—

за Raffinerie Tirlemontoise SA, от D. Gérard, адвокат, и H.‑J. Prieß, Rechtsanwalt,

—

за белгийското правителство, от M. Jacobs и J.‑C. Halleux, в качеството на представители, подпомагани от M. Keup и B. De Moor, адвокати,

—

за нидерландското правителство, от B. Koopman, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от A. Lewis и P. Ondrůšek, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 33, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 2038/1999 на Съвета от 13 септември 1999 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (ОВ L 252, 1999 г., стр. 1) и до валидността, от една страна, на Регламент (ЕО) № 2267/2000 на Комисията от 12 октомври 2000 година за определяне на размера на налога върху производството и коефициента на допълнителния налог в сектора на захарта за пазарната 1999/2000 година (ОВ L 259, 2000 г., стр. 29), и от друга страна, на Регламент (ЕО) № 1993/2001 на Комисията от 11 октомври 2001 година за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарната 2000/2001 година (ОВ L 271, 2001 г., стр. 15).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Raffinerie Tirlemontoise SA (наричано по-нататък „Raffinerie“) и État Belge (белгийската държава) по повод на искане за връщане на надвнесени налози върху производството на захар за пазарните години 1999/2000—2004/2005.

3

Съображения 14—17 от Регламент № 2038/1999 гласят следното:

4

Член 33, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2038/1999 гласи:

„1.   Преди края на всяка пазарна година се установяват:

2.   Преди края на пазарната 2000/2001 година и без да се засяга прилагането на член 26, параграф 5 се установяват кумулативно за пазарните години 1995/1996—2000/2001:

Прогнозната обща загуба или прогнозният общ приход, посочена/посочен в параграф 1, буква д), се адаптира с оглед на разликата между сумите, посочени в букви в) и г)“ [неофициален превод].

5

За пазарната 1999/2000 година размерът на налозите върху производството и коефициентът на допълнителния налог в сектора на захарта са определени с Регламент № 2267/2000. За пазарната 2000/2001 година размерът на налозите върху производството в сектора на захарта са определени с Регламент № 1993/2001.

6

Съображения 9—13 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (ОВ L 178, 2001 г., стр. 1) гласят следното:

7

Член 15, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1260/2001 гласи:

„1.   Преди края на всяка пазарна година се установяват:

2.   Преди края на пазарната 2005/2006 година и без да се засяга прилагането на член 10, параграфи 3—6 се установяват кумулативно за пазарните години 2001/2002—2005/2006:

Прогнозната обща загуба или прогнозният общ приход, посочена/посочен в параграф 1, буква д), се адаптира с оглед на разликата между сумите, посочени в букви в) и г)“ [неофициален превод].

8

Raffinerie е предприятие — производител на захар.

9

Тъй като смята, че налозите върху производството, които е изплатило за пазарните години 1999/2000—2005/2006, са прекомерни, Raffinerie подава жалба до белгийската Служба за помощи и възстановяване [Bureau d’intervention et de restitution], като иска връщане на надвнесени налози.

10

На 1 юли 2014 г. пасивите, а именно вземанията и задълженията, на белгийската Служба за помощи и възстановяване са прехвърлени на белгийската държава.

11

Що се отнася в частност до пазарните години 1999/2000 и 2000/2001, Raffinerie изтъква, че подходът на Съда в решението от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591), поставя под въпрос изчислените за тези две пазарни години налози, съответно с Регламенти № 2267/2000 и № 1993/2001, но че в рамките на поставените му до момента преюдициални въпроси Съдът не е имал основание да се произнесе по валидността на тези два регламента с оглед на съображенията за невалидност, които е посочил в решението си.

12

При тези обстоятелства Тribunal de première instance de Bruxelles [Първоинстанционен съд Брюксел] решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

13

Като начало следва да се посочи, от една страна, че член 33, параграф 1 от Регламент № 2038/1999, който установява ръководните критерии при определяне на налозите върху производството за пазарните години 1995/1996—2000/2001, и член 15, параграф 1 от Регламент № 1260/2001, който установява ръководните критерии при определяне на налозите върху производството за пазарните години 2001/2002—2005/2006, имат по същество еднакво съдържание (вж. в този смисъл решение от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260, т. 31). Същото важи за член 33, параграф 2 от Регламент № 2038/1999 и член 15, параграф 2 от Регламент № 1260/2001.

14

От друга страна, съображения 15—17 от Регламент № 2038/1999, които са в основата на член 33 от същия, имат по същество еднакво съдържание със съображения 11—13 от Регламент № 1260/2001, които са в основата на член 15 от същия.

15

При това положение следва да се приеме виждането на Raffinerie, белгийското правителство и Комисията, че член 33, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2038/1999 и член 15, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1260/2001 трябва да се тълкуват еднакво.

16

Съгласно член 33, параграф 1, буква г) от Регламент № 2038/1999 средната загуба е равна на разликата между общата сума на възстановяванията и общата сума на налозите върху общия тонаж на задълженията за износ, които трябва да се изпълнят през текущата пазарна година (вж. в този смисъл решения от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260, т. 46 и от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591, т. 39).

17

Понятието „задължения за износ, които трябва да се изпълнят през текущата пазарна година“, чийто тонаж представлява съгласно член 33, параграф 1, буква г) от Регламент № 2038/1999 знаменателят в дробта, позволяваща да се изчисли средната загуба, има за цел да обхване всяко количество продукти по член 33 от този регламент, предназначено за износ извън Европейската общност, като въпросът дали има или не възстановявания при износ за количествата продукти, предназначени за износ, е без значение от гледна точка на това понятие (вж. в този смисъл решение от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260, т. 49—51).

18

Поради това всички изнесени количества продукти, за които се прилага член 33 от Регламент № 2038/1999, независимо дали действително са били изплатени възстановявания, трябва съгласно параграф 1 от този член да бъдат взети предвид при определянето на прогнозната средна загуба на тон продукция (вж. в този смисъл решение от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260, т. 61).

19

Що се отнася до „общата сума на възстановяванията“, която съгласно член 33, параграф 1, буква г) от Регламент № 2038/1999 е част от числителя на дробта, позволяваща да се изчисли средната загуба, тя трябва да има пряка връзка с поетите от бюджета на Общността разходи за реализиране на излишъците захарни продукти и следователно да отчита размера на възстановяванията при износ, изплатени за да се осигури реализиране на количествата продукти, за които са поети задължения за износ (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591, т. 48 и 49).

20

С оглед на изложеното по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че член 33, параграф 1 от Регламент № 2038/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляването на средната загуба общата сума на действителните разходи, свързани с възстановяванията при износ на продукти, за които се прилага тази разпоредба, следва да се раздели на цялото изнесено количество от тези продукти, независимо дали действително са били изплатени възстановявания за това количество.

21

Следва да се отбележи, че съгласно Регламент № 2038/1999, и по-конкретно член 33 от него, налозите върху производството се изчисляват въз основа на общата загуба (вж. в този смисъл решение от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑5/06 и C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260, т. 41).

22

В това отношение е важно да се напомни, че целта на този регламент, както и на Регламент № 1260/2001, е да установи система за самофинансиране във връзка с разходите за реализиране на излишъците, която да осигури по справедлив, но и ефикасен начин пълното финансиране на тези разходи от самите производители. Следователно възприетият метод за изчисляване не трябва да води на практика до определяне априори на обща загуба с размер, по-висок от този на разходите за възстановяванията във връзка с реализирането на излишъците от продукцията на Общността (вж. в този смисъл решения от 8 май 2008 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑5/06, C‑23/06—C‑36/06, EU:C:2008:260, т. 44, 57 и 60 и от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591, т. 46).

23

Съгласно член 33, параграф 2, буква в) от посочения регламент общата загуба се получава, като излишъкът, който може да бъде изнесен, се умножи по средната загуба. Затова определянето на по-висока стойност на средната загуба неизбежно води до определяне на по-висока стойност на общата загуба, а оттам — и до определяне на твърде високи налози върху производството (вж. по аналогия решение от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591, т. 47).

24

Средната загуба по смисъла на член 33, параграф 2, буква б) от Регламент № 2038/1999 се изчислява по метода, описан в член 33, параграф 1, буква г), втора алинея от този регламент.

25

Поради това направените в точки 17—19 от настоящото решение констатации във връзка с последната разпоредба важат и за член 33, параграф 2, буква б) от Регламент № 2038/1999.

26

Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 33, параграф 2 от Регламент № 2038/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на общата сума на налозите върху производството следва да се вземе предвид средната загуба, изчислена като общата сума на действителните разходи, свързани с възстановяванията при износ на продукти, за които се прилага тази разпоредба, се раздели на цялото изнесено количество от тези продукти, независимо дали действително са били изплатени възстановявания за това количество.

27

Следва да се припомни, че Съдът е констатирал, че използваният от Комисията метод за определяне на налозите върху производството в сектора на захарта, предвидени в Регламент (ЕО) № 1193/2009 на Комисията от 3 ноември 2009 година за поправка на регламенти (ЕО) № 1762/2003, (ЕО) № 1775/2004, (ЕО) № 1686/2005 и (ЕО) № 164/2007 и за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005 и 2005/2006 (ОВ L 321, 2009 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 347, 2009 г., стр. 32), не отчита сумата на възстановяванията при износ, изплатени за да се осигури реализиране на количествата захар, съдържащи се в преработени продукти, за които са поети задължения за износ. Всъщност Съдът е приел, че този метод се състои в прилагане към всички тези количества на условна сума на възстановяване, основана на средната стойност на периодично определяните от Комисията размери, независимо от реалното изплащане на евентуално възстановяване и от неговия действителен размер (решение от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591, т. 48).

28

Доколкото подобна условна сума на възстановяване е използвана като част от числителя на дробта, позволяваща да се изчисли средната загуба, това завишаване на числителя задължително води до определяне на по-висока стойност на средната загуба, а оттам — и на общата загуба в нарушение на член 15, параграф 1 от Регламент № 1260/2001 (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др., C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591, т. 50).

29

Поради това Регламент № 1193/2009, с изключение на член 3 от него, който вече е отменен от Общия съд на Европейския съюз с решение от 29 септември 2011 г., Полша/Комисия (T‑4/06, непубликувано, EU:T:2011:546), е обявен за невалиден от Съда с решение от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, EU:C:2012:591, т. 54).

30

Безспорно е, че използваният от Комисията метод за определяне на налозите върху производството в сектора на захарта, предвидени в Регламенти № 2267/2000 и № 1993/2001, също не отчита действителната сума на възстановяванията при износ, изплатени за да се осигури реализиране на количествата захар, съдържащи се в преработени продукти, за които са поети задължения за износ.

31

Доколкото поради припомнените в точка 28 от настоящото решение причини подобен метод за изчисляване води до определяне на по-висока стойност на средната загуба, а оттам — и на общата загуба, трябва да се приеме, че той е в противоречие и с член 33, параграф 1 от Регламент № 2038/1999.

32

Ето защо на третия въпрос следва да се отговори, че Регламенти № 2267/2000 и № 1993/2001 са невалидни.

33

Комисията поддържа, че предвид изтеклото време от приемането на Регламенти № 2267/2000 и № 1993/2001, трудността да се намерят данните за процесните години и обстоятелството, че някои действали тогава икономически оператори вече ги няма, би било уместно Съдът да ограничи във времето действието на решението в частта, с която тези регламенти се обявяват за невалидни, така че на невалидността да могат да се позоват само предприятията, които преди датата на обявяване на настоящото решение са предявили правата си по съдебен или административен ред с цел да получат обратно сумите, които без основание са платили като налози за производството в сектора на захарта, определени с посочените регламенти.

34

Подобно ограничаване във времето на действието на невалидността не би лишило от правна защита предприятията, които са предявили правата си по съдебен или административен ред. За сметка на това по този начин би се осуетила опасността от нарушаване на конкуренцията между предприятията, намиращи се в старите държави членки и в държавите членки, присъединили се към Европейския съюз от 2004 г. нататък, доколкото само първите биха могли да се възползват от възможността да им бъдат върнати надвнесените налози.

35

От своя страна Кралство Белгия изтъква в съдебното заседание, че няма никакъв обективен признак, по който да се разграничи положението на предприятията, предявили правата си преди датата на обявяване на настоящото решение, от това на предприятията, които не са предприели такива действия, и поради това предлага констатацията за невалидност на Регламенти № 2267/2000 и № 1993/2001 да действа само за в бъдеще.

36

Накрая, Raffinerie и Кралство Нидерландия поддържат по време на устните състезания, че в случая липсват императивни съображения, свързани с правната сигурност, които да оправдават ограничаване във времето на действието на констатацията за невалидност на посочените регламенти.

37

В това отношение следва да се припомни, че когато императивни съображения, свързани с правната сигурност, обосновават това, съгласно член 264, втора алинея ДФЕС, приложим по аналогия и за преюдициалните запитвания за преценка на валидността на актове на Съюза на основание член 267 ДФЕС, Съдът разполага с право на преценка, за да посочи във всеки конкретен случай последиците от разглеждания акт, които трябва да се считат за окончателни (решение от 28 април 2016 г., Borealis Polyolefine и др., C‑191/14, C‑192/14, C‑295/14, C‑389/14 и C‑391/14—C‑393/14, EU:C:2016:311, т. 103).

38

Съдът е използвал възможността да ограничи във времето действието на решение, с което установява невалидността на правна уредба на Съюза, когато императивни съображения, които са свързани с правната сигурност и обхващат всички интереси — както публични, така и частни — в основата на съответните дела, не позволяват да се поставя под въпрос извършеното на основание на тази правна уредба събиране или плащане на парични суми за период отпреди датата на постановяване на съдебното решение (вж. решение от 8 ноември 2001 г., Silos, C‑228/99, EU:C:2001:599, т. 36).

39

В случая нито трудността да се намерят данните за пазарните години 1999/2000 и 2000/2001, нито фактът, че някои действали през процесния период икономически оператори вече ги няма, може да се приемат за императивни съображения, свързани с правната сигурност, оправдаващи ограничаване във времето на действието на настоящото решение.

40

Освен това обстоятелството, че намиращите се в „старите“ държави членки предприятия, които са платили налозите за пазарните години 1999/2000 и 2000/2001, трябва да получат обратно надвнесените налози, не може да доведе до нарушаване на конкуренцията между тези предприятия и предприятията, намиращи се в държавите членки, присъединили се към Европейския съюз от 2004 г. нататък, тъй като с връщането на съответните суми се цели единствено да се сложи край на едно неизгодно за първата категория предприятия положение.

41

При тези условия действието на настоящото решение не следва да бъде ограничавано във времето.

42

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: