—

В това отношение жалбоподателят твърди, че ответникът не е мотивирал в достатъчна степен съгласно член 296, втора алинея ДФЕС решението си за започване на официална процедура по член 108, параграф 2 ДФЕС. Това решение не съдържало конкретна фактическа преценка, основана на фактически и правни съображения по отношение на наличието на всички съставни елементи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

—

По този въпрос жалбоподателят твърди, че решението на Комисията за започване на официална процедура нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС. Във връзка с това той изтъква, че в Решение от 13 март 2001 г. по дело PreussenElektra (C-379/98, Recueil, стр. I-2099) Съдът вече е приел, че Gesetz über den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритетa на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) не предоставя държавна помощ. EEG продължавал да се прилага непроменен по същество. По-конкретно съществените за оценката на помощта аспекти оставали непроменени. Същото важало и за решението на ответника от 22 май 2002 г. (ОВ C 164, стр. 5), с което той е установил, че EEG не представлява държавна помощ.

—

По-нататък жалбоподателят изтъква, че намалената допълнителна такса по EEG не осъществява елементите на държавна помощ по член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение той по-специално посочва, че намалената допълнителна такса по EEG не представлява предимство, което дадено предприятие не би могло да получи при нормални пазарни условия, че тя не притежава селективен характер, при нея не става въпрос за помощ, предоставена от държавата или чрез държавни ресурси и тя не води нито до нарушаване на конкуренцията, нито до евентуално засягане на търговията между държавите членки.

—

Ако Общият съд приеме, че е налице държавна помощ, то тя според жалбоподателя е съвместима с общия пазар съгласно член 107, параграф 3, букви б) и в) ДФЕС.