Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014CN0231

    Дело C-231/14 P: Жалба, подадена на 8 май 2014 г. от InnoLux Corp., по-рано Chimei InnoLux Corp., срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 27 февруари 2014 г. по дело T-91/11: InnoLux Corp., по-рано Chimei InnoLux Corp./Европейска комисия

    OB C 212, 7.7.2014, p. 20–21 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    7.7.2014   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 212/20


    Жалба, подадена на 8 май 2014 г. от InnoLux Corp., по-рано Chimei InnoLux Corp., срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 27 февруари 2014 г. по дело T-91/11: InnoLux Corp., по-рано Chimei InnoLux Corp./Европейска комисия

    (Дело C-231/14 P)

    2014/C 212/23

    Език на производството: английски

    Страни

    Жалбоподател: InnoLux Corp., по-рано Chimei InnoLux Corp. (представители: J.-F. Bellis, avocat, R. Burton, Solicitor)

    Друга страна в производството: Европейска комисия

    Искания на жалбоподателя

    Жалбоподателят иска от Съда:

    да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която потвърждава глобата, наложена със спорното решение на InnoLux и основана на стойността на доставките на екрани с течни кристали (LCD) в рамките на групата от предприятия на жалбоподателя в Китай и Тайван,

    да отмени решението на Комисията в частта, в която налага глоба на InnoLux, основана на стойността на доставките на екрани с течни кристали (LCD) в рамките на групата от предприятия на жалбоподателя в Китай и Тайван,

    да намали съответно глобата, наложена на InnoLux, на 173 милиона евро и

    да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски по тези производства, включително и по производството пред Общия съд.

    Основания и основни доводи

    1.

    Първо основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че доставките на екрани с течни кристали (LCD) в рамките на групата от предприятия на жалбоподателя в Китай и Тайван попадат в приложното поле на член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП, единствено поради факта, че компютърните монитори, за чието производство се използват посочените екрани във въпросните предприятия, се продават в ЕИП от жалбоподателя.

    В подкрепа на това основание са изтъкнати следните доводи:

    a)

    спорното решение единствено установявало нарушение при извършените в рамките на ЕИП доставки на екрани с течни кристали (LCD), без да отчита дали последните са продадени на трети страни или са доставени в рамките на групата и без да прави разлика между доставките в рамките на групата от вертикално интегрирани участници в картела, които образуват единно предприятие със свързан с тях купувач, и другите доставки;

    б)

    използването на понятието за т.нар. „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ противоречало на възприетия в Решение по дело Europa Carton подход, съгласно който извършените в рамките на групата доставки следвало да се третират точно по същия начин, както продажбите към трети страни;

    в)

    прилагането на член 101 ДФЕС и на член 53 ЕИП по отношение на извършвани извън ЕИП доставки на екрани с течни кристали (LCD) противоречало на теорията по Решение по дело Целулоза I;

    г)

    понятието за т.нар. „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ водело до неправомерно изключване от приложното поле на член 101 ДФЕС и на член 53 ЕИП на извършваните в ЕИП сделки с екрани с течни кристали (LCD) и до ограничаване на конкуренцията в ЕИП, тъй като се основавало на съображения, които Съдът изрично отхвърлил в Решение по дело Commercial Solvents;

    д)

    понятието за т.нар. „преки продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ водело до прилагане на правото на ЕС в областта на конкуренцията и извън територията на Съюза, което излагало предприятията на двойно по-голям риск и водело до съдебни спорове с други компетентни в областта на конкуренцията органи.

    2.

    Второ основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че Комисията преценила прилагането на категорията на „преките продажби в ЕИП посредством преработени изделия“ по отношение на доставките на екрани с течни кристали (LCD), извършени в рамките на групата от всеки един от адресатите на решението на Комисията, „въз основа на същите обективни критерии“ и като отхвърлил като недопустими всички твърдения на жалбоподателя относно релевантността, обективността и съгласуваността на използваните критерии, по-специално за установяване дали той представлява единно предприятие със свързани с него купувачи.

    В подкрепа на това основание са изтъкнати следните доводи:

    a)

    обстоятелството, че вертикално-интегрираните адресати на спорното решение образуват единно предприятие със свързаните с тях купувачи, не представлявало „обективна разлика“, която можела да обоснове разлика в третирането на техните доставки в рамките на групата;

    б)

    принципът на законност не можел да обоснове отхвърлянето на довода на жалбоподателя, че доставките му в рамките на групата на екрани с течни кристали (LCD) трябва да бъдат разгледани въз основа на същия метод, като приложения спрямо доставките в рамките на групата на екрани с течни кристали (LCD) на дружествата LG Display и AUO, тъй като този метод бил напълно законен.


    Top