1

С жалбата си Trafilerie Meridionali SpA (наричано по-нататък „Trame“) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 15 юли 2015 г., Trafilerie Meridionali/Комисия (T‑422/10, EU:T:2015:512, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2015:512), с което Общият съд отхвърля частично жалбата му за отмяна и за изменение на Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с Решение C(2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г. и с Решение C(2011) 2269 окончателен на Комисията от 4 април 2011 г. (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“), гласят следното, що се отнася до „Способност[та] за плащане“:

3

Настоящото решение се отнася до сектора на стоманата за предварително напрягане (наричана по-нататък „СПН“). С този израз се обозначават стоманена тел и стоманени въжета, изработени от валцдрат, и по-специално стоманата за предварително напрегнат бетон, използван като елемент за изграждането на балкони, фундаментни пилоти или тръби, както и стоманата за напрягане след полагане на бетон, използван в промишлената архитектура, подземната архитектура и за строителството на мостове.

4

Trame е италиански производител на стоманени въжета с три и със седем нишки, както и на други видове стомана. Поне от началото на 1997 г. и до края на 2002 г. — период, през който дружеството се нарича „Trafilerie Meridionali SpA“ — мажоритарен дял от неговия капитал притежава едно семейство. На 28 април 2008 г. това дружество променя наименованието си на Emme Holding SpA и създава дъщерно дружество, наречено „Trafilerie Meridionali Srl“, което поема производствената дейност от своето дружество майка. На 11 ноември 2013 г. Emme Holding придобива това дъщерно дружество и си възстановява наименованието „Trafilerie Meridionali SpA“.

5

След като на 19 и 20 септември 2002 г. получава информация от Bundeskartellamt (Федерален орган по конкуренцията, Германия) и от производител на СПН за наличието на нарушение на член 101 ДФЕС, Комисията извършва проверки в помещенията на няколко предприятия.

6

След приключване на разследването, на 30 септември 2008 г. Комисията приема изложение на възраженията, което се отнася до няколко дружества, сред които и Trame. Всички адресати на това изложение представят писмени бележки в отговор на твърденията на Комисията за нарушения. На 11 и 13 февруари 2009 г. се провежда изслушване, в което участва и Trame.

7

В спорното решение Комисията приема, че няколко доставчици на СПН са нарушили член 101, параграф 1 ДФЕС, а от 1 януари 1994 г. — член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4), като са участвали в картел както на европейско, така и на национално и регионално равнище в периода от 1 януари 1984 г. до 19 септември 2002 г.

8

Посоченият картел се състои от следните договорки:

9

В спорното решение Комисията приема, че през периода от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г. Trame е участвало в Клуб Италия и че считано от 15 май 2000 г., Trame „е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае за различните равнища на картела“ и специално за Клуб Европа. Поради това Комисията приема Trame за отговорно за участието в картела за периода от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г.

10

За това нарушение на Trame е наложена глоба от 3,249 милиона евро. В това отношение Комисията най-напред определя основния размер на глобата на 10 милиона евро, след това намалява този размер на 9,5 милиона евро, за да отчете незначителна роля на това предприятие в разглеждания картел. Накрая, тъй като този размер надвишава 10‑процентния максимален праг от общия оборот на Trame, реализиран през 2009 г., тоест около 32,5 милиона евро, Комисията определя окончателния размер на глобата на 3,249 милиона евро.

11

На 15 септември 2010 г. Trame подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска отмяна и изменение на спорното решение.

12

В подкрепа на жалбата си Trame излага пет основания относно участието си в картела и отражението на това участие върху размера на глобата. По-специално, първото основание е изведено от това, че Комисията неправилно е упрекнала Trame за участието му в едно-единствено нарушение. След приемането на Решение C(2011) 2269 окончателен Trame изменя основанията си, като изтъква и нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране, поради факта че при определянето на размера на глобата ArcelorMittal SA и Ori Martin SA са получили третиране, различно от това спрямо него. Trame накрая изтъква шесто основание, изведено от неговата неспособност за плащане на глобата.

13

С обжалваното съдебно решение Общият съд отменя спорното решение, тъй като с него Комисията, от една страна, е приела за установено участието на Trame в общоевропейската част на разглежданото нарушение за периода от 4 март 1997 г. до 9 октомври 2000 г., счела е, че това участие е обхващало стоманените въжета с три нишки от 4 март 1997 г. до 28 февруари 2000 г., и е констатирала това участие в антиконкурентните практики за периода от 30 август 2001 г. до 10 юни 2002 г. и от друга страна, е наложила несъразмерна глоба на Trame, за да санкционира участието му в това единствено нарушение за периода от 4 март 1997 г. до 19 септември 2002 г.

14

Като упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол, Общият съд приема, че глоба от 5 милиона евро представлява ефикасна санкция срещу неправомерното поведение на Trame. Поради законния праг от 10 % от общия оборот, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), Общият съд обаче приема, че окончателният размер на наложената на Trame глоба не може да надвишава 3,2 милиона евро и поради това определя тази глоба в горепосочения размер.

15

Общият съд отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

16

След направено искане от Комисията в тази връзка, с определение от 10 ноември 2015 г., Trafilerie Meridionali/Комисия (T‑422/10 REC, EU:T:2015:857) Общият съд извършва поправка на обжалваното съдебно решение, за да закръгли по-точно окончателния размер на наложената на Trame глоба, предвид данните, изложени в тази връзка в спорното решение и възпроизведени в точка 20 от това съдебно решение. В този смисъл Общият съд постановява, че точки 407 и 408 от посоченото съдебно решение, както и точка 3 от диспозитива му следва да се четат в смисъл, че тази глоба се определя в размер на 3,249 милиона евро.

17

С жалбата си жалбоподателят иска от Съда:

18

Комисията иска от Съда:

19

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания. Първото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е приел, че жалбоподателят носи отговорност за участие в Клуб Европа. Второто основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при неговата преценка на въпроса дали на жалбоподателя е трябвало да се предостави намаление на глобата поради неспособност за плащане. Третото основание се отнася до методологията, използвана от Общия съд за преразглеждане на наложената глоба. Четвъртото основание засяга съдебните разноски във връзка с първоинстанционното производство. Петото основание е изведено от нарушение на член 47, втора алинея от Хартата, тъй като Общият съд не е постановил обжалваното съдебно решение в разумен срок.

20

С първото си основание жалбоподателят припомня, че за да му възложи отговорност за общоевропейското измерение на разглеждания картел за периода от 9 октомври 2000 г. до 19 септември 2002 г., Общият съд се основава, както следва от точки 128—132 и от точки 144 и 145 от обжалваното съдебно решение, на две доказателства, а именно, от една страна, на факта, че на среща на Клуб Италия на 15 май 2000 г. е бил посочен Клуб Европа, и от друга страна, на факта, че на друга среща на Клуб Италия на 9 октомври 2000 г. са присъствали две предприятия, включени само в Клуб Европа, а именно Westfälische Drahtindustrie GmbH и Nedri Spanstaal BV (наричано по-нататък „Nedri“), както и производители, които не са били заинтересовани основно от Италия, а именно DWK Drahtwerk Köln GmbH и Saarstahl AG (наричано по-нататък „DWK“).

21

Жалбоподателят изтъква главно, че Общият съд е изопачил фактите и е възприел явно неправилно тълкуване на доказателствата, като е постановил, че Nedri е участвало само в Клуб Европа, а не в Клуб Италия. Както следвало от представените на Съда документи, от юли до септември 2000 г. Nedri обявило намерението си да получи необходимите разрешения за търговия на продуктите си в Италия. Жалбоподателят следователно можел да разглежда това дружество не като участник в Клуб Европа, а като трето дружество, което има интерес да се присъедини към Клуб Италия с оглед на предстоящото си навлизане на италианския пазар.

22

Освен това установената от Общия съд връзка между DWK и Клуб Европа също била плод на изопачаване на доказателства. Жалбоподателят подчертава, че, видно от точка 816 от спорното решение, DWK е извършвало дейност на националната територия, поради което Комисията приема, че то носи изцяло отговорност за Клуб Италия, най-малкото за периода от 24 февруари 1997 г. до 6 ноември 2000 г. Присъствието на DWK на срещата на 9 октомври 2000 г. следователно било естествено.

23

Според жалбоподателя обстоятелството, че на срещата на Клуб Италия от 15 май 2000 г. Клуб Европа е бил споменат два пъти по време на обсъжданията — веднъж изрично и веднъж имплицитно, само по себе си не е достатъчно, както следва от точки 133—135 от обжалваното съдебно решение, за да обоснове възлагането на отговорност на жалбоподателя за участие в последния клуб.

24

При условията на евентуалност жалбоподателят поддържа, че двете доказателства, на които се основава Общият съд, за да му възложи отговорност за общоевропейското измерение на картела, както са изложени в точка 20 от настоящото съдебно решение, в най-добрия случай позволяват да се приеме, че той е знаел за съществуването на Клуб Европа. Както обаче произтича от точка 63 от решение от 4 юли 2013 г., Комисия/Aalberts Industries и др. (C‑287/11 P, EU:C:2013:445) и от точка 42 от решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens (C‑441/11 P, EU:C:2012:778), за да се възложи отговорност на дадено предприятие за нарушение, в което то не е участвало пряко, според жалбоподателя следва да се докаже, от една страна, че това предприятие е знаело или е могло разумно да предвиди действията на другите предприятия в този контекст и от друга страна, че е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели.

25

Жалбоподателят счита, че доказателствата, на които се позовава Общият съд, не установяват нито че е знаел или е могъл разумно да предвиди действията на другите предприятия в рамките на Клуб Европа, нито че е възнамерявал да допринесе със собствените си действия за този клуб. Поради това съдържащата се в точка 144 от обжалваното съдебно решение констатация, че жалбоподателят „е мог[ъл] да знае естеството и целите, преследвани от Клуб Европа“, произтичала от изопачаване на доказателствата.

26

Жалбоподателят поддържа, че неправилният характер на тълкуването на Общия съд в този контекст е още по-явен с оглед, от една страна, на факта, че пазарите извън Италия не са представлявали никакъв интерес за него, тъй като при липса на необходимите разрешения той е продавал своя продукт изключително на италианската територия, и от друга страна, на факта, че неговата роля, включително в рамките на Клуб Италия, е била незначителна.

27

Жалбоподателят счита, че поради това обжалваното съдебно решение е опорочено в частта му, отнасяща се до санкцията, която му е била наложена.

28

Комисията счита, че първото основание е явно недопустимо и при всички положения е необосновано.

29

На първо място, що се отнася до главните доводи, изтъкнати от жалбоподателя, както са изложени в точки 21—23 от настоящото съдебно решение, следва да се констатира, че под предлог че доказателствата са изопачени, жалбоподателят в действителност цели Съдът да направи нова преценка на фактите и доказателствата, които са били изтъкнати пред Общия съд по отношение на съществуващите връзки, от една страна, между Nedri и Клуб Европа и от друга страна, между DWK и този клуб. Тъй като такива доводи са недопустими в производството по обжалване, те следва да бъдат отхвърлени.

30

Що се отнася, на второ място, до доводите, изтъкнати от жалбоподателя при условията на евентуалност, както са изложени в точки 24—26 от настоящото съдебно решение, следва да се отбележи, че с тези доводи жалбоподателят оспорва не тълкуването, което е направил Общият съд на посочената в точка 24 от настоящото съдебно решение съдебна практика, а нейното прилагане от Общия съд към обстоятелствата в настоящия случай.

31

Всъщност Общият съд правилно припомня в точка 92 от обжалваното съдебно решение практиката на Съда, съгласно която предприятието, участвало в едно-единствено комплексно нарушение със свои собствени действия, които попадат в обхвата на понятията за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и целят да допринесат за осъществяването на нарушението в неговата цялост, следователно може да носи отговорност и за действията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение, за целия период на участието му в посоченото нарушение, когато е доказано, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 42).

32

По-нататък, след като изследва подробно, както следва от точки 108—141 от обжалваното съдебно решение, изтъкнатите пред него доказателства по отношение на участието на жалбоподателя в разглежданото единствено нарушение, Общият съд стига до извода, по-специално в точки 144 и 145 от това решение, че с оглед на тези доказателства Комисията е била в правото си да приеме, че считано от 9 октомври 2000 г., Trame „е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници в картела общи цели […] и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия неправомерни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск“.

33

Следва да се приеме за установено, че като оспорва с доводите си стойността, която придава Общият съд на посочените доказателства, за да постави под въпрос изводите на последния в това отношение, жалбоподателят отново иска от Съда да тълкува фактите и доказателствата по начин, различен от тълкуването, направено от Общия съд в рамките на неговата самостоятелна преценка на фактите.

34

Следователно първото основание е изцяло недопустимо и поради това следва да се отхвърли.

35

С второто си основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е изяснил мотивите за отхвърлянето на изтъкнатото основание в първоинстанционното производство, отнасящо се до нарушението на принципа на равно третиране от страна на Комисията, в рамките на преценката във връзка с намаляването на глобите въз основа на неспособността за плащане.

36

Жалбоподателят припомня, че е изтъкнал пред Общия съд основанието, изведено от обстоятелството, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, като е предоставила намаление на глобата на CB и на Itas и като е отказала да му предостави такова намаление, макар че финансовото му положение е било доста по-лошо от това на CB и на Itas. Независимо от конкретните доводи, изложени пред Общия съд в това отношение, последният обаче само посочил в точки 391 и 392 от обжалваното съдебно решение, че за да определи дали са били налице необходимите условия за прилагането на критерия за неспособността за плащане, Комисията е взела предвид финансовото положение на всяко от тези предприятия, но не и техните правила за участие в нарушението. Общият съд не извършил никакъв анализ на изобилната и точна информация от финансов и имуществен характер, представена от жалбоподателя в хода на производството.

37

Според жалбоподателя обстоятелството, че Общият съд не е обсъдил посочените доводи, следва и от точка 353 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд обобщава неправилно и непълно становището, развито в това отношение в жалбата в първоинстанционното производство.

38

Жалбоподателят добавя, че следователно обжалваното съдебно решение е опорочено и по отношение на наложената му санкция.

39

Комисията счита, че второто основание е необосновано.

40

Доколкото с доводите си, изтъкнати в рамките на настоящото основание, жалбоподателят упреква Общия съд за нарушение на задължението за мотивиране, тъй като в точки 391 и 392 от обжалваното съдебно решение последният не отговорил надлежно на доводите, представени в подкрепа на основанието в първоинстанционната жалба, изведено от нарушението на принципа на равно третиране, следва да се припомни, че предвиденото в член 296 ДФЕС задължение за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт (решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 146 и цитираната съдебна практика).

41

Съгласно постоянната практика на Съда задължението на Общия съд по член 36 и по член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да мотивира решенията си, не изисква от него да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Следователно мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с мотивите, на които се основава Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол в рамките на производство по обжалване (решение от 8 март 2016 г., Гърция/Комисия, C‑431/14 P, EU:C:2016:145, т. 38).

42

В случая следва да се приеме за установено, че мотивите, съдържащи се в точки 391 и 392 от обжалваното съдебно решение, дават възможност на заинтересованите лица, и в частност на жалбоподателя, да се запознаят с мотивите, на които се е основал Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол в рамките на настоящото производство по обжалване.

43

Доколкото жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид всички относими доказателства, достатъчно е да се отбележи, че дори да се предположи, че Trame е изтъкнало в първоинстанционното производство доводите, описани в точки 35 и 36 от настоящото съдебно решение, и че тези доводи са изложени само частично в точка 353 от обжалваното съдебно решение, доводите на жалбоподателя при всички положения биха били неоснователни.

44

Всъщност, тъй като в точки 355—390 от обжалваното съдебно решение е изложил съображенията, поради които е приел, че жалбоподателят е бил в състояние да плати размера на наложената му глоба, Общият съд е можел да отговори на представеното пред него оплакване, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, само с констатацията в точка 391 от обжалваното съдебно решение, че положенията на CB и на Itas във финансово отношение са се различавали и че „именно предвид тези разлики, а не от гледна точка на [начините] за участие на тези предприятия в нарушението, Комисията е приела за подходящо да намали частично размера на съответната глоба, изчислен при отчитане на неспособността за плащане на всяко от тези предприятия“.

45

Впрочем тази преценка, от една страна, не съдържа грешка при прилагане на правото и от друга страна, не може да се установи някаква опорочаваща я грешка, която би могла да се дължи на обстоятелство, което не е било взето предвид от Общия съд.

46

Поради това второто основание е необосновано и трябва да се отхвърли.

47

С третото си основание жалбоподателят изтъква, че обжалваното съдебно решение е немотивирано в частта му, отнасяща се до изчисляването на глобата. В частност от текста на това решение не било възможно да се определи какъв метод за изчисляване е възприел Общият съд, за да определи размера на тази глоба. Предвид констатациите, съдържащи се в точка 398 от посоченото съдебно решение, все пак било разумно да се приеме, че посоченият метод не е този, който е използвала Комисията.

48

Липсата на надлежно обяснение по-специално що се отнася до придадената „тежест“ на всяко от относимите фактически обстоятелства, пречела на жалбоподателя да направи сравнение между, от една страна, изчисленията на глобата, направени от Комисията по отношение на другите предприятия — адресати на спорното решение, които не са подали жалба пред Общия съд или които са подали такава жалба, но доводите им във връзка с глобата са били отхвърлени от последния, и от друга страна, изчисленията на глобата, направени от самия Общ съд, когато са били уважени аналогични на доводите на жалбоподателя доводи на други предприятия — адресати на това решение, водейки до изменение на глобата. Задължението за мотивиране имало особено значение, в случай че много предприятия са санкционирани за едно и също нарушение.

49

Като се основава на съдебната практика, установена с решения от 16 ноември 2000 г., Weig/Комисия (C‑280/98 P, EU:C:2000:627, т. 52—68) и Sarrió/Комисия (C‑291/98P, EU:C:2000:631, т. 91—100), жалбоподателят поддържа, че съществуват множество прецеденти, в които Съдът е преценил, че трябва да отмени решението на Общия съд, тъй като при изменението на глобата последният е използвал методология за изчисляване, различна от използваната от Комисията или от самия Общия съд по отношение на други предприятия, участвали в съответното нарушение. Макар да е вярно, че Съдът вече е установил, по-специално в точка 181 от решение от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия (C‑295/12P, EU:C:2014:2062), че Комисията не е задължена да посочи цифровите данни относно начина за изчисляване на глобата, той все пак подчертал, че най-малкото е „по-добре“ да се посочи механизмът за определяне на размера на санкцията.

50

Лаконичното позоваване в точка 399 от обжалваното съдебно решение на критериите във връзка с тежестта и продължителността на нарушението, както и на принципа на индивидуализиране на наказанията не било достатъчно да запълни тази празнина по-специално предвид сложността на настоящия случай и броя фактори, които следва да се отчетат.

51

Комисията поддържа, че третото основание е необосновано.

52

Следва да се приеме, че с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 40 и 41 от настоящото решение, обжалваното съдебно решение отговаря на изискванията за мотивиране, наложени на Общия съд, щом като същият е представил в точки 401—407 от последното решение подробно изложение на факторите, които е взел предвид за решението си относно определянето на размера на глобата (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 2012 г., E.ON Energie/Комисия, C‑89/11 P, EU:C:2012:738, т. 133).

53

По-специално, Общият съд определя в точки 398—408 от обжалваното съдебно решение при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол размера на глобата, наложена на Trame, като отчита неговото участие в единственото нарушение. В точки 401—405 от това съдебно решение Общият съд излага конкретните обстоятелства във връзка с положението на жалбоподателя, които счита за относими по отношение по-специално на тежестта и на продължителността на неговото участие в това нарушение. От точка 406 от посоченото решение е видно, че при определянето на размера на тази глоба Общият съд е отчел също необходимостта да гарантира достатъчния ѝ възпиращ ефект и е взел предвид принципа на пропорционалност.

54

От точки 398—406 от обжалваното съдебно решение е видно също, че Общият съд не се е счел за обвързан нито от изчисленията на Комисията, нито от насоките ѝ, а е извършил собствена преценка на размера на глобата, като е взел предвид всички обстоятелства по конкретния случай.

55

При тези условия жалбоподателят не може да упреква Общия съд в непълнота на мотивите, с довода че същият не е посочил метода за изчисляване, който е използвал, нито в частност „тежестта“ на всяко от относимите фактически обстоятелства, които е отчел в това отношение.

56

Всъщност следва да се припомни, че Съдът би имал основание да установи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото предвид неподходящия размер на глобата, само ако размерът на санкцията е не просто неподходящ, но и прекомерен до степен на непропорционалност (вж. решение от 10 юли 2014 г., Тelefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 205 и цитираната съдебна практика).

57

Впрочем изложените мотиви от Общия съд в рамките на неговата преценка на размера на глобата в конкретния случай са позволили на жалбоподателя да изтъкне пред Съда евентуална непропорционалност по смисъла на съдебната практика, припомнена в предходната точка на настоящото решение, и на Съда да упражни своя съдебен контрол.

58

Предвид предходните съображения третото основание следва да се отхвърли по същество.

59

Жалбоподателят поддържа, че допуснатите от Общия съд грешки при прилагане на правото, посочени в рамките на първите две основания на жалбата, опорочават извода, направен от Общия съд в точка 412 от обжалваното съдебно решение, че всяка от страните трябва да понесе направените от нея съдебни разноски.

60

Комисията счита, че няма основание за изменение на обжалваното съдебно решение по този въпрос, след като нито първото, нито второто основание на жалбата не следва да бъдат уважени.

61

Тъй като настоящото основание зависи от уважаването на първото и второто основание на жалбата или на едното от тях и след като тези две основания са отхвърлени, следва да се отхвърли настоящото основание.

62

Като се основава на съдебната практика, установена с решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия (C‑580/12 P, EU:C:2014:2363), жалбоподателят поддържа, че когато е явно, че Общият съд е нарушил в достатъчно съществена степен задължението си по член 47, втора алинея от Хартата да разгледа в разумен срок делото, с което е сезиран, Съдът може да разгледа искане за обезщетение.

63

Жалбоподателят счита, че тези условия са изпълнени в настоящия случай. По-специално, между датата на подаване на жалбата, а именно 15 септември 2010 г., и датата на уведомяване за обжалваното съдебно решение, а именно 23 юли 2015 г., са изтекли близо пет години, включително период на бездействие от над две години между датата, на която Комисията представя своята писмена дуплика, и датата, на която Общият съд съобщава на страните процесуално-организационните действия. Жалбоподателят счита, че посочените срокове са прекалено дълги и необосновани.

64

Комисията поддържа, че петото основание е явно недопустимо, като се има предвид, че като иска от Съда да установи, че Общият съд е нарушил задължението си по член 47, втора алинея от Хартата, жалбоподателят не цели отмяната на обжалваното съдебно решение. Макар Съдът в някои решения понякога да приема под формата на obiter dictum, че продължителността на производството пред Общия съд е била прекомерна, тази преценка не води до самостоятелно установяване, съдържащо се в диспозитива на тези решения. Освен това положението в настоящия случай се различавало, тъй като в подкрепа на посоченото искане за самостоятелно установяване жалбоподателят формулира отделно искане и изтъква също отделно основание.

65

Тъй като жалбоподателят моли Съда да разгледа искането му за обезщетение за претърпяната вреда поради твърдяното нарушение от страна на Общия съд на член 47, втора алинея от Хартата, следва да се припомни, че когато юрисдикция на Европейския съюз наруши задължението си, произтичащо от тази разпоредба, да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това нарушение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, доколкото този иск представлява ефективен способ за защита. Ето защо искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд (решения от 26 ноември 2013 г., Gascogne Sack Deutschland/Комисия, C‑40/12 P, EU:C:2013:768, т. 89 и 90, от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 83 и 84 и от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12P, EU:C:2014:2062, т. 66).

66

Общият съд, който е компетентен по силата на член 256, параграф 1 ДФЕС и е сезиран с искане за обезщетение, трябва да се произнесе по него в състав, различен от този, който е разгледал спора, по който е било проведено производството, чиято продължителност е сочена за укоримо голяма (решения от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 90 и от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12P, EU:C:2014:2062, т. 67).

67

С оглед на тези съображения, в случай че е явно, без да е необходимо страните да представят допълнителни доказателства в това отношение, че Общият съд е нарушил в достатъчно съществена степен задължението си да разгледа делото в разумен срок, Съдът може да установи това (решение от 9 юни 2016 г., Repsol Lubricantes y Especialidades и др./Комисия, C‑617/13 P, EU:C:2016:416, т. 100 и цитираната съдебна практика).

68

Настоящият случай обаче не е такъв. Всъщност по настоящото дело е необходимо страните да представят допълнителни доказателства, за да може Съдът да се произнесе по неразумния характер на продължителността на производството пред Общия съд.

69

Предвид гореизложеното петото основание трябва да се отхвърли.

70

От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

71

По силата на член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

72

Член 138, параграф 1 от същия правилник, който е приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, предвижда, че загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: