Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело T‑826/14 R

Кралство Испания, за което се явява M. Sampol Pucurull, в качеството на представител,

молител,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват B. Stromsky, C. Urraca Caviedes и P. Němečková, в качеството на представители,

ответник,

с предмет молба за спиране на изпълнението на Решение C (2014) 7280 окончателен на Комисията от 15 октомври 2014 година, относно държавна помощ SA.35550 (2013/C) (ex 2013/NN), предоставена от Испания и свързана с режима на данъчна амортизация на финансовата репутация при придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества,

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД

постанови настоящото

Определение

Основания за решението

Обстоятелства, предхождащи спора

1. През 2007 г. Комисията на Европейските общности започва официална процедура по член 88, параграф 2 ЕО и в съответствие с Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), за да анализира испанския данъчен режим, който позволява на предприятията, подлежащи на данъчно облагане в Испания и придобили дялове в установени в чужбина дружества, да приспадат под формата на амортизация от данъчната основа на дължимия от тях корпоративен данък финансовата репутация, която произтича от това придобиване, осчетоводено при тях като отделни нематериален актив. Според Комисията тази данъчна мярка има за цел да постави в по-благоприятно положение износа на капитал от Испания, за да укрепи положението на испанските дружества в чужбина и по този начин да подобри тяхната конкурентоспособност.

2. Комисията закрива официалната процедура по разследване в частта, в която се отнася до придобиването на дялови участие в рамките на Европейския съюз, с Решение 2011/5/ЕО от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2001 г., стр. 48, наричано по-нататък „първото решение“), с което решение тя обявява за несъвместима с общия пазар разглежданата мярка, разпореждайки заедно с това на испанските власти да възстановят отпуснатите помощи.

3. По отношение на придобиванията на дялови участия в установени извън Съюза дружества официалната процедура по разследване, в частта, в която е продължило нейното разглеждане, е закрита с Решение 2011/282/ЕС на Комисията от 12 януари 2011 година относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества № C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведено в действие от Испания (ОВ L 135, стр. 1, наричано по-нататък „второто решение“). С второто решение по подобен на първото решение начин Комисията обявява за несъвместима с вътрешния пазар разглежданата мярка, доколкото тя е приложима към придобиване на дялови участия извън Съюза, разпореждайки заедно с това на испанските власти да възстановят отпуснатите помощи.

4. На 17 юли 2013 г. Комисията започва нова официална процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС по отношение на прието от Кралство Испания ново административно тълкуване, с което приложното поле на споменатия по-горе първоначален испански данъчен режим е разширено по отношение на непреките придобивания на дялови участия (ОВ C 258, стр. 8, наричано по-нататък „новата данъчна мярка“). Тази процедура, в рамките на която Комисията е задължила по силата на член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999 испанските власти да преустановят всяка произтичаща от прилагането на новата данъчна мярка неправомерна помощ, е закрита с приемането на Решение C (2014) 7280 окончателен на Комисията от 15 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.35550 (2013/C) (ex 2013/NN), предоставена от Испания и свързана с режима на данъчна амортизация на финансовата репутация при придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

5. В обжалваното решение Комисията приема, че новата данъчна мярка, обхващаща непреките придобивания на дялови участия в чуждестранни дружества чрез придобиването на дялове в чуждестранни холдинги, също представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, която освен това е предоставена в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС. Поради това тя разпорежда на испанските власти да възстановят отпуснатата помощ.

6. С две съдебни решения от 7 ноември 2014 г. по дело Autogrill España/Комисия (T‑219/10, Сб., EU:T:2014:939) и дело Banco Santander и Santusa/Комисия (T‑399/11, Сб., EU:T:2014:938) Общият съд отменя първото и второто решение (вж. точки 2 и 3 по-горе) с един и същи довод, че посоченият испански данъчен режим не отговаря на всички предвидени в член 87, параграф 1 ЕО кумулативни условия, тъй като не могъл да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производства“. Всъщност този данъчен режим е бил достъпен за всички испански предприятия, придобили дялово участие от поне 5 % в чуждестранно дружество, които са притежавали това участие непрекъснато в продължение на поне една година. Следователно той не се отнасял до конкретна категория предприятия или производство, а до категория икономически операции. По-конкретно този режим не е имал отношение към естеството на дейностите на придобиващото предприятие и прилагането му не е изключвало нито de jure, нито de facto каквато и да е категория предприятия.

Производство и искания на страните

7. С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 23 декември 2014 г., Кралство Испания иска да се отмени обжалваното решение. В подкрепа на своята жалба, вписана по дело с номер T‑826/14, то се позовава по-специално на съществуваща неразривна връзка между, от една страна, обжалваното решение и от друга страна, първото и второто решение, отменени с посочените по-горе съдебни решения на Общия съд и заключва, че както при първоначалния испански данъчен режим, за който се отнасят първото и второто решение, така и новата данъчна мярка, предмет на обжалваното решение, не е налице избирателен характер.

8. С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд същия ден, Кралство Испания е поискало образуването на настоящото обезпечително производство, като по същество иска от председателя на Общия съд:

– да спре изпълнението на обжалваното решение,

– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

9. С определение от 8 януари 2015 г. председателят на Общия съд спира изпълнението на обжалваното решение съгласно член 105, параграф 2, втора алинея от Процедурния правилник на Общия съд до приемане на определението, слагащо край на настоящото обезпечително производство.

10. В становището си по молбата за допускане на обезпечение, подадено в секретариата на Общия съд на 14 януари 2015 г., Комисията иска по същество от председателя на Общия съд:

– да отхвърли молбата за допускане на обезпечение,

– да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

11. Кралство Испания отговаря на становището на Комисията с писмено становище от 21 януари 2015 г. Комисията представя окончателната си позиция по последното с писмено становище от 29 януари 2015 г.

От правна страна

12. От тълкуването на член 278 ДФЕС във връзка с член 279 ДФЕС, от една страна, и с член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга, е видно, че ако счита, че обстоятелствата го изискват, съдът в обезпечителното производство може да постанови спиране на изпълнението на акт, обжалван пред Общия съд, или да предпише необходимите временни мерки. Член 278 ДФЕС закрепва принципа, че обжалването няма суспензивно действие, тъй като актовете на институциите на Съюза се ползват с презумпция за законосъобразност. Следователно в обезпечителното производство съдът може само по изключение да разпореди спиране на изпълнението на обжалван пред Общия съд акт или да постанови временни мерки (вж. определение от 17 януари 2013 г., Словения/Комисия, T‑507/12 R, EU:T:2013:25, т. 6 и цитираната съдебна практика).

13. Освен това член 104, параграф 2 от Процедурния правилник предвижда, че молбите за допускане на обезпечение трябва да излагат предмета на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност на поисканата временна мярка. В този смисъл молбата за спиране на изпълнението и за други временни мерки може да бъде уважена от съдията в обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези действия са неотложни, в смисъл че е необходимо те да бъдат разпоредени и да породят действието си преди решението по главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на молителя. Тези условия са кумулативни, така че молбата за временни мерки трябва да бъде отхвърлена при неизпълнение на някое от тях (определение от 14 октомври 1996 г., SCK и FNK/Комисия, C‑268/96 P(R), Rec., EU:C:1996:381, т. 30).

14. При това изследване на обстоятелствата в тяхната съвкупност съдията в обезпечителното производство разполага с широки правомощия за преценка и е свободен да определи, в зависимост от особеностите на случая, начина, по който трябва да се установи наличието на тези условия, както и поредността на тази проверка, след като нито една правна норма не му налага предварително установен аналитичен модел относно оценката на необходимостта от постановяване на временна мярка (определения от 19 юли 1995 г., Комисия/Atlantic Container Line и др., C‑149/95 P(R), Rec., EU:C:1995:257, т. 23 и от 3 април 2007 г., Vischim/Комисия, C‑459/06 P(R), EU:C:2007:209, т. 25). При необходимост съдията по обезпечителното производство извършва и сравнително претегляне на засегнатите интереси (определение от 23 февруари 2001 г., Австрия/Съвет, C‑445/00 R, Rec., EU:C:2001:123, т. 73).

15. Предвид материалите по делото съдията в обезпечителното производство приема, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по настоящата молба за допускане на обезпечение, без да е необходимо преди това да изслуша устните обяснения на страните.

Относно fumus boni juris

16. Следва да се припомни, че в съдебната практика се използват множество формулировки, за да се определи в зависимост от конкретните обстоятелства условието за fumus boni juris (вж. в този смисъл определение Комисия/Atlantic Container Line и др., точка 14 по-горе, EU:C:1995:257, т. 26).

17. Поради това то се счита за изпълне но, когато поне едно от основанията в подкрепа на главното искане, изложени от искащата временни мерки страна, на пръв поглед не може да бъде обявено за лишено от сериозно основание. Такъв е случаят, когато някое от изтъкнатите от страните основания разкрива наличието на сложни правни въпроси, чийто отговор не е категорично ясен (вж. в този смисъл определение от 10 септември 2013 г., Комисия/Pilkington Group, C‑278/13 P(R), Сб., EU:C:2013:558, т. 67 и цитираната съдебна практика). Всъщност, тъй като целта на обезпечителното производство е да гарантира пълното действие на бъдещото окончателно съдебно решение, за да се предотврати рискът от непълнота на осигуряваната от Съда правна защита, съдът по обезпечителното производство трябва да се ограничи до преценката за „вероятната“ основателност на повдигнатите правни основания в рамките на спора по същество, така че да установи дали в достатъчно голяма степен има вероятност за успех на жалбата (определения от 19 декември 2013 г., Комисия/Германия, C‑426/13 P(R), Сб., EU:C:2013:848, т. 41 и от 8 април 2014 г., Комисия/ANKO, C‑78/14 P‑R, Сб., EU:C:2014:239, т. 15).

18. В случая е достатъчно да се посочи, че съществува тясна връзка между, от една страна, обжалваното решение и от друга страна, първото и второто решение, посочени в точки 2 и 3 по-горе. Всъщност пример за това е твърдението на Комисията в точки 44, 99, 116, 141, 179 и 201 от обжалваното решение, че новата данъчна мярка е разширила обхвата на режим, който в първото и второто решение тя квалифицира като предоставяне на неправомерна помощ, несъвместима с вътрешния пазар. В допълнение тя посочва, че тази мярка не може да бъде оправдана от нейната цел, която е да се засили международното присъствие на испанските предприятия, тъй като тази цел вече е била преследвана от първоначалния данъчен режим, обявен от нея за неправомерен и несъвместим. В точки 92 и 151 от обжалваното решение Комисията припомня по-специално избирателния характер на първоначалния данъчен режим, който е предмет на първото и второто решение, и препраща към доводи, изложени във връзка с това в тези решения, твърдейки, че няма смисъл да се прави разграничение между прякото и непрякото придобиване, за да се анализира избирателността на помощта.

19. Освен това в становището си, подадено на 14 януари 2015 г., самата Комисия признава, че обжалваното решение е тясно свързано с току-що отменените от Общия съд първо и второ решение.

20. От посоченото се налага изводът, че обжалваното решение явно се основава на предпоставката, че новата данъчна мярка има избирателен характер по причините, които Комисията вече е изложила в първото и второто решение, за да квалифицира първоначалния испански данъчен режим като неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар помощ. Но със съдебните решения Autogrill España/Комисия, точка 6 по-горе (EU:T:2014:939, т. 83) и Banco Santander и Santusa/Комисия, точка 6 по-горе (EU:T:2014:938, т. 87) Общият съд е отменил тези решения, тъй като Комисията не е доказала, че режимът е избирателен, при това след като подробно са били разгледани от правна и фактическа страна четирите изтъкнати в обратния смисъл довода на Комисията.

21. Поради това на този етап на настоящото производство всичко указва на това, че със съдебното решение за приключване на дело T‑826/14 Общият съд трябва да отмени обжалваното решение на същите основания, които са довели до отмяната на първото и второто решение. Следователно вероятността за успех на жалбата, на която се основава настоящото искане за допускане на обезпечение, трябва да се счита за много висока, поради което и предполагаемата основателност на искането (fumus boni juris) изглежда особено висока (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 3 декември 2014 г., Гърция/Комисия, C‑431/14 P‑R, Сб., EU:C:2014:2418, т. 24 и цитираната съдебна практика).

22. При тези условия посочените от Кралство Испания основания и доводи в главното производство явно повдигат много сериозни съмнения относно правомерността на обжалваното решение, които не бяха разсеяни в настоящото обезпечително производство от становищата на насрещната страна, която в своето писмено становище от 14 януари 2015 г. е запазила мълчание относно свързаното с fumus boni juris условие, а само е обявила, че ще обжалва съдебните решения Autogrill España/Комисия, точка 6 по-горе (EU:T:2014:939), и Banco Santander и Santusa/Комисия, точка 6 по-горе (EU:T:2014:938). Доколкото условията, необходими за допускането на временна мярка, са взаимозависими (определение от 4 декември 2014 г., Vanbreda Risk & Benefits/Комисия, T‑199/14 R, Сб. (Откъси), EU:T:2014:1024, т. 194), повече или по-малко сериозният характер на fumus boni juris не може да не окаже влияние върху преценката на неотложността. Поради това неотложността, на която може да се позове молителят, трябва да се вземе предвид от съдията по обезпечителното производство на още по-силно основание, когато последният е приел, че е налице особено сериозен характер на fumus boni juris (вж. в този смисъл определение от 12 юни 2014 г., Комисия/Rusal Armenal, C‑21/14 P‑R, Сб., EU:C:2014:1749, т. 40 и цитираната съдебна практика).

23. При все това съгласно разпоредбите на член 104, параграф 2 от Процедурния правилник условията за fumus boni juris и за неотложност са отделни и кумулативни, така че остава задължението за Кралство Испания да докаже непосредствената опасност от настъпване на значителна и непоправима вреда (вж. в този смисъл определение Комисия/Rusal Armenal, точка 22 по-горе, EU:C:2014:1749, т. 41 и цитираната съдебна практика). Следователно, с изключение на специфичния случай на оспорване на възлагането на обществена поръчка (определение Vanbreda Risk & Benefits/Комисия, точка 22 по-горе, EU:T:2014:1024, т. 162), независимо колко основателно е наличието на fumus boni juris, с него не може да се компенсира липсата на неотложност (вж. определение от 26 ноември 2010 г., Gas Natural Fenosa SDG/Комисия, T‑484/10 R, EU:T:2010:486, т. 93 и цитираната съдебна практика).

По неотложността

24. Съгласно постоянната съдебна практика неотложният характер на молбата за допускане на обезпечение трябва да бъде преценяван във връзка с необходимостта от разпореждане на временни мерки, за да не се нанесе сериозна и непоправима вреда на страната, която ги е поискала. Тази страна е длъжна да докаже, че не би могла да изчака края на главното производство, без лично да претърпи вреда от такъв характер (вж. определение от 19 септември 2012 г., Гърция/Комисия, T‑52/12 R, Сб., EU:T:2012:447, т. 36 и цитираната съдебна практика).

25. Тъй като настоящата молба за допускане на обезпечителни мерки е подадена от Кралство Испания, важно е да се напомни за отговорността на държавите членки относно интересите, които се възприемат като общи на национално равнище. Те могат да осигурят защитата на тези интереси в рамките на обезпечително производство, като поискат постановяването на временни мерки по-конкретно с твърдението, че оспорената мярка застрашава значително изпълнението на държавническата им функция и обществения ред (вж. в този смисъл определение Гърция/Комисия, точка 24 по-горе, EU:T:2012:447, т. 37 и цитираната съдебна практика). Освен това държавите членки могат да изтъкнат наличието на вреди, засягащи даден сектор от тяхната икономика, по-специално когато оспорената мярка може да има неблагоприятно отражение върху равнището на заетост и издръжката на живота. От друга страна, за тях не е достатъчно да се позоват на вредата, която биха понесли ограничен брой предприятия, когато, взети поотделно, тези предприятия не представляват цялостен сектор от националната икономика (вж. в този смисъл определение от 29 август 2013 г., Франция/Комисия, T‑366/13 R, EU:T:2013:396, т. 25 и цитираната съдебна практика).

26. Следователно трябва да се разгледа дали Кралство Испания е успяло да докаже, че незабавното изпълнение на обжалваното решение крие опасност да му причини сериозна и непоправима вреда по-специално поради обстоятелството че това изпълнение би засегнало значително изпълнението на неговата държавническа функция и испанския обществен ред или функционирането на цял сектор от националната икономика.

27. Във връзка с това Кралство Испания изтъква, че всяко възстановяване на предполагаемите държавни помощи ще задължи испанската данъчна администрация да мобилизира значителен ресурс, като прибегне до най-квалифицираните длъжностни лица, които, вместо да се концентрират върху своите обичайни задачи, в частност върху борбата с данъчните измами, ще трябва да „прахосат“ над 3 300 часа от своето работно време за дейност, която явно противоречи на правото, отнасящо се до държавните помощи. Вредата, причинена от подобно задължение за възстановяване, ще бъде още по-съществена и поради това че броят на служителите в испанската администрация е бил намален вследствие на предприетите в края на 2013 г. строги мерки за икономии.

28. Кралство Испания обръща внимание също така на своя интерес от предоставянето на сигурна правна и данъчна среда на икономическите оператори. Поради изпълнителния си характер обаче, обжалваното решение задължавало всички публични органи — данъчни и правораздавателни, да действат в определения от него смисъл, въпреки че по същество се основава на аспект, който е бил обявен за недействителен от решения Autogrill Испания/Комисия, точка 6 по-горе (EU:T:2014:939), и Banco Santander и Santusa/Комисия, точка 6 по-горе (EU:T:2014:938). Създадената от обжалваното решение правна несигурност щяла да засегне и случаите, отнасящи се до значителни суми, които се очаква да бъдат преведени в държавната хазна и които засягат стотина предприятия в качеството им на възможни бенефициери на предполагаемите помощи. Ако се изисква да бъдат възстановени някои свързани със спорните приспадания суми, в случай на отмяна на обжалваното решение испанската администрация ще трябва да ги възстанови след няколко години заедно със съответните лихви. Произтеклата от това вреда за Кралство Испания от разликата между приложимите лихви (за възстановяване, в полза на засегнатите бенефициери, за забава при последващо възстановяване от страна на данъчната администрация) ще бъде очевидна.

29. Накрая Кралство Испания обръща внимание на допълнителната вреда, която е свързана с възможността Комисията да продължи да изисква изпълнението на обжалваното решение, основавайки се на презумпцията за действителност на актовете на институциите на Съюза. Така Комисията би могла след изтичането на определения в обжалваното решение четиримесечен срок да предяви иск срещу Кралство Испания за установяване на неизпълнение на задължения, като евентуално сезира Съда и дори да изиска заплащането на глоба. Също така неизпълнението на обжалваното решение можело да попадне в статистическите данни на генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“ на Комисията, публикувани годишно в нейния доклад за държавните помощи, което можело „да създаде деформирана представа за отнасящата се до този случай действителност“.

30. От друга страна, Комисията твърди, че Кралство Испания не е успяло да докаже наличието на неотложност.

31. Във връзка с това най-напред трябва да се посочи, че Кралство Испания не би могло да се позове основателно на вредата, която би могъл да понесе цял сектор от националната икономика. Всъщност в молбата за допускане на обезпечителни мерки са посочени само 94 предприятия, които щели да бъдат засегнати от обжалваното решение, в качеството им на възможни бенефициери от новата данъчна мярка, предмет на решението. Кралство Испания обаче не твърди, нито още повече доказва, че тези 94 предприятия са представителни за даден сектор от испанската икономика и че тяхното засягане би могло да се отрази неблагоприятно върху равнището на заетост и издръжката на живота в определен клон от икономиката или в конкретен испански регион. Освен това случаят съвсем не е такъв, тъй като съгласно съдебните решения Autogrill España/Комисия, точка 6 по-горе (EU:T:2014:939), и Banco Santander и Santusa/Комисия, точка 6 по-горе (EU:T:2014:938) испанският данъчен режим, към който принадлежи новата данъчна мярка, е достъпен за всяко испанско предприятие, поради което не е насочен към определена категория от предприятия или производства (вж. точки 6 и 18 по-горе).

32. Остава да се разгледа дали Кралство Испания е доказало надлежно, че незабавното изпълнение на обжалваното решение би засегнало значително изпълнението на неговата държавническа функция и испанския обществен ред.

33. Във връзка с това следва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика неотложност е налице само ако страната, поискала постановяването на временни мерки, се опасява от непосредствено значително и непоправимо увреждане, дотолкова, че неговото настъпване е предвидимо с достатъчна степен на вероятност. Във всички случаи тази страна трябва да докаже фактите, за които се предполага, че обосновават възможността да настъпи такава вреда, като се има предвид, че вреда от чисто хипотетично естество, доколкото зависи от настъпването на бъдещи и несигурни събития, не може да обоснове постановяването на временни мерки (вж. в този смисъл определения Гърция/Комисия, точка 24 по-горе, EU:T:2012:447, т. 36 и от 11 март 2013 г., Elan/Комисия, T‑27/13 R, EU:T:2013:122, т. 13).

34. В случаят обаче, първо, Комисията е представила в приложение към своето писмено становище писмо от 9 януари 2015 г., което генералният директор на ГД „Конкуренция“ е изпратил до Кралство Испания и в което той е подкрепил виждането на испанските власти, че обжалваното решение е тясно свързано с отменените току-що от Общия съд първо и второ решение. В писмото се посочва следното:

„Следователно предвид тази тясна връзка Ви уведомяваме, че заедно с Испания няма да претендираме активно за възстановяването на посочените в [обжалваното] решение помощи, докато Съдът не се произнесе по [жалбите], които Комисията е решила да подаде срещу посочените съдебни решения на Общия съд“.

35. Второ, в становището, подадено в рамките на настоящото производство, Комисията тълкува писмото от 9 януари 2015 г. като фактическо продължение на срока за изпълнение на възложеното с обжалваното решение задължение за възстановяване до произнасянето на Съда по жалбите срещу двете съдебни решения за отмяна. Според Комисията „испанските власти могат следователно да спрат възстановяването, без това да доведе до нарушаване на правото на Съюза от страна на Кралство Испания“.

36. Трето, на 19 януари 2015 г. Комисията действително подава в Съда жалби срещу съдебните решения Autogrill España/Комисия, точка 6 по-горе (EU:T:2014:939), и Banco Santander и Santusa/Комисия, точка 6 по-горе (EU:T:2014:938).

37. Въз основа на трите предходни констатации трябва да се приеме, че вероятната вреда за Кралство Испания от възстановяването на предполагаемите държавни помощи — а именно ненужното мобилизиране на значителен ресурс на данъчната администрация, финансовите загуби от разликата в приложимите лихвени проценти в случай на отмяна на обжалваното решение и последващото връщане на събраните суми, както и опасността от образуване от Комисията на производство за установяване на неизпълнение на задължения с последващото налагане на глоба —не биха могли на този етап да се считат за достатъчно непосредствени, за да обосноват уважаването на искането за спи ране на изпълнението. Всъщност Комисията изрично е заявила, че освобождава испанските власти от задължението им за възстановяване до произнасянето на Съда по жалбите срещу посочените съдебни решения, като това спиране на мерките по възстановяване няма да наруши правото на Съюза. Съдът по обезпечителното производство трябва обаче да вземе предвид и да отчете в своята преценка на неотложността това благосклонно отношение на Комисията към Кралство Испания, което изключва наличието на неотложност.

38. Никой от изложените в обратен смисъл доводи на Кралство Испания не могат да бъдат приети.

39. Най-напред Кралство Испания твърди, че писмото от 9 януари 2015 г., което е съставено от служба на Комисията, а не от колегията на нейните членове, няма валидността нито на решение по смисъла на член 288, четвърта алинея ДФЕС, нито на акт, който може да бъде приет въз основа на Регламент № 659/1999. Писмото представлявало само лишено от обвързваща сила становище, което не допълва и не изменя обжалваното решение, чието действие е поискано да се преустанови. Според Кралство Испания това означава, че обжалваното решение продължава да поражда последици и по силата на член 14, параграф 3 от Регламент № 659/1999 подлежи на изпълнение от всеки публичен орган. По този начин, докато Общият съд не постанови действителното спиране на обжалваното решение, всички испански административни и правораздавателни органи трябва да осигурят спазването на възложените с това решение задължения, и по-специално на задължението за възстановяване на отпуснатите помощи.

40. Във връзка с това следва да се посочи, че преценката за това дали е неотложно съдът по обезпечителното производство да постанови временни мерки, зависи от фактическото положение, в което се намира поискалата тези мерки страна. С други думи, твърдяната неотложност е налице само когато тази страна действително е изложена на непосредствена опасност да понесе значително и непоправимо увреждане, поради което не е достатъчно да има само теоретична и хипотетична опасност. По този начин наличието само на правно задължение не може поначало да създаде състояние на неотложност за правния субект, на който е необходимо постановяването на временна мярка, дотогава, докато за спазването на това задължение не бъде приета мярка за принудително изпълнение.

41. По този начин например съгласно постоянната съдебна практика, в обезпечителното производство, което има за предмет решение на Комисията, разпореждащо възстановяването на държавна помощ, бенефициерът на помощта трябва да докаже пред съда по обезпечителното производство на Съюза, че предоставените му от приложимото национално право вътрешноправни способи за защита срещу незабавното събиране на помощта съгласно националното право не му позволяват с оглед по-конкретно на неговото финансово положение да избегне понасянето на значително и непоправимо увреждане. Ако това не бъде доказано, тоест ако бенефициерът може действително да получи защита от националния съд, съдът по обезпечителното производство на Съюза може да приеме, че в образуваното пред него производство не е налице неотложност (вж. в този смисъл определение Elan/Комисия, точка 33 по-горе, EU:T:2013:122, т. 23 и цитираната съдебна практика), при това въпреки обстоятелството, че решението на Комисията продължава да поражда своите правни последици, и независимо дали предоставената съобразно националното право защита е съвместима с правото на Съюза. Освен това, ако националните власти не изпълняват продължително време задължението си да приведат в действие решение на Комисията за възстановяване на държавна помощ, опасността за бенефициера да бъде принуден да я възстанови, не е достатъчно непосредствена, за да обоснове спирането на действието на това решение (вж. в този смисъл определение Франция/Комисия, точка 25 по-горе, EU:T:2013:396, т. 29 и цитираната съдебна практика).

42. В този контекст следва да се отхвърли относимостта към спора в обезпечителното производство на довода на Кралство Испания, че следвало да се прави разграничение между обвързващата правна стойност на обжалваното решение, което е прието от колегията на членовете на Комисията, и обикновените становища на дадена служба на Комисията, каквито са изразените от генералния директор на ГД „Конкуренция“ в писмото му от 9 януари 2015 г. и в подадените от представителите на правната служба на Комисията становища в хода на обезпечителното производство.

43. Всъщност, от една страна, установено е, че Комисията има право на всеки етап на дадено правораздавателно производство, отнасяща се до прието от колегията на нейните членове решение, да се откаже от неговото изпълнение (вж. в този смисъл определение Франция/Комисия, точка 25 по-горе, EU:T:2013:396, т. 40), като подобен отказ може да бъде обявен от представителите на правната служба на Комисията, които са оправомощени да я представляват в съответното спорно производство. Кралство Испания обаче не твърди, че представителите на Комисията са надхвърлили пределите на своя мандат, посочвайки в настоящото производство, че писмото от 9 януари 2015 г. представлява de facto продължаване на срока за изпълнение на наложеното с обжалваното решение задължение за възстановяване до постановяването на решението на Съда по посочените жалби, както и че испанските власти са могли поради това да спрат възстановяването, без да нарушават правото на Съюза (вж. точка 35 по-горе).

44. От друга страна, ясно е, че компетентната служба на Комисията, а не действащата по служебен почин колегия на нейните членове предлага да бъдат евентуално приети необходимите мерки за предприемането на действия за принуждаване на националните власти да изпълнят дадено решение, за тяхното официално предупреждаване или за санкционирането на тяхното бездействие. При тези обстоятелства Кралство Испания няма изобщо основания да се опасява от Комисията, тъй като съответната компетентна служба, тоест ГД „Конкуренция“, го е уверила, че спирането на мерките за възстановяване няма да доведат до образуването на производство за установяване на неизпълнение на задължения на държава членка, което да бъде евентуално последвано от налагането на глоба. Като се има предвид даденото от тази служба обещание, много малко вероятно изглежда също така тя да се е готвила „да създаде деформирана представа за отнасящата се до този случай действителност“ в своя доклад за държавните помощи (вж. точка 29 по-горе), дори да се предположи, че подобна публикация би била от естество да предизвика значително и непоправимо увреждане на Кралство Испания.

45. Следователно Кралство Испания не е доказало, че условието, отнасящо се до неотложността, е било изпълнено предвид пагубните последици от възстановяването на претендираните помощи по отношение на функционирането на националната и по-специално на данъчната администрация.

46. При всички случаи в хипотезата, при която Комисията би се отказала от благосклонното си отношение спрямо испанските власти и би изискала от тях в определен момент да предприемат незабавно предвиденото в обжалваното решение възстановяване, допустимо е Кралство Испания да се позове на това ново обстоятелство, за да подаде отново молба за допускане на обезпечение в съответствие с член 109 от Процедурния правилник.

47. Въпреки това Кралство Испания твърди, че при всички случаи испанските съдилища трябва да гарантират на правните субекти, че нарушението на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС ще бъде отчетено при възстановяването на помощите, предоставени без съобразяване с тази разпоредба. С оглед на това испанските съдилища трябва да предприемат всички необходими мерки за привеждане в изпълнение на обжалваното решение, доколкото с него се налага да бъдат възстановени неправомерните и несъвместими помощи, освен ако действието му не бъде спряно от Общия съд. Що се отнася до писмото от 9 януари 2015 г. (вж. точка 34 по-горе) и до направените в хода на настоящото производство заявления (вж. точка 35 по-горе), става дума само за становища на Комисията, които не могат да се считат за обвързващи за националния съд (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., Mediaset, C‑69/13, Сб., EU:C:2014:71, т. 28).

48. Тези доводи обаче не може да се приемат. Всъщност достатъчно е да се припомни, че в случая Кралство Испания трябва да докаже опасността незабавното изпълнение на обжалваното решение да застраши значително изпълнението на неговата държавническа функция и испанския обществен ред (вж. точка 25 по-горе). То обаче не твърди, нито още повече доказва, че испанските съдилища са претоварени или има опасност да бъдат претоварени с искания за принуждаване към спазване на установеното с обжалваното решение задължение за възстановяване, така че функционирането на испанската правораздавателна система да бъде сериозно засегнато от това. То не твърди също така да са налице предявени пред испанските съдилища искания за възстановяване, които с оглед на естеството и обхвата им биха могли да имат дълбоки и разстройващи последици за обществения ред.

49. При всички случаи самото Кралство Испания посочва само 94 предприятия, които биха могли да бъдат засегнати от обжалваното решение в качеството на субекти, задължени от разпореждането за възстановяване на неправомерно отпуснатите помощи (вж. точка 31 по-горе). Разглеждането на подобен брой искания съвсем не изглежда да е в състояние да засегне доброто функциониране на испанската правораздавателна система. Освен това в рамките на тези спорове националният съдия, без да бъде правно обвързан от посочените становища на Комисия, трябва да ги отчете като елемент от преценката във връзка с принципа на лоялно сътрудничество, тъй като целта на информацията, съдържаща се в посочените становища, е да се улесни изпълнението на задачата на националните органи при изпълнението на решението за възстановяване (вж. в този смисъл решение Mediaset, точка 47 по-горе, EU:C:2014:71, т. 31).

50. Накрая, Кралство Испания обръща внимание на своя интерес от предоставянето на сигурна правна и данъчна среда на икономическите оператори. Според него предвид създадената от Комисията правна несигурност запазването на последиците от обжалваното решение не оставя възможност за данъчната администрация, националните съдилища и предприятията ясно да се ориентират, при което последните са задължени чрез самоначисляване да пресметнат сами годишния размер на дължимия от тях корпоративен данък.

51. Във връзка с това трябва да се посочи, че правната несигурност, от която се оплаква Кралство Испания, не е създадена от обжалваното решение и поради това не може да бъде отстранена със спирането на неговото изпълнение. В действителност още с образуването през 2013 г. на официалната процедура по разследване по отношение на новата данъчна мярка Комисията е изразила съмнения по законосъобразността на тази мярка и по нейната съвместимост с вътрешния пазар, като е задължила испанските власти да преустановят всяка произтичаща от прилагането на новата данъчна мярка неправомерна помощ (вж. точка 4 по-горе). Несигурността обаче ще е налице поне до произнасянето на Съда по жалбите на Комисията срещу решения Autogrill España/Комисия, точка 6 по-горе (EU:T:2014:939), и Banco Santander и Santusa/Комисия, точка 6 по-горе (EU:T:2014:938) (вж. точка 36 по-горе). Освен това не изглежда тази несигурност да създава непреодолими пречки за предприятията, националните съдилища и данъчната администрация. Всъщност за предприятията трябва да бъде възможно да прилагат временно новата данъчна мярка в рамките на осъществяваното от тях самоначисляване, но само с оглед на предстоящото решение на Съда, а данъчната администрация и националните съдилища биха могли при същото условие да приемат временни решения или да спират висящите пред тях производства до произнасяне на решението на Съда.

52. Предвид изложеното съдът по обезпечителното производство трябва да заключи, че Кралство Испания не е доказало, че ако не бъде спряно изпълнението на обжалваното решение, то неминуемо ще понесе значително и непоправимо увреждане. Следователно условието за наличие на неотложност не е удовлетворено.

53. Поради това молбата за допускане на обезпечение трябва да бъде отхвърлена поради липса на неотложност, без да е необходимо да се прави сравнително претегляне на наличните интереси (вж. в този смисъл определение от 14 декември 1999 г., DSR-Senator Lines/Комисия, C‑364/99 P(R), Rec., EU:C:1999:609, т. 61).

54. При тези обстоятелства определението от 8 януари 2015 г. (вж. точка 9 по-горе) трябва да се отмени.

Диспозитив

По изложените съображения

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД

определи:

1) Отхвърля молбата за спиране на изпълнението.

2) Отменя определението от 8 януари 2015 г., постановено по дело T‑826/14 R.

3) Не се произнася по съдебните разноски.

Съставено в Люксембург на 27 февруари 2015 година.