—

за латвийското правителство, от I. Kalniņš и A. Bogdanova, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от A. Caeiros и I. Rubene, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Комбинираната номенклатура (наричана по-нататък „КН“) в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), в нейните редакции след приемането последователно на Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 г. (ОВ L 291, стр. 1) и на Регламент (ЕО) № 948/2009 на Комисията от 30 септември 2009 г. (ОВ L 287, стр. 1), и в частност на позиция 2711 от това приложение, както и на член 218, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Valsts Ieņēmumu dienests (данъчна администрация, Латвия) и SIA „Latvijas propāna gāze“ по повод митата, дължими при внос на втечнен нефтен газ (наричан по-нататък „GPL“) от Русия в Латвия.

3

От представената на Съда преписка е видно, че приложимите към фактите в главното производство редакции на КН се отнасят до 2008 г. и 2009 г. и произтичат съответно от регламенти № 1031/2008 и № 948/2009. При все това разпоредбите на КН, приложими към главното производство, са идентични в едната и в другата версия.

4

Първата част на КН, свързана с „Уводни разпоредби“, включва раздел I, озаглавен „Общи правила“, чийто дял А, „Общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура“, по-специално гласи:

„Класирането на стоките в [КН] се подчинява на следните принципи:

[…]

5

Втората част на КН, която е свързана с „Tаблица със ставките на митата“, включва раздел V, озаглавен „Минерални продукти“, в който фигурира по-специално глава 27 от КН, чието заглавие е „Минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация; битуминозни материали; минерални восъци“.

6

Позиция 2711 от тази глава е формулирана и структурирана, както следва:

7

Член 62, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58) гласи:

„Към [митническата] декларация трябва да бъдат приложени всички документи, изисквани за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани“.

8

Съгласно член 218, параграф 1 от Регламент № 2454/93:

„Следните документи трябва да придружават митническата декларация за допускане за свободно обращение:

[…]

9

От представената на Съда преписка е видно, че Latvijas propāna gāze класира GPL, внесен от него от Русия в Латвия в периода от 20 март 2009 г. до 15 януари 2010 г., в тарифна подпозиция 2711 19 00, а след това прилага за този продукт ставка на вносно мито от 0 % върху митническата му стойност. Като се основава обаче на информацията, съдържаща се в документите на това дружество, митническата администрация приема, че този GPL се състои предимно от пропан и от бутан, като пропанът преобладава, и класира GPL в тарифна подпозиция 2711 12 97.

10

Както отбелязва запитващата юрисдикция, разглежданият в главното производство GPL съдържа метан, етан, етилен, пропан, пропилен, бутан и бутилен. Сертификатът за качество на този GPL обаче (наричан по-нататък „сертификатът за качество“), издаден от производителя, а именно AAS „Gazpro“, установено в Оренбург (Русия), не посочва отделно какво е процентното количество на всяка от тези субстанции в тегловното съдържание на продукта, а само отбелязва общото количество метан, етан и етилен (0,32 % от тегловното съдържание на GPL), общото количество пропан и пропилен (58,32 %), както и общото количество бутан и бутилен (до 39,99 %).

11

Запитващата юрисдикция посочва, че по главното производство е представено становище от Техническия университет на Рига (Латвия), съгласно което от сертификата за качество е невъзможно да се установи, че една от субстанциите, които влизат в състава на разглеждания в главното производство GPL, сама по себе си му придава неговия основен характер на източник на енергия, а именно калоричността и повишеното налягане. Според това становище пропанът и пропиленът придават на GPL повишеното налягане, но неговата калоричност се определя от всичките му компоненти, взети заедно.

12

Данъчната администрация счита, че в приложение на правило 2, буква б), на правило 3, буква б), както и на правило 6 от общите правила за тълкуване на КН разглежданият в главното производство GPL трябва да бъде класиран в зависимост от материала, който му придава неговия основен характер.

13

Данъчната администрация приема, че при разглежданите обстоятелства субстанцията, която придава на продукта неговия основен характер, е тази с най-високо процентно количество в тегловното съдържание на продукта. След това, като отбелязва, че съгласно сертификата за качество разглежданият в главното производство GPL съответства на втечнен газ от типа CΠБT (SPBT) и че съгласно националния руски стандарт ΓOCT 20448‑90 (GOST 20448‑90) могат да бъдат квалифицирани като втечнени газове от типа CΠБT (SPBT) онези газове, чиито основни компоненти са пропанът и бутанът, тази администрация стига до извода, че тези две субстанции придават основния характер на GPL и че другите компоненти, а именно метанът, етанът, етиленът, пропиленът и бутиленът, не могат да променят този основен характер.

14

Latvijas propāna gāze обжалва решението на данъчната администрация пред Administratīvā apgabaltiesa (Районен административен съд, Латвия).

15

В своето решение от 10 април 2014 г. тази юрисдикция преди всичко се позовава на практиката на Съда, според която, за да се извърши тарифно класиране на даден продукт, е необходимо да се установи кой от материалите, от които е съставен, определя основния му характер, което може да се направи, след като си зададем въпроса дали продуктът би запазил или не свойствата, които го характеризират, без една или друга от съставните му части. Факторът, който определя основния характер, може в зависимост от вида продукт да произтича например от естеството на съставния материал или съставните артикули, от техния обем, количество, тежест, стойност или от значението на един от съставните материали с оглед на употребата на този продукт (решение от 18 юни 2009 г., Kloosterboer Services, C‑173/08, EU:C:2009:382, т. 31 и 32).

16

След това, прилагайки тези съображения към спора в главното производство, Administratīvā apgabaltiesa (Районен административен съд) отбелязва, че данъчната администрация не установила нито кой е основният характер на разглеждания главното производство GPL, нито е доказала, че пропанът или бутанът трябва да се считат за субстанциите, които му придават такъв характер. В това отношение, след като подчертава, че процентното съдържание на пропан или на бутан, включени в състава на GPL, не е посочено отделно в сертификата за качество, тази юрисдикция се позовава на становището на Техническия университет на Рига, според което не е възможно да се установи, че сама по себе си една от субстанциите, които влизат в състава на този GPL, може да му придаде неговия основен характер. Накрая, като разглежда сертификатите за качество, представени от Latvijas propāna gāze във връзка с GPL, който е бил придобит в Литва при друг повод, посочената юрисдикция отбелязва, че в някои случаи съотношението на пропилен може да надвишава това на пропана в състава на GPL.

17

Както отбелязва запитващата юрисдикция, пред която данъчната администрация подава касационна жалба, от обстоятелствата по спора в главното производство е видно, че дори да се предположи, че като тегловно съдържание пропанът е преобладаващата субстанция в разглеждания в главното производство GPL, неговата калоричност като източник на енергия се дължи на различните субстанции, които влизат в неговия състав. Така тази юрисдикция има съмнения относно основателността на доводите на латвийската данъчна администрация, според които субстанцията, която преобладава като процентно съотношение, придава на съответния GPL неговия основен характер, и допълва, че ако тези доводи бъдат отхвърлени, GPL, в чийто състав преобладават пропанът или бутанът, трябва да останат класирани в тарифна подпозиция 2711 19 00, за която се прилага ставка на вносно мито от 0 % върху митническата стойност.

18

Освен това според запитващата юрисдикция от член 218, параграф 1, буква г) от Регламент № 2454/93 следва, че лице, което иска да внася GPL и да го класира в тарифна позиция, която съответства на благоприятна за него ставка, при вноса трябва да представи на съответните митнически органи доказателства, които да отстранят всяко съмнение в основателността на това класиране. В случая тази юрисдикция подчертава, че следва да се определи дали посочената разпоредба включва задължение за вносител на GPL като разглеждания в главното производство да посочва точно процентното съдържание на преобладаващата субстанция в състава на този GPL.

19

Накрая запитващата юрисдикция констатира, че вече не е възможно да се вземат проби от разглеждания в главното производство GPL и следователно той да бъде анализиран в митническата лаборатория на латвийската данъчна администрация, за да се определи неговият състав. Следователно за правилното установяване на приложимата тарифна позиция би трябвало да се вземат предвид вече установените в главното производство фактически обстоятелства.

20

Предвид гореизложените съображения Augstākās tiesa, Administratīvo lietu departaments (Върховен съд, административно отделение, Латвия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21

На първо място следва да се отговори на първия въпрос, след това на третия и накрая на втория въпрос.

22

С първия въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали правило 2, буква б) и правило 3, буква б) от общите правила за тълкуване на КН трябва да се тълкуват в смисъл, че ако основният характер на GPL се определя от всички негови компоненти и не е възможно да се изолира онзи от тях, който сам по себе си му придава неговия основен характер, следва да се приеме, че компонентът, който придава основния характер на този GPL по смисъла на правило 3, буква б), е компонентът с най-високо процентно количество в тегловното съдържание на този GPL.

23

Следва да се напомни, че съгласно правило 3, буква б) от общите правила за тълкуване на КН „смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплекти […] се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това“.

24

В случая запитващата юрисдикция посочва, че разглежданият в главното производство GPL съдържа метан, етан, етилен, пропан, пропилен, бутан и бутилен. Според становището на Техническия университет на Рига, на което запитващата юрисдикция се позовава в преюдициалното запитване, не е възможно да се установи, че сама по себе си една от тези субстанции придава на продукта неговия основен характер, а именно калоричността или повишеното му налягане. Обратно, от това становище следва, че калоричността на посочения продукт се определя от всички компоненти на газовата смес в тяхната съвкупност, а не само от едни отделен компонент.

25

Доколкото това научно становище може да бъде взето предвид, което запитващата юрисдикция следва да прецени, от него би следвало да се стигне до извода, че не е възможно да се определи в съответствие с правило 3, буква б) от общите правила за тълкуване на КН коя субстанция в GPL придава на сместа нейните физико-химични характеристики и по-конкретно, нейната калоричност.

26

Така или иначе от преюдициалното запитване е видно, че не може да се определи точното количество на всеки от компонентите на GPL, за който става въпрос, при положение че в сертификата за качество на стоките процентното съдържание на газове в GPL е посочено по съответните групи газове, като първата група се състои от метан, етан и етилен, втората — от пропан и пропилен, а третата — от бутан и бутилен.

27

Освен това предвид описаните от запитващата юрисдикция доказателства, свързани с придобиването на GPL с друг произход, става ясно, че в групата, съставена от пропан или от пропилен, количеството пропилен може да надвишава количеството пропан. При това положение не може да се предположи, че когато най-голямата група газове е тази на пропан и пропилен, пропанът би трябвало да се счита за преобладаващия елемент в сместа.

28

Накрая, общите правила за тълкуване на КН съдържат правило 3, буква в) — приложимо в случаите, в които нито правило 3, буква a), нито правило 3, буква б) от тези правила дават възможност да се извърши класиране на съответната стока — и според него тя следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид.

29

Следователно не е необходимо да се прибягва до презумпция, за да се определи коя субстанция придава на сместа нейния основен характер.

30

Предвид тези обстоятелства на първия въпрос следва да се отговори, че правило 2, буква б) и правило3, буква б) от общите правила за тълкуване на КН трябва да се тълкуват в смисъл, че щом основният характер на газова смес като разглеждания в главното производство GPL се определя от всички негови компоненти, така че не е възможно да се установи кой компонент му придава неговия основен характер, и когато така или иначе не може да се определи точното количество на всеки от компонентите на съответния GPL, не следва да се използва презумпцията, че субстанцията, която придава на продукта неговия основен характер по смисъла на правило 3, буква б) от тези общи правила, е субстанцията с най-високо процентно съдържание в сместа.

31

С третия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали когато подалото митническата декларация лице не е посочило точно процентното съдържание на субстанцията, от която основно се състои GPL като разглеждания в главното производство, съдържащ 0,32 % метан, етан и етилен, 58,32 % пропан и пропилен и не повече от 39,99 % бутан и бутилен, КН трябва да бъде тълкувана в смисъл, че този GPL следва да бъде класиран в подпозиция 2711 19 00 като „Нефтен газ и други газообразни въглеводороди, втечнени, други“ или в подпозиция 2711 12 97 като „Нефтен газ и други газообразни въглеводороди, втечнени, пропан, други, предназначени за други цели: други“.

32

От постоянната практика на Съда следва, че за да се гарантира правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към разделите или главите (решения от 1 юли 1982 г., Wünsche, 145/81, EU:C:1982:254, т.12; от 20 ноември 1997 г., Wiener SI, C‑338/95, EU:C:1997:552, т.10; от 15 септември 2005 г., Intermodal Transports, C‑495/03, EU:C:2005:552, т. 47; от 20 ноември 2008 г., Heuschen & Schrouff Oriëntal Foods Trading, C‑375/07, EU:C:2008:645, т. 43 и от 10 декември 2015, TSI, C‑183/15, EU:C:2015:808, т. 24).

33

Тези обективни характеристики и свойства на продуктите трябва да могат да бъдат проверени към момента на митническото оформяне (решения от 12 декември 1996 г., Foods Import, C‑38/95, EU:C:1996:488, т. 17; от 27 септември 2007 г., Medion и Canon Deutschland, C‑208/06 и C‑209/06, EU:C:2007:553, т. 36 и от 23 април 2015 г., ALKA, C‑635/13, EU:C:2015:268, т. 37).

34

В случая подпозиция 2711 12 от КН се отнася до пропана. Както следва обаче от отговора на първия въпрос, макар пропанът да е газът с най-високо процентно съдържание в GPL като описания от запитващата юрисдикция, не би могло да се предположи, че сам по себе си този газ придава основния характер на GPL.

35

Същото се отнася и до другите газове, които влизат в състава на GPL, така че той не би могъл да бъде класиран и в подпозиции 2711 13 („бутан“) или 2711 14 00 („етилен, пропилен, бутилен и бутадиен“).

36

Тъй като правило 3, буква б) от общите правила за тълкуване на КН не дава възможност за класирането на газова смес GPL като описаната от националната юрисдикция, следва да се приложи правило 3, буква в) от тези правила, припомнено в точка 28 от настоящото решение, според което стоката следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид, с други думи в случая, както предлага Комисията, в подпозиция 2711 19 00 от КН като „друг втечнен нефтен газ“.

37

При това положение на третия въпрос следва да се отговори, че КН трябва да се тълкува в смисъл, че GPL като разглеждания в спора по главното производство, който съдържа 0,32 % метан, етан и етилен, 58,32 % пропан и пропилен и не повече от 39,99 % бутан и бутилен и за който не е възможно да се установи коя от субстанциите от неговия състав му придава неговия основен характер, попада в подпозиция 2711 19 00 като „Нефтен газ и други газообразни въглеводороди, втечнени, други“.

38

С втория въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали член 218, параграф 1, буква г) от Регламент № 2454/93 трябва да бъде тълкувана в смисъл, че включва задължение за декларатор на GPL като този в главното производство да посочва точно процентното съдържание на субстанцията, от която основно се състои този GPL.

39

Както следва от отговора на първия въпрос, не е възможно да се предположи, че когато GPL като разглежданият в главното производство се състои от редица субстанции, онази от тях, чието процентно съдържание е най-високо, придава на GPL неговия основен характер.

40

Освен това, както следва от отговора на третия въпрос, и както отбелязва Комисията, фактът, че не е посочено точното процентно съдържание на субстанциите, които влизат в състава на GPL като разглеждания в главното производство, не е пречка да се приложат правилата за тарифно класиране.

41

При това положение на втория въпрос следва да се отговори, че член 218, параграф1, буква г) от Регламент № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че не включва задължение за декларатор на GPL като този в главното производство да посочва точно процентното съдържание на субстанцията, от която основно се състои този GPL.

42

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши: