1)

Трябва ли член 101 ДФЕС (или член 102 ДФЕС) да се тълкува в смисъл, че правилото на UEFA, наречено „изискване за финансова обезпеченост“ или „break-even rule“, нарушава тази разпоредба на общностното право, тъй като това правило на UEFA поражда ограничения на конкуренцията (или злоупотреба с господстващо положение) и по-специално води до ограничения „по своята цел“ — като ограничаването на възможностите за инвестиране — които или са антиконкурентни „по своята цел“ или не са свързани с постигането на преследваните от UEFA цели — а именно, дългосрочна финансова стабилност на футболните клубове и спортна почтеност при състезанията на UEFA — или, евентуално, не са пропорционални на постигането на тези цели?

2)

Трябва ли членове 63, 56 и 45 ДФЕС (както и членове 15 и 16 от Хартата на основните права на ЕС) да се тълкуват в смисъл, че правилото на UEFA, наречено „финансова обезпеченост“ или „break-even rule“, нарушава тези разпоредби на общностното право, тъй като това правило на UEFA води до пречки пред свободното движение (на капитали, услуги, работници), които не са свързани с постигането на преследваните от UEFA цели, а именно, дългосрочна финансова стабилност на футболните клубове и спортна почтеност при състезанията на UEFA (и които поради това не са обосновани от „императивни съображения от общ интерес“) или евентуално, не са пропорционални на постигането на тези цели?

3)

Трябва ли различните посочени по-горе разпоредби на общностното право (или някои от тях) да се тълкуват в смисъл, че членове 65 и 66 от Наредбата на UEFA, „Наредба на UEFA за клубно лицензиране на турнирите и за финансов fair-play, нарушават тези разпоредби (или някои от тях), тъй като правилото на UEFA — дори ако породените от него ограничения или пречки са свързани със запазването на спортна почтеност при междуклубните състезания на UEFA — е непропорционално и/или дискриминационно, доколкото улеснява плащането на определени кредитори, и съответно, затруднява плащането на незащитени кредитори, и по-специално, на футболните агенти?