—

за SOVAG — Schwarzmeer und Ostsee Versicherungs-Aktiengesellschaft, от R. Heß, Rechtsanwalt и E. Salonen, asianajaja, както и от A. Staudinger,

—

за If Vahinkovakuutusyhtiö Oy, от J. Tanhuanpää,

—

за финландското правителство, от J. Heliskoski, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от M. Wilderspin и E. Paasivirta, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, точка 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 19, том 3, стр. 74).

2

Запитването е отправено в рамките на съдебен спор между SOVAG — Schwarzmeer und Ostsee Versicherungs-Aktiengesellschaft (наричано по-нататък „SOVAG“), застрахователно дружество, установено в Германия, и If Vahinkovakuutusyhtiö Oy (наричано по-нататък „If“), застрахователно дружество, установено във Финландия, по повод на искане за възстановяване на парична сума, изплатена на основание обезщетяване на пострадалото лице от пътнотранспортно произшествие.

3

От съображение 2 от Регламент № 44/2001 става ясно, че той има за цел да установи в интерес на доброто функциониране на вътрешния пазар „[р]азпоредбите за уеднаквяване на правилата за конфликт на юрисдикции по граждански и търговски дела и за опростяване на формалностите с оглед бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения от държавите членки, които са обвързани по настоящия регламент“.

4

Съображения 11—13 и 15 от посочения регламент гласят:

[…]

5

Правилата за компетентност се съдържат в глава II от Регламента.

6

Член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, който се намира в раздел 1, озаглавен „Общи разпоредби“, от глава II, гласи:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

7

Член 3, параграф 1 от този регламент, включен в посочения раздел 1, гласи:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.

8

Член 4 от посочения регламент, който се намира в същия раздел, гласи:

„1.   Ако ответникът няма местоживеене в държава членка, компетентността на съдилищата на всяка държава членка, при условията на членове 22 и 23, се определя от правото на тази държава членка.

2.   По отношение на такъв ответник всяко лице, което има местоживеене в държава членка, може независимо от неговото гражданство да се ползва в тази държава от действащите там правила за компетентност, и по-специално от тези, конкретизирани в приложение I, по същия начин както гражданите на тази държава“.

9

Съгласно член 5, точка 5 от Регламент № 44/2001, включен в раздел 2, озаглавен „Специална компетентност“, от глава II, срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка, по отношение на спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция или друг вид представителство — в съдилищата на мястото, където е разположен клонът, агенцията или представителството.

10

Член 6 от Регламента, включен в посочения раздел 2, предвижда следното:

„Срещу лице с местоживеене в държава членка може, също така, да бъде предявен иск:

[…]“.

11

Член 8 от посочения регламент включен в раздел 3, озаглавен „Компетентност по дела във връзка със застраховане“, от глава II, гласи:

„По дела във връзка със застраховане компетентността се определя от нормите на настоящия раздел, без да се засягат разпоредбите на член 4 и член 5, точка 5“.

12

Член 11 от същия регламент, включен в раздел 3, гласи:

„1.   По отношение на застраховка за отговорност застрахователят също така може, ако законът на съда го позволява, да бъде призован по дело, което увредената страна е предприела срещу застрахования.

2.   Членове 8, 9 и 10 се прилагат по отношение на искове, предявени от увредената страна пряко срещу застрахователя, когато такива преки искове са разрешени.

3.   Ако правото, приложимо спрямо такива преки искове, предвижда, че притежателят на полицата или застрахованият могат да бъдат призовани като страни по делото, същият съд е компетентен по отношение на тях“.

13

Член 5 от глава 18 на финландския граждански процесуален кодекс (Suomen oikeudenkäymiskaari) гласи:

„Когато страна в съдебно производство желае, в случай че изгуби делото, да заведе дело за гаранция или за обезщетение за вреди или друго подобно дело срещу трето лице, тя може да предяви иска във връзка с това дело в хода на същото съдебно производство.

Който с оглед на изхода от правния спор желае да предяви иск във връзка с дело по смисъла на [първата алинея] срещу една или срещу двете страни, може да предяви иска в хода на същото съдебно производство“.

14

Член 61 от Закона за социалното осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване (Tapaturmavakuutuslaki (1948/608) от 20 август 1948 г. (наричан по-нататък „законът за социалното осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване“) гласи:

„Получилият съгласно настоящия закон обезщетение запазва правото си да получи на основание на друг закон обезщетение във връзка с последиците от претърпяното увреждане от причинителя или от друго задължено да предостави обезщетение лице. Отпуснатите на това основание суми обаче не може да надвишават размера, съответстващ на разликата между пълното обезщетение на вредите и обезщетението съгласно настоящия закон.

Застрахователното дружество, което според настоящия закон трябва да изплати обезщетение, има право да иска да му се възстанови изплатената сума от лице, задължено да предостави обезщетение по смисъла на [първата алинея], но не и от лицата, които вече са изпълнили добросъвестно задължението си за изплащане на обезщетение, както не и от лицата, които са длъжни да изплатят обезщетение съгласно закона за отговорността във връзка с дефектните стоки.

Присъденото на застрахователното дружество обезщетение не може да бъде по-голямо от това, което увреденото лице или неговите роднини могат да претендират“.

15

От акта за преюдициално запитване става ясно, че A, което е пострадало лице от пътнотранспортно произшествие в Германия, е предявило иск срещу SOVAG, в което е застраховано моторното превозно средство, причинило вредата, пред Länsi-Uudenmaan käräjäoikeus (Първоинстанционен съд на Западна Усима, Финландия). С иска си А моли да се установи по-специално, че е претърпяло тежка черепна и мозъчна травма и че в резултат на произшествието е станало трайно нетрудоспособно.

16

Тъй като пътнотранспортното произшествие представлява също трудова злополука по смисъла на закона за социалното осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване, въз основа на този закон установеното във Финландия If изплаща на A обезщетение за злополуката.

17

След като A е предявило иск срещу SOVAG, If от своя страна също предявява иск срещу това дружество пред същата първоинстанционна юрисдикция. То иска да се установи, че наред с други вреди A е претърпяло тежка черепна и мозъчна травма, поради което остава трайно нетрудоспособно. От друга страна, като се позовава на член 61, параграф 2 от закона за социалното осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване, If иска да се установи задължението на SOVAG да му възстанови обезщетението заедно с прилежащите лихви, което е изплатило или ще изплати на A на основание на въпросната злополука.

18

If моли също искането му да бъде разгледано в рамките на същото производство като това по иска на A срещу SOVAG. От своя страна SOVAG изтъква, че финландските юрисдикции не са компетентни да разгледат иска, заведен от If.

19

С определение от 20 декември 2012 г. Länsi-Uudenmaan käräjäoikeus (Първоинстанционен съд на Западна Усима) обявява на основание на разпоредбите на раздел 3, глава II от Регламент № 44/2001 иска, заведен от If срещу SOVAG, за недопустим поради липсата на компетентност на финландските юрисдикции.

20

По силата на член 8 от Регламента тази юрисдикция приема, че съдебната компетентност във връзка със застраховането може да се определи единствено от разпоредбите на раздел 3, глава II от посочения регламент, без да се засягат член 4 и член 5, точка 5 от същия регламент.

21

С решение от 24 април 2013 г. Turun hovioikeus (Апелативен съд на Турку), пред който If обжалва посоченото определение, отменя последното.

22

Според тази юрисдикция по делото в главното производство се прилага член 6, точка 2 от Регламент № 44/2001, а не разпоредбите на раздел 3, глава II от този регламент, тъй като искът, заведен от If срещу SOVAG, има пряка връзка със спора между A и SOVAG.

23

SOVAG обжалва това решение пред Korkein oikeus (Върховен съд).

24

Според запитващата юрисдикция възниква въпросът дали член 6, точка 2 от Регламент № 44/2001 обхваща положение като разглежданото в главното производство, в което трето лице предявява иск срещу лице, което е страна в първоначално съдебно производство.

25

При това положение Korkein oikeus (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

26

С въпроса си по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 6, точка 2 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че приложното му поле обхваща иск, предявен от трето лице съгласно националните разпоредби срещу ответника в първоначалното производство, чийто предмет представлява искане, тясно свързано с това първоначално дело, за възстановяване на обезщетението, изплатено от третото лице на ищеца в първоначалното производство.

27

В началото следва да се припомни, че член 8 от Регламент № 44/2001, според който компетентността по дела във връзка със застраховане се определя от нормите на членове 8—14 от него, без да се засягат разпоредбите на член 4 и член 5, точка 5 от посочения регламент, не споменава член 6, точка 2 от същия регламент.

28

Според SOVAG последната разпоредба не се прилага, тъй като раздел 3, глава II от Регламент № 44/2001 установява по дела във връзка със застраховане самостоятелна система за разпределяне на съдебната компетентност.

29

Следва обаче да се припомни, че целта на този раздел съгласно съображение 13 от Регламент № 44/2001 е да бъде защитена по-слабата страна, а именно застрахованото лице, потребителят или наетото лице, чрез правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото предвиждат общите правила.

30

Искането в главното производство обаче се вписва в отношенията между професионалисти в застрахователния сектор и не може да засегне процесуалното положение на страна, която се счита за по-слаба. Тъй като целта да се защити последната, е постигната, след като компетентността е установена съгласно раздел 3, глава II от Регламент № 44/2001, по-нататъшното развитие на производството, касаещо само отношенията между професионалисти, не може да попадне в приложното поле на този раздел (вж. в този смисъл решения GIE Réunion européenne и др., C‑77/04, EU:C:2005:327, т. 20 и 23 и Vorarlberger Gebietskrankenkasse, C‑347/08, EU:C:2009:561, т. 42).

31

След като искане като разглежданото в главното производство, което е предявено от един застраховател срещу друг застраховател, не е обхванато от посочения раздел, член 6, точка 2 от Регламент № 44/2001 ще намери приложение по отношение на подобно искане, доколкото последното попада в обхвата на хипотезите, предвидени в тази разпоредба.

32

В това отношение на първо време следва да се държи сметка за текста на член 6, точка 2 от Регламент № 44/2001.

33

Текстът на тази разпоредба на повечето от езиците, по-специално на немски, френски, фински и шведски, не изключва сезираната с първоначалното дело юрисдикция да бъде компетентна да разгледа иска, предявен от трето лице срещу една от страните по това първоначално дело.

34

За разлика от това, текстът на тази разпоредба на други езици, по-специално на английски, изглежда, ограничава обхвата на иска, предявен срещу трето лице („a person domiciled in a Member State may also be sued: […] as a third party“).

35

Според постоянната практика на Съда в случай на несъответствия между текстовете на различните езици на текст от правото на Съюза въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част (решение Jakutis и Kretingalės kooperatinė ŽŪB, C‑103/14, EU:C:2015:752, т. 103).

36

По-нататък следва да се вземат предвид общата структура и целта на Регламент № 44/2001.

37

В това отношение следва да се посочи, че дори правилата на специалната компетентност да подлежат на стриктно тълкуване, непозволяващо тълкуване, излизащо извън хипотезите, изрично предвидени в Регламент № 44/2001 (вж. в този смисъл решение CDC Hydrogen Peroxide, C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 18), няколко цели на Регламента са в полза на тълкуване, според което иск/жалба, подаден/а от трето лице срещу една от страните по първоначалното производство, също попада в приложното поле на член 6, точка 2 от Регламента.

38

Така, съображение 15 от Регламента подчертава, че в интерес на хармоничното упражняване на правосъдие е необходимо да се минимизира възможността от едновременни производства и да се гарантира, че в две държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения, докато съображение 12 от същия регламент припомня необходимостта от допълването на местоживеенето на ответника с други алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто упражняване на правосъдие.

39

Разглеждането обаче в рамките на едно и също производство на първоначалното дело и на искане, предявено от трето лице срещу една от страните по това производство, което е и тясно свързано с първото искане, е от естество да благоприятства посочените по-горе цели в положение, в което е предявен иск от пострадалото лице срещу застрахователя на лицето, отговорно за вредите, и в което друг застраховател, който вече частично е обезщетил това лице за вредите, иска да получи от първия застраховател възстановяването на това обезщетение.

40

Всъщност, ако такава възможност не е налице, би съществувал риск по едно и също дело две юрисдикции да стигнат до различни решения, чиито признаване и изпълнение биха били несигурни.

41

От друга страна, Съдът вече е имал повод да посочи в рамките на Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана в Брюксел на 27 септември 1968 г. (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, глава 19, том 10, стр. 3), че искът, предявен от застрахованото лице срещу застрахователя за обезщетяване на последиците от злополуката, и искът, който посоченият застраховател предявява с цел обезщетяване срещу друг застраховател, за когото се твърди, че е обезпечил същото събитие, следва да се считат съответно за първоначално дело и дело за гаранция по смисъла на член 6, точка 2 от тази конвенция (вж. в този смисъл решение GIE Réunion européenne и др., C‑77/04, EU:C:2005:327, т. 27).

42

В това отношение Съдът се е позовал на доклада по тази конвенция, изготвен от г‑н Jenard (ОВ C 59, 1979 г., стр. 1, по-специално стр. 27).

43

Тъй като даденото от Съда тълкуване на разпоредбите на въпросната конвенция важи и за тези на Регламент № 44/2001, когато разпоредбите на тези актове могат да се определят като равнозначни (решение CDC Hydrogen Peroxide, C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 60), следва да се посочи, че такъв е случаят по отношение на член 6, точка 2 от същата конвенция и член 6, точка 2 от Регламент № 44/2001.

44

С оглед на тълкуването, посочено в точка 41 от настоящото решение, и целите, припомнени в точки 38 и 39 от него, следва да се приеме, че член 6, точка 2 от Регламент № 44/2001 се прилага по отношение на искане като разглежданото в главното производство, което, от друга страна, потвърждава констатацията в посочения доклад, изготвен от г‑н Jenard, че делото за поръчителството може също да обхваща положенията, в които трето лице става страна в производството, за да защити собствените си интереси.

45

Тъй като член 6, точка 2 от Регламент № 44/2001 изисква връзка между, от една страна, първоначалното дело и от друга страна, делото за поръчителство или гаранция, посочени в него, националният съд, сезиран с първоначалното дело, следва да провери дали е налице подобна връзка, в смисъл че трябва да се увери, че делото за поръчителство или гаранция нямат единствено за цел ответникът да бъде отклонен от подсъдността на съда, който би бил компетентен по неговото дело (вж. в този смисъл решение GIE Réunion européenne и др., C‑77/04, EU:C:2005:327, т. 30 и 32).

46

В това отношение фактът, че национална разпоредба като тази на член 5, втора алинея от глава 18 от гражданско процесуалния кодекс подчинява възможността трето лице да предяви иск в рамките на вече заведено съдебно производство, при условие че искът има връзка с първоначалното дело, безспорно представлява обстоятелство, което е от естество да избегне отклоняване от член 6, точка 2 от Регламент № 44/2001.

47

Ето защо на поставения въпрос следва да се отговори, че член 6, точка 2 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че приложното му поле обхваща иск, предявен от трето лице съгласно националните разпоредби срещу ответника в първоначалното производство, чийто предмет представлява искане, тясно свързано с това първоначално дело, за възстановяване на обезщетението, изплатено от третото лице на ищеца в първоначалното производство, при условие че този иск не е предявен единствено с цел ответникът да бъде отклонен от подсъдността на съда, който би бил компетентен по неговото дело.

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 6, точка 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че приложното му поле обхваща иск, предявен от трето лице съгласно националните разпоредби срещу ответника в първоначалното производство, чийто предмет представлява искане, тясно свързано с това първоначално дело, за възстановяване на обезщетението, изплатено от третото лице на ищеца в първоначалното производство, при условие че този иск не е предявен единствено с цел ответникът да бъде отклонен от подсъдността на съда, който би бил компетентен по неговото дело.