7.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 406/17

1)

Следва ли разпоредбите на правото на Европейския съюз, и по-специално член 30, параграф 1, първо изречение, член 30, параграфи 2 и 3, член 30, параграф 5, първа алинея и член 30, параграф 6 от Директива 2001/14/ЕО (1), да се тълкуват в смисъл, че изключват възможността да се претендира възстановяване на платени такси за ползване на железопътна инфраструктура, договорени или определени в рамково споразумение между управителя на инфраструктурата и кандидат, доколкото съответните претенции не са предявени по предвидените пред националния регулаторен орган производства и съгласно съответните съдебни производства, чрез които се осъществява съдебен контрол върху тези решения на регулаторния орган?

2)

Следва ли разпоредбите на правото на Европейския съюз, и по-специално член 30, параграф 1, първо изречение, член 30, параграфи 2 и 3, член 30, параграф 5, първа алинея и член 30, параграф 6 от Директива 2001/14/ЕО да се тълкуват в смисъл, че изключват възможността да се претендира възстановяване на такси за ползване на железопътна инфраструктура, договорени или определени в рамково споразумение между управителя на железопътната инфраструктура и кандидат, ако националният регулаторен орган не е бил сезиран преди това по въпроса за спорните такси за ползване на железопътната инфраструктура?

3)

Проверката на справедливостта на таксите за ползване на железопътната инфраструктура — която гражданските съдилища извършват въз основа на гражданскоправна национална разпоредба, позволяваща на съдилищата, в случай че дължимата престация може да бъде едностранно определяна от една от страните, да проверят дали е определена справедливо и евентуално, след преценка на нейната справедливост, да определят с решение размера на тази престация — съвместима ли е с разпоредбите на правото на Европейския съюз, които задължават управителя на инфраструктурата да спазва общите разпоредби за определяне на размера на таксите, като изискването да се покриват направените разходи (член 6, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО) или да се отчитат критериите, които показват доколко пазарът може да понесе съответната такса (член 8, параграф 1 Директива 2001/14/ЕО)?

4)

При положителен отговор на третия въпрос, следва ли при упражняване на правото си на преценка гражданският съд да вземе предвид критериите от Директива 2001/14/ЕО за определяне на размера на таксите за ползването на железопътната инфраструктура и ако това е така, кои са тези критерии?

5)

Проверката на справедливостта на таксите, която гражданските съдилища извършват въз основа на посочената във въпроса по точка 3 национална разпоредба, съвместима ли с правото на Европейския съюз, в случай че гражданските съдилища определят размера на таксите в отклонение от общите принципи за налагане на таксите и за определяне на техния размер от страна на управителя на железопътната инфраструктура, въпреки че според правото на Съюза той е длъжен да гарантира недискриминационно и еднакво третиране на всички субекти, на които е разрешен достъп до инфраструктурата (член 4, параграф 5 от Директива 2001/14/ЕО)?

6)

Извършваната от гражданските съдилища проверка на справедливостта на таксите, определени от управител на железопътна инфраструктура, съвместима ли е с правото на Съюза предвид обстоятелството, че това право предполага, че националният регулаторен орган е компетентен да се произнесе по разногласия между управителя на инфраструктурата и субектите, на които е разрешен достъп до инфраструктурата, относно таксите за ползване на железопътната инфраструктура или относно размера или структурата на тези такси, които субектът с право на достъп трябва или би трябвало да заплати (член 30, параграф 5, трета алинея от Директива 2001/14/ЕО) и че предвид потенциално големия брой на спорове пред различни граждански съдилища регулаторният орган вече не би могъл да осигури единното прилагане на регулаторното право в областта на железопътния транспорт (член 30, параграф 3 от Директива 2001/14/ЕО)?

7)

Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с член 4, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО, национално законодателство, което изисква всички такси за ползване на железопътната инфраструктура, определени от нейния управител, да се изчисляват изключително по метода, основан на преките разходи?