1

С жалбата, по която е образувано дело C‑588/15 P, LG Electronics Inc. (наричано по-нататък „LGE“) иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 9 септември 2015 г., LG Electronics/Комисия (T‑91/13, непубликувано, наричано по-нататък „първото обжалвано съдебно решение“, EU:T:2015:609), с което Общият съд отхвърля жалбата на това дружество за отмяна по отношение на него на Решение C(2012) 8839 окончателен на Комисията от 5 декември 2012 г. относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/39.437 — Тръби за телевизионни екрани и компютърни монитори) (наричано по-нататък „спорното решение“) и при условията на евентуалност за намаляване на размера на наложената му със спорното решение глоба.

2

С жалбата, по която е образувано дело C‑622/15 P, Koninklijke Philips Electronics NV (наричано по-нататък „Philips“) иска отмяна на решението на Общия съд от 9 септември 2015 г., Philips/Комисия (T‑92/13, непубликувано, наричано по-нататък „второто обжалвано съдебно решение“, EU:T:2015:605), с което Общият съд отхвърля жалбата на това дружество за отмяна на спорното решение по отношение на него и при условията на евентуалност за намаляване на размера на наложената му с това решение глоба.

3

Видно от точка 9 от първото и точка 10 от второто обжалвано съдебно решение (наричани по-нататък заедно „обжалваните съдебни решения“), със спорното решение Европейската комисия констатира, че основните производители в световен мащаб на електроннолъчеви тръби (наричани по-нататък „ЕЛТ“) са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4), като са участвали в две отделни нарушения, всяко от които представлява единно продължено нарушение. Тези нарушения са свързани с пазара на цветни индикаторни лампи, използвани в компютърните монитори (наричани по-нататък „цветни индикаторни лампи“), от една страна, и с пазара на цветни кинескопи, използвани в цветните телевизори (наричани по-нататък „цветни кинескопи“), от друга.

4

Както посочва Общият съд в точка 2 от първото и от второто обжалвано съдебно решение, ЕЛТ са вакуумирани стъклени тръби, съдържащи електронен прожектор и флуоресцентен екран и обикновено снабдени с външно или вътрешно устройство за ускоряване и отклоняване на електроните. Когато излъчените от електронния прожектор електрони достигнат до флуоресцентния екран, се произвежда светлина и върху екрана се създава изображение. Към момента на настъпването на обсъжданите в спорното решение факти цветните индикаторни лампи и цветните кинескопи са били единствените два вида ЕЛТ.

5

Както следва от точка 1 от първото обжалвано съдебно решение, LGE е доставчик на потребителска електроника, устройства за мобилни съобщения и домакински електроуреди. LGE и изцяло притежаваното от него дъщерно дружество LG Electronics Wales Ltd (Обединеното кралство) произвеждат и продават ЕЛТ до 1 юли 2001 г.

6

Както следва от точка 1 от второто обжалвано съдебно решение, Philips е крайното дружество майка в групата Philips, специализирана в областта на електронните продукти, и в частност медицинската апаратура, осветителните системи и потребителската електроника. До 1 юли 2001 г. тази група произвежда и ЕЛТ.

7

В точка 3 от обжалваните съдебни решения Общият съд посочва, че считано от 1 юли 2001 г., LGE и Philips сливат световните си дейности в областта на ЕЛТ в едно съвместно предприятие — групата LPD, оглавявана от дружеството LG Philips Displays Holding BV. LGE и Philips прехвърлят на съвместното предприятие всички свои дейности в областта на ЕЛТ.

8

Както следва от точка 15 от първото и точка 16 от второто обжалвано съдебно решение, в спорното решение Комисията приема, че LGE и неговите дъщерни дружества, от една страна, и дъщерните дружества на Philips, от друга страна, са участвали в картелите за цветните индикаторни лампи и цветните кинескопи до 1 юли 2001 г., когато дейностите в областта на ЕЛТ са прехвърлени на групата LPD. Поради това е прието, че LGE и Philips носят отговорност за нарушението във връзка със цветните индикаторни лампи, което LGE е извършвало от 24 октомври 1996 г. до 30 юни 2001 г., а Philips — от 29 юни 1997 г. също до 30 юни 2001 г., както и за нарушението във връзка със цветните кинескопи, което LGE е извършвало от 3 декември 1997 г. до 30 юни 2001 г., а Philips — от 29 януари 1997 г. също до 30 юни 2001 г. Освен това Комисията приема, че като дружества майки жалбоподателите носят съвместно и солидарно отговорност за участието на групата LPD в картелите за цветните индикаторни лампи и цветните кинескопи от 1 юли 2001 г. до 30 януари 2006 г.

9

Затова в член 1, параграф 1, съответно букви в) и г) от спорното решение Комисията констатира, че Philips е участвало в картела за цветните индикаторни лампи от 28 януари 1997 г. до 30 януари 2006 г. и че LGE е участвало в същия картел от 24 октомври 1996 г. до 30 януари 2006 г. Освен това в член 1, параграф 2, съответно букви е) и ж) от спорното решение Комисията констатира, че Philips е участвало в картела за цветните кинескопи от 21 септември 1999 г. до 30 януари 2006 г. и че LGE е участвало в същия картел от 3 декември 1997 г. до 30 януари 2006 г.

10

За нарушението, свързано с цветните индикаторни лампи, в член 2, параграф 1, съответно букви в)—д) от спорното решение Комисията налага глоби в размер на 73185000 EUR на Philips, в размер на 116536000 EUR — на LGE, и в размер на 69048000 EUR — общо на двете дружества в условията на солидарност. За нарушението, свързано с цветните кинескопи, в член 2, параграф 2, съответно букви в)—д) от спорното решение Комисията налага глоби в размер на 240171000 EUR на Philips, в размер на 179061000 EUR — на LGE, и в размер на 322892000 EUR — общо на двете дружества в условията на солидарност.

11

Съответно на 14 и 15 февруари 2013 г. дружествата LGE и Philips подават отделни жалби до Общия съд, като искат отмяна на спорното решение в частта, в която се отнася до всяко от тях, а при условията на евентуалност — намаляване на размера на наложените им с това решение глоби.

12

В жалбата си до Общия съд против спорното решение LGE излага седем отменителни основания, сред които и следните:

13

В точки 67—91 от първото обжалвано съдебно решение Общият съд разглежда твърденията по първото основание и ги отхвърля като безпредметни и при всички положения неоснователни. Твърденията по двете части на петото основание са разгледани съответно в точки 166—171 и 172—181 от това съдебно решение и също са отхвърлени. Накрая, твърденията по трите части на шестото основание са анализирани съответно в точки 183—188, 189 и 190, както и 191—193 от първото обжалвано съдебно решение и всичките са отхвърлени.

14

Общият съд отхвърля и останалите твърдения на LGE за наличие на основания както за отмяна на спорното решение, така и за намаляване на размера на наложената му глоба и съответно отхвърля изцяло жалбата на LGE.

15

Philips изтъква пред Общия съд осем основания за отмяна на спорното решение, сред които и следните:

16

Общият съд разглежда и отхвърля твърденията по първата част на второто основание в точки 74—89 от второто обжалвано съдебно решение. Твърденията по втората част на това основание са разгледани в точки 90—99 от това съдебно решение и също са отхвърлени.

17

Твърденията по трите части на петото основание са разгледани съответно в точки 144 и 145, 146—180 и 181—188 от второто обжалвано съдебно решение и всичките са отхвърлени.

18

Накрая, твърденията по четирите части на осмото основание са разгледани съответно в точки 224—226, 227—234, 235—238 и 239—252 от второто обжалвано съдебно решение и всичките са отхвърлени.

19

Общият съд отхвърля и останалите твърдения на Philips за наличие на основания както за отмяна на спорното решение, така и за намаляване на размера на наложената му глоба и съответно отхвърля изцяло жалбата на Philips.

20

С решение на председателя на Съда от 7 февруари 2017 г. дела C‑588/15 P и C‑622/15 P са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

21

LGE иска от Съда:

22

Philips иска от Съда:

23

Комисията иска от Съда:

24

В подкрепа на жалбата си до Съда LGE изтъква четири основания: първо, нарушение на правото му на защита, второ, грешка на Общия съд при прилагането на правото, доколкото Общият съд неправилно взема предвид самостоятелно осъществените от LGE и от Philips преки продажби в ЕИП чрез преработени продукти, въпреки че те са независими от групата LPD предприятия, трето, грешка на Общия съд при прилагането на правото, доколкото Общият съд взема предвид осъществените от Philips преки продажби в ЕИП чрез преработени продукти, въпреки че това предприятие е независимо от LGE, и четвърто, нарушение на принципа на равно третиране.

25

В подкрепа на жалбата си до Съда Philips изтъква три основания. Като първо основание то сочи грешка при прилагането на правото във връзка с отчитането на преките продажби в ЕИП чрез преработени продукти за целите на определянето на основния размер на наложената му глоба. Това основание съответства на второто и третото от изтъкнатите от LGE основания. Като второ основание Philips по същество изтъква нарушение на правото му на защита, което съответства на първото основание, посочено от LGE. Накрая, като трето основание Philips изтъква грешка при прилагането на правото и нарушение на задължението за мотивиране, доколкото Общият съд потвърждава решението на Комисията да не взема предвид за целите на определянето на основния размер на глобата на Samsung извършените от SEC през Samsung преки продажби в ЕИП чрез преработени продукти, както и непроизнасяне по част от доводите му. Това основание по същество съответства на четвъртото основание, посочено от LGE.

26

LGE и Philips изтъкват, че Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, когато констатира, че Комисията не е нарушила правото им на защита и не е допуснала процесуално нарушение с решението си да не изпрати изложението на възраженията на групата LPD.

27

На първо място, LGE се оплаква, че в точка 83 от първото обжалвано съдебно решение твърденията по първото основание, изложено от него в първоинстанционното производство, са отхвърлени като безпредметни. То поддържа, че съображенията в точки 73—82 от това съдебно решение засягат различен въпрос, който не е бил повдигнат пред Общия съд, а именно дали Комисията е допуснала грешка с привличането на LGE към отговорност за нарушението. Според него изводът, че Комисията е имала право да му търси отговорност, не води до безпредметност на твърденията му за нарушение на правото на защита.

28

LGE се оплаква, че Общият съд признал на Комисията абсолютна дискреция да решава дали изложението на възраженията следва да бъде адресирано до дружеството майка, или до дъщерното дружество, въпреки че при някои обстоятелства, например при обстоятелствата по настоящия случай, упражняването на такова дискреционно правомощие било ограничено от задължението за зачитане на правото на защита. От решение от 22 януари 2013 г., Комисия/Tomkins (C‑286/11 P, EU:C:2013:29, т. 39) личало, че ако дъщерното дружество представи оневиняващи доказателства, изведени от неговите книжа или чрез събиране на показанията на персонала му, тези доказателства автоматично биха били от полза и за дружеството майка. Следователно възможността на дружеството майка да упражни правото си на защита, зависела от участието на дъщерното дружество в производството.

29

Като се позовава на решение от 25 октомври 2011 г., Solvay/Комисия (C‑109/10 P, EU:C:2011:686, т. 62), LGE поддържа, че не е изключено, ако Комисията беше адресирала изложението на възраженията до групата LPD, последната да можеше да представи доказателства, полезни за неговата защита.

30

Освен това практиката актовете да се адресират както до дъщерното дружество, така и до дружеството майка, произтичала от процедурното ръководство на Комисията за прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС. Фактът, че Комисията изпраща въпросници до групата LPD, бил ирелевантен, понеже като източник на оневиняващи доказателства въпросниците не били равностойни на изложението на възраженията. Всеки ответник трябвало да е запознат с възраженията, преди да може цялостно да упражни правото си на защита.

31

На второ място, LGE оспорва съображенията, с които в първото обжалвано съдебно решение Общият съд субсидиарно отхвърля твърденията по първото основание като неоснователни.

32

Според LGE фактът, че получава възможност да представи становище относно приетите от Комисията доказателства, и фактът, че Комисията събира информация от групата LPD, не са достатъчни, за да се осигури спазването на правото му на защита. Освен това LGE оспорва констатацията на Общия съд в точка 86 от първото обжалвано съдебно решение, че е било длъжно да следи за правилното съхранение в книжата и архивите му на онези документи, чрез които може да се проследи дейността на съвместното предприятие. Всъщност според него това задължение е налице единствено в случаите, в които дружеството майка прехвърля дъщерното дружество на трето лице и така може да си осигури непрекъснат достъп до документите по договорен път. LGE обаче обяснява, че в случая е изгубило контрола върху дъщерната си група поради производството по несъстоятелност срещу нея и че синдикът не е длъжен да му предоставя непрекъснат достъп до документите.

33

От своя страна, Philips не оспорва възможността на Комисията да търси отговорност за нарушението от дружеството майка, което упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество. То обаче изтъква, че неговата отговорност е „изцяло производна“ спрямо тази на дъщерната му група, а в резултат от липсата на пряко привличане към отговорност на групата LPD неговата отговорност като дружество майка „надхвърля“ отговорността на дъщерната група. В решение от 17 септември 2015 г., Total/Комисия (C‑597/13 P, EU:C:2015:613, т. 35 и 38) Съдът обаче постановява, че когато отговорността на дружеството майка е изцяло производна от отговорността на дъщерното му дружество и същевременно никакъв друг фактор не индивидуализира поведението, за което се търси отговорност от дружеството майка, отговорността на последното не може да надхвърля отговорността на дъщерното му дружество.

34

Също както LGE, Philips посочва, че по време на административното производство дъщерната група вече не е част от същото предприятие, тъй като от 30 януари 2006 г. е под контрола на синдик. Philips твърди, че доколкото не е привлечена към участие в административното производство, и в частност не получава изложението на възраженията, дъщерната му група не е имала нито повод, нито задължение да се защитава срещу твърденията на Комисията. Освен това предвид започналото производство по несъстоятелност срещу дъщерната му група Philips твърди, че му е било невъзможно да си осигури достъп до тази документация, за да се снабди с необходимите доказателства за защитата си. Само синдикът на групата LPD разполагал с документацията, свързана с дейността на групата, и имал достъп до съответните служители.

35

Според Philips Комисията е трябвало да вземе предвид факта, че то е загубило контрола върху дъщерната си група и вече не е имало достъп до документите на групата LPD. Philips твърди, че ако Комисията беше привлякла групата LPD към участие в административното производство, групата щеше да е в състояние да се защити, а така и то щеше да може да осигури по-добре своята защита. Затова решението на Комисията да изключи групата LPD от участие в административното производство, лишило Philips от пълната ефективност на правото му на защита.

36

Комисията главно изтъква, че както твърденията на LGE по първото посочено от него основание, така и твърденията на Philips по второто посочено от него основание са недопустими, тъй като с тях жалбоподателите в действителност оспорват преценката на Общия съд за фактите, изложена в точки 83—91 от първото обжалвано съдебно решение и в точки 86, 97 и 98 от второто обжалвано съдебно решение. При всички случаи Комисията смята, че посочените твърдения на жалбоподателите не са основателни.

37

Според Комисията, доколкото самите жалбоподатели твърдят, че отговорността им за спорното нарушение е „производна“, няма основание за оплакване от това, че Общият съд е отговорил на този довод. Изтъкнатата от жалбоподателите съдебна практика била ирелевантна. По-конкретно, обстоятелствата по настоящия случай се различавали значително от обстоятелствата по делото, по което е постановено решение от 25 октомври 2011 г., Solvay/Комисия (C‑109/10 P, EU:C:2011:686).

38

Що се отнася до решение от 22 януари 2013 г., Комисия/Tomkins (C‑286/11 P, EU:C:2013:29), Комисията смята, че Общият съд го е тълкувал правилно. В това отношение тя изтъква, че в съответствие с практиката на Съда (решение от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 159 и цитираната съдебна практика), за да подведе определен субект от дадено предприятие за отговорен за извършеното от предприятието нарушение, Комисията не е длъжна нито да подведе под отговорност за нарушението останалите субекти от това предприятие, нито да адресира актовете си до тях.

39

Що се отнася до процедурното ръководство в областта на картелите, Комисията пояснява, че то не е решение, не съдържа задължителни указания за служителите на Комисията, а предвиденият в него ред може да се адаптира към обстоятелствата по всеки отделен случай. Затова евентуалното разминаване между следваната по дадено дело процедура и предвидения в този документ ред не било достатъчно, за да се докаже наличието на грешка при прилагането на правото.

40

От обжалваните съдебни решения следва, че групата LPD, обща дъщерна група на жалбоподателите, оглавявана от LG Philips Displays Holding, е участвала в картелите за цветните индикаторни лампи и цветните кинескопи от 1 юли 2001 г. до 30 януари 2006 г. На последната дата е открито производство по несъстоятелност срещу LG Philips Displays Holding. Също според обжалваните съдебни решения Комисията не адресира до групата LPD нито изложението на възраженията, нито спорните решения и съответно не я подвежда под отговорност за поведението ѝ, тъй като взема предвид факта, че групата е в производство по несъстоятелност.

41

По първото и съответно по второто от посочените от тях основания LGE и Philips поддържат, че за да спази правото им на защита, при обстоятелствата по случая Комисията е била длъжна да адресира изложението на възраженията и до групата LPD, тяхната обща дъщерна група, доколкото същата е участвала наред с тях в картелите за цветните индикаторни лампи и цветните кинескопи.

42

В това отношение следва най-напред да се посочи, че с твърденията си по тези две основания жалбоподателите се оплакват от грешка на Общия съд при прилагането на правото, а не оспорват неговата преценка за фактите. Затова, противно на поддържаното от Комисията, твърденията по тези две основания не следва да бъдат отхвърлени още по недопустимост.

43

Съгласно постоянната практика на Съда зачитането на правото на защита в провеждано пред Комисията производство с предмет налагане на глоба на дадено предприятие за нарушение на правилата за конкуренция изисква на заинтересованото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение. Това право е закрепено в член 41, параграф 2, букви а) и б) от Хартата на основните права на Европейския съюз (решение от 25 октомври 2011 г., Solvay/Комисия,C‑110/10 P, EU:C:2011:687, т. 48 и цитираната съдебна практика).

44

В този смисъл член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 предвижда, че преди да вземе решение, с което констатира нарушение на правилата за конкуренция и налага глоба, Комисията предоставя възможност на лицата, срещу които води производството, да бъдат изслушани по въпросите, по които предявява възражения, и основава своите решения само на онези предявени възражения, по които засегнатите страни са имали възможност да изразят становище.

45

Оттук следва, както отбелязва генералният адвокат в точка 57 от заключението си, че изложението на възраженията цели да даде възможност за упражняването на правото на защита от всеки правен субект, срещу когото се води административното производство в областта на конкуренцията.

46

За сметка на това, когато Комисията не възнамерява да констатира нарушение от страна на дадено дружество, правото на защита не изисква на това дружество да се изпраща изложение на възраженията. Всъщност изпращането на изложението на възраженията до определено дружество цели да гарантира зачитането на правото на защита на това дружество, а не на някое трето лице, било то и сред лицата, срещу които се води същото административно производство.

47

В случая обаче Комисията решава да води производството само срещу жалбоподателите — дружествата майки на групата LPD, а не и срещу тази тяхна обща дъщерна група.

48

Посочената от жалбоподателите съдебна практика не налага различен извод.

49

От една страна, не се установяват паралели между обстоятелствата по настоящия случай и обстоятелствата по делото, по което е постановено решение от 25 октомври 2011 г., Solvay/Комисия (C‑109/10 P, EU:C:2011:686).

50

Както отбелязва генералният адвокат в точка 66 от заключението си, тази съдебна практика се отнася до достъпа до оневиняващите доказателства в преписката на Комисията. По настоящите дела обаче жалбоподателите не оспорват, че са имали достъп до цялата преписка на Комисията, включително до доказателствата, които тя получава от групата LPD в резултат от исканията за предоставяне на информация и проверките в помещенията ѝ.

51

От друга страна, констатациите на Съда в точка 39 от решение от 22 януари 2013 г., Комисия/Tomkins (C‑286/11 P, EU:C:2013:29) не могат да обосноват различен извод. Това решение се отнася до случай, в който Комисията подвежда под отговорност и дружеството майка, и дъщерното му дружество за нарушение на правилата за конкуренция, като и двете дружества обжалват решението на Комисията.

52

Изложените по-горе съображения в достатъчна степен отговарят и на довода на Philips, обобщен в точка 33 от настоящото решение и изведен от решение от 17 септември 2015 г., Total/Комисия (C‑597/13 P, EU:C:2015:613), доколкото последно посоченото съдебно решение също се отнася до случай, в който и дружеството майка, и дъщерното дружество са били подведени под отговорност за участието си в нарушение на правилата за конкуренция.

53

При тези условия допълнителните доводи, с които жалбоподателите оспорват правилността на съображенията на Общия съд в обжалваните съдебни решения по този въпрос и се опитват да докажат, че тези съображения не са достатъчни, за да обосноват отхвърлянето на твърденията им, трябва да бъдат отхвърлени като безпредметни, тъй като, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 70 от заключението си, дори и да се приемат за основателни, тези доводи не биха могли да доведат до отмяната на обжалваните съдебни решения.

54

Следователно твърденията на LGE по първото посочено от него основание и твърденията на Philips по второто посочено от него основание трябва да бъдат отхвърлени.

55

По второто и съответно по първото от посочените от тях основания LGE и Philips твърдят, че именно вследствие от грешка при прилагането на правото Общият съд приема, че самостоятелно осъществените от LGE и от Philips преки продажби в ЕИП чрез преработени продукти може да се разглеждат като продажби на групата LPD, с единственото съображение, че тази група принадлежи към същата стопанска единица като дружествата майки.

56

Жалбоподателите се оплакват, че Общият съд не взема предвид изводите от решение от 26 септември 2013 г., EI du Pont de Nemours/Комисия (C‑172/12 P, непубликувано, EU:C:2013:601, т. 47). Въз основа на тази съдебна практика те заключават, че изводът, според който съвместното предприятие и контролиращите го акционери формират едно предприятие, е предназначен просто да обоснове солидарната отговорност на тези акционери за нарушението, извършено от съвместното им предприятие. Затова според тях LGE, Philips и групата LPD трябвало да бъдат смятани за отделни едно от друго предприятия във всички аспекти, които не са свързани с отговорността на дружествата майки. Подобен подход освен това съответствал на решение от 9 юли 2015 г., InnoLux/Комисия (C‑231/14 P, EU:C:2015:451, т. 56 и 57). При анализ на случая въз основа на тази съдебна практика Общият съд трябвало да стигне до извода, че LGE, Philips и групата LPD не са вертикално интегрирано предприятие, поради което продажбите помежду им не може да се смятат за осъществени в рамките на една и съща група.

57

В това отношение Philips подчертава, че като съвместно предприятие, което трайно изпълнява всички функции на самостоятелен стопански субект, групата LPD трябва да се смята за самостоятелна стопанска единица на пазара и съответно за отделно предприятие от дружествата майки. Ако подобно съвместно предприятие се смята за част от същото предприятие като двете дружества майки, член 101 ДФЕС щял да се окаже неприложим по отношение на споразуменията между съвместното предприятие и неговите дружества майки, което щяло да е в противоречие с Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201), както и с Известие на Комисията относно ограниченията, пряко свързани и необходими за концентрациите (ОВ C 56, 2005 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 204).

58

От изложеното по-горе Philips заключава, че Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, като потвърждава квалификацията на извършените от групата LPD за него или за LGE продажби на обхванатите от картела ЕЛТ като „вътрешногрупови продажби“. Що се отнася до продажбите на ЕЛТ в ЕИП чрез преработени продукти обаче, при определянето на размера на глобата Комисията взела предвид само първите продажби в ЕИП на преработени продукти, отговарящи на ЕЛТ, използвани в крайни продукти в рамките на една и съща група.

59

LGE пък се оплаква, че Общият съд не взел предвид факта, че преките продажби в ЕИП чрез преработени продукти са не продажби на обхванатите от картела ЕЛТ, а продажби на преработени продукти, тоест продажби на телевизори и компютърни монитори. Затова според него Общият съд неправилно говори в точка 167 от първото обжалвано съдебно решение за „ЕЛТ, продадени от групата LPD на всяко от нейните дружества майки“. LGE изтъква, че преките продажби в ЕИП чрез преработени продукти са осъществени от LGE и от Philips продажби на преработени продукти на следващ етап от разпространителската верига и не могат да се разглеждат като продажби на групата LPD. То смята, че наистина може да му бъде търсена отговорност за извършеното от групата LPD нарушение, но все пак последната трябва да бъде третирана като отделно предприятие.

60

По третото посочено основание LGE изтъква, че Общият съд допуска грешка при прилагането на правото и нарушение на принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите, когато в точка 171 от първото обжалвано съдебно решение потвърждава решението на Комисията да третира LGE като солидарно отговорно за извършените от групата LPD преки продажби в ЕИП чрез преработени продукти включително когато тези продажби са осъществени през Philips. В този контекст LGE поддържа, че дори да се допусне, че продажбите между групата LPD и Philips са вътрешногрупови продажби, това може да важи само за отношенията между групата LPD и Philips. Дори да се приеме, че групата LPD и Philips са вертикално интегрирани, LGE не било част от това вертикално интегрирано предприятие. Затова според LGE Общият съд е трябвало да отмени спорното решение най-малкото в частта относно наложената глоба, доколкото същата е определена въз основа на извършените през Philips преки продажби на групата LPD в ЕИП чрез преработени продукти.

61

В това отношение LGE повтаря доводите си във връзка с второто посочено от него основание и добавя, че според него Общият съд е нарушил принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите, признат от Съда в решение от 10 април 2014 г., Комисия и др./Siemens Österreich и др. (C‑231/11 P—C‑233/11 P, EU:C:2014:256, т. 91). Всъщност преките продажби в ЕИП чрез преработени продукти били взети предвид, за да се отчете общата тежест на нарушението. LGE обаче не отговаряло за нарушение с тежест, отразяваща и такива осъществени от Philips продажби. Така на LGE била наложена глоба, която не отразявала правилно тежестта на нарушението, за което то отговаря. В този контекст LGE представя цифрови данни за обема на преките продажби в ЕИП чрез преработени продукти, осъществени от групата LPD съответно през самото него и през Philips, за да докаже, че обемът на извършените през Philips продажби е 26 пъти по-голям.

62

По второто и третото от посочените от LGE основания и по първото посочено от Philips основание Комисията отговаря, че съответните им твърдения са основани на погрешното допускане, че наличието на стопанска единица между групата LPD и нейните дружества майки е без значение, освен за целите на отговорността на тези дружества майки за извършеното от групата LPD нарушение. С тези доводи обаче жалбоподателите всъщност оспорвали фактическа констатация на Общия съд, без да твърдят, че той е изопачил доказателствата. Затова според Комисията твърденията по тези основания са недопустими.

63

При всички положения Комисията смята, че твърденията по тези основания трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като са резултат от неправилно тълкуване на точка 47 от решение от 26 септември 2013 г., EI du Pont de Nemours/Комисия (C‑172/12 P, непубликувано, EU:C:2013:601). Освен това използваният в спорното решение метод за определяне на глобата бил в съответствие с изводите от практиката на Съда в тази област.

64

Що се отнася по-конкретно до третото посочено от LGE основание, Комисията отбелязва, че разглеждането на дружеството майка като отговорно за нарушението, извършено от дъщерното му дружество, не е в противоречие с принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите, тъй като дружеството майки и дъщерното дружество са част от обща стопанска единица и формират едно предприятие. Преценката на тежестта на нарушението въз основа на стойността на продажбите, с които нарушението е пряко или косвено свързано, предполагала да се отчетат продажбите на цялото съответно предприятие, състоящо се в случая както от дружествата майки — LGE и Philips, така и от дъщерната им група — групата LPD.

65

Второто и третото от посочените от LGE основания и първото посочено от Philips основание следва да се разгледат заедно, доколкото те по същество се отнасят до един и същ въпрос, а именно отчитането на осъществените от групата LPD преки продажби в ЕИП чрез преработени продукти за целите на определянето на глобата.

