—

за T. M. Hemming, извършващ дейност под търговското наименование „Simply Pleasure Ltd“, J. A. Poulton, Harmony Ltd, Gatisle Ltd, извършващ дейност под търговското наименование „Janus“, Winart Publications Ltd, Darker Enterprises Ltd и Swish Publications Ltd, от T. Johnston и M. Hutchings, barristers, P. Kolvin, QC, V. Wakefield, barrister, A. Milner и S. Dillon, solicitors,

—

за Westminster City Council, от H. Davies, в качеството на представител, подпомагана от D. Matthias, QC, N. Lieven, QC, J. Lean и C. Streeten, barristers,

—

за нидерландското правителство, от M. Bulterman, B. Koopman и M. Gijzen, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от H. Tserepa-Lacombe и T. Scharf, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13, параграф 2 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50, наричана по-нататък „Директивата за услугите“).

2

Запитването е отправено във връзка със спор на г‑н Timothy Martin Hemming, извършващ дейност под търговското наименование „Simply Pleasure Ltd“, г‑н James Alan Poulton, Harmony Ltd, Gatisle Ltd, извършващ дейност под търговското наименование „Janus“, Winart Publications Ltd, Darker Enterprises Ltd и Swish Publications Ltd (наричани по-нататък „г‑н Hemming и др.“) с Westminster City Council (градски съвет на Уестминстър, Обединено кралство) относно такса, която трябва да се заплати при подаване на молба за издаване или за подновяване на лиценз за търговски обект в областта на секса.

3

Съображения 39, 42, 43 и 49 от Директивата за услугите гласят:

[…]

[…]

4

Член 1, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Настоящата директива установява общи разпоредби за улесняване упражняването на свободата на установяване за доставчиците на услуги и свободното движение на услуги, като същевременно се запазва високото качество на услугите“.

5

Съгласно член 4, точка 6 от споменатата директива „разрешителен режим“ означава „всяка процедура, по която даден доставчик или получател на практика трябва да предприеме стъпки, за да получи от компетентен орган официално решение или конклудентно такова, относно достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга“.

6

Член 9 от същата директива е озаглавен „Разрешителни режими“ и в параграф 1 предвижда:

„Държавите членки не поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в зависимост от разрешителен режим, освен ако не са изпълнени следните условия:

7

Член 10 от Директивата за услугите е озаглавен „Условия за предоставяне на разрешение“ и гласи:

„1.   Разрешителните режими се основават на критерии, които изключват възможността компетентните власти да упражняват своите правомощия за оценка по произволен начин.

2.   Критериите, посочени в параграф 1 са:

[…]“.

8

Член 11 от посочената директива е озаглавен „Времетраене на разрешението“ и предвижда:

„1.   Разрешение, предоставено на доставчик е за неограничен период, освен в случаи, когато:

или

[…]

4.   Настоящият член не влияе на възможността държавите членки да отменят разрешения, когато условията за тяхното издаване вече не се изпълняват“.

9

Член 13 от споменатата директива е озаглавен „Процедура по издаване на разрешения“ и параграф 2 от него гласи:

„Процедурите и формалностите по издаване на разрешения не могат да имат възпиращо действие и да усложняват или забавят ненужно предоставянето на услугата. Те са лесно достъпни и всички разноски, които кандидатът заплаща във връзка със своето участие са разумни и пропорционални на разходите, свързани с процедурата по издаване на разрешение като не надхвърлят тези разходи“.

10

Член 14 от същата директива е озаглавен „Забранени изисквания“ и предвижда:

„Държавите членки не може да поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга на тяхна територия в зависимост от което и да било от следните условия:

[…]

[…]“.

11

Правило 4 от Provision of services Regulations 2009 (Правилник от 2009 г. за предоставянето на услуги), с който се прилага Директивата за услугите, гласи:

„Pазрешителен режим“ означава процедура, която на практика изисква доставчикът или получателят на услугата да получи разрешение от компетентен орган или да уведоми компетентен орган, за да получи достъп до услуги или да упражнява дейност по предоставяне на услуги […]“.

12

Съгласно правило 18, параграфи 2—4 от споменатия правилник:

13

Параграф 19 от приложение 3 към Local Government (Miscellaneous Provisions) Act 1982 (Закон от 1982 г. за местното управление (Разни разпоредби) предвижда, че кандидатът за издаване или за подновяване на лиценз заплаща разумна такса, определена от компетентния орган.

14

Градският съвет на Уестминстър е компетентният орган за издаване на лицензи за търговски обекти в областта на секса, в това число и за т.нар. сексмагазини в Уестминстър. За целия разглеждан в главното производство период г‑н Hemming и др. притежават лицензи за сексмагазини в Уестминстър.

15

Видно от акта за преюдициално запитване, на основание параграф 19 от приложение 3 към Закона от 1982 г. за местното управление (Разни разпоредби) през споменатия период може да се налага такса за покриване на разходите не само за разглеждане на молбите за издаване или за подновяване на лиценз за търговски обект в областта на секса, но и за проверка на обектите след издаването на лицензи с оглед „поддържане на реда“ и за установяване и подвеждане под отговорност на извършващите без лиценз дейност като търговски обекти в областта на секса лица.

16

В този смисъл кандидат за издаване или за подновяване на лиценз за търговски обект в областта на секса за определена година трябва да заплати такса, съставена от две части: едната, свързана с администрирането на молбата и неподлежаща на възстановяване, а другата, която е много по-висока, свързана с управлението на лицензионния режим и подлежаща на възстановяване при отхвърляне на молбата. За 2011/2012 г. например общият размер на таксата възлиза на 29102 GBP (британски лири) (приблизително 37700 EUR) за всеки кандидат, от които 2667 GBP (приблизително 3455 EUR) за администриране на лиценза и неподлежащи на възстановяване, а останалите 26435 GBP (приблизително 34245 EUR) са свързани с управлението на лицензионния режим и подлежащи на възстановяване в случай на отхвърляне на молбата.

17

Г‑н Hemming и др. считат, че градският съвет на Уестминстър няма право да налага плащането на втората част от таксата. Макар и да подлежали на възстановяване в случай на отхвърляне на молбата, съответните суми се дължали за свързани с прилагането на лицензионния режим разходи, без да имат връзка с разходите за администриране на молбите, и трябвало или да се понесат от общия бюджет на градския съвет на Уестминстър, или да се изискват само от операторите, чиито молби са уважени.

18

Исканията на г‑н Hemming и др. са уважени от сезираните от тях юрисдикции в Обединеното кралство. Същите приемат, че член 13, параграф 2 от Директивата за услугите се отнася до разноските, наложени както на одобрените, така и на неодобрените кандидати и не допуска лицензиращ орган да изисква, без да прави разлика между кандидатите, на които ще бъде издаден лиценз, и тези, чиято молба ще бъде отхвърлена, заплащане на разходи за разследване и наказателно преследване на извършващите без лиценз дейност като сексмагазини в Уестминстър лица.

19

Ето защо от кандидатите, на които няма да бъде издаден лиценз, можели да се изискват само разноски за разглеждане на молбите им, в това число и за установяване на способността им да извършват дейност като търговски обект в областта на секса, докато от кандидатите, на които ще бъде издаден такъв лиценз, можели да се налагат и сходни разноски, а при подновяване на лиценза им — и такива, свързани с контрола за спазването на задълженията им по лиценза за изминалия период.

20

Запитващата юрисдикция е сезирана с жалба срещу решение на Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединено кралство), по която приема, че в резултат на оспорвания подход компетентният за издаването на лицензи орган трябва да понесе разходите за функционирането на лицензионния режим в полза на получилите лиценз оператори, като се има предвид, че не би могъл да наложи на кандидат да участва в разходите за прилагане на режима към извършващи без лиценз дейност като търговски обекти в областта на секса лица, въпреки че управлението на лицензионния режим е в полза на извършващите такава дейност лица с лиценз. За тази цел органът трябвало да разходва обществени средства.

21

Запитващата юрисдикция иска да се установи как би следвало да се разреши въпросът за други използващи сходни режими регулиращи органи или професионални организации, които биха могли да не разполагат нито с обществени средства, нито с право да събират такива.

22

Запитващата юрисдикция е убедена, че режим, съгласно който кандидат, чиято молба за лиценз е уважена, трябва да заплати допълнителна такса за покриване на разходите за функционирането и спазването на лицензионния режим, е в съответствие с член 13, параграф 2 от Директивата за услугите, но иска да установи дали това е така и в случая на прилагания от градския съвет на Уестминстър режим.

23

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че не разполага с каквито и да било доказателства, позволяващи да се установи, че изискване при подаване на молба за заплащане на сума, която в случай на отхвърляне на молбата подлежи на възстановяване, може да разколебае операторите да подават молби за лиценз за търговски обекти в областта на секса.

24

Накрая, запитващата юрисдикция иска да се установи дали задължителното предварително заплащане на сумата в очакване на решението за уважаване или отхвърляне на молбата за лиценз представлява в действителност разноски за кандидата за лиценз.

25

При тези обстоятелства Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) решава да спре производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„В случаите, когато кандидат за предоставяне или подновяване на лиценз за секскино или сексмагазин трябва да заплати такса, съставена от две части: едната, свързана с администрирането на молбата и неподлежаща на възстановяване, а другата — за управление на лицензионния режим и подлежаща на възстановяване при отхвърляне на молбата:

26

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 13, параграф 2 от Директивата за услугите трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допуска изискване за заплащане на такса при подаване на молба за издаване или за подновяване на разрешение, една част от която такса съответства на разходите, свързани с управлението и спазването на съответния разрешителен режим, дори и тази част да подлежи на възстановяване в случай на отхвърляне на молбата.

27

Съгласно установената практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. по-специално решение от 14 юли 2016 г., Verband Sozialer Wettbewerb,C‑19/15, EU:C:2016:563, т. 23).

28

В това отношение най-напред следва да се отбележи, че възможността дължимата от кандидата такса да му бъде възстановена в случай на отхвърляне на молбата му за лиценз, не е от значение за установяване наличието на разноски по смисъла на член 13, параграф 2 от Директивата за услугите. Всъщност необходимостта от заплащане на такса означава, че кандидатът има финансово задължение и че следователно заплаща разноски във връзка с разглеждането на молбата, независимо че може, ако впоследствие тя бъде отхвърлена, те да му бъдат възстановени. Това се потвърждава и от факта, че целта на споменатия член, разглеждана въз основа на съображения 39, 42 и 43 от същата директива, е да се избегне възпиране на достъпа до свързаните с такива услуги дейности поради някои аспекти от процедурите и формалности при издаването на разрешения.

29

Споменатите разноски, за да бъдат в съответствие с член 13, параграф 2 от Директивата за услугите, трябва съгласно същата разпоредба да са разумни и пропорционални на разходите, свързани с процедурата по издаване на разрешение, без да ги надхвърлят.

30

След като размерът на такива разноски в никакъв случай не може да надхвърля разходите, свързани с въпросната процедура по издаване на разрешение, следва да се разгледа дали като цяло понятието „разходите, свързани с процедурата“, обхваща и разходите, свързани с управлението и спазването на разрешителния режим.

31

Съдът все още не е тълкувал посоченото понятие от Директивата за услугите, но в различен контекст е уточнил, че при определяне на размера на такси, при които е налице насрещна престация, държава членка може да вземе предвид не само разходите за материали и заплати, които са пряко свързани с осъществяване на престацията, но и относимата за нея част от общите разноски на компетентната администрация (решение от 2 декември 1997 г., Fantask и др., C‑188/95, EU:C:1997:580, т. 30).

32

Освен това по отношение на разпоредба от правото на Съюза, която изрично допуска при изчисляване на административните разноски да се вземат предвид и такива за прилагането, управлението и контрола на режим за издаване на индивидуални лицензи, Съдът вече е уточнил, че сред вземаните предвид разходи не могат да фигурират такива, които са свързани с общата надзорна дейност на въпросния орган (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2006 г., i‑21 Germany и Arcor, C‑392/04 и C‑422/04, EU:C:2006:586, т. 34 и 35).

33

Това съображение е приложимо a fortiori и за член 13, параграф 2 от Директивата за услугите, който, от една страна, се отнася само до „разходите, свързани с процедурата“, а от друга страна, има за цел да улесни достъпа до дейности по предоставяне на услуги. Всъщност посочената цел не може да се постигне с помощта на изискване за предварително заплащане на разходи за управление и спазване на съответния разрешителен режим, включващи по-специално разходи за установяване и наказване на неразрешени съгласно него дейности.

34

С оглед на това на поставените преюдициални въпроси следва да се отговори, че член 13, параграф 2 от Директивата за услугите трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допуска изискване за заплащане на такса при подаване на молба за издаване или за подновяване на разрешение, една част от която такса съответства на разходите, свързани с управлението и спазването на съответния разрешителен режим, дори и тази част да подлежи на възстановяване в случай на отхвърляне на молбата.

35

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 13, параграф 2 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допуска изискване за заплащане на такса при подаване на молба за издаване или за подновяване на разрешение, една част от която такса съответства на разходите, свързани с управлението и спазването на съответния разрешителен режим, дори и тази част да подлежи на възстановяване в случай на отхвърляне на молбата.