This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62014TN0449
Case T-449/14: Action brought on 17 June 2014 — Nexans France and Nexans v Commission
Дело T-449/14: Жалба, подадена на 17 юни 2014 г. — Nexans France и Nexans/Комисия
Дело T-449/14: Жалба, подадена на 17 юни 2014 г. — Nexans France и Nexans/Комисия
OB C 282, 25.8.2014, p. 49–49
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
25.8.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 282/49 |
Жалба, подадена на 17 юни 2014 г. — Nexans France и Nexans/Комисия
(Дело T-449/14)
2014/C 282/63
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Nexans France (Клиши, Франция) и Nexans SA (Париж, Франция) (представители: M. Powell, Solicitor, G. Forwood, Barrister, и A. Rogers, Solicitor)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
— |
да отмени Решение C(2014) 2139 на Комисията от 2 април 2014 г. относно процедура по прилагане на член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП по преписка AT.39610 — Power Cables (наричано по-нататък „решението“), |
— |
да отмени обжалваното решение частично, доколкото в него се приема, че Nexans France е участвало в нарушение преди 22 февруари 2001 г., |
— |
да намали наложените глоби на жалбоподателите със сума, съответстваща на по-малка продължителност и по-малък коефициент на тежест, и |
— |
да осъди Комисията да заплати разноските на жалбоподателите в настоящото производство. |
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателите излагат три правни основания.
1. |
Първото правно основание е изведено от твърдението, че като е събрала някои данни по време на внезапната проверка в офисите на Nexans France, Комисията е действала извън правомощията си, предоставени ѝ от Регламент № 1/2003 и е нарушила правото на жалбоподателите на личен живот. |
2. |
Второто правно основание е изведено от твърдението, че Комисията е допуснала грешка при определянето на продължителността на нарушението. |
3. |
Третото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като не е взела предвид твърдяната липса на изпълнение на нарушението и на последици от него за потребителите, не е посочила адекватни мотиви и е нарушила принципа на равно третиране. |