1

С жалбата си Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV искат отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 15 юли 2015 г., Akzo Nobel и др./Комисия (T‑47/10, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2015:506), с което този съд уважава само частично жалбата им, с която искат главно отмяната на Решение C(2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38589 — Стабилизатори за топлина) (наричано по-нататък „спорното решение“), и при условията на евентуалност — да се намали размерът на наложените им глоби.

2

Член 7 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), озаглавен „Установяване и прекратяване на нарушение“, в параграф 1 гласи:

„Когато Комисията, действайки по внесена жалба или по собствена инициатива, установи, че е налице нарушение на член 81 [ЕО] или 82 [ЕО], тя може чрез решение да задължи съответните предприятия и сдружението на предприятия да прекратят нарушението. […] В случай че Комисията има законен интерес да направи това, тя може също така да установи, че в миналото е извършено нарушение“.

3

Член 23 от този регламент, озаглавен „Санкции“, в параграф 2 предвижда следното:

„С решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

[…]“.

4

Член 25 от този регламент, озаглавен, „Давност за налагане на санкции“, в параграфи 1—3 предвижда:

„1.   Правомощията, предоставени на Комисията с [член 23], подлежат на следните давностни срокове:

2.   Давностният срок започва да тече от деня, в който е извършено нарушението. Въпреки това, в случай на продължени или [продължавани] нарушения, давностният срок започва да тече в деня, в който нарушението е спряло.

3.   Всяко действие, предприето от Комисията или от органа по конкуренция на държава членка с цел извършване на проучване или производство във връзка с нарушение, прекъсва давността за налагане на глоби или периодични санкционни плащания. […]“.

5

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—50 от обжалваното съдебно решение. За по-доброто разбиране на делото трябва да се припомни следното.

6

В спорното решение Комисията приема, че определени предприятия са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3), тъй като са участвали в две групи антиконкурентни споразумения и съгласувани практики, които обхващат територията на Европейското икономическо пространство и се отнасят, от една страна, до сектора на калаените стабилизатори и от друга страна, до сектора на епоксидираното соево масло и на естерите (наричан по-нататък „секторът на ЕСМ/естерите“).

7

Съгласно член 1 от спорното решение двете установени от Комисията нарушения, отнасящи се до тези две категории топлинни стабилизатори, се състоят в определяне на цени, подялба на пазари чрез определяне на продажни квоти, разпределяне на клиенти и обмен на чувствителна търговска информация, по-специално за клиентите, производството и продажбите.

8

В спорното решение се посочва, че съответните предприятия са участвали в нарушенията в различни периоди между 24 февруари 1987 г. и 21 март 2000 г. в сектора на калаените стабилизатори и между 11 септември 1991 г. и 22 март 2000 г. в сектора на ЕСМ/естерите.

9

Що се отнася до всяко нарушение, адресати на спорното решение са 20 дружества, участвали в съответните нарушения пряко или, като се има предвид установената им отговорност, като дружества майки.

10

Съгласно член 1 от спорното решение отговорността за нарушенията е следната: Akzo Nobel, Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akcros Chemicals Ltd са отговорни за участието си в нарушение относно калаените стабилизатори, като Akzo Nobel е отговорно от 24 февруари 1987 г. до 21 март 2000 г., Akzo Nobel Chemicals GmbH — от 24 февруари 1987 г. до 28 юни 1993 г., и AkcrosChemicals — от 28 юни 1993 г. до 21 март 2000 г.

11

По същия начин съгласно член 1 от спорното решение Akzo Nobel, Akzo Nobel Chemicals BV и Akcros Chemicals са отговорни за участието си в нарушение в сектора на ЕСМ/естерите, като Akzo Nobel е отговорно от 11 септември 1991 г. до 22 март 2000 г., Akzo Nobel Chemicals BV — от 11 септември 1991 г. до 28 юни 1993 г., а Akcros Chemicals — от 28 юни 1993 до 22 март 2000 г.

12

Освен това Комисията разграничава участието на Akzo Nobel, Akzo Nobel Chemicals GmbH, Akzo Nobel Chemicals BV и Akcros Chemicals три отделни периода на нарушение.

13

За периода на нарушението преди 28 юни 1993 г. (наричан по-нататък „първият период на нарушението“) Комисията счита, че дружествата, притежавани непряко от Akzo NV, понастоящем Akzo Nobel, са участвали пряко в нарушенията, а именно Akzo Nobel Chemicals GmbH — в нарушението относно калаените стабилизатори и Akzo Nobel Chemicals BV — в нарушението относно сектора на ЕСМ/естерите.

14

За втория период на нарушението, от 28 юни 1993 г. до 2 октомври 1998 г., Комисията приема, че пряк участник в нарушенията е сдружението Akcros Chemicals, съсредоточило дейностите на групата Akzo по производство и продажба на топлинни стабилизатори, което няма собствена правосубектност.

15

За третия период на нарушението, от 2 октомври 1998 г. до 21 март 2000 г. относно калаените стабилизатори и от 2 октомври 1998 г. до 22 март 2000 г. относно сектора на ЕСМ/естерите, Комисията счита, че прекият участник в нарушенията е Akcros Chemicals, поело дейността на сдружението Akcros Chemicals.

16

Така в спорното решение се приема, че като дружество, което контролира група дружества, някои от които са участвали в пряко в картелите, Akzo Nobel е отговорно за целия период на нарушението, тоест от 24 февруари 1987 г. до 22 март 2000 г.

17

Член 2 от спорното решение гласи следното относно налагането на глоби:

„За [нарушението] на пазара на калаени стабилизатори […] се налагат следните глоби:

[…]

[…]

[…]

За [нарушението] в [сектора на ЕСМ/естерите] се налагат следните глоби:

[…]

[…]

[…]“.

18

С решение на Комисията от 30 юни 2011 г. (наричано по-нататък „решението за изменение“) спорното решение е изменено в частта, в която е адресирано до Akzo Nobel и Akcros Chemicals.

19

В съображение 1 от решението за изменение Комисията припомня, че в спорното решение е наложила глоби на Akzo Nobel и на Akcros Chemicals „съвместно и солидарно“ с Elementis plc, Elementis Holdings Limited и Elementis Services Limited.

20

В съображение 2 от решението за изменение Комисията изтъква, че вследствие на решение от 29 март 2011 г., Arcelor Mittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др. (C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190) е решила да оттегли спорното решение в частта, в която негови адресати са по-специално Elementis и Elementis Holdings Limited.

21

Така Комисията изменя спорното решение в частта, в която то е адресирано до Akzo Nobel и Akcros Chemicals, доколкото са били солидарно отговорни с Elementis за наложените глоби.

22

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 12 септември 2011 г., Akzo Nobel и Akcros Chemicals обжалват решението за изменение. Това решение е отменено с решение на Общия съд от 15 юли 2015 г., Akzo Nobel и Akcros Chemicals/Комисия (T‑485/11, EU:T:2015:517).

23

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 27 януари 2010 г., Akzo Nobel, Akzo Nobel Chemicals GmbH, Akzo Nobel Chemicals BV и Akcros Chemicals искат отмяна на спорното решение, а при условията на евентуалност — намаляване на размера на наложените им глоби.

24

В подкрепа на жалбата дружествата изтъкват пет основания, първото от които е за нарушение на правилата за погасителната давност. В първата част на първото основание, в която се твърди нарушение на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003, те поддържат, че Комисията вече не е можела да извършва действия срещу Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV, считано от 28 юни 1998 г., доколкото последните са преустановили участието си в нарушенията на 28 юни 1993 г. Следователно нито те, нито Akzo Nobel като тяхно дружество майка можели да бъдат подвеждани под отговорност за първия период на нарушението.

25

С обжалваното съдебно решение Общият съд отменя, поради изтичане на давностния срок, член 2, точки 4, 6, 21 и 23 от спорното решение в частта, в която на Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV са наложени глоби, що се отнася до първия период на нарушението, и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

26

Жалбоподателите искат от Съда:

27

Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

28

Със своето единствено основание жалбоподателите по същество твърдят, че Общият съд не е спазил правилата относно отговорността на дружествата майки за неправомерно поведение на техните дъщерни дружества.

29

Жалбоподателите отбелязват, че в своето решение от 17 септември 2015 г., Total/Комисия (C‑597/13 P, EU:C:2015:613) Съдът неотдавна потвърдил, че когато отговорността на дружество майка произтича изцяло от отговорността на неговото дъщерно дружество, отговорността на дружеството майка не може да надвишава отговорността на второто дружество. В такъв случай, ако дружеството майка подаде жалба със същия предмет като подадената от неговото дъщерно дружество, дружеството майка следва да се ползва от частичната или пълната отмяна на глобата, наложена на дъщерното дружество.

30

Така отмяната на глобите, наложени на Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV, би трябвало да доведе до отмяна на глобата, наложена на Akzo Nobel в качеството му на дружество майка, що се отнася до първия период на нарушението, след като тази глоба му е била наложена единствено поради прякото участие на неговите дъщерни дружества в нарушенията. Ето защо отговорността на Akzo Nobel е чисто производна от тази на неговите дъщерни дружества по смисъла на решение от 22 януари 2013 г., Комисия/Tomkins (C‑286/11 P, EU:C:2013:29).

31

В това отношение те подчертават, че в решения от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия (C‑50/12 P, EU:C:2013:771) и от 30 април 2014 г., FLSmidth/Комисия (C‑238/12 P, EU:C:2014:284), изглежда, не е спазен принципът, че отговорността на дружеството майка не може да надвишава тази на дъщерното ѝ дружество. По правило обаче в съображенията си Съдът изхожда от предпоставката, че когато отговорността на дружеството майка е изведена единствено от действията, извършени от дъщерното му дружество, да се запази по-висок размер на глобата за дружеството майка от определения в крайна сметка за дъщерното дружество, би означавало част от глобата на дружеството майка да е наложена без никакво правно основание.

32

Според жалбоподателите прилагането на принципа, че отговорността на дружеството майка не трябва да надвишава тази на дъщерното му дружество, е особено важно в настоящия случай, доколкото глобите, наложени на Akzo Nobel Chemicals GmbH и на Akzo Nobel Chemicals BV, би трябвало да доведат до пълна отмяна на спорното решение в частта му относно тези две дружества.

33

По този повод жалбоподателите отбелязват, че след обявяването на решението от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др. (C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190) се оказва, че правомощието на Комисията да наложи глоба на Elementis и Ciba/BASF, е било погасено по давност. Както е видно от решението за изменение, тогава Комисията не само оттегля глобите, но променя и констатацията си за участието на тези предприятия в нарушенията.

34

Според жалбоподателите по силата на принципа на равно третиране и за да съобрази всички последици от обжалваното съдебно решение по смисъла на член 266, първа алинея ДФЕС, Комисията е трябвало да възприеме същия подход по отношение на Akzo GmbH и Akzo BV. В спорното решение обаче продължава да присъства констатация за нарушение от страна на последните. Освен това, макар член 7 от Регламент № 1/2003 да изисква от Комисията да има законен интерес от такава констатация, в случая тя не обосновала такъв.

35

Комисията твърди, че единственото основание, повдигнато от жалбоподателите, трябва да бъде отхвърлено.

36

Що се отнася до оплакванията на жалбоподателите, от една страна, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране и от друга страна, че липсва законен интерес по смисъла на член 7, параграф 1, последно изречение от Регламент № 1/2003, който да обоснове констатацията, че Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV са участвали във въпросните нарушения, от проверката на представената на Съда преписка е видно, че тези оплаквания не са направени в първоинстанционното производство.

37

Всъщност пред Общия съд жалбоподателите са изтъкнали само, че предвид изтичането на давностния срок за Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV на тези дружества не може да бъде вменена никаква отговорност.

38

Според постоянната съдебна практика обаче, да се позволи на страна да изтъкне за първи път пред Съда основания и доводи, които не е изтъкнала пред Общия съд, би означавало да се позволи Съдът, чиято компетентност при обжалване е ограничена, да бъде сезиран със спор с по-широк предмет от този, по който се е произнесъл Общият съд. Ето защо при обжалването Съдът е компетентен само да прецени съображенията на Общия съд във връзка с вече обсъдените пред него основания и доводи (вж. по-специално решение от 22 октомври 2015 г., AC и AC‑Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 54).

39

При това положение така формулираните от жалбоподателите оплаквания трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

40

С обжалваното съдебно решение Общият съд приема доводите на жалбоподателите в частта, в която те твърдят, че член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003 не допуска Комисията да наложи глоби на Akzo Nobel Chemicals GmbH и на Akzo Nobel Chemicals BV. Така Общият съд отменя поради изтекла давност член 2, точки 4, 6, 21 и 23 от спорното решение в частта, в която на Akzo GmbH и на Akzo BV са наложени глоби, що се отнася до първия период на нарушението.

41

В това отношение Общият съд по същество отбелязва в точки 121, 123 и 124 от обжалваното съдебно решение, че първите действия, предприети от Комисията с цел проучване или производство във връзка с нарушения по смисъла на член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003, са извършени в началото на 2003 г., тоест след като за Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV е изтекъл петгодишният срок, предвиден в член 25, параграф 1, буква б) от този регламент, като се има предвид, че дружествата са преустановили участието си в картелите на 28 юни 1993 г.

42

От друга страна, обаче в точки 125 и 126 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество приема, че макар Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV да могат да се позовават на изтеклата давност и тя да води до избягване на санкциите, тази давност не оказва влияние върху отговорността на тяхното дружество майка, що се отнася до първия период на нарушението.

43

В частност в точка 126 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че „само фактът, че в полза на едно дъщерно дружество на група от дружества, в смисъл на икономически субект, е изтекъл давностният срок, не може да постави под въпрос отговорността на дружеството майка, нито да възпрепятства разследване по отношение на последното“.

44

Жалбоподателите оспорват главно основателността на тези съображения на Общия съд.

45

При това положение следва да се провери дали погасяването по давност на правомощието на Комисията да налага санкции на Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV е пречка за разлика от извода на Общият съд в точка 126 от обжалваното съдебно решение Akzo Nobel да бъде прието за отговорно, що се отнася до първия период на нарушението.

46

В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че авторите на договорите са решили да използват понятието за предприятие, за да обозначат извършителя на нарушение на правото на конкуренцията, който може да бъде санкциониран въз основа на членове 81 и 82 ЕО, понастоящем членове 101 и 102 ДФЕС (решение от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия, C‑501/11 P, EU:C:2013:522, т. 102).

47

Според постоянната съдебна практика правото на Съюза в областта на конкуренцията се отнася до дейността на предприятията и че понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране (решение от 11 декември 2007 г., ETI и др., C‑280/06, EU:C:2007:775, т. 38).

48

Съдът е уточнил също, че поставено в този контекст, понятието за предприятие трябва да се разбира в смисъл, че обозначава една стопанска единица, макар и от правна гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица (решение от 20 януари 2011 г., General Química и др./Комисия, C‑90/09 P, EU:C:2011:21, т. 35).

49

Когато подобен стопански субект нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същият следва да отговаря за това нарушение (решение от 29 март 2011 г., Arcelor Mittal Luxembourg/Комисия и Комисия/Arcelor Mittal Luxembourg и др., C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190, т. 95).

50

На второ място, отговорността за нарушение на правото на Съюза в областта на конкуренцията несъмнено трябва да се носи от юридическо лице, на което би могло да се наложат глоби и до което трябва да е адресирано изложението на възраженията (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, EU:C:2009:536, т. 57).

51

Нито член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, нито съдебната практика определят кое юридическо или физическо лице Комисията трябва да подведе под отговорност за нарушението и да го санкционира, като му наложи глоба (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 159).

52

От друга страна, обаче според постоянната практика на Съда дружеството майка може да носи отговорност за неправомерното поведение на дъщерно дружество по-специално когато, макар да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя самостоятелно пазарното си поведение, а по същество изпълнява указанията, които му дава дружеството майка, по-конкретно с оглед на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта (вж. в този смисъл решения от 14 юли 1972 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, 48/69, EU:C:1972:70, т. 131—133, от 25 октомври 1983 г., AEG-Telefunken/Комисия, 107/82, EU:C:1983:293, т. 49—53, от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 157 и от 17 септември 2015 г., Total/Комисия, C‑597/13 P, EU:C:2015:613, т. 35).

53

Това е така защото в подобно положение дружеството майка и дъщерното му дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно предприятие по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията (решение от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 157).

54

Във връзка с това в особения случай, в който дружество майка притежава изцяло или почти изцяло капитала на свое дъщерно дружество, което е извършило нарушение на правилата на конкуренция на Съюза, съществува оборима презумпция, че дружеството майка действително упражнява решаващо влияние върху дъщерното си дружество (вж. в този смисъл решение от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 38).

55

Освен ако не бъде оборена, подобна презумпция означава, че действителното упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху дъщерното му дружество се счита за доказано и е основание Комисията да търси отговорност от първото дружество за поведението на второто, без да е необходимо да представя никакво допълнително доказателство (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., Evonik Degussa и AlzChem/Комисия, C‑155/14 P, EU:C:2016:446, т. 30).

56

На трето място, е важно да се подчертае, че съгласно установената практика на Съда отговорното за неправомерното поведение на дъщерното си дружество дружество майка е осъдено лично за нарушение на правилата на конкуренция на Съюза, разглеждано като извършено от самото него, поради решаващото му влияние върху неговото дъщерно дружество, позволило му да определи пазарното поведение на последното (вж. в този смисъл решения от 14 юли 1972 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, 48/69, EU:C:1972:70, т. 140 и 141, от 16 ноември 2000 г., Metsä-Serla и др./Комисия, C‑294/98 P, EU:C:2000:632, т. 28 и 34, от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия, C‑50/12 P, EU:C:2013:771, т. 55, от 10 април 2014 г., Комисия и др./Siemens Österreich и др., C‑231/11 P — C‑233/11 P, EU:C:2014:256, т. 49 и от 8 май 2014 г., Bolloré/Комисия, C‑414/12 P, непубликувано, EU:C:2014:301, т. 44).

57

Както бе припомнено в точка 49 от настоящото решение, правото на Съюза в областта на конкуренцията се основава на принципа на личната отговорност на стопанската единица, извършила нарушението. Така, ако дружеството майка е част от тази стопанска единица, то се счита за лично и солидарно отговорно за извършеното нарушение заедно с другите юридически лица, от които се състои тази единица (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, EU:C:2009:536, т. 77).

58

Така, що се отнася до заплащането на глобата, солидарността между двете дружества, съставляващи една стопанска единица, не бива да се свежда до някаква форма на гаранция, предоставяна от дружеството майка, за да гарантира заплащането на наложената на дъщерното дружество глоба (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия, C‑50/12 P, EU:C:2013:771, т. 55 и 56 и от 19 юни 2014, FLS Plast/Комисия, C‑243/12 P, EU:C:2014:2006, т. 107).

59

На четвърто място, съгласно практиката на Съда, когато отговорността на дружеството майка произтича единствено от прякото участие на неговото дъщерно дружество в нарушението и двете дружества са подали паралелни жалби с един и същ предмет, Общият съд може, без да се произнася ultra petita, да вземе предвид отмяната на констатацията за нарушение от страна на дъщерното дружество за определен период и да намали съответно размера на глобата, наложена на дружеството майка солидарно с дъщерното му дружество (вж. в този смисъл решение от 22 януари 2013 г., Комисия/Tomkins, C‑286/11 P, EU:C:2013:29, т. 34, 38, 39 и 49).

60

В това отношение Съдът отбелязва, от една страна, че за да приеме за отговорен който и да е субект от дадена стопанска единица, е необходимо да се докаже, че поне един субект е извършил нарушение на правилата на Съюза относно конкуренцията и че това обстоятелство е посочено в решение, което е влязло в сила, и от друга страна, че е ирелевантна причината, поради която е установена липсата на неправомерно поведение от дъщерното дружество (вж. в този смисъл решение от 22 януари 2013 г., Комисия/Tomkins, C‑286/11 P, EU:C:2013:29, т. 37 и 38).

61

В този контекст Съдът изтъква изцяло производния характер на отговорността на дружеството майка, която то носи единствено поради прякото участие на дъщерно дружество в нарушение (вж. в този смисъл решение от 22 януари 2013 г., Комисия/Tomkins, C‑286/11 P, EU:C:2013:29, т. 34, 38, 43 и 49). Всъщност в такъв случай в основата на отговорността на дружеството майка е неправомерното поведение на дъщерното ѝ дружество, за което това дружество майка е подведено под отговорност, тъй като тези дружества формират една стопанска единица. Ето защо отговорността на дружеството майка по необходимост е функция от фактическия състав на извършеното от дъщерното му дружество нарушение, с който отговорността на дружеството майка е неразривно свързана.

62

По същите причини Съдът уточнява, че когато никакъв друг фактор не индивидуализира поведението, за което се търси отговорност от дружеството майка, по принцип, ако са изпълнени необходимите процесуални изисквания, това дружество майка трябва да се ползва от намалението на размера на глобата, наложена му солидарно с неговото дъщерно дружество (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2015 г., Total/Комисия, C‑597/13 P, EU:C:2015:613, т. 10, 37, 38, 41 и 44).

63

На пето място, от практиката на Съда следва, че правомощието на Комисията да налага санкции, може да бъде погасено по давност по отношение на дъщерното дружество, а не и за неговото дружество майка, макар отговорността на последното да се основава изцяло на възприетото от дъщерното му дружество неправомерно поведение (вж. в този смисъл решение от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190, т. 102, 103, 148 и 149).

64

В случая няма съмнение, както е видно от член 1 от спорното решение, че Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV са участвали пряко във въпросните картели, а именно първото дружество от 24 февруари 1987 г. до 28 юни 1993 г. и второто — от 11 септември 1991 г. до 28 юни 1993 г.

65

Също така няма съмнение, че през първия период на нарушението Akzo Nobel притежава непряко целия капитал на Akzo Nobel Chemicals GmbH и на Akzo Nobel Chemicals BV и упражнява решаващо влияние върху тях, така че през този период трите дружества формират едно и също предприятие по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията.

66

Следователно съгласно съдебната практика, припомнена в точки 52—58 от настоящото решение, за неправомерните деяния, извършени от Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV през първия период на нарушението, отговаря Akzo Nobel. Така последното е осъдено лично за противоречащо на правилата на Съюза относно конкуренцията поведение, за което се приема, че самото то е възприело през този период.

67

Освен това в случая е също така безспорно, че Akzo Nobel е подведено под отговорност поради участието си в разглежданите нарушения и през трите съответни периода, а именно от 24 февруари 1987 г. до 21 март 2000 г., що се отнася до нарушението относно калаените стабилизатори, и от 11 септември 1991 г. до 22 март 2000 г., що се отнася до нарушението в сектора на ЕСМ/естерите, в качеството му на дружество, което е начело на предприятието Akzo, в рамките на което различни правни образувания, в това число Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV, са участвали пряко в картелите.

68

В това отношение е важно да се отбележи, че пред Общия съд жалбоподателите в първоинстанционното производство изтъкват, че предвиденият в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003 давностен срок е изтекъл единствено по отношение на Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV, тъй като те преустановили неправомерното си поведение на 28 юни1993 г.

69

Както бе припомнено в точки 40 и 41 от настоящото решение, Общият съд приема доводите на жалбоподателите в първоинстанционното производство, като постановява, че правомощието на Комисията да наложи глоби на Akzo Nobel Chemicals GmbH и на Akzo Nobel Chemicals BV, е погасено по давност.

70

Наистина, както Общият съд по същество подчертава в точки 125 и 126 от обжалваното съдебно решение, фактът, че правомощието на Комисията да наложи санкции, е погасено по давност в приложение на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003, означава, че на дружествата, за които е изтекла давността, вече не може да бъде наложена никаква санкция.

71

От друга страна, обаче обстоятелството, че на някои дружества вече не могат да бъдат налагани санкции поради изтекла давност, не е пречка друго дружество, което е счетено в лично качество за солидарно отговорно заедно с тези дружества за същите антиконкурентни деяния и по отношение на което давността не е изтекла, да бъде подведено под отговорност.

72

За разлика от твърденията на жалбоподателите обстоятелството, че отговорността на Akzo Nobel за първия период на нарушението следва единствено от прякото участие на неговите дъщерни дружества в картелите, не може да опровергае този извод.

73

Всъщност, от една страна, антиконкурентните деяния, свързани с първия период на нарушението, така или иначе се считат за извършени от самото Akzo Nobel, като се има предвид, че заедно с Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV то формира една стопанска единица по смисъла на съдебната практика на Съюза.

74

От една страна, както генералният адвокат по същество отбелязва в точки 58 и 59 от своето заключение, от практиката на Съда, посочена в точка 62 от настоящото решение, е видно, че фактори, присъщи на дружеството майка, могат да обосноват различна преценка на неговата отговорност и тази на дъщерното дружество, независимо че отговорността на първото се основава единствено на неправомерното поведение на второто.

75

В случая обаче това е така, доколкото, за разлика от Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV, преустановили участието си в картелите на 28 юни 1993 г., както бе отбелязано в точка 67 от настоящото решение, Akzo Nobel е участвало в разглежданите нарушения и след тази дата, до 21 и 22 март 2000 г., що се отнася съответно до нарушението в сектора на калаените стабилизатори и до нарушението в сектора на ЕСМ/естерите.

76

От всички съображения следва изводът, че Общият съд правилно е постановил в точка 126 от обжалваното съдебно решение, че погасяването по давност на правомощието на Комисията да наложи санкции на Akzo Nobel Chemicals GmbH и на Akzo Nobel Chemicals BV не е пречка Akzo Nobel да се приеме за отговорно относно първия период на нарушението.

77

При това положение единственото основание на жалбата следва да се отхвърли като частично недопустимо и частично необосновано.

78

От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

79

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

80

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателите и последните са загубили делото, тъй като единственото им основание е отхвърлено, следва те да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски по настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: