1.

Въпросът за подоходното данъчно облагане на трансграничното изплащане на дивиденти е разглеждан от Съда вече няколко пъти. Системите на държавите членки за данъчно облагане, и по-специално техните мерки за предотвратяване на юридическото и икономическо двойно данъчно облагане, са отчасти много сложни и са влизали в конфликт с гарантираните от Договора основни свободи.

2.

В тази връзка настоящото преюдициално запитване от Белгия засяга един действително прост въпрос: може ли в областта на подоходното облагане държава членка да третира по-благоприятно инвестицията в дружества на трета страна спрямо инвестицията в дружества на други държави членки? С оглед на белгийската уредба относно приспадането на чуждестранния данък върху дивидентите, удържан при източника, Съдът следва да изясни този въпрос в два аспекта. Първо, поставя се принципният въпрос дали по-неблагоприятното третиране на инвестициите в други държави членки единствено спрямо инвестициите в трети страни, но не и спрямо инвестициите в страната изобщо е от естество да ограничи свободното движение на капитали. Второ, след това евентуално следва да се обсъди хипотезата за значението на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане за обосноваване на подобни ограничения, която досега не е разглеждана от Съда.

3.

Член 4, параграф 3 ДЕС ( 2 ) предвижда:

„3.   По силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите.

[…]“.

4.

Член 49 ДФЕС ( 3 ) предоставя следното право на установяване:

„В рамките на следващите разпоредби ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка.

[…]“.

5.

Член 56 ДФЕС предвижда следното по отношение на услугите:

„В следващите разпоредби се забраняват ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите.

[…]“.

6.

Член 58 ДФЕС съдържа допълващи разпоредби относно услугите в областта на транспорта, банковите и застрахователните услуги.

7.

Член 63, параграф 1 ДФЕС предвижда следното по отношение на движението на капитали:

„1.   В рамките на разпоредбите на настоящата глава, всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни се забраняват“.

8.

На 20 август 2001 г. Кралство Белгия и Република Полша сключват във Варшава спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (наричано по-нататък „СИДДО Белгия/Полша“).

9.

Член 10 от СИДДО Белгия/Полша предвижда следното по отношение на доходите от дивиденти:

„1.   Дивидентите, изплатени от дружество, което е местно лице за една от договарящите държави на лице, което е местно за другата договаряща държава, се облагат в тази друга държава.

2.   Независимо от това тези дивиденти се облагат и в договарящата държава, за която дружеството, което ги изплаща, е местно лице, при прилагане на законодателството на тази държава […]“.

10.

С цел избягване на двойното данъчно облагане член 23 от СИДДО Белгия/Полша предвижда следното:

„1.   По отношение на Белгия двойното данъчно облагане се избягва по следния начин:

[…]

[…]“.

11.

В Кралство Белгия доходите на физическите лица подлежат на данъчно облагане. Този данък се прилага по отношение на доходите на всички жители на Кралството независимо дали са получени в страната, или в чужбина.

12.

Член 285 от белгийския Кодекс на подоходното облагане от 1992 г. (Code des impôts sur les revenus 1992, наричан по-нататък „белгийският КПО“) предвижда следното:

„Що се отнася до доходите от капитал […] от данъка се приспада фиксиран коефициент с оглед на облагането с чуждестранен данък, когато тези доходи са обложени в чужбина с данък, който е аналогичен […], и при условие че този капитал […] [е] използван[…] за упражняване на търговска дейност в Белгия.

[…]“.

13.

Член 286 от белгийския КПО, в приложимата към спора по главното производство редакция, допълва:

„Фиксираният коефициент с оглед на облагането с чуждестранен данък е в размер на петнадесет осемдесет и пети от нетния доход […]

[…]“.

14.

Спорът по главното производство се отнася до данъка върху доходите на г‑н Guy Riskin и г‑жа Geneviève Timmermans (наричани по-нататък „данъчнозадължените лица“) за 2010 г.

15.

Данъчнозадължените лица притежават дялово участие в дружество Auto Truck Centrum, което е местно лице за Полша. Те получават от това дружество дивиденти в размер на около 15000 EUR. Република Полша облага с данък тези дивиденти при изплащането им.

16.

На основание член 285 от белгийския КПО на данъчнозадължените лица е отказано приспадане на полския данък от техния белгийски данък върху дохода, тъй като не са използвали дяловото си участие в дружеството за упражняване на търговска дейност в Белгия. Данъчнозадължените лица оспорват този отказ по съдебен ред, като твърдят, че в нарушение на правото на Съюза са подложени на дискриминация. Те изтъкват, че и в техния случай е възможно приспадане на чуждестранния данък за данъчнозадължени лица, които притежават дялово участие в дружество, местно лице за определени трети страни, а не за Полша.

17.

Предвид гореизложените обстоятелства, на 20 април 2015 г. Tribunal de première instance de Liège (Първоинстанционен съд Лиеж, Белгия) постави на Съда съгласно член 267 ДФЕС следните въпроси:

18.

По тези въпроси писмени становища пред Съда са представили данъчнозадължените лица, Кралство Белгия, Федерална република Германия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и Европейската комисия.

19.

С двата си въпроса запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали уредба като белгийската относно приспадането на чуждестранен данък върху дивидентите, удържан при източника, е съвместима в различни аспекти с основните свободи. В този контекст първият въпрос засяга различния режим на приспадането според това дали доходът е обложен с данък, удържан при източника, в Полша или в трета страна. В контекста на мотивите към акта за преюдициално запитване вторият въпрос следва да се разбира като отнасящ се до различния режим на третиране според това дали търговска дейност във връзка с дялово участие в дружество се упражнява в страната, или в друга държава членка.

20.

Най-напред следва да се провери допустимостта на двата преюдициални въпроса. Съгласно постоянната си практика Съдът всъщност може да откаже да се произнесе по отправено преюдициално запитване, ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза не е релевантно за решаването на делото, или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси ( 4 ).

21.

На първо място, що се отнася до необходимите данни от правна страна, за да се даде отговор на първия преюдициален въпрос, запитващата юрисдикция не дава точно описание на обстоятелствата от правна страна във връзка с разликата в третирането на инвестициите в Полша и на тези в трети страни. Така в преюдициалното запитване нито е предадено съдържанието на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени от Кралство Белгия с трети страни, нито е разгледано отражението на тези спогодби върху белгийското право, приложимо към спора по главното производство.

22.

В допълнение Съединените (американски) щати са посочени в преюдициалното запитване като единствена трета страна, чийто данък върху дивидентите, удържан при източника, според констатациите на запитващата юрисдикция се приспада в по-голям размер, отколкото полският данък, удържан при източника. Същевременно обаче в производството пред Съда данъчнозадължените лица, както и Кралство Белгия с основателни доводи оспорват, че в това отношение се прилага различно третиране. При това не Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на Кралство Белгия със Съединените щати, а например спогодбата с Япония предвиждала по-благоприятен режим на приспадането, отколкото по СИДДО Белгия/Полша, която е приложима към спора по главното производство.

23.

Представените от запитващата юрисдикция данни от фактическа страна също са непълни, доколкото не дават информация за обхвата на участието на данъчнозадължените лица в полското дружество. Тъй като изглежда, че член 285 от белгийския КПО всъщност се прилага независимо от размера на дяловото участие, обхватът на участието на данъчнозадължените лица в полското дружество е решаващ за въпроса коя от основните свободи е приложима към настоящия случай ( 5 ).

24.

Макар да липсва яснота във фактическата и правната рамка на първия преюдициален въпрос, представените данни все пак са достатъчни, за да се даде отговор на този въпрос. Анализът следва обаче да стъпи върху две предпоставки, които евентуално ще трябва да бъдат проверени от запитващата юрисдикция в спора по главното производство.

25.

Първо, следва да се приеме, че по отношение най-малко на една трета страна (наричана по-нататък „третата страна“), чийто данък, удържан при източника, в настоящия случай би бил приспаднат от белгийския данък, ако дружеството беше местно лице не за Полша, а за въпросната трета страна. На следващо място следва да се приеме, че това приспадане се извършва въз основа на съответно задължение за Кралство Белгия по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена с тази трета страна.

26.

Второ, с оглед на исканото от запитващата юрисдикция тълкуване на член 63 ДФЕС следва да се приеме, че данъчнозадължените лица не са притежавали такова дялово участие в полското дружество, което да им позволява да упражняват безспорно влияние при вземането на решенията и при определянето на дейността на това дружество. Всъщност в този случай данъчнозадължените лица биха били защитени дори само въз основа на свободата на установяване, закрепена в член 49 ДФЕС ( 6 ).

27.

Предвид на гореизложеното първият преюдициален въпрос е допустим.

28.

За разлика от това вторият преюдициален въпрос — в смисъла, в който следва да се разбира в контекста на мотивите към преюдициалното запитване — е недопустим, тъй като предвид на данните от фактическа страна, представени от запитващата юрисдикция, очевидно не е релевантен за решаването на делото по главното производство.

29.

Въпросът дали правото на Съюза изисква признаването на приспадане на полския данък, удържан при източника, съгласно член 285 от белгийския КПО и в случаите, в които търговската дейност във връзка с дяловото участие се упражнява не в Белгия, а в друга държава членка, не е от значение за решаването на спора по главното производство. Всъщност от преюдициалното запитване не могат да се извлекат данни данъчнозадължените лица да са използвали спорното дялово участие за упражняване на търговска дейност, било то в страната, или в чужбина. Данъчнозадължените лица дори твърдят обратното в производството пред Съда.

30.

С първия си и единствено допустим преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали национална уредба като настоящата, която принципно допуска приспадането на чуждестранен данък върху дивидентите, удържан при източника, когато изплащащото дивидентите дружество е местно лице за третата страна, но не и когато е местно лице за друга държава членка, и в частност Полша, е съвместима със свободното движение на капитали.

31.

В тази връзка най-напред е необходимо да се провери дали е налице ограничение на свободното движение на капитали. Член 63, параграф 1 ДФЕС забранява по-специално всички мерки, които могат да обезкуражат местните лица да инвестират в други държави ( 7 ).

32.

Обстоятелството дали отказът да се приспадне полският данък върху дивидентите, удържан при източника като такъв, тоест независимо от съпоставка с възможностите за приспадане в случая, когато данъкът е платен в трета страна, представлява ограничение на свободното движение на капитали, не е предмет на преюдициалния въпрос. Освен това Съдът вече се е произнесъл по този въпрос, като е приел, че юридическото двойно данъчно облагане на дивиденти поначало не представлява ограничение на някоя от основните свободи. Всъщност до това облагане води паралелното упражняване на данъчна компетентност от различни държави членки ( 8 ). Поради това никоя от съответните държави членки не е сама отговорна за неблагоприятните последици от юридическото двойно данъчно облагане. Съгласно съдебната практика именно поради това от основните свободи поначало не може да се изведе задължение за държавата членка на притежателя на дялово участие да предотврати юридическото двойно данъчно облагане, като например позволи приспадане на данъка, удържан при източника, който е платен в другата държава членка, от своя собствен данък ( 9 ). По тази причина в настоящия случай Кралство Белгия по принцип има свободата да реши дали да приспада полския данък, удържан при източника, или не.

33.

Същевременно обаче друг въпрос, който е различен от този за правото на държавите членки да прилагат юридическо двойно данъчно облагане, е въпросът дали Кралство Белгия, в съответствие със свободното движение на капитали, може да запази принципното право на приспадане на данъка върху дивиденти, платен в държавата по източника на доходите, в полза на притежателите на дялови участия в дружества от определени държави. Всъщност произтичащото от това за другите притежатели на дялове неблагоприятно третиране не е последица от паралелно упражняване на данъчна компетентност от различни държави членки, а следва единствено от решението на Кралство Белгия да третира по различен начин приспадането на данъка върху дивидентите, удържан при източника, според държавата по източника на доходите ( 10 ). В действителност член 23, параграф 1, буква b) от СИДДО Белгия/Полша предоставя на белгийското право да определи частта, в която се приспада полският данък, удържан при източника.

34.

В това отношение в настоящия случай би могло действително да се констатира ограничение на свободното движение на капитали само, ако член 63, параграф 1 ДФЕС изобщо забранява различно третиране на инвестициите в държава членка, от една страна, и от друга страна, в трета държава. Тази разпоредба всъщност на първо място забранява по-благоприятното третиране на дивидентите от местни дружества спрямо дивидентите от дружества, чието седалище е в друга държава членка ( 11 ) или в трета страна ( 12 ).

35.

До този момент Съдът е взел отношение по два аспекта във връзка с релевантността на различното третиране на дивидентите, получени в различни чуждестранни държави. От една страна, член 63, параграф 1 ДФЕС принципно забранява разлика в третирането на дивидентите, получени в различни държави членки ( 13 ). От друга страна, различното третиране на доходите от различни трети държави не накърнява свободата на движение на капитали ( 14 ). Що се отнася до особеното положение на третите страни — участници в Споразумението за ЕИП, този въпрос не е необходимо да се разглежда в настоящия случай.

36.

Прокарването на това разграничение може да се обясни само с обстоятелството, че в рамките на член 63, параграф 1 ДФЕС движението на капитали от и към други държави членки се ползва с по-широка защита от движението на капитали от и към трети страни. Движението на капитали от и към трети страни се ползва със защита само доколкото се третира по-неблагоприятно от движението на капитали в страната. За разлика от това движението на капитали от и към други държави членки се ползва със защита също и в случаите, в които съществуват по-благоприятни условия за инвестициите в други, трети държави членки.

37.

От този различен обсег на защитата, която член 63, параграф 1 ДФЕС предоставя на инвестициите според това дали са направени, от една страна, в други държави членки и от друга страна, в трети страни, следва почти императивно, че по-неблагоприятното третиране на дивидентите, получени в друга държава членка, от дивидентите, получени в трета страна, също представлява ограничение на свободното движение на капитали. Всъщност, щом като съгласно съдебната практика вече принципно е забранено по-неблагоприятното третиране на движението на капитали от и към друга държава членка спрямо движението на капитали от и към други, трети държави членки, то на още по-силно основание трябва да е забранено по-неблагоприятното му третиране спрямо движението на капитали от и към трета страна, което съгласно член 63, параграф 1 ДФЕС именно се ползва от сравнително по-малка степен на защита.

38.

Това виждане не е в противоречие със съдебната практика, която приема, че предвид на ограниченото си приложно поле общата забрана за дискриминация въз основа на гражданството (установена понастоящем в член 18 ДФЕС) поначало допуска по-неблагоприятно третиране на граждани на държавите членки от гражданите на трети страни ( 15 ). Всъщност обсегът на изискването за свободно движение на капитали, разглеждано в настоящия случай, е по-широко. Съгласно член 63, параграф 1 ДФЕС това изискване е приложимо към движението на капитали не само от и към другите държави членки, но и от и към трети страни.

39.

Тъй като в настоящия случай не е възможно приспадане на наложения в Република Полша данък върху дивидентите, удържан при източника, докато за разлика от това този данък би бил приспаднат, ако въпросното дружество беше местно лице за трета страна, следователно разглежданата уредба представлява ограничение на свободното движение на капитали.

40.

Според съдебната практика ограничението на свободното движение на капитали би било съвместимо с член 63, параграф 1 ДФЕС единствено когато е налице достатъчно обоснована причина за различното третиране. Такава разлика в третирането може да бъде допусната само ако се отнася до положения, които са обективно сходни, или ако е обоснована с императивно съображение от общ интерес ( 16 ).

41.

В това отношение в настоящия случай е от значение обстоятелството, че Кралство Белгия е взело решението да третира по различен начин приспадането на чуждестранния данък, удържан при източника, според държавата по източника на доходите въз основа на обстоятелството, че има различни задължения по силата на международни договори. Докато СИДДО Белгия/Полша предоставя избор на Кралство Белгия дали в настоящия случай да приспадне полския данък, удържан при източника, то в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с въпросната трета страна е предвидено задължение за приспадане на данъка, удържан при източника, който е наложен в тази трета страна ( 17 ).

42.

Още в решение D. Съдът приема, че когато от спогодба за избягване на двойното данъчно облагане произтича данъчно предимство, е допустимо различно третиране на установени в различни държави членки чуждестранни лица от страна на държавата членка, приемаща капиталовата инвестиция. Подобно предимство, което се прилага само по отношение на данъчнозадължени лица, които са местни лица за държавата членка — страна по въпросната спогодба, всъщност не може да бъде отделено от останалите разпоредби на тази спогодба, а е съставна част от общата му балансирана цялост ( 18 ).

43.

Действително в настоящия случай не става въпрос за ограничение на свободното движение на капитали от страна на държавата членка, приемаща инвестицията, а от страна на държавата по произход на тази инвестиция. Всъщност Кралство Белгия третира чуждестранните лица по различен начин в зависимост от мястото на тяхната капиталова инвестиция. Въпреки това решение D. на Съда може да бъде приложено и към настоящия случай. Причината за това е, че и в този случай различните разпоредби относно приспадането на данъка, удържан при източника, които са предвидени в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане със съответната държава членка, приемаща капиталовата инвестиция, не може да бъдат отделени от останалите разпоредби на същата спогодба. Освен това тази ситуация е еднаква както при спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени с държави членки, така и при спогодбите с трети страни.

44.

Ето защо от изискването за свободно движение на капитали по принцип не може да се изведе задължение за държава членка да предостави данъчни предимства, за които се е задължила по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане в рамките на общо балансиране на припокриваща се данъчна компетентност на държавите — страни по тази спогодба, и в случаите, които не попадат в обхвата на посочената спогодба, нито на други нейни условия. Друг аргумент за тази обща констатация по отношение на свободата на движение на капитали е обстоятелството, че член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС изрично позволява на държавите членки — макар и само в рамките на задълженията по параграф 3 от този член и съгласно съдебната практика по този въпрос ( 19 ) — да третират по различен начин данъчнозадължени лица, чието място на пребиваване е различно от мястото на инвестиране на капитала.

45.

Поради обстоятелството, че в данъчното право се придава относително по-малка тежест на свободното движение на капитали от тази на другите основни свободи ( 20 ), в настоящия случай — какъвто е случаят и в решение D. — не е необходимо да се изследва пропорционалността на различното третиране, обосновано от спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане ( 21 ), изследване което иначе е предпоставка за обосноваването на ограничения върху свободното движение на капитали ( 22 ). В връзка с това изискването по член 4, параграф 3, първа алинея ДФЕС за лоялност между държавите членки, по който въпрос би следвало да вземе отношение и запитващата юрисдикция в преюдициалния въпрос, също в толкова малка степен може да обоснове прилагането на принципа на най-облагодетелстваната нация по отношение на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане между държавите членки и трети страни.

46.

В същото време следва обаче да се подчертае, че спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане не могат да бъдат инструмент, който да дава свобода на държавите членки да третират по-неблагоприятно местата на капиталови инвестиции в Съюза от тези извън него. Действително съгласно постоянната съдебна практика при сключването на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане държавите членки могат да разпределят своите данъчни правомощия. При упражняването на така разпределената данъчна компетентност обаче те са длъжни да зачитат както принципа на равно третиране, така и основните свободи ( 23 ). Така, ако в случай като настоящия двете релевантни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане предоставяха избор на Кралство Белгия да приспада чуждестранния данък, удържан при източника, от белгийския данък, евентуалното различно третиране би накърнило свободното движение на капитали, освен ако за това ограничение би имало друга обосновка.

47.

Тъй като обаче в настоящия случай по силата на спогодбата Кралство Белгия е длъжно спрямо трета страна да предвиди принципно приспадане на данъка върху дивидентите, удържан при източника ( 24 ), съществуващото ограничение на свободното движение на капитали е обосновано.

48.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос на Tribunal de première instance de Liège (Първоинстанционен съд Лиеж, Белгия), който е и единствено допустим, както следва:

„Член 63, параграф 1 ДФЕС допуска национална уредба, която въз основа на задължение по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена с трета страна, предвижда принципно приспадане на наложения от тази трета страна данък, удържан при източника върху дивидентите на дружества — местни лица за въпросната трета страна, от данъка, наложен в страната върху тези дивиденти на техните съдружници или акционери, местни лица, въпреки че тази уредба предвижда допълнителни условия за подобно приспадане по отношение на дивидентите, изплатени от дружества — местни лица за друга държава членка“.