—

в обжалваното решение се признава, че решението от 8 октомври 2010 г. не съдържа изрични мотиви за изискването относно рейтинга на банката, издател на гаранцията. Поради това се поддържа, че съображенията на Комисията се основават на нейно вътрешно изискване.

—

съгласно разпоредбата на член 296 ДФЕС, всички актове, включително решенията, задължително се мотивират.

—

„съображенията на Комисията“ трябва да се основат на мотивите на решението, а не да не да произтичат от самия обжалван акт.

—

освен това „защитата та финансовите интереси на Съюза“, която е в основата на „съображенията на Комисията“ може да бъде осигурена по подходящ начин именно чрез банковата гаранция, предложена от жалбоподателите с писмо, изпратено на Комисията на 3 септември 2010 г.

—

от друга страна, през 2010 г., когато е въведено изискването на Комисията избор на критерий при предоставянето на банкова гаранция да бъде единствено рейтинговата оценка, вече е било напълно неподходящо и поради това посоченият критерий, именно като обективно спорен, изисква по-категорично, ясно и изрично мотивиране.

—

освен това тъй като предоставянето на отсрочка в плащането се осъществява при упражняване на оперативна самостоятелност, изискването за мотивиране трябва да бъде на по-високо равнище в сравнение с изискваното при упражняване на обвързана компетентност.

—

следователно решението не се позовава на разпоредба от правото на Съюза, която да бъде основание за такова изискване.

—

тъй като, както се признава в обжалваното съдебно решение, приетото на 8 октомври 2010 г. решение на Комисията, не съдържа изрично мотивиране относно изискването за рейтинг на банката, издала гаранцията, обжалваното решение е неправилно в частта, в която се приема, че обжалваният акт не е незаконосъобразен поради липса на мотиви съгласно твърдяното от жалбоподателите в жалбата, подадена пред Общия съд.

—

от разпоредбата на член 85 от Регламент № 2342/2002 следва, че ако са изпълнени изискванията и предпоставките, предвидени в посочения член, решаващият общностен орган (в случая счетоводителят) трябва да разгледа направеното от заинтересуваното предприятие искане за плащане в определен допълнителен срок и да удовлетвори искането, когато са изпълнени тези изисквания и са налице законовите предпоставки за такова разрешение.

—

„широкото правомощие за преценка“, с което разполага счетоводителят на Комисията съгласно член 85 от Регламента, се състои в разглеждането на направеното от заинтересуваното предприятие искане за плащане в определен допълнителен срок, и в удовлетворяване на това искане, а не във вида на банковата гаранция, която счетоводителят на Комисията счита за приемлива. Следователно с оглед на контрола на обжалвания акт, не е достатъчно да се провери дали той е явно неподходящ за постигането на преследваните цели, както неправилно се приема в обжалваното решение.

—

гаранция при първо поискване по изисквания от Комисията образец, издадена от кредитна институция, е одобрена и подходяща форма на обезпечение за дължимите суми. Действително цялата португалска съдебна система (и като цяло и системата на други страни от Европейския съюз) приема представянето на банкова гаранция за най-разнообразни цели, включително за спиране на изпълнението на съдебни решения, и по-специално на евентуално изпълнение, поискано от Комисията пред национален съд за събиране на неплатена глоба.

—

в конкретния случай предложената от жалбоподателите (и неприета от Комисията) гаранция би била издадена от Banco Comercial Português, S.A., кредитна институция със седалище в Европейския съюз, подчинена на правилата за надзор и консолидация, определени от самите общностни институции. Следователно с оглед на защитата на правата на Общностите няма никакво основание за отричане на възможността гаранцията да бъде издадена от посочената банка и за изискването за издаване на гаранция от банка с дългосрочен рейтинг „AA“.

—

към това се прибавят и публично известни конюнктурни обстоятелства, че рейтинга на португалските банки е засегнат от промяната на рейтинга на Португалската република. Поради това не съществува банка, установена в Португалия, която да отговаря на изискванията за рейтинг („AA“ дългосрочен), поставени в решението на Комисията. Тези обстоятелства са посочени в обжалваното решение в частта „Факти в основата на спора“, макар и да не са взети предвид в мотивите на посоченото решение.

—

ето защо решението на Комисията не съответства на критерия за необходимост (който е важно измерение на принципа на пропорционалност), след като измежду възможните мерки Комисията е приела мярката, която при тогавашните обстоятелства, в най-голяма степен накърнява интересите на жалбоподателите.

—

по този начин е налице категорична несъразмерност между изискването на Комисията (гаранция, издадена от европейска банка с дългосрочен рейтинг „AA“) и целта, която трябва да бъде постигната (защита на правото на Комисията за събиране на вземането), поради което обжалваното решение е неправилно в частта, в която се приема, че обжалваният акт не нарушава принципа на пропорционалност.