мерки, за да попречи на използването на DEHP на своя територия, този факт е без значение за отговора на въпроса дали ECHA е могла да идентифицира DEHP като вещество по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 въз основа на своите собствени критерии, или е трябвало да чака Комисията да приеме хармонизирани критерии.

128

На осмо място, що се касае до довода на жалбоподателя, че обжалваното решение противоречи на член 95 от Регламент № 1907/2006, достатъчно е да се припомни, че тази разпоредба предвижда задължението за ECHA да предотвратява и евентуално да разрешава противоречия и различия между нея и други органи на Съюза. Сред тези органи са другите агенции, по-конкретно Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ). Тези агенции имат правомощия, близки до тези на ECHA, и по принцип могат да приемат становища относно вещество, различни от това на ECHA.

129

Според член 95, параграф 3 от Регламент № 1907/2006, когато има основно противоречие по научни или технически въпроси и съответният орган е агенция или научен комитет на Съюза, ECHA и съответният орган работят заедно за разрешаване на противоречието или за предаване на съвместен документ до Комисията, изясняващ научните и/или технически въпроси на противоречието.

130

В случая обаче жалбоподателят не уточнява кой друг орган на Съюза е имал различно от изразеното от ECHA научно становище във връзка с веществото DEHP.

131

С оглед на горните съображения изложените в подкрепа на третата част на първото основание доводи следва да се отхвърлят.

132

Поради това първото основание трябва да се отхвърли изцяло.

По второто основание, изведено от нарушение на принципите на предвидимост, на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания

133

В подкрепа на второто основание жалбоподателят посочва, че с обжалваното решение са нарушени принципите на предвидимост, на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, тъй като, първо, ECHA идентифицирала DEHP като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, при положение че правото на Съюза изобщо не определяло такова вещество, нито предвиждало критерий със задължително правно действие за идентифицирането на това вещество. Второ, ECHA не била оправомощена да допълва съществуващ вече запис относно химично вещество в списъка на кандидат-веществата. Трето, обжалваното решение могло да провали процедурата за разрешаване на веществото DEHP, идентифицирано като токсично за репродукцията вещество по смисъла на член 57, буква в) Регламент № 1907/2006, процедура, която била в ход от 12 август 2013 г., дата на депозиране на заявлението за разрешение на жалбоподателя. Четвърто, обжалваното решение не уреждало правните последици, които биха съществували, ако за идентифицирането на веществата, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, в рамките на правомощията си Комисията приемела общоприложими критерии, които са различни от приложените в случая от ECHA. Пето, жалбоподателят не могъл да предвиди въпросната нормотворческа дейност на ECHA, нито да се подготви предварително за задълженията, наложени с обжалваното решение в контекста на другите административни процедури на Съюза, нито да приспособи към тях дейността на предприятието си. Обжалваното решение поставяло под въпрос и внасяло несигурност относно начина за идентифициране на веществата от гледна точка на въздействието им върху ендокринната система и обърквало напълно съотношението между административните процедури за вписването на вещество в списъка на кандидат-веществата, добавянето на вещество в приложение XIV към Регламент № 1907/2006 и издаването на разрешението, посочено в дял VII от този регламент.

134

ECHA оспорва тези доводи.

135

Във връзка с това следва, на първо място, да се припомни, че съгласно трайната съдебна практика принципът на правната сигурност, който е общ принципи на правото на Съюза, изисква по-конкретно действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо по-специално когато те могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията (решение от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет, T‑578/12, непубликувано, EU:T:2014:678, т. 112). Това императивно изискване налага всеки акт, който има за цел да породи правни последици, да черпи своята задължителна сила от разпоредба от правото на Съюза, която трябва да бъде изрично посочена като правно основание и да предписва правната форма, в която актът следва да бъде издаден (вж. решение от 19 юни 2015 г., Италия/Комисия, T‑358/11, EU:T:2015:394, т. 123 и цитираната съдебна практика). Принципът на предвидимост е неразделна част от принципа на правната сигурност (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет, T‑578/12, непубликувано, EU:T:2014:678, т. 111 и 112).

136

В случая обжалваното решение не само посочва правното основание, а именно член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006, но и всички необходими параметри, позволяващи да се установят правните му последици, и то ясно и точно, като по този начин дава възможност на жалбоподателя да узнае недвусмислено значението му. Наистина от това решение ясно личи, че целта му е да допълни съществуващия запис относно DEHP в списъка на кандидат-веществата въз основа на член 57, буква в) от Регламент № 1907/2006 чрез идентифициране като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, за което има научно доказателство за вероятни сериозни въздействия върху околната среда по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006.

137

На второ място, когато става въпрос за принципа на защита на оправданите правни очаквания, от постоянната съдебна практика следва, че право да се позове на този принцип има всяко лице, у което институция на Съюза е създала основателни очаквания и никой не може да се позовава на нарушение на този принцип при липсата на точни уверения, получени от администрацията (вж. определение от 4 юли 2013 г., Мениджърски бизнес решения, C‑572/11, непубликувано, EU:C:2013:456, т. 30 и цитираната съдебна практика).

138

Уверения, които могат да породят такива очаквания, независимо от формата, в която са предадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, изхождащи от оправомощени и достоверни източници (вж. решение от 14 март 2013 г., Agrargenossenschaft Neuzelle, C‑545/11, EU:C:2013:169, т. 25 и цитираната съдебна практика).

139

В случая обаче жалбоподателят нито доказва, нито дори твърди, че е получил от ECHA точни уверения, нито относно включването на някакво вещество в списъка на кандидат-веществата или относно критериите, които трябва да се прилагат за това.

140

Този извод не може да бъде оборен посредством останалите доводи на жалбоподателя.

141

Първо, що се касае до довода, че ECHA идентифицира DEHP като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, въпреки че правото на Съюза не определя такова вещество, нито предвижда задължителни от правна страна критерии за идентифицирането на това вещество, следва да се припомни, че както следва от точки 105—114 по-горе, при липсата на хармонизирани критерии за идентифициране на веществата, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, по силата на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 ECHA е била оправомощена да идентифицира DEHP, като разгледа конкретния случай, и то дори въз основа на нейни собствени критерии.

142

Нещо повече, с оглед на направените по-горе в точки 137 и 138 уточнения относно принципа на защита на оправданите правни очаквания само фактът, че жалбоподателят е очаквал прилагането на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 да бъде спряно по отношение на вещества, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, докато Комисията не уеднакви критериите за идентифициране на този вид вещества, не може да послужи за основа за валидно позоваване на този принцип. По дефиниция принципът на защита на оправданите правни очаквания не се отнася до такова очакване. Жалбоподателят освен това не доказва, че ECHA е имала поведение, което би могло да му позволи да направи извода, че тази агенция няма да идентифицира DEHP като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, което поражда сериозно безпокойство по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006. Напротив, както отбелязва Кралство Нидерландия, има няколко прецедента за вещества, идентифицирани като пораждащи сериозно безпокойство, въз основа на повече от едно свойство по смисъла на член 57 от този регламент, като кадмиевия флуорид, който е идентифициран на основание на четири свойства, а именно свойствата, посочени в член 57, букви а)—в) и е) от същия регламент. Антраценовото масло, идентифицирано като пораждащо сериозно безпокойство, отговарящо на критериите, посочени в член 57, букви а), г) и д) от Регламент № 1907/2006, е друг прецедент в това отношение (решение от 7 март 2013 г., Rütgers Germany и др./ECHA, T‑94/10, EU:T:2013:107, т. 7 и 77).

143

Второ, колкото до довода на жалбоподателя, че обжалваното решение е прието, без ECHA да е оправомощена да допълва съществуващ вече запис относно химично вещество в списъка на кандидат-веществата, което също било нарушение на принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, следва да се припомни, че както следва от направения по-горе в точка 81 извод, ECHA е била оправомощена въз основа на член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006 да допълни съществуващия вече запис относно веществото DEHP в списъка на кандидат-веществата. Поради това този довод следва да се отхвърли.

144

Трето, що се отнася до довода на жалбоподателя, че обжалваното решение може да провали процедурата за разрешаване на веществото DEHP, идентифицирано като токсично за репродукцията вещество по смисъла на член 57, буква в) от Регламент № 1907/2006, процедура, която била в ход от 12 август 2013 г., дата на депозиране на заявлението за разрешение на жалбоподателя, трябва да се отбележи следното.

145

Макар към записа относно DEHP в списъка на кандидат-веществата да са включени допълнителни характерни свойства като посочените в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, процедурата за разрешаване, която продължава и към момента, не е „провалена“. Както с основание посочва ECHA, в заявлението си за разрешение заявителят трябва да вземе предвид само опасните свойства, за които това вещество е включено в приложение XIV. Следователно характерно свойство на вещество, включено в списъка на кандидат-веществата, което обаче не е част от записа относно това вещество в приложение XIV, по никакъв начин не влияе на процедурата за разрешаване.

146

Разбира се, както се посочва в член 62, параграф 4, буква г) от Регламент № 1907/2006, когато се допълва съществуващ вече запис относно вещество в приложение XIV, заявлението за разрешение трябва да се допълни, за да се вземе предвид това изменение. С други думи, ако Комисията добави свойството на вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, пораждащо сериозно безпокойство, посочено в член 57, буква е) от този регламент, към записа относно DEHP в приложение XIV, жалбоподателят ще трябва да вземе предвид това изменение на приложение XIV.

147

При все това в такъв случай жалбоподателят ще се окаже в същото положение, както ако всички характерни свойства на веществото DEHP, посочени в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, са били идентифицирани и включени в приложение XIV едновременно.

148

Четвърто, що се отнася до довода, че в обжалваното решение не са уредени правните последици, които биха съществували, ако в рамките на мандата си Комисията изработи общи критерии за прилагане за идентифициране на веществата, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, които се различават от приложените в случая от ECHA, следва да се отбележи, че както се установява по-горе в точки 112—114, идентифицирането на вещество като имащо свойствата да разрушава ендокринната система, пораждащо сериозно безпокойство, въз основа на преглед на всеки конкретен случай в съответствие с член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 не може да се изключи поради това, че Комисията трябва да приеме хармонизирани критерии за определянето на свойствата, разрушаващи ендокринната система.

149

Пето, що се отнася до довода на жалбоподателя, че като поставя под въпрос и внася несигурност относно „начина за идентифициране на веществата от гледна точка на въздействието им върху ендокринната система“, обжалваното решение обърква напълно съотношението между административните процедури за вписването на DEHP в списъка на кандидат-веществата, добавянето на това вещество в приложение XIV и издаването на разрешение за това вещество, следва в самото начало да се припомни, че именно действащата правна уредба, и по-конкретно член 59, параграф 8 от Регламент № 1907/2006 във връзка с член 57, буква е) от същия регламент, е послужила като основа за приемането на обжалваното решение.

150

Критиката на жалбоподателя, изведена от факта, че той не е могъл да предвиди обжалваното решение, нито да се подготви предварително за наложените с него задължения, нито да приспособи към тях дейността на предприятието си, трябва да се разбира като довод, с който по същество се цели да се направи позоваване на нарушение на принципа на оправданите правни очаквания.

151

Според постоянната съдебна практика, макар този принцип да е един от основните принципи на Съюза, икономическите оператори нямат основание да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променяно от институциите на Съюза в рамките на тяхното право на преценка (решение от 26 юни 2012 г., Полша/Комисия, C‑335/09 P, EU:C:2012:385, т. 180). Затова жалбоподателят не е имал основание да възлага оправдани правни очаквания, че ECHA няма да идентифицира DEHP като вещество, пораждащо сериозно безпокойство, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, на основание член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006.

152

С оглед на изложеното по-горе доводите, с които се цели да се установи нарушение на принципите на предвидимост, на правната сигурност и на оправданите правни очаквания, трябва да се отхвърлят.

153

При това положение второто основание трябва да бъде отхвърлено по същество в неговата цялост.

По третото основание, изведено от липсата на убедителни и обективни научни констатации и от неспазване на инструкциите на ECHA

154

Третото основание е разделено на две части.

155

Първата част е изведена от факта, че обжалваното решение е опорочено от явна грешка в преценката, която би могла даже да се квалифицира като злоупотреба с власт, тъй като то не се основавало на научни констатации, установяващи убедително и обективно, че DEHP отговаря на всички посочени в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 критерии.

156

Втората част е изведена от факта, че ECHA не спазила дадените от самата нея технически инструкции.

– По първата част от третото основание, изведена от явна грешка, дори от злоупотреба с власт, поради липсата на обективни и достатъчно убедителни научни доказателства

157

На първо място, жалбоподателят изтъква, че от научна гледна точка констатацията, че вещество разрушава ендокринната система, не е достатъчна, за да се заключи, че това вещество отговаря на предвидените в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 критерии. Разрушаването на ендокринната система не било опасност, а само начин на действие. При все това обжалваното решение се основавало на тази грешна хипотеза. Докато научната оценка на въздействието на DEHP върху околната среда би трябвало да позволи да се установи причинно-следствена връзка между начина на действие на DEHP и въздействието върху околната среда. Досието на DEHP обаче не отговаряло на това основно изискване, тъй като се приемало, че твърдените отрицателни въздействия на веществото DEHP са само „възможни“.

158

На второ място, както забелязали няколко държави членки и няколко от другите участници в процедурата по депозиране на коментари, доводите в досието на DEHP не обосновавали един от абсолютно основните критерии за идентифицирането на вещество на основание член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 и за включването му в списъка на кандидат-веществата, а именно критерия, според който съответното вещество трябва да поражда степен на безпокойство, еквивалентна на тази, породена от използването на други изброени в член 57, букви а)—е) от посочения регламент вещества.

159

На трето място, научната достоверност на изследванията, на които се основават досието на DEHP, подкрепящият документ, а следователно и обжалваното решение, била неправилно и умишлено надценена. Нещо повече, тези специализирани изследвания не били убедителни.

160

Що се отнася до изследванията върху рибите, на които се основават както подкрепящият документ, така и досието на DEHP, от научен доклад от 2008 г., озаглавен „European Union Risk Assessment Report“, издаден от Съвместния изследователски център на Комисията (JRC), се установявало, че не „било възможно да се определи със сигурност дали веществото DEHP е вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система на рибите“. Колкото до осъществените след 2008 г. девет изследвания относно влиянието на веществото DEHP върху рибите, те представлявали само „non-guideline stud[ies]“, а именно изследвания, които не били осъществени в съответствие с нормите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тези изследвания трябвало обаче да се преценяват въз основа на международно призната методология, наречена скалата Klimisch (Klimisch, H. J., Andreae, M. et Tillmann, U. A Systematic Approach for Evaluating the Quality of Experimental Toxicological and Ecotoxicological Data. — Regulatory Toxicology and Pharmacology, 1997, vol. 25, p. 1—5). Макар при класификацията по скалата на Klimisch, изследванията „non-guideline“ да получават оценка 3, което съответства на „ненадеждни“ изследвания (Klimisch 3 точки), в подкрепящия документ в противоречие със скалата Klimisch споменатите по-горе изследвания били класирани в категория 2, което съответства на „ограничено надеждни“ изследвания (Klimisch 2 точки). Самият автор на подкрепящия документ поставял под съмнение надеждността на изследванията Carnevali и др. (2010 г.) и Corradetti и др. (2013 г.), като ги определял като „по същество ненадеждни“ изследвания (Klimisch 2/4 точки). В някои изследвания, към които препраща подкрепящият документ, вредното влияние на DEHP върху ендокринната система изобщо не било доказано. Това било така по-конкретно в изследванията Zanotelli и др. (2010 г.), Wang и др. (2013 г.) или Uhren-Webster и др. (2010 г.). Освен това резултатите от изследването Zanotelli и др. (2010 г.), според което „забавяне на растежа“ (reduction in growth) при рибите след въздействие с DEHP би могло да се счита за проява на „ендокринен ефект“ на това вещество, но в никакъв случай за доказателство за неговото „вредно въздействие“, били оспорени от други специализирани изследвания и по-конкретно от изследването Norman и др. (2007 г.).

161

Що се отнася до изследванията върху плъхове, жалбоподателят смята, че те са проведени, за да се изследва въздействието върху здравето на човека, а не върху околната среда. Тяхната надеждност освен това не била безспорна, тъй като при тези изследвания веществото DEHP било прилагано направо и в много високи дози, което в природата не би се получило, тъй като наличието на това вещество в природата било хиляди, дори десетки хиляди пъти по-ниско.

162

ECHA, подкрепяна от Кралство Норвегия, оспорва тези доводи.

163

В самото начало следва да се подчертае, че в съответствие с постоянната съдебна практика, при положение че органите на Съюза разполагат с широко право на преценка, по-специално при преценката на много сложни факти от научен и технически характер при определяне на обхвата и естеството на приеманите от тях мерки, контролът на съда на Съюза трябва да се сведе до проверка дали упражняването на това право не е опорочено поради явна грешка или поради злоупотреба с власт и също дали тези органи явно не са превишили пределите на правото си на преценка. В такъв контекст съдът на Съюза всъщност не може да заменя със своята преценка на фактите от научен и технически характер преценката на органите на Съюза — единствените, на които Договорът за функционирането на ЕС е възложил тази задача (вж. решение от 30 април 2015 г., Polynt и Sitre/ECHA, T‑134/13, непубликувано, EU:T:2015:254, т. 52 и цитираната съдебна практика).

164

Все пак се налага уточнението, че широкото право на преценка на органите на Съюза, което предполага ограничен съдебен контрол върху упражняването му, се отнася не само до естеството и обхвата на мерките, които следва да бъдат приети, но в определена степен се отнася и до установяването на основните факти. При все това, макар да има ограничен обхват, съдебният контрол налага органите на Съюза, които са издали съответния акт, да бъдат в състояние да докажат пред съда на Съюза, че при приемането му действително са упражнили правото си на преценка, което предполага да са взели предвид всички фактори и обстоятелства от значение за положението, което този акт има за цел да регламентира (вж. решение от 30 април 2015 г., Polynt и Sitre/ECHA, T‑134/13, непубликувано, EU:T:2015:254, т. 53 и цитираната съдебна практика).

165

Именно в светлината на тези съображения следва да се провери дали в случая преценката на ECHA относно свойствата на DEHP като вещество, отговарящо на условията по член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, е опорочена от явна грешка в преценката или дори от злоупотреба с власт.

166

Във връзка с това следва да се отбележи, че според точка 6.3 от подкрепящия документ може да се заключи, че е вероятно механизмът на действие на веществото DEHP, разрушаващ ендокринната система, да има вредни последици върху околната среда. Комитетът на държавите членки стига до този извод, като преценява няколко изследвания върху риби и плъхове. По-конкретно, както следва от точка 5.1.6 от подкрепящия документ, според обща преценка на част от използваните изследвания, е много вероятно естрогенното действие на DEHP да има вредно въздействие върху фенотипните полови белези и върху репродукцията на мъжките и женските риби. Това обстоятелство, както и наблюдаваното в изследванията върху плъхове въздействие на веществото DEHP, въздействие, което се споменава в глава 4 от подкрепящия документ, е достатъчно, за да се направи изводът, че DEHP може да има вредно въздействие върху околната среда.

167

Преценката на всички посочени в глави 4 и 5 от подкрепящия документ научни изследвания не може да бъде оспорена с доводите на жалбоподателя.

168

В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, обжалваното решение не се основава на схващането, че обикновеното отражение на дадено вещество върху ендокринната система на изолиран индивид неизбежно ще има вредни въздействия върху околната среда.

169

Наистина, както следва от точка 5.1.1 от подкрепящия документ във връзка с точка 4.2.1 от същия, научният подход, въз основа на който ECHA стига до извода, че DEHP притежава характерни свойства като посочените в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, е предложен от консултативна група експерти. Според този подход обаче вещество може да се идентифицира като притежаващо свойствата да разрушава ендокринната система, с вероятни отрицателни въздействия върху околната среда, когато, първо, това вещество има вредно въздействие върху здравето, второ, има механизъм на ендокринно действие, трето, съществува „правдоподобна“ връзка между тези вредни въздействия и механизма на ендокринно действие, и четвърто, тази причинно-следствена връзка е релевантна и за околната среда. Както следва от точка 4.2.1 от подкрепящия документ, този подход се основава на много добре приета и популяризирана от Световната здравна организация (СЗО) дефиниция в областта на веществата, притежаващи свойствата да разрушават ендокринната система.

170

При това положение следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че обжалваното решение изхождало от хипотезата, че когато химично вещество има свойствата да разрушава ендокринната система, това непременно предполага, че става въпрос за вещество, което може да има вредно въздействие върху околната среда.

171

Когато става въпрос на довода на жалбоподателя, че научната преценка на въздействието на DEHP върху околната среда би трябвало да позволи да се установи причинно-следствена връзка между начина на действие на DEHP и въздействието му върху околната среда, в смисъл, че точно DEHP, а не което и да е друго вещество, има сериозни отрицателни въздействия върху околната среда, което би позволило да се заключи, че DEHP е пораждащо сериозно безпокойство вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система по смисъла на член 57, буква е), от Регламент № 1907/2006, трябва да се отбележи следното.

172

Следва да се приеме, че с този довод жалбоподателят по същество иска да подложи на съмнение степента на доказване, която авторът на подкрепящия документ е приложил, за да установи причинно-следствената връзка.

173

В това отношение, когато става въпрос за степента на доказване, която трябва да бъде спазена на основание член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006, следва първо да се отбележи, че според тази разпоредба в приложение XIV могат да бъдат включени, наред с останалите вещества, веществата, пораждащи сериозно безпокойство, имащи свойствата да разрушават ендокринната система, за които има научно доказателство, че „могат“ да имат сериозно въздействие върху околната среда. Следва да се отбележи, че в текстовете на тази разпоредба на някои други езици, като английски, немски, италиански и румънски, въздействието върху околната среда трябва да бъде „вероятно“, докато на други езици веществата трябва да „могат“ да имат въздействие върху околната среда. От това следва, че вероятността вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система, да може да има вредно въздействие върху околната среда, е достатъчна за установяването на причинно-следствена връзка по смисъла на тази разпоредба. Този подход на законодателя на Съюза освен това е съобразен с принципа на предпазните мерки, посочен и в член 1, параграф 3 от Регламент № 1907/2006.

174

Както следва обаче от точка 6.3, първо изречение от подкрепящия документ, в научните си доводи авторът му спазва посочената в член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006 степен на доказване. Наистина в него се посочва вероятността DEHP да може да има вредно въздействие върху околната среда.

175

Като се вземе предвид изложеното по-горе в точки 105, 163 и 164 относно контрола на актовете с оглед на явни грешки в преценката или на злоупотреба с власт, следва да се заключи, че обжалваното решение не е опорочено от нередовност, поради това че авторът на подкрепящия документ само установява, че е „много вероятно“ механизмът на ендокринно действие на DEHP да има вредно въздействие върху околната среда.

176

На второ място, колкото до довода на жалбоподателя, че досието на DEHP не давало основание това вещество да се счита за вещество, което поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в букви а)—д) от Регламент № 1907/2006, достатъчно е да се направи препращане към точка 6.2 от подкрепящия документ.

177

В посочената точка авторът на този документ изследва не само характерните свойства, научните доказателства и сериозното въздействие на DEHP, но и еквивалентната степен на безпокойство (equivalent level of concern) по смисъла на член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006. Накратко, в четирите алинеи на тази точка се посочва, наред с останалото, че екотоксичното въздействие на това вещество потенциално е тежко и необратимо и че то има сериозно отражение върху околната среда.

178

От това следва, че в светлината на направените по-горе в точки 102, 164 и 165 уточнения не може да се установи наличието на явна грешка в преценката или на злоупотреба с власт, поради това че ECHA не се е съобразила с един от основните критерии по член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006.

179

На трето място, що се касае до довода на жалбоподателя, че използваните в досието на DEHP изследвания не били надеждни, трябва да се отбележи следното.

180

Изследвания върху риби, осъществени отчасти преди 2008 г., са част от научната обосновка на обжалваното решение. Тези изследвания са възприети и описани в доклада на JRC за 2008 г. Безспорно, както се установява от точка 5.1.2 от подкрепящия документ, според този доклад не е възможно да се заключи без никакво съмнение, че DEHP е вещество, притежаващо свойствата да разрушава ендокринната система на рибите.

181

Към този доклад са добавени няколко изследвания, направени след 2008 г.

182

Както се установява от точка 5.1.2.1 от подкрепящия документ, ECHA е преценила надеждността на тези изследвания с помощта на скалата Klimisch. Това е така, тъй като според глава R.4.2 от Ръководството за изискванията за информация и за оценка на безопасността на химичните вещества на ECHA системата за оценяване Klimisch следва да се прилага и при оценката на изследванията на въздействието и поведението на дадено вещество в природата.

183

По-конкретно, според тази скала котировката „2 = надеждно с ограничения“ (Klimisch 2 точки) се дава на „изследвания или данни […] които не са осъществени или получени в съответствие с принципите на добрите лабораторни практики, в които параметрите на документираните опити не отговарят напълно на конкретна насока, но са достатъчни, за да се приемат данните, или в които описаните изследвания не са обхванати от насока относно опитите, но са добре документирани и научно приемливи“.

184

Котировката „3 = ненадеждно“ (Klimisch 3 точки) обаче се дава на „изследвания или данни […] при които има взаимодействие между системите за измерване и изпитваното вещество, в които използваните опитни организми/системи не са относими от гледна точка на експозицията (например, нефизиологични пътища за прилагане), които са осъществени или получени според недостатъчно документиран с оглед на оценка метод, който според експертна преценка не е приемлив и убедителен“.

185

Обратно на довода на жалбоподателя, че изследване, което не спазва нормите на ОИСР е изследване „non-guideline“, от системата за оценяване Klimisch не следва, че всяко изследване „non-guideline“ би трябвало да получи котировка „3 = ненадеждно“. Напротив, котировката „2 = надеждно с ограничения“ може да се даде точно на изследвания, за които параметрите на документираните опити не са напълно съобразени с конкретната насока. Поради това, обратно на това, което твърди жалбоподателят, само фактът, че експертиза е определена като изследване „non guideline“ не може да доведе до липса на надеждност на това изследване.

186

Следва освен това да се подчертае също, че жалбоподателят не представя никакви конкретни данни, позволяващи обосновано и въз основа на индивидуална преценка на изследванията да се постави под въпрос котировката, дадена на различните посочени в глава 5 от подкрепящия документ изследвания.

187

При все това жалбоподателят не уточнява коя котировка на изследванията върху рибите е неправилна и би могла да повлияе на резултата от общата оценка на Комитета на държавите членки.

188

Впрочем доводите на жалбоподателя, че първо, самият автор на подкрепящия документ подлагал на съмнение надеждността на изследванията Carnevali и др. (2010 г.) и Corradetti и др. (2013 г.), и второ, вредното въздействие на DEHP върху ендокринната система не било доказано в изследванията, озаглавени Zanotelli и др. (2010 г.), Wang и др. (2013 г.) или Uhren-Webster и др. (2010 г.), не са убедителни.

189

Безспорно от точка 5.1.2.1.2 от подкрепящия документ се установява, че изследването, озаглавено Zanotelli и др. (2010 г.), не е убедително по въпроса за квалификацията на DEHP като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система. В това изследване не личи ясно дали „забавянето на растежа“ (reduction in growth), наблюдавано при рибите като въздействие на DEHP, е свързано с ендокринната система или не (it is not clear whether the effect is endocrine mediated or not). Също и според изследването Wang и др. (2013 г.) не е изследвано, нито наблюдавано никакво вредно въздействие, свързано с ендокринната система или от системично естество (no endocrine related or systemic adverse effects were investigated nor observed).

190

Все пак от точка 5.1.2.1.2 се установява, че изследванията Carnevali и др. (2010 г.) и Corradetti и др. (2013 г.) са доказали наличието на вредно въздействие на DEHP върху репродукцията на рибите зебра и независимо от съмненията, тези изследвания все пак имат известно значение за оценката на посоченото въздействие (are therefore considered of some relevance).

191

Безспорно изследването Uhren-Webster и др. (2010 г.) се основава на експериментален метод, предполагащ експозиция на веществото, която не съществува в природата. Независимо от въпроса за надеждността на този метод, тъй като освен това той трябва да получи същия отговор като дадения по-долу в точки 198—200 относно прилагането на големи количества DEHP при опитите върху плъховете, все пак от изследването Uhren-Webster и др. (2010 г.) се установява, че експозиция на високи концентрации на DEHP смущава сперматогенезата при рибите зебра.

192

Що се касае до оспорваните от жалбоподателя изследвания, следва да се отбележи, че те са само част от всички доказателства, които са били разгледани от Комитета на държавите членки.

193

В други изследвания върху рибите, като посочените в точка 5.1.2.1.2 от подкрепящия документ, са представени допълнителни доказателства относно вредното въздействие на DEHP върху околната среда.

194

Тези изследвания се допълват от опитите върху плъхове, които са посочени в точка 4.2.2 от подкрепящия документ. Тези опити позволяват да се установят различни отрицателни въздействия на веществото DEHP върху ендокринната система на бозайниците.

195

Жалбоподателят обаче изобщо не обръща специално внимание на тези други изследвания.

196

По-конкретно, следва да се подчертае, че както се установява от точка 4.2.2, буква б), втора алинея от подкрепящия документ, изследванията върху плъхове дори са квалифицирани като „надеждни“ проучвания, и то по смисъла на котировки 1 или 2 по скалата Klimisch. Жалбоподателят, който изглежда признава, че скалата Klimisch е убедителен метод за оценяване на изследвания, не представя нито едно доказателство, което да дава основание да се постави под въпрос надеждността на посочените в точка 4.2.2 от подкрепящия документ изследвания.

197

Впрочем жалбоподателят не оспорва обосновано и преценката в точка 6.3, трета алинея от подкрепящия документ, според която въздействието на веществото DEHP върху репродукцията на бозайниците има значение за околната среда. Наистина жалбоподателят не поставя под въпрос констатацията, първо, че наблюдаваното при плъховете нежелателно въздействие поражда сериозно безпокойство по отношение на дивите бозайници, чиято успешна репродукция е естествено ниска, и второ, че отрицателните последици върху репродукцията могат да предизвикат вредни последици в дългосрочен план върху популацията на въпросното животно.

198

Впрочем доводът на жалбоподателя, че проучването на DEHP, така както е осъществено в рамките на изследването върху плъхове, е осъществено с помощта на много големи количества DEHP, въздействащи направо на животните, а това било положение, което не се среща в природата, не може да бъде уважен.

199

Наистина в това отношение, първо, следва в самото начало да се отбележи, че жалбоподателят не доказва, че методът, състоящ се в пряко прилагане на големи количества от някакво вещество, не е признат и утвърден научен метод. Във връзка с това жалбоподателят се задоволява с общо твърдение, без обаче да представи конкретно доказателство, което да поставя под въпрос надеждността на метода, състоящ се в прилагането на големи количества от някакво вещество върху животни в лабораторни условия.

200

Второ, според съдебната практика оценката на опасностите, свързани с характерните свойства на дадено вещество, не трябва да се ограничава с оглед на специфичните условия на използване, а може надлежно да се извърши и без оглед на мястото на използване на веществото, на начина, по който може да се стигне до контакт с него, и на евентуалните степени на излагане на въздействието му (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г., Nickel Institute, C‑14/10, EU:C:2011:503, т. 82).

201

Въз основа на тези съображения и с оглед на изложеното по-горе в точки 105, 163 и 164 не може да се приеме, че обжалваното решение е опорочено от явна грешка или от злоупотреба с власт, и следователно доводите във връзка с това следва да се отхвърлят.

202

Поради това първата част от третото основание следва да се отхвърли.

– По втората част от третото основание, изведена от незачитането от страна на ECHA на собствените ѝ технически инструкции

203

Жалбоподателят изтъква, че като приема обжалваното решение, ECHA не се съобразява със собствените си инструкции, а именно с документа, озаглавен „Identification of substances as SVHCs due to equivalent level of concern to CMRs (Article 57(f) — sensitisers as an example“ (Идентифициране на веществата като пораждащи сериозно безпокойство поради това, че пораждат еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата CMR [член 57, буква е)] — например сенсибилизиращи вещества), в който имало подробни инструкции за авторите на предложения, целящи вписването на химични вещества в списъка на кандидат-веществата в съответствие с член 57, буква е) от Регламент № 1907/2006. Според тези инструкции „качеството на живот на жертвите“, т.е. в случая съответните животни, „страховете на обществото“ и „възможността от това да се получи сигурна концентрация“ за околната среда са фактори, които следва да се вземат предвид, за да се определи дали вещество поражда еквивалентна степен на безпокойство спрямо веществата, описани в букви а)—д), от член 57 от Регламент № 1907/2006. В случая обаче тези фактори не били преценени от ECHA.

204

ECHA оспорва тези доводи.

205

Оплакването на жалбоподателя във връзка с инструкциите на ECHA е допълнително твърдение, изложено за първи път в точки 72—74 от репликата. С други думи в това отношение жалбоподателят по същество повдига ново основание в хода на производството пред настоящата инстанция.

206

От член 84 от Процедурния правилник обаче следва, че в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

207

След като жалбоподателят повдига свързаното с насоките на ECHA основание едва на етапа на репликата и то не се основава на обстоятелства, установени след подаване на жалбата, то следва да се отхвърли като просрочено и поради това недопустимо.

208

Поради това втората част на третото основание трябва да се отхвърли като недопустима.

По четвъртото основание, изведено от нарушение на правата на жалбоподателя, произтичащи от ЕКПЧ и от Хартата

209

С четвъртото си основание жалбоподателят посочва, първо, нарушение на принципа на правната сигурност, второ, нарушение на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на член 47 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ и трето, нарушение на правото мирно да се ползва от своята собственост по смисъла на член 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКПЧ и на член 17 от Хартата, по-конкретно, на принципа на оправданите правни очаквания.

210

ECHA оспорва тези доводи.

211

В самото начало следва да се припомни, че според съдебната практика юрисдикциите на Съюза в съответствие с предоставените им правомощия са длъжни да осигурят контрол, който по принцип трябва да е пълен, за законосъобразността на всички актове на Съюза с оглед на основните права, които са неделима част от правния ред на Съюза. Това изискване е изрично закрепено в член 275, втора алинея ДФЕС (вж. решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 58 и цитираната съдебна практика).

212

Сред основните права е именно зачитането на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата и в член 6 от ЕКПЧ, както и на правото на собственост, посочено в член 17 от Хартата и в член 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКПЧ.

213

Тъй като ECHA не е съд по смисъла на член 47 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ и следователно тези разпоредби не се прилагат в случая, жалбоподателят не би могъл с основание да се позовава на правото на справедлив процес при обжалване на решението, което оспорва.

214

Ако обаче позоваването на жалбоподателя на правото на справедлив процес трябва да се разбира в смисъл, че той има предвид правото засягащите го въпроси да бъдат разгледани безпристрастно и справедливо от ECHA, по смисъла на член 41, параграф 1 от Хартата, следва да се отбележи, че жалбоподателят изобщо не доказва, че ECHA не е спазила задълженията, които са ѝ възложени с тази разпоредба.

215

Колкото до правото мирно да се ползва от своята собственост, предмет на член 17 от Хартата и на член 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКПЧ, жалбоподателят се позовава, от една страна, на финансовите средства, които той твърди, че инвестирал за процедурата за разглеждане на заявлението за разрешение за използване на DEHP, и от друга страна, на риска да не получи такова разрешение поради приемането на обжалваното решение. Нещо повече, в съдебното заседание жалбоподателят уточни, че другото имущество, което той нямало да може да ползва поради приемането на обжалваното решение, са правата за производството на DEHP на предприятие, което използва и произвежда това вещество.

216

В това отношение, що се отнася до финансовите средства, които жалбоподателят твърди, че е инвестирал поради процедурата за разглеждане на заявлението за разрешение, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят не доказва как тези инвестиции ще бъдат поставени под въпрос от обжалваното решение. Наистина тези твърдени инвестиции могат да се отнасят само до DEHP като вещество, отговарящо на критерия по член 57, буква в) от Регламент № 1907/2006. Такива инвестиции обаче биха били необходими дори без идентифицирането на това вещество като вещество, притежаващо свойствата да разрушава ендокринната система, пораждащо сериозно безпокойство по смисъла на член 57, буква е) от този регламент.

217

Що се отнася до риска за жалбоподателя да не получи разрешение по член 60 от Регламент № 1907/2006, налага се да се отбележи, че започнатата от жалбоподателя процедура за получаване на разрешение се отнася до DEHP като токсично за репродукцията вещество по член 57, буква в) от Регламент № 1907/2006. Разрешение на това основание не е изключено поради включването на това вещество като вещество, притежаващо свойствата да разрушава ендокринната система, пораждащо сериозно безпокойство по смисъла на член 57, буква е) от същия регламент в списъка на кандидат-веществата.

218

Накрая, що се отнася до правата за производството на DEHP, следва да се отбележи, че съществуването, обхватът или правната природа на тези права не са установени, така че не е възможно да се направи извод за наличието на пречка.

219

Впрочем независимо от квалификацията на фактите, посочени от жалбоподателя, за да докаже наличието на „имущество“ по смисъла на член 17 от Хартата и на член 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКПЧ, следва да се отбележи, че според уточненията на жалбоподателя в съдебното заседание доводите му относно правото на собственост не могат да имат самостоятелно значение в настоящото производство, а представляват допълнителна обосновка спрямо това, което жалбоподателят излага във връзка с предишните основания. По-конкретно, според жалбоподателя, би могло да има пречки за упражняването на правото на собственост поради незаконосъобразността на обжалваното решение, доколкото тази незаконосъобразност произтичала от това, което жалбоподателят вече е изложил във връзка с другите основания.

220

При разглеждането на другите основания обаче не се установи нищо, което да може да се отрази на законосъобразността на обжалваното решение. При това положение доводите, свързани с правото на собственост, трябва да се отхвърлят, като този извод се отнася също и за правата, произтичащи от член 41, параграф 1 и член 47 от Хартата и от член 6 от ЕКПЧ.

221

Както вече беше отбелязано по-горе в точки 135—153, с обжалваното решение не са нарушени и принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

222

Поради това следва да се отхвърли и четвъртото основание и жалбата в нейната цялост.

По съдебните разноски

223

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, освен собствените си разноски, и съдебните разноски, направени от ECHA, в съответствие с нейното искане, включително и свързаните с обезпечителното производство.

224

Съгласно член 138, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник държавите членки и държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (EИП), които не са държави членки, встъпили по делото, понасят собствените си разноски. Поради това Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция и Кралство Норвегия ще понесат собствените си разноски.

 

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

 

1)

Отхвърля жалбата.

 

2)

Осъжда Deza, a.s. да понесе, освен собствените си разноски, и разноските, направени от Европейската агенция по химикалите (ECHA), включително свързаните с обезпечителното производство.

 

3)

Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция и Кралство Норвегия понасят собствените си разноски.

 

Gratsias

Dittrich

Xuereb

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 май 2017 година.

Подписи


( *1 ) Език на производството: чешки.

Top