—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като предвидената в Gesetz für den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG и особеният компенсационен режим не представляват отпускане на държавни или контролирани от държавата ресурси. Всички релевантни за квалифицирането на тези мерки факти са били установени в досъдебната процедура със страни Комисията и Федерална република Германия. Повече няма съмнения, които Комисията да е длъжна да установява в производството по член 108, параграф 2 ДФЕС и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (1).

—

В това отношение жалбоподателите твърдят, че Комисията не се е съобразила с член 108, параграф 1 ДФЕС и с принципа на правна сигурност, като е прибягнала до производството за нова помощ по член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, вместо до производството за съществуваща помощ по член 17 и следващите от Регламент № 659/1999, за да провери предварителната оценка на EEG като помощ. В това отношение те по-специално посочват, че с решение от 22 май 2002 г. Комисията не е квалифицирала EEG от 2000 г. като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не е налице прехвърляне на държавни ресурси. В сравнение с решението на Комисията от 22 май 2002 г. измененията на EEG от 2000 г. в EEG от 2012 г. не били съществени. Следователно Комисията е можела да изрази различното си правно тълкуване в производство по член 108, параграф 1 ДФЕС, без да обременява жалбоподателите.

—

По-нататък жалбоподателите твърдят, че ответникът е приел обжалваното решение, без преди това да им даде възможност да изразят становище.