66

В това отношение следва най-напред да се отбележи, че както поясняват жалбоподателите в писмените си реплики, с твърденията си по тези основания те се оплакват от грешки при прилагане на правото от страна на Общия съд в извършения от него анализ на законосъобразността на отчитането на упоменатите продажби за целите на определянето на размера на глобата. Следователно с твърденията по тези основания не се оспорва правилността на фактическите преценки на Общия съд, поради което те са допустими.

67

По-нататък, от практиката на Съда следва, че макар да оставя на Комисията свобода на преценка при определянето на размера на глобата, член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 все пак ограничава упражняването на тази свобода, като въвежда обективни критерии, с които трябва да се съобразява преценката. По този начин, от една страна, размерът на глобата, която може да бъде наложена на дадено предприятие, има предел, който може да бъде изразен в цифри и е абсолютен, така че максималният размер на глобата, която може да бъде наложена на предприятието, може да бъде определен предварително. От друга страна, упражняването на това право на преценка е ограничено и от правилата за поведение, които Комисията сама си е наложила, по-конкретно в Насоките за определяне на глобите (решение от 9 юли 2015 г., InnoLux/Комисия, C‑231/14 P, EU:C:2015:451, т. 48 и цитираната съдебна практика).

68

В спорното решение Комисията прилага Насоките за определяне на глобите. Съгласно точка 13 от тези насоки „[п]ри определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено […] в даден географски район в ЕИП“. В точка 6 от същите насоки се прави следното уточнение: „[с]чита се, че комбинацията от стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, и продължителността на нарушението осигурява подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на всяко предприятие в нарушението“.

69

Макар наистина понятието „стойност на продажбите“, съдържащо се в точка 13 от Насоките за определяне на глобите, да не може да обхване онези от извършените от разглежданото предприятие продажби, които по никакъв начин не са засегнати от твърдения картел, би се стигнало до противоречие с целта на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, ако вертикално интегрираните участници в картел можеха — единствено поради факта, че извън ЕИП са вградили в готови продукти представляващите предмет на нарушението продукти — да искат при изчисляването на глобата да се изключи частта от стойността на извършените в ЕИП продажби на готови продукти, съответстваща на стойността на продуктите, които са предмет на нарушението (решение от 9 юли 2015 г., InnoLux/Комисия, C‑231/14 P, EU:C:2015:451, т. 55 и цитираната съдебна практика).

70

Всъщност вертикално интегрираните предприятия могат да извлекат печалба от споразумение за хоризонтално определяне на цените, сключено в нарушение на член 101 ДФЕС, не само при продажби на несвързани трети лица на пазара на продукта, предмет на нарушението, но и на следващия пазар на преработените продукти, в чийто състав влизат тези продукти, и то на две различни основания. Или тези предприятия пренасят произтичащите от нарушението увеличения на цената на вложените продукти в цената на преработените продукти, или не ги пренасят, което пък им дава предимство в цената в сравнение с техните конкуренти, които закупуват същите тези влагани продукти на пазара на стоките, предмет на нарушението (решение от 9 юли 2015 г., InnoLux/Комисия, C‑231/14 P, EU:C:2015:451, т. 56 и цитираната съдебна практика).

71

В обжалваните съдебни решения Общият съд потвърждава извода на Комисията, че жалбоподателите съвместно са упражнявали определящо влияние върху поведението на групата LPD. От този извод, който жалбоподателите не оспорват в жалбите си до Съда, обаче следва, че през упоменатия период жалбоподателите и тяхната обща дъщерна група са били част от едно и също предприятие и съответно са формирали стопанска единица.

72

Като се има предвид, че групата LPD е извършвала дейност на пазара на обхванатия от нарушението продукт, а LGE и Philips са имали дейност на пазара на преработените продукти, в състава на които влиза този продукт, следва да се констатира, че противно на поддържаното от Philips, групата LPD и нейните дружества майки наистина са формирали вертикално интегрирано предприятие по смисъла на решение от 9 юли 2015 г., InnoLux/Комисия (C‑231/14 P, EU:C:2015:451, т. 56 и 57).

73

При тези условия Общият съд не допуска грешка при прилагането на правото, когато в точка 170 от първото и в точка 164 от второто обжалвано съдебно решение постановява, че при определянето на основния размер на наложената на жалбоподателите глоба Комисията правилно е взела предвид преките продажби в ЕИП чрез преработени продукти, извършени от стопанската единица, формирана от групата LPD и нейните дружества майки.

74

Този извод не намира опровержение в доводите на жалбоподателите въз основа на решение от 26 септември 2013 г., EI du Pont de Nemours/Комисия (C‑172/12 P, непубликувано, EU:C:2013:601, т. 47), че когато две дружества майки притежават по 50 % от съвместното предприятие, извършило нарушение на правото в областта на конкуренцията, тези три субекта могат да се считат за част от една и съща стопанска единица и съответно за единно предприятие само за целите на констатирането на отговорността за участието в нарушението на това право и само доколкото Комисията въз основа на съвкупност от факти е доказала, че двете дружества майки действително упражняват определящо влияние върху съвместното предприятие.

75

Следва да се констатира, че жалбоподателите тълкуват погрешно и извън контекста ѝ точка 47 от решение от 26 септември 2013 г., EI du Pont de Nemours/Комисия (C‑172/12 P, непубликувано, EU:C:2013:601), в която Съдът приема, че само за целите на констатирането на отговорността за участието в нарушението на правото в областта на конкуренцията Комисията може въз основа на действителното упражняване на определящо влияние от две дружества майки върху съвместното предприятие да направи извод за наличието на обща единица.

76

Всъщност Съдът формулира това съображение в отговор на различен довод от обсъждания в случая, довод, който е обобщен в точка 36 от онова решение и гласи, че когато всяко от две независими едно от друго дружества упражнява определящо влияние върху съвместно предприятие, това не означава, че по смисъла на правото в областта на конкуренцията тези дружества представляват едно предприятие. Разгледано в контекста си, упоменатото съображение явно цели просто да открои идеята, че констатацията за наличието на съвместно предприятие, която Комисията евентуално може да направи в такъв случай, важи единствено от гледна точка на правото в областта на конкуренцията и за пазара, на който е извършено нарушението.

77

Не може да бъде приет и доводът на LGE, че преките продажби в ЕИП чрез преработени продукти не е трябвало да бъдат вземани предвид, доколкото това не са продажби на обхванатите от картела ЕЛТ, а продажби на телевизори и компютърни монитори. Всъщност, щом групата LPD и нейните дружества майки, а именно LGE и Philips, са представлявали стопанска единица и съответно е трябвало да се смятат за част от едно и също предприятие на засегнатите от нарушението пазари, съгласно точка 13 от Насоките за определяне на глобите размерът на глобата трябва да се определи въз основа на стойността на извършените от това предприятие продажби на обхванатите от картела стоки на тези пазари. Както обаче констатира Общият съд в точка 135 от първото и в точка 148 от второто обжалвано съдебно решение, във въпросните телевизори и компютърни монитори са били използвани ЕЛТ, доставени от групата LPD на двете ѝ дружества майки. Освен това от точка 137 от първото и точка 157 от второто обжалвано съдебно решение следва, че е взета предвид само онази част от стойността на тези продажби, която може да съответства на стойността на обхванатите от картела ЕЛТ, използвани в телевизорите и компютърните монитори.

78

Трябва да бъде отхвърлен и доводът на Philips, обобщен в точка 57 от настоящото решение, който по същество гласи, че ако съвместното предприятие се смята за част от едно и също предприятие с неговите дружества майки, би се стигнало до неприложимост на член 101 ДФЕС по отношение на споразуменията между съвместното предприятие и дружествата майки, което би било в противоречие с Регламент № 139/2004. Тук следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 4 от този регламент създаването на съвместно предприятие, представляващо концентрация съгласно член 3, подлежи на оценка в съответствие с критерия на член 101, параграфи 1 и 3 ДФЕС само доколкото целта или резултатът от неговото създаване е координирането на конкурентното поведение на предприятия, които остават независими, с цел установяване на това дали операцията е съвместима с вътрешния пазар.

79

Когато обаче съвместното предприятие и неговите дружества майки се приемат за част от едно и също предприятие за целите на констатирането на нарушение на определен пазар, това обстоятелство не е пречка на всички останали пазари двете дружества майки да остават независими по смисъла на член 2, параграф 4 от Регламент № 139/2004.

80

От изложените съображения следва, че не могат да се приемат и твърденията на LGE по третото посочено от него основание — за грешка на Общия съд при прилагането на правото, доколкото той потвърждава решението на Комисията да вземе предвид и стойността на извършените от Philips преки продажби в ЕИП чрез преработени продукти за целите на определянето на размера на наложената на LGE глоба.

81

Следователно твърденията на LGE по второто и третото от посочените от него основания и твърденията на Philips по първото посочено от него основание трябва да бъдат отхвърлени.

82

По четвъртото и съответно по третото от посочените от тях основания LGE и Philips по същество се оплакват, че Общият съд отхвърля твърденията на LGE по шестото изтъкнато от него основание в първоинстанционната жалба и първите три части от твърденията на Philips по осмото изтъкнато от него основание в първоинстанционната жалба в резултат от непълен и недостатъчно мотивиран анализ и че поради това, обратно на твърденията на двамата жалбоподатели, постановява, че Комисията не е била длъжна да разглежда продажбите между SEC и Samsung като вътрешногрупови и при определянето на размера на глобата на Samsung да ги вземе предвид като извършени през SEC преки продажби в ЕИП чрез преработени продукти.

83

По-конкретно, LGE и Philips се оплакват, че за да отхвърли възможността SEC и Samsung да представляват едно предприятие, Общият съд само проверил дали SEC е можело да упражнява определящо влияние върху Samsung, без да прецени дали наличието на такова единно предприятие не е можело да се изведе от факта, че тези две дружества са под крайния контрол на едни и същи физически лица, което личало от представените от тях доказателства пред Общия съд. В това отношение те подчертават, че не искат Съдът отново да преценява тези доказателства, а се оплакват от това, че преценката на Общия съд по тях е непълна и недостатъчно мотивирана.

84

Допуснатата от Комисията грешка в това отношение довела до прилагане на два различни метода при определянето на глобите на жалбоподателите и съответно на Samsung, като за първите били взети предвид преките продажби в ЕИП чрез преработени продукти, а за Samsung — не. Общият съд обаче не санкционирал това дискриминационно третиране и така допуснал грешка при прилагането на правото и нарушение на принципа на равно третиране.

85

Philips добавя, че противно на приетото в точка 233 от второто обжалвано съдебно решение, съдебната практика, съгласно която, щом с поведението си предприятието е нарушило член 101 ДФЕС, не може да остане ненаказано само защото на друг икономически оператор не е била наложена глоба, при положение че съдът на Съюза не е бил сезиран със свързания с този друг оператор случай, не е приложима към настоящия случай, доколкото Samsung не е останало ненаказано, а просто е било третирано по-благоприятно.

86

Като главен довод Комисията поддържа, че твърденията на LGE по четвъртото посочено от него основание и твърденията на Philips по третото посочено от него основание са недопустими и безпредметни, доколкото, от една страна, с тях се иска нова преценка на доказателствата от страна на Съда и от друга, се сочи незаконосъобразност на акт спрямо другиго, от каквато жалбоподателите при всички случаи не можело да черпят ползи.

87

При условията на евентуалност Комисията посочва, че в спорното решение разглежда като вътрешногрупови само продажбите между субекти, единият от които упражнява определящо влияние върху другия. Доколкото обаче не твърдят, че Samsung има определящо влияние върху SEC или обратното, жалбоподателите нямали основание да се оплакват от нарушение на принципа на равно третиране. Комисията добавя, че има право да реши да потърси отговорност от дружеството майка за действията на едно или няколко дъщерни дружества и нито Регламент № 1/2003, нито съдебната практика определят кое е юридическото или физическото лице от съответното предприятие, което тя трябва да подведе под отговорност за нарушението и да санкционира с глоба.

88

В началото следва да се отбележи, че доколкото по четвъртото и съответно по третото от посочените от тях основания LGE и Philips се оплакват от грешка на Общия съд при прилагането на правото, нарушение на принципа на равно третиране и непроизнасяне на Общия съд по част от доводите им, твърденията им по тези основания не могат да бъдат отхвърлени още по недопустимост, противно на поддържаното от Комисията.

89

По-нататък следва да се констатира, че посочените твърдения се основават на допускането, че ако жалбоподателите бяха доказали пред Общия съд, че Samsung и SEC са част от обща стопанска единица и че съответно Комисията е действала незаконосъобразно, Общият съд щеше да е длъжен да намали размера на наложените им глоби за участието им в спорните нарушения, за да отстрани разликата в третирането, произтичаща от пропуска на Комисията да отчете извършените от Samsung през SEC преки продажби в ЕИП чрез преработени продукти при определянето на глобата на Samsung за участието му в същите нарушения, за които са подведени под отговорност и LGE и Philips.

90

Следва да се констатира обаче, че това допускане е погрешно.

91

Всъщност изтъкнатият от жалбоподателите принцип на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (решение от 16 юни 2016 г., Evonik Degussa и AlzChem/Комисия, C‑155/14 P, EU:C:2016:446, т. 58).

92

Ето защо, доколкото се позовават в своя полза на допусната според тях от Комисията незаконосъобразност при определянето на размера на глобата на Samsung, при всички случаи жалбоподателите не са имали право да изтъкват принципа на равно третиране, за да оспорят пред Общия съд размера на наложените им от Комисията глоби.

93

Наистина съгласно постоянната практика на Съда при определянето на размера на глобата не бива чрез прилагане на различни методи за изчисляване да се създава дискриминация между предприятията, които са участвали в едно и също нарушение на член 101 ДФЕС (решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 62 и цитираната съдебна практика).

94

В случая обаче, както следва от точки 135 и 159 от първото и точки 148 и 187 от второто обжалвано съдебно решение, Комисията прилага еднакъв метод по отношение на всички предприятия, като за всяко от тях взема предвид „първата действителна продажба“ и по същия критерий я разделя на три категории, а именно „преки продажби в ЕИП“, тоест ЕЛТ, пряко продадени на клиенти в ЕИП от някой от адресатите на спорното решение, преки продажби в ЕИП чрез преработени продукти и „непреки продажби“, тоест ЕЛТ, продадени от някой от адресатите на спорното решение на клиенти извън ЕИП, които използват тези ЕЛТ в крайни продукти, в телевизори и компютърни монитори, и след това ги продават в ЕИП. Единствено преките продажби в ЕИП и преките продажби в ЕИП чрез преработени продукти са взети предвид за целите на определянето на размера на глобата. При тези условия обстоятелството, че категорията на преките продажби в ЕИП чрез преработени продукти е взета предвид само за някои от участниците в картела, а именно онези от тях, за които Комисията е успяла да установи, че принадлежат към вертикално интегрирано предприятие, не съставлява дискриминация, тъй като Комисията е преценила дали да вземе предвид тази категория за всеки от участниците въз основа на едни и същи обективни критерии.

95

Ето защо настоящите дела се различават от делото, по което е постановено решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363). Всъщност в онова решение Съдът намалява размера на глобата на един от участниците в нарушение, за да отчете факта, че поради погрешно прилагане на избрания от нея метод за определянето на размера на глобата Комисията е наложила на друг участник в същия картел глоба, намаляваща относителната тежест на този друг участник в нарушението (решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 70—80).

96

Обратно, във връзка с упоменатите по-горе основания, изтъкнати в жалбите им до Общия съд, жалбоподателите се оплакват не от това, че Комисията е приложила спрямо тях различен правен критерий за определянето на размера на глобата, а от това, че неправилно е приела, че Samsung заедно с дъщерните си дружества е съставлявало независимо предприятие на засегнатите от спорното нарушение пазари, и не е констатирала наличието на по-голяма стопанска единица, която обединявала не само Samsung и дъщерните му дружества, но и SEC и която именно участвала в спорното нарушение.

97

От изложените съображения следва, че Общият съд не допуска нито грешка при прилагането на правото, нито нарушение на принципа на равно третиране, когато не намалява размера на наложените на жалбоподателите глоби, за да компенсира по-благоприятното според тях третиране на Samsung.

98

Що се отнася до довода на Philips, който по същество гласи, че Общият съд не се произнася по част от изложените пред него твърдения, а именно по твърденията, че като не е взела предвид извършените от Samsung вътрешногрупови продажби за целите на определянето на размера на глобата, Комисията е нарушила принципа на равно третиране, поради което, за да възстанови равенството, Общият съд би трябвало и по отношение на Philips да не взема предвид преките продажби в ЕИП чрез преработени продукти, този довод е безпредметен, тъй като от изложените по-горе съображения следва, че тези твърдения се основават на погрешно допускане и съответно при всички случаи подлежат на отхвърляне.

99

Ето защо трябва да бъдат отхвърлени твърденията на LGE по четвъртото посочено от него основание и твърденията на Philips по третото посочено от него основание, а следователно — и жалбата в нейната цялост.

100

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

101

След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателите, а те са загубили делото, следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: