1

С жалбата си Simba Toys GmbH & Co. KG иска да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 25 ноември 2014 г., Simba Toys/СХВП — Seven Towns (Форма на куб със стени с решетъчна структура) (T‑450/09, EU:T:2014:983, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля жалбата му за отмяна на решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (наричан по-нататък „апелативният състав“) от 1 септември 2009 г. (преписка R 1526/2008‑2), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни жалбоподателят и Seven Towns Ltd (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), който влиза в сила на 13 април 2009 г.

3

Като се има предвид обаче моментът на настъпване на релевантните факти, настоящият спор се урежда от Регламент № 40/94, поне що се отнася до разпоредбите, които не са строго процесуални.

4

Член 7 от Регламент № 40/94 е озаглавен „Абсолютни основания за отказ“ и гласи:

„1.   Отказва се регистрацията на:

[…]

[…]

5

Член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 гласи:

„В хода на процедурата, службата пристъпва към служебна проверка на фактите; в процедурата, свързана с относителни основания за отказ на регистрация, проверката на службата се ограничава […] до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, [както и исканията на] страните […]“.

6

Обстоятелствата по спора, изложени в точки 1—12 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени, както следва.

7

На 1 април 1996 г. Seven Towns подава пред EUIPO заявка за регистрация на марка на Общността, състояща се от възпроизведения по-долу триизмерен знак:

8

Стоките, за които е поискана регистрацията, са от клас 28 по смисъла на Ницката спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и отговарят на следното описание: „Триизмерни пъзели“.

9

На 6 април 1999 г. разглежданата марка е регистрирана с номер 162784 като марка на Общността. Регистрацията е подновена на 10 ноември 2006 г.

10

На 15 ноември 2006 г. Simba Toys подава искане за обявяване на марката за недействителна, като се позовава на член 51, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, букви a)—в) и д) от Регламент № 40/94.

11

С решение от 14 октомври 2008 г. отделът по отмяна на EUIPO отхвърля изцяло искането за обявяване на недействителност.

12

На 23 октомври 2008 г. жалбоподателят подава жалба срещу това решение пред EUIPO на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009). В подкрепа на жалбата си той изтъква, че е налице нарушение на член 7, параграф 1, букви а)—в) и д) от Регламент № 40/94.

13

Със спорното решение апелативният състав потвърждава решението на отдела по отмяна от 14 октомври 2008 г. и отхвърля жалбата.

14

На 6 ноември 2009 г. Simba Toys подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска да се отмени спорното решение.

15

В подкрепа на жалбата си то изтъква осем основания, а именно че са нарушени член 75, първо изречение и член 76, параграф 1, първо изречение от Регламент № 207/2009, както и член 7, параграф 1, буква б), член 7, параграф 1, буква в), член 7, параграф 1, буква д), подточки i)—iii) и член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94.

16

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата като неоснователна.

17

Simba Toys иска от Съда:

18

Seven Towns и EUIPO искат от Съда:

19

С молба от 7 юли 2016 г. Seven Towns иска да се постанови възобновяване на устната фаза на производството.

20

По същество това дружество твърди, че в заключението си генералният адвокат се е основал на факти и доводи, които страните не са обсъждали нито пред Общия съд, нито пред Съда, що се отнася в частност до определянето на функцията на съответните стоки, определянето на съществените характеристики на знака и преценката относно функционалността на формата на куб.

21

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 83 от Процедурния правилник във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е достатъчно изяснено, или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от заинтересованите (вж. в този смисъл решение от 7 април 2016 г., Marchon Germany, C‑315/14, EU:C:2016:211, т. 19).

22

В настоящия случай не е налице такава хипотеза. Всъщност след изслушване на генералния адвокат Съдът счита, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по делото, и че не се налага то да бъде обсъждано с оглед на нов факт от решаващо значение за решението му или на довод, който не е бил обсъден пред него.

23

При тези обстоятелства не следва да се уважи молбата на Seven Towns за възобновяване на устната фаза на производството.

24

Simba Toys изтъква шест основания за обжалване. По първото основание Simba Toys поддържа, че в точки 50—77 от обжалваното съдебно решение Общият съд се произнася в нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, съгласно който се отказва регистрацията на знаците, които се състоят изключително от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат.

25

В това отношение на първо място Simba Toys изтъква, че в точка 72 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приема, че за да е приложим член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, е необходимо от изображението на съответната марка най-малкото да „може да се заключи по достатъчно сигурен начин“ какъв е техническият резултат. Подобно „изискване за точно разбиране“ не следвало нито от текста на тази разпоредба, нито от съдебната практика, а и противоречало на целта ѝ.

26

На второ място, Общият съд тълкувал твърде тясно понятието „техническа функция“, като в точка 60 от обжалваното съдебно решение приел, че решетъчната структура на стените на куба не изпълнява подобна функция. Общият съд не съобразил обстоятелството, че тази структура и общата форма на куба не са произволни и следователно непременно са технически обусловени.

27

На трето място, жалбоподателят твърди, че Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, когато в точка 53 от обжалваното съдебно решение приема, че за да се откаже регистрацията на знак на основанието по член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, е необходимо самите съществени характеристики на разглежданата марка да изпълняват техническата функция на обозначаваната с марката стока, а не да са резултат от нея.

28

На четвърто място, жалбоподателят се оплаква, че Общият съд неправилно отхвърля твърдението му, че не съществуват форми, алтернативни на изображението на посочената марка и годни да изпълняват същата техническа функция. При всички случаи наличието на алтернативни форми не изключвало приложимостта на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii). Що се отнася по-конкретно до черните линии, които разделят стените на куба, дори да е възможно да се изработи магически куб без тези елементи, и той щял да е защитен поради степента му на сходство със спорната марка. При тези условия Общият съд се произнесъл в противоречие с обществения интерес, който тази разпоредба защитава, а именно да не се допуска установяването на постоянен монопол върху технически решения.

29

На пето място, при преценката на техническата обусловеност на съществените характеристики на разглежданата стока Общият съд не взел предвид факта, че още преди подаването на заявката за регистрация на разглежданата марка са се продавали стоки, например произвежданият от встъпилата страна „куб на Рубик“, които имат съществените характеристики на спорната марка, в това число добре известната на потребителите възможност за ротация.

30

На шесто място, Simba Toys поддържа, че след като заключава, че разглежданата марка е регистрирана общо за „триизмерните пъзели“, тоест без да е налице ограничение до тези с възможност за ротация, в точка 55 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приема, че регистрацията на марка може да се откаже само ако основанието по член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 е приложимо по отношение на всички или най-малкото на голяма част от обозначаваните с нея стоки.

31

Според Seven Towns и EUIPO твърденията по първото основание са поне отчасти недопустими, тъй като с тях се оспорват фактически констатации.

32

Във всички случаи според тези страни посочените твърдения трябва да се отхвърлят като неоснователни. По същество те искат да се потвърдят мотивите на обжалваното съдебно решение, до които се отнася така изтъкнатото основание. В това отношение Общият съд изобщо не въвеждал нови изисквания, а просто прилагал съществуващата съдебна практика, която в частност налага евентуалната техническа функция да се определя въз основа на графичното изображение на съответната марка. Освен това Seven Towns и EUIPO подчертават, че разглежданите стоки включват триизмерните пъзели като цяло, а магическите кубове не били самостоятелна подкатегория такива пъзели.

33

По първото основание Simba Toys поддържа, че Общият съд неправилно е приложил член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, като в частност в точки 56—77 от обжалваното съдебно решение се е основал на твърде стеснително тълкуване на тази разпоредба във връзка с функционалността на разглежданата форма. Затова Общият съд неправилно приел, че съществените характеристики на тази форма не отговарят на техническа функция на разглежданата стока.

34

В това отношение, макар че наистина преценката относно функционалността на съществените характеристики на знака, доколкото предполага констатации от фактическо естество, като такава не подлежи на контрол от страна на Съда на стадия на обжалването, освен в случай на изопачаване (вж. в този смисъл решения от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 74 и от 17 март 2016 г., Naazneen Investments/СХВП, C‑252/15 P, непубликувано, EU:C:2016:178, т. 59), това не се отнася за правните въпроси, които поставя проверката за релевантност на приложените при тази преценка правни критерии, и по-конкретно на отчетените за тази цел фактори (вж. в този смисъл решения от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 84 и 85, както и от 6 март 2014 г., Pi-Design и др./Yoshida Metal Industry, C‑337/12 P—C‑340/12 P, непубликувано, EU:C:2014:129, т. 61).

35

Ето защо твърденията по първото основание са допустими, тъй като с тях се оспорва начинът, по който Общият съд е приложил в обжалваното съдебно решение критериите и факторите, произтичащи в частност от практиката на Съда, за да прецени функционалността на разглеждания знак по смисъла на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94.

36

Що се отнася до основателността на твърденията по това основание, следва най-напред да се припомни, че правото на марките представлява съществен елемент от системата на конкуренция в Съюза. В тази система, за да привличат клиенти с качеството на своите стоки или услуги, предприятията трябва да могат да регистрират като марки знаци, които позволяват на потребителите да различат, без риск да се объркат, стоките или услугите на посочените предприятия от тези с различен произход (решение от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 38 и цитираната съдебна практика).

37

Освен това, както следва от член 4 от Регламент № 40/94, знаците, които се състоят от формата на дадена стока, могат да бъдат марки, при условие че подлежат на графично изобразяване, от една страна, и от друга, могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия (вж. в този смисъл решения от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 30 и 31, както и от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 39).

38

От практиката на Съда също така следва, че всяко от изброените в член 7, параграф 1 от Регламент № 40/94 основания за отказ следва да бъде тълкувано в светлината на общия интерес, залегнал в основата му (решения от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 45 и от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 43).

39

В този контекст Съдът е постановил, че целта на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 е да се избегне възможността правото на марките да доведе до предоставяне на монопол на дадено предприятие върху техническите решения или полезните характеристики на определена стока (решение от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 43).

40

Освен това следва най-напред да се припомни, че правилното прилагане на тази разпоредба предполага надлежно да са определени съществените характеристики на разглеждания триизмерен знак (вж. в този смисъл решения от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 68 и от 6 март 2014 г., Pi-Design и др./Yoshida Metal Industry, C‑337/12 P—C‑340/12 P, непубликувано, EU:C:2014:129, т. 46).

41

В настоящия случай в точка 47 от обжалваното съдебно решение Общият съд потвърждава преценката на апелативния състав, че съществените характеристики на разглеждания знак са кубът и решетъчната структура върху всяка от стените на куба. Тази констатация не е оспорена в настоящото производство по обжалване.

42

Що се отнася по-нататък до въпроса дали такива съществени характеристики отговарят на техническа функция на стоката, Общият съд дава отрицателен отговор, като в частност в точки 56—61 от обжалваното съдебно решение отхвърля доводите на жалбоподателя, че черните линии и по-общо решетъчната структура върху всяка от стените на разглеждания куб изпълняват техническа функция.

43

В това отношение Общият съд отхвърля доводите на жалбоподателя във връзка с възможността за ротация на отделните елементи на разглеждания куб, израз на което били черните линии, като по-конкретно в точки 58 и 59 от обжалваното съдебно решение отбелязва, че тези доводи почиват основно върху знанието за възможността за ротация на вертикалните и на хоризонталните ивици на „куба на Рубик“ и че тази възможност няма как да произтича от характеристиките на изобразената форма, а по-скоро е свързана с вътрешен, невидим механизъм на куба. Според Общия съд апелативният състав правилно не е включил този невидим елемент в анализа си относно функционалността на съществените характеристики на спорната марка. В този контекст Общият съд констатира, че евентуално дедуктивно заключение от графичните изображения на марката за наличието на вътрешен механизъм за ротация не би съответствало на изискванията, съгласно които дедукцията трябва да се извършва по възможно най-обективен начин въз основа на разглежданата форма, така както е представена графично, а изводът от нея трябва да се налага по достатъчно сигурен начин.

44

Затова, подобно на апелативния състав, и Общият съд приема — в точка 60 от обжалваното съдебно решение — че решетъчната структура върху всяка от стените на разглеждания куб не изпълнява техническа функция, тъй като това, че в резултат от тази структура всяка стена на посочения куб се разделя визуално на девет елемента с квадратна форма и с еднакъв размер, не може да представлява техническа функция по смисъла на релевантната съдебна практика.

45

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 99 от заключението си, тази констатация е порочна поради неправилно прилагане на правото.

46

Всъщност, за да се анализира функционалността на даден знак по смисъла на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, разпоредба, която се отнася само до знаците, състоящи се от формата на конкретната стока, съществените характеристики на формата трябва да се преценяват с оглед на техническата функция на съответната конкретна стока (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП, C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 72).

47

В този смисъл, след като не се оспорва, че разглежданият знак се състои от формата на конкретна стока, а не от някаква абстрактна форма, Общият съд е трябвало да определи техническата функция на тази конкретна стока, тоест на триизмерния пъзел, и да я вземе предвид при оценката на функционалността на съществените характеристики на знака.

48

Макар че за целите на този анализ наистина е било необходимо да се потегли от графичното изображение на разглежданата форма, както впрочем посочва Общият съд в точка 59 от обжалваното съдебно решение, все пак не е можело анализът да бъде направен, без да се вземат предвид евентуалните допълнителни обстоятелства, които имат отношение към функцията на разглежданата конкретна стока.

49

Всъщност, от една страна, съгласно практиката на Съда при разглеждането на функционалните характеристики на даден знак компетентният орган може да извърши задълбочена проверка, при която да вземе предвид не само графичното изображение и евентуалните описания, представени при подаването на заявката за регистрация, но и обстоятелства от значение за правилното определяне на съществените характеристики на знака (решение от 6 март 2014 г., Pi-Design и др./Yoshida Metal Industry, C‑337/12 P—C‑340/12 P, непубликувано, EU:C:2014:129, т. 54).

50

От друга страна, както отбелязва генералният адвокат в точки 86 и 91—93 от заключението си, по всяко от делата, по които са поставени решения на Съда от 18 юни 2002 г., Philips (C‑299/99, EU:C:2002:377), от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП (C‑48/09 P, EU:C:2010:516) и от 6 март 2014 г., Pi-Design и др./Yoshida Metal Industry (C‑337/12 P—C‑340/12 P, непубликувано,EU:C:2014:129), компетентните органи не са били в състояние да анализират съответната форма единствено въз основа на графичното ѝ изображение, без да вземат предвид допълнителна информация за конкретната стока.

51

Оттук следва, че Общият съд дава твърде стеснително тълкуване на критериите за преценка по член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, когато в частност в точки 57—59 от обжалваното съдебно решение приема, че за да се прецени функционалността на съществените характеристики на съответния знак, по-конкретно на решетъчната структура върху всяка от стените на куба, следва да се потегли от разглежданата форма, така както е представена графично, без да е необходимо да се вземат предвид допълнителни обстоятелства, които обективният наблюдател не би могъл „да разбере точно“ въз основа на графичните изображения на спорната марка, каквото обстоятелство е например възможността за ротация на отделните елементи на триизмерния пъзел от типа „куб на Рубик“.

52

Освен това посоченото в точка 55 от обжалваното съдебно решение обстоятелство, че спорната марка е регистрирана общо за „триизмерни пъзели“, тоест без да е налице ограничение до тези с възможност за ротация, и че притежателят на марката не е приложил към заявката за регистрация описание, в което да се уточнява, че за разглежданата форма съществува такава възможност, не би могло да е пречка да се вземе предвид тази техническа функция на конкретната изобразявана от знака стока за целите на преценката на функционалността на съществените характеристики на разглеждания знак, доколкото обратното би дало възможност на притежателя на марката да разпростре произтичащата от регистрацията ѝ защита върху всички пъзели със сходна форма, тоест върху всички триизмерни пъзели, чиито елементи имат формата на куб, независимо на какъв принцип функционират.

53

Последно описаната възможност обаче би била в противоречие с целта на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, а именно, както бе припомнено в точка 39 от настоящото решение, да се предотврати предоставянето на монопол на едно предприятие върху техническите решения или полезните характеристики на определена стока.

54

По изложените съображения първото основание за обжалване е налице и съответно обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи по това основание и останалите посочени основания за обжалване.

55

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато отменя решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

56

В настоящия случай Съдът разполага с необходимите данни, за да се произнесе окончателно по второто основание на жалбата в първоинстанционното производство — за нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94.

57

Всъщност, видно от точки 42—53 от настоящото решение, това основание е налице.

58

Следователно спорното решение трябва да бъде отменено, тъй като е прието в нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94.

59

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

60

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

61

Тъй като жалбоподателят е направил искане EUIPO и Seven Towns да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, а последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски както във връзка с първоинстанционното производство по дело T‑450/09, така и във връзка с настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: