19.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/13

1)

Ако банкова институция предяви облигационен иск през 2009 г. за сума, която счита, че ѝ дължат нейни клиенти след публичната продан на техни ипотекирани имоти, приложима ли е Директива 93/13/ЕИО (1) при разглеждане на клаузите на сключен през 1986 г. договор за ипотечен кредит, предвид обстоятелството, че третата публична продан (проведена на 19 юли 1993 г.), съдебното решение от 3 юли 2000 г., с което се утвърждава изчисляването на лихвите, и съдебното решение от 18 юли 2000 г., с което се възлагат окончателно недвижимите имоти, предмет на публичната продан, следват по дата публикуването на посочената директива?

2)

Ако банкова институция предяви облигационен иск през 2009 г. за сума, която счита, че ѝ дължат нейни клиенти след публичната продан на техни ипотекирани имоти, националната юрисдикция трябва ли да тълкува член 10 от Закон 26/1984 в светлината на Директива 93/13, предвид обстоятелството, че третата публична продан (проведена на 19 юли 1993 г.), съдебното решение от 3 юли 2000 г., с което се утвърждава изчисляването на лихвите, и съдебното решение от 18 юли 2000 г., с което се възлагат окончателно недвижимите имоти, предмет на публичната продан, следват по дата публикуването на посочената директива?

3)

За целите на предвиденото в член 1, параграф 2 от Директива 93/13 изключване задължителният характер на член 131, правило 12 от Закона за ипотеките отнася ли се единствено до формата, под която следва да се проведе третата публична продан в производството по предявен от ипотекарния кредитор вещен иск, без да възпрепятства националния съд да провери дали начинът на изчисляване на претендиратата сума е в съответствие с общностото законодателство ако впоследствие ипотекарният кредитор предяви облигационен иск?

4)

Противоречи ли на общностното законодателство в областта на защитата на потребителите (членове 3 и 5 от Директива 93/13) поведението на банкова институция, която след публичната продан на ипотекираните имоти и тяхното възлагане на „нищожна“ цена, предяви срещу своите клиенти облигационен иск, като при определяне на размера на претендираната сума вземе предвид тази „нищожна“ цена, която е била предложена за имотите, предмет на публична продан?

5)

Ако банкова институция предявяви облигационен иск през 2009 г. за сума, която счита, че ѝ дължат нейни клиенти след публичната продан на техни ипотекирани имоти, възложени на тази банкова институция на „нищожна“ цена, противоречи ли на общия принцип на равно третиране неотчитането на законодателните реформи, осъществени със Закон 1/2000 и Закон 4/2011?