Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело T‑708/14

Marpefa, SL, установено в Барселона (Испания), за което се явява I. Barroso Sánchez-Lafuente, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП),

ответник,

другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била

Kabushiki Kaisha Sony Computer Entertainment , установено в Токио (Япония),

с предмет жалба срещу решения от 2 и 4 юли 2014 г. на втори апелативен състав на СХВП (преписки R 1813/2013‑2, R 2013/2013‑2, R 1626/2013‑2 и R 1631/2013‑2), постановени в производства по възражение между Marpefa, SL и Kabushiki Kaisha Sony Computer Entertainment,

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се от: S. Frimodt Nielsen (докладчик), председател, F. Dehousse и A. M. Collins, съдии,

секретар: E. Coulon,

постанови настоящото

Определение

Основания за решението

Факти и производство

1. С решения от 2 и 4 юли 2014 г. (преписки R 1813/2013‑2, R 2013/2013‑2, R 1626/2013‑2 и R 1631/2013‑2), постановени в производства по възражение между Marpefa, SL и Kabushiki Kaisha Sony Computer Entertainment (наричани по-нататък „обжалваните решения“), втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) отхвърля подаденото от жалбоподателя възражение срещу регистрацията на словните и фигуративни марки на Общността „PSVITA“ и „PLAYSTATION VITA“. На 11 и 15 юли 2014 г. тези решения са съобщени на жалбоподателя.

2. На 22 септември 2014 г. жалбоподателят подава по електронна поща настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

3. На 30 септември 2014 г. в секретариата на Общия съд са постъпили екземпляр от жалбата на хартиен носител и придружително писмо от 26 септември 2014 г., както и шест заверени преписа от жалбата и няколко страници за поправянето ѝ. Придружителното писмо, което не е било изпратено по електронната поща, съдържа саморъчен подпис на адвоката на жалбоподателя. Жалбата представлява сканирано копие със сканиран подпис на адвоката на жалбоподателя, като на него не е поставен саморъчният му подпис. Секретариатът уведомява адвоката на жалбоподателя относно това.

4. С писмо от 1 октомври 2014 г., постъпило в секретариата на 2 октомври 2014 г., адвокатът на жалбоподателя изпраща на секретариата последната страница от жалбата (страница 17), на която е поставен саморъчният му подпис. Този подпис обаче не е идентичен с поставения върху изпратената по електронна поща на 22 септември 2014 г. жалба, за което адвокатът на жалбоподателя е бил уведомен по факс на 23 октомври 2014 г.

Искания на жалбоподателя

5. Жалбоподателят иска от Общия съд:

– да отмени обжалваните решения,

– да отмени регистрацията на марките за разглежданите стоки и услуги,

– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

От правна страна

6. Съгласно член 111 от Процедурния правилник на Общия съд, когато иск или жалба са явно недопустими, Общият съд може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.

7. В случая Общият съд счита, че разполага с достатъчно данни от материалите по преписката, и решава в приложение на този член да се произнесе, без да дава ход на делото.

8. Съгласно член 65, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1) жалбата срещу решението на апелативен състав на СХВП трябва да се подаде в срок от два месеца, считано от датата на нотифициране на посоченото решение. Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник процесуалните срокове се удължават еднократно със срок от 10 дни поради отдалеченост.

9. Според постоянната съдебна практика този срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка, тъй като е предвиден с цел гарантиране на яснота и сигурност на правните положения и предотвратяване на всякаква дискриминация или произволно третиране в правораздаването, и съдът на Европейския съюз е длъжен да провери служебно дали е бил спазен (вж. по аналогия решение от 23 януари 1997 г., Coen, C‑246/95, Rec, EU:C:1997:33, т. 21, решение от 18 септември 1997 г., Mutual Aid Administration Services/Комисия, T‑121/96 и T‑151/96, Rec, EU:T:1997:132, т. 38 и 39 и определение от 3 октомври 2012 г., Tecnimed/СХВП — Ecobrands (ZAPPER-CLICK), T‑360/10, EU:T:2012:517, т. 12).

10. В разглеждания случай, както беше посочено в точка 1 по-горе, обжалваните решения са съобщени на жалбоподателя на 11 и 15 юли 2014 г.

11. От предвидените в член 101, параграф 1 и в член 102, параграф 2 от Процедурния правилник правила за изчисляване на процесуалните срокове следва, че сроковете за обжалване изтичат на 22 и на 25 септември 2014 г.

12. Съгласно член 43, параграф 1 от Процедурния правилник „оригиналът на всеки материал по делото трябва да бъде подписан от представителя или адвоката на страната“.

13. Съгласно член 43, параграф 6 от Процедурния правилник датата, на която копие от подписания оригинал на материал по делото бъде получено в секретариата на Общия съд по факс или по електронната поща, се взема предвид с оглед спазването на процесуалните срокове само ако подписаният оригинал на материала по делото бъде депозиран в секретариата не по-късно от 10 дни след получаването му по факс или по електронна поща. Освен това в точка 7 от Практическите указания към страните пред Общия съд (ОВ L 68, 2012 г., стр. 23, поправка ОВ L 73, 2012 г., стр. 23) се предвижда, че при различие между подписания оригинал и подаденото по-рано копие се взема предвид само датата, на която е подаден подписаният оригинал.

14. Следователно, ако подаването на текста, изпратен по електронна поща, не отговаря на наложените от член 43 от Процедурния правилник условия за правна сигурност, датата на подаване на изпратеното по факс или по електронна поща копие от жалбата не може да бъде взета предвид с оглед на спазването на срока за обжалване и единствено датата на подаване на подписания оригинал трябва да се вземе предвид за целите на спазването на срока за обжалване (вж. по аналогия определение от 13 декември 2013 г., Marcuccio/Комисия, F‑2/13, СбСПС, EU:F:2013:214, т. 43, потвърдено след обжалване с определение от 22 май 2014 г., Marcuccio/Комисия, T‑148/14 P, СбСПС, EU:T:2014:315, т. 9 и цитираната съдебна практика).

15. Освен това за целите на редовното депозиране на материали по делото член 43 от Процедурния правилник, който урежда възможността за дата на подаване на жалбата да се приеме датата на изпращането по електронна поща на копие от подписания оригинал, налага оригиналът на всеки материал по делото да бъде саморъчно подписан от представителя на страната преди изпращането му по електронна поща и той да депозира същия оригинал в секретариата на Общия съд не по-късно от 10 дни след това. При това положение, ако впоследствие се установи, че върху подписания оригинал на съответния материал, физически подаден в секретариата на Общия съд в рамките на 10 дни от изпращането му по електронна поща, не е положен поне същият подпис, какъвто се съдържа в изпратения по електронната поща документ, това обстоятелство е достатъчно, за да се констатира, че тези два документа са различни, макар и подписите да са били положени от едно и също лице (вж. по аналогия определение Marcuccio/Комисия, точка 14 по-горе, EU:F:2013:214, т. 40 и 41).

16. В разглеждания случай жалбата със сканиран подпис е постъпила в секретариата на Общия съд по електронната поща на 22 септември 2014 г., т.е. преди изтичането на срока за обжалване.

17. Хартиената версия на жалбата е постъпила в секретариата на Общия съд на 30 септември 2014 г. Става въпрос обаче за сканирано копие на оригинала на жалбата, върху което е само сканираният подпис на адвоката на жалбоподателя (вж. точка 3 по-горе). Следователно жалбата е без саморъчен подпис на адвоката на жалбоподателя. Безспорно е, че на постъпилото в секретариата на 30 септември 2014 г. придружително писмо е поставен саморъчният подпис на адвоката. Това писмо обаче не е сред изпратените на 22 септември 2014 г. документи по електронна поща. Следователно жалбата не може да се счита за саморъчно подписана и за отговаряща на оригинала на жалбата, която е изпратена по електронна поща.

18. Налага се изводът, че документът, постъпил по електронна поща в секретариата на Общия съд на 22 септември 2014 г., не представлява възпроизвеждане на оригинала на жалбата, постъпила в секретариата по пощата на 30 септември същата година.

19. Освен това липсата на депозиране на подписан оригинал на жалбата не по-късно от 10 дни след получаването от секретариата на Общия съд на изпратеното по електронна поща копие на жалбата не може да се счита за отстранена с депозирането на 2 октомври 2014 г. на страницата с оригинала на жалбата, върху която е поставен саморъчният подпис на адвоката на жалбоподателя. Всъщност този депозиран документ, чийто предмет освен това не е целият текст на оригинала на жалбата, е с подпис, който не е идентичен с поставения върху изпратената по електронна поща на 22 септември 2014 г. жалба (вж. точка 4 по-горе).

20. Ето защо подписаният оригинал на жалбата не е бил депозиран в секретариата не по-късно от 10 дни след получаването от последния по електронна поща на копието от жалбата.

21. В този случай и в съответствие с член 43, параграф 6 от Процедурния правилник единствено датата на депозиране на подписания оригинал на жалбата трябва да се вземе предвид с оглед на спазването на срока за обжалване (определения от 28 април 2008 г., PubliCare Marketing Communications/СХВП (Publicare), T‑358/07, EU:T:2008:130, т. 13 и от 28 ноември 2011 г., Noscira/СХВП — Agouron Pharmaceuticals (ZENTYLOR), T‑307/11, EU:T:2011:697, т. 15).

22. В случая изпратените от жалбоподателя документи са постъпили в секретариата на 30 септември 2014 г. заедно с надлежно саморъчно подписано придружително писмо, тоест извън сроковете за обжалване, които са изтекли на 22 и на 25 септември 2014 г.

23. Ето защо трябва да се заключи, че жалбата не е депозирана, преди да изтече срокът за обжалване.

24. Следва също да се припомни, че непредставянето на оригинала на жалбата, подписан от оправомощен за тази цел адвокат, не спада към формалните нередовности, които могат да се отстранят съгласно член 44, параграф 6 от Процедурния правилник. Всъщност това изискване трябва да се счита за съществено изискване за форма и да бъде обект на стриктно прилагане, така че неговото неспазване да води до недопустимост на жалбата поради изтичане на процесуалните срокове (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2011 г., Bell & Ross/СХВП, C‑426/10 P, Сб., EU:C:2011:612, т. 42, определение от 21 септември 2012 г., Noscira/СХВП, C‑69/12 P, EU:C:2012:589, т. 22 и 23 и реш ение от 23 май 2007 г., Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, Сб., EU:T:2007:153, т. 48 и 51).

25. Освен това жалбоподателят не доказва, нито дори споменава извинима грешка, наличието на случайно събитие или на непреодолима сила, което би позволило на Общия съд да допусне на основание член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53 от същия статут, изключение от разглеждания срок.

26. При тези обстоятелства жалбата трябва да се отхвърли като явно недопустима, без да е необходимо тя да се съобщава на СХВП.

По съдебните разноски

27. Тъй като настоящото определение е прието, преди жалбата да бъде връчена на СХВП и преди същата да е направила съдебни разноски, достатъчно е съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник да се постанови, че жалбоподателят ще понесе направените от него съдебни разноски.

Диспозитив

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

определи:

1) Отхвърля жалбата.

2) Marpefa, SL понася собствените си съдебни разноски.

Съставено в Люксембург на 3 февруари 2015 година.