1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) и на член 3, параграф 1 от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване на 19 юни 1980 година в Рим (ОВ L 266, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74, по-нататък „Римската конвенция“).

2

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между Herrenknecht AG (по-нататък „Herrenknecht“), учредено по германското право дружество, и Hév-Sugár kft (по-нататък „Hév-Sugár“), учредено по унгарското право дружество, във връзка с искане за плащане на наем.

3

Член 23, параграф 1 от Регламент № 44/2001, предвижда:

„Ако страните, една или повече от които имат местожителство в държава членка, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка ще са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правно отношение, този съд или тези съдилища ще са компетентни. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго. Споразумението за предоставяне на компетентност се сключва:

4

Член 3, параграф 1 от Римската конвенция гласи:

„Договорът се урежда от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от условията на договора или обстоятелствата по случая. Чрез избора си страните могат да изберат право, приложимо за целия или за част от договора“.

5

Приложимите национални разпоредби възпроизвеждат по същество разпоредбите на правото на Съюза.

6

Видно от акта за преюдициално запитване, на 11 юли 2008 г. Herrenknecht в качеството на наемодател и Hév-Sugár в качеството на наемател сключват договор от смесен тип за продажба и за наем, по силата на който първото отдава под наем на второто строителна техника за прокопаване на тунели. В този договор също така е уговорено след изтичане на срока на наема Herrenknecht да продаде техниката, която е предмет на договора, на Hév-Sugár.

7

Към разглеждания договор има пет приложения, отнасящи се до различни договорни аспекти и съдържащи според запитващата юрисдикция клаузи, в които като компетентни в случай на спор се определят, видно от приложение 1 към този договор, арбитри или, видно от приложения 2 и 4 към посочения договор, редовни съдилища. В последния случай е предвидено ищецът да може да избира в случай на спор между определената германска и унгарска юрисдикция.

8

Също така в приложение 1 към разглеждания договор, отнасящо се до доставката на стоки, като приложимо в случай на спор право се определя германското право, докато приложения 2 и 4 от този договор, отнасящи се съответно до предоставянето на персонал и до общите условия на наема, определят за приложимо право швейцарското право.

9

След като в производство по иск за плащане на наем, предявен от Herrenknecht, преценява, че страните са предвидили в своя договор клаузи с различно съдържание по отношение на компетентните юрисдикции, запитващата юрисдикция проверява служебно своята компетентност.

10

Така, след като потвърждава, че съгласно общите правила за компетентност в Унгария има териториална компетентност да разгледа спора в главното производство, тази юрисдикция си задава същевременно въпроса дали тя или друга юрисдикция, определена в уговорените между страните клаузи, с които се възлага компетентност, се ползват с изключителната международна компетентност съгласно член 23, параграф 1 от Регламент № 44/2001 и дали Herrenknecht има правото на свободен избор между определените в разглеждания договор юрисдикции.

11

Освен това тя иска да установи кое е приложимото в конкретния случай право, като се има предвид член 3, параграф 1 от Римската конвенция и като се има предвид, че в различните приложения към разглеждания договор договарящите страни определят като приложимо право както германското, така и швейцарското право.

12

По тази причина Budapesti XX., XXI. és XXIII. kerületi bíróság решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

13

Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато искане, иск или жалба са явно недопустими, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

14

Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящи пред тях спорове (вж. в този смисъл решения Geistbeck, C‑509/10, EU:C:2012:416, т. 47 и цитираната съдебна практика, както и Impacto Azul, C‑186/12, EU:C:2013:412, т. 26 и цитираната съдебна практика).

15

Също от постоянната съдебна практика следва, че необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическата и правната обстановка, в която се вписват поставените от него въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. Актът за преюдициално запитване трябва да посочва и конкретните причини, които са подтикнали националния съд да си зададе въпроси относно тълкуването на правото на Съюза и да приеме за необходимо отправянето на преюдициални въпроси към Съда (решение Mulders, C‑548/11, EU:C:2013:249, т. 28 и цитираната съдебна практика).

16

Тези изисквания относно съдържанието на преюдициалните запитвания се съдържат изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда и също така са отразени в Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C 338, 2012 г., стр. 1). Както е видно по-конкретно от точка 22 от тези препоръки, преюдициалното запитване трябва „да е достатъчно пълно и да съдържа всички релевантни сведения, позволяващи на Съда и на заинтересованите субекти, които имат право да представят становища, да получат ясна представа за фактическата и правната обстановка по главното дело“ (вж. в този смисъл определение D’Aniello и др., C‑89/13, EU:C:2014:299, т. 20).

17

В това отношение е важно е да се подчертае, че целта на информацията, съдържаща се в акта за преюдициално запитване, е не само да позволи на Съда да даде полезен отговор, но също така да даде възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани страни да представят становища съгласно член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Съдът трябва да следи за запазването на тази възможност предвид обстоятелството, че по силата на тази разпоредба на заинтересованите страни се съобщават само актовете за преюдициално запитване. (вж. определения Adiamix, C‑368/12, EU:C:2013:257, т. 24 и Mlamali, C‑257/13, EU:C:2013:763, т. 24).

18

В конкретния случай се налага изводът, че актът за преюдициално запитване не отговаря явно на припомнените в точки 15 и 16 от настоящото определение изисквания.

19

Най-напред, въпреки че запитващата юрисдикция определя предмета на спора в главното производство без допълнителни пояснения като „иск за плащане на наем“, тя не представя фактите, на които се основават двата въпроса. По-конкретно тя не посочва, че съществува евентуална връзка между предмета на посочения спор и конкретна договорна клауза, съдържаща се в разглеждания в главното производство договор или в някое от неговите приложения.

20

Ако бъде установена такава връзка например с приложения 2 или 4 към разглеждания в главното производство договор — хипотеза, която актът за преюдициално запитване не позволява обаче да се приеме за установена — запитващата юрисдикция би била компетентна по силата на принципа на признаване на автономията на волята на страните в областта на възлагането на компетентност и единственото приложимо право би било швейцарското право.

21

По-нататък, липсва и изрично пояснение относно евентуалното оспорване от страните на компетентността на запитващата юрисдикция, като последната се ограничава до това да съобщи, че е извършила служебно проверка на своята компетентност. Такова пояснение по-конкретно би било полезно, за да се потвърди волята на страните, изразена в договорните клаузи, с които се възлага компетентност или в тези, с които се определя приложимото право.

22

И накрая, с оглед на тези съображения, запитващата юрисдикция не излага достатъчно ясно и точно причините, които са я подтикнали да си зададе въпроси относно тълкуването на правото на Съюза.

23

При тези условия Съдът не може да даде полезен отговор на поставените въпроси и още на този етап от производството следва да се установи, съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник, че преюдициалното запитване е явно недопустимо.

24

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (осми състав) определи:

Преюдициалното запитване, отправено от Budapesti XX., XXI. és XXIII. kerületi bíróság (Унгария) с акт от 11 юли 2014 г. (дело C‑366/14), е явно недопустимо